№ 711
гр. Русе, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20224520201183 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В. Д. И., от гр.Русе, до Русенския Районен съд
против наказателно постановление № 22-1085-000862/25.05.2022г. на
Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе, с което за
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на осн. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на И.
били наложени наказания “Глоба” в размер на 3000.00лв. и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление като
необосновано и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не
изпраща упълномощен процесуален представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен
процесуален представител. Молят Съда да отмени наказателното
постановление в обжалваната част, като излагат аргументи за липса на
съществени елементи от обективната страна на състава на нарушението.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
1
от фактическа страна следното:
На 21.03.2022г., около 01.05ч., жалб.В. И. управлявал лек автомобил
“БМВ 320Д” с рег.№ Р **** КР по ул.“Братислава“ в гр.Русе, в посока към
кръстовището с бул.“Липник“. При навлизане в кръстовището,
жалбоподателя насочил автомобила наляво с цел навлизане в платното на
бул.“Липник“, в посока ул.“Иван Ведър“. В автомобила на жалб.И. пътувал
неговият баща – свид.Д. И., а зад тях, с друг автомобил, се движел приятел на
жалб.И. – свид.А.Т.. При извършване на маневрата завой наляво в
кръстовището, задните колелета на автомобила на жалбоподателя превъртели
върху платното, задницата поднесла надясно, след което се изправила и И.
продължил движението си праволинейно. По същото време, на около 200м. от
кръстовището, движейки се по бул.“Липник“ в посока кръстовището с
ул.“Братислава“, се намирал полицейски служебен автомобил на Сектор
Пътна полиция-Русе. В автомобила пътували свид.С. И. – инспектор в
Сектора и Д.Ч. – младши автоконтрольор. Те възприели поведението на
автомобила, управляван от жалбоподателя при завоя за навлизане по
бул.“Липник“ и преценили, че се касае за целенасочен дрифт. Поради това
включили специалните светлинна и звукова сигнализация и последвали
л.а.“БМВ 320Д” с рег.№ Р **** КР по бул.“Липник“. Междувременно,
последният направил обратен завой на кръстовището с улица „Иван Ведър“,
навлязъл по бул.“Липник“, в платното за движение в посока Центъра на
гр.Русе, след което, при достигането на ул.“Братислава“ навлязъл в същата с
ляв завой и се насочил към блоковете в ж.к.“Здравец Изток“. В този момент
полицейските служители изгубили автомобила от поглед и преустановили
преследването му. Доколкото, поради значителното разстояние, намиращият
се между тях друг автомобил и нощната тъмнина, те не успели да разчетат
регистрационния номер на процесния автомобил, изискали записи от
камерите на Община-Русе в посоченият по-горе пътен участък. При преглед
на записите свид.И. установил регистрационния номер на автомобила, а след
това и неговият собственик – свид.Д. И.. Свързал се с него по телефон,
обяснил му за какво става дума и го призовал в Сектор ПП-Русе. Още в
телефонният разговор свид.И. заявил, че автомобилът бил управляван от сина
му – жалб.В. И.. По-късно същият ден двамата се явили Сектор ПП-Русе при
свид.С. И.. Жалб.И. декларирал собственоръчно, в декларация по чл.188 от
ЗДвП, че на 21.03.2022г., за времето от 00.00ч. до 01.00ч. той е управлявал
2
л.а.“БМВ 320Д” с рег.№ Р **** КР. След това, в писмени обяснения заявил,
че при навлизане в левия завой, поради неравности и пясък на пътното
платно, както и поради това, че бил млад шофьор, автомобилът му поднесъл,
след което го овладял и веднага се прибрал в дома си.
При така установеното, свид.С. И. преценил, че жалб.И. е осъществил
състава на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, за което му съставил АУАН.
Въз основа на акта за установяване на административното нарушение,
било издадено обжалваното наказателно постановление, с което, за
нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП и на осн. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на
В. И. били наложени наказания “Глоба” в размер на 3000.00лв. и „Лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява
основателна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на
наказателното постановление в тази му част, не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на
НП само на това основание. В акта, а в последствие и в наказателното
постановление, нарушението било описано пълно и ясно, като били посочени
всички елементи от обективната страна на състава му, както и
допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, била
осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво
конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му
отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в
крайна сметка сторил в развилото се съдебно производство.
В хода на съдебното производство се събраха безспорни доказателства
3
за това, че жалб.В. И. не е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, за което била ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
Основанията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, на водачите на МПС е
забранено да ползват пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари.
В конкретният случай безспорно се установи, че на процесните дата и
място, при извършване маневра завой наляво, за навлизане по бул.“Липник“ –
платното в посока ул.“Иван Ведър“, задните колела на автомобила
управляван от жалб.В. И. превъртели, а задницата поднесла еднократно в
дясно. В тази насока са показанията на всички разпитани по делото
свидетели, които са еднопосочни и безпротиворечиви. Междувпрочем, това, в
саморъчните си обяснения пред полицейските служители, потвърдил и
жалб.И..
В същото време обаче, за да се приеме, че е осъществен от обективна и
субективна страна състава на обсъжданото нарушение, във възприетата от
административните органи хипотеза, следва да се установи по несъмнен
начин, че е налице демонстративно управление на МПС, придобило
общественост като „дрифт“ в една от формите му – с превъртане на задните
колела и поднасяне на задницата на автомобила вляво и/или вдясно. По
мнение на Съда, в конкретният случай не се касае за целенасочени,
демонстративни действия от страна на водача В. И., които да са довели до
описаният по-горе резултат.
В тази насока Съдът възприема за достоверни показанията на
свидетелите А.Т. и Д. И., които били очевидци на случилото се. Тези
показания са последователни, еднопосочни и непротиворечиви. От тези
показания става ясно, че участъкът от платното за движение, на който се
достигнало до превъртането на колелата и поднасянето на задницата на
автомобила, бил в частичен ремонт, с посипани на пътя инертни материали –
чакъл, пясък и камъчета. Това, съчетана с младата възраст на жалб.И. и
краткият му шофьорски стаж – около година и половина, дават основание да
се приеме, че се касае за неволно поднасяне, следствие временната загуба на
4
контрол върху превозното средство, резултат от недостатъчно умелото
навлизане в завоя и неправилна преценка на скоростта, с която това е
следвало да бъде сторено.
В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на
пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността
и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административнонаказателната отговорност. В случая приетото от
наказващия орган, че описаното в съставения АУАН и в издаденото въз
основа на него НП поведение сочи на "използване на пътя за други цели, а не
по предназначение" от жалб.В. И., е фактически и доказателствено
необосновано. Събраните в съдебно производство доказателства са в насока,
че в конкретния случай извеждането на автомобила от посоката му на
движение при извършената маневра е резултат от неопитността на водача,
пътните условия и състоянието на пътната настилка.
При тези факти става ясно, че В. И. не е осъществил от обективна и
субективна страна състава на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, поради
което, като неправилно и незаконосъобразно, обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
По отношение на разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
По делото, наказаното лице В. И. се представлявало от упълномощен
процесуален представител – адв.Л. П. от АК-Русе, на когото заплатил хонорар
в размер на 800.00лв., съобразно приложените по делото адвокатско
пълномощно, договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.
В хода на съдебните прения, адв.П. претендира присъждането на разноски за
адвокатско възнаграждение в този размер.
5
От страна на АНО е направено своевременно възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, съгласно чл.63д, ал.2 от
ЗАНН.
Договореният между страните размер на адвокатското възнаграждение
надвишава определения в нормата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
редакцията, към момента, в който разноските били сторени/ минимум
/440.00лв./, приложима по силата на чл.18, ал.2 от същата наредба. Поради
това и отчитайки материалния интерес по делото /3000.00лв./, както и че
конкретното дело не се отличава с фактическа или правна сложност,
приключило е в две съдебно заседание, то възражението за прекомерност се
явява основателно. От друга страна, с оглед наложеното на жалбоподателя и
по-тежко наказание, както и процесуалната активност на адв.П., обоснованият
и справедлив размер на адвокатското възнаграждение в конкретният случай
следва да бъде в размер на 600.00лв.
Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на
разноски от административен орган" е поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Административнонаказващ орган в настоящият случай е Началник Сектор
„Пътна полиция“-Русе, което е част от структурата на ОД на МВР-Русе.
С оглед изложеното, понастоящем ОД на МВР-Русе следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя В. И. от гр.Русе разноските за
адвокатско възнаграждение в размер от 600.00лв., а над тази сума, искането
на адв.П. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Предвид това и на основание чл.63 ал.3, т.1, вр. ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1
от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК Съдът :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1085-000862/25.05.2022г.
на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе, с което за
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на осн. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на В.
Д. И., от гр.Русе, ЕГН-********** били наложени наказания Глоба” в размер
на 3000.00лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
6
ОСЪЖДА ОД на МВР Русе да заплати на В. Д. И., от гр.Русе, ЕГН-
**********, направените от него разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 600.00/шестстотин/лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Л. П. от АК Русе, за
присъждане на разноски над сумата от 600.00/шестстотин/лв. - до
800/осемстотин/лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му, пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7