О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Русе, 21.12.2020 г.
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на двадесет и първи декември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове: ГАЛЕНА ДЯКОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
като разгледа докладваното от съдия Йосифов ч.к.а.н.д. № 446 по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК
вр.чл.63, ал.2 от ЗАНН.
Образувано е по частна жалба на „Сирма Приста“ АД, със
седалище в гр.София, против определение № 531/24.07.2020 г., постановено по АНД № 1265/2020 г. по описа на
Районен съд – Русе, с което жалбата на „Сирма Приста“ АД против
наказателно постановление № 692/20.03.2020 г., издадено от председателя на Държавна агенция
„Държавен резерв и военновременни запаси“, е върната и производството по делото е прекратено. В частната жалба се развиват доводи
за неправилност на определението. Твърди се, че срокът за обжалване на
наказателното постановление не е започвал да тече, респ. е бил спрян по силата
на ЗМДВИППП. Твърди, че не е налице
хипотезата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, както са приели административнонаказващият
орган и районният съд. Иска се отмяната на обжалваното определение и връщане на
делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът по
частната жалба - Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, чрез процесуалния си
представител, е депозирал възражение, в което изразява становище за нейната
неоснователност. Моли касационната инстанция да постанови определение, с което
да остави в сила обжалваното определение на районния съд.
Съдът, като взе предвид доводите в
частната жалба и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Частната жалба е подадена от
процесуално легитимирана страна и при наличие на правен интерес. Същата обаче е
депозирана след изтичане на срока по чл.63, ал.2 от ЗАНН вр.чл.230 от АПК,
който е 7-дневен срок от съобщаване на определението, но това се дължи на дадените от районния съд неточни
указания, според които определението може да се обжалва в 15-дневен срок. Редът
по АПК се прилага както в касационното производство по жалба срещу решенията на
районния съд, така и в производството по частните жалби срещу прекратителните
определения на въззивната инстанция. С оглед обстоятелството, че предвид дадените
му неточни указания частният жалбоподател няма вина за пропуснатия срок, съдът
намира частната жалба подадена в срок и поради това допустима. Разгледана по
същество, тя се явява неоснователна.
За да върне жалбата на „Сирма Приста“ АД и
да прекрати производството по делото районният съд е приел, че наказателното
постановление се счита връчено на наказаното дружество, на основание чл.58,
ал.2 от ЗАНН, на 21.05.2020 г., считано от деня на извършеното от
административнонаказващия орган отбелязване, откогато започнал да тече и
7-дневният срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН за обжалването на този санкционен акт.
Посочил е, че към датата на подаване на жалбата – 22.06.2020 г., този срок бил
изтекъл, поради което подадената след изтичането му жалба била недопустима,
поради което е върната, а образуваното по нея съдебно производство е прекратено.
Определението е правилно.
Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател, според които срокът
за обжалване на наказателното постановление бил спрян, респ. не е започвал да
тече по силата на ЗМДВИППП.
Фингираното връчване на наказателното постановление по реда на чл.58, ал.2
от ЗАНН, чрез отбелязването от административнонаказващия орган, е извършено на 21.05.2020 г., след отмяната на извънредното
положение на 13.05.2020 г. Поради това за срока за обжалване на наказателното
постановление, на който е сложено началото с неговото връчване, няма да е
приложима разпоредбата на чл.4, т.1 от ЗМДВИППП,
предвиждаща удължаване с един месец от отмяната на извънредното положение на сроковете,
определени в закон, извън тези по чл. 3, които изтичат по
време на извънредното положение и са свързани с упражняване на права или
изпълнение на задължения на частноправни субекти. От друга
страна сроковете по ЗАНН, включително за обжалване на наказателното
постановление, не попадат в приложното поле на чл.3, т.2 от ЗМДВИППП. В
първоначалната редакция на този текст, включваща освен давностните и „други
срокове“ (т.е. преклузивните такива), сроковете по ЗАНН са изрично изключени.
След изменението на тази разпоредба (ДВ, бр. 34 от
2020 г., в сила от 09.04.2020 г.) тя остава да урежда единствено давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти, а, както е известно, срокът по чл.59, ал.2 от ЗАНН е не давностен, а
преклузивен. Дори и да се приеме обратното, то, както беше посочено,
фингираното връчване е извършено на 21.05.2020 г., т.е. на самата дата, считано
от която е възобновено течението на спрените по време на извънредното положение
срокове по силата на § 13 от ПЗР на ЗИДЗЗ (обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 Г., в
сила от 14.05.2020 г.).
В случая, противно на поддържаното от частния жалбоподател,
са били налице предпоставките, обуславящи приложението на чл.58, ал.2 от АНН.
Жалбоподателят е търговско дружество, поради което наказателното постановление правилно
е било изпратено за връчване на адреса му на управление, обявен в търговския
регистър. Видно от отбелязването в известието за доставяне, на този адрес не е
намерено лице, което да приеме санкционния акт, поради което пратката била
оставена в пощенската станция. Тъй като тя не била потърсена от своя адресат,
на 21.05.2020 г. същата била върната на подателя си. Последният, в лицето на
административнонаказващия орган, с отбелязване на гърба на наказателното
постановление, приел, на основание чл.58, ал.2 от ЗАНН, същото за връчено на
посочената дата – 21.05.2020 г.
Както правилно е отбелязал и районният съд, до фингирано
връчване на санкционния акт се е стигнало поради напълно дезинтересираното
процесуално поведение на законния представител на търговското дружество-частен
жалбоподател, видно и от обясненията на същия на л.12 от въззивното дело, а
именно предходния изпълнителен директор Красимир Любенов Любенов. Частният
жалбоподател, като търговско дружество, е обвързан от процесуалните действия и
бездействия на своя представителен орган, поради което промяната в персоналния
състав на същия (смяната на изпълнителния директор) не е обстоятелство, което
да опорочава връчването на наказателното постановление или да налага повторното
му връчване на новия законен представител на дружеството.
По изложените
съображения съдът намира, че определението на районния съд не представлява
„отказ от правосъдие“, както твърди частният жалбоподател. Както приема и ЕСПЧ,
правото на достъп до съд не е абсолютно и може
да бъде подлагано на определени ограничения (вж. решенията на ЕСПЧ по делата Golder
v. the United Kingdom, § 38; Stanev v. Bulgaria [GC], §§ 230). Това
се отнася особено до условията за допустимост на жалбите, тъй като по самата си
природа тези условия се нуждаят от регулиране от държавата, която има
определена свобода на преценка в това отношение (решение на ЕСПЧ по делото Luordo v. Italy,
§ 85). Така например, правото на достъп до съд може, при определени условия, да
бъде обект на легитимни ограничения, като например преклузивни срокове за
упражняване на някои права (вж. решение на ЕСПЧ по делото Stubbings and
Others v. the United Kingdom, §§ 51-52).
След като търговското
дружество-частен жалбоподател не е осигурило на адреса на управление лице,
което да получава кореспонденцията, предназначена за него, поради което наказващият
орган е приложил предвидена в националния закон процедура по фингираното връчване
на санкционния акт, то следва да се приеме, че неблагоприятните правни
последици (изтичане на преклузивния срок за обжалването му) са резултат от
поведението на самото дружество, а не на допуснати от административнонаказващия
орган или от въззивната инстанция нарушения на правото му на достъп до съд.
В обобщение касационната инстанция намира, че обжалваното определение е правилно –
постановено е при спазване на процесуалните правила, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 531/24.07.2020 г., постановено по АНД № 1265/2020 г. по описа на Районен съд – Русе.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: