РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 11136
гр. София, 16.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 122-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Д. Г. К.
като разгледа докладваното от Д. Г. К. Наказателно дело частен характер №
20241110209715 по описа за 2024 година
намирам, че са налице предпоставките за прекратяване на
наказателното производство по делото, като съображенията за това са
следните:
В СРС е внесена частна тъжба вх. № 224002 от 09.07.2024г., подадена
от А. С. С., В. З. В. и Д. С. С. срещу И. Б. Т. за това, че в открито съдебно
заседание по гр.д. № 74944/2021г на СРС, ГО, 178 състав, проведено на
25.03.2024г в София, по което е ищец, „е извършила деяния, покриващи
изпълнителното деяние на престъплението по чл.146, ал.1 от НК обида,
респ.престъплението по чл.147, ал.1 от НК клевета, изразяваща се в
недопустими квалификации, позорящи обстоятелства за съществуването на
факти, които отнасят до укоримо от гледище на морала мое поведение и които
са от естество на накърнят доброто ми име в обществото, честта и
достойнството ми с оглед оценката на моята личност“. Всяко едно от лицата,
подали тази съвместна частна жалба претендира да е пострадало от
престъпление против личността, извършено от И. Т.. Не се указва кой точно
частен тъжител е пострадал от обида и кой – от клевета.
Видно от съдържанието на частната тъжба, гражданското дело е
инициирано от И. Т. срещу ЮЛ – „АБ Експрес Маркет“ ЕООД, чийто
управител и едноличен собственик на капитала е едно от подалите частната
тъжба лица – А. С.. А В. В. е процесуален представител на ответника по
делото.
1
В хода на откритото съдебно заседание по това гражданско дело, Т.
нарекла свидетелката по делото Д. С. „лъжкиня“, изнесла факти – че е
купувала букет цвета и го поднесла на процесуалния представител на
ответника В., след като никой друг от персонала не искал да направи това,
целунала го „защото е зет на фирмата“, както и твърдението: „Това са лъжци,
измамници“. Настоява се, че изразите: „В., не ми докарвай такива свидетели.
В тази фирма няма да работя повече, защото ме използвахте. Плащахте ми по
300 лв., а на нея 700лв. За скритата безработица, за скритите пари да не
говорим. Просто не желая да говорим. Аз си загубих здравето в тази фирма,
тези две фирми. Бог има и гледа всичко“, представляват недопустими
позорящи обстоятелства, които се отнасят до укоримо от гледище на морала
поведение на частния тъжител В. и на частния тъжител А. С., които са изцяло
недоказани и необосновани и да са обидни и клеветнически. Като такъв се
твърди да е и фразата, която И. Т. отправила (не се сочи кого точно от тримата
тъжители засяга): „Боже, прибери си вересиите“.
Съдът намира, че частната тъжба в този й вид е процесуално
недопустима по следните съображения:
Никъде в частната тъжба не се сочи спрямо кого се твърди да е
извършена обида и спрямо кого – клевета. И двете престъпления засягат
честта и достойнството, но изпълнителното деяние на обидата се отправя
лично към пострадалия, докато изпълнителното деяние на клеветата се състои
в разпространяване на позорящите обстоятелства и достига по косвен път до
пострадалия; в случай, че сред тези лицата, пред които се разпространяват
позорящите обстоятелства или се приписва престъпление присъства и лицето,
за което инкриминираните изрази се отнасят, престъпният състав на обидата
поглъща престъпния състав на клеветата.
Като не е указано изрично кой е присъствал на това съдебно
заседание, съдът е в невъзможност да определи предмета на наказателното
производство – за обида или за клевета да се води – за кого е обида и за кого –
клевета.
Очевидно, щом се твърди да е нарекла С. с израза „лъжкиня“ по
отношение Д. С. по повод свидетелските й показания по гражданското дело,
то С. вече е била дала тези показания, но не е ясно към момента на отправяне
2
на израза дали се е намирала в залата или е била вече освободена от
присъствие – не може да се направи преценка за какво желае С. да се ангажира
отговорността на Т. - за обида или за клевета.
Отново само от съдържанието на частната тъжба, след като Т. е
ползвала обръщенията: „В.“ и „ти“, съдът може да направи извода, че В. В. е
присъствал в съдебното заседание, при това към момента на отправяне на
подобните изрази; т.е. същият да е пострадал от обида.
Към собственика на капитала и управител на търговското дружество –
ответник по гражданското дело А. С., липсва каквото и да е пряко обръщение,
от което което да може да бъде направена преценката какво се вменява на Т.;
липсва изрично твърдение в частната тъжба присъствал ли е С. към момента
на отправяне на израза „Това са лъжци, измамници“.
Затова, след като не е указано изрично за всяко едно от трите подали
от какво точно престъпление от частен характер се твърди да е пострадало –
от обида или от клевета, а се настоява, че в това съдебно заседание по
гражданското дело Т. е вършила едновременно и обида, и клевета, частната
тъжба се явява процесуално недопустима.
Престъплението, предмет на наказателното производство, следва да
бъде индивидуализирано, с ясно очертан предмет. Описано в частна тъжба, то
следва да съдържа всички признаци на престъпното деяние, да описва всички
факти и обстоятелства, по отношентие на които подсъдимата да може да
упражни правото си на защита, т.е. по отношение на които да може да се
брани чрез съответните процесуални способи. В този смисъл, частната тъжба
не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК – не описва в пълнота
обстоятелствата, при които е извършено.
Тези обстоятелства следва да бъдат посочени изчерпателно още в
частната тъжба; те не могат да бъдат извличани от приложените към нея
приложения, които частният тъжител желае да ползва като доказателства, т.к.
проверката на доказателствения материал се извършва на етап съдебно
следствие, а оценката на доказателствения материал – една след приключване
на съдебното следствие; затова и на този етап от производството съдът е
лишен от възможността да извлича факти и обстоятелства по обвинението от
приложения Протокол от проведеното съдебно заседание по гражданското
дело, в рамките на което се твърди Т. да е извършила различни престъпления
3
спрямо различни лица.
За отстраняване на този порок на частната тъжба съдът би могъл да
предостави 7-дневен срок за допълване на частната тъжба. По същия начин,
чрез оставяне без движение до отстраняване на втория порок на частната
тъжба – невнесена държавна такса, съдът може да срок за внасяне на таксата,
като при евентуално отстраняване на двата порока съдия-докладчика отново
би се занимал с въпроса за процесуалната допустимост на частната тъжба.
Предвид констатираните пороци по съдържанието на самата тъжба
обаче, това предоставянето на такъв срок е безпредметно – извършеното не
съставлява престъпление по следните съображения:
Относно твърденията, че В., бидейки „зет на фирмата-ответник“, по
повод сватбено пътешествие, бил целуван от Т., която сама – без участието на
други служители на фирмата, му купила и поднесла букет, липсва
съставомерно изпълнително деяние в твърденията за целуване на младоженец
и поднасянето на сватбен букет. Твърденията на Т. в тази им част не могат да
накърнят нито честта, нито достойнството на В..
По същия начин съдът смята, че и изразът: „Това са лъжци,
измамници“, с който Т. е завършила обръщението си към В., не осъществява
престъпния състав на обидата. За да направи тази преценка, съдът има
предвид отношенията, в които Т. и В. са се намирали към момента на
довършване на деянието – в рамките на открито съдебно заседание по
инициирано от ищеца Т. към ответника – търговско дружество, процесуално
представлявано от В.. Налице е висящ гражданскоправен спор, намиращ се в
своята съдебна фаза, при която ищеца отправя своите претенции, а
процесуалният представител на ответника оспорва, лансирайки защитна теза,
която се възприема от ищеца като измамна, лъжовна. Така е при всички
осъдителни граждански искове (изключение може да има само при
симулираните процеси) – реакцията на всеки ищец срещу защитната теза на
ответник винаги, разгледана по същество имплицитно съдържа твърдението за
изопачени факти, превратно тълкуване, неправилен извод от такива факти.
Правно грамотен ищец с висока правна култура се съсредоточава върху
посочването на неверните според него обстоятелства, върху които се гради
правния извод, с който не е съгласен и иска от Председателя на съдебния
4
състав чрез съответните правни способи проверката на конкретните факти и
обстоятелства, които според него не отразяват коректно обективната истина.
Когато обаче ищецът е лишен от задълбочени правни знания или е с ниска
правна култура, тогава изразява несъгласието си с противниковата защитна
теза по по-груб начин, отново с цел оспорване на тази теза („измамници“) и
искане за проверка на фактите и обстоятелствата, чрез които е обоснована
(„лъжци“).
Разгледано на плоскостта на гражданскоправния съдебен спор, в
рамките на който е изречена фразата, и целта на отправяне на фразата (преди
всичко да обърне внимание на Председателя на съдебния състав на
несъгласието с изложените от представителя на ответника защитна теза и на
фактите, върху които тя се основава, искане за проверка на тези факти и
обстоятелства – пряка цел, а не толкова към накърняване честта и
достойнството на формулиралото тезата лице), съдът намира, че твърдяните за
извършени от Т. деяния, накърняващи честта и достойнството на В. и С.
(„Това са лъжци, измамници“) и по отношение Д. С. С. (наричайки я
„лъжкиня“) характеризира деянията спрямо всеки един от тях като такова с
явно незначителна степен на обществена опасност и в случая следва да намери
приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК (Не е престъпно деянието, което,
макар и формално да осъществява признаците на предвидено в закона
престъпление (относимо както за обида, така и за клевета), поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е
явно незначителна).
Явно незначителната степен на обществена опасност на всяко от
деянията на Т. се оказва с интензитет, който не позволява на тези деяния да
бъдат разглеждани като престъпления. Но този интензитет на обществената
им опасност (при това разгледан като съвкупен резултат) според Председателя
на гражданския съдебен състав се оказал е достатъчен, за да формира извода
за съставомерно нарушение на задължението за спазване на реда в съдебната
зала, поради което Т. е санкционирана за това нарушение.
В заключение: това, че някой не знае или не може културно и
възпитано да изразява правно регламентирани претенции не означава
автоматично противоправност на деянието. Твърдението, че тези (очевидно
управляващите и представляващите едно ЮЛ – ответник по гражданско
5
съдебно дело) са измамници е имплицитно включено във всяка искова молба
за осъдителен граждански иск. Затова това твърдение не може да бъде
възприемано като противоправно общественоопасно деяние: първо, защото е
израз на упражнявано, макар и по неподходящ начин право и второ –
обществената му опасност е явно незначителна; всеки ответник по такъв
граждански иск е в това положение, дори подсъдимите по наказателни дела,
които впоследствие са оправдани с влязла в сила оправдателна присъда – това
не прави автоматично прокурорът, който ги е обвинил, в извършител на
престъпление по чл.146, ал.1 от НК. Това е смисълът на съдебните
производства – започват с твърдение/претенция и когато се проверяват и
решават пред съд, в открито съдебно заседание, при прилагането на
процесуалните правила, не се причинява вреда на обществото, а напротив -
принасят му полза, т.е. тези деяния не са нито противоправни, нито
общественоопасни по своята същност. Другояче стои въпроса, когато
претенциите/твърденията се извършват извън определените за това места – не
в съдебната зала в открито съдебно заседание по повод висящ съдебен спор, а
на друго място и при други обстоятелства и в тези случаи тези деяния могат да
бъдат противоправни (твърденията и претенциите са отправени не по нарочно
създадения правен ред), и тогава те могат да бъдат и обществеоопасни; едва в
тези случаи може да се мисли за престъпни деяния.
При всички положения, като намирам, че изнесеното в частната тъжба
не съставлява престъпление поради явно незначителна степен на обществена
опасност на всяко едно от твърдяните за извършени от Т. деяния, то
наказателното производство спрямо Т. бъде прекратено на основание чл.250,
ал.1, т.2 от НПК, а частната тъжба следва да бъде върната на подалите я лица.
При това положение става безпредметно предоставянето на срок на
частните тъжители да санират частната тъжба, като посочат изрично кои от
деянията на Т. твърдят да осъществяват престъпния състав обидата и кои – на
клеветата.
Предвид гореизложеното и на основание чл.250, ал.1, т.2 от НПК
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩАМ частната тъжба, изходяща от А. С. С., В. З. В. и Д. С. С. и
насочена срещу И. Б. Т..
6
ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по нчхд 9715/2024г. по
описа на СРС, НО, 122 състав.
Разпореждането може да бъде обжалвано всяко едно от подалите я
лица по реда на Глава ХХІ от НПК пред Софийския градски съд, в 15-дневен
срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7