№ 370
гр. Варна , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110201779 по описа за 2021 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от „***“ ЕООД-гр.Варна срещу Наказателно
постановление № 564731-F587054/10.03.2021г. на началника на Отдел
„Оперативни дейности“-Варна в Централно управление на Национална
агенция за приходите, с което на дружеството било наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева, на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.185, ал.2 от ЗДДС.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно. Намира, че деянието е квалифицирано
неправилно, както и че не е приложена относимата санкционна разпоредба.
Изтъква, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, поради
което не е следвало санкцията да бъде налагана по реда на чл.185, ал.2 от
ЗДДС. Сочи, че начинът на отчитане на продажбите от дружеството изключва
възможността за неотразяване на приходи. Намира, че АУАН и НП са
издадени в нарушение на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, тъй като липсва описание на
нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, както и дата и
място на извършването им. Счита, че наказващият орган и актосъставителят
не разполагат с необходимата компетентност. Привежда и доводи за
маловажност на случая. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано,
1
се представлява от двамата управители, които поддържат жалбата на
изложените в нея основания.
Представител на въззиваемата страна изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение.
Счита, че извършването на нарушението е безспорно установено, както и че
случаят не е маловажен. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното юридическо
лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Съдът
намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като АНО не
е ангажирал доказателства за редовното връчване на НП. Липсва отбелязване
в НП кога според АНО същото е връчено, както и други доказателства в тази
насока. Поради това настоящият състав намира, че НП не е връчено редовно
на жалбоподателя по установения за това ред, включително до датата на
съдебното заседание, поради което въззивната жалба не би могла да се явява
просрочена. Предвид липсата на доказателства по делото за редовното
връчване на НП, съдът счита жалбата за подадена в срок. В този смисъл е
налице последователна практика на ВАдмС по сходни казуси- Определение
по ч.к.а.д. № 3/2016 година; Определение по ч.к.а.д.№ 4041 по описа на съда
за 2012г. и мн. др.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните
съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало
търговски обект- магазин за хранителни стоки „***“, намиращ се на адрес:
гр.Варна, ***. В обекта имало СУПТО GENSOFT Money works и ПОС-
терминал, собственост на „ОББ“ АД. Било въведено в експлоатация фискално
устройство DP-150 TKL с рег. в НАП №3975596, ИН на ФУ „DТ724332“ и с
ИН на ФП „02706917“, с номер на свидетелство в БИМ 740/14.03.2017г.,
регистрирано в НАП на 13.01.2018г. Фискалното устройство обаче издавало
фискални бонове, които не съдържали като реквизит двуизмерен баркод (QR
код).
На 13.01.2021г. от ПЛ. С. Д. – главен инспектор по приходите при ЦУ
на НАП, била извършена проверка за спазване на данъчното законодателство
в обекта. Била извършена контролна покупка на стойност 4,82 лв., за която
била издадена фискална касова бележка. След като се легитимирал,
свидетелят проверил съответствието на касовата бележка с нормативните
изисквания, при което установил липсата на QR код. Във връзка с тези
констатации на 25.01.2021г. бил съставен акт за установяване на
2
административно нарушение на дружеството- жалбоподател за това, че в
качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. не е изпълнило
задължението си да работи с ФУ от одобрен вид, което да отговаря на
функционалните изисквания по чл.8, ал.1 от Наредбата, а именно раздел III,
т.4 от Наредбата, съгласно която фискалната касова бележка, издавана на
клиента, следва да съдържа реквизитите по чл.26, ал.1 и ал.2, като издаденият
фискален бон не съдържа като реквизит двуизмерен баркод (QR код). Актът
бил съставен в присъствието на представляващ дружеството, бил предявен и
подписан с общи възражения. Писмени такива били депозирани в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган.
Въз основа на съставения акт на 10.03.2021г. било издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на „***“ ООД-гр.Варна била наложена
имуществена санкция в размер на 3000,00 лв. за неизпълнение на задължение
към държавата, установено с чл.8, ал.2, вр. ал.1, т.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на Министерството на финансите, вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Междувременно след съставянето на акта дружеството предприело действия
за отстраняване на неблагоприятните последици от извършеното нарушение.
Изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва от
санкционираното лице, съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства- от разпита на свидетеля ПЛ. С. Д., както и от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията
на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни,
безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната
достоверност. Твърденията на свидетеля кореспондират и на приложените
писмени доказателства, сред които с най-съществено значение са: дневен
отчет на фискалната памет №0024098/13.01.2021г., Протокол за извършена
проверка, Договор за абонаментно сервизно техническо обслужване на
фискално устройство от 14.01.2021г. и др. Приобщените писмени
доказателства подкрепят показанията на свидетеля и позволяват фактическата
обстановка да бъде установена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши
проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление,
като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и
материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и
съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган
санкционна норма.
Според разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
3
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство. По силата на чл.8, ал.1,
т.1 от Наредбата фискалните устройства трябва да отговарят на
функционалните изисквания съгласно приложение № 1. В раздел III, т.4 от
Приложение №1 към Наредбата се предвижда, че фискалната касова бележка,
издавана на клиента, трябва да съдържа реквизитите по чл. 26, ал. 1 и 2. От
своя страна нормата на чл.26, ал.1, т.16 от Наредбата изисква фискалната
касова бележка от ФУ да съдържа двумерен баркод (QR код), с изключение
на фискална касова бележка, която се издава и визуализира само на дисплей
на ФУВАС, без да се издава хартиен документ. Този QR код според
Приложение № 18а към чл. 26, ал. 5 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
представлява уникален двумерен баркод и се съдържа в края на всеки
документ за продажба/сторно операция непосредствено преди текста
„Фискален бон“/“Системен бон“.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., фискално
устройство от одобрен тип е устройство, което отговаря на техническите и
функционалните изисквания съгласно ал. 1, има издадено свидетелство за
одобрен тип и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9.
За да се приеме, че едно ФУ е одобрен тип, следва кумулативно освен
да е одобрен тип ФУ от Българския институт по метрология (с издадено
свидетелство за одобрен тип и вписано в публичния регистър), то да отговаря
на техническите и функционални изисквания, регламентирани в Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ. По силата на чл. 12, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ, при промяна в техническите и/или
функционалните изисквания към ФУ устройствата от съответния тип ФУ не
са от одобрен тип.
От събраните по делото доказателства се установява, че процесното
ФУ не отговаря на нормативно установените функционални изисквания, тъй
като издаваната от него фискалната касова бележка не съдържа двумерен
баркод (QR код) и следователно не представлява одобрен тип ФУ по смисъла
на чл. 8, ал. 2 от Наредбата, независимо, че е одобрен тип ФУ от Българския
институт по метрология и е вписано в публичния регистър по чл. 10, ал. 9 от
наредбата. С използването на това ФУ за регистриране на извършената
продажба въззивното дружество безспорно е осъществило неизпълнение на
административно задължение, установено с чл.8, ал.2, вр. ал.1, т.1 от
Наредбата, а именно- не е изпълнило задължението си да работи с ФУ от
одобрен тип, което да отговаря на установените функционални изисквания.
4
Независимо от изложеното, при извършената цялостна служебна
проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът прецени като
основателни възраженията за неправилно приложение на материалния закон
при избора на относимата санкционна норма. Санкцията е наложена на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. Действително, цитираната норма предвижда
специална санкция за лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, а
Наредба № Н-18/13.12.2006г. е издадена именно във връзка с прилагането на
чл.118 от ЗДДС. Нормата на чл.185, ал.2 от ЗДДС обаче препраща към
санкциите по ал.1 в случаите, когато нарушението не води до неотразяване на
приходи. В настоящия случай не само не е доказано, но и не се твърди в
наказателното постановление извършеното нарушение да е довело до
неотразяване на приходи. Напротив, св.Д. изрично заявява, че фискът не е
ощетен и няма стойностна разлика при отразяване на продежбите в НАП с QR
код или без него. Следователно санкцията е следвало да бъде наложена по
реда на чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС, в предвидения в първата алинея
размер. Допуснатото несъответствие е особено съществено, тъй като чл.185,
ал.1 от ЗДДС предвижда много по-нисък минимален размер на наказанието, а
именно-500лв., а в НП са изложени мотиви за наличие на смекчаващи
обстоятелства, обуславящи наказание в минимален размер.
По отношение правомощията на въззивния съд при констатиране на
неправилен избор на относима санкционна разпоредба настоящият състав
съобрази обстоятелството, че с Разпореждане от 19.02.20г. на председателя на
ВАС е образувано Тълкувателно дело №1/20г. за приемане на тълкувателно
решение от Общото събрание на съдиите от колегиите на Върховния
административен съд по въпроса: в производството по реда на раздел пети,
глава трета на Закона за административните нарушения и наказания
районният съд има ли правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки
установените от административнонаказващия орган факти под друга
нарушена законова разпоредба? В искането, въз основа на което е образувано
посоченото тълкувателно дело се посочва, че в практиката на
административните съдилища е налице противоречие във връзка с
тълкуването и прилагането на чл.63, ал.1 от ЗАНН. В едната група съдебни
решения се приема, че районният съд може да приложи закон за същото,
еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, т.е. да измени
правната квалификация на нарушението и на основанието за налагане на
наказанието, без да отменя наказателното постановление. В другата група
съдебни решения се приема, че съдът не може да променя основанието на
наложеното административно наказание, като по този начин санира
недостатъците в наказателното постановление. Настоящият състав споделя
второто от изложените становища, като също счита, че при действащата
нормативна уредба съдът не разполага с материалноправната компетентност
на административнонаказващия орган и не може да налага административно
5
наказание на различно от посоченото в наказателното постановление правно
основание. Според второто становище, възприемано последователно и от
настоящия състав, при неправилна квалификация на нарушението съдът има
единствено правомощието да отмени наказателното постановление поради
материална незаконосъобразност, а не да променя правното основание, на
което е следвало да бъде наложено наказанието. Поради това и предвид
неправилното определяне в случая на санкционната разпоредба, довело и до
налагане на незаконосъобразно наказание в размер, значително по-голям от
предвидения в чл.185, ал.1 от ЗДДС за процесното нарушение, съдът не
разполага с друга процесуална възможност освен да отмени атакуваното
наказателно постановление на това основание.
Отделно от изложеното съдът намира, че са налице основания
случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Действително, касае се за формално деяние, което не е свързано с настъпване
на конкретни вредни последици. В показанията си обаче св.Д. посочва, че
устройството е следвало да бъде приведено в съответствие с нормативните
изисквания до 31.12.2020г., а проверката е извършена на 13.01.2021г. В
решението по к.н.а.х.д. №185/2021 г. на Административен съд – Варна се
приема, че предвид прекалено краткия срок от датата на влизане в сила на
правна норма, установяваща определено изискване (в разглеждания от
ВАдмС случай-01.07.2020 г.) и датата на извършване на нарушението
(17.08.2021 г. в този случай), е следвало да се предупреди нарушителя, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание, съобразно чл. 28, б. "а" от ЗАНН. ВАдмС е
приел, че в тази хипотеза случаят се явява маловажен. Посочва, че преди да
издаде АУАН административнонаказващия орган е необходимо да изследва
всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, което в случая не е сторено.
В настоящия случай също е изминал много кратък срок от крайната дата, на
която ФУ е следвало да бъде приведено в съответствие с изискванията, до
момента на извършване на проверката, поради което и в съответствие със
становището на касационната инстанция по посоченото дело следва да се
приеме, че случаят се явява маловажен. В тази насока съдът отчете и
обстоятелството, че при проверката не са установени други нарушения
(издаден е касов бон за контролната покупка, не е констатирано
несъответствие между касовата и фактическата наличност и т.н.), не е
нанесена щета на фиска, няма данни дружеството да е наказвано за други
нарушения на данъчното законодателство, както и че констатираното такова е
6
отстранено незабавно след установяването му (видно и от текста на самото
наказателно постановление). При така установеното се формира извод за
значително по-малка тежест на процесното нарушение от типичните такива,
поради което е налице самостоятелно основание за отмяна на постановеното
НП, с оглед разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и необосновано и като такова
следва да бъде отменено изцяло.
Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноски поради липса на съответно искане, а и на данни такива да
са били направени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление №
564731-F587054/10.03.2021г. на началника на Отдел „Оперативни дейности“-
Варна в Централно управление на Национална агенция за приходите, с което
на „***“ ООД-гр.Варна, ЕИК:*********, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.185, ал.2 от ЗДДС, е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 3000.00 лв., като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7