Р Е Ш Е Н И Е № 179
Гр. Сливен, 24.09.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на десети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Административен
съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора
………..
и при секретаря Р.
Желева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова административно дело
№ 210 по описа на Административен съд гр. Сливен за 2019 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по жалба от „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД, със
седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Шести септември“ № 27,
представлявано от С.Р. срещу Акт за установяване на публично държавно вземане №
97/16.11.2017 г., издаден от Директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“, с който е
установено по основание и размер задължение на дружеството като дължима такса
за водовземане от повърхностни води за периода
01.01.2010 г. – 31.12.2016 г., както следва: главница в размер на 188 691,48
лв., ведно с дължимата лихва за забава общо в размер на 69 661,69 лв.
В жалбата са
изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Твърди се, че при
издаване на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и противоречие с материалния закон. Моли се съда да отмени оспорения
акт за установяване на публично държавно вземане.
В с.з. оспорващото
дружество, редовно и своевременно призовано, се представлява от адв. Ст. Р. ***,
който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Претендира разноски.
В с.з.
административният орган, редовно и своевременно призован, не се явява и не
изпраща представител.
Въз основа на
всички събрани по делото писмени доказателства съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
„Водоснабдяване и
канализация – Сливен“ ООД осъществява питейно – битовото водоснабдяване на гр.
Твърдица.
Съгласно приложени
по преписката подавани ежегодно справки за подадена вода за район Твърдица,
изготвени от водоснабдителното дружество, количествата подадена вода за гр.
Твърдица възлизат на: за 2010 г. – 1 146 360 куб. м., за 2011 г. – 1 311
700 куб. м., за 2012 г. – 1 365 590 куб. м., за 2013 г. –
1 622 820 куб. м., за 2014 г. – 1 363 139 куб.м., за 2015
г. – 1 518 220 куб.м. и за 2016 г. – 1 106 745 куб.м.
Цитираните справки съставляват посочените в констативен протокол от проверка
официални данни за изпълнен ежемесечен мониторинг, съобразно писмо изх. №
ПО-02-71 (15)/23.08.2019 г. (л. 40 от делото), изискани с оглед задължителните
указания, дадени на съда в Решение № 7137/14.05.2019 г., постановено по адм.д. № 2036/2019 г. по описа на Върховния административен
съд.
На 31.01.2013 г. управителят
на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски
район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че по
Разрешително № 301036/26.09.2010 г. за водовземане от
подземни води през периода 01.01.2012 г. до 31.12.2012 г. иззетото количество
вода е 1 365 590 куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване
възлиза на 27 311,80 лв.
На 31.01.2014 г.
управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски
район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че по
Разрешително № 301036/26.09.2010 г. за водовземане от
подземни води през периода 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г. иззетото количество
вода е 1 622 820 куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване
възлиза на 32 456,40 лв.
На 30.01.2015 г.
управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски
район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че по
Разрешително № 301036/26.09.2010 г. за водовземане от
подземни води през периода 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. иззетото количество
вода е 1 343 139 куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване
възлиза на 26 862,78 лв.
На 28.01.2016 г.
управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски
район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че по
Разрешително № 301036/26.09.2010 г. за водовземане от
подземни води през периода 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. иззетото количество
вода е 1 518 220 куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване
възлиза на 30 364,40 лв.
На 16.01.2017 г.
управителят на дружеството подал пред БД „Източнобеломорски
район“ Декларация по чл. 194б от Закона за водите, в която декларирал, че по Разрешително
№ 301036/26.09.2010 г. за водовземане от подземни
води през периода 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. иззетото количество вода е 1 106
745 куб. м. и дължимата сума по Тарифата за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване възлиза на 22 134,90 лв.
На 15.09.2017 г.
длъжностни лица при БД – ИБР извършили проверка във връзка с питейно-битовото
водоснабдяване на гр. Твърдица, резултатите от която били обективирани в
Констативен протокол № СЛ 525/15.09.2017 г. Съгласно същия, питейно-битовото
водоснабдяване на гр. Твърдица се осъществява посредством повърхностен воден
обект – р. Циганска река, чрез водохващане от алпиийски
тип, разположено на територията на Твърдишка планина
в землището на гр. Твърдица, като водовземното
съоръжение се експлоатира от „В и К – Сливен“ ООД, което дружество няма
издадено разрешително, съгласно Закона за водите, за измерването на отнетите и
подадени водни маси на хранителния водопровод е монтирано разходомерно
устройство тип УССВ 101М „Взлет“, който е изправен.
Съобразно данните в протокола, извършва се количествен мониторинг на отнетите и
подадени водни маси, като в БД - ИБР се представят данните от изпълнения
ежемесечен мониторинг за черпените и ползвани водни обеми към 30 юни и към 31
декември всяка година, като съгласно представените от „ВиК-Сливен“
ООД годишни справки за ползваните обеми повърхностни води дължимите годишни
такси по години са, както следва: за 2010 г. – отнети и използвани водни маси 1
146 360 куб. м. и дължима годишна такса по Тарифата в размер на 22 927,20
лв.; за 2011 г. – отнети и използвани водни маси 1 311 700 куб.м. с
дължима годишна такса по Тарифата в размер на 26 234,00 лв.; за 2012 г. –
отнети и използвани водни маси 1 365 590 куб.м. с дължима такса по
Тарифата в размер на 27 311,80 лв.; за 2013 г. – отнети и използвани водни
маси 1 622 820 куб.м. с дължима такса по Тарифата в размер на
32 356,40 лв., за 2014 г. – отнети и използвани водни маси
1 343 139 куб.м. с дължима такса по тарифата в размер на
26 862,78 лв.; за 2015 г. – отнети и използвани водни маси
1 518 220 куб.м. с дължима такса по Тарифата в размер на
30 364,40 лв. и за 2016 г. – отнети и използвани водни маси
1 106 745 куб.м. с дължима годишна такса по Тарифата в размер на
22 134,90 лв.
Цитираните по –
горе справки са приобщени към доказателствата по делото.
На 25.11.2011 г.
длъжностни лица при БД ИБР извършили проверка по водоснабдяването на гр.
Твърдица във връзка с Разрешително № 0396/04.07.2001 г., при която установили,
че водоснабдяването на града се извършва от водоем от речно водохващане р.
Циганска река и два броя каптирани извори, отчетен е резултатът от показанието
на разходомера в момента на проверката, а резултатът
от същата е обективиран в Констативен протокол № Сл 277/25.11.2011 г. Съгласно протокола, посочен е ползван
воден обем за 2010 г. и дължима такса, както е предписано да се удостовери
заплащането на таксата. По същото разрешително била извършена проверка и на 14.06.2013
г., с идентични констатации, както и със заключение, че разходомерът
е изправен, отчетено е моментното показание и е отразено, че между БД ИБР и
„ВиК – Сливен“ ООД е сключено споразумение за издължаване на дължимите такси. Последваща
проверка била извършена на 14.09.2015 г. и съставен Констативен протокол № Сл 232. Съгласно данните в същия, питейно-битовото
водоснабдяване на гр. Твърдица се извършва от речно водохващане от р. Циганска
река и 2 бр. каптирани извори, като водите от водоизточниците се подават в общ
водоем, на хранителния водопровод е монтирано изправно разходомерно
устройство, с конкретни показания в момента на проверката. Предписано е да се
предприеме процедура за издаване на разрешително за ползване на подземни води и
водовземане от повърхностен воден обект за питейно –
битовото водоснабдяване на гр. Твърдица.
На 25.09.2017 г. с
изх. № ПО-02-71 Директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ изпратил до управителя на
„Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД покана за доброволно плащане на
дължимите и незаплатени такси по чл. 194 ал. 1 т. 1 б. „б“ за 2010 г. и 2011 г.
С Покана изх. № ПО-02-71/26.10.2017 г. дружеството било уведомено с корекция
относно задълженията по чл. 194 ал. 1 т. 1 б. „а“ от ЗВ за дължимите и
незаплатени такси за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2016 г. с размер на главница
188 691,48 лв. за осъществено водовземане от
повърхностен воден обект – р. Циганска река, посредством водохващане от
алпийски тип за осигуряване на питейно-битовото водоснабдяване на гр. Твърдица.
Приканено било да заплати в 7 – дневен срок дължимите такси. Към поканата
органът приложил и КП № СЛ 525/15.09.2017 г. Поканата била връчена на
представител на дружеството на 30.10.2017 г.
След изтичане на
срока за доброволно плащане, на 16.11.2017 г. Директорът на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ издал Акт за установяване
на публично държавно вземане № 97, с който е установено по основание и размер
задължение на дружеството като дължима такса за водовземане
от повърхностни води за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2016 г., както следва:
главница в размер на 188 691,48 лв., ведно с дължимата лихва за забава общо в
размер на 69 661,69 лв. Актът бил връчен на дружеството – адресат на 22.11.2017
г. Жалбата срещу същия е подадена до настоящия съд на 06.12.2017 г.
Към доказателствата
по делото е приобщен споразумителен протокол от 07.06.2012 г., подписан от
Директора на БДИБР и Управителя на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД,
по силата на който задълженията на дружеството за такси за водоползване и заустване за периода 2005 – 2011 г. са разсрочени за
заплащане, като задълженията за такса за водоползване на 2010 г. и 2011 г. са
определени за заплащане от 31.01.2013 г. до 31.12.2013 г. На 13.02.2013 г. до
дружеството е изпратена покана за доброволно изпълнение на тези задължения.
За водоползването
от процесния водоизточник – повърхностно водовземане от р. Циганска река няма издадено разрешително
на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД.
„Водоснабдяване и
канализация – Сливен“ ООД е титуляр на Разрешително № 301036/26.09.2005 г. за
питейно битово водоснабдяване на гр. Твърдица с посочени водовземни
съоръжения: Седем броя каптирани извори поречие „Топлата река“ и Пет броя
каптирани извори поречие „Козаревска река“, със срок
на действие 26.09.2010 г., продължен до 27.09.2020 г. с Решение №
РР-1080/27.09.2010 г.
По делото (във
връзка с направено оспорване от жалбоподателя и открито нарочно такова
производство на представените от органа констативни протоколи) са изготвени и
приети като неоспорени съдебно – счетоводна и комплексна съдебна технико -
икономическа експертизи. Съгласно заключението на комплексната експертиза, гр.
Твърдица се водоснабдява от три независими водоизточника: Повърхностно вземане
от р. Циганска река, с водохващане алпийски тип, като водата от реката стига до
общия резервоар (водоем) V= 2 100 куб.м.; Подземно водовземане от 4 бункерни
кладенеца, от които водата постъпва в черпателен
резервоар V= 120 куб.м., от който помпена
станция тласка водата до общия резервоар (водоем) V= 2 100 куб.м.; Подземно водовземане от 12 бр. каптажа по поречието на р. Топлата
река и р. Козаревската река, където чрез поредица от
събирателни шахти и водопроводи отива до общия резервоар (водоем) V= 2 100
куб.м.; На изхода на този общ резервоар е монтирано измервателно устройство.
Съгласно заключението на експерта, не би могло да се измери и констатира точно
от кой водоизточник колко и каква вода постъпва в общия резевроар;
от дружеството са подавали данни за отчета на това измервателно устройство на
изхода на общия резервоар като подадена вода за гр. Твърдица; с АУПДВ са начислени
количества и суми за иззета вода от повърхностен воден обект – р. Циганска
река, за която няма издадено разрешително за водовземане,
но няма как точно да се констатира въпросните водни количества дали и колко са
от водовземането от реката. Заключението на
експертизата е, към момента на издаване на акта водните количества за
посоченото в същия водовземане за водоснабдяване на
гр. Твърдица не могат да се установят отнетите водни количества от всяко
отделно водовземане, а посочените в акта количества и
съответно – такси са не само за процесното
повърхностно водовземане от р. Циганска река, а за
общо три водовземания – едно повърхностно и три
подземни.
Настоящата съдебна
инстанция кредитира заключението на съдебно – техническата експертиза, като
изготвено компетентно, безпристрастно, съответно на останалия, събран по делото
доказателствен материал и неоспорено от страните.
Горната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на
съдебното дирене годни, относими и допустими
доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на
база всички приобщени по делото писмени доказателства, в която връзка следва да
се отбележи, че в откритото производство по оспорване истинността и верността
на констативните протоколи, не се доказа тезата на оспорващата страна,
доколкото в същите се съдържа информация, базирана на писмени доказателства, а
именно: справки и декларации, подадени от дружеството.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна досежно
размера на определените задължения за такси за водовземане,
предвид което оспореният административен акт следва да бъде частично отменен в
отделни негови части и изцяло отменен – в друга.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се
налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК. Обжалваният административен акт е издаден
от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз
основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия. Същият акт е
валиден, като издаден в предписаната от закона предметна форма и съдържание и
от компетентен орган, съобразно предоставените му по силата на закона (чл. 195б
от Закона за водите) правомощия.
Макар и валиден,
при преценка на събраните по делото доказателства и относимите
към процесните периоди материално-правни норми настоящата съдебна инстанция, че
същият е постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие на материалния закон,
при следните съображения:
Предмет на съдебна
проверка в настоящото производство е законосъобразността на Акт за установяване
на публични държавни вземания, с който е определено по основание и размер
задължение за годишна такса за водовземане от повърхностни
води, като редът за събиране на тези вземания е регламентиран в нормите на
Закона за водите (ЗВ). Съгласно чл. 194 ал. 1 т. 1 б. „а“ от ЗВ, за правото на
използване на водите се заплаща такса за водовземане
от повърхностни води, като с оглед ал. 6, размерът на таксите по ал. 1 т. 1-3,
начинът и редът за тяхното изчисляване се определя с тарифа на Министерския
съвет. По делото не се спори, че таксата за процесния период 01.01.2010 г. –
31.12.2016 г. не е заплатена от дружеството, експлоатиращо процесното
водовземно съоръжение. Според чл. 194 ал. 2 от ЗВ,
таксата по ал. 1 т. 1 б. „а“ и „б“ се определя на базата на отнетия обем вода и
съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а, а
съгласно ал. 6, размерът на таксите по ал. 1 т. 1 – 3, начинът и редът за тяхното
изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. През
процесните периоди е действала Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване, в чиято разпоредба на чл. 6 ал. 1
е указано, че отнетият при водовземането обем вода
или обемът на отпадъчните води се измерва посредством отговарящи на
нормативните изисквания измервателни устройства. При издаване на процесния акт
са ползвани като изходни данни декларираните от управителя на оспорващото
дружество стойности, както и упоменатите такива (възпроизведени) в три
констативни протокола, обективиращи резултати от
извършена документална проверка – КП № СЛ 277/25.11.2011 г., КП № СЛ 232/14.09.2015
г. и КП № СЛ 525/15.09.2017 г.
Съобразно данните в
КП № СЛ 525/15.09.2017 г., питейно-битовото водоснабдяване на гр. Твърдица се
осъществява посредством повърхностен воден обект – р. Циганска река, чрез
водохващане от алпиийски тип, разположено на
територията на Твърдишка планина в землището на гр.
Твърдица, като водовземното съоръжение се експлоатира
от „В и К – Сливен“ ООД, което дружество няма издадено разрешително, съгласно
Закона за водите, за измерването на отнетите и подадени водни маси на
хранителния водопровод е монтирано разходомерно
устройство тип УССВ 101М „Взлет“, който е изправен.
Съобразно данните в протокола, извършва се количествен мониторинг на отнетите и
подадени водни маси, като в БД ИБР се представят данните от изпълнения
ежемесечен мониторинг за черпените и ползвани водни обеми към 30 юни и към 31
декември всяка година, като съгласно представените от „ВиК-Сливен“
ООД годишни справки за ползваните обеми повърхностни води дължимите годишни
такси по години са, както следва: за 2010 г. – отнети и използвани водни маси 1
146 360 куб. м. и дължима годишна такса по Тарифата в размер на 22 927,20 лв.;
за 2011 г. – отнети и използвани водни маси 1 311 700 куб.м. с дължима годишна
такса по Тарифата в размер на 26 234,00 лв.; за 2012 г. – отнети и използвани
водни маси 1 365 590 куб.м. с дължима такса по Тарифата в размер на 27 311,80
лв.; за 2013 г. – отнети и използвани водни маси 1 622 820 куб.м. с дължима
такса по Тарифата в размер на 32 456,40 лв., за 2014 г. – отнети и използвани
водни маси 1 363 139 куб.м. с дължима такса по тарифата в размер на 27 262,78
лв.; за 2015 г. – отнети и използвани водни маси 1 518 220 куб.м. с дължима
такса по Тарифата в размер на 30 364,40 лв. и за 2016 г. – отнети и използвани
водни маси 1 106 745 куб.м. с дължима годишна такса по Тарифата в размер на 22
134,90 лв. Съгласно заключението на вещото лице, в чиято компетентност и
безпристрастност съдът няма основание да се съмнява, гр. Твърдица се
водоснабдява от три независими водоизточника: Повърхностно вземане от р. Циганска
река, с водохващане алпийски тип, като водата от реката стига до общия
резервоар (водоем) V= 2 100 куб.м.; Подземно водовземане
от 4 бункерни кладенеца, от които водата постъпва в черпателен резервоар V= 120 куб.м., от който помпена
станция тласка водата до общия резервоар (водоем) V= 2 100 куб.м.; Подземно водовземане от 12 бр. каптажа по поречието на р. Топлата
река и р. Козаревската река, където чрез поредица от
събирателни шахти и водопроводи отива до общия резервоар (водоем) V= 2 100
куб.м.; На изхода на този общ резервоар е монтирано измервателно устройство.
Според експертизата в нейната техническа част, няма как точно да се констатира
въпросните водни количества дали и колко са от водовземането
от реката. Заключението на експертизата е, че към момента на издаване на акта отнетите
водните количества за посоченото в същия водовземане
за водоснабдяване на гр. Твърдица не могат да се установят от всеки отделен водовземен обект, тъй като посочените в акта количества и
съответно – такси са не само за процесното
повърхностно водовземане от р. Циганска река, а за
общо три водовземания – повърхностното от реката и две
подземни.
Следователно, водоснабдяването
на гр. Твърдица дружеството осъществява чрез водовземане
не само от р. Циганска река (повърхностно), но и от още два подземни
водоизточника – каптирани извори, чието общо количество се съединява в общ
резервоар с поставено разходомерно устройство. Именно
показанията на последното са послужили като изходни данни както за подадените
от дружеството справки и декларации по чл. 194б от ЗВ, така и за издаване на процесния акт. От експертизата обаче се установява, че така
посочените в акта количества вода са общите такива от трите водоизточника, а не
реално ползваните от визирания в АУПДВ повърхностен водоизточник р. Циганска
река. Т.е. обективно е невъзможно да се отчете реалното количество ползвана
вода от реката. При тези данни и доколкото от доказателствата се установява по
безспорен начин, че възприетите от административния орган ползвани водни
количества за питейно - битовото водоснабдяване на гр. Твърдица не са черпани само и единствено от повърхностни води на р.
Циганска река, а са смесени с допълнително подавани водни количества, черпани и от други два водоизточника, то няма как да се
установят с точност ползваните от цитираната река посредством водохващане
алпийски тип количества, върху които да се начисли и следващата се такса за
водоползване. От експертното заключение става ясно, че водните количества се
измерват на изхода на общ резервоар, вече смесени от трите водоизточника, което
прави невъзможно да се измерят само водите от реката, чиито количества са
отчетени и за които са начислени в процесния акт
такси за водоползване. Така установеното от експерта при извършената
непосредствена проверка на място налага извода, че посочените в процесния АУПДВ
стойности като дължими такси за водовземане не са
изчислени на база реално иззетите количества вода от съответния водоизточник.
Съобразно чл. 194 ал. 2 от ЗВ, основа за определяне на таксата за водоползване
е отнетият обем вода, а в разглеждания случай възприетият от административния
орган такъв не съответства на фактически иззетите количества от съответния
водоизточник – река Циганска река. Така установеното от експерта смесване на
водни количества от два различни водоизточника в един общ и общото им измерване
е било констатирано и при извършената документална проверка от длъжностно лице
при БДИБР в КП № СЛ 525/15.09.2017 г., т.е. в хода на административното
производство са липсвали конкретни и точни данни за отнетите количества водни
маси от повърхностен воден обект – р. Циганска река. При липса на такива данни,
некоректно е изчислена и следващата се такса както в цитирания КП, така и в
оспорения административен акт. При издаване на процесния АУПДВ органът е следвало
да съобрази, че приетите при проверката изходни данни за отнети водни
количества от обекта - р. Циганска река не са коректно отчетени и не
съответстват на реално отнетите количества, поради което не могат да послужат
като годна база за изчисление на такса за водовземане.
