Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
27.04.2021г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 16942 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 –
273 ГПК.
С решение № 75279 от 26.03.2019г. по гр.д. № 16360/2018г. Софийски районен
съд, 41 състав отхвърлил иска с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от П.Т.Д., ЕГН **********, срещу А.З.А.,
ЕГН **********, за признаване за установено спрямо ответника, че ищцата е
собственик на недвижим имот, представляващ вилно място с площ от 750 кв. м,
находящо се в гр. София, район „Овча купел“, вилна зона „Люлин“, ул.
„Пъстроцветна“, съставляващо поземлен имот с идентификатор 68134.4324.163 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед
№ РД-18-74/20.10.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с номер по предходен
план 153, кв. 20, парцел I, при съседи: имоти с идентификатори 68134.4324.1064,
68134.4324.152 и 68134.4324.1063, на основание давностно владение в периода
2002г. - 2014г., и за осъждане на ответника да предаде на ищцата владението
върху описания имот. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата е осъдена да заплати
на ответника
сумата 1 000 лв. –
разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата П.Т.Д., която го
обжалва изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От
представените и неоспорени писмени доказателства било видно, че в края на
2008г. и началото на 2009г. ищцата предприела действия по снабдяване с документ
за удостоверяване на правото си на собственост. От приетите декларации на СО –
отдел „Общински имоти“ и ОС „Земеделие и гори“ – „Овча купел“ било видно, че
към тази дата процесният имот не е бил деклариран, като в издадената скица на
процесния имот като собственик фигурирала ищцата. В нарушение на
съдопроизводствените правила районният съд не обсъдил всички доказателства по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, като дал вяра на едни за сметка на
други. От показанията на свидетелите С.М., И.И.и И..И. се установило, че
процесният имот бил посещаван от ищцата още преди процесния период и до 2012г.,
като същата, освен че осъществявала фактическо присъствие в него, извършвала и
явни действия по стопанисването му. Районният съд не отчел брачната връзка на
свидетелката С.А.с ответника по реда на чл. 172 ГПК, не преценил нейните
показания предвид възможната й заинтересованост от изхода на делото. Противно
на твърдяното от св. А., че имотът е принадлежал на дядото на нейния съпруг,
видно от представената скица от 21.04.1967г. имотът принадлежал на О.Н.М.по
силата на саморъчно завещание от нейния съпруг М.К.М.от 02.11.1982г. През
1986г. О.М.прехвърлила имота на своя племенник Т.Д.Н., тъй като той и съпругата
му се грижели за нея, както и за процесния имот, като извършвали дейности по
обработката му, насаждане на земеделски култури за период повече от 10 години.
По делото били ангажирани доказателства, че ищцата е посещавала процесния имот
през целия процесен период до възпрепятстването на достъпа до имота чрез
заграждането му от ответника през 2014г., като своила имота, осъществявайки
дейности по обработката и облагородяването на същия, насаждане със земеделски култури
и събиране на плодовете от тях, косене на трева, рязане на клони и др. От
ответника не били ангажирани никакви доказателства, че същият владее имота на
правно основание, годно да го направи собственик. Поради това моли съда да
отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да уважи
предявения иск. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл.
78, ал. 5 ГПК на претендираното от въззиваемия адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна А.З.А. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира разноски
за въззивното производство.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 12 и чл.
235, ал. 2 и 3 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
С исковата молба, уточнена с молба от 30.04.2018г., съдът
е сезиран с ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено,
че ищцата е собственик на недвижим имот, представляващ вилно място с площ от
750 кв. м, находящо се в гр. София, район „Овча купел“, вилна зона „Люлин“, ул.
„Пъстроцветна“, съставляващо (попадащо в) поземлен имот с идентификатор 68134.4324.153
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със
заповед № РД-18-74/20.10.2009г. на изпълнителни директор на АГКК, с номер по
предходен план 153, кв. 20, парцел I, при съседи: имоти с идентификатори 68134.4324.1064,
68134.4324.152 и 68134.4324.1063, на основание давностно владение, продължило повече
от 10 години - в периода 2002г. - 2014г., и за осъждане на ответника да предаде
на ищцата владението върху същия имот.
Ищцата твърди, че през 2014г. ответникът установил
фактическа власт върху имота без да има правно основание за това, като го заградил
и започнал да препятства достъпа й до имота. Търсила многократно съдействие от
органите на полицията и прокуратурата за преустановяване на противоправните
действия на ответника, но последният продължавал да оспорва правото на
собственост на ищцата и да осуетява неговото упражняване. Твърди по депозирана
от нея искова молба да било образувано гр. д. № 8843/2014 г. по описа на СРС,
ГО, 85 състав, по което предявила иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу ответника, но на сочено основание
наследствено правоприемство.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.
131 ГПК, ответникът е оспорил предявения иск. Оспорил е ищцата да е придобила
имота в резултат на непрекъснато, явно и
необезпокоявано владение, продължило в периода 2002г. - 2014г. Твърди, че с
нотариален акт № 115, том 11, дело № 1242/1968г. на СВ – София, М.К.М.бил
признат за собственик на процесния имот въз основа на давностно владение, наследство
и делба. След неговата смърт през 1983г. фактическата власт върху имота била
упражнявана от племенника му – З.А.К., който започнал да свои имота. В периода
след 1983г. З.К.почиствал имота, засадил овощни дървета и се грижел за същите,
косял тревата. В периода 1983 – 2006г. владеел и обработвал имота явно, без да
бъде обезпокояван от никого и по никакъв начин. В същия период оградил имота и
поставил две входни порти. В тези си действия по поддръжка на имота бил
подпомаган от сина си – ответника А.. С декларация вх. № 1827627/25.04.2005г. З.К.декларирал
правото на собственост върху имота и заплащал данъци и такса битови отпадъци в
периода 2000г. - 2011г. С нотариален акт № 115, том 121/02.08.2006г. на СВ - София
бил признат за собственик на УПИ I-153, кв. 20, вилна зона „Люлин“, с площ от 1
064 кв. м. Фактическа власт върху имота З.К.упражнявал до смъртта си на
04.06.2011г., а след това тази фактическа власт необезпокоявано се упражнявала
от неговите наследници, сред които и ответникът. Последните косели тревата в имота,
грижели се за насажденията и поддържали поставената ограда; Декларирали
придобитата по наследство собственост пред районната администрация и заплащали
данъци. Ответникът притежавал 1/3 от собствеността върху имота, който по
действащата кадастрална карта е с идентификатор идентификатор 68134.4324.153 и
с площ от 1 036 кв. м. Искал е от съда да отхвърли предявения иск.
Със становище от 21.11.2018г. по отговора на ответника
ищцата е оспорила представения констативен нотариален акт и твърди, че З.К.не е
придобил имота по давност. Процесният имот бил собственост на М.К.М., който
преди смъртта си го завещал на съпругата си О.Н.М.със саморъчно завещание по
нот.д. № 425/1982г. С нотариален акт № 65, д. № 3587/1986г. О.М.прехвърлила
имота на своя племенник Т.Д.Н. срещу задължение за издръжка и гледане. Впоследствие
здравословното състояние на приобретателя се влошило и с решение от
29.12.1996г. по гр.д. № 5575/1995г., влязло в сила на 30.04.2002г., договорът
бил развален. За периода до 2002г. лицето З.К.по никакъв начин не било
заявявало претенции върху процесния имот, чиито владелец в качеството си на
собственик до края на 1996г. бил бащата на ищцата – Тодор Найденов. Поради това
твърдението, че към 2006г. праводателят на ответника е упражнявал непрекъснато,
явно, трайно и необезпокоявано владение върху имота повече от 10 години не
отговаряло на истината.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият въззивен състав
намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните
съображения:
От фактическа страна: С нотариален акт за собственост на недвижим имот по
давност № 115, том ХI, дело № 1242/1968г. на IV нотариус при СНС, на 11.05.1968г.
М.К.М.е признат за собственик въз основа на давностно владение, наследство и
делба на празно дворно място с площ от 1 060 кв. м, съставляващо имот пл. № 180,
за 750 кв. м от който е отреден парцел I от кв. 20 по плана на София – Люлин -
вилна зона, като останалата част от имота от 310 кв. м се отчуждава за улица и
съседен парцел, при съседи: от две страни улица и А. К.М..
Видно от приетия препис-извлечение от акт за смърт № 1241/19.09.1983г., М.К.М.е
починал на 18.09.1983г.
С нотариален акт № 65, том ХХII, дело № 3587/1986г. О.Н.М.прехвърлила на Т.Д.Н.
правото на собственост върху празно дворно място с площ от 750 кв. м,
съставляващо парцел I -180 от кв. 20 по плана на гр. София – вилна зона
„Люлин“, срещу задължението на приобретателя да поеме гледането и издръжката на
прехвърлителката докато е жива. Не се спори и се установява, че договорът е
развален с влязло в сила на 30.04.2002г. решение от 29.12.1996г. по гр.д. №
5575/1995г. на СРС, 37 състав.
С нотариален акт № 025, том II, рег. № 4780, дело № 225/2006г. на нотариус с
рег. № 206 на НК З.А.К. е признат за собственик на основание наследство и
давностно владение на УПИ I-153 от кв. 20 по плана на гр. София – вилна зона
„Люлин“, с площ от 1 064 кв. м.
Видно от приетото удостоверение за наследници № 000975/14.06.2011г., З.А.К.
е починал на 04.06.2011г. и е оставил за наследници по закон съпруга, дъщеря и
син – ответникът А..
От приетите и неоспорени приходни
квитанции, фискални бонове, удостоверение, молба от З.А.К., писмо изх. №
08-00/0184/31.05.2005г., справка от Столична община - Дирекция „Общински
приходи“ (л. 57 – 61, л. 67 – 81, л. 118 – 126 от делото на СРС) се установява,
че З.А.К. е декларирал през 2005г. правото на собственост върху имота и е заплащал
данъци и такса битови отпадъци, начислени в периода 2000г. - 2011г. Съгласно
справката от Столична община - Дирекция „Общински приходи", на 16.11.2011г.
ответникът А. е подал декларация по чл. 14 ЗМДТ за придобита собственост на 1/3 идеална част
от имота.
Приети по делото са и удостоверение от 14.09.2009г., скица, презаверена към
03.12.2008г., удостоверение от 23.10.2008г. и молба – декларация от
16.12.2008г. (л. – 98 – 101) във връзка с предприети от ищцата действия за
снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка относно
процесния имот. Не се твърди процедурата да е завършена.
Приети по делото са жалба на ответника А. З. до 06 РУ - СДВР и уведомително
писмо рег. № 21274/29.06.2012г. Жалбата касае констатирано проникване в
процесния имот на 30.04.2012г., при което са отрязани седем броя дървета, рушени
и местени огради и входни врати, палени огньове. По образуваната преписка е
извършена проверка, в хода на която не са констатирани данни за осъществен
състав на престъпление от общ характер.
През месец септември 2013г. ищцата е подала жалба до 06 РУ - СДВР за
упражнено спрямо нея насилие от страна на съседите по вилен имот, с които имали
разногласия по вилното й място, между които и лице на име „С.“, който
непрекъснато поставял табели в имота за продажбата му. С постановление на СРП
от 16.01.2014г. е отказано образуване на досъдебно производство.
Видно от изисканото и приложено гр.д. № 8843/2014г. на СРС, ГО, 85 състав,
с влязло в сила на 02.12.2016г. решение е отхвърлен предявеният от П.Т.Д. срещу
А.З.А. иск по чл. 108 ЗС, на сочено по това дело придобивно основание наследствено
правоприемство от Т.Д.Н., последният придобил собствеността с договора за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
Разпитаният свидетел С.М. знаел имота на ищцата във вилна зона „Люлин“,
посетил имота за първи път през 1998г. Мястото било винаги оградено, като в
годните оградата била различна – телена, храсти, мрежа. Участвал във
възстановяване на оградата откъм ул. „Пъстроцветна“, това било в периода 2006г.
- 2007г. Последното му ходене в имота било през 2012г. П. го молела за помощ с
различни градински инструменти за поддръжката на мястото. Помагал да чистят
района, който в различни периоди се превръщал в сметище. По-често посещавал
имота от 2002г. до 2013г., по два пъти годишно за подрязване на счупени клони,
за почистване на издънки. Ищцата полагала грижи за имота - водела борба за
почистване на района, поддържане на оградите, подрязване на храстите и дървета,
косене. Първоначално оградата била от колове, бодлива тел и храсти, откъм ул.
„Пъстроцветна“ била често нарушавана и възстановявана от свидетеля, ищцата и
нейни приятели. Откъм ул. „Обзор“ имало лека порта с верига и катинар. След
2012 – 2013г. свидетелят разбрал, че ищцата има проблеми с мястото, свързани с
изваждане на документи за собственост. Тогава тя имала проблеми със съседите
заради претенции за това място. Не знаел от кого и за какво били тези
претенции. Свидетелят й отказвал да ходи в имота, щом има неизяснени неща.
Ищцата продължила да ходи в имота и да се грижи за него. До 2012г. друго лице в
имота не бил виждал. П. нямала проблеми с имота, не знаел и тя не била
споделяла друго лице да е имало претенции за имота. Само веднъж в периода 2006г.
- 2007г. от съседния имот – № 152, излязъл един по-възрастен мъж, питал какво
правят в имота. Казали му, че чистят имота, а той им казал, че нямат право да
чистят канавката. Свидетелят не знаел за какво бил разговорът между възрастния
мъж и П.. Не го чул и да казва, че нямат право да чистят канавката, не бил
питал и след това за какво са говорили с този човек. Съдържанието на разговора било
негово „умозаключение“.
Свидетелят И..И. установява, че е посещавал имота три пъти в периода от
около 2002г. - 2003г. до около 2007г. - 2008г. по молба на ищцата, за да
ѝ помогне за поддръжката – режели храстите и чистели мястото. Когато
посетил имота за първи път около имота имало остатъци от телена ограда, на
места била паднала. С подръчни средства помогнал на ищцата да възстанови една
паднала врата, водеща към асфалтова улица. Не обърнал внимание дали има друга
врата. Когато ходил в имота не бил забелязвал други хора там. От П. знаел, че
нейната племенница има претенции към имота. Не може да си спомни дали има
ограда между този имот и съседния. Между първото и последното си посещение
забелязал, че част от храстите в имота липсват и мястото изглеждало по-почистено.
Свидетелят И.И.установява, че посетил имота за първи път около 2003г. -
2004г. по молба на ищцата да ѝ помогне за косене. Общо бил ходил в имота
към 5 – 6 пъти, само един път косил. От П. знаел, че и други познати й помагали
за чистенето. При първото посещение мястото било оградено с мрежа и циментови
колове, имало паянтова вратичка, от която влизал. Трудно се отваряла, била
обрасла в храсталаците. Първоначално твърди, че мястото на П. и съседното място
с бунгалото били отделени с ограда, а после - че не знае дали има ограда между
двете места. Не бил забелязал между двете места да е имало врата. В имота на П.
имало дървета и храсти. При едно от посещенията му през 2007 – 2008г. видели от
съседния имот с бунгалото да излиза човек, който се интересувал какво вършат и
в хода на разговора ги уведомил, че е боксьор.
Свидетелката С. А., съпруга на ответника установява, че знае процесния
имот, който бил съсобствен на съпруга ѝ и неговите майка и сестра. До
2010г. имотът се стопанисвал от бащата на ответника - З.К., а след смъртта му –
от съпруга й. Овощните дървета в мястото били засадени от покойния ѝ
свекър. Съпругът ѝ с помощта на приятели и колеги през 2008г. подменил
старата ограда от бодлива тел и дървени колове. Мястото до процесното било на
зълва й, в него имало бунгало. Между двата имота имало ограда и врата, не знае
от коя година, винаги имало врата между двете места. През 2012г. съсед уведомил
ответника, че в имота има непознати лица, които режат дървета, но докато се
качил хората си били отишли. Веднага подал жалба до кварталния. Няколко пъти
съпругът й се качвал до вилната зона, за да ги види тези хора. Поставил табела,
че е частен имот с телефонен номер, но никой не се свързал с него. След това
действията продължили – рязане на дървета, палене на огън, което наложило да
подаде жалба до 06 РУП. Често ходели в мястото, свекър й ходел и в делнични
дни, а свидетелката и съпругът й – в събота и неделя, през лятото се качвали по
7 – 8 пъти. Не й е известно някой от семейството да е видял други хора в имота.
Свидетелят И.И.е колега и приятел на ответника, познава го от около 30
години. Ходил много пъти в мястото във вилна зона „Люлин“, поне 15 пъти, за
последно през лятото на 2017г. От А. знаел, че мястото е негово. При
посещенията си помагал на ответника за косене на тревата, виждал го и сам да
коси. Мястото винаги било оградено и в него били посадени овощни дървета. Вход
имало откъм неасфалтирана улица. През 2008 - 2009г. свидетелят взел участие в
поставяне на ограда от страната на черния път. При поставянето на оградата
направили дупки, положили колове и ги циментирали. След това опънали мрежа по
коловете, тогава били с бащата на С.. По-близо до съседния имот, почти на ъгъла,
оставили място за врата. От С. знаел, че той е поставил там врата – рамка с
дебела мрежа. С. му споделил, че през 2011 – 2012г. някой е влизал в имота.
Вратата, която С. поставил, имала катинар с верига, пред свидетеля отключвал
вратата, когато се качвали. Около 2013г. свидетелят видял, че С. е поставил
голяма табела, че имотът е негов.
Свидетелят Е.К.знае имота на С. във вилна зона „Люлин“. Около 2009г.
участвал в изграждането на ограда откъм черния път. При поставянето на оградата
направили дупки, положили колове и ги циментирали. Обядвали в имота в
съседство, в който имало вила и бил собственост на сестрата на ответника.
Съдът, след преценка по реда на чл. 172 ГПК: Не кредитира като цяло
показанията на свидетеля С.М. като недостоверни, вътрешно противоречиви и
противоречащи на показанията, дадени от същия свидетел по приложеното гр.д. №
8843/2014г. на СРС, 85 състав. В тях свидетелят ясно си спомня, че около 2009г.
съсед на име Здравко грубо се нахвърлил върху ищцата, нагрубявал и свидетеля, имал
претенции за мястото; Твърдял е още, че когато ходел с ищцата в имота до 2012г.,
входната врата била недостъпна - имало по-едри парчета дървета, а една година -
и верига, които показания съществено се различават от дадените по настоящото
дело; Свидетелят И..И. установява факти от периода около 2002 – 2003г.
най-късно до 2008г., ходил е в имота само три пъти, няма ясни спомени относно
имота – не си спомня имало ли е друга врата за влизане в него, нито дали е
имало врата между процесното място и съседното място, в което имало бунгало; Не
кредитира като цяло и показанията на свидетеля И..С., който твърди да е ходил в
имота общо 5 – 6 пъти, няма ясни спомени и противоречиво твърди, че двете
съседни места били отделени с ограда, но не си спомня дали има врата между тях,
а после – че не знае дали има ограда между местата.
Показанията на свидетелите А.,К.и И.И.кредитира като цяло в частите, с
които установяват непосредствено възприети от тях факти, като достоверни и
непротиворечиви.
От правна страна: Основателността на иска по
чл. 108 ЗС е обусловена от кумулативното наличие на три предпоставки: 1. Ищецът
да е собственик на имота по силата на твърдяното в исковата молба придобивно
основание; 2. Вещта да се владее или държи от ответника; 3. Вещта да се владее
или държи от ответника без основание. В тежест на ищеца е да докаже първите две
предпоставки, след доказването на които в тежест на ответника е да докаже, че
владее или държи имота на правно основание.
В случая ищцата обосновава възникването в нейния патримониум на правото на
собственост върху процесния имот на оригинерно придобивно основание – давностно
владение, продължило повече от 10 години, начиная от 2002г.
Според легалната дефиниция на чл. 68 ЗС, владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като
своя. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа
власт, но както в правната теория, така и в съдебната практика се приема, че
владението трябва да е постоянно (фактическата власт върху вещта и държането й
като своя да нямат случаен характер, а изразяват воля трайно да се държи
вещта), непрекъсвано (чл. 81 ЗС), спокойно (да не е установено с насилие), явно
(не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец), несъмнително. Владението
е съмнително, ако не може със сигурност да се каже дали действително владелецът
упражнява фактическа власт или дали наистина има намерение да държи вещта като
своя. Тези признаци се приемат като логическо следствие от основните два
признака – упражняване на фактическа власт и намерение за своене на вещта.
Съгласно трайната практика на ВКС (решение № 102 от
28.11.2017г. по гр.д. № 5053/2016г., ІІ ГО и цитираните в него решение № 330 от 28.11.2011г. по гр.д. № 1519/2010г., II ГО, решение № 68 от 02.08.2013г. по гр.д. № 603/2012г., I ГО, решение
№ 17 от 19.02.2016г. по гр.д. № 4335/2015г., ІІ ГО и др.), преценката дали е
осъществен обективният елемент на владението се извършва конкретно при отчитане
установения начален момент на фактическата власт, предприети спрямо
имота действия на владелеца, дори и през значителен интервал от време, липсата
на фактически действия от трети лица и при приложение на презумпцията
на чл. 83 ЗС. Фактическата власт върху имота може да се упражнява
и чрез периодични посещения в имота, стига същите да сочат на намерение имотът
да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица.
Необходимо е владелецът да си служи с вещта, да го посещава и да извършва
явни действия по стопанисването му, но не е необходимо да се повтарят
във всеки момент действия, чрез които се проявява намерението на владелеца
да държи вещта като своя; достатъчно е владелецът във всеки момент когато
пожелае да може да реализира владелческата си власт.
В случая въззивният съд намира, че ищцата не доказа в процесния период 2002г.
– 2014г. да е осъществявала владение върху имота с посочените по-горе признаци,
вкл. владението й да е било несъмнително, спокойно и явно. Това не се установи
от показанията на свидетелите С.М., И..И. и И..С., които съдът не кредитира по
изложените по-горе съображения. Не се установи и ищцата да е могла да влиза в
имота до 2014г., както се твърди в исковата молба, или до 2012г., както се
изнася от доведените от нея свидетели. Обратно – от кредитираните показания се
установява, че от 2008 – 2009г. имотът е бил заграден с нова ограда и на
портата е бил поставен катинар, а инцидентни влизания в имота, с които не е
била отнета фактическата власт от собственика, не могат да обусловят извод за
осъществявано владение от ищцата с посочените по-горе признаци.
Същевременно през 2006г. праводателят на ответника се е снабдил с
констативен нотариален акт за собственост върху имота, а съгласно разясненията,
дадени с Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013г. по тълк.д. № 11/2012г. на ОСГК
на ВКС, предвид обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното
удостоверяване на правото на собственост с нотариален акт по чл. 587 ГПК, оспорващата
страна, която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже
несъществуването на признатото от нотариуса право. В случая такова пълно
обратно доказване не е проведено от ищцата, вкл. недоказани са твърденията баща
й Т.Н.да е осъществявал фактическа власт върху имота след 1996г. Различен извод
не следва от обстоятелството, че в края на 2008г. и началото на 2009г. ищцата е
предприела действия по снабдяване с констативен нотариален акт, какъвто не се
спори, че не е бил съставен. Ирелевантно за придобиване на един имот по давност
е дали владелецът е декларирал имота пред данъчните органи, но по делото се
установява по несъмнен начин, че праводателят на ответника е направил това през
2005г. и е заплащал данъци за имота от 2000г. до смъртта си през 2011г.
По тези съображения въззивният съд намира, че ищцата не е доказала да е
придобила собствеността върху процесния имот на соченото придобивно основание, поради
което предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е неоснователен и подлежи
на отхвърляне.
Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното
решение следва да бъде потвърдено. Въззивният съд констатира, че в
първоинстанционното решение е допусната очевидна фактическа грешка относно
идентификатора на процесния имот – посочен е идентификатор 68134.4324.163
вместо правилния 68134.4324.153. Поради това решението следва да бъде
потвърдено при посочване на тази грешка, а след връщане на делото на СРС същата
следва да бъде отстранена по реда на чл. 247 ГПК.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция се
следват на въззиваемия. Доказано направените такива са в размер на 1 000
лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой съгласно
удостовереното в представения договор за правна защита и съдействие от
16.05.2019г. Съобразно обжалваемия интерес (цената на иска, равняваща се на данъчната
оценка на имота) от 44 212.50 лв., минималното възнаграждение, определено
по реда на чл. 7, ал. 5 вр. ал. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, възлиза на 1 856.37 лв. Заплатеното
възнаграждение е под минималния размер, поради което възражението на
въззивницата за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 75279 от 26.03.2019г., постановено по гр.д. № 16360/2018г.
на Софийски районен съд, 41 състав, с което е отхвърлен предявеният от П.Т.Д.,
ЕГН **********, срещу А.З.А., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 ЗС
за признаване за установено спрямо ответника, че ищцата е собственик на недвижим
имот, представляващ вилно място с площ от 750 кв. м, находящо се в гр. София,
район „Овча купел“, вилна зона „Люлин“, ул. „Пъстроцветна“, съставляващо
поземлен имот с идентификатор 68134.4324.153 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, одобрени със заповед № РД-18-74/20.10.2009г.
на изпълнителния директор на АГКК (при допусната очевидна фактическа грешка
относно идентификатора на имота – посочен идентификатор 68134.4324.163
вместо правилния 68134.4324.153), с номер по предходен план 153, кв. 20, парцел
I, при съседи: имоти с идентификатори 68134.4324.1064, 68134.4324.152 и
68134.4324.1063, на основание давностно владение в периода 2002г. - 2014г., и
за осъждане на ответника да предаде на ищцата владението върху описания имот,
вкл. в частта за разноските.
ОСЪЖДА П.Т.Д., ЕГН **********,***, да
заплати на А.З.А., ЕГН **********, на основание чл. 78 ГПК сумата 1 000.00 лв. (хиляда лева),
представляваща разноски за въззивното производство.
ВРЪЩА делото на СРС, 41 състав за отстраняване на констатираната в
първоинстанционното решение очевидна фактическа грешка относно идентификатора
на процесния имот по реда на чл. 247 ГПК.
Решението подлежи на
касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.