№ 113109
гр. София, 14.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М.Ш
като разгледа докладваното от М.Ш Частно гражданско дело №
20231110148076 по описа за 2023 година
Заявителят претендира сумата от 248,88 лв. – възнаграждение за услуга
"***********" и сумата от 391,12 лв. - възнаграждение за услуга "****************", и
сумата от 5 лв. - такси за извънсъдебно събиране на вземането, и трите по договор за
потребителски кредит от 04.04.2022 г. с кредитодател "............... ЕООД. Услуга
"***********" дава право на кредитополучателя да получи приоритетно становище по
искането за отпускане на кредит, пред други длъжници, които не са заплатили за тази
услуга. Услуга "****************" дава право на длъжника да променя погасителния си
план.
Съдът намира, че заявлението в тази част следва да бъде отхвърлено на основание чл.
411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК. Нормата предвижда, че съдът не издава заповед за изпълнение,
когато искането противоречи на закона или на добрите нрави; когато се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност
за това. Разпоредбите, които установяват нищожност на договорите или на отделни клаузи
от тях, са императивни и за тях съдът следи служебно. Съдът намира, че относно това
вземане съществува вероятност да се основава на нищожна като противоречаща на
морала и добрите нрави норма, както и неравноправна норма.
Претендира се възнаграждение за услуги, свързани с разглеждането на искането за
кредит, възможността за отлагане плащането на вноски, промяна на размера и падежа им.
Разпоредбата на чл. 10а ЗПК предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита (ал. 2) и не
може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие (ал. 3).
Следователно, законът не допуска в полза на кредитора присъждане на допълнителните
такси за разглеждане на искането за кредит или за управлението му, какъвто характер има
претендираното вземане. Също така според чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Следователно, законът не допуска в полза на кредитора присъждане на допълнителни такси
за разноски за извънсъдебно събиране на вземането. Съдът определя дължимо юрк
възнаграждение за цялата искова претенция от 50 лв. По изложените мотиви СРС
1
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 240686 от 28.08.2023 .г., депозирано от "............... ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в частта за сумата от 248,88 лв. –
възнаграждение за услуга "***********" и сумата от 391,12 лв. - възнаграждение за услуга
"****************", и сумата от 5 лв. - такси за извънсъдебно събиране на вземането, както
и в частта за разноските, съразмерно, а именно за 12.90 лв дт и 17,87 лв юрк
възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за същото вземане в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба от заявителя в едноседмичен
срок пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2