Р Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 01.09.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8-ми състав, в открито
заседание на тринадесети май, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина Добрева,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 141 по описа на състава за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът Б.Д.Й. поддържа твърдение, че претърпял значителни неимуществени
вреди, както и имуществени вреди, като последица от незаконосъобразните актове
на органите П. на РБ, които били
осъществени по повод задържането му и повдигнатото срещу него обвинение в
извършване на престъпление от общ характер. В исковата си молба, ищецът
поддържа твърдения, че на 04.11.2009г. той
бил задържан от служители на МВР при извършването на действия по претърсване в
дома му. Наказателното производство било образувано като ДП № ЗМ 429/2009г., 07 РУ-СДВР, пр.пр.
№64411/2009г., СРП на 05.11.2009г., когато
ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем в извършване на престъпление по
чл. 213а, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2,
вр. ал.1 от НК. След изтичане на срока на първоначалното задържане от 24 ч.
ищецът бил задържан за срок от 72 часа в следствения арест в гр. София. След
внесено искане на ответника на обвиняемия била наложена мярка за неотклонение
„задържане под стража“. Междувременно ищецът узнал, че в хода на провеждане на
наказателното производство, срещу него били използвани специални разузнавателни
средства - подслушване на телефона. По силата на Определение на СГС от
26.02.2010г. първоначално наложената на ищеца мярка за
неотклонение „задържане под стража“ била
заменена с по- лека мярка „парична гаранция“. В периода на
задържането си ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в изпитано
чувство на притеснение и страх за неблагоприятен за него
изход от
наказателното производство, довели до влошаване на
взаимоотношенията му с жената, с която се намирал във фактическо съжителство.
Въпреки съществуващите съвместни намерения за сключване на граждански брак -
наблюдаващият прокурор отказал да издаде разрешение да бъде извършен граждански
ритуал за сключване на брак и този факт също допринесъл за увеличаване на неимуществените вреди.
На 18.01.2013г. срещу ищеца бил внесен обвинителен акт, а впоследствие било
образувано НОХД № 892/2013г. по описа на НО при СРС. С
присъда от 28.05.209г. ищецът бил признат за невиновен по повдигнатото срещу него обвинение. Общата продължителност на проведеното
наказателно производство обхващала период от над 9 години, през който период
ищецът изпитвал чувство на притеснение и страх от
възможността за бъде осъден да изтърпява ефективно наказание
лишаване от свобода. При това, ищецът изпаднал в
депресивно състояние и се отчуждил от социалната си
среда. По същото време и в резултат от провежданото срещу него
наказателно производство,
ищецът заплатил на своя
защитник
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 2 000
лева, които окачествява като имуществени вреди, понесени в
резултат от действията на ответника. При изложените фактически
твърдения, ищецът претендира за осъждане
на ответника, да му заплати обезщетение в размер на сумата от 30 000 лева,
за понесените неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху сумата на претендираното обезщетение, изчислена за периода от
13.06.2019г. /дата на влизане в законна сила на оправдателната присъда/ до деня
на окончателното плащане и да му заплати и обезщетение в размер на сумата от 2 000
лева,
за претърпените имуществени вреди в размер на 2 000 лева,
ведно със законната лихва върху сумата на претендираното обезщетение, изчислена
за периода от датата на предявяване на исковата молба – 07.01.2020г. до деня на
окончателното плащане. С оглед очаквания благоприятен изход от процеса, ищецът
претендира за осъждане на ответника, да му
заплати сумата на направените съдебни разноски пред Софийски
градски съд.
Исковата претенция е оспорена от П. на РБ.
Представляван от прокурор от структурното звено на П. – Софийска градска
прокуратура – ответникът заявява, че не оспорва посочените в исковата молба
фактически твърдения, относно образуването и развитието на наказателното
производство, но оспорва твърдението за настъпването на твърдения от ищеца
вредоносен резултат, а при условията на евентуалност, оспорва твърденията на
ищеца за естеството и обема на вредите. Ответникът оспорва
основателността на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,
поради отсъствие на доказателства за началния момент на образуване на
наказателното производство, позволяващ установяването на общата продължителност
на наказателното преследване. Ответникът оспорва фактическите твърдения за
настъпване на вредоносния резултат и за обема на твърдените вреди, както и за
наличието на обуславяща пряка причинно- следствена връзка,
между релевирания вредоносен резултат и действията на органите на П. на РБ.
Наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ съответствала на
предвидените цели в разпоредбата на чл.57 от НПК и не оказвали описаното от
ищеца репресивно въздействие, сходно с целите на наказанието „лишаване от
свобода“. Ответникът оспорва като неверни и недоказани
твърденията, касаещи влошаване на психичното състояние на ищеца вследствие на
повдигането и поддържането на обвинение от органите на П.. Оспорва като
неоснователни твърденията относно накърняване на семейните му отношения
вследствие на постановен от наблюдаващия прокурор отказ за извършване на
процедура по сключване на граждански брак. Излага аргументи в посока на
отсъствие на основание за ангажиране на отговорността на П. на вреди,
претърпени при извършване на действия по задържане от страна на служители на
МВР. Оспорва като недоказани изложените твърдение за използване на специални
разузнавателни средства при провеждане на наказателното производство.
Независимо от изложеното, ответникът поддържа становище за прекомерност на
претендираното обезщетение, с оглед действителния обем и характер на вредите,
които ищецът твърди да е понесъл. Оспорва твърденията, свързани с общата продължителност
на осъщественото наказателно производство срещу ищеца, както и наличието на
основание за ангажиране на деликтната отговорност на ответника за периода на
провеждане на съдебната фаза, в която той не разполагал с функция по
ръководство и решаване. Посочва, че наказателното преследване се е водило срещу
няколко лица, действали при условията на съучастие, както и че ответникът
заявил пред първоинстанционния съд, че не поддържа повдигнатото обвинение. Срокът в която на ищеца била наложена мярка
„задържане под стража“ не се отличавал с изключителна продължителност,
съответно интензитетът на въздействие върху личните права на ищеца не бил
висок. Оспорва претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи в сторени съдебни разноски в наказателното производство, като
незоказана по размер и основание.
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, а събраните в хода на съдебното дирене писмени
доказателства- преписи от съдебни актове установяват, че наказателното
производство срещу ищеца е било образувано като ДП № ЗМ 429/2009г. по описа на 07
РУ-СДВР, съответно на пр. пр.
№ 64411/2009г. по описа на СРП, както и че на 05.11.2009г., ищецът
бил привлечен в качеството на обвиняем. На 18.01.2013г.
срещу ищеца е бил внесен обвинителен акт за извършване на престъпление от общ
характер, по чл. 213а, ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2,
вр. ал.1 от НК. В периода от
04.11.2009г. до 26.02.2010г. спрямо ищеца е била прилагана мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
Съдържанието на прието като доказателство Постановление от 18.12.2009г. на
прокурор при СРП мотивира извод, че по време на прилагането на мярка за
неотклонение „задържане под стража“ ищецът е подал молба, насочена към даване
на разрешение за извършване на ритуал по сключване на граждански брак, както и
че молбата е оставена без уважение.
Наказателният процес срещу ищеца е приключил на 13.06.2019г. с влизане в
сила на постановената от Софийски районен съд оправдателна Присъда от 28.05.2019г. по НОХД № 892/2013г.
Заключението на изслушаната съдебно- психологическа експертиза, която е
изготвена от вещо лице Г.Г. мотивира следните правнозначими изводи:
Налице са данни, че ищецът е преживял остри до умерено изразени негативни
емоционални състояния на притеснения, гняв и напрегнатост, както и
психосоматичен дискомфорт, както и ограничения в психосоциалното функциониране.
По време и след задържането на ищеца и при повдигане на обвинението, както и по време на наказателния процес срещу
него, ищецът е преживял негативни емоционални състояния на тревожност,
раздразнителност, чувство на несигурност, намалени социални контакти, както и
остатъчни последици: отрицателни преживявания при мислено връщане в ситуацията.
Степента на засягане е лека до умерена. Симптоматика с голява интензивност и
обуславяща дезадаптивност не е отчетена. Към момента на изследването не е
налице клинично изразено състояние на тревожност или депресивност. Не се
установява медицинска документация, която да мотивира извод за нарушение в
психическото функциониране – в смисъла на психично разстройство.
Други доказателства, които да са относими към предмета на спора, не бяха
представени в хода на съдебното дирене.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до
следните правни изводи:
Предявен е иск за присъждане на обезщетение по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
срещу Държавата, представлявана от Прокуратура на РБ в качеството й на
процесуален субституент.
Искът е процесуално допустим, доколкото е насочен срещу надлежен и допустим
процесуален субституент на Държавата, като субект на особената деликтна
отговорност, регламентирана от чл.7 на КРБ.
По смисъла на
чл.7 от КРБ, вр. с чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата
отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и
длъжностни лица, но тази отговорност може да бъде реализирана при
наличието на определени фактически основания.
Сред тези основания е и релевираното в исковата молба основание,
свързано с повдигането на незаконосъобразно обвинение в извършването на
престъпление, за което лицето бъде оправдано с влязъл в сила съдебен акт. Това
е така, доколкото при условията на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата е
надлежно пасивно легитимирана да отговаря за вредите, които са причинени на
граждани от разследващите органи, П. или съда, при повдигнато обвинение
в извършване на престъпление по което впоследствие подсъдимият е бил оправдан с
влязъл в сила съдебен акт.
Претендира се обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди, които ищецът твърди да е претърпял, в следствие повдигането
на неоснователно обвинение в извършване на престъпление - от органите на П. на Р.Б.– които обвинения фактически били
отхвърлени с постановяването на оправдателната присъда на наказателния съд.
Основателността
на предявената искова претенция е предпоставена от установяването на елементите
от фактическия състав на непозволеното увреждане, които в синтезиран вид са
следните: противоправно поведение на държавния орган, който е конституиран като
ответник в процеса, настъпването на конкретно твърдения вредоносен резултат и
наличието на пряка причинно-следствена
връзка между неправомерното поведение (изразяващо се в повдигане на
неоснователно обвинение в извършването на престъпление от общ характер) и
настъпването на конкретно релевирания вредоносен резултат.
Отговорността е
обективна, и следва да бъде реализирана независимо от наличието на субективно виновно
поведение на съответното длъжностно лице на П. на РБ (арг. от чл. 4 на ЗОДОВ).
За да се произнесе по основателността на процесните
искови претенции, съдът съобрази наличието на гореспоменатите юридически факти,
които бяха приети за установени, както и
от задължителните указания към съдилищата, които са дадени в ТР № 3/2005г. по
ТД №3/2004г. на ОСГК на ВКС.
Основната предпоставка за
отговорността на Държавата
е незаконосъобразност
на действията на органите на държавното обвинение. Право на обезщетение има лицето,
признато за невинно с влязла в сила присъда и/ или лицето, срещу което
наказателното производство е било прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не съставлява престъпление. В конкретния случай, е налице противоправно
поведение от страна на държавен орган – Прокуратура на Р.Б.тъй като по
повдигнатото обвинение в извършване на умишлено престъпление ищецът, в крайна
сметка е бил оправдан.
На второ място, съдът отчете, че са налице вредоносни последици, които ищецът е понесъл, в сферата на неимуществените вреди, а изводите за техния обем се
налагат от събраните доказателства и ще бъдат обсъдени в следващите мотиви на
настоящото решение, тъй като именно обемът на вредите е подлежащ на доказване
факт, който е в доказателствена тежест на ищеца.
Третата
предпоставка- наличието на пряка причинно- следствена връзка между релевирания
вредоносен резултат и повдигането на обвинение срещу ищеца, ще бъде подробно
обсъдена в следващите мотиви на настоящото съдебно решение.
При внимателно
обсъждане на събраните доказателства, съдът възприе следните изводи:
По отношение на
неимуществените вреди;
Като обсъди
внимателно събраните в хода на съдебното дирене доказателства, настоящият
състав на съда намира предявения от иск по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди за доказан по основание.
В резултат от
повдигнатото срещу него обвинение в извършването на умишлено престъпление от
общ характер, ищецът е понесъл неимуществени вреди. Същевременно обаче, установените чрез доказателства
неимуществени вреди са значително по-
малки по вид и обем, в сравнение с твърдяните в исковата молба и релевирани
от ищеца като основание за реализиране на деликтната отговорност.
Доказаните вредоносни последици без съмнение са свързани преди всичко с изпитаното притеснение, неудобство, основателен страх от възможността за
осъждане по повдигнатото обвинение в извършване на умишлено престъпление от общ
характер. Страхът на ищеца е бил основателен, доколкото тежестта на
предвидената в закона санкция, за извършване на споменатото престъпление е
тежка и нейната тежест не би могла да бъде пренебрегната.
Страхът от прилагане на наказателна санкция, който ищецът е търпял, трябва
да се приеме за доказан, понеже постановяването на осъдителна присъда е един от
обективно възможните изходи от повдигането на обвинение от органите на П. на РБ.
Ето защо, съдът приема, че изпитването на страх от осъждане не следва да бъде
доказвано по някакъв твърде особен, специфичен начин и че страх изпитва всяко лице. Конкретният обем на
негативните емоции, които ищецат е претърпял подлежи на доказване, а събраните в
рамките на съдебното дирене доказателства, никак не подкрепят твърдението на
ищеца, че той е изпитал толкова значителни притеснения, във връзка с конкретно
повдигнатото му обвинение.
Честта и
достойнството на личността са елементи от субективното възприемане на личността.
В конкретния случай, въз основа събраните доказателства, не би могло да се
направи обосновано заключение, че в резултат от повдигането и поддържането на
обвинение в извършването на престъпление е засегнало субективната самооценка на
ищеца толкова дълбоко колкото той самият твърди.
Доброто име на
личността в обществото представлява негативно повлияване на общественото мнение
относно дадена личност, нейните делови и/ или нравствени качества. Убедителни
доказателства в такава насока не бяха събрани.
Наказателният процес срещу ищеца в действителност е имал значителна
продължителност, но евентуално произтичащите от този особен факт вреди - няма
как да бъдат обсъждани в контекста на предявените искове, които са предмет на
настоящото дело. Това е така, доколкото законът урежда отделно, самостоятелно и
специално основание за реализиране на отговорността на Държавата по реда на чл.
2б от ЗОДОВ, след процедура по реда на чл.60а от ЗСВ, каквато в конкретния
случай има данни да е била реализирана предпроцесуално.
По въпроса
за определяне размера на претендираното обезщетение настоящият съдебен състав
приема, че искът е частично доказан по размер. Съгласно задължителна съдебна
практика - т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС и решение № 95/23.04.2014 г. по гр. дело № 5805/2013 г., III г.о.
на ВКС, както и според разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС РБ и съдебни решения
на състави на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК- решение №
115/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 593/2011 г. IV г.о., решение №
9/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г. на III г.о.о на ВКС, решение №
299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г. на IV г.о. на ВКС, решение
№ 49/2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на III г.о. на ВКС, справедливостта
винаги трябва да се свързва с преценката
на конкретни, според случая, обективно настъпили и установени по делото
обстоятелства, които носят обективни
характеристики за реално причинените морални вреди. Такива обстоятелства са
личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и
обичайната среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато
обвинението, продължителността на развитие на наказателното производство,
наложените мерки на принуда; отражение върху личния, обществения и
професионалния живот; разгласяване и публичност; причиняване на здравословни
увреждания.
За адекватно
прилагане на принципа на справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на обезщетението,
съдът отчете комплексно всички изложени по- горе обстоятелства относно
характера и обема на вредите, но и социално- икономическите условия в страната
вкл. размера на минималната работна заплата към момента на настъпването на
вредоносния резултат. Именно икономически критерий може
да бъде основа на обективен социален критерии (жизнения стандарт),
определящ и социалните измерения на понятието за справедливост по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно задължителните указания към съдилищата, съдържащи
се в т.11 от ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС, съдът приема, че обезщетението в
конкретния случай следва да се определи глобално, като се отчита сравнително голямата продължителност на наказателния
процес, тежестта на повдигнатото обвинение, обема и характера на конкретно доказаните
вреди; а не на последно място и обстоятелството, че по време на процесното
наказателно производство, срещу ищеца са били водени и други наказателни
производства и по тази причина, източникът на вредите не може да бъде ясно
диференциран.
След анализ на установените в хода на съдебното дирене
факти и съобразно посочените по- горе критерии , съдът намира, че ищеца е
легитимиран да получи от ответника обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в общ размер на
сумата от 3 000 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 30 000
лева, претенцията следва да бъде отхвърлена.
По отношение на
имуществените вреди;
В хода на
делото се установи по категоричен начин, че ищецът е упълномощил свой защитник,
за да го защитава в хода на досъдебното производство. Въпреки разпределението на доказателствената тежест обаче, ищецът не представи доказателства за
действително извършени разходи- платежни документи, разписка или др. с
каквито той би следвало да разполага, особено като се отчита размера на сумата,
която твърди да е била заплатена за процесуална защита.
В обобщение и по всички изложени в мотивите на настоящото решение съображения
- съдът намира, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди, в размер на
сумата от 3 000 лева и претенцията следва да бъде отхвърлена в частта за
разликата над споменатия размер и до пълния претендиран размер от 30 000 лева.
Заедно с присъденото обезщетение, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва, изчислена върху сумата на
присъденото обезщетение за периода от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда на 13.06.2019г., до деня на окончателното плащане (съгласно
задължителните указания към съдилищата, съдържащи се в т.11 от ТР № 3/2005г. на
ОСГК на ВКС).
Претенцията на ищеца, за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди - следва да бъде изцяло отхвърлена - доколкото остана фактически
недоказана по основание, както и по размер.
По отношение на разноските
Ищецът е представил списък по чл. 80
от ГПК.
С оглед изхода
на спора, при условията на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде
осъден да заплати направените съдебни разноски за държавна такса, съразмерно с
уважената част от иска, чиито размер възлиза на 3 лева.
Ответникът не е
претендирал съдебни разноски, поради което такива не следва да се присъждат,
при условията на чл. 78, ал. 11 от ГПК.
На процесуалния
представител на ищеца- адв. К.М. следва да бъде присъдено възнаграждение по чл.
38 от ЗА, за процесуално представителство пред Софийски градски съд, в размер
на сумата от 440 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. на Р.Б.с адрес: гр. София, бул „*******, да заплати
на Б.Д.Й. с ЕГН ********** и съдебен адресат – адв. К.М.,***, на
основание чл. 2, ал.1, т. 3 от
ЗОДОВ – сумата от 3000 лева (три хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, които са настъпили в следствие на повдигането на
обвинение в извършване на престъпление по по чл. 213а,
ал.2, т.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК по което ищецът е признат за невиновен с Присъда от 28.05.2019г. по НОХД № 892/2013г. съгласно
описа на 116 с-в на СРС, заедно със законната лихва върху присъденото
обезщетение, считано от 13.06.2019г., до деня на окончателното плащане, като отхвърля претенцията за изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди в
частта - за горницата над присъдената сума от 3 000 лева и до пълния
претендиран размер 30 000 лева, както и претенцията за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди в
размер на сумата от 2 000 лева.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул „*******, да заплати
на М.А.Н., на основание чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ – сумата от 3 лева (три лева), представляващи направени съдебни
разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул „*******, да заплати
на адвокат К.М.М. от САК, с личен номер *********, на основание чл. 38 от Задв. – сумата от
440 лева (четиристотин и четиридесет лева), представляващи възнаграждение
за процесуално представителство пред Софийски градски съд, съразмерно с
уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София, с въззивна жалба,
подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: