РЕШЕНИЕ
номер
…... ... .../ ………….12. 2012, град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
на осми
ноември Година
2012
в
публично заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
Секретар К.М.
като разгледа
докладваното от съдията(определен на случаен принцип)
търг. дело номер N1071 по описа за 2007 год,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, предявена на 03.12.2007г, поради което на осн. пар. 2 от ПЗР на ГПК(2007г), влязъл в сила на 01.03.2008г,
подлежи на разглеждане по реда на дял първи от част втора на ГПК отм.(1952г).
С
първоначално приетата за разглеждане искова молба, два обективно съединени иска
са били предявени от „ЗДРАВЕЦ ТУР”ООД гр. В.,
пререгистрирано в ТР, с ЕИК ********* срещу „ВАРНА ХОЛИДЕЙС”ЕООД гр. В., пререгистрирано в ТР с ЕИК *********, за унищожаването
на продажба на недвижим имот, извършена с НА19 т.V рег. № 9275 д.675/04 на
Нотариус № 11, вписан под № 198 т. ХСІV д.21424/04г на СВ –Варна поради заплаха
на управителя и член на общо събрание на дружеството продавач и за връщане на
полученото по унищожаваната сделка фактическо владение на имота.
С
определение от открито съдебно заседание на 12.04.2012г( л. 262) производството
по иска за унищожаване на сделката е
прекратено поради оттеглянето му и съдът е допуснал изменение на останалия за
разглеждане осъдителен иск, чрез промяна на основанието за връщана на
полученото от дадено по унищожена, на дадено по нищожна сделка. Предприетото предявяване на
инцидентен установителен иск за нищожност на продажбата в с.з. на 27.09.12( л.
329) не е довършено от ищеца до приключване на производството пред първата
инстанция и е изоставено с изрично изявление в о.с.з. на 08.11.12 (л. 375).
Ищецът,
чрез пълномощника адв. Н., след окончателното уточнение на основанието на
претенцията си по повод допуснатото
изменение, твърди, че е предал на ответното дружество фактическа власт върху
недвижим имот хотел "ВАРНЕНЧИК", представляващ масивна четириетажна
сграда, заснет като три сгради с идентификационни номера 10135.513.246.01,
10135.513.246.02 и 10135.513.246.03 с обща застроена площ 6 346,92 кв.м.,както
и на изградени два открити басейна, в поземлен имот с площ 3 665 кв.м.,
съставляващ имот с идентификатор 10135.513.246, находящ
се в к.к."Златни пясъци",обл. Варна, в изпълнение на поето задължение като продавач,
поето по договор за продажба, сключен с нотариален акт №19, том V, peг.№9275, дело №675/2004г. на нотариус №11, вписана под
№198, том XCIV, дело №21424/04г. с дата 08.12.2004г. Тъй като нотариусът е
удостоверил невярно в акта датата на сделката,( за което е осъден с влязла в
сила присъда), ищецът счита, че липсва надлежен реквизит на нотариалния акт, а
тази липса опорочава нотариалното действие, съответно и сделката не е сключена
в изискуема от закона форма. Отделно твърди, че нотариусът не е имал право да
извършва действието, тъй като сключената с акта сделка противоречи на закона и
добрите нрави, като това противоречие е признато с присъдата за извършеното при
удостоверяването престъпление. Като се позовава на нищожност на нотариалното
действие по чл. 472 вр. чл. 470 и чл. 476 б. „а“ ГПК(отм.), твърди че, сделката е лишена от форма, поради което и на осн. чл. 26
ал.2 ЗЗД липсва валидно договорно основание за извършената непарична престация.
Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявената на осн. чл. 55
ал.1, предл. първо ЗЗД претенция за връщане на
предаденото без основание владение върху имота.
Ответното
дружество, чрез пълномощниците си адв. П. и адв. Н., оспорва предявения срещу
него иск като неоснователен. Позовава се на валидно сключена сделка, тъй като
нотариалният акт е снабден с изискуемите реквизити, а невярното посочване на
дата не може по аналогия да се приравнява на липсващ реквизит. Оспорва
относимостта на състава на престъплението по невярното документиране към
противоречието на сделката със законови норми и
правилата на морала. Евентуално възразява, че дори и да е нарушена
изискуемата форма, поведението на ищеца като страна по търговска сделка недвисмислено сочи, че не е оспорвал действителността на
договора, поради което и позоваването на липса на основание за дадената
престацията е изключено от чл. 293 ал. 3 на ТЗ.
Изрично
ответникът възразява за изтекъл давност по осъдителна претенция, основана на
даване при начална липса на основание поради нищожност на сделката, като сочи,
че това основание е предявено едва при изменението на иска на 12.04.2012г.
Евентуално
възразява за едновременна реституция на дадените по нищожната сделка престации,
като насрещно претендира постановяване на едновременно изпълнение на връщане на
владението и връщане на заплатената по сделката продажна цена. Възразява и за придобиване на собствеността
върху недвижимия имот по давностно владение,
осъществявано в период от пет години като добросъвестно по сделка с опорочена
форма.
Възраженията
са репликирани от насрещната страна. Ищецът оспорва
приложимостта на санирането на формата с поведение на страната по търговска
сделка, по отношение на прехвърляне на недвижим имот. Позовава се на прекъсване
на давността с предявяване на първоначалната искова молба за връщане на
даденото по сделката (на 03.12.2007г.). Възразява за изтекла погасителна
давност за вземането на купувача за връщане на платена по нищожната сделка
цена, евентуално предявява за установяване от съда и извършване на прихващане
свое насрещно вземане за обезщетение за ползването, от което собственикът е бил
лишен поради фактическата власт, предоставена на купувача по нищожната сделка,
в размер на пазарния наем на търговския обект за целия период от 14.01.2005г.
до предявяване на възражението на 07.07.2012 г.
Ответникът
е упражнил и насрещно право на дуплика, като е оспорил изобщо допустимостта на
разглеждане на възражения извън облигационното отношение, предмет на спора по
реституция на дадено по нищожен договор, евентуално се е позовал на изтекла
погасителна давност за вземането за обезщетение.
По
същество пълномощникът на ищеца поддържа доводите и репликите си и моли съда да
уважи изцяло претенцията за връщане на фактическата власт върху имота. В
подробни писмени бележки( депозирани двукратно, първоначално без подпис на
пълномощника) са развити и съображенията за прекъсване на давността по основния
иск и неоснователност на насрещната претенция за едновременност на
изпълнението, поради погасяването по давност на насрещното вземане за
реституция на цената. До приключване на делото пред настоящата инстанция
предявеното за прихващане вземане за обезщетение за ползване е останало не
уточнено по размер.
Пълномощниците на ответника поддържат оспорването си по
същество, като молят за отхвърляне на иска. В писмени бележки, освен обосновка
на възраженията по приложимост на специалната разпоредба на чл. 293 ал.3 ГПК за
сделка, която е сключена от двама търговци,
допълнително се поддържа и възражението за погасяване на основния иск по
давност, като се оспорва прекъсването на давността с първоначалната искова
молба и се акцентира на действието на изменението на иска по отношение на основанието
на претенцията.
Страните
претендират насрещно определяне на разноски по делото.
В съдопроизводствения
ред на дял първи от част втора на ГПК отм.(1952г), не е предвидено
предварително произнасяне по редварителните въпроси и
допустимостта на предявените искове, поради което съдът намира за необходимо да
изложи съображенията си в окончателния си акт.
Първоначалното
сезиране на съда с искова молба, рег. № 47771/03.12.2007г е било основано на твърдения, допълнително
уточнени в молба вх. №42528/03.11.2008г, които изцяло са съответствали на кумулативно
съединени искания, квалифицирани по чл. 30
ЗЗД за унищожаването на продажба на недвижим имот поради заплаха на
управителя и член на общо събрание на дружеството продавач и по чл. 55 ЗЗД за
връщане на полученото по унищожаваната сделка владение на имота.
Съдът е
констатирал наличие на твърдения за осъществен престъпен състав, включващ
нарушаване на служебни задължения на нотариус, изповядал сделката при знание за
упражненото въздействие върху волята на страните, и е преценил, че
разследването, респективно установяването на тези обстоятелства с присъда на
наказателен съд, имат преюдициално значение за разрешаване на спора за
унищожаване на същата сделка. Съответно на тази констатация, с определение № 1919/7.11.2008г
е било спряно гражданско съдебно
производство, а след постановяване на присъда по проведеното наказателно
производство по НОХД 1336/11г на БРС(
влязла в сила на 17.11.11г.), преюдициалните
престъпни обстоятелства са установени, и съдът е приел за отпаднала пречката за движение на делото.
При
изменението на иска, твърденията на ищеца изцяло се концентрират върху така
установените престъпни обстоятелства, при обосноваване на началната липса на
основание за предаването на недвижимия имот. Съответно всички твърдения, които
се отнасят към оттеглената претенция по унищожаване на договора следва да се
изключат като изцяло неотносими към разглеждания
изменен иск.
Съпоставката
между първоначално предявената и изменената осъдителна претенция очертава съвпадение
на искането (за присъждане на връщане на непарична престация - владението на
имот, предадено между страните по договор за покупко-продажба), но промяна в
основанието (от даване по унищожаем договор в даване
по нищожен договор). Съдът е преценил,
че такова изменение е уместно, доколкото е отпаднало сезирането основано на
унищожаемостта, а за нищожност на сделка, дори и като преюцициално
обстоятелство съдът следи и служебно, особено в хипотеза на позоваване на порок
във форма, чийто реквизити са въведени с императивни процесуални норми на
охранително нотариално производство и
налични по делото данни за влязла в сила присъда за престъпление, чийто състав
съвпада с невярно нотариално удостоверяване.
Съдът се е ръководил от критериите за уместност на изменението по Тълкувателно решение № 32 от 3.III.1955 г. по
ч. гр. д. № 11/55 г., ОСГК, като е преценил че такова изменение осуетява
разглеждането отначало на ново основание на спора между страните, тъй като е било
явно, че ищеца не поддържа изоставеното основание за унищожаемост; би се
реализирала процесуална икономия,а ответникът не би се оказал в положение да се
лиши или ограничи в процесуалните си права.
Последният
критерий налага преценката на новото основание като ново сезиране, по което
ответникът да може да реализира в пълен обем защитни права. Съответно и в доктрината и в трайно
установената съдебна практика ( която не се променя по този принципен въпрос,
тъй като института е възприет без изменение и в новата редакция на процесуания закон), тази хипотеза на изменение на иска се
причислява към формите при които съдът е десезиран с
досегашния предмет на делото и той е заменен с нов ( ср. пар.
93 т. VІ от най- новата редакция на „Българско гражданско процесуално право“,
девето преработено и допълнено издание на „Сиела“, 2012 и коментираната там
практика, създадена по отменения съдопроизводствен
ред). Ето защо, след допускане на изменението на основанието на осъдителния иск
за връщане на предадено по договора владение, изцяло ирелевантни за делото ще
останат всички твърдения, въз основа на които в първоначалната искова молба и
уточнението й, ищецът е излагал твърдения за опорочаване на волята, чрез
заплаха, насилие, принуда и липса на икономическо
основание на сделката. Единствено относими, като
съответни на измененото основание остават твърденията, уточнени в с.з. на 12.
04. 12г( л. 261- гръб), когато е допуснато изменението на и с.з. на 07.06.12г(л. 297- гръб), когато
съдът е обявил доклад по изменения иск на осн. чл. 108 ГПК (отм.)
Тези
твърдения очертават и легитимацията на страните, като насрещни страни,
разменили престации по сделка, чието сключване не е осъществено в предписаната
от закона форма, поради порок на нотариалното удостоверяване, изключващ
валидността му. Интересът от осъдителен иск следва от твърденията за
реализирано от ищеца като изправна страна – продавач изпълнение чрез предаване
на продаден недвижим имот по нищожна сделка и породено от него вземане за
връщане на даденото при начална липса на основание. Страните са правоспособни и
дееспособни лица, пререгистрирани по ЗТР търговци, като ответното дружество е
действало с предходно фирмено наименование „Варна мотърс“ЕООД. Предявеният иск е допустим.
Макар
цената на осъдителния иск да не надхвърля 25 000лв ( като неоценяем,
с оглед произнасянето на въззвната инстанция с
определение №266/11.07.2008г по ч.гр.д. 258/2008г на ВАпС,
постановено по частна жалба срещу определение с което е определена цената на
иска), сезирания първоначално окръжен съд може да задържи за разглеждане
неподсъдния му спор, на осн. чл. 80 ал.2 ГПК( отм.), с оглед продължаване на
делото по изменения иск.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно
чл.188 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото
е приложено неоспорено от страните копие от нотариален нотариален
акт №19, том V, peг.№9275, дело №675/2004г. на
нотариус №11, вписана под №198, том XCIV, дело №21424/04г. с дата 08.12.2004г.(
л. 118-119).
С влязла
в сила присъда по НОХД 1336/11 на БРС, Н.К., ХІІІ с-в( л. 239-252) е
установено, че нотариусът е удостоверил невярно посочената в акта дата, тъй
като действието по удостоверяване на постигнатото между страните съгласие е
било извършено на 07.12.2004г. На осн. чл. 222 ГПК(отм.) постановеното от
наказателния съд подлежи на зачитане в отношенията между страните по сделката
за това как е осъществено деянието по невярното удостоверяване от състава на
престъплението по чл. 311 ал.2 вр. ал.1 НК.
Между
страните е безспорно( установено по реда на чл. 109 ал.4 от ГПК(отм.) в о.с.з.
07.06.2012г, на л. 299), че дружеството купувач по сделката е получило
владението от продавача – ищец и осъществява фактическа власт и понастоящем. Не
се спори, че изпълнението на задължението на продавача за предаване на имота е
осъществено на 14.01.2005г с приемо-предавателен
протокол(на който се позовават общо насрещните страни, съотв.
на л. 137 и на л. 268).
При така безспорно установените факти, съдът
приема за основателно направеното възражение на ответника за изсрочване по давност на претенцията за връщане на даденото
по нищожна сделка.
Вземането,
произтичащо от неоснователно разместване на имуществени блага не е посочено в
изрично изброените по чл. 111 ЗЗД, поради което за него се прилага общия
погасителен срок по чл. 110 ЗЗД от пет
години. Началото на срока следва да се отчете от изискуемостта на предявеното
пред съда притезание за връщане на дадено при начална липса на основание, която
настъпва веднага с осъществяването на неоснователната престация ( в случая на
14.01.2005г, когато продавачът е предал продадения имот). Правото на иск за
връщане на престираното владение е следвало да се
упражни до 14.01.2010г.
Исковата
претенция на това основание е предявена едва при замяната на основанието на
приетия по-рано за разглеждане иск. Вярно е, че настоящото производство е било
образувано още на 04.12.2007г, но съдебно предявено на тази дата е било друго
вземане - за връщане на имота като
предоставен по унищожаема сделка, т.е. на основание,
което е съществувало, но ще отпадне с обратна сила при уважаване на
конститутивния иск за унищожаване на договора( което съответства на
квалификация по чл. 55 ал.1 пр. трето от ЗЗД). При изменението на иска обаче
това основание изцяло е оттеглено и е заместено от ново, което съществено
променя предмета на делото, макар и да е допустимо по реда на чл. 116 ал.1 изр.
първо ГПК ( отм.) при запазване на вида на търсената защита чрез искането за
връщане на имота. Новопредявените факти налагат нова
квалификация на съдебно предявеното вземане, вече като притезание за връщане на
имота, поради даването му при начална липса на основание, което никога не е
съществувало като валиден договор (чл. 55 ал.1 предл.
първо от ЗЗД).
Макар и
да не представлява нов ИСК( и затова да се запазват извършените по делото
действия по конституиране на страни, заплащане на държавна такса, родовата
компетентност и заварения съдопроизводствен ред), изменението чрез замяна на
основанието променя ПРЕДМЕТА на СПОРА, поради което и на ответника се
предоставя възможност за упражни отново защита срещу ново предявеното вземане.
Досегашното основание се оттегля, което рефлектира и върху действието на първоначалното
сезиране като прекъсващо давността на осн. чл. 116 б. „б“ ЗЗД. Тъй като се
осуетява разрешаването на спора по вземането за връщане на отпаднало основание, изцяло е изключено уважаването на
тази претенция, съответно и давността не може да се счита за прекъсната (чл.
116 б. „б“ посл. изречение ЗЗД). От момента на
сезирането на съда с изменения иск (12.04.2012г) може да се прилага ефекта на
прекъсване на давността по вземането за връщане на имот, даден при начална
липса на основание. В този смисъл и посоченото по- горе ( по повод на
допустимостта на изменението) становище на доктрината и тайно установената
практика ( част от която посочена от ответника в писмените му бележки).
В
заключение съдът приема, че претендираното от ищеца вземане е било изсрочено по давност до 14.01.2010г, а към момента на
съдебното му предявяване на 12.04.12 притезанието е било вече погасено и не
може да бъде предмет на съдебна защита. Погасената по давност заявена по
твърдения на ищеца претенция следва да се отхвърли без да се изследва
съществуването на съответното й материално право. Съответно и съдът не следва
да се произнася по преюдциалния въпрос относно
наличието на валидно основание за престирането по
договора, респективно по действителността на договора и порока във формата на
сключването му. В този смисъл изцяло необоснован е доводът на ищеца, че
установяването на преюдициалното отношение по
установяването на нищожността не се изсрочва по
давност и това може да преодолее изискването за спазване на срока за предявяване
и на обусловеното от него вземане, предмет на осъдителния иск. Напротив,
избраната от ищеца форма на защита категорично изключва възможността на съда да
се занимава с преюдицалното отношение, ако не може да
се произнася по вземането, тъй като дори и за разгледа въпросите по валидността
на сделката, в тази част решението не би имало каквото и да е действие между
страните, тъй като преюдициалните въпроси остават
извън предметните предели на силата на пресъдено нещо. Съответно и други
обусловени от нищожността на договора права, които не се изсрочват
по давност, могат да бъдат предмет на
други спорове, с които в настоящия процес съдът не е сезиран.
Не е
осъществена и предпоставка за разглеждане на евентуалните възражения,
обусловени от уважаване на главния иск.
Съобразно
изхода от спора, съдът следва да определи разноските, направени от страните,
които съответно на заявеното искане от ответника би следвало да се възложат на
ищеца. По делото обаче липсват каквито и да са доказателства за направени от
страната деловодни разходи( такса не се внася от ответник, възнаграждения на
експертите са авансирани от ищеца). По
делото тази страна е била представлявана от двама адвокати( пълномощни на л. 79
и на л. 236), но липсват договорени хонорари за процесуално представителство.
Съдът не намира основание за определяне на каквито и да било разноски в полза
на ответника. Искането на насрещната страна (за чийто разходи има
доказателства), не може да бъде уважено поради неоснователност на претенцията.
В заключение разноски по делото не се определят.
Мотивиран
от гореизложеното и на осн. чл. 188 ГПК(отм.), вр. пар. 2 от ПЗР на
ГПК(2007г), съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявен от „ЗДРАВЕЦ ТУР”ООД, гр. В., К.К. ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ- ХОТЕЛ
ГРИЙН ПАРК, пререгистрирано в ТР, с ЕИК *********, представлявано от ТИНКО Г. *** ХОЛИДЕЙС”ЕООД, гр. В. 9000, ул. **
ОФИС-ЦЕНТЪР, пререгистрирано в ТР с ЕИК *********, представлявано от А. В. Г. иск за
връщане на фактическо владение на недвижим имот, предадено на 14.01.2005г без
основание от продавач на купувач по договор, извършен с НА19 т.V
рег. № 9275 д.675/04 на Нотариус № 11, вписан под № 198 т. ХСІV д.21424/04г на
СВ –Варна, за които се твърди, че е нищожен поради нарушение на изискуемата
форма, на осн. чл. 55 ал.1 пр. първо от ЗЗД.
Разноски
по делото не се определят.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване в 14 – дневен срок от връчването на преписа
на страните, на осн. пар.
2 от ПЗР на ГПК(2007г) е по реда на глава 18 на ГПК отм.(1952г).
Решението
да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, чрез вписване на диспозитива като
резултат от разглеждането в описната книга ( чл. 62 ал. 4 от ПРАВИЛНИК за администрацията в районните,
окръжните, административните, военните и апелативните съдилища) и публикуване
с мотивите в ЕЛЕКТРОНЕН ПОРТАЛ на
съдебните актове на сайта на ВСС http://www.vss.justice.bg/bg/start.htm.
Окръжен съдия: