ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе, 29.10.2019 г.
Административен
съд-Русе, IV-ти състав, в закрито заседание на двадесет
и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИНА РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 654 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по чл.135, ал.2 от АПК.
Делото е образувано по иск на Е.С.Я., понастоящем в Софийски
централен затвор, против от Б.О.Я. ***, Х.Я.Ю.
и И.О.Я.,***, за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща законна
лихва за продадения без знанието и съгласието му негов дял от съсобствени
земеделски земи, находящи се в землището на с.Сеслав, общ.Кубрат, обл.Разград.
Съдът намира, че предявения иск не е родово подсъден на административния
съд, поради което образуваното по него производство следва да бъде прекратено,
а делото изпратено на родово компетентния с оглед цената на иска съд от
системата на общите съдилища – на Районен съд – Русе.
С нормите по чл.128, ал.1 и ал.2 от
Административнопроцесуалния кодекс се очертават подведомствените на административните
съдилища спорове. Настоящият иск не попада в нито една от хипотезите по
цитираните текстове. Последните възпроизвеждат критерия за разграничение на
компетентността между гражданските и административните съдилища. Това е методът
на правно регулиране на материалното правоотношение, предмет на делото. Ако
материалното правоотношение е регулирано чрез метода на равнопоставеност, то
делото е гражданско по смисъла на чл.14, ал.1 от ГПК и подлежи на разглеждане
от общите съдилища. В случаите, когато използваният метод е на власт (т.е на
административен орган) и подчинение (от частноправен субект), то делото е
административно и подлежи на разглеждане от административния съд.
В случая се касае до спор, свързан с облигационни права
между физически лица-частноправни субекти като правоотношенията, от които
произтичат тези права, законът регулира посредством метода на
равнопоставеността. Следователно родово компетентен да разгледа делото е
съответния според цената на иска съд от системата на общите съдилища.
В случая е налице спор за компетентност между граждански
и административен съд е спор за подсъдност, a не за подведомственост. За родовата подсъдност административният съд
е длъжен да следи служебно като ако прецени, че делото не му е подсъдно, той го
изпраща на надлежния съд. При определяне на това кой е този надлежен съд, на
който делото следва да бъде изпратено, настоящият съдебен състав съобрази, че претенцията
за заплащане на законна лихва от 30 000 лева не се претендира солидарно от
тримата ответници, нито пък в исковата молба е посочено, че от някой от тях се
претендира сума, в размер по – висок от 25 000 лева. По тази причина съдът
приема, че се касае до три отделни субективно съединени претенции срещу всеки
от ответниците, които отговарят разделно и поравно всеки за припадащата му се
част от задължението, т.е. за сумата от по 10 000 лева, поради което исковете
са родово подсъдни на Районен съд – Русе (арг. от чл.104, т.4 вр.чл.103 от ГПК). Въпреки редицата недостатъци в
исковата молба, за отстраняването им, както и по искането за предоставяне на
правна помощ, указанията следва да бъдат дадени от съда, на който е подсъден
спора.
Така мотивиран и на основание чл.135,
ал.2 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 654/2019 г. по описа на Административен
съд – Русе, като оставя без разглеждане
исковата молба на Е.С.Я. против Б.Я., Х.Ю. и И.Я. за заплащане на 30 000
лв. законна лихва.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд
– Русе.
Определението е окончателно, не
подлежи на обжалване.
Препис от него да се връчи на ищеца.
СЪДИЯ: