Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, ………..г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, І-ви въззивен състав, в публично заседание на шестнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
при участието на секретаря Рени А.а и в присъствието на прокурора Кирилова, като разгледа докладваното от съдия Николов в.н.о.х.д. № 3775 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 11.04.2018 г., постановена по НОХД №11081/2017 г., Софийски районен съд - НО, 3 с-в е признал подсъдимия Ц.Р.П. за невиновен да е извършил престъпление по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Срещу описания съдебен акт е подаден протест, както и писмено изложение към него от представител на СРП, в който се излагат доводи, че неправилно първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия Ц.Р.П.. Сочи се, че от събрания доказателствен материал можело да се направи само единствения извод, че подс. Ц.Р.П. е автор на престъплението, за което е предаден на съд. Моли се първоинстанционната присъда да бъде отменена, като подсъдимия бъде признат за виновен в извършване на престъплението, в което е обвинен. В разпоредително заседание на 19.09.2018г. въззивният съд по реда на глава двадесет и първа от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства. Пред въззивния съд представителят на СГП поддържа протеста и моли той да бъде уважен като основателен. Посочва, че св. Стоянов е разбрал от св.М., че подсъдимия е бил стрелял по него и затова е позвънил по тел. 112. Излага съображения, че неправилно първостепенния съд не е кредитирал показанията на св. Стоянова от досъдебното производство. Представителят на СГП моли въззивния съд да признае подс. Ц.Р.П. за виновен в извършване на престъплението по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което е предаден на съд.
Адв.Д. -упълномощен защитник на подс. Ц.Р.П. моли протеста да бъде оставен без уважение. Счита, че в хода на първоинстанционното съдебно производство не е доказано от обективна страна неговия подзащитен да е осъществил състава на престъплението, за което е обвинен. Намира постановената от СРС присъда за правилна и законосъобразна и моли същата да бъде потвърдена.
Подсъдимият Ц.Р.П. моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде потвърдена.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна, поради което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена, по следните съображения:
Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи за събирането им, обсъдени в мотивите на присъдата.
За да постанови обжалваната присъда, районният съд е приел въз основа на събраните по делото доказателства, следната фактическа обстановка:
Вечерта на 29.04.2017г. свидетелите И.А.Ц. А., С. В. С.ов били у свид.З. А. и гледали заедно футболен мач в гр.София, ул.”********. В около 22.20ч. след като мача свършил, всички излезли и се отправили към къщата на И., Ц. и С. като З. тръгнал с тях, за да ги изпрати. Те живеели на адрес в гр.София, ул*****. Тъкмо били стигнали пред двора си и към тях видели, че се приближават десетина непознати и неустановени по делото лица, които носели дървени прътове. Непознатите започнали да нанасят удари по четиримата, които се отбранявали с ръце доколкото им е възможно. На място нямало улично осветление и било тъмно, поради което свидетелите не могли да разпознаят нападателите си. И. А. и Ц. А. веднага успели да влязат в двора си, а от там и в къщата, където живеели. И. А. подал сигнал на тел. 112 за инцидента. Ц. А. останал вътре и не посмял повече да се показва, но съпругата му - свид. Е.С.чула изстрели и погледнала през прозореца, но не видяла кой стреля. Свидетелите С. В. С.ов и З. А. не могли да се отскубнат веднага и затова те понесли голяма част от ударите на непознатите. Удряли ги по главата, по телата. С.ов едвам влязъл в двора си и тогава чул, че се произвел изстрел, но тъй като бил с гръб не могъл да види кой стреля. Стрелбата идвала от към улицата и от към хората, които ги нападнали и били три или четири изстрела. Той останал в двора на къщата, защото главата му била сцепена и течало кръв. В това време навън бил само З. А.. Той също понесъл множество удари по тялото и главата от непознатите, но видял насочената ръка на един от тях срещу С.ов с газов пистолет. Усетил изстрели по себе си и видял как някой от тях попадат и по С.ов, от главата на който започнала да тече кръв. Неговите роднини, които вече били наизлезли в двора на къщата, го изтеглили навътре.
