№ 176
гр. Пловдив, 27.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500197 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274,ал.1,т.1 от ГПК.
Обжалвано е определение № 91, постановено в закрито съдебно
заседание на 16.02.2022 г. от Окръжен съд-Х. по в.гр.д. № 471/2021 г., с
което съдът оставя без разглеждане молба с вх. № 5522/20.12.2021 г.,
подадена от Д. Д. Щ., Алб. Д. Щ. и С. Д. М., с която се прави искане за
изменение на решение № 158/1.11.2021 г. по в.гр.д. № 471/2021 г. на ОС-Х. в
частта за разноските.
Жалбоподателите Д. Д. Щ., Алб. Д. Щ. и С. Д. М. молят определението
да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения,
изложени в частната жалба с вх. № 1936/11.03.2022 г.
Ответницата по частната жалба П. Р. АРН. моли тя да бъде отхвърлена
като неоснователна по съображения, посочени в писмен отговор с вх. №
2827/12.04.2022 г.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателите, прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
На 1.11.2021 г. окръжният съд е постановил решение № 158 по в.гр.д. №
471/2021 г., с което е обезсилил решението от 9.06.2021 г. по гр.д. № 712/2020
г. на РС-Д. и е върнал делото на същия съд за ново произнасяне в друг
съдебен състав, като е осъдил Д. Д. Щ., Алб. Д. Щ. и С. Д. М. да заплатят на
1
П. Р. АРН. сумата 2 030 лв. за деловодни разноски за въззивната инстанция,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. В решението съдът е
посочил, че то подлежи на касационно обжалване.
Съобщение за постановеното решени ведно с препис от него е връчен
на ответниците по въззивната жалба Д. Д. Щ., Алб. Д. Щ. и С. Д. М. на
3.11.2021 г.
На 26.11.2021 г. от Д. Д. Щ., Алб. Д. Щ. и С. Д. М. е подадена чрез ОС-
Х. до ВКС касационна жалба против решението на окръжния съд от 1.11.2021
г.
С разпореждане от 30.11.2021 г. е върната на основание чл. 286,ал.1,т.3
от ГПК подадената от Д. Д. Щ., Алб. Д. Щ. и С. Д. М. на 26.11.2021 г.
касационна жалба. Това разпореждане не е влязло в сила, тъй като против
него от тях е подадена частна жалба.
На 20.12.2021 г. е подадена от Д. Д. Щ., Алб. Д. Щ. и С. Д. М. молба до
ОС-Х. за изменение на основание чл. 248,ал.1 от ГПК на решението от
1.11.2021 г. в частта му за разноските. В нейната последна част е заявено, че
предвид на обстоятелството, че в касационната жалба е направено искане за
произнасяне в частта за разноските, молителите молят съда да приеме, че е
спазен срокът и на основание чл. 248,ал.1 от ГПК да измени решението в
частта за разноските.
С отговора на молбата, подаден на 7.02.2022 г., ответницата по нея П.А.,
заявява, че искането е недопустимо като направено след изтичане на срока по
чл. 248,ал.1 от ГПК. Посочва, че съдебното решение е получено на 3.11.2021
г. от ответниците по жалбата, а искането е депозирано в съда на 20.12.2021 г.
Заявява, че в молбата е посочено, че в касационната жалба е направено
искане за произнасяне в частта за разноските, поради което следва да се
приеме, че е спазен законовия срок, но няма такова искане, а само е посочено,
че обжалваното решение е необосновано в частта за разноските и доводи в
този смисъл, а ако е имало такова искане, е нямало да се налага да се пише
искането по чл. 248 от ГПК. Счита, че искането по чл. 248 от ГПК следва да
се остави без разглеждане като недопустимо, тъй като не е спазен законовия
срок, който преклузивен.
С обжалваното определение от 16.02.2022 г. окръжният съд приема, че с
разпореждане от 30.11.2021 г. е приел, че постановеното на 1.11.2021 г.
2
решение е необжалваемо, поради което срокът по чл. 248,ал.1 от ГПК е
започнал да тече от постановяването му на 1.11.2021 г. и изтича на 1.12.2021
г. Посочва, че дори да се приеме, че решението подлежи на касационно
обжалване, срокът по чл. 248,ал.1 от ГПК следва да се брои от 3.11.2021 г.
(датата на връчване на съобщението за решението) и изтича на 3.12.2021 г.
Тъй като искането по чл. 248 от ГПК е постъпило в съда на 20.12.2021 г.,
съдът приема, че то е подадено след изтичането на преклузивния срок. Съдът
преценява, че противно на твърдението на молителите в подадената от тях
касационна жалба не се съдържа искане, което да бъде преценено като
самостоятелно такова, отправено към съда, постановил въззивното решение,
по чл. 248 от ГПК. Съдът приема, че в касационната жалба се оспорва
решението в неговата цялост, в това число и в частта, в която окръжният съд
се е произнесъл по въпроса за възлагането на деловодните разноски, като се
твърди липса на основание за присъждането им поради неприключване на
спора с окончателен съдебен акт, а не наличие на основание за произнасяне по
чл. 248 от ГПК поради пропуск съдът да се произнесе или неправилно
разпределение, респективно изчисляване, на разноските. Затова съдът оставя
молбата от 20.12.2021 г. без разглеждане като недопустима.
За определението на окръжния съд молителите са уведомени на
7.03.2022 г. и на 11.03.2022 г. подават частната жалба до апелативния съд. С
нея твърдят, че окръжният съд неправилно е приел молбата за просрочена,
тъй като такова искане е могло да бъде направено най-късно до 1.12.2021 г., в
едномесечния срок от постановяване на въззивното решение. Посочват, че в
решението е посочено, че то подлежи на касационно обжалване и в законния
срок те са депозирали в съда касационна жалба на 26.11.2021 г. с наведени
доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, включително в частта за
разноските. Заявяват, че дори да не е направено самостоятелно искане към
съда, постановил въззивното решение, за произнасяне по чл. 248,ал.1 от ГПК,
след връщане на касационната жалба компетентен да се произнесе по този
въпрос е въззивният окръжен съд. Считат, че срокът по чл. 248,ал.1 от ГПК
следва да започва да тече от датата на връчването на разпореждането от
30.11.2021 г. за връщането на касационната жалба, а именно 13.12.2021 г., и
да изтича на 13.01.2022 г. Заявяват, че тъй като самостоятелното и конкретно
искане за изменение на решението в частта за разноските е направено на
20.12.2021 г., следва да се приеме, че то е допустимо и съдът следва да се
3
произнесе по него.
С отговора на частната жалба ответницата по нея П.А. възразява, че тя е
неоснователна, защото искането по чл. 248 от ГПК е направено след изтичане
на срока. Заявява, че съдебното решение е получено на 3.11.2021 г. от
молителите, а искането е депозирано на 20.12.2021 г. Заявява, че
касационната жалба е подадена в срока, но в нея се прави само искане за
присъждане на разноски и не би могло да се приеме, че е направено искане за
изменение на решението относно направените разноски. Заявява, че са
неоснователни твърденията на жалбоподателите, че срокът за искането по чл.
248 от ГПК започва да тече от връчване на разпореждането, с което съдът
приема, че касационната жалба е недопустима, тъй като в ГПК категорично е
посочено от кога започва да тече срокът – от получаване на съдебното
решение до изтичане на срока за обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а
ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му,
по искане на страна по делото съдът може да измени постановеното решение
в частта му за разноските. В случая в постановеното на 1.11.2021 г. въззивно
решение окръжният съд е посочил, че то подлежи на касационно обжалване.
В подадената от Д. Д. Щ., Алб. Д. Щ. и С. Д. М. на 26.11.2021 г. касационна
жалба е заявено, че обжалваното решение е необосновано и в частта за
разноските, като те са осъдени да заплатят разноски в размер на 2030 лв.
Заявено е, че във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност
и необоснованост на решението на първоинстанционния съд, които са
коренно различни от съображенията, които развива в мотивите си въззивният
съд и стига до правния извод за обезсилване на същото, като приема, че е
налице изначален порок на исковата молба, който не е бил отстранен от
ищцата въпреки дадените указания от съда. Заявено е, че изложените
фактически твърдения и въведените правни искания с молбата, тяхната
противоречивост и нелогичност, водещи до колебания, както приема ОС-Х.,
при извеждане на правната квалификация, е проблем на самия ищец и в
качеството си на инициатор на спора той не е изпълнил задължението си да
уточни исковите претенции – обективно и субективно съединени искове, при
евентуалност или алтернативност, и не следва да черпи права от собственото
си неправомерно поведение, като му се присъждат направените разноски във
4
въззивната инстанция. Считат, че след като съдът не се е произнесъл по
съществото на спора, не следва да се присъждат разноски. Видно е
следователно, че в подадената касационна жалба се съдържа отделно и
самостоятелно твърдение, че разноски не е следвало да бъдат присъждани от
окръжния съд по посочени съображения, както и искане решението да бъде
отменено като неправилно в тази негова част по изложените съображения,
които са различни от посочените като основание за отмяна на първата част от
решението. Касае се следователно за искане именно за изменение на
решението в частта му за разноските, независимо, че то е заявено като част от
касационната жалба, като се приеме, че относно разноските съдът дължи
произнасяне след приключването на спора и с оглед изхода от спора. Това
искане подлежи на разглеждане от постановилия решението като въззивна
инстанция окръжен съд по реда на чл. 248 от ГПК. То е заявено на 26.11.2021
г. при постановено на 1.11.2021 г. съдебно решение. Законодателят е
определил, че всяка страна има право да подаде искане за изменение на
решението в частта за разноските, като е разграничил началния момент на
срока за подаването му в зависимост от това дали решението е обжалваемо
или необжалваемо. Когато е постановено съдебно решение, което е
необжалваемо, страната е длъжна да подаде искането в едномесечен срок от
постановяването му. В случая е несъмнено, че касационната жалба със
заявеното в нея искане по чл. 248,ал.1 от ГПК е подадена в едномесечния
срок от постановяването на решението, като същото искане е заявено и с
молбата от 20.12.2021 г. След като искането по чл. 248,ал.1 от ГПК е заявено
на 26.11.2021 г. като част от касационната жалба и тъй като то подлежи на
разглеждане от постановилия решението окръжен съд, то не е просрочено.
Неправилно следователно окръжният съд е приел, че в касационната жалба не
е заявено искане по чл. 248,ал.1 от ГПК за изменение на решението в частта
му за разноските, а такова искане е заявено едва с молбата от 20.12.2021 г.
Съответно, неправилно окръжният съд е оставил с обжалваното определение
искането без разглеждане. Затова обжалваното определение следва да бъде
отменено, след което окръжният съд следва да се произнесе по заявеното в
касационната жалба (впоследствие и с молбата от 20.12.2021 г.) искане за
изменение на решението от 1.11.2021 г. в частта му за разноските.
С оглед на гореизложеното съдът
5
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 91, постановено в закрито съдебно заседание
на 16.02.2022 г. от Окръжен съд-Х. по в.гр.д. № 471/2021 г., с което съдът
оставя без разглеждане молба с вх. № 5522/20.12.2021 г., подадена от Д. Д.
Щ., Алб. Д. Щ. и С. Д. М., с която се прави искане за изменение на решение
№ 158/1.11.2021 г. по в.гр.д. № 471/2021 г. на ОС-Х. в частта за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6