РЕШЕНИЕ
№…
16.02. 2017 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на осемнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1………………………
2……………………….
Секретар Д.Г.
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД №93 по описа за 2016 год.
ИСК с правно основание с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ( отм.)
вр. §22 от ПЗР на КЗ с цена на иска 200 000 лева;
ИСК
с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ( отм.) вр. §22 от ПЗР на КЗ с цена на
иска 200 000 лева;
ИСК с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ( отм.) вр. §22 от ПЗР на
КЗ с цена на иска 200 000 лева;
ИСК с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ( отм.) вр. §22 от ПЗР на
КЗ с цена на иска 100 000 лева;
ИСК с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ( отм.) вр. §22 от ПЗР на КЗ с цена на иска 100 000 лева.
Ищците М.Й.Д. с ЕГН**********, Й.В.Д. с ЕГН********** и А.Й.Д. с ЕГН********** твърдят, че на ****.2015 г. около 20 часа до км 19 + 080 на републикански път ІІІ – 3004 в посока гр.Плевен е настъпило ПТП между виновния за произшествието водач на Б.Е.Р., шофирайки лек автомобил Опел Вектра с ДК № ЕН **** АР и Й. В. Д. , управляващ лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ ЕН **** АН.Твърди се, че в причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП Е. А.Д., съпруга на Й.Д. и майка на М.Д. и А.Д., която е пътувала в автомобила със съпруга си, като е седяла на дясна задна седалка , е претърпяла изключително тежки травми в областта на гръдния кош, корем и крайници, които са несъвместими с живота и са довели до смъртта й , настъпила в 23, 15 часа на същия ден въпреки оказаната медицинска помощ.
Твърди се в исковата молба, че в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП А.Д. , седящ на мястото до шофьора в управлявания автомобил от Й.Д., е получил счупване на бедрена кост, довело до трайно затруднено движение за долен ляв крайник и натъртвания по цялото тяло, причинили болки и страдания.
Ищците твърдят, че от официалните документи за констатираното ПТП, отговорност за настъпването на същото носи водачът на автомобила Опел Вектра Б.Е.Р., който е управлявал МПС със скорост от 127 км/ ч и е извършил нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП .Твърди се, че Б.Р. с неправомерното си поведение виновно е допуснал настъпването на ПТП , което в пряка причинно- следствена връзка с настъпилите неимуществени вреди на ищците.
В исковата молба се твърди, че Б.Р. е притежавал застрахователна полиза за застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество под №02115000202617 с начална дата на покритие 06.01.2015 г. и крайна дата на покритие 06.01.2016 г., като покритието е по чл.267 от КЗ.
Ищците твърдят, че като съпруг и деца на починалата Е. А.Д. са претърпели болки и страдания от загубата й, а ищците А.Д. и Й.Д. са претърпели болки и страдания и на лично основание като пострадали от ПТП от причинените травми.
Ищците са отправили искане съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищците следните суми:
1. На М.Й.Д. сумата от 200 000 лева обезщетение относно претърпени неимуществени вреди във връзка със смъртта на майка й от ПТП Е. А.Д., ведно със законната лихва върху тази сума считано от ****.2015 г. до окончателното й изплащане;
2. На Й.В.Д. сумата от 200 000 лева обезщетение относно претърпени неимуществени вреди във връзка със смъртта на съпругата му от ПТП Е. А.Д., ведно със законната лихва върху тази сума считано от ****.2015 г. до окончателното й изплащане;
3. На А.Й.Д. сумата от 200 000 лева обезщетение относно претърпени неимуществени вреди във връзка със смъртта на майка му от ПТП Е. А.Д., ведно със законната лихва върху тази сума считано от ****.2015 г. до окончателното й изплащане;
4. На А.Й.Д. сумата от 100 000 лева обезщетение относно претърпени неимуществени вреди във връзка със причинените му телесни увреждания от ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума считано от ****.2015 г. до окончателното й изплащане;
5. На Й.В. Д. сумата от 100 000 лева обезщетение относно претърпени неимуществени вреди във връзка със причинените му телесни увреждания от ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума считано от ****.2015 г. до окончателното й изплащане.
Отправено е искане за присъждане на направените по делото разноски на основание чл.78, ал.1 от ГГПК.
Ответникът ЗД“БУЛ ИНС“АД с ЕИК ******* е изразил становище, че исковете са неоснователни, като ги оспорва по основание и размер.Ответникът твърди, че виновното поведение на Б.Р. не е доказано и че същият няма вина за настъпилото ПТП и че е налице съпричиняване от пострадалите лица и от починалата, които са били без поставени предпазни колани и са се поставили в превишен риск, който е реализиран.Ответникът е оспорил исковете по размер, като твърди, че размерът е завишен и не съответства на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, вредата и икономическата конюнктура в страната.Ответникът е направил възражение за независимо съпричиняване за ищеца Й.Д., който е управлявал автомобила, в който са пострадалите лица и починалата, като не е предприел никакви действия , за да избегне удара с приближаващия като непосредствена опасност лек автомобил „Опел“.Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представеното удостоверение за наследници № 3719/ 20.08.2015 г. на Община- гр.Плевен е видно, че Е.А.Д. е починала на ****.2015 г. , за което е съставен акт за смърт № 1188 и е оставила свои законни наследници ищците, които са съпруг и две деца – дъщеря и син.
По делото е представено постановление № С 176/ 2015 г. от 09. 04. 2016 г. на Окръжна прокуратура – гр.Плевен за прекратяване на досъдебното производство.В постановлението е прието въз основа на събраните доказателства, че виновен за настъпилото ПТП на 1 08.2015 г. около 20, 00 часа на пътя от с.**** към гр.Плевен е водачът на лек автомобил „Опел Вектра“ С рег.№ ЕН ****АР Б.Р..Посочено е, че в резултат на сблъсъка Б.Р. е получил черепно- мозъчна и гръдно- коремна травма довели до смъртта на лицето.Въз основа на доказателствата по делото е направен изводът, че в процесната вечер Б.Р. е управлявал лек автомобил „Опел Вектра“ със скорост 127 км/ч – с 37 км/ч над допустимото, като е нарушил. Чл.21, ал.1 от ЗДвП, при липсата на фактори, изключващи вината му за нарушението.Прието е, че управлението на автомобила над допустимата скорост е довело до загуба на стабилността на автомобила, която от своя страна е довела до невъзможността на водача да го управлява. Посочено е, че загубата на управлението е поставила автомобилът „Опел Вектра“ на траектория на движение, пресичаща се с траекторията на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, управляван съобразно правилата за движение и в съответствие с пътната обстановка от Й.Д..Направен е изводът, че движението на автомобил „Опел Вектра“ по тази траектория е в пряка причинно- следствена връзка с настъпилия сблъсък и съответно това е в причинно- следствена връзка относно настъпилите неправомерни последици – смъртта на Е.Д. и на Ш.Р. и телесните повреди на А.Д. и на Й.Д..В постановлението е посочено, че с деяьнието си Б.Р. е осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.4 вр. ал.3 б.“б“ вр. ал.1 вр. чл.342, ал.1 от НК , нарушавайки правилата за движение по пътищата по чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата.Досъдебното производство е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.4 от НПК поради смъртта на извършителя Б.Р..
В представеното и приобщено към делото досъдебно производство № Д- 176/ 2015 г. по описа на РП- Плевен , лист 160 е представена справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“,от която е видно, че лек автомобил с рег.№ ЕН ****АР е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за периода от 06.01.2015 г. до 06.01.2016 г. с ответното дружество по застрахователна полица №02115000202617.Застраховката е прекратена на 21.10.2015 г.Следовотелно към датата на настъпване на ПТП ****.2015 г. за лек автомобил „Опел Вектра“ е била сключена застраховка „ Гражданска отговорност“ с ответното дружество.
По делото е допусната съдебно автотехническа експертиза с вещо лице инж.В.П.,, който е присъствал на огледа на местопроизшествието и от заключението на която се установява, че лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ ЕН****АМ, управляван от ищеца Й.Д. се е движел от с.**** към гр.Тръстеник.В автомобила са били пътниците ищецът А.Й.Д. и Е. А.Д..По същото време лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ЕН****АР с водач Б.Р. и двама пътници се е движел по пътя към с.****.Автомобилът „Опел Вектра“ се е движел по крива на ляв завой за посоката си на движение и наклон на спускане.При движение автомобилите и предстоящо разминаване двата автомобила са се срещнали и се е получил челен ексцентричен удар, в резултат на който има пострадали лица.При проверката на „Фолксваген Пасат“ е установена дерформирана предна челна част, а пи „Опел Вектра“ е разрушена предна челна част.Вещото лице е установило, че пътното платно е с ширина 6 м. за двупосочно движение, разделено с прекъсната линия на надлъжната пътна маркировка и от двете страни на платното има банкети с ширина 1, 5 м и последващи канавки.Автомобилът „Опел Вектра“ е установен на южния банкет с предна част, насочена на юг, а задната част към пътното платно.Експертът е установил деформирана предна част по силно изразено в дясно потъване отпред назад, разрушена предна броня, фарове, челно стъкло, арматурно табло, предна дясна ъглова част, дясна врата деформирана с изпъкване навън, десен калник притиснат към двигателя; цялата предна част, двигателното отделение с двигателя и предния мост е изместена наляво от надлъжната ос на автомобила.
При автомобила „Фолксваген Пасат“ е установено местонахождение на южния банкет с предна част на юг.Експертът е установил деформирана предна челна част с потъване отпред назад, разрушена предна броня, решетка декоративна, фарове, предни калници, предна лява врата изпъкнала навън, преден ляв колан блокирал в затворено положение, счупено странично стъкло на задна лява врата.Посочено е , че предните части на двата автомобила са на линията на крайпътната канавка след южния банкет.
В отговор на поставените въпроси вещото лице е посочило, че всички автомобили са регистрирани и са преминали технически преглед и са оборудвани с обезопасителни колани.Посочено е, че в материалите по делото няма описани повреди от преместване на водача и пътниците в купето или отразено счупване на предните стъкла на автомобила с изпъкналост отвътре навън( удар на пътниците с части от тялото си, главите в редното стъкло на автомобил „Фолксваген Пасат“, управляван от Й.Д.).Посочено е, че коланът на предната лява седалка е установен блокиран до лявата колона, че този колан не е ползван от водача на автомобила по предназначение при произшествието.При починалата Е. А.Д. са установени охлузвания и кръвонасядане по гърдите и корема – контактен отпечатък от поставен обезопасителен колан.Вещото лице е посочило, че следите от обезопасителен колан се изразяват върху тялото на пътника, като това зависи от облеклото на съответното лице, като не винаги се изразяват следи от поставен обезопасителен колан.
Във връзка с установяване на обстоятелството могъл ли е Й.Д. да избегне удара с автомобила „Опел Вектра“ експертът е посочил, че ударът между двата автомобила е станал в южната страна на пътното платно и южния банкет на южната страна на пътното платно.Водачът на автомобила „Фолксваген Пасат“Й.Д. е възприел насрещно движещия се автомобил „Опел Вектра“, извършил е технически действия с извеждането на автомобила на десния за посоката си на движение банкет, където е настъпил удара между челните части на двата автомобила и от техническа точка експертът приема за вероятно Й.Д. да е задействал и спирачната система.Посочено е, че при високата скорост на автомобил „Опел Вектра“ автомобилът , управляван от Й.Д. е завъртян спрямо вертикалната си ос и е изместен назад спрямо посоката си на движение.Вещото лице е отразило, че Й.Д. е извършил като водач на автомобил „Фолксваген Пасат“ правилни технически действия за предотвратяване на произшествието, отклоняване на автомобила на банкета и задействане на спирачната система.Вещото лице е посочило, че при конкретния механизъм на произшествието, при който е нарушена странична устойчивост и загубен контрол над автомобил „Опел Вектра“, водачът на автомобил „Фолксваген Пасат“Й.Д. не е имал техническа възможност да предотврати произшествието.
По искане на ищците е допусната друга автотехническа експертиза с вещо лице инж.В.И.Т. досежно установяване на обстоятелството поставен ли е бил обезопасителен колан към момента на удара от водача на автомобила „Фолксваген Пасат“ от Й.Д. с оглед възраженията от страна на ответника.От второто заключение става ясно, че предпазните колани на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ са триточкови, притежаващи пиротехнически обтегачи, които компенсират хлабината на колана и при удар го обтягат.При задействане на обтегачите, те натягат първо лентата на колана.Посочено е, че пиропатроните на предните седалки се задействат при челен удар въз основа на датчик за маса( тегло), поставен под двете предни седалки, независимо от това дали коланът е поставен или не.Ако коланът не е поставен от водача и носещия се на предна дясна седалка към момента на удара, то същият трябва да бъде намерен плътно прилепнат към средна лява и дясна колони и лентата на колана трябва да е с дължина около 72 см.При поставен колан от водача и возещия са не предна дясна седалка към момента на удара, то неговата дължина при задействан пиропатрон е около 151 см.Вещото лице не е имало възможност да огледа автомобила, тъй като същият не е бил на съхранение в КАТ , но се е позовало на снимки 15 и 17 от фотоалбума в досъдебното производство, на които се вижда, че лентата от колана на предна лява седалка на автомобил „Фолксваген Пасат“ не е прилепнала до средна лява колона, а лежи върху облегалката, като дължината на лентата е значително по- голяма от 72 см при блокиран неизползван към момента на удара обезопасителен колан.Въз основа на тези данни експертът е приел, че Й.Д. е бил с поставен обезопасителен колан към момента на удара.В заключението е посочено, че при непоставен колан горната част от торса на возещия се в МПС ( глава, горни крайници) биха се ударили в арматурното табло и предното обзорно стъкло и водачът и возещия се на предната седалка биха имали телесни увреждания и счупвания, каквито от съдебно- медицинската експертиза не са установени.
От заключението на съдебно- медицинската експертиза , изготвено от д-р П.Т. се установява, че на починалата Е. А.Д. е причинена съчетана травма – тежки увреждания от травматичен характер в областта на гръдния кош – характерен отпечатък върху гърдите, двестранно счупване на ребра- от първо до десето, с увреждане – разкъсване на бели дробове и колапс , свиваване на същите към средностението( от излива в двете глъдни кухини на кръв и въздух), а травмите на корема са:кръвонасядане и смазване на меките тъкани на коремната стена, довели до „мастна емболия“, разкъсване на чреводържател и далака, излив на кръв в коремната кухина, охлузвания и кръвонасядания на крайниците.Посочено е, че описаните множество тежки травматични увреждания в областта на гръдния кош и корема са причина за настъпването на смъртта, която при такива тежки увреждания е била неизбежна.Травмите са травматични и е възможно да се получат при описаното по делото ПТП.Посочено е, че характерният отпечатък по кожата на гърдите най- вероятно е отпечатък от предпазен колан.
По отношение уврежданията на Й.Д. вещото лице е посочило, че е установена генерализирана контузия на тялото, най- вече на гръдния кош и петната кост на дясната подколенница, ходило.Посочено е че уврежданията са травматични и могат да се получат при ПТП сблъсък с друго МПС и пострадал в салона на лек автомобил.Посочено е, че лечението е оперативно заради многофрагментното и дислоцирано счупване на дясната петна кост.Фрагментите са фиксирани оперативно и с метална плака.Посочено е, че плаката се маха, ако се реши след продължително време - поне 6 месеца – година.Експертът е установил, че уврежданията са довели до продължителни болки и страдания, с трайно, поне шест месеца затруднено движение на десния крак, без да се прецизира, че лечението ще е само за такъв период, посочен е минимален срок на щадене на фрактурата и движение с помощни средства.Посочено е, че след приключване на лечението и раздвижването, обичайно е усещане на болки на мястото на счупването при климатични промени.
За ищеца А.Д. е установено от експертизата причинено генерализирано натъртване на тялото, лицето( рана на лицето), както и счупване на бедрена кост.Посочено е, че уврежданията може да се получат при пътник в салон на лек автомобил и сблъсък с друго превозно средство.Експертът е установил причинено с продължителни болки и страдания с трайно възможно поне 4-5-6 месеца затруднено движение на левия крак.Евентуалното сваляне на импланта води до месец болки и страдания и ще се усещат болки при климатични промени.
В хода на съдебното дирене е допусната до разпит като свидетел на ищеца П.Р., която е била близка на ищците и починалата Е. Д. и е присъствала ежедневно в дома им, тъй като е била наето за отглеждането на децата на ищцата М.Д..От показанията на свидетелката се установява, че ищците и Е. Д. са били в много близки отношения, непрекъснато са били в контакт, занимавали са се с общ бизнес, което допълнително е изисквало ежедневен контакт на семейството.Свидетелката посочва, че майката е била много близка с децата си и след нейната смърт загубата се е отразила негативно на всички в семейството.Свидетелката посочва, че ищцата М. е била много близка с майка си, често е споделяла с нея и продължава да се разстройва при споменаването й.В показанията е посочено, че ищецът А.Д. е живеел заедно с родителите си, бил е в емоционална зависимост от майка си, като опората в семейството на Е. Д. е била тя.Свидетелката твърди, че А. не може да се възстанови от травмата си и постоянно накуцва. Загубата се е отразила много сериозно и на ищеца Й.Д., който е преустановил контактите си с външни хора, изолирал се е от всички,само един негов колега допуска до себе си.В показанията е посочено, че семейството на Е. Д. е било много сплотено, непрекъснато са били заедно двамата съпрузи в ежедневието си и са били много близки и загубата на Е. Д. се е отразила много негативно на всички ищци и те не могат да се възстановят психически след инцидента.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът е приел, че предявените искове следва да бъдат разгледани при условията на §22 от ПЗР на КЗ, обн.ДВ, бр.102/ 29.12.205 г., в сила на 01.01.2016 г., съгласно който за застрахователни договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част четвърта от отменения КЗ, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс.Тъй като страните по делото не са се споразумели относно прилагането на закона с оглед неговото изменение, то следва да бъде приложена част четвърта от отменения КЗ, в който е включена и разпоредбата за възможността на пострадалото лице да претендира обезщетение от застрахователя на лицето, което е причинило увреждането – чл.226, ал.1 от КЗ( отм.).
Разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ дава възможност на увреденото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да предяви иск за обезщетение пряко от застрахователя.Следователно цитираната разпоредба определя няколко кумулативно възникнали предпоставки за уважаване на иска: да е налице увреждане от лице, което по закон е отговорно за неправомерно поведение, да е налице увредено от това поведение лице и съответно да е налице застраховка „Гражданска отговорност“ на изършителя, което е основание за увредения да претендира обезщетение пряко от застрахования.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установено, че на ****.2015 г. е настъпило ПТП, вследствие на което е налице сблъсък между двата автомобила, управлявани от починалия Б.Р. и от ищеца Й.Д., като вина за настъпилото ПТП има Б.Р..От доказателствата по делото се установява, че същият е шофирал с превишена скорост по пътя към с.****, като е ударил движещия се в насрещното пътно платно автомобил, управляван от Й.Д..От автотехническата експертиза на инж.В.П. се установява, че Б.Р. е изгубил контрол върху управлявания от него автомобил, вследствие на което е настъпил челен удар с автомобила, управляван от Й.Д..От доказателствата по делото се установява, че вследствие на удара и нанесена съчетана травма на Е. Д. същата е починала, а на Й.Д. и на А.Д. са нанесени телесни увреждания, описани подробно в допусната съдебно- медицинска експертиза.От същата експертиза се установява, че установените увреждания може да бъдат нанесени при сблъсък на автомобилите, така както е посочено в доказателствата по делото.
При така установените факти за настъпилото ПТП съдът приема за установено, че е налице първата предпоставка на чл.226, ал.1 от КЗ за насъпило противоправно деяние извършено от лице вследствие на негово противоправно поведение.Видно от доказателствата по делото Б.Р. е шофирал с превишена скорост, изгубил е контрол върху управлявания от него автомобил, вследствие на което е настъпил челният удар между двата автомобила.
От установените факти е видно, че има и увредени лица и това са ищците, на които са причинени болки и страдания, както от загубата на майката и съпругата Е. Д., така и от преките нанесени телесни увреждания на ищците А.Д. и Й.Д., които са били в автомобила,управляван от Й.Д., сблъскал се челно с автомобила, управляван от Б.Р..По отношение на кръга на пострадалите лица, които имат право на обезщетение ВС е дал определение в ППВС №4 от 25.05.1961 г., в ППВС №2 от 30.09.1984 г. по гр.д.№2/ 84 г., съгласно които обезщетението по чл.52 от ЗЗД за неимуществени вреди възмездява главно страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредения вследствие на увреждането при смърт на пострадалия.Тъй като имуществените вреди са неизмерими в пари, а увредените лица са в различни отношения с пострадалия, Пленумът е приел ограничителни критерии за определяне на лицата, имащи право на обезщетение съгласно принципа за справедливост – само най- близките на пострадалия в случай на неговата смърт, а това са неговите възходящи, низходящи и съпруг.В ППВС №4 от 25.05.1961 г е посочено, че нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия при непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични отношения – родители, изоставили децата си, и обратно, съпрузи, живеещи в дълга фактическа раздяла и др., защото е явна, че те не понасят никакви неимуществени вреди.
В конкретния случай ищците са увредени лица по смисъла на чл.226, ал.1 от КЗ(отм). И по смисъла на цитираните ППВС, тъй като те са съпруг и деца на починалата Е. Д. и са били в много близки и сърдечни отношения с нея, което обосновава претърпени болки и страдания от ищцита от загубата на Е. Д..
От доказателствата по делото се установява , че е налице причинно- следствена връзка между настъпилото ПТП, противоправното деяние на Б.Р. и настъпилите увреждания за ищците от загубата на Е. Д. и от настъпилите телесни повреди за А.Д. и за Й.Д..
По отношение на третата предпоставка наличие на застраховка „Гражданска отговорност“ от представената по делото справка се установява, че към датата на настъпване на ПТП за лекия автомобил, управляван от Б.Р. е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, което не се оспорва от ответника и застраховката е имала правно действие към момента на настъпване на ПТП.Следователно ответникът е пасивно легитимвиран по иска по чл.226, ал.1 от КЗ( отм.) за търсене на обезщетение от страна на ищците пряко от застрахователя на застрахованото лице, което е извършило деликта.
По въпроса за размера на обезщетението следва проблемът да се разгледа в две насоки: за размера на обезщетението за неимуществени вреди на ищците от загубата на Е. Д. и за обезщетението за неимуществени вреди от телесните увреждания на А.Д. и Й.Д..
По отношение претенцията на ищците като много близки роднини на починалата Е. Д. въз основа на ППВС № 4 от 25.05.1961 г. и №2 от 30.09.1984 г. съдът приема, че ищците са от кръга на низходящите ( А. и М.), а Й. е съпруг и това са лицата, които са били най- близко до Е. Д. до нейната смърт.В съответствие с ППВС №4 от 25.05.1961 г. ищците имат право на обезщетение , освен, че са близки роднини, и затова, че по делото е доказано наличието на много близки , добри отношения с Е. Д., характеризиращи се с много обич, съпричастност, взаимопомощ, морална подкрепа и опора между членовете на семейство Д..От свидетелските показания по делото става ясно, че след загубата на Е. Д. ишщците не са се възстановили емоционално и психически и техните страдания от загубата на майката и съпругата продължават повече от година след нейната смърт.Свидетелката е посочило, че загубата на Е. Д. се е отразила много негативно на всички ищци, променило е живота им, ограничило е контактите и е довело до социална изолация на съпруга Й.Д., лишило е от ежедневната подкрепа и помощ от майката на ищците М.Д. и А.Д..
По изложените съображения съдът счита, че ищците имат право на обезщетение като близки роднини на починалата Е. Д. за неимуществени вреди от починалата вследствие на ПТП.
По въпроса за размера на обезщетението ответникът е поставил въпроса за съпричиняване от страна на Й.Д. в хипотезата на това съществувала ли е възможност Й.Д. да избегне сблъсъка на двата автомобила и евентуално предотвратяване на настъпилите тежки последици със смъртта на Е. Д. и нанесените телесни увреждания на А.Д. и на Й.Д..От заключението на автотехническата експертиза , изготвена от инж.В.П. става ясно, че Й.Д. е възприел автомобила, управляван от Б.Р., отклонил е управлявания от него автомобил на банкета и е задействал спирачната система.Независимо от правилните технически действия на Й.Д. , в заключението е посочено, че Й.Д. не е могъл да предотврати произшествието поради нарушена странична устойчивост и загубен контрол от Б.Р. върху управлявания от него автомобил.
С оглед заключението на автотехническата експертиза съдът приема, че не е налице съпричиняване от страна на Й.Д. и липсва възможност същият да е можел да предотврати ПТП, поради което изцяло вината за настъпилото ПТП е на застрахования Б.Р..
По отношение на конкретния размер на обезщетението на всеки от тримата ищци за неимуществени вреди от смъртта на Е. Д. вследствие на настъпилото ПТП на съда е предоставена възможността да определи размера по справедливост.Въз основа на събраните по делото доказателства и изложените по- горе мотиви относно претърпените болки и страдания от ищците от загубата на Е. Д. съдът счита, че предявените претенции са изцяло основателни и следва да бъдат уважени, тъй като смъртта на Е. Д. е оказала много сериозно и негативно влияние в живота на ищците и изцяло е променило живота им, като промяната е нежелана, болезнена и изпълнена с мъка и страдание по загубения близък.В цитираното ППВС от 1961 г. е посочено, че неимуществените вреди са неизмерими с пари, като с обезщетението се овъзмездява главно страданията или загубата на морална опора и подкрепа.Съдът счита, че всяка една от ищцовите претенции в размер на 200 000 лева биха могли до известна степен да компенсират загубата на морална опора и подкрепа от загубата на много близък човек в семейството, поради което счита, че следва исковите претенции да бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на увреждането 16. 08.2015 г. до окончателното й изплащане.
Що се отнася до претендираните обезщетения от ищците А.Д. и Й.Д. всяка една от по 100 000 лева за претърпените болки и страдания, съдът счита, че следва, макар и по справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, обезщетението да бъде определено и в съответствие със степента на нанесените телесни увреждания на всеки един от ищците.
По отношение на А.Д. се установява нараняване на лицето, генерализирано натъртване на тялото и счупване на лява бедрена кост, която е довело до продължително време на възстановяване, независимо от младата възраст на ищеца.В съдебно- медицинската експертиза е посочено, че счупването на бедрената кост е довело до затруднено движение на левия крак с възможно възстановяване от 4 до 6 месеца и болки впоследствие при климатични промени.От показанията на свидетелката Романова се установява, че ищецът не може да се възстанови една година след ПТП, като продължава да накуцва заради счупването.
При така установените увреждания и времето за възстановяване, съдът счита, че размерът на дължимото обезщетение от застрахователя за А.Д. следва да бъде в размер на 50 000 лева , ведно със законната лихва, дължима от ответника считано от датата на увреждането ****.2015 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до100 000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По отношение на претенциите за обезщетение на Й.Д. от нанесените увреждания от ПТП съдът приема за установено с оглед съдебно- медицинската експертиза, че на същия са причинени генерализирана контузия на тялото, най вече на гръдния кош и петната кост на дясната подколенница, ходило.В експертизата е посочено, че лечението е оперативно, като фрагментите на счупеното са фиксирани оперативно и с метална плака.Предвиденото лечение е от 6месеца до 1 година, като уврежданията са довели до продължителни болки и страдания с трайно затруднение движението на десния крак.
Ответникът е изразил становище за съпричиняване от Й.Д. със съответно искане за намаляване на обезщетението, тъй като същият не е използвал обезопасителен колан при настъпване на ПТП, което е довело и до уврежданията му.Съдът счита, че тези доводи на ответника са неоснователни, тъй като, видно от втората автотехническа експертиза, която съдът възприема изцяло относно въпроса за използването на обезопасителен колан от Й.Д. при настъпването на ПТП, обезопасителният колан на Й.Д. не е бил блокиран плътно прилепнал към лявата колона на купето, а бил провиснал на седалката на водача на автомобила, което предполага използване на колана при настъпване на ПТП.Съдът възприема изводите на инж.В. И., а не на инж.В.П.( който твърди, че коланът не е бил използван от Й.Д. при настъпване на ПТП, тъй като е бил блокиран прилепнал до клоната на купето), защото видно от снимки 15 и 17 от фотоалбума в досъдебното производство, приложено към делото, коланът на автомобила „Фолксваген Пасат“ на предна лява седалка е провиснал на седалката, а не е прилепнал до лявата колона на купето, както се получава при блокаж на колана при сблъсък, когато не е бил използван от водача.По тези причини съдът приема, че Й.Д. е използвал обезопасителен колан към момента на настъпване на ПТП на ****.2015 г. Независимо от това, съдът счита, че не би било налице съпричиняване и дори да се установи, че Й.Д. не е ползвал обезопасителен колан, тъй като от заключението на съдебно- медицинската експертиза се установяват увреждания на Й.Д., които не зависят от ползването или неизползването на този колан.Уврежданията са генерализирана контузия на тялото, най- вече гръдния кош и счупване на петната кост на дясното ходило.По делото не е налице установена причинно- следствена връзка между уврежданията и евентуално неизползване на обезопасителен колан от Й.Д., за да може да се твърди съпричиняване от негова страна досежно получените увреждания.
С оглед изложеното и пред вид степента на увреждане и времето за възстановяване съдът приема, че дължимото обезщетение за Й.Д. е в размер на 50 000 лева, дължима със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането ****.2015 г. до окончателното й изплащане като за разликата до 100 000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса върху присъдената сума в полза на ищците в размер на 28 000 лева.
С оглед изхода на делото ответникът дължи и разноски за вещо лице общо в размер на 900 лева в полза на Плевенския окръжен съд на основание чл.78, ал.6 от ГПК и с оглед на това, че съдът е постановил определеният депозит за вещите лица да се изплати от бюджета на Плевенския окръжен съд.
Въз основа на изхода на делото съдът счита, че ответникът дължи и разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищците адвокат С.Н. на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ищците са освободени от държавна такса и деловодни разноски с определение № 541/ 27.06.2016 г. и с определение № 777/ 07.10.2016 г.) и чл.8, ал.1, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за размера на минималните адвокатски възнаграждения в размер на 9350 лева.
По изложените съображения , съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА на основание чл.226,
ал.1 от КЗ( отм.) вр. §22 от ПЗР на КЗ ЗД“БУЛ ИНС“АД с ЕИК*******, гр.София,
бул.“Джеймс Баучър“№87, представлявано от С.С.П. да заплати на М.Й.Д. с ЕГН**********
с адрес *** ЧРЕЗ адв.С.Н. *** сумата от 200 000
лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на майка й Е.А.Д., починала на ****.2015 г.
вследствие на ПТП, причинено от Б.Е.Р.( починал на ****.2015 г.), ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от ****.2015 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.226,
ал.1 от КЗ( отм.) вр. §22 от ПЗР на КЗ ЗД“БУЛ ИНС“АД с ЕИК*******, гр.София,
бул.“Джеймс Баучър“№87, представлявано от С.С.П. да заплати на Й.В.Д. с ЕГН**********
с адрес *** ЧРЕЗ адв.С.Н. *** сумата от 200 000
лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на съпругата му Е.А.Д., починала на ****.2015 г.
вследствие на ПТП, причинено от Б.Е.Р.( починал на ****.2015 г.), ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от ****.2015 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.226,
ал.1 от КЗ( отм.) вр. §22 от ПЗР на КЗ ЗД“БУЛ ИНС“АД с ЕИК*******, гр.София,
бул.“Джеймс Баучър“№87, представлявано от С.С.П. да заплати на А.Й.Д. с ЕГН**********
с адрес *** ЧРЕЗ адв.С.Н. *** сумата от 200 000
лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на майка му Е.А.Д., починала на ****.2015 г. вследствие на
ПТП, причинено от Б.Е.Р.( починал на ****.2015 г.), ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от ****.2015 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.226,
ал.1 от КЗ( отм.) вр. §22 от ПЗР на КЗ ЗД“БУЛ ИНС“АД с ЕИК*******, гр.София,
бул.“Джеймс Баучър“№87, представлявано от С.С.П. да заплати на А.Й.Д. с ЕГН**********
с адрес *** ЧРЕЗ адв.С.Н. *** сумата от 50 000
лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от причинени телесни увреждания, изразяващи се в генерализирано натъртване на тялото, рана на
лицето и счупване на лявата бедрена кост вследствие на настъпило на ****.2015
г. вследствие на ПТП, причинено от Б.Е.Р.(починал
на ****.2015 г.) ,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от ****.2015
г. до окончателното й изплащане, като за разликата до 100 000 лева
ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.226, ал.1 от КЗ( отм.) вр. §22 от ПЗР на КЗ ЗД“БУЛ ИНС“АД с ЕИК*******, гр.София,
бул.“Джеймс Баучър“№87, представлявано от С.С.П. да заплати на Й.В.Д. с ЕГН**********
с адрес *** ЧРЕЗ адв.С.Н. *** сумата от 50 000
лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от причинени телесни увреждания, изразяващи се в генерализирано натъртване на тялото и счупване на петната кост на дясната
подколенница, ходило на ****.2015 г. вследствие на ПТП, причинено от Б.Е.Р.(починал на ****.2015
г.) ,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от ****.2015 г. до
окончателното й изплащане, като за разликата до 100 000 лева ОТХВЪРЛЯ ИСКА
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ЗД“БУЛ ИНС“АД с ЕИК******* да
заплати по сметка на Плевенския окръжен
съд държавна такса върху уважената част от иска в размер на 28 000 лева и
сумата от 900 лева депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. чл.8, ал.1, т.5 от Наредба №1
от 09.07.2004 г. за размера на минималните адвокатски възнаграждения ЗД“БУЛ
ИНС“АД с ЕИК******* да заплати на адвокат С.Н. ***, като процесуален
представител на ищците М.Й.Д., А.Й.Д. и Й.В.Д.
адвокатско възнаграждение в размер на 9350 лева съобразно уважената част от
иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТАС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: