№ 236
гр. *******, 04.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *******, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20233130100873 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Образувано е по молба на Ф. Г. Н., ЕГН ********** с адрес гр. *******, ул.
„*********” № 53 за постановяване на мерки за защита срещу лице, с което е била във
фактическо съпружеско съжителство Ю. Х. В., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул.
******** № 20А.
Твърди се в молбата, че с ответника са съжителствали заедно от 20.07.2022г. и са
родители на детето Н.. В периода на съвместното им съжителство неколкократно
ответникът е упражнявал физическо насилие спрямо нея. Малко след раждането на детето
им /15.05.2023г./ молителката напуснала ответника след пореден скандал с него. В началото
на м.юни двамата отново се събрали и в периода до 07.08 неколкократно била удряна от
ответника безпричинно. На 03.08. направили сватба без да сключват граждански брак.
Конкретните актове, в срока по чл. 10 ЗЗДН, които молителката сочи да са
извършени, са както следва: На 07.08.2023г. към 7-8ч. ответникът се събудил и започнал да
се приготвя за работа. Изведнъж, без каквато и да е причина я нападнал. Започнал да й нанА.
удари с ръце. Зашлевил й шамари и я душил с колана на халата за баня. След като се
успокоил и заминал за работа, молителката се обадила на родителите си. Баща й отишъл и я
прибрал заедно с детето в дома си в гр. *******. На следващия ден отишла в Съдебна
медицина и си извадила мед. удостоверение. От вчера и към днешна дата, ответникът сипел
заплахи към нея, че ще дойде в ******* и ще стане лошо.
Моли за уважаване на подадената молба, като бъдат приложени мерки за защита по
ЗЗДН.
В о.с.з. молбата се поддържа.
Ответникът в о.с.з. се явява, представлява се от процесуален представител, чрез който
оспорва молбата. С писмено становище отрича да е извършил твърдяните актове и изобщо
да е упражнявал каквото и да е насилие спрямо молителката. Твърди, че въпросната сутрин
на 07.08 около 9ч тръгнал за работа и оставил съпругата си с детето да спят. Към 10ч му се
1
обадила майка му да занесе храна на племенника си. Преди да тръгне погледнал камерата в
дома им и видял, че Ф. я няма. Обадил й се по телефона, но след като тя не му отговорила се
чул с майка си, от която разбрал, че Ф. е отишла при приятелка. Когато се прибрал видял, че
кутията, в която съхраняват ценности от сватбата е празна, от което направил извод, че тя си
е тръгнала. Обадил й се, но първоначално тя не му отговорила. Малко след това му
вдигнала и му казала, че всичко помежду им е свършило и повече да не я търси. От този
момент нямал връзка с нея. Принудил се да се обади на майка й, за да разбере какво става,
но вместо да получи информация, майка й започнала да го обижда и заплашва. Твърди, че и
друг път Ф. си е тръгвала така от дома им, след което отново се събирали. Оспорва да й е
нанА.л удари и да я е душил с колана за баня. Посочва и че в представеното удостоверение
от Съдебна медицина са отразени констатирани увреждания, но с различна давност, при
липса на конкретика каква е тази давност.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Молбата е подадена от и срещу легитимираните по закон лица съобразно чл. 3, т. 2
ЗЗДН, доколкото няма спор между страните, че ответникът е лице, което се е намирало във
фактическо съжителство с молителката и двамата са живели в общо домакинство, а и са
родители на детето Н..
Сезиращата съда молба, се основава на твърдения за осъществени по отношение на
молителката актове на домашно насилие, характеризиращи се със системност, последният от
които на 07.08.2023г., поради което е депозирана в предвидения в чл.10, ал.1 ЗЗДН
преклузивен срок.
Като акт на домашно насилие, съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН,
се определя всеки такъв на физическо, емоционално и психическо насилие, както и опитът
за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лицата по чл. 3 ЗЗДН.
За уважаване на подадената молба, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, е необходимо молителят да установи действителното
осъществяване на твърдяните дати от посочения извършител на действия, квалифицирани
като актове на домашно насилие.
Отхвърлянето на молбата е предпоставено от проведено от ответника доказване,
оборващо изложеното от молителката.
По делото е приложена декларация по смисъла на чл. 9 ЗЗДН, в която молителката
декларира актовете на извършеното спрямо нея домашно насилие с идентични твърдения на
изложените в молбата й.
Разпитани са като свидетели лицата Г.Ю. - баща на молителката и Н.А.-майка на
ответника.
От показанията им се установява следното:
Св. Ю. разказва, че на 07.08 дъщеря му му се обадила по телефона да отиде да я
прибере от гр. ******, където живеела с мъжа си. Едвам говорела. Свидетелят се досетил, че
има проблем и веднага тръгнал. Взел я с детето към 10ч. Казала му, че повече няма да живее
с мъжа си. Плачела. Свидетелят видял, че имала синини по ръцете и под мишницата, както
и червено на врата. Като се прибрали разказала повече на майка си и тогава свидетелят
разбрал какво е ставало. Била удряна от мъжа си по ръцете, раменете и накрая с колана на
халата я душил. Едвам се отървала да си поеме въздух. Посочва, че от миналата година,
откакто били заедно, не се разбирали. Мъжът й я биел, за което първите месеци дъщеря им
не споделяла. Една вечер май месец, късно към 22-23ч. майката на зет му им звъняла да
отиват да прибират дъщеря си. Отишли, прибрали я, но без детето. После двамата пак се
събрали заради детето. На 02 и 03 август правили сватба. Дъщеря им искала да живее с него
2
и заради това стояла. От нея знае, че той се прибирал късно вечерта и без причина я удрял, а
после казвал, че не знае какво е правил. Преди това свидетелят не бил виждал синини по
тялото й, но до май месец той бил в чужбина. На сватбата не видял дъщеря му да има
синини, но вечерта на 02 август усетил по очите й, че има нещо. Били се скарали с мъжа си
и нея вечер той пак я ударил. Споделила му, че няма да може да живее с него, защото й
посягал и я биел. След като я взели на 07.08, на другия ден отишли в съдебна медицина и й
изкарали медицинско. Пуснали жалба и срещу зетя, защото ги заплашвал, чрез трети хора.
След жалбата, заплахите спрели. Дъщеря му го блокирала и двамата не комуникирали.
Св. А. разказва, че тя и синът й живеели в една къща. Тя на първия етаж, а той с Ф. и
детето на втория. Синът й станал във въпросния ден към 9ч., взел си кафе и заминал на
работа. Казал й, че детето спи и заминал. След около час, Ф. слязла с бебето. Видели се на
вратата, даже не се погледнали, само се зарадвала на внучето си. От далеч Ф. й казала, че
отива при приятелка, при което свидетелката й казала да не взема детето понеже духа. В
отговор Ф. й казала, че нищо няма да му стане и заминала. След час се прибрал синът й
понеже му била поръчала нещо и питал къде е жена му. Казала му, че е отишла при
приятелка. Качил се горе и след малко се върнал като й казал, че Ф. е заминала и е взела
златото и парите. Посочва, че не е чувала двамата да се карат, нито е виждала синини по
снаха си. Него ден се станала в 6,30ч. и не била чула никакви шумове, нито да е имало
караници между двамата. Би трябвало да чуе, ако е имало нещо, защото всичко се чувало-
викала ги да се хранят от първия етаж. Нищо странно не видяла в снаха си, не била
усмихната, но не била и тъжна. Била облечена с потник и къси дънки, и свидетелката не
забелязала да има синини по ръцете или шията. Синът й се опитал да се свърже няколко
пъти с нея по телефон, но не успял. После звънял на майка й и тя ги заплашвала. И друг път,
преди сватбата Ф. напускала дома им. Отрича да се е обаждала на близките й да идват да си
я прибират. Посочва, че я видяла снаха си да се скубе, да се дере и да пищи и тогава
извикала сина си и му казала да се обадят на майка й да дойде, понеже се уплашила.
Определя отношенията със снаха си като приятелски.
Пред съда молителката потвърждава, че ответникът я е удрял и че са се карали
постоянно. Особено агресивно станало поведението му след като се върнала при него втория
път. Тя го питала защо се държи така, при което той казвал, че не я е удрял. След това я
водил по ресторанти. Стояла при него, защото всеки път, след като правел нещо й се
извинявал и обещавал, че повече няма да прави така, но нещата се повтаряли. Най- вече
стояла с него заради детето. Удрял я с юмруци, с ръце. После й се извинявал и обещавал да
се промени, но всичко се повтаряло. След образуване на делото нямала контакт с него. Не е
търсил детето. След като го напуснала й звънял постоянно, но тя не му вдигала. Веднъж му
вдигнала и като му казала, че всичко между тях е приключило, той започнал да я заплашва,
че ще дойде и ще я набие. След този разговор го блокирала и нямат контакт. Обаждал се на
майка й да заплашва и нея.
Пред съда, ответникът отрича да е имал соченото поведение. Потвърждава
хронологията изложена в писменото му становище. Твърди, че е нямал проблеми с Ф. и че
двамата се обичали. Разбрал, че въпросния ден тя е избягала от него, но причините за това
не му били ясни. Отрича да я е бил и изобщо някога да я е удрял, не може да си обясни защо
тя е пуснала жалбата срещу него.
По изричната разпоредба на чл. 13 ЗЗДН, регламентираща допустимите
доказателства в производството, декларацията по чл. 9 ЗЗДН е доказателство за изложените
в нея обстоятелства и на основание чл.13, ал.3 ЗЗДН, съдът може да издаде заповед за
защита само въз основа на приложената декларация. В подадената декларация по чл.9, ал.3
ЗЗДН са декларирани извършени от ответника действия, подробно описани и по естеството
си съставляващи осъществено емоционално и психическо насилие, а и физическо такова по
3
смисъла на закона. Липсва легална дефиниция на понятието „психическо и емоционално
насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички действия, които имат
отрицателно или вредно въздействие върху психиката на едно лице - пораждат отрицателни
за него емоции и/или го принуждават да ги потиска и да не ги изразява. Актовете на такова
могат да бъдат вербални /обиждане/, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване
на страх, изолация. Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да
се направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и
психически особености, и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
Последното, разглеждано в контекста на целта на защитата по ЗЗДН, а именно да бъде
дадена бърза и адекватна защита на пострадалите, чието право на лична неприкосновеност е
било нарушено, чрез налагането на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителя
му.
Анализирайки ангажираните по делото доказателства, налага се извод, че ответникът
не успя да проведе доказване, опровергаващо изложеното в представената декларация,
поради което съдът приема за достоверни изложените в нея обстоятелства. Този извод се
основава на събраните по делото доказателства, в т.ч. писмени такива и в частност
издаденото медицинско свидетелство № 958/2023г. Удостоверените в него факти относно
обективно констатираното от съд. лекар състояние на молителката- установени телесни
увреждания- кръвонА.дания по горните крайници- множество кръгловати и овални синкаво-
морави и мораво- жълтеникави по двете предмишници и три подобни по задната повърхност
на лявата предмишница в средна и долна трета с различна давност и линейно червеникаво-
кафеникаво ожулване с хоризонтален ход в лявата хълбочна област, при това с различна
давност са изцяло в подкрепа на твърдяното от молителката като системно упражнявано
физическо насилие и изключват възможността тяхната поява да следва раздялата на
партньорите. Казаното от св. А., че не е виждала телесни увреждания при молителката, нито
пък е чувала двамата да се карали, не бива кредитирано от съда, както с оглед нейната
пристрастност и заинтересованост, така и с оглед прякото им противоречие с обективно
установеното и документирано от съдебния лекар. Изхождайки и от самото естество на
актовете на домашно насилие и обстановката, в която обичайно се проявява- в дома на
жертвата и без свидетели, няма основание за поставяне под съмнение достоверността на
декларацията и мед. удостоверение. Извършването на такива актове не е всякога и
задължително съпроводено и от действия на съпротива от страна на жертвата и/или викове в
т.ч за помощ. Ирелевантно е и какво е било показаното от молителката емоционално
състояние, когато е пуснала дома на ответника него ден. Св. А. го определя като - нито
усмихната, нито тъжна, макар че преди това казва и това, че реално двете не са се
погледнали, а свидетелката преди всичко се е зарадвала на детето. От друга страна св.Ю.
разказва за състоянието на дъщеря си, когато я е взел и пред който тя спокойно е изразила
емоцията си /плачела е/. Той е видял и травмите по ръцете й и зачервеното по врата й, което
обективно не е било установено от съдебния лекар, но реално не е и опровергано
съдържанието на декларацията в тази й част. Както се посочи, самата св. А. казва, че двете
само се поздравили на вратата, даже не се погледнали, като свидетелката се е обърнала към
детето, а после снаха й отдалеч й казала, че отива при приятелка. С други думи в него
момент св. А. изобщо не е обърнала внимание на снаха си и не я заглеждала, което обяснява
и факта, че макар да е била с потник, не е видяла по нея синините, установени от съд. лекар
имащи давност обосноваваща тяхното наличие, както в него ден, така и преди него.
Затова и доколкото не са налице доказателства обосноваващи извод за обратното,
съдът приема, че ответникът е извършил твърдяните актове на психическо, емоционално и
физическо насилие. Доказателствата говорят, че молителката е била подложена на системно
4
физическо и психическо насилие.
Горното поведение- системно извършвано, при това от партньор в живота, не може
да бъде толерирано от съда. То е морално укоримо, а и неприемливо от гледище на закона.
Ирелевантно е какъв е бил формалният повод за него, доколкото той не би могъл да бъде в
случай никога извинителен и оправдаващ за него. Това поведение е насочено пряко срещу
телесното здраве на молителката, и неизбежно бива санкционирано от закона.
Затова и молба е основателна.
По отношение на мерките, които следва да бъдат наложени, съдът намира следното:
Ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителката, предвид формирания от съд извод, че такова е било извършено.
Доколкото се установи по делото, психическо и физическо насилие спрямо молителката,
съдът определя като адекватни и необходими, налагането на такива мерки, които в
действителност биха накарали ответника да преосмисли отношението си спрямо
молителката. В този смисъл съдът намира, че на ответника следва да бъде забранено да
доближава молителката на разстояние по- малко от 100м за срок от година, т.е близък до
максимално предвидения в закона. При определянето му съдът съобрази естеството на
актовете, техния интензитет, личността на ответника, а от друга страна обстоятелството че
след издаване на заповедта за незабавна защита, той е преустановил това си поведение,
което говори все пак за проява на самокритика към поведението му. Тези мерки и този срок
се преценяват от съда като подходящ с оглед постигане на възпитателния ефект на мярката.
Ответникът следва да бъде предупреден, че на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН при
всяка, дори и незначителна проява на домашно насилие, полицейският орган констатирал
нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата, за да
се образува наказателно производство за престъпление от общ характер.
Съобразно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН /ДВ, бр. 102 от 2009г., в сила от 22.12.2009г./
ответникът следва да бъде осъден да заплати глоба в минимален размер от 200лв, предвид
факта, че това е първо провинение на ответника по този закон.
На основание чл.11, ал.2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Провадийски районен съд дължимата за производството държавна такса в размер
на 25лв.
На основание чл.15, ал.2 ЗЗДН на молителката следва да бъде издадена заповед за
защита.
Основателността на молбата, налага понА.не на направените от молителката
разноски за възнаграждение на един адвокат от ответника. Представен е списък по чл. 80
ГПК, както и договор за правна защита и съдействие, съобразно който платеното адв.
възнаграждение е в размер на 400лева. Тези разноски следва да се понесат от ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Ю. Х. В., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ******** № 20А да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ф. Г. Н., ЕГН ********** с адрес
гр. *******, ул. „*********” № 53, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Ю. Х. В., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ******** № 20А
да приближава на по- малко от 100метра Ф. Г. Н., ЕГН ********** с адрес гр. *******, ул.
„*********” № 53 за срок от 12 /дванадесет/ месеца, на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Ю. Х. В., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ******** № 20А да
5
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Провадийски районен съд
глоба в размер на 200лева, на осн. чл.5, ал.4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Ю. Х. В., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ******** № 20А да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Провадийски районен съд
държавна такса в размер на 25лева, на осн. чл.11, ал.2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Ю. Х. В., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ******** № 20А да
заплати на Ф. Г. Н., ЕГН ********** с адрес гр. *******, ул. „*********” № 53 сумата в
размер на 400лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на Ф. Г. Н., ЕГН ********** с адрес гр. *******,
ул. „*********” № 53.
На основание чл. 16, ал. 3 ЗЗДН заповедта и препис от решението на съда да се
връчат на страните и да се изпратят служебно на съответното РУ на ОД на МВР по
местоживеене на извършителя и пострадалото лице.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Ю. Х. В., ЕГН ********** с адрес гр. ******, ул. ******** №
20А, че на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН при неизпълнение на съдебната заповед
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и незабавно уведомява
органите на прокуратурата.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните
пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – *******: _______________________
6