Вместо това е постановен акт с вменено задължение за плащане на такса за водовземане, изчислена върху водни количества, по – големи
от реално отнетите от посочения водоизточник и като такава тази такса се явява
незаконосъобразно определена. Съобразно разпоредбата на чл. 194а ал. 1 от ЗВ,
отнетият при водовземането обем вода се измерва с
отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства. Очевидно е, че в
случая такова не е било монтирано за измерване на отнетите водни количества от река
Циганска река, чиито стойности да послужат като база за коректно изчисление на
следващата се такса за водовземане. На следващо
място, описаните в констативния протокол и възприети от административния орган
в процесния АУПДВ стойности (количества) иззета вода
са възпроизведени от подадените от дружеството годишни справки и декларациите
по чл. 194б от Закона за водите. От декларациите се установява, че в същите са
посочени количества иззета вода по Разрешително № 301036/26.09.2010 г. за водовземане от подземни води. От последното, приобщено към
доказателствата се установява, че същото е издадено за питейно – битово
водоснабдяване на гр. Твърдица с посочени водовземни
съоръжения: седем броя каптирани извори поречие „Топлата река“ и пет броя
каптирани извори поречие „Козаревска река“. Така
декларираните от дружеството данни от своя страна са интерпретирани от
административния орган като отчетни данни на друг водоизточник, което внася
повече неяснота относно водоизточника, отнетите количества вода от същия и размера
на дължимите такси за водоползване в процесния период
01.01.2010 г. – 31.12.2016 г. Ето защо настоящата съдебна инстанция приема, че
изчислените в акта такси като главници са неправилно определени по размер,
незаконосъобразно са определени и съответните лихви за забава, доколкото имат
акцесорен характер към основното задължение.
За пълнота следва
да се отбележи, че доколкото в процесния случай въобще липсва издадено разрешително за обекта
– водовземане от повърхностен воден обект – р. Циганска
река, неприложима е и нормата на чл. 6 ал. 4 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн. ДВ, бр. 50/01.07.2011 г., отм. бр. 2/06.01.2017 г.). Съгласно същата, до
монтиране на отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства,
таксата за водовземане се определя на базата на
максимално разрешеното водно количество в разрешителното. Следователно, при
липса на измервателно устройство на конкретния водоизточник и при липсата на
издадено разрешително за същия, няма как коректно да бъдат извлечени данните за
количествата иззети води. Както се отбеляза по – горе, визираните такива в
констативния протокол и в обжалвания АУПДВ касаят общи количества вода, добита
от няколко и различни водоизточника.
Предвид изложените
по – горе съображения, формираните от административния орган стойности на
дължими такси за водовземане от повърхностен воден
обект – р. Циганска река за осигуряване на питейно-битовото водоснабдяване на
гр. Твърдица, посредством водохващане от алпийски тип се явяват
незаконосъобразно определени както за посочената главница, така и за
акцесорните лихви. Оспореният АУПДВ № 97/16.11.2017 г., издаден от Директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“, с който е установено по основание и размер задължение на дружеството
като дължима такса за водовземане от повърхностни
води за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2016 г., както следва: главница в размер
на 188 691,48 лв., ведно с дължимата лихва за забава общо в размер на 69 661,69
лв. е незаконосъобразен и следва да бъде изцяло отменен.
Оспорващата страна
претендира направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на
6 224,00 лева, от които заплатено по фактура 6 144,00 лева адвокатско
възнаграждение и 80,00 лв. внесен депозит за вещи лица. Предвид изхода на
делото, оспорващото дружество има право на претендираните
разноски в размер на 6 224,00 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на
ответния орган Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване
на публично държавно вземане № 97/16.11.2017 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“, с който е установено по основание и размер задължение на дружеството
като дължима такса за водовземане от повърхностни
води за периода 01.01.2010 г. – 31.12.2016 г., както следва: главница в размер
на 188 691,48 лв., ведно с дължимата лихва за забава общо в размер на 69 661,69
лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“, гр. Пловдив да заплати на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД,
със седалище и адрес на управление гр. Сливен, бул. „Шести септември“ № 27, ЕИК
********* сумата от 6 224,00 (шест хиляди двеста двадесет и четири) лева,
представляващи направени по делото разноски.
Решението подлежи
на обжалване пред Върховния Административен съд на РБългария
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: