№ 24
гр. Сливен, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230103949 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от АНГ. Т.
ИГН., ЕГН: ********** от с. **** чрез адв. К.К. от АК-Сливен, с която е предявен иск с
правно основание чл. 493а, ал. 1 и ал. 2 от КЗ срещу застраховател –ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87
по договор за застраховка „Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. и имуществени вреди на лек
автомобил „Ауди“ А3, с рег. **** собственост на ищеца при ПТП на 24.12.2017 г., в размер
на 2300 лв. причинено от застрахован по застраховка „ГО на автомобилистите”, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на
сумата . Към този главен осъдителен иск е обективно кумулативно съединен акцесорен иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на законната лихва
дължима от 16.11.2020 г. до 30.08.2021 г.
Ищецът твърди, че на 24.12.2017 г. около 2:30 часа бил шофирал личния си автомобил
„Ауди“ А3, с рег. ****, като на задната седалка вдясно била седяла неговата приятелка
Анита Иванова, а до него вдясно бил седял неговият приятел Желко Станев, който бил
загинал на място в резултат на ПТП, настъпило в землището на с. Баня, Община Нова Загора
на път III-662, километър 12+900, когато друг автомобил марка „Рено-Лагуна“, с ****,
собственост на **** и управляван от ****, който в резултат на нарушаване на правилата за
движение по пътя бил предизвикал ПТП и му бил причинил телесни увреждания
осъществили медико-биологичния признак на затрудняване на движението на левия горен
крайник, както и контузии и натъртвания в областта на корема, долните крайници и дясната
ръка. С влязла в сила присъда по НОХД № 646/2019 г. на СлОС, изменена с решение на
БАС, което е потвърдено с решение на ВКС подсъдимият бил признат за виновен за
1
настъпването на процесното ПТП по обвинението, че е нарушил чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Към момента на ПТП автомобилът марка „Рено-Лагуна“, с ****,
собственост на **** бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество.
Твърди, че веднага след ПТП бил закаран в ЦСМП при МБАЛ „Иван Селемински“, където
му била извършена мануална репозиция и гипсова имобилизация, като на следващия ден
бил изписан и лечението му било продължило в домашни условия. Към настоящия момент
все още не се бил възстановил напълно, тъй като все още бил изпитвал болки в ръката.
Сънят му бил неспокоен и му се налагало да му се помага, тъй като не могъл да се
самообслужва. И за в бъдеще щял да търпи болки и страдания от причинената му травма.
Имуществената вреда, която била причинена на неговия автомобил била „тотал щета“, тъй
като не могъл да се отремонтира в резултат на деформациите, които му били причинени от
челния удар с друг автомобил, поради което регистрацията на автомобила била прекратена.
Посочва, че стойността на автомобила била 2300 лв.
Моли съдът да осъди застрахователното дружество да му заплати обезщетение за причинени
неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. и имуществени вреди на лек автомобил „Ауди“
А3, с рег. **** собственост на ищеца причинени му при ПТП на 24.12.2017 г., в размер на
2300 лв. причинено от застрахован по застраховка „ГО на автомобилистите”, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на
сумата . Към този главен осъдителен иск е обективно кумулативно съединен акцесорен иск с
правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на законната лихва
дължима от 16.11.2020 г. до 30.08.2021 г.Претендира и разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна е постъпил. С него се оспорва
предявения иск по основание и размер. Ответникът признава наличието на застраховка
„Гражданска отговорност“ между него и лицето посочено от ищеца като виновно за
настъпилото ПТП.
Прави се възражение за съпричиняване и от страна на увреденото лице, което било пътувало
без поставен предпазен колан и степента на неговия принос за настъпилото увреждане била
висока. Било налице обективна причинно- следствена връзка между поведението на
пострадалия от една страна и настъпилите вреди, като същите били произтичали по вид и
степен от неговото противоправно поведение. При правилно поставен предпазен колан
вредите не биха били настъпили или щели да бъда в значително по-лека степен. Оспорва
предявения иск и по размер, тъй като противоречал на чл. 52 ЗЗД и трайната практика на
съдилищата. Заявява, че съдът следвало да вземе предвид при определяне на размера на
обезщетението пар. 96, ал. 1 КЗ, тъй като същият не бил представлявал ограничение на
отговорността на застрахователя, доколкото лимитът не бил минималното, а максималното
покритие на застраховката. Изплащането на индивидуалните обезщетения не било зависило
от размера на този лимит а от разпоредбите на закона и принципа на справедливостта.
Оспорва и размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди, тъй като
действителната стойност на автомобила била по-ниска и били налице запазени части от
2
което могло да бъде реализирана печалба.
Оспорва и основателността на акцесорния иск за лихва за забава. Твърди, че ищецът бил
сезирал застрахователното дружество с претенция за изплащане на обезщетение по чл. 380
КЗ, като същата не била съдържала изискуемите от закона реквизити включително и
банкова сметка по която да бъде заплатено обезщетението и се позовава на чл. 380, ал. 3 КЗ.
При условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на възнаграждението на
адвоката на ищеца. Иска от съда отхвърляне на претенцията, като неоснователна.
Претендира разноски.
С оглед характера на предявения иск съдът с Определение № 1734 от 22.10.2021 г. по чл.
140 ГПК съдът е отделил като безспорно между страните следното обстоятелството-
наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между
водача и застрахователното дружество към момента на настъпване на ПТП. Със същото
определение съдът е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи
настъпването на твърдяното в исковата молба ПТП, настъпване на описаните
неимуществени вреди изразили се в претърпени от него болки и страдания в резултат на
настъпилите телесни увреждания в резултат на ПТП и имуществени вреди върху лекият
автомобил негова собственост, обстоятелството, че тези вреди са пряка последица от
виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника лек
автомобил. Ищецът следва да докаже още механизмът на настъпване на ПТП и размера на
претендираните неимуществени и имуществени вреди доколкото това се оспорва от
ответника. Ищецът следва да докаже претенцията си за заплащане на мораторна лихва по
основание и размер и изпращането на покана до застрахователя за заплащане на
обезщетение съдържаща всички изискуеми от закона реквизити. Съдът е указал на
ответника, че следва да установи твърдението си за наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на увреденото лице, изразило се в обективен принос на
пострадалия към настъпване на вредоносния резултат.
Съдът приема от фактическа и правна страна следното:
На 24.12.2017 г. около 2:30 часа ищецът шофирал личния си автомобил „Ауди“ А3, с рег.
****, като на задната седалка вдясно била седяла неговата приятелка Анита Иванова, а до
него вдясно бил седял неговият приятел Желко Станев, който бил загинал на място в
резултат на ПТП, настъпило в землището на с. Баня, Община Нова Загора на път III-662,
километър 12+900, когато друг автомобил марка „Рено-Лагуна“, с ****, собственост на ****
и управляван от ****, който в резултат на нарушаване на правилата за движение по пътя бил
предизвикал ПТП и му причинил телесни увреждания осъществили медико-биологичния
признак на затрудняване на движението на левия горен крайник, както и контузии и
натъртвания в областта на корема, долните крайници и дясната ръка.
С влязла в сила присъда по НОХД № 646/2019 г. на СлОС, изменена с решение на БАС,
което е потвърдено с решение на ВКС подсъдимият е признат за виновен за настъпването на
процесното ПТП по обвинението, че е нарушил чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. Към момента на ПТП автомобилът марка „Рено-Лагуна“, с ****, собственост на ****
3
е бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
С молба от 16.11.2020 г. ответното дружество било сезирано с претенцията на ищеца и се
произнесло по нея на 20.11.2020 г., като заявило, че не му били представени необходимите
писмени доказателства.
Видно от изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза процесният автомобил
Ауди е бил оборудван с триточкови предпазни инерционни колани, като при действие на
ударната сила тялото на пострадалия се е стремяло да се премести напред и леко надясно
спрямо собствената координатна система на автомобила, като ударът е бил масивен в
челната дясна част на автомобила, като в областта на разположение на водача не са били
налице значителни деформации с изместване на торпедната страна към водача.
Справедливата пазарна стойност на автомобила била 2985,80 лв. към момента на настъпване
на застрахователното събитие, като стойността на нанесената щета надхвърляла 75 % от
справедливата пазарна стойност на автомобила, което означавало, че щетата била тотална.
Стойността на нанесената щета била в размер на 75 % от справедливата пазарна стойност на
автомобила или 2239,35 лв., като разликата до пълната стойност бил размера на запазените
части. Възстановяването на автомобила било технически и икономически нецелесъобразно,
тъй като било налице тотална щета. Била налице причинно-следствена връзка между
нанесените щети на автомобила и механизма на настъпване на ПТП.
Видно от изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза в резултат на настъпилото
ПТП на ищеца му била причинена автомобилна травма, изразяваща се в следните телесни
увреждания: контузия на лявата ръка в областта на долния край на предмишницата й и
гривнената става с данни за луксация на ставата и счупване в долния край на лъчевата кост
на нейния костен израстък и контузии и повърхностни охлузвания на кожата в областта на
корема, долните крайници и дясната ръка. Ищецът е управлявал автомобила към момента на
настъпването на ПТП с поставен предпазен колан. Предвид механизма на настъпилото ПТП
получените от ищеца уреждания били с тези характеристики благодарение на поставения от
него предпазен колан. В противен случай биха били налице други значително по-тежки
увреждания на дясната половина на тялото и на дясната ръка. При разпит на вещото лице
същото заявява, че не била налице медицинска документация, от която да е видно, че е
провеждан контролен преглед на ищеца или че му е била проведена рехабилитация.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Койчева, която е майка на
фактическата съжителка на ищеца в нощта на ПТП ищеца бил хоспитализиран в
ортопедично отделение с травми и счупвания като на следващия ден го били изписали в
тежко състояние със счупена ръка, която била гипсирана и прорезни рани по цялото тяло.
Свидетелката живеела в едно домакинство с ищеца и 20 дни след изписването му от болница
се налагало в дома им да идва медицинско лице, което да му прави промивки и да му сменя
превръзките. Дясната му счупена ръка била с отток и не могъл да я свива, не можел да се
храни самостоятелно, не можел да ходи, не могъл да спи, тъй като имал кошмари го боляло,
страхувал се да остава сам. В продължение на три месеца не бил излизал от вкъщи. Болките
продължавали и при промяна във времето и при физически труд и се налагало да взема
4
болкоуспокояващи лекарства и да използва мехлеми за облекчаване на болката. Налагали се
и консултации с психолог, тъй като ищецът сънувал кошмари и не могъл да заспи. Към
настоящият момент все още бил изпитвал страх да се вози и да кара автомобил. Ищецът бил
много травмиран от смъртта на негов близък приятел, който бил починал в резултат на
ПТП.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Иванова, която живее на
семейни начала с ищеца и се возила в катастрофиралия автомобил и била също пострадала
от катастрофата тя била настанена в интензивно отделение за пет дни, а ищецът също бил
приет в болница по спешност. След като тя била изписана от болница била заварила ищеца
в много тежко състояние с гипсирана ръка, не желаел да говори с никого и нейните родители
се налагало да го обслужват. Налагало се да използват услугите на медицински лице и
психолог, тъй като ищецът не могъл да спи и бълнувал и се будил непрекъснато. Ограничил
социалните си контакти и страдал от загубата на негов близък приятел, който бил починал
при ПТП. Всички в автомобила включително и ищеца към момента на настъпилото ПТП
били с поставени предпазни колани. Ищецът бил ползвал болнични, тъй като ходел на
работа, но повече от три месеца не могъл да се върне на работа. Към настоящият момент
ищецът също бил изпитвал болки в ръката.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като еднопосочни
безпристрастни и взаимосвързани кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал.
С оглед на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 493а, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ (обн.,
ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) и чл. 497 КЗ и чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност",
който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от
договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба,
за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение
по застраховка "Гражданска отговорност" между ответника - застраховател и делинквента
относно управлявания от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира
отговорността на застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и
вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за
обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има вторичен
характер – застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2
от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
5
В процесния случай влязла в сила присъда срещу водачът на автомобила застрахован при
ответното дружество, обуславя отговорността му за причиненото непозволено увреждане на
ищеца с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК- относно авторството на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Следователно съдът счита, че съгласно чл. 300 от
ГПК, следва да се приеме за установено, че със съдебния акт-влязла в сила присъда е
установена вината на водачът на автомобила застрахован при ответното дружество спрямо
ищеца и противоправността на деянието му, а именно, че нарушавайки правилата за
движение по пътищата е предизвикал процесното ПТП на 24.12.2017 г. , в резултат на което
е причинил средна телесна повреда на ищеца. Следователно ищецът е пострадал от
престъплението на водачът на автомобила застрахован при ответното дружество и същият
може да претендира неимуществени вреди за телесното си увреждане. Съдът намира, че в
случая се установи, че с деянието на водачът на автомобила застрахован при ответното
дружество, признато за престъпление, са причинени неимуществени вреди на ищеца,
изразяващи се в болки и страдания, в резултат на причинените му средна и леки телесни
повреди. От доказателствата по делото може да се направи извод, че са налице всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: деяние,
противоправност на деянието, вина, причинна връзка и вреди, поради което счита, че така
предявения иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява напълно
основателен. Съдът с определението си по чл. 140 ГПК е отделил като безспорно между
страните обстоятелство наличието на валидно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от
последния автомобил. Причинната връзка между деянието на водача на застрахования при
ответното дружество автомобил и настъпилите неимуществени и имуществени вреди в
патримониума на ищеца, както и техните размери се установяват от изготвените и приетите
по делото съдебно-автотехническа експертиза и съдебно- медицинска експертиза, както и от
показанията на разпитаните по делото свидетели кредитирани от съда.
Следователно, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка "Гражданска
отговорност" дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на
увреденото лице, каквото като пострадал се явява ищецът (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, съдът
намира следното: Според разпоредбата на чл.493а,ал.2 от КЗ, размерът на обезщетението се
определя съгласно методиката, утвърдена с наредбата, която се предвижда, че ще се приеме
за утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и
неимуществени вреди от смърт и телесно увреждане на пострадало лице. Съгласно §96,ал.1
от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр.101/2018 г./,на която разпоредба е придадено обратно действие, с
оглед изричната норма на §96,ал.3, до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на
методиката,/според §103 ПЗР на ЗИД КЗ/,същата трябва да бъде приета в срок от 1 година от
влизане в сила на този закон/обезщетението за претърпените неимуществени вреди на
лицата по чл.493а,ал.4 се определя в размер до 5000лв. Спорният правен въпрос по делото е
дали тази разпоредба противоречи на действащото право на ЕС, уреждащо
6
застрахователните отношения. Съдът намира, че определянето на обезщетение в
съответствие с §96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ/ДВ бр.101/2018 г противоречи на първо място на
принципа за определяне размера на обезщетение по справедливост,съгласно чл.52 от ЗЗД.
На следващо място противоречи на европейското право. Видно от §7 от ДР на КЗ,с
последния в националното законодателство са въведени и нормите на редица директиви,
между които специалната, касаеща застраховка"Гражданска отговорност"-Директива
2009/103 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. Относими към
процесния спор са нормите, касаещи обхвата на лицата, на които се дължи обезщетение и
подходът при определяне на размерите му в националното законодателство. Предвиждайки,
че при телесно увреждане на лице се изплаща максимално обезщетение, което е в размер по-
малък от лимитите на Директивата, даденото разрешение с §96,ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ е в
противоречие с чл.9,ал.1 от директивата, според който "Без да се засягат всякакви по-
високи гаранции, които държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава членка
изисква застраховката, посочена в чл.3, да бъде задължителна най-малко по отношение на
следните максимални суми:а/в случай на телесно увреждане-максимална застрахователна
сума 1000000 евро за пострадал или 5000000 евро за събитие, независимо от броя на
пострадалите,/в случай на имуществени вреди-1000000 евро за застрахователно
събитие,независимо от броя на пострадалите". Цитираната разпоредба на Директивата е
транспонирана в чл.226 от КЗ/отм./, възпроизведена е и в чл.492 от КЗ.
Според чл.346 от КЗ, застрахователната сума/лимит на отговорност/ е "договорената между
страните или определената с нормативен акт и посочена в застрахователния договор
парична сума, представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към
застрахования, третото ползващо се лице или към третото увредено лице." Въвеждането на
застрахователната сума, като предел на отговорността на застрахователя в действащия КЗ и
уреждането на нейния минимален размер в директива 2009/103/ЕО, която е част от правото
на ЕС, означава, че при настъпване на застрахователно събитие с причинени телесни
увреждания, отговорността на застрахователя може да бъде ограничена по размер
единствено от минимума на застрахователната сума, възприет с в Директива 2009/103/ЕО.
Налице е противоречие на § 96 ал. 1 от ЗИДКЗ с разпоредбата на чл. 9 ал. 1 от Директива
2009/103/ЕО. Въпреки че директивата не е регламент и не става автоматично част от
вътрешното право на страна – член на Европейския съюз, гражданите на ЕС могат да се
позоват непосредствено на директива на Европейския парламент и Съвета на ЕС за защита
на свои права, свободи и законни интереси. Поради това съдът намира, че в този случаи
следва да се тълкува разширително разпоредбата на чл. 15 ал. 2 от ЗНА и Директива
2009/103/ЕО да намери непосредствено приложение, като се дерогира прилагането на § 96
ал. 1 от ЗИДКЗ относно определения размер на обезщетението от 5000 лева. В съответствие
с горното, съдът следва да определи размер на обезщетението според общия принцип на
справедливостта, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, без да съобразява фиксирания размер на
обезщетението в § 96 от ЗИДКЗ.
Във връзка с приложението на тази норма е налице и отговор на Съда на ЕС на отправено
7
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats
(Латвия). С Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12/ съдът е отговорил, че
"държавите -членки трябва да упражняват своята компетентност в тази област при спазване
на правото на Съюза и че разпоредбите на националното право, които уреждат
обезщетението при произшествия при използването на моторни превозни средства, не могат
да лишат посочените по-горе директиви от тяхното полезно действие". Тълкуването, което
съдът дава е, че "Член 3,§1 от Директива 72/166 и чл.1параграфи 1 и 2 от Втората директива
84/5,трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно
която задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при използването на моторни
превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно
националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на
семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие,само до определена
максимална сума, която е по-малка от посочените в чл.2 от Втората директива 84/5."
Ето защо, при зачитане на горните актове и решения, съдът приема, че в процесния
случай, за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, съобразен
с нивата на застрахователното покритие за неимуществени вреди за процесния период-
декември 2017 г. които за случай на телесно увреждане-максимална застрахователна сума
1000000 евро за пострадал и обезщетението дължимо на ищеца, следва да се определи по
справедливост, по правилата на чл.52 от ЗЗД, без да се съобразява предвидения в §96,ал.1 от
ЗИД на КЗ максимален размер.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки
конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52
ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия,
видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на
възстановителния период, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на
обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно
като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато
насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България. В тази
връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с
Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи
(определение № 57/08.02.2018 г. по т. д. № 2004/2017 г. на ВКС, I ТО, решение №
2204/30.10.2017 г. по гр. д. № 1718/2017 г. по описа на САС, ГО, 8 състав, решение №
2147/10.08.2018 г. по гр. д. № 6191/2017 г. по описа на САС, ГО, 10 състав) и отчете вида и
характера на доказаните по делото увреждания, възрастта на пострадалия; доказаните болки
8
и страдания; общият лечебен и възстановител период; отсъствието на негативни последици,
обществено - икономическите условия и лимита на застрахователното обезщетение към
датата на ПТП.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са
оказали и ще окажат върху начина на живот на ищеца, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на сумата от 10 000 лева.
Съдът определи размера на обезщетението вземайки предвид възрастта на ищеца-25 г. към
датата на ПТП, характера на уврежданията-контузия на лявата ръка, областта на долния
край на предмишницата й и гривнената става с данни за луксация на ставата и счупване в
долния край на лъчевата кост, както и контузии и повърхностни охлузвания на кожата в
областта на корема, долните крайници и дясната ръка, претърпените от него болки и
страдания изразили се в силни болки непосредствено след настъпване на травмата,
проблеми с храненето и заспиването, преживяният стрес и психическа травма, страхът му да
шофира в резултат на претърпяния инцидент, продължителността на възстановителния
процес на най-тежката травма на ръката /три месеца / , както и обстоятелството, че ищецът
към момента не се е напълно възстановил от травматичните увреждания, тъй като все още
изпитва болка при физически труд и промяна на времето. В продължение на около 20 дни
след ПТП ищецът не е могъл да се храни сам, да се обслужва, да се движи, сънувал е
кошмари, бълнувал е, изпитвал е болки, отказвал е да общува. Тези негови страдания са
наложили да се потърси помощта на медицинско лице, което да го обслужва и консултации
с психолог поради силния стрес и душевни терзания предизвикани от смъртта на най-
близкия приятел на ищеца, който е седял до него по време на процесното ПТП. Наложило се
е да ползва болнични и да не ходи на работа повече от три месеца, както и да приема
болкоуспокояващи лекарства. Всички тези обстоятелства се установяват по безспорен начин
от показанията на разпитаните по делото свидетели, които са кредитирани от съда и от
кредитираната от съда съдебно-медицинска експертиза.
При това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна
практика – т. 7 от ППВС № 17/1963 г. В константната си практика по приложението на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение № 45/ 15.04.2009
г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о., решение № 159/24.11.2010 г. по т. д. № 1117/2009 г. на ІІ
т. о., решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о., решение №
58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2011 г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011 г. по т. д. №
286/2010 г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011 г. по т. д. № 971/2010 г., решение №
169/28.02.2012 г. по т. д. № 762/2010 г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. №
316/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е
застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание
чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
9
пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, т. е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено
значение е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на
делинквента) до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият има право
да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с вероятности или с
предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г., така и в постановените по реда на чл. 290
и сл. ГПК решения на ВКС (решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II
ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение №
59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. №
596/2012 г., решение № 169 от 28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения. т. е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента
или по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от
ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на
отговорността си към увреденото лице.
Освен това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се намират в
причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните последици, тъй като
вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т. е. във
всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал. 1 КЗ
срещу застрахователя съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с
позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. №
93/2010 г. на ВКС, II т. о. и решение