№ 307
гр. Благоевград, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:П. Пандев
Крум Динев
при участието на секретаря М. Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора А. Ст. А.
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241200601015 по описа за 2024 година
Въззивното производство е образувано по жалби на Л. И. Н. и С. И. Н., частни
обвинители и граждански ищци, действащи чрез техните процесуални
представители адв. П. С. и адв. Е. Б., насочени срещу Присъда № 500233 от
20.06.2024 г., постановена по НОХД № 383 от 2019 г. по описа на Районен съд
- Р., с която подсъдимият Г. Д. Г. е признат за виновен по въздигнатите му
обвинения - престъпления с правна квалификация по чл. 325, ал. 1 НК, чл.
131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 128, ал. 2, пр. 7 НК и чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 129, ал.
2, пр. второ от НК, като на основание чл. 23, ал. 1 НК е определено едно общо
най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода за една година,
изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК за срок от три
години. Подсъдимият е осъден да заплати на Л. Н. обезщетение за причинени
от деянието неимуществени вреди в размер на 5 000 лева, като за горницата до
пълния предявен размер на исковата претенция от 15 000 лева гражданският
иск е отхвърлен. Г. Г. е осъден също така да заплати на С. Н. обезщетение в
размер на 20 000 лева, като за горницата до пълно претендирания размер по
този иск (80 000 лева) е постановен с присъдата отхвърлителен диспозитив.
1
Подсъдимият е осъден да заплати и съдебно-деловодни разноски.
Жалбоподателите в настоящото производство считат, че определеното
наказание е несправедливо, а уважителната част на гражданските искове не
репарира в пълна степен причинените неимуществени вреди. Оспорва се
приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК по отношение на подсъдимия, като се
възразява, че първата инстанция била прекалено снизходителна при
определяне размера на наказанието, поради което се иска увеличение на
наложеното наказание съобразно установения максимум, приложение на
разпоредбата на чл. 24 НК, отмяна на приложението на чл. 66 НК, както и да
бъде увеличен размерът на присъдените в полза на гражданските ищци
обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди. В представено по
реда на чл. 320, ал. 4 НПК допълнение към въззивната жалба на частните
обвинители и граждански ищци изрично се възразява, че било неправилно да
бъде взета предвид при индивидуализацията на наказанието младата възраст
на подсъдимия, като по делото нямало данни последният да е действал
лекомислено. Оспорва се по отношение на Г. да са налице добри
характеристични данни, а доброто му процесуално поведение било неговото
задължение, което не следвало да се преценява в негова полза. Постъпило е по
реда на чл. 322 НПК възражение от страна на подсъдимия, действащ чрез адв.
Д. П., срещу оплакванията на частните обвинители и граждански ищци, в
което се настоява, че аргументите на жалбоподателите били бланкетни.
Отделно се релевира, че въззивната инстанция следва да провери изцяло
правилността на присъдата, като я отмени или измени и по отношение на
страната, която не е представила жалба в срок, като в тази връзка се настоява
да се установи каква е причината за възникналото силно раздразнение у
подсъдимия в момента на узнаване за упражненото насилие върху сестра му,
кой е извършил първоначалните действия, за да бъде осъществен физически
контакт между подсъдимия и пострадалите, при отчитане на обстоятелството,
че Г. бил последван с цел да бъде удрян; почувствал ли се е принуден
подсъдимият да нанесе удари с нож, за да оцелее; какво е било поведението на
пострадалите и съществува ли причинно-следствена връзка между техните
действия и реакциите на подсъдимия. Алтернативно се иска присъдата на
първата инстанция да бъде потвърдена като правилна. В хода на устните
състезания пред въззивния съд представителят на държавното обвинение
претендира да бъде постановено решение, с което атакуваната присъда да
2
бъде потвърдена изцяло като правилна и законосъобразна, тъй като в хода на
проведеното съдебно следствие бил събран и проверен достатъчен
доказателствен материал, чрез който по безспорен и несъмнен начин били
установени времето, начина и мястото на извършените престъпление от Г.,
като в своите мотиви съдът подробно изследвал смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, а с оглед изминалия период от време смята че е
налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Защитникът
на подсъдимия - адв. П., счита първоинстанционната присъда да е
незаконосъобразна, тъй като прочитът на доказателствата водил до извода, че
Г. изпаднал в силно раздразнение, заради нанесения побой над неговата сестра
от един от подсъдимите, което продиктувало и последващите действия на
подсъдимия - счупване на прозорците на къщата, но след това му деяние
двамата пострадали го настигнали, въоръжени с брадва и тесла, което
предизвикало страх у Г. и той се наложило да замахне с нож като знак на
самозащита. Ето защо този защитник твърди деянието по чл. 325, ал. 1 НК да
е несъставомерно, поради липса на установен хулигански мотив, а
причиняването на телесните повреди да е при условията на неизбежна
отбрана, тъй като се касаело за непосредствено нападение от частните
обвинители по отношение на подсъдимия, като защитата му съответствала на
характера и опасността на действията на Н.и. От своя страна адв. Г., също
защитник на подсъдимия, смята, че установената от първата инстанция
фактология е съответна на доказателствата, а видът и размерът на наказанията
и имущественото обезщетение правилно определени. В правото си на лична
защита подсъдимият Г. Г. посочва, че станало злополука, тъй като св. Н.и
викали по него и искали да го набият, а като последна дума иска да бъде
оправдан.
Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен наказателен състав,
съобразявайки гореизложените възражения на страните в производството,
както и приобщените писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства, установява следното:
По отношение на Г. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес в град Р., ул. “С.п.” № 2, е
повдигнато обвинение за това, че на 21.01.2019 г., около 19.20 часа, в град Р.
извършил непристойни действия - чрез хвърляне на камъни по прозорците на
дом №8, ползван от С. и Л. Н.и, двамата от град Р., унищожил стъклата на 2
(два) броя трикрили прозореца с размери 160x140 см., разположени на
3
фасадата на къщата от страна на улицата, грубо нарушаващи обществения ред
и изразяващи явно неуважение към обществото - престъпление по чл.325, ал.
1 от НК, както и че на същата дата чрез нанасяне на удар с нож, причинил на
С. Н. тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката /далака/, като
деянието да е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл.131,
ал.1, т.12 от НК, вр. с чл.128, ал.2, пр.7, алт. 2, вр. с ал. 1 от НК, както и чрез
нанасяне на удар с нож да е причинил на Л. Н. телесна повреда, изразяваща се
в прободно нараняване по медиалната повърхност на лявото бедро, засягащо
медиалната глава на четириглавия бедрен мускул и кръвоносните съдове в
тази област, довели до трайно затрудняване движението на ляв долен крайник,
като деянието да е извършено по хулигански подбуди - престъпление по
чл.131, ал.1, т.12 от НК вр. с чл.129, ал.2, пр.II, алт.2, вр. с ал.1 от НК. С
първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен по
отношение на всички предявени обвинения, като на основание чл. 23, ал. 1 НК
му е определено едно общо най-тежко наказание измежду
индивидуализираните такива по всяко от престъпленията, включени в
съвкупността, а именно лишаване от свобода за срок от една година,
изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен
срок от три години. На основание чл. 45 ЗЗД вр. с чл. 52 от ЗЗД Г. е осъден да
заплати на С. Н. обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди
в размер на 20 000 лева, а на Л. Н. обезщетение в размер на 5 000 лева.
Въззивният съд, в изпълнение на правомощията си, залегнали в разпоредбите
на чл. 313 - 317 НПК, от фактическа страна намира следното:
С. и Л. Н.и са братя, като към 2019 г. същите съжителствали в гр. Р., ул.
“Искър” № 8 заедно с тяхната майка св. С. Н.а, като св. Л. Н. имал връзка със
св. Т. Г., сестра на подсъдимия Г. Г., от която двамата имали общо дете - Г. Г..
Тъй като св. Л. Н. тормозил физически и вербално св. Т. Г., последната го
напуснала през 2018 г. заедно с дъщеря им, отивайки да живее в дома на
родителите си. През сутрешните часове на 21 януари 2019 г. Л. пристигнал в
дома на Т. Г., където й нанесъл побой. На същата дата привечер от работа в гр.
В. се върнал подсъдимият, който видял синини по тялото на своята сестра и
след като разбрал какво се е случило се ядосал, взел бухалка и около 19:30 ч.
