Мотиви към Присъда № 52, постановена по НОХД № 3943 по
описа на БРС за 2015 година
Производството по делото е
образувано по повод внесен в Районен съд-гр.Бургас обвинителен акт от Районна
прокуратура–гр.Бургас, с който е повдигнато срещу Д.Р.С. с ЕГН ********** *** обвинение
за извършено престъпление по чл.129 ал.1 вр. ал.2 от НК за това, че на
20.12.2014 г., около 02,00 часа, в град Б., на ул. „А.” пред заведение „К.”,
чрез нанасяне на удар с ръка в дясната част на долната челюст причинил на Н.Д.Ч.
с ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на долната
челюст двустранно и разкъсна рана ретро моларно вдясно, довели до трайно
затруднение на дъвченето и говоренето.
По искане на пострадалия Н.Д.Ч.
съдът го конституира в качеството на частен обвинител. За негов повереник
конституира адв.П.Т. ***-надлежно упълномощена.
Прокурорът поддържа обвинението
по чл.129 ал.1 вр. ал.2 от НК от обективна и от субективна страна. Иска от съда
да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание при наличие на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства – необремененото съдебно минало, младата
възраст, както и процесуалното му поведение. Иска се да бъде приложена нормата
на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК и да се наложи наказанието пробация включваща
следните пробационни мерки:
1.Задължителна регистрация по
настоящ адрес *** за срок от 10 (десет) месеца с явяване и подписване пред пробационния служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично;
2. Задължителни срещи с
пробационния служител за срок от 10 (десет) месеца ;
3.Безвъзмезден труд в полза на обществото
в размер на 120 часа годишно в рамките на една календарна година.
Повереникът на частния обвинител иска от съда
да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание като предоставя на
съдебния състав да определи вида и продължителността му. Частният обвинител
също иска да бъде признат подсъдимия за виновен.
Редовно призован за открито
съдебно заседание подсъдимият С. се явява лично. За него се явява като защитник
адв.П.Д. *** - надлежно упълномощен. Подсъдимият не се признава за виновен. В
хода на съдебното следствие дава обяснения. В тях същият навежда доводи, че е
бил в състояние на афект предизвикан от пострадалия с псувня и със замахване за
удар. За да се предпази подсъдимият е нанесъл удар на Ч.. В последната си дума
подсъдимият твърди, че преди да отиде на местопрестъплението е бил напрегнат,
тъй като е ревнувал приятелката си–свидетелката Н.А. Пострадалият го
предизвикал като го напсувал и замахнал за да го удари и в това афектно
състояние е извършил деянието, за което е обвинен. Въпреки това съжалява за
постъпката си.
Защитата на подсъдимия иска от
съда да преквалифицира деянието на подсъдимия като такова по чл. 132 ал.1 т.2
от НК – нанасяне на средна телесна повреда в състояние на силно раздразнение
предизвикано от пострадалия с насилие и с тежка обида, като счита, че за тези елементи
на обективната страна от състава са налични от доказателствата събрани в хода
на съдебното следствие. Защитата иска от съда да приеме, че ако преквалифицира престъплението
като такова по чл.132 ал.1 т.2 от НК да признае подсъдимият за виновен, да го
освободи от наказателна отговорност и да му наложи административно наказание
глоба. Алтернативно се иска, ако съдът приеме, че е налице от обективна и от
субективна страна съставът на чл.129 ал.1 вр. ал.2 от НК да приложи нормата на
чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК и да му бъде наложено наказанието пробация включващо
двете задължителни пробационни мерки с продължителност от 10 месеца и трета мярка да бъде поправителен труд по
местоработата на подсъдимия за срок от 10 месеца, включваща удръжки от
трудовото му възнаграждение в размер от 15 на сто в полза на държавата.
След
съвкупна и поотделна преценка на събраните в наказателното производство
доказателства, съдът намира за установена следната:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА :
Подсъдимият Д.Р.С. с ЕГН ********** *** е
български гражданин със средно образование, неженен, работи като дистрибутор в
„Е.” ООД със седалище в гр.Б. и адрес на управление адреса на местоживеене на
подсъдимия, видно от трудов договор от 21.03.2016 г. на лист № 99 от делото, не
е осъждан.
На 19.12.2014 г., вечерта, подсъдимият Д.С. бил на
гости в апартамент в централната част на гр.Бургас заедно с приятелите си
свидетелите М.П.Т. и Х.Й.Д. В същото време приятелката на подсъдимия–свидетелката
Н.Д.А. била в заведение „К.”, находящо се в гр.Б. на ул.”А.”. Тя била там в
компанията на свидетелите А.К.С., Е.Н.Р., Н.Д.Ч. и К.Н.М.
След полунощ, малко преди 02,00 часа на 20.12.2014
година, подсъдимият С. се обадил по телефона на свидетелката А. След като
разговорът им приключил, тя по погрешка не затворила телефона си и С. продължил
да слуша какво става около нея. В това време А. била в компанията на А.К.С.,
когото познавала от по-рано. С. чул непознат мъжки глас, който казал на А.: ”Защо
ме хапеш?”. С. затворил линията и отново набрал А. Попитал я с кого разговаря,
а тя му отговорила: ”С А.”. Тогава С. й казал, че иска да разговаря с това
момче и казал на А. заедно с това момче да излязат пред дискотеката и да
изчакат неговото пристигане. Свидетелката А. прибрала багажа си и казала на А.С.,
че трябва да излязат пред заведението, като му обяснила защо. Заедно с А.С. излязъл
и пострадалия Ч. Малко преди това отвън бил излязъл и свидетелят М.
След като затворил телефона подсъдимият С. казал
на приятелите си свидетелите М.Т. и Х.Д. да тръгнат с него към дискотеката, за
да прибере Н.А. и да разговаря с „А.”. По пътя подсъдимият обяснил на свидетелите,
че чул по телефона мъжки глас, който питал приятелката му Н.А. защо го хапе.
Когато пристигнал пред заведението „К.” на ул.”А.”
подсъдимият С. влязъл през входната врата на заведението в коридорче, което
водело до заведението. Свидетелката А. стояла до пострадалия Ч., а на
отсрещната им страна на коридорчето стояли А.С. и свидетелят К.М. С. се приближил
и попитал кой е А. Свидетелят М. казал: „Няма А.”. Подсъдимият повторил въпроса
поне още два–три пъти. Ч. погледнал към свидетеля Антон С. и видял, че е
пребледнял, бил видимо уплашен и треперел да степен, че не бил в състояние да
говори. Тогава казал на подсъдимия:”Добре де, аз съм А.”. С. хванал за ръката Ч.
и му казал да излязат на улицата и така повел пострадалия към средата на улица
„А.”. Докато държал за ръката пострадалия, последният му казал: ”Не ме дърпай
за ръката„ и С. го пуснал. Ч. казал на подсъдимия :”Ти даже не знаеш кой съм”,
като се опитвал да му обясни, че не е А. Искал да поведе някакъв разговор, за
да разбере какъв е проблемът. Подсъдимият с дясната си ръка ударил Ч. в лявата част
на лицето по долната челюст. От удара Ч. паднал на земята. Виждайки това на
помощ се притекъл свидетелят М.. Подсъдимият пристъпил към свидетеля М. и му
казал: „И ти ли искаш?”. Свидетелят поставил ръце пред лицето си, за да се предпази.
Виждайки това подсъдимият не му казал нищо и си тръгнал. Заедно с него тръгнали
свидетелите Т., Д. и А. Свидетелят М. помогнал на пострадалия Ч. и заедно с А.С.
го придружили в заведението където му помогнали да седне на едно сепаре. Когато
го попитали как се чувства Ч. започнал да фъфли и установил, че не може да се
затвори устата. Виждайки състоянието му свидетелят М. се обадил на тел.112, за
да повика спешна медицинска помощ. Малко след това на място пристигнали
полицейски служители и линейка на „Бърза помощ”. С линейката отвели Ч. *** АД.
При направения преглед било установено, че челюстта му е счупена на две места.
По спешност още същата нощ Ч. бил транспортиран до МБАЛ „С. М.” ЕАД в град В. в
клиниката по лицево-челюстна хирургия, където бил опериран по спешност.
Видно от изготвената съдебномедицинска експертиза
от удара Ч. получил двустранно счупване на долната челюст и разкъсно ретро
моларна рана на лигавицата в дясната част на устатата.
Горната
фактическа обстановка се потвърждава по категоричен и несъмнен начин от
събраните по делото доказателства–частично от обясненията на подсъдимия С. и показанията
на разпитаните в делото свидетели К.М., Н.А., Е.Р., Н.Ч. и М.Т., от писмените доказателства:
справка за съдимост на Д.С., епикриза издадена от МБАЛ „С. М.” ЕАД-гр.В., както
и от изготвената съдебномедицинска експертиза и заключението на вещото лице
дадено в хода на съдебното следстнвие, от изготвената съдебнопсихиатрична и психологическа
експертиза и от заключенията на вещите лица дадени в хода на съдебното следствие
и от приложените по делото договори за правна защита и съдействие, трудов
договор и др.
Съдът кредитира частично обясненията на подсъдимия
дадени в хода на съдебно следствие. Счита, че защитната теза за наличие на
физиологичен афект не се доказа. Същата се опроверга не само от изготвената съдебнопсихиатрична
и психологическа експертиза, от заключенията на вещите лица дадени пред съда,
но и от свидетелските показания на свидетелите Ч. и М., като и частично от
показанията на свидетелите А. и Т. Според вещите лица изготвили
съдебнопсихиатричната и психологическа експертиза няма данни, включително и от
свидетелските показания и от обясненията на подсъдимия, които да сочат хаотично
поведение у същия след инцидента. Това е така, тъй като в експертизата вещите
лица считат, че за да е налице афектно състояние довело до физиологичен афект (патологичният
афект се отхвърля изцяло, заради и отсъствието на черепно-мозъчна травма или
друго органично мозъчно заболяване, както и усложнено алкохолно опиване у
подсъдимия), е необходимо да се констатира не проста емоция, а същинска
емоционална експлозия, възникнала спонтанно с или без наличието на предистория,
довела до нея, и характеризираща се с такава сила, че да доведе със себе си до
разхвърляно и неорганизирано поведение, до физическо и психическо изтощение.
При анализа на изслушаните в хода на съдебното следствие
показания, съдът взе предвид, че те се противопоставят в зависимост от това чия
теза защитават. Пострадалият Ч. отрича да е обиждал и псувал подсъдимия, както
и да е замахвал с ръка да го удари. Това се поддържа и в показанията на
свидетеля М. - приятел на пострадалия, който твърди, че когато подсъдимият и
пострадалият били вече на средата на улицата внезапно първият е ударил с
дясната си ръка по лицето втория.
Точно обратно в различни варианти се твърди от
подсъдимия, който заявява, че пострадалият му е крещял, напсувал го е на майка
и е посегнал да го удари. Подобни твърдения са налични в показанията и на приятелката
на подсъдимия- свидетелката А. В показанията си тя описва, че Ч. е крещял на
подсъдимия, нарекъл го „дрисльо” и посегнал да го удари. Свидетелят Т.-също приятел
на подсъдимия, заявява, че пострадалият Ч. започнал да крещи на подсъдимия: ”Ти
знаеш ли кой съм?”, обиждал го, напсувал го на майка и замахнал да го удари.
За да установи, дали нанасянето на удара е било
провокирано от поведението на пострадалия, съдът взе предвид и показанията на свидетелката Е.Р. (лист 16 от делото) :”А.
беше много разстроен от случилото се и от това, че не е могъл да реагира
навреме. Обвиняваше себе си за това, че заради него, негов приятел е
пострадал”. Свидетелят Т. в показанията си заявява: „Д. беше много ядосан,
крещеше на Н., че заради нея е станало”. Ако е била налице провокация от страна
на пострадалия, свидетелят А.С. не би трябвало да изпитва угризения, и не е
следвало подсъдимият да счита, че свидетелката А. е виновна за настъпилите
последици. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Т. и А., както и
обясненията на подсъдимия в частта им, в която се твърди, че е била налице провокация
от страна на пострадалия Ч., която е мотивирала подсъдимият да нанесе удара в
лицето му. В останалата част кредитира показанията на свидетелите А. и Т.
Съдът
кредитира показанията на свидетелката Р., като ги намира за безпристрастни.
Съдът
кредитира е изготвената съдебномедицинска експертиза (лист № 47 и 48 от
делото), от чието заключение е видно, че пострадалият Ч. е получил счупване на
долната челюст двустранно. Съгласно Постановление № 3 /1979 г. на Пленума на РС
на Р България счупването на челюстта е съставомерна последица от деянието, без
да е необходимо да се съпровожда с избиването на зъби. Под „счупване” трябва да
се разбира и пукването на челюстта, водещо до ограничаване на нейните функции,
а именно дъвченето и говоренето. Това увреждане може да бъде само временно. От
представената на лист № 40 епикриза ползвана в съдебномедицинската експертиза е
видно, че на пострадалия е даден отпуск по болест в размер от 30 дни, което
съгласно цитираното по-горе Постановление под „трайно” следва да се разбира
продължителност около 30 дни, през който период е затрудненото дъвченето и
говоренето.
Съдът кредитира и изготвената в хода на съдебното
следствие съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза, като и заключенията
на вещите лица дадени в хода на съдебното следствие. Според психолога Н.-Б.
физиологичният афект не касае само емоционалната страна, емоционалната изява
(подсъдимият е бил раздразнен заради поведението на приятелката си, ревнувал я),
той включва много повече от поведенчески проблеми, вегетативни прояви, липса на
спомени и части от събития, включително дори и временно стесняване на
съзнанието, а не само проста емоция, т.е това е сложно състояние, което не се
случва на всеки и често. Това състояние се случва изключително рядко.
Категорично при изготвянето на експертизата вещото лице не е отчело наличие на
стесняване на съзнанието на подсъдимия. Според вещото лице д-р С. подсъдимият
като бивш спортист е бил в състояние да контролира емоциите си, което е задължително
в спорта въобще. След нанасянето на удара у подсъдимия не е било налице
хаотично поведение, напротив наел е такси, прибрал е приятелката си и има
спомени за случилото се.
От изложеното по-горе съдебният състав не счита,
че е налице от обективна страна престъплението по чл.132 ал.1 т.2 от НК, тъй
като не е налице силно раздразнение предизвикано от пострадалия с насилие, с
тежка обида, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки
последици. Под силно раздразнение се разбира такова състояние, при което
съзнанието на дееца е овладяно до такава степен от чувствата, че волята му се
определя предимно от тях (Постановление №2/16.12.1957 г. на Пленума на ВС).
ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Подсъдимият Д.Р.С. с ЕГН ********** *** е извършил
от обективна от субективна страна състав на престъпление по чл.129 ал.1 вр. ал.2
от НК за това, че на 20.12.2014 г., около 02,00 часа, в град Бургас, на ул.”А.”
пред заведение „К.”, чрез нанасяне на удар с ръка в дясната част на долната
челюст причинил на Н.Д.Ч. с ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на долната челюст двустранно и разкъсна рана ретро моларно
вдясно, довели до трайно затруднение на дъвченето и говоренето.
От
субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл
по смисъла на чл.11 ал.2 предложение първо от НК. Подсъдимият С. е тръгнал към
дискотеката с цел да се саморазправя с лицето известно му с името „А.”.
Въпреки, че отрича това, подсъдимият твърди, че е тръгнал да прибере
приятелката си – свидетелката А., но видно от действията му, това обяснение не
се приема от настоящия състав. На първо място подсъдимият е казал на свидетелката
А., че знае, че тя е флиртувала с лице, гласът, на което е чул по телефона, и й
казал да излезе и да го чака пред дискотеката, но не сама, а в присъствието на
лицето, което самата тя е назовала с името „Антон”. Подсъдимият е помолил приятелите
си свидетеля Т. и Д. да го придружат, тъй като е очаквал и ответна реакция-
физическа саморазправа. Свидетелят Т. в показанията на лист № 18 на гърба казва:
”Ние отидохме уж да приберем Н.”. Целта според подсъдимия е била да поиска
обяснение от лицето с името „Антон” защо флиртува с приятелката му. Свидетелката
А. е очаквала, че е възможно да се стигне до саморазправа и е го е споделила с А.С.
Последният от своя страна го е споделил с пострадалия и го е помолил да излезе
навън пред дискотеката с него. Свидетелката Р. виждайки братовчедка си-свидетелката
А. да говори по телефона и дори без да знае с кого, е предположила, че е възможно
да е с подсъдимия, тъй като е присъствала и на други техни пререкания и затова
в показанията си твърди:„ Мисля, че братовчедка ми се караше с Д. по
телефона”. Излизайки отвън пострадалият Ч.
застанал до свидетелката А., а свидетелят М. е стоял до А.С. При пристигането
на подсъдимия свидетелката А. е казала:„Д, спри се!”. По начина, по който подсъдимият
е попитал няколко пъти агресивно: ”Кой е А.?”, за А.С. е било ясно, че ще се
стигне до физическа саморазправа. Това не е убягнало от вниманието на пострадалия
Ч.. Той забелязал, че приятелят му А. е видимо пребледнял, уплашен, треперел и
не бил в състояние да говори и да обясни. Същото се твърди от свидетеля М.
(лист №12 от делото): „А. беше уплашен според мен и това е причината Н. да се
представи да А.”. Свидетелката А. (лист №13 от делото) твърди: ”Не знам защо
това момче се представи за Антон, но допускам, че вероятно е искал да го
защити”. От изложените по-горе части от показания на свидетелите и на
пострадалия се доказва по несъмнен начин какви са били намеренията на подсъдимия
пристигайки на местопрестъплението. След като пострадалият Ч. се представил за „А.”
подсъдимият не останал на място да говори с него, а го извел извън коридора
навън, държал го за ръката до средата на улицата, където го ударил с дясната си
ръка в лицето, в областта на долната челюст, като му е било пределно ясно, че с
този удар и в тази част на тялото, където са разположени жизнено важни органи
може да му причини и дори тежка телесна повреда. Нанесъл му удар, с който му счупил
долната челюст двустранно. Според съдебномедицинската експертиза, за да се
получи такова счупване двустранно, без да липсват зъби, е било възможно само ако
челюстите са били разтворени. Т.е възможно е било ударът да е бил получен в
момент, в който пострадалият да е говорил на подсъдимия. От обясненията на
подсъдимия и от показанията на свидетелката А. (без обаче да са представени
други доказателства) на съда стана известно, че подсъдимият С. е тренирал бокс.
В спорта е удрял с двете ръце, но сам признава, че дясната му ръка е
по-силната. Именно с тази ръка удря нищо неподозиращия Ч. и с този удар го
събаря на земята. Когато на помощ идва свидетелят М. подсъдимият го пита: „И ти
ли искаш?”.
От изложеното по-горе за съда е
категорично доказано от субективна страна, че подсъдимият тръгвайки към
дискотеката е бил наясно, че е възможно да се стигне до физическа саморазправа.
Съзнавал е, че ще се срещна с човек, когото не познава, съзнавал е общественоопасните
последици, които биха настъпили след като удари със силната си за такива удари
дясна ръка, и то не в друга част на тялото на пострадалия, а в областта на главата,
че това му действие ще доведе до общественоопасните последици и е искал
настъпването на тези последици. Тръгнал си е без да разбере за състоянието на
пострадалия. Оставил го е безпомощен. Разбирайки едва през следващите дни какво
е направил е искал да се свърже с А.С., за да може последният да му съдейства
за това, пострадалият Ч. да не подава жалба.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Подсъдимият е неосъждан млад човек на 23
години. От самото начало на наказателното производство подсъдимият е съдействал
за разкриване на обективната истина. Обществената опасност на подсъдимият е
ниска. Обществената опасност на деянието е изключително висока. Зачестилите
случаи на физическа саморазправа след младите хора предизвикват негативна
обществена нагласа. Обществото е изключително чувствително, критично и не се
приема такова поведение. Съдът не счита, че са налице обаче многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, до степен да приложи нормата на чл.55 от НК при определяне
на наказанието. За престъплението по чл.129 ал.1 вр. ал.2 от НК законодателят е
определил наказанието лишаване от свобода до шест години. Според настоящия състав
наказанието лишаване от свобода следва да се определи под средния предвиден в
закона размер, а именно една година. Причинено е нараняване което е довило до
трайно затруднение на говоренето и храненето на пострадалия за период от около
четири месеца. Причинена е средна телесна повреда на човек, който подсъдимият
вижда за първи път. Нито факта, че е непознат, нито, че е станало в
присъствието на други лица и на обществено място са оказали възпиращо въздействие
у подсъдимия С. да се въздържи от физическа саморазправа. Това поведение на
подсъдимия е отегчаващо вината обстоятелство, поради което съдът определи
наказанието в размер от една година лишаване от свобода. Налице са
предпоставките на чл.66 ал.1 от НК. Определеното наказание е една година лишаване
от свобода е за престъпление от общ характер. За да се постигнат целите на
наказанието и преди всичко за да се поправи деецът съдебният състав счита, че
наказанието от една година лишаване от свобода не следва да се изтърпява
ефективно. Поради това и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на
наказанието от една година лишаване от свобода за срок от три годни.
С това наказание по мнение на
състава могат да бъдат постигнати целите на наказанието по смисъла на чл.36 от НК- да се поправи и превъзпита осъдения към спазване на закона и добрите нрави.
С това наказание, според съда, може да се въздейства предупредително върху осъдения,
както и да се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове
на обществото.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
Осъди на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Д.Р.С.
с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на ОД МВР –Бургас
направените по делото разноски в хода на досъдебното производство в размерна 50,00
(петдесет) лева за изготвената
съдебномедицинска експертиза.
Осъди на
основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия Д.Р.С. с ЕГН ********** *** да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на Районен съд - гр.Бургас
направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 500,00
(петстотин) лева за изготвената комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа
експертиза, както и 10 (десет) лева, представляващи държавна такса за служебно
издаване на два броя изпълнителни листи.
Мотивиран от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала:
Райна Жекова