Свид. В.С.и свид.С. М., които живеели в една от къщите на адреса в гр.София, ул.”***” №** излезли на двора да видят какво става. С.ов видял брат си - С. С.ов и З. А. в двора на къщата, които били пострадали по главите и му разказали, че са бити от непознатите. М. била прекарала наскоро тежка операция и единствено чула виковете, но се прибрала, защото била с влошено здравословно състояние и не разбрала какво е станало вечерта.
След като нападателите разбрали, че полицията идва, те се разбягали.
Междувременно свидетелите С. П. С.ов и Р.С., които са братя и живеели тогава от другата страна на улицата на пострадалите, отишли да видят какво става. В резултат на което и те получили удари, както от непознати лица, така и от В.С.и С. В. С.ов, поради което се прибрали в къщата си.
По сигнала били изпратени полицейските служители от 06 РУ-СДВР - свидетелите П.а и М.. При тяхното пристигане имало много хора от рода на П. и на С.ови. Двете фамилии им били познати, защото непрекъснато имали спорове и разправии по между си и често служители на 06 РУ- СДВР посещавали адреса на ул.”***”. Двамата полицаи видели пострадалите С. В. С.ов и З. А. и от тях разбрали, че са били нападнати от непознати лица и бити, както и че по тях е стреляно. На място видели и няколко гилзи и затова била извикана огледна група. При извършения оглед на местопроизшествието на 30.04.2017г. за времето от 01:15ч. до 01:30ч. били намерени 5бр. гилзи на улица „***-ва” пред №**, които били иззети и приобщени като веществени доказателства.
На 30.04.2017г. свидетелите С. В. С.ов, З. А. и Р.С. посетили специалист по съдебна медицина, който при преглед установил на всеки различни по вид увреждания, за които били издадени съдебномедицински удостоверения, съответно №С-91/2017г., №С-92/2017г. и №С-101/2017г. При С. В. С.ов били констатирани следните травматични увреждания: една порезна повърхностна рана на лявата окосмена теменна област на главата; две разкъсно-контузни рани на челото, отдясно и кръвонасядане на конюктивата на дясното око, които могат да бъдат получени при действието на остри и режещи предмети и възможно въздействие на газово оръжие и са му причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота. При З. А. били установени следните увреждания: повърхностна порезна рана по лявата теменна окосмена област на главата; кръвонасядания и охлузвания по гърба; кръвонасядания по лявото ухо; контузия на дясната скулова област на лицето, които могат да бъдат получени от действието на остър режещ предмет и твърди тъпи предмети, причинили му временно разстройство на здравето неопасно за живота. При Р.С. били установени следните травматични увреждания: контузия на главата; охлузване по лявото рамо; кръвонасядания по гръдния кош и контузия на лявата поясна област, които се дължат на действието на твърди тъпи предмети и са му причинили болка и страдание.
На 02.05.2017г. подсъдимият Ц.Р.П., който е роднина на свидетелите С. П. С.ов и Р.С., известни като П. - техен племенник предал доброволно собствения си газов пистолет, марка „Zoraki“, модел „918-В“, №1116-002983, ведно с 1 бр. пълнител с Збр. патрони без връх в него и предметите били приобщени като веществени доказателства. Към датата на инцидента той живеел на ул.”Монтевидео” в барака, но често пътувал до домът на съпругата си, след което се преместил да живее в гр.Радомир при нея.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след анализ на събрания по делото доказателствен материал, като установената фактическа обстановка изцяло се възприема от настоящата съдебна инстанция, поради което е безпредметно отново контролният съд да я преповтаря в мотивната част на настоящия съдебен акт.
В хода на първоинстанционното съдебно следствие са разпитани множество свидетели, от показанията на които се изяснява, че вечерта на 29.04.2017г. между свидетелите И.А.Ц. А., С. В.С.и З. А. и неустановени по делото лица възникнал физически конфликт, при който С. В.С.и З. А. получили наранявания по главата.
Свидетелите И. А. и Ц. А., в показанията си дадени пред първостепенния съд, не излагат фактически твърдения, че са видели подсъдимия да е бил сред лицата, които са ги нападнали, нито че са чули стрелба.
Ц. А., в показанията си дадени пред орган на досъдебното производство, които са прочетени от първостепенния съд на осн. чл.281,ал.4,вр. с ал.1,т.1 от НПК, заявява, че е видял подсъдимия сред лицата, които са ги нападнали, както и че е чул изстрели, но не е видял лицето, което е стреляло.
Макар че е налице противоречия между показанията на св. Ц. А., дадени от същият пред орган на досъдебното производство и възпроизведените от него в хода на съдебното следствие, същите не съдържат твърдения релевантни към предмета на доказване по делото, очертан от обвинителния акт, а именно, че подсъдимият е стрелял с газов пистолет към свидетелите С. В.С.и З. А..
Свидетелят С. В.С., в показанията си дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие посочва подсъдимия, като едно от лицата, които са ги нападнали, както и че е чул изстрели, но отрича да е видял лицето, което е стреляло.
С. В.С., в показанията си дадени пред орган на досъдебното производство, които са прочетени от първостепенния съд на осн. чл.281,ал.4,вр. с ал.1,т.1 от НПК, също заявява, че е видял подсъдимия сред лицата, които са ги нападнали, както и че е чул изстрели, но не е видял лицето, което е стреляло.
З. А. посочва в показанията си дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, че е стреляно срещу него, но не е видял подсъдимия да е бил на мястото на инцидента, като уточнява, че баба С. /свидетелката С. П. М./ била казала, че е видяла подсъдимия, че е стрелял.
Свидетелката С. П. М., която също е разпитана в хода на първоинстанционното съдебно следствие, в показанията си твърди, че е виждала подсъдимия в квартала, както и в магазин „Фантастико“, като посочва, че не го е видяла вечерта, когато се е случил инцидента.
Показанията на свидетелката С. П. М., дадени от същата пред орган на досъдебното производство, са прочетени от първостепенния съд на осн. чл.281,ал.4,вр. с ал.1,т.1 от НПК. В показанията й от 30.04.2017г. М. твърди, че е видяла по време на инцидента две лица да стрелят, едното от които бил Ц., а другото лице го знаела с прякора Н.. Свидетелката М. е разпитана в хода на досъдебното производство и на 03.05.2017г., като в тези си показания заявява, че само едно лице е стреляло и това бил Ц., на който му викали „Н.“.
След прочитането на показанията на св. М., последната в съдебно заседание е заявила, че не си спомняла да е давала такива показания.
С оглед така констатираните противоречия между показанията на св. М., както дадени от същата пред разследващ орган, така и между последните и показанията й възпроизведени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, въззивният съдебен състав приема за изцяло обосновани и съобразени с правилата на доказателственото право изводите на първата инстанция да не ги кредитира относно съдържащите се в тях твърдения, че е видяла подсъдимия да е стрелял.
В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че дори и да бяха кредитирани показанията на св. св. М. от досъдебното производство, то с оглед разпоредбата на чл. 281,ал.8 от НПК осъдителната присъда не може да се основава само на показания, прочетени по реда на ал. 4.
За законосъобразен и подчинен на правилното тълкуване на процесуалния закон, въззивният съдебен състав намира извода на първата инстанция да дисквалифицира като негодно доказателствено средство протокола, обективиращ извършеното в хода на досъдебното производство, с участието на св. М. и подсъдимия процесуално-следствено действие разпознаване на лица, тъй като при неговото извършване е допуснато нарушение на процесуалния закон, изискващ разпознаваните лица да са със сходна външност, както и разпознаващия и лицата, поставени за разпознаване да не са осъществи предварително пряк контакт /чл.171,ал.2 от НПК/.
Видно от протоколът за разпознаване, едно от лицата под №1, което е предоставено за разпознаване, е С.В.В.. От показанията на М., дадени от същата в хода на първоинстанционното съдебно следствие се установява, че въпросното лице е внук на разпознаващата и двамата заедно са отишли в сградата на районното управление. Останалите две лица освен подсъдимия, които са били предоставени за разпознаване, както правилно е отбелязал контролирания съд, са много по-възрастни от него, като всичко това съществено нарушава обективността при провеждане на процесното процесуално-следственото действие.
Безспорно от наказателнопроцесуална гледна точка е обстоятелството, че протоколът за разпознаване, в който следствена дейност е обективирана, съставлява доказателствено средство. За да бъде то поставено в основата на доказателствените изводи, следва да бъде събрано или изготвено по реда, предвиден в НПК.
Допуснатото нарушение на чл.171,ал.2 от НПК, при извършване на процесното действие по разследването, което поради спецификата му е невъзможно да бъдат санирано, дискредитира валидността на същото.
Липсата на валидно проведено разпознаване, от своя страна предпоставя и негодност на писмения доказателствен източник, обективиращ процесното действие по разследване - протокол за разпознаване на лица от 03.05.2017г., поради което възпроизведените в него фактически данни, нямат доказателствена стойност.
От останалите събрани по делото доказателства, доказателствени средства и способи, включващи: показанията на свидетелите С. П. С.ов, Р.С., В. С.ов, Е.С., Ц. С., Е.П.а и К. М., заключенията по балистичната експертиза по протокол №113/2017г. и съдебномедицинската експертиза по писмени данни, протокол за оглед на местопроизшествието от 30.04.2017г., протокол за доброволно предаване от 02.05.2017г., които подробно са анализирани от първата инстанция, въззивният съд не констатира от същите да се възпроизвеждат в процеса фактически данни, от които да се изяснява съпричасността на подс. Ц.Р.П. към инкриминираната деятелност, за която е обвинен, поради което въззивният съдебен състав намира за безпредметно отново да ги обсъжда.
Въззивният съдебен състав намира, че първостепенният съд е изградил вътрешното си убеждение по фактите, съобразявайки се изцяло с правилата за проверка и оценка на доказателствените средства и правилата на формалната логика.
При така установената от доказателствената маса фактическа обстановка, районният съд напълно законосъобразно и в съответствие с изискванията на чл.304 НПК е оправдал подсъдимия Ц.Р.П. в извършване на престъплението по чл. 325, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което е обвинен с обвинителния акт.
От събраната в хода на проведеното пред първата инстанция съдебно следствие доказателствената маса се установи по несъмнен начин, че на 29.04.2017г. в около 22.30ч. в гр. София, ж.к. „*******”, е възникнал физически конфликт между И.А.Ц. А., С. В.С.и З. А. и други лица.
Независимо от това, по делото не се събрани категорични, годни и неоспорими доказателства и доказателствени средства, позволяващи на въззивният съд да направи несъмнения извод, че на инкриминираните в обвинителния акт дата и място подс. Ц.Р.П. е извадил и произвел изстрел с газов пистолет, марка „Zoraki“, модел „918-В“, №1116-002983 към З. Ю. А. и С. В.С..
Налице е доказателствен дефицит по отношение установяване на автора на деянието, за което подсъдимия е предаден на съд.
Осъдителната присъда не може да почива на предположения, както е в конкретния случай, щом след преценка на събраните по делото доказателства в тяхната хронология и взаимовръзка, те не водят до единствено възможен и несъмнен извод за виновността на подсъдимия в извършване на престъплението,за което му е повдигнато с обвинителния акт обвинение. Предвид събрания по делото доказателствен материал, правилно първоинстанционният съд е признал подсъдимия Ц.Р.П. за невиновен, в това да е извършил престъпление чл. 325, ал.2, вр. ал.1 от НК.
При служебна проверка на обжалваната присъда, въззивният съд не констатира неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на присъдата, поради което същата следва да бъде потвърдена.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 11.04.2018 г., постановена по НОХД №11081/2017 г.по описа на Софийски Районен съд–Наказателно отделение, 3 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.