тръгнал към дома на Л. Н., където започнал да вика по адрес на братята и с
бухалката счупил два от прозорците на къщата им. След като никой не излязъл
4
подсъдимият се насочил в посока площада на жилищния квартал, в който
пребивавал. Като възприели, че някой удря по прозорците на техния дом и
отправя викове, пръв от къщата излязъл С. Н., следван от неговия брат Л. Н.,
като двамата видели Г. на няколко метра от тях, носещ в ръце бухалка. Двамата
братя се отправили към него, при което Г. спрял в близост до намиращ се
търговски обект на ул. “Трети март”, където по онова време се били събрали
хора, обърнал се и тръгнал в посока на братята, започвайки отново да ги ругае,
като посрещнал идващия към него С. Н. с опит да го удари с бухалката, която
държал в този момент, но Н. успял да я посрещне с ръка, като между двамата
възникнал физически конфликт, а С. неутрализирал удара с насочения към
него твърд предмет, при което подсъдимият извадил нож, който
предварително взел със себе си, и с дясната си ръка намушкал С. Н., като
острието на оръжието попаднало в лявата област на корема на Н. и му
причинило прободно-порезна рана в коремната кухина, разкъсвайки далака и
наранявайки дебелото черво. Св. Л. Н. възприел това и опитал да защити своя
брат, като нанесъл удар по главата на подсъдимия с носена от него тесла,
причинявайки му охлузна рана на главата и кръвотечение, но и той бил
наръган с този нож, като му били нанесени от подсъдимия два удара в левия
крак, които довели до нараняване на четириглавия бедрен мускул и
кръвоносните съдове на същия, а другата рана засегнала страничната
повърхност в долната трета на лявото бедро на пострадалия. Осъзнавайки
какво е направил, подсъдимият се отправил към дома на своите родители,
където във външния двор на къщата оставил окървавения нож, като споделил
за побоя на своите близки, сред които св. Б. Д. и св. Б. И.а. На пострадалите
Н.и помогнал св. Н.М., който ги придружил до болничното заведение в град
Р., като там те били оперирани. Болничният престой на С. Н. продължил около
един месец, а този на неговия брат Л. около десет дни, като и към момента на
провеждане на техните разпити в съдебно заседание двамата продължават да
изпитват остатъчни болки.
За да достигне до тези фактически положения и по-конкретно до
правнорелевантните факти, изграждащи процесните обвинения, настоящият
съдебен състав се доверява на показанията на частните обвинители и
граждански ищци, обясненията на подсъдимия, както и прочетените по реда
на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК показания на св. М. Г., защото в същината си
относно сега разискваните обстоятелства, те не си противоречат, а напротив,
5
по едностранчив начин обосновават гореописаните факти. Така свидетелите
Н.и и подсъдимият са категорични, че именно последният с бухалка е счупил
прозорците на къщата, отправяйки закани и обиди към обитателите на същата,
както и че именно той наръгал с нож пострадалите лица, като тези факти не се
и оспорват от страните в процеса, в това число от самия подсъдим. Спорно е, с
оглед изтъкнатите възражения пред настоящата инстанция и констатираните
от този съд противоречия по отделни въпроси, съществуващи между някои от
доказателствата по делото, е повода за възникналия инцидент и това дали след
като чули виковете на подсъдимия С. и Л. Н.и се отправили към него
въоръжени с твърди предмети като балтия и тесла, респ. нанесли ли са удари с
тях по тялото на подсъдимия, тъй като възраженията на един от защитниците
се градят именно върху тези твърдения. На първо място следва да се посочи,
че причината, поради която подсъдимият в процесната нощ инициирал
инцидента, е именно възникналият по-рано същия ден конфликт между св. Л.
Н. и сестрата на Г.. В тази връзка са налице достатъчно доказателства, сред
които показанията на св. Б. И.а, св. Т. Г., св. Д. С., св. Б. Д.а, св. Р. Д.а, както и
обясненията на подсъдимия, като съдът не намира повод да не кредитира тези
доказателствени източници в съответните им части, в които същите споделят
за отношенията между Л. Н. и неговата бивша приятелка, тъй като от тях в
подробности се разкриват данни за състоянието на св. Т. Г., за случилото се
след нанесения й побой и посещението на лекар специалист по УНГ,
отиването в социалната служба на град Р. и не на последно място - дома на св.
Н.и, като в житейски план тези показания логически обосновават реакцията на
подсъдимия, който в резултат на нанесения побой върху един от най-близките
му хора потърсил саморазправа с нападателя. Именно по този въпрос, касаещ
отношенията между Л. Н. и Т. Г., съдът не дава вяра на показанията на св. Л.
Н., който отрича в сутрешните часове на 21.01.2019 г. да е нанасял побой
върху жената, с която споделял общо домакинство, тъй като думите му срещат
опровержение в останалия приобщен доказателствен материал и в този
смисъл представляват опит да прикрият негово неправомерно поведение,
както и самата причина за възникналия инцидент през въпросната нощ. По
отношение на другото спорно обстоятелство по делото, а именно нападали ли
са пострадалите подсъдимия с балтия и тесла доказателствената маса също се
разделя на две, като от една страна е налице пряко свидетелство в лицето на
подсъдимия, както и други производни доказателства, а именно показанията
6
на неговите роднини, които преразказват споделеното им от Г., а от друга -
също преките свидетелства на св. Н., участвали в конфликта, които от своя
страна категорично отричат да са нападали по този начин подсъдимия. За да
разреши този доказателствен проблем, съдът внимателно анализира думите на
подсъдимия, който казва, че е получил удар в главата от тесла, използвана от
св. Л. Н., като това твърдение среща потвърждение в проведената по дело
СМЕ по писмени данни, която действително констатира рана на главата на
подсъдимия, а и в показанията на останалите свидетели, възприели кръвта по
главата на Г. непосредствено след случилото се. Видно е от приложения
снимков материал към извършеното освидетелстване, че не се касае за
повърхностна рана на главата, като това нарушение целостта на кожата е
изключено да е резултат от удар с юмрук, доколкото по делото е установено,
че действително между подсъдимия и св. С. Н. е възникнал и ръкопашен бой.
В същото време обаче съдът не се доверява изцяло на обясненията на Г., че
бил напълно пасивен при пристигането на Н.и на процесното място, да е
приклекнал и понасял удари, доколкото от експертното заключение не се
доказва същият да е получил синини и рани по тялото, в частност в плешката,
където твърди да е бил ударен от тесла, тъй като такъв удар несъмнено би
оставил следа върху човешкото тяло, като и от снимковия материал е видно,
че се касае за леко кръвонасядане на предмишницата и по-сериозно
нараняване на дланта, които увреждания логично могат да възникнат при
физически сблъсък, какъвто се разкрива и в процесния случай, но данните по
делото не довеждат до потвърждение на думите на подсъдимия за тежък
нанесен побой от двама души, използващи за целта тъп и твърд предмет.
Както е видно и от изложените факти, този състав на съда не се съгласява с
констатацията на първата инстанция, че ударът по главата е бил нанесен с
летвата, носена от подсъдимия, тъй като всички свидетели, които участвали в
сблъсъка, са категорични, че същата е паднала на земята и не е била
използвана след първоначалното съприкосновение между тях, но подсъдимият
твърди пострадалите също да са носели със себе си подобен като вид предмет,
което съдът намира за правдиво, с оглед заключението на СМЕ и в контекста
на това, че нито един от свидетелите не твърди лично използване от
пострадалите на бухалката на подсъдимия. В своите показания св. М. Г., който
свидетел е от изключително значение за разкриване на обективната истина,
тъй като към онзи момент е бил страничен наблюдател на случилото се (макар
7
и по негови думи на разстояние от тридесет метра), твърди да не е видял Н.и
да са държали нещо в ръцете си, но тези му думи сами по себе си не могат да
наведат съда на обратния извод, защото както се посочва от самия свидетел,
той е бил на разстояние и не е видял самия конфликт и неговия механизъм, а
единствено подсъдимият, носещ бухалката, както и впоследствие паднал на
земята човек. От значение е обаче, че св. Г. е категоричен, че именно
подсъдимият се засилил с бухалка в посока на братята, които към онзи момент
не тичали, без да посочва да е видял какво се е случило след това. Тези
показания на свидетеля подкрепят твърденията на частните обвинители, че
подсъдимият продължил с нападението си след тяхното излизане на улицата,
насочвайки бухалката към тях. Както се посочи - съдът не намира причина да
не кредитира тези показания, защото свидетелят е присъствал на мястото на
инцидента и макар да има непълни възприятия за случилото се, то той е
единственият такъв, който не е заинтересован от изхода на делото. Несъмнено
е, че при първоначалното разглеждане на делото този свидетел поддържа
показанията си от съдебното производство, а при второто такова тези от
досъдебното, като същият е посочил, че пред разследващия орган не е искал
да дава сведения, след което променил решението си, като неговите
показания, преценени в контекста на цялата доказателствена маса, в това
число гласните доказателствени средства на частните обвинители, не са
изолирани или твърде констатиращи, за да не им се даде вяра като
недостоверни, поради което е без значение каква е процесуалната позиция на
този свидетел относно това кои от неговите показания следва да се вземат
предвид. Не на последно място, правилна е и преценката на първата
инстанция, че държането от подсъдимия на нож в процесната нощ е било
преднамерено действие, а не плод на обичайна практика на дееца да е снабден
в ежедневието си с такова оръжие, тъй като в тази му част обясненията се
явяват изолирани, особено с оглед на показанията на св. Б. Д., който признава,
че никога не е виждал у Г. нож, който да му е потребен в професионален план,
така както се твърди от подсъдимия, като показанията на този свидетел следва
да се ценят, особено след като същият е и колега на Г. и двамата често
работели заедно, а този факт насочва на извода, че ако действително
подсъдимото лице е имало навика да носи със себе си конкретния нож, за да го
използва в работния процес, то това обстоятелство е нямало как да убегне на
неговия колега.
8
На база на така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни заключения, съобразявайки и релевираните възражения от
страните:
На първо време следва да се даде отговор дали в случая се касае за
приложение на института на неизбежната отбрана, залегнал в разпоредбата на
чл. 12, ал. 1 НК, защото в този случай поначало би отпаднала обществената
опасност на повдигнатите обвинения за извършване на престъпления срещу
телесния интегритет на пострадалите, а оттук и въобще съставомерността на
описаните деяния. В случая обаче не може да се касае за непосредствено
нападение от страна на Н.и по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК, съответно нито за
защитни действия на подсъдимия, превишаващи пределите на неизбежната
отбрана, защото самият конфликт е иницииран тъкмо от Г., който е понечил
извършването на противоправни действия срещу имуществото на частните
обвинители, отправяйки и закани по техен адрес. Вярно е, че св. Н.и излезли
от къщата в момент, в който подсъдимият вече се е оттеглял, но не може да се
приеме, че същият е преустановил своето нападение, защото както се
установи, в момента, в който той възприел тяхното присъствие продължил с
провокациите, търсейки саморазправа, като тръгнал към тях и замахнал да
удари с бухалка идващия към него С. Н.. Едно нападение може да се приеме за
приключило, тогава когато са елиминирани всички потенциални възможности
за неговото възобновяване, каквито данни процесният случай не разкрива. А
както е известно този, който сам се е поставил в позиция да се отбранява, не
може да се позове на неизбежна отбрана, като изключи съставомерността на
своето нападение, поради което възраженията в този смисъл на защитата на
подсъдимия са неоснователни. При тези фактически положения на
неприключило нападение с бухалката и продължаващи провокативни реплики
от страна на подсъдимия, респективно неговото обратно тръгване към братята
и замахването с твърдия предмет, с който по-рано счупил прозорците на
къщата, да се приеме института на чл. 12, ал. 1 НК означава да се даде премия
на подсъдимия, който иска да черпи права от собственото си виновно
поведение, което е недопустимо.
Освен това вярно е, че подсъдимият е бил афектиран от новината за нанесения
побой върху неговата сестра, но неговото поведение не може да бъде
подведено под хипотезата на чл. 132, ал. 1 НК, защото от страна на
9
изслушаните експерти в хода на първоинстанционното производство става
ясно, че по делото не се констатират данни подсъдимият да е осъществил
фазите на физиологичния афект, като най-малкото след неговото изтегляне от
мястото на конфликта не се наблюдава т.нар. от теорията “фаза на
изчерпване”, напротив, в своите обяснения подсъдимият подробно и
последователно разказва какво е сторил непосредствено след случилото се, а
именно липсата на спомен под ефекта на бурния емоционален процес,
протичащ в състоянието на дееца, е характерно при този вид афект. Разбира
се, защитата на подсъдимия не без резон настоява върху причината, която
продиктувала извършеното нападение от страна на подсъдимия по адрес на
пострадалите, но това обстоятелство съдът ще прецени при
индивидуализацията на наказателната отговорност, доколкото то не е в
състояние да повлияе върху правната квалификация на обвинението в аспект
на неговото облекчаване.
Настъпилите общественоопасни последици следва да бъдат квалифицирани
като средна телесна повреда по отношение на Л. Н., както и тежка такава във
връзка с описаните по-тежки наранявания на С. Н.. Л. Н. е прободен два пъти
в крака, като това нараняване лежи в причинно-следствена връзка с описаните
в обвинителния акт медико-биологични белези на телесните увреждания, а
именно наранявания на четириглавия бедрен мускул и кръвоносните съдове на
същия, а другата рана засегнала страничната повърхност в долната трета на
лявото бедро на пострадалия, които препятствали пълноценното използване
на този крак от страна на пострадалия за период от около два месеца (така
изрично показанията на този свидетел, приобщени към доказателствената
съвкупност по надлежния за това ред), а това е срок, надхвърлящ установения
с Постановление № 3 от 27.IX.1979 г. на Пленум на ВС, обуславящ
съставомерността на самото деяние. Загубата пък на слезката е самостоятелен
признак от обективна страна на престъплението тежка телесна повреда - чл.
128, ал. 2, предложение седмо НК. По делото е доказана и субективната
страна на тези престъпления, тъй като не са налице доказателства, хвърлящи
съмнения върху способността на подсъдимия да разбира свойството и
значението на извършеното от него, като същият чрез насочването със сила на
хладното оръжие към съответната част от тялото на конкретния пострадал е
целял тъкмо причиняването на телесно увреждане, действайки при форма на
вината пряк умисъл, съзнавайки че чрез механизма на използване на това
10
оръжие по несъмнен начин ще способства за възникване на
общественоопасния резултат, изразен в конкретното телесно увреждане. Ето
защо предложената от държавното обвинение правна квалификация на
основните престъпни състави по чл. 128, ал. 2 НК и чл. 129, ал. 2 НК е
законосъобразна, като съответна на приобщените доказателства. Спорно е
всъщност в настоящата инстанция дали поведението на Г. е подводимо под
квалифицирания с оглед субективната страна на деянието състав на чл. 131,
ал. 1, т. 12 НК - да е извършено по хулигански подбуди. Според т. 2 от ППВС
№ 2/1974 г. непристойни действия са онези, които са неприлични, безсрамни,
които се изразяват в ругатни, буйство и всякакви други прояви,
скандализиращи обществото, а грубо нарушение на обществения ред има,
когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против
установения ред. Чрез тях се нарушават важни държавни, обществени или
лични интереси, или съществено се засягат нормите на нравствеността. В това
постановление като пример на непристойни действия са дадени нанасянето на
обида, посегателства върху личността, унищожаване на лично имущество,
счупване на стъкла, като последно изброеното действие се наблюдава в
първата фаза на конфликта в процесната нощ. Извършените непристойни
действия от подсъдимия са хулигански, защото засягат правнозащитени
интереси на гражданите, като право на собственост, а и чест и достойноство,
чрез проява на сила, с която се нарушава обществения ред. По делото
безспорно е доказано, че в онази нощ на мястото на инцидента е имало хора,
като от кредитираните в съответните части показания на пострадалите се
доказва използването на бухалка и нож от страна на подсъдимия, както и
продължаващите ругатни и закани от негова страна, поради което нанесените
телесни повреди са били съпроводени и от демонстрация на безнаказаност и
неуважение към обществеността, като несъмнено в случая е налице личен
мотив за действията на пострадалия, а именно да възмезди за побоя над
неговата сестра, но както е разяснено и в практиката на ВКС, например
Решение № 257 от 26.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 254/2009 г., I н. о.,
нанасянето на телесно увреждане ведно с хулиганските прояви обрисуват една
престъпна съвкупност, като личният мотив не може априори да изключи
съставомерността по чл. 325, ал. 1 НК, респ. по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК.
По наказанието:
С определеното наказание по вид и размер първоинстанционният съд
11
правилно е индивидуализирал конкретната наказателна отговорност, която
следва да понесе подсъдимият и възраженията на частните обвинители срещу
приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК са неоснователни, защото по делото
действително се констатира многобройност на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като единствено следва да се добави изтъкнатият от
представителя на държавното обвинение продължителен период от време на
разглеждане на делото, който не е по причина поведението на подсъдимия. Да
се отмени приложението на чл. 66, ал. 1 НК ще означава да се наруши баланса
между личната и генералната превенция в полза на последната такава, защото
доказателствата по делото относно личността на подсъдимия с нищо не
обосновават тезата за необходимост от социална изолация с оглед неговото
поправяне, тъй като предвид липсата на предходни осъждания на дееца съдът
счита, че самият ход на наказателното производство и определеното наказание
могат да повлияят върху самосъзнанието на подсъдимия, за да го превъзпитат
така че той да се въздържа занапред от извършването на престъпни прояви,
без да е безусловно необходимо да бъде изолиран от обществото, още повече
че в случая е налице и съпричиняване от страна на пострадалите лица, което
на самостоятелно основание занижава обществената опасност на двете
престъпления.
Жалбите на гражданските ищци по отношение на определените обезщетения
за причинените им в резултат на деянията неимуществени вреди въззивният
съд обаче намира да са частично основателни. При разрешаването на този
въпрос следва да се преценяват редица конкретно и обективно съществуващи
обстоятелства като характера на увреждането, начин на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, причинени морални страдания,
осакатявания, икономическата конюктура към момента на постановяването на
съдебния акт. Необходимо е обезщетението да овъзмезди напълно
действително претърпените болки и страдания, за да може имущественото
благо да послужи за морално удовлетворение на пострадалия, без обаче
самият размер на обезщетението да създава предпоставки за неоснователно
обогатяване в полза на пострадалото лице. В конкретния случай следва да се
отчете естеството на травмите - телесно увреждане, наложило пълното
отстраняване на орган по отношение на С. Н. и засягане на медиалната глава
на четириглавия бедрен мускул на левия крак на Л. Н., довело до затруднено
движение на този крайник за срок около два месеца. Доказва се още от
12
показанията на пострадалите и тяхната майка, че С. Н. е бил лекуван в
болнично заведение около един месец, а Л. Н. около десет дни, като двамата
били подложени на хирургически интервенции и допълнително лечение, като
посочват, че и към момента на последните съдопроизводствени действия с
тяхно участие продължават да изпитват болки и слабост, Л. Н. бил
неработоспособен около девет месеца след инцидента, а С. Н. продължавал да
има проблем с откриване на подходяща работа, като същият свалил близо 45
килограма от общото си тегло и не успявал да вдига тежко. Така преценени
тези обстоятелства за здравословното състояние на гражданските ищци и
протеклият възстановителен процес, в контекста и на инфлационните процеси
в страната и съдебната практика по подобен вид увреди, съдебният състав
счита, че в полза на С. Н. се дължи имуществено обезщетение в размер на 30
000 лева, а в полза на С. Н. 15 000 лева. В същото време обаче по делото се
доказва, че е налице и съпричиняване от страна на частните обвинители и
граждански ищци, които ако не бяха последвали подсъдимия, а единствено се
бяха ограничили с повикването на полицейските служители, то е било
възможно и да се не стигне до настъпване на описаните общественоопасни
последици. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали, като в теорията е
разяснено, че съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат,
като приносът на увредения може да се изрази в действие или бездействие, но
всякога поведението трябва да обуславя в някаква степен причиняване на
вредата или увеличаване нейният обем, като в процесният случай
съпричиняването на двамата се корени в техния отговор на провокацията на
подсъдимия. Като краен резултат обезщетението в полза на С. Н. следва да
бъде намалено до 25 000 лева, а това на Л. Н. на 10 000 лева.
Така мотивиран, Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен наказателен
състав на основание чл. 334 т. 6 НПК вр. чл. 337 НПК
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда № 500233 от 20.06.2024 г., постановена по НОХД №
383 от 2019 г. по описа на Районен съд - Р. в гражданскоправната й част,
КАТО:
13
УВЕЛИЧАВА присъдения от първата инстанция размер в полза на С. И. Н. на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени на последния в резултат на
извършеното деяние от подсъдимия Г. Д. Г., от 20 000 лева (двадесет хиляди
лева) на 25 000 лева (двадесет и пет хиляди лева), ведно със законната лихва
за забава върху тази сума от 21.01.2019 г. до окончателното погасяване на
вземането;
УВЕЛИЧАВА присъдения от първата инстанция размер в полза на Л. И. Н. на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени на последния в резултат на
извършеното деяние от подсъдимия Г. Д. Г., от 5 000 лева (пет хиляди лева) на
10 000 лева (десет хиляди лева), ведно със законната лихва за забава върху
тази сума от 21.01.2019 г. до окончателното погасяване на вземането;
УВЕЛИЧАВА дължимата държавната такса върху размера на уважените
части на гражданскоправните претенции от 1 000 лева на 1 400 лева, платими
от подсъдимия Г. Д. Г. по сметка на Окръжен съд - Благоевград.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 500233 от 20.06.2024 г., постановена по НОХД
№ 383 от 2019 г. по описа на Районен съд - Р., в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14