Определение по дело №1273/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 35372
Дата: 22 декември 2022 г. (в сила от 22 декември 2022 г.)
Съдия: Лора Любомирова Димова Петкова
Дело: 20221110101273
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35372
гр. София, 22.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20221110101273 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба на Н. И. А. с ЕГН ********** и Г. И. А. с ЕГН
........, подадена чрез адв. К. Н. срещу Е. Т. Д. с ЕГН ********** и С. С. Д. с ЕГН
**********, двамата с настоящ адрес в гр. София, кв. „..........“, ул. „..........“ № 16, ет. 1,
с която са предявени осъдителни искове ответниците да бъдат осъдени да заплатят при
условията на солидарност на всеки от ищците сумата от по 2600 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи от прекратен
договор за наем.
В исковата молба са направени доказателствени искания за приемане
приложените към исковата молба писмени доказателства, за събиране на гласни
доказателства чрез разпит на трима свидетели при режим на довеждане относно
причините за прекратяване на процесния договор за наем и противоправните действия
на ответниците, довели до предсрочно прекратяване на договора, да се изисква справка
от Националната система 112 за регистрирани обаждания от телефона на Р...............
К........... на дата 27.08.2021 г., да бъде издадено съдебно удостоверение, за да се
установят имената на полицейските служители от 06 РУ СДВР- посетили на 27.08.2021
г. адреса на ул. .......... № 16 по сигнал на Р............... К............
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Е. Тодорова
Д. и С. С. Д., подаден чрез адв. Р. О. М. с приложено пълномощно.
Направени са доказателствени искания за приемане на приложените писмени
доказателства, както и в условията на евентуалност за събиране на гласни
доказателства.
1
По допустимостта:
Съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат
разгледани. При проверка на исковата молба съдът констатира, че при наличието, както
на процесуални предпоставки, така и на материалните условия, надлежно е упражнено
правото на иск, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните, като им бъде съобщен проект на доклад
по делото.
По доказателствата:
Писмените доказателства, представени с исковата молба са допустими,
относими към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са
необходими за установяването им, поради което съдът счита, че следва да бъдат приети
и приложени по делото. Писмените доказателства, приложени от ответниците – под
номер 1 и номер 2 са относими към предмета на спора и следва да бъдат приети като
доказателства по делото, а останалите документи се отнасят до обстоятелства, които са
извън спорния предмет и не следва да бъдат приемани. Снимковият материал не
представлява писмено доказателство по смисъла на ГПК.
По исканията за събиране на гласни доказателства и издаване на съдебни
удостоверения съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК страните следва да бъдат напътени към
медиация и постигане на спогодба за решаване на делото.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1-3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.04.2023
г. от 15.00 часа , за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис
от настоящото определение, а на ищеците и препис от отговора на исковата молба.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проект на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права от ищеца:
Ищците Н. И. А. и Г. И. А. твърдят, че с нотариален акт за дарение № 90 по дело
№ 30085/1993 г. на нотариус Валери Манчев са дарили на своята дъщеря Х........... Г.ева
М............ апартамент, находящ се на втория етаж от жилищна сграда в кв. .........., ул.
„..........“ № 16, със застроена площ от 82 кв.м., като са си запазили пожизнено и
безвъзмездно вещното право на ползване върху посочения имот.
Твърдят, че дъщеря им Х........... М............ живеела заедно със семейството си в
2
жилището на втория етаж, а на първия етаж живеели ответниците Е. Т. Д. и С. С. Д.,
заедно с двете им деца. Години наред двете семейства живеели в разбирателство, но
преди около 3 годни ответниците Д.и променили отношението си към семейството на
дъщерята на ищците, възникнали множество конфликти и срещу Е. Т. Д. бил издадена
заповед за защита, по силата на която тя следва да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Х........... М............. Конфликтите обаче не приключили,
поради което през лятото на 2020 г. семейство Минкови напуснали имота и се пренесли
в друго жилище.
На 01.07.2021 г. Н. И. А. и Г. И. А. в качеството им на вещни ползватели
сключили договор за наем на апартамента на втория етаж, по силата на който го
отдали на Р............... и К............ К.............. Съгласно чл. 2 срокът на договора бил 1
година, считано от датата на подписването му, а съгласно чл. 5, ал. 1 наемната цена
била уговорена в размер на 650 лв.
Ищците твърдят, че след нанасянето в имота наемателите били подложени на системен
тормоз от страна на ответниците, които започнали да спират водата на втория етаж, т.е.
в апартамента, обитаван от семейство Крашевиц. Поради проблемите със спряното
водоснабдяване и предположенията, че отговорни за това са обитателите на първия
етаж, в чието мазе се намирал спирателния кран, вечерта на 27.08.2021 г. наемателите
провели разговор с ответниците. Напрежението между тях обаче ескалирало и Е. Д.
хванала Р............... К........... за гушата, започнала да я блъска. Наемателката успяла да се
отскубне и се прибрала в жилището си, където на гости била майка и веднага се
обадила на тел. 112, след което дошъл полицейски патрул. Последвали и други битови
проблеми, за които ищците твърдят да са свързани с поведението на ответниците Д.и –
прерязване на кабел за интернет и телевизия, изчезване на пощенска кутия,
замърсяване на входната врата и преместване на кофата за боклук. Вследствие на тези
инциденти семейство Крашевиц решили да напуснат обитавания имот, тъй като
поведението на ответниците представлявало заплаха за тях. Поради това на 01.10.2021
г. в изпълнение чл. 11, ал. 3 от сключения договор наемателите връчили на ищците по
делото писмено предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение и
договорът за наем бил прекратен, считано от 01.11.2021 г.
Ищците твърдят, че поведението на ответниците е причина за прекратяването на
сключения между страните договор за наем и поради това те пропуснали да реализират
доход от наемането на имота.
От края на месец октомври 2021 г. апартаментът на ищците е необитаем, те не
могли да намерят нови наематели с оглед поведението на ответниците по делото.
Твърдят, че в резултат от поведението на ответниците са претърпели
имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от заплащането на наемна цена
до края на договорения период, като сумата възлиза на 8 месечни наемни цени всяка в
3
размер на 650 лв. или 5 200 лв. общо.

възражения на ответниците:
Ответниците считат, че исковете са недопустими, тъй като страните по делото не
са легитимирани да участват в процесния спор. Ответниците сочат, че не са
материалноправно легитимирани да отговарят по иска, тъй като не са надлежна страна
по договора за наем. Твърдят, че нямат задължения да осигуряват спокойното ползване
на имота и това е задължение е на ищците по делото.
Възразяват срещу редовността на исковата молба.
Възразяват срещу основателността на исковете. Твърдят, че договорът за наем е
прекратен на предвидено в него основание. Сочат, че имали проблеми с наемателите по
повод вътрешното стълбище, шумът и мърсотията. Оспорват твърденията относно
нападение над наемателката, твърдят, че липсвали добросъседски отношения.
- правна квалификация – предявени са субективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 45 ЗЗД
- права и обстоятелства, които се признават – няма такива.
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива;
- разпределение на доказателствената тежест – в тежест на ищците при
условията на пълно и главно доказване е докажат, че противоправното поведение на
ответниците е причина за прекратяването на сключения между ищците и наемателите
договор за наем, вследствие на което ищците са претърпели имуществени вреди, а
именно пропуснали са да реализират сигурно настъпване на доход от наемна цена в
впретендирания размер и за посочения период; ответниците следва да докажат
обстоятелствата, на които основава възраженията си.
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива.

На основание чл. 146, ал. 4 вр. чл.148 ГПК съдът:
ПРИЕМА като писмени доказателства приложените към исковата молба
документи и приложените под номер 1 и номер 2 документи към отговора на исковата
молба.
УКАЗВА на ответниците, че ако не подадат отговор по исковата молба и не
изпратят представител да се яви в първото по делото съдебно заседание, без да е
направено искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, съдът може да
постанови неприсъствено решение в полза на ищците.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
4
УКАЗВА на страните, че медиацията е извънсъдебна процедура за разрешаване
на съдебни спорове с участието на страните по делата, техните адвокати и специално
обучени за това медиатори. Тази процедура е доброволна за страните и те сами
решават как да се разреши спорът им при взаимно приемливи за тях условия, което
води до бързо, окончателно, безпристрастно, ефективно и икономично приключване на
спора. Отказът на страните да участват в процедура по медиация или непостигането на
медиационно споразумение за разрешаване на спора след такова участие, не влияе
върху изхода на спора и неговото решаване от съда.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, която същите могат да представят в
съдебно заседание в писмен вид и която следва да съдържа обективираното им
съгласие по спорните въпроси, да не противоречи на закона и морала, за да бъде
одобрена от съда. При постигането на спогодба, одобрена от съда, производството по
делото ще бъде прекратено, като страните ще заплатят в половин размер дължимите се
разноски по воденето на настоящото производство – държавна такса, евентуално
разноски за вещи лица и др. под., както и ще спестят време и отсъствия от работното си
място по повод на явяванията си в съдебни заседания.
Страните могат да постигнат и извънсъдебна спогодба, като в този случай ще
следва да депозират молба за оттегляне на иска и прекратяване на настоящото
производство.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНОТО:
В случай, че страната, която живее или замине за чужбина за повече от един
месец, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото.Същото задължение
имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато
посочените лица не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени /чл. 40 ГПК/.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени /чл. 41 от ГПК/.
Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5