Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 13848/ 2019 година
на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от “П.К.Б.” ЕООД, *** срещу Д.П.
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл.
99 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за установяване съществуване на следните вземания, както
следва: за сумата от 600 лв.,
претендирана като неизплатена главница по договор за потребителски кредит №
**********/28.03.2018г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението и
за сумата от 130, 40 лв.,
претендирана като възнаградителна лихва за периода от
11.05.2018г. до 10.03.2019г., за които суми е издадена заповед №
3457/25.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 4896/2019г. на Районен съд – Варна и за заплащане на сумата от 660, 55 лв.,
претендирана стойност на допълнителни услуги по споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги от 28.03.2018г. към договор за потребителски кредит №
**********/28.03.2018г.
В исковата молба се излага, че на
28.03.2018г. е сключен договор за потребителски кредит № **********/28.03.2018г. между Д.П. и П.К.Б.” ЕООД, по силата на който дружеството е предоставило сумата от
600 лв. срещу
задължение на потребителя да върне заетата сума, включваща главница и възнаградителна лихва на равни месечни анюитетни
вноски за срок от 11 месеца.
Въз основа на искане за допълнителни услуги
към сключения договор, на 28.03.2018г. между същите страни е сключено и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
от същата дата, по силата на който кредиторът е поел задължение да предостави
пакет от допълнителни услуги, включващи: приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
възможност за смяна датата на падежа и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства е срещу заплащане на възнаграждение от 660, 55
лв., разсрочена на единадесет вноски с падеж 10 – то число на съответния месец
в срок до 20.02.2018г.
С
настъпване окончателния падеж – 28.02.2019г. длъжникът е следвало да върне
всички суми на кредитора, което свое задължение не е изпълнил и към настоящия
момент, което е дало основание на кредитора да се снабди със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Правният интерес от предявяване на установителния иск по реда на чл. 422 ГПК се обосновава с
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът Д.П., не е депозирал писмен отговор.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално
допустими, предявени в преклузивния срок след
издаване на заповед № 3457/25.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 4896/2019г. на Районен съд – Варна,
на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ангажираните писмени доказателства установяват по
безсъмнен начин, че на 28.03.2018г., е сключен договор за потребителски кредит
№ **********, по силата на който “П.К.Б.” ЕООД е поел задължение да предостави на Д.П. сумата от 600
лв. срещу задължение на потребителя да
върне получената сума, ведно с възнаградителна лихва
в срок от 11 месеца на единадесет равни месечни вноски с падеж десето число на
месеца, всяка в размер на 66, 40 лв. /л. 7/.
Не
е спорно, че сумата от 600 лв. е предоставена на потребителя, чрез заверяване
на банковата сметка, посочена в договора.
Въз
основа на така ангажираните писмени доказателства, съдът приема, че между
страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски
кредит, след сключването на който кредиторът е изпълнил поетите с него
задължения, а именно да предаде на Д.П. уговорената
сума.
Не
се твърди и не се доказва потребителят да е върнал заетата сума в уговорения
срок, респ. на падежа, поради което считано от 10.03.2019г., Д.П. дължи
връщане на усвоената главница от 600 лв. и възнаградителна
лихва възлизаща на 130, 40 лв. за периода от 11.05.2018г. до 10.03.2019г. до
които размер предявеният иск следва да бъде уважен в претендирания размер,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
– 29.03.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
По
претенцията за заплащане на сумата от 660, 55 лв.
Ищецът
обосновава претенция за заплащане на сумата от 660, 55 лв., претендирана като
възнаграждение по споразумение за предоставяне на пакет от услуги от 28.03.2018г.,
с което „П.К.Б.“ ЕООД, е поел задължение да предостави на потребителя една или
всички от посочените услуги, изразяващи се в: приоритетно разглеждане и изплащане
на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
възможност за смяна дата на падеж и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства срещу поето от ответника задължение да заплати
възнаграждение от 660, 55 лв., разсрочено на месечни вноски, всяка от 60, 05
лв. /л. 8/.
Съдът
счита, че сключеното споразумение е нищожно, поради накърняване на добрите
нрави, тъй като кредиторът получава възнаграждение за т.нар. „услуги“, които са
гарантирани на потребителя в Закона за потребителския кредит и от които същият
може да се възползва във всеки един момент от действието на договора за
потребителски кредит от 28.03.2018г.
Отделно
от изложеното, дори и да се приеме, че споразумението не е нищожно, а
действително, то в случая липсват данни Д.П. да се е
възползвал от допълнителния пакет от услуги, за което дължи възнаграждение. Да
се приеме обратното би означавало финансовата институция да се обогати
неоснователно, като иска връщане на суми за услуги, които потребителят не се е
възползвал, поради което предявеният осъдителен иск, следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на спора в полза на ищеца „П.К.Б.“ ЕООД следва да се присъдят
разноски за уважената част от претенциите в размер на 116, 25 лв. за настоящото
производство и сумата от 40, 66 лв. за производството по ч.гр.д. № 4896/2019г.
на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Разноски
в полза на ответната страна не се присъждат поради липса на искане и
доказателства за извършването на такива.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.Г.П., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „П.К.Б.“ ЕООД, *** сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща неизплатена главница
по договор за потребителски кредит № **********/28.03.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 29.03.2019г.
до окончателното изплащане на задължението и сумата от 130, 40 лв. /сто и тридесет лева и
четиридесет ст./, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 11.05.2018г. до 10.03.2019г., за които суми е издадена
заповед № 3457/25.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
в производството по ч.гр.д. № 4896/2019г. на Районен съд – Варна по предявените
от „П.К.Б.“ ЕООД, *** срещу Д.Г.П., ЕГН **********,*** искове по реда на чл.
422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.К.Б.“ ЕООД, *** срещу Д.Г.П., ЕГН **********,***
иск за заплащане на сумата от 660, 55
лв. /шестстотин и шестдесет лева и петдесет и пет ст./, представляваща стойност
на допълнителни услуги по споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги от 28.03.2018г. към договор за потребителски кредит № **********/28.03.2018г.,
на осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК.
ОСЪЖДА Д.Г.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.“ ЕООД, *** сумата от 156, 91 лв. /сто петдесет и шест лева и деветдесет и една ст./, от
които 116, 25 лв. за настоящото производство и 40, 66 лв. за производството по
ч.гр.д. № 4896/2019г. на Районен съд – Варна, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: