РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Разлог , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и първи май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Полежанова
като разгледа докладваното от Велина Ив. Полежанова Гражданско дело №
20201240100817 по описа за 2020 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл.124 от ГПК, депозиран от
Ш.М.М., ЕГН*, З.Б.М., ЕГН*, Ф.И.Ю., ЕГН*, С.Е.Ч., ЕГН*, Е.И.Ф., ЕГН*, Е.И.Ч., ЕГН*,
Е.И.Ч., ЕГН*, М.С.М., ЕГН*, В.С.С., ЕГН*, А.Д.К., ЕГН*, А.В.М., ЕГН*, В.Д.Р., ЕГН*,
всички чрез адв. П.З. от АК-Б., против Ф.М.Д., ЕГН*, ЕГН*, А.З.Д., ЕГН*, А.Е.И., ЕГН*,
Е.А.Б., ЕГН*.
Иска се съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на 2/3 ид. ч. от следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
03504.244.48 по КККР на г.Б., одобрени със Заповед №РД-18-53/01.04.2008 г. на ИД на
АКГГ-С., с адрес: г.Б., местност „В.ч.”, с площ от 1601 кв. м., трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – ливада, категория на земята при
неполивни условия – 5-та, номер по предходен план – 244048, при съседи: поземлени имоти
с идентификатори 03504.244.50, 03504.238.958, 03504.244.51, 03504.244.47, 03504.244.49.
С исковата молба се претендират и сторените по делото разноски.
Ищецът твърди в исковата си молба, че страните по делото са н-ци на И.У.Д., роден на
15.03.1877 г. и Ф.И.Д., родена на 10.08.1885 г. Сочи се, че в настоящото производство
участници са всички живи н-ци на посочените лица. Излагат се подробни съображения
относно родствената връзка между страните. Твърди се, че на основание Решение
№1154Р/15.02.1999 г. за възстановяване правото на собственост е било възстановено
правото на собственост на н-ците на И.У.Д. върху процесния имот, поради което и ищците
притежават общо 2/3 ид. ч. от същия.
Ответниците оспорват предявените искове, като молят съда да ги отхвърли, като
неоснователни и да им присъди сторените по делото разноски с възражения и доводи,
изложени подробно в подадения в срок отговор и чрез пълномощника си в съдебно
заседание.
В хода на делото ответницата Ф.М.Д. е починала (видно от Препис-извлечение от акт за
смърт от 07.05.2021 г.), като неин единствен наследник се явява лицето А.Д. – също
ответник по делото. В резултат производството по делото по отношение на ответницата
Ф.М.Д. бе прекратено с протоколно определение от 21.05.2021 г., влязло в законна сила на
31.05.2021 г.
1
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
Видно от писмо от О.Б. с №94-00-705(1) от дата 13.07.2020 г. ответницата Ф.Ю. поискала да
й бъде издадено удостоверение за н-ци съгласно попълнени от нея данни за лицата И. и
Ф.Д., но О.Б. отказала поради липса на достатъчно данни.
По делото е представено и прието като доказателство Удостоверение за н-ци №44 от
26.02.1992 г., издадено от ОбНС-Б., съгласно което И.Д. има три деца, които се явяват
негови н-ци, а именно: У.Д., А.Т. и Ф.Ч..
Идентични факти се установяват и от Удостоверение за н-ци 3/08.01.1996 г., издадено от
ОбНС-Б. на Ф.Д. – съпруга на И.Д., в което са посочени същите н-ци.
Наред с това по делото е представено Удостоверение за н-ци №179 от 19.08.2019 г., а също и
Удостоверение за н-ци №74 от 22.02.2021 г., в които се посочва, че И.Д. и Ф.Д. имат само
едно дете, чийто единствен жив наследник към настоящия момент е ответника А.Д.. Тези
документи бяха оспорени от процесуалния представител на ищците по отношение верността
на тяхното съдържание и бе открито производство по чл.193 от ГПК.
По делото са приети като доказателства 4 броя удостоверения за идентичност на лице с
различни имена за А.Т., Ф.Ч., Ф.Д. и И.Д., от които е видно, че във времето посочените лица
са се легитимирали по различен начин. Също така по делото са приети като доказателства
Удостоверение за н-ци №146 от 08.07.2018 г. за Ф.И.Ч. и Удостоверение за н-ци №136 от
02.07.2020 г. за А.И.Т., от които е видно, че ищците са н-ци на посочените лица.
С оглед съвкупния анализ на приобщения по делото доказателствен материал съдът приема,
че направеното оспорване от страна на ищците е доказано при условията на пълно и главно
доказване, поради което и следва да се приеме, че ищците по делото също се легитимират
като н-ци на И. и Ф.Д..
В тази насока по делото са налице множество доказателства в подкрепа на твърденията на
ицщовата страна (както преки, така и косвени такива), докато тезата на ответника
противоречи на целия останал доказателствен материал по делото извън двете, оспорени от
ищцовата страна удостоверения от О.Б..
В тази насока на първо място следва да се посочи, че от представеното и неоспорено от
страните Решение №1154Р/15.02.1999 г. на ПК-Б. се установява, че процесният имот е бил
възстановен на н-ците на И.У.Д. по заявление на А.Т.. От друга страна същото това решение
представлява титулът за собственост, който починалата Ф.Д. и ответникът А.Д. са ползвали
за снабдяването си с нотариален акт. Това от своя страна е допълнителна индиция, че
ответникът А.Д. не е единственият наследник на общите наследодатели.
На следващо място по делото бяха представени и приети като доказателства сключени
актове за граждански брак от Ф.Д. и А.Д., в които са посочени техните родители – именно
общите наследодатели на страните. Тези документи бяха оспорени от ответната страна, като
в тази насока бе открито производство по чл.193 от ГПК, но въпреки разпределената им
доказателствена тежест ответниците не ангажираха доказателства във връзка с направеното
оспорване, поради което и същото е недоказано.
От представения документ - Акт №2 от регистъра за женитбите от дата 14.01.1937 г. се
установява, че Ф.И.Д. е встъпила в брак с Е.И.Ч., а от Удостоверение за идентичност на лице
с различни имена №26 от 02.03.2021 г. се установява, че Ф.И.Д. и Ф.И.Ч. са едно и също
лице, поради което съдът приема, че след сключването на брака съпругата е приела
фамилното име на своя съпруг. Поради това съдът намира и това оспорване на ответника,
касаещо недоказаност на твърденията за приемане на фамилното име на съпруга, за
неоснователно и недоказано. Видно от обсъдения документ Ф.Ч. е дъщеря на общите
наследодатели на страните.
От представения документ - Акт №20 от регистър за женитбите от дата 12.03.1932 г. се
установява, че Х.И.Д. е встъпила в граждански брак с лицето М.Т., а от Удостоверение за
идентичност на лице с различни имена №25 от 02.03.2021 г. се установява, че Х.И.Д. и
2
А.И.Т. са едно и също лице, поради което съдът приема, че след сключването на брака
съпругата е приела фамилното име на своя съпруг. Поради това съдът намира и това
оспорване на ответника, касаещо недоказаност на твърденията за приемане на фамилното
име на съпруга, за неоснователно и недоказано.
Видно от обсъдения документ А.Т. е дъщеря на общите наследодатели на страните.
На последно място по делото е постъпило писмо, входирано под №131/19.04.2021 г. с
приложени писмени доказателства от г.д. №152/1999 г. по описа на РС-Рг., а именно: искова
молба, Решение №210/27.01.2000 г. и Решение №579/20.12.2000 г., както и заключение от
в.л. З.К., ведно с таблица. Посочените са приети като доказателства по делото. От
представената искова молба се установява, че през 1999 г. бащата на ответника А.Д. е
предявил иск за делба на наследствени имоти срещу А.Д. и н-ците на Ф.Ч. с изричното
твърдение, че страните по делото са сънаследници на Ф.Д. (съпругата на И.Д.). Към
исковата молба е приложено удостоверение за н-ци, което макар да не се съхранява, е
описано в материалите по делото и е индикация, че и към този момент съгласно данните,
налични в О.Б., общите наследодатели са имали три деца, а не едно.
Така предявеният иск е бил уважен и с решението си съдът е констатирал, че е налице
наследствено правоотношение, като основание за придобиване в съсобственост на имотите,
предмет на спора. Решенията на съда са влезли в законна сила и се явяват обвързващи не
само страните, но и техните правоприемници, какъвто безспорно е ответника А.Д..
По делото бяха ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на доведените от ищцовата
страна двама свидетели, разпитани в откритото съдебно заседание, проведено на 22.04.2021
г. – С.К. и А.К..
От показанията на свидетеля К. се установи, че същият познава страните по делото, като от
дете познава И. и Ф.(общите наследодатели). Изрично посочва, че лицата са имали три деца
– У., А.и Ф., които също е познавал. Посочва, че Ф.и Ф. са имена на едно и също лице, както
и И. и И., като с тези имена са му известни лицата. Свидетелят посочва, че след като
дъщерите на общите наследодатели са се омъжили са напуснали махалата, където е останал
техния брат У..
Сходни са и дадените показания на свидетелката К., която също посочва, че познава
страните от детските си години. Изрично посочва, че И. е дядо на ищеца Ш., а Ф. е негова
баба. Посочва също така, че И. и Ф.Д. имали три деца – Х., Ф. и У., като Х., А. и А. са
наименованията на едно и също лице, както и Ф., Ф., Ф..
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите, като счита, че същите са дадени от
лица, които имат преки впечатления относно релевантните за спора факти и изнесените от
тях сведения изцяло кореспондират на останалия доказателствен материал по делото.
Изложените факти обосновават по категоричен начин извода, че ищците и ответника А.Д.
имат общи родоначалници – И. и Ф.Д. и в този смисъл ищците са н-ци на общите
наследодатели. Съдът възприема и съобразява и процесуалното поведение на ответника
А.Д., от който на практика не е постъпил писмен отговор. Така на основание чл.176 от ГПК,
съдът постанови същият да се яви в открито съдебно заседание, за да заяви дали е подписал
отговора на исковата молба и дали му е известно за какво се води делото. Въпреки
редовното си призоваване ответникът не се яви на насроченото за 21.05.2021 г. открито
съдебно заседание, като не сочи уважителна причина за това. Поради това и на основание
чл.176, ал. 3 от ГПК, съдът прие за установено, че този ответник не е подписал депозирания
писмен отговор, както и че не знае за какво се води настоящото дело.
На следващо място по делото не е спорно между страните, че починалата ответница Ф.Д. и
ответника и А.Д. са продали процесния имот на ответника А.Е.И. с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №165, том III, рег. №4732, дело №530 от 2019 г. по
описа на Нотариус М.К., с район на действие: района на РС-Рг., която е вписана под рег.
№553 в регистрите на Нотариалната камара. От представеното по делото нотариално дело се
установява, че в нотариалното производство Ф.и А.Д.и са се легитимирали по силата на
3
удостоверение за н-ци и решението за възстановяване на имота, в което е посочено като
заявител лицето А.Т..
Установи се също така, че ответникът А.И. е продал процесния имот на ответника Е.Б. с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №96, том I, рег. №988, дело №87 от
2020 г. по описа на Нотариус М.К., с район на действие: района на РС-Рг., с рег. №553 в НК.
Останалите доказателства по делото съдът не обсъжда, тъй като същите са неотносими към
предмета на повдигнатия пред съда спор.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Ш.М.М., ЕГН*, М.С.М., ЕГН*, В.С.С., ЕГН*, А.Д.К., ЕГН*, В.Д.Р., ЕГН*, са н-ци на А.И.Т.,
ЕГН*, починала на 23.05.2002 г. Последната пък е наследник на своите родители - И.У.Д.,
роден на 15.03.1877 г. и починал на 25.12.1952 г. Ф.И.Д., родена на 10.08.1885 г. и починала
на 16.01.1975 г.
От друга страна З.Б.М., ЕГН*, Ф.И.Ю., ЕГН*, С.Е.Ч.; ЕГН*, Е.И.Ф., ЕГН*, Е.И.Ч.; ЕГН*,
Е.И.Ч., ЕГН*, А.В.М., ЕГН*, са н-ци на Ф.И.Ч., ЕГН*, починала на 20.05.1995 г. Последната
пък е наследник на своите родители - И.У.Д., роден на 15.03.1877 г. и починал на 25.12.1952
г. Ф.И.Д., родена на 10.08.1885 г. и починала на 16.01.1975 г.
От друга страна А.З.Д., ЕГН*, е наследник на У.И.Д., роден на 02.02.1911 г. и починал на
17.03.1971 г. Последният пък е наследник на своите родители - И.У.Д., роден на 15.03.1877
г. и починал на 25.12.1952 г. Ф.И.Д., родена на 10.08.1885 г. и починала на 16.01.1975 г.
По отношение на въпросите за произхода и установяването на наследствените
правоотношения съдът споделя изцяло разрешенията, дадени в съществуващата практика на
ВКС, част от която са Решение №274 от 20.12.2012 г. по г.д. №265/2011 г. по описа на ВКС,
Решение №242 от 29.09.2016 г. по г.д. №2264/2016 г. по описа на ВКС и др. Цитираната
съдебна практика възприема удостоверението за н-ци като официален документ, но допуска
възможността обстоятелствата относно наследствените правоотношения да бъдат доказвани
и чрез други доказателствени средства, каквито са извлеченията от регистрите за
гражданското състояние, актове за раждане или за сключен граждански брак (също
официални документи).
В този смисъл страните разполагат с възможността да оборват констатациите и признатите
права в удостоверенията за н-ци именно чрез доказване на съответната степен на родство.
Всъщност това е и логичното разрешение на проблема, тъй като в настоящия случай е
установено, че самият адм. орган – О.Б., не отрича пряко качеството на н-ци на ищците, а
посочва, че не разполага с достатъчно данни да установи това обстоятелство, което пък е в
противоречие с издадените по-рано удостоверения за н-ци от същия адм. орган, в които
изрично е посочено, че И. и Ф.Д. имат 3 деца – техни преки н-ци. В тази насока не може да
бъде споделена тезата на ответниците, че представените от ищеца удостоверения за н-ци
нямат доказателствена стойност, тъй като не съдържали ЕГН на посочените лица. Липсата
на ЕГН в посочения писмен документ не представлява обстоятелство, което изключва
неговата доказателствена стойност, нито пък променя факта, че И.Д. и Ф.Д. са оставили като
свои преки н-ци 3 деца. По делото за тези обстоятелства бяха събрани и други
доказателства, а същевременно ответната страна не ангажира доказателствен материал,
извън оспореното от ищеца удостоверение за н-ци, от които да може да се направи извод, че
И.Д. и Ф.Д. са оставили като единствен наследник своя син У.Д..
Не могат да бъдат споделени и оспорванията на ответника в насока различното изписване
на имената на общите наследодатели, тъй като се касае за разлика от порядъка на една буква
в изписаните (на места на ръка) имена на общите наследодатели. На първо място по делото
се установи от обсъдените от съда доказателства, че се касае за едни и същи лица, а от друга
такива разлики са налице дори в представените от самите ответници документи. В тази
насока в Удостоверение за н-ци изх. №179/19.08.2019 г. (легитимиращо ответника като
наследник) също се констатират такива различия, фамилното име е изписано по различен
4
начин за общите наследодатели - веднъж като Д., веднъж като Д. и по друг начин за техния
син – посочен като Д.. По делото се установиха дори и разновидности като Д., като от
обсъдения доказателствен материал съдът счита, че се налага извода, че се касае за едни и
същи лица, което се потвърждава дори от представените от ответниците документи. Ето
защо и не може да се приеме тезата на ответника, че разликата в една буква от фамилното
име на установените по делото лица води до пълно дискредитиране на представените
официални документи (някои от тях съставяни в ръкопис от длъжностното лице), още
повече, че дори и в представените от ответната страна документи са налице подобни
разлики, които потвърждават, че се касае за едни и същи лица.
С оглед изложеното се налага извода, че всички ищци и ответника А.Д. са н-ци на общите
наследодатели, тъй като родоначалниците им – А.Т., Ф.Ч. и У.Д. са деца на И. и Ф.Д..
Поради това и съдът приема, че ищците (н.ци на две от децата на общите наследодатели,
съобразно посоченото по-горе) се легитимират като собственици на 2/3 от ид.ч. от
оставеното наследство, а ответникът А.Д. (към датата на извършване на процесната сделка
съвместно с починалата Ф.Д.) се е легитимирал като собственик на 1/3 ид.ч. от оставеното
наследство.
По делото не е спорно, че част от това наследство е процесният недвижим имот,
възстановен с Решение №1154Р/15.02.1999 г. на ПК Б. на н-ците на И.Д. по заявление на
А.Т., поради което съдът счита, че страните по делото са придобили правото на собственост
върху имота съобразно посочените по-горе квоти, поради което ищците се легитимират като
собственици на 2/3 ид. ч. от имота.
Не е спорно също така, че починалата ответница Ф.Д. и ответника А.Д. са продали
процесния имот на ответника А.Е.И. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот №165, том III, рег. №4732, дело №530 от 2019 г. по описа на Нотариус М.К., с район на
действие: района на РС-Рг., вписана с рег. №553 в регистрите на НК, нито се спори относно
факта, че ответникът А.И. е продал процесния имот на ответника Е.Б. с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №96, том I, рег. №988, дело №87 от 2020 г. по описа
на Нотариус М.К., с район на действие: района на РС-Рг., вписана с рег. №553 в регистрите
на НК.
С оглед обстоятелството, че А.Д. и Ф.Д.и към момента на прехвърляне на имота в полза на
А.И. са били собственици единствено на 1/3 ид. ч. от същия, се налага извода, че сделката не
е породила вещно-транслативен ефект за целия имот, а само за притежаваните от
прехвърлителите идеални части. Същият извод следва и за последващата продажба от А.И.
на Е.Б., като и тази сделка не е породила вещно-транслативен ефект за целия имот, а
единствено за частта от 1/3 ид. ч. от същия, тъй като никой не може да прехвърли такива
права, каквито не притежава, поради което и предявеният иск е изцяло основателен.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищовата страна направените по делото разноски в размер на 1`125.00
лева, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците - А.З.Д., ЕГН*, с адрес: г.Б.,
у.„С.К.”№12, А.Е.И., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„П.И.Т.”№18 и Е.А.Б., ЕГН*, с адрес: с.К., у.
„Д.в.”№1, ЧЕ ИЩЦИТЕ - Ш.М.М., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„С.К.”№26; З.Б.М., ЕГН*, с адрес:
г.Б., у.„В.П.”№130; Ф.И.Ю., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„В.П.”№130; С.Е.Ч.; ЕГН*, с адрес: г.Б., у.
„П.” 4; Е.И.Ф., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„Ш.”№20; Е.И.Ч.; ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„Ш.”№20;
Е.И.Ч., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„Т.”№6; М.С.М., ЕГН*, с адрес: г.Р., у.„Б.”№4; В.С.С., ЕГН*, с
адрес: г.Б., у.„К.”№26; А.Д.К., ЕГН*, с адрес: г.В., у.„О.м.”№46; А.В.М., ЕГН*, с адрес:
с.Д.Д., о.Г.; В.Д.Р., ЕГН*, с адрес: г.В., у.„Н.В.”№2, СА СОБСТВЕНИЦИ на 2/3 ид. ч. от
следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 03504.244.48 по КККР на
5
г.Б., одобрени със Заповед №РД-18-53/01.04.2008 г. на ИД на АКГГ-С., с адрес: г.Б.,
местност „В.ч.”, с площ от 1601 кв. м., трайно предназначение на територията – земеделска,
начин на трайно ползване – ливада, категория на земята при неполивни условия – 5-та,
номер по предходен план – 244048, при съседи: поземлени имоти с идентификатори
03504.244.50, 03504.238.958, 03504.244.51, 03504.244.47, 03504.244.49.
ОСЪЖДА А.З.Д., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„С.К.”№12, А.Е.И., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.
„П.И.Т.”№18 и Е.А.Б., ЕГН*, с адрес: с.К., у.„Д.в.”№1, да заплатят на ищците - Ш.М.М.,
ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„С.К.” 26; З.Б.М., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„В.П.”№130; Ф.И.Ю., ЕГН*, с
адрес: г.Б., у.„В.П.”№130; С.Е.Ч.; ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„П.”№4; Е.И.Ф., ЕГН*, с адрес: г.Б.,
у.„Ш.”№20; Е.И.Ч.; ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„Ш.”№20; Е.И.Ч., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„Т.”№6;
М.С.М., ЕГН*, с адрес: г.Р., у.„Б.”№4; В.С.С., ЕГН*, с адрес: г.Б., у.„К.”№26; А.Д.К., ЕГН*,
с адрес: г.В., у.„О.м.”№46; А.В.М., ЕГН*, с адрес: с.Д.Д., о.Г.; В.Д.Р., ЕГН*, с адрес: г.В., у.
„Н.В.”№2, общо сумата 1`125.00 лева, представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
6