Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……….
гр. Варна, ...................................г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, VІІ касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ Д.
При участието на
прокурора при ОП-Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ и секретаря МАЯ ВЪЛЕВА, разгледа
докладваното от съдия Т. Д. кас. адм. нак. д. № 69 от 2020 г. по описа на АдмС -
Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ХІІ от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Я.А.Д. от гр. Провадия, подадена чрез адв. Д.И. – ВАК,
срещу Решение № 113 от 13.11.2019 г. по АНД № 315/2019 г. на Районен съд -
Провадия (ПРС), с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-0324-000351
от 24.07.2019 г., издадено от Началника на група в Районно управление -
Провадия (РУ – Провадия) при ОД на МВР Варна.
С жалбата се настоява,
че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, като постановено
при неправилно приложение на материалния закон. Според касатора
обстоятелството, че не е направено възражение срещу акта за установяване на
административното нарушение (АУАН), не доказва вината му, а и се твърди, че по
делото липсват доказателства, че нарушението е извършено в чертите на гр.
Дългопол. Сочи се, че съдът не е обсъдил нито един от аргументите на наказаното
лице, включително по отношение използването и обслужването на мобилните камери.
Искането е да се отмени обжалваното решение и потвърденото с него наказателно
постановление. В хода по същество адв. З. – процесуален представител на
касатора поддържа доводите и искането, обективирани в жалбата, като претендира
и присъждането на разноски при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Ответникът – РУ Провадия
при ОД на МВР Варна не изразява писмено становище по касационната жалба и не изпраща
представил за съдебното заседание, за което е редовно призован.
Участващият по делото
прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата. Пледира се за оставяне
в сила на решението на районния съд като правилно и предвид липсата на
основания за неговата отмяна.
Касационната жалба е
редовна и допустима - подадена е от страна, участвала в първоинстанционното
съдебно производство, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Административният съд,
съобразявайки посочените в жалбата касационните основания, изразените становища
на страните, мотивите на съдебния акт и събраните по делото доказателства,
установява следното от фактическа и правна страна:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на касатора срещу Наказателно
постановление № 19-0324-000351 от 24.07.2019 г., издадено от Началник група в
РУ – Провадия при ОД на МВР Варна, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на настоящия касатор са
наложени административни наказания “глоба” в размер на 700 лв. и лишаване от
право да управлява МПС3 месеца. Според наказателно постановление нарушението се
състои в следното: На 27.04.2019 г., в 14:47 ч. в гр. Дългопол, на кръстовището
на ул. „ Никола Обретенов“ и ул. „Георги Димитров“ – до бензиностанция
„Акера-запад“, посока гр. Айтос, Я.А.Д. управлява собствения си лек автомобил Ауди
с рег. № В6844НС със скорост 106 км/ч, като превишава максимално допустимата
скорост от 50 км/ч за населено място с 56 км/ч. В наказателното постановление е
посочено, че скоростта е измерена и фиксирана с техническо средство TFR1-М с фабр. № 600, заснето
с клип № 2728, като след премахване на максимално допустимото отклонение на
техническото средство, наказуемото превишение на скоростта е 53 км/ч.
С
обжалваното решение районният съд приема, че в административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения – АУАН е съставен от компетентен орган и е предявен
на нарушителя, осигурена е възможност за излагане на възражения при подписване
на акта и в тридневен срок от неговото съставяне, а наказателното постановление
е издадено от компетентен орган преди изтичането на давностните срокове по чл.
34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.
Направен
е извод, че фактическата обстановка, описана в АУАН и в издаденото въз основа
на него наказателно постановление се потвърждава от приетите по делото
доказателства, респ. безспорно е установено по делото извършването на нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от страна на наказаното лице. Прието е, че наложеното
наказание като вид и размер е законосъобразно, т.е. законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност.
Във
връзка с конкретните възражения на наказаното лице ПРС е изложил следните
мотиви:
ПРС не споделя становището, че не е
установено по безспорен и категоричен начин нарушението да е извършено в
населено място. Въззивният съд посочва, че видеоклипът на нарушението съдържа
координати на мястото, на което се е намирала мобилната камера, което е
гаранция за неговото местонахождение, а и АНО на базата на предоставените му
данни преценява, дали мястото на което е измерена скоростта е населено или не,
като в АУАН и обжалваното НП е посочено точно мястото, на което е била измерена
отчетената скорост и същото се явява в населено място.
ПРС не споделя и становището, че не е
установено с какво точно техническо средство е заснета скоростта - мобилно или
стационарно. Видно от доказателствата по делото техническото средство TFR1-M с
№ 600 представлява мобилна система за видеоконтрол, преминало съответния
периодичен метрологичен контрол и се явява годно средство за измерване на
скорост.
Позовавайки се на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН,
ПРС приема за неоснователен и доводът, че АУАН е следвало да бъде подписан от
двама свидетели, като е установено, че същият е съставен от актосъставителя К.И
и подписан от един свидетел-Р. К.З.
С оглед
направените изводи, районният съд потвърждава изцяло обжалваното наказателно
постановление.
Решение на ПРС е правилно. Изводите на районния съд се основават на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. ПРС
съд е изпълнил и задължението си да отговори на наведените с въззивната жалба
аргументи за незаконосъобразност на наказателното постановление. Касационният
състав на съда напълно споделя изложените от ПРС мотиви и направените от него
изводи и препраща към тях.
Неоснователна е касационната жалба.
ПРС не е приложил неправилно материалния закон. Изяснил е цялостно
фактическата обстановка и правилно е отнесъл фактите към правото.
Изводът на ПРС, че нарушението е извършено от посоченото в наказателното
постановление лице не се основава само на обстоятелството, че не е направено
възражение срещу АУАН. Напротив въззивният съд се позовава на установеното с
мобилното техническо средство нарушение, изразяващо се в превишение на
разрешената скорост, на обстоятелството, че АУАН е съставен след покана до собственика
на МПС, с което е извършено нарушението, за съставяне на АУАН, като Я.А.Д. писмено
е декларирала, че на 27.04.2019 г. МПС с рег. № В 8644 НС е управлявано от
самата нея.
Несъстоятелно е твърдението на касатора, че по делото липсват
доказателства, че нарушението е извършено в чертите на гр. Дългопол. Изрично
ПРС е посочил, че видеоклипът на нарушението съдържа координати на мястото, на
което се е намирала мобилната камера, което е гаранция за неговото
местонахождение, а и АНО на базата на предоставените му данни преценява, дали
мястото, на което е измерена скоростта е населено или не, като в АУАН и в обжалваното
НП е посочено точно мястото, на което е била измерена отчетената скорост и
същото се явява в населено място. Освен това ПРС се позовава и на Протокол № 4-8-18
за използваната на 27.04.2019 г. мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение. Приобщените по делото доказателства ясно сочат, че
мястото на извършване на нарушението е в рамките на населеното място гр.
Дългопол. Наказаното лице не установява по несъмнен начин и надлежно по делото
твърденията си, че посоченото място на извършване на нарушението е извън
границите на населено място.
Както вече се посочи, ПРС е изложил конкретни мотиви по възраженията на
наказаното лице за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради
което напълно неоснователно касаторът поддържа, че въззивната инстанция не е
обсъдила аргументите на наказаното лице, включително по отношение използването
и обслужването на мобилните камери.
При
извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от други
пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на
нищожност му.
С оглед направения извод
за неоснователност на касационната жалба, следва да се остави в сила решението
на районния съд като правилно
и законосъобразно.
Предвид изхода на делото искането
на касатора за присъждане на разноски се явява също неоснователно.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 113 от
13.11.2019 г. по АНД № 315/2019 г. на Районен съд – Провадия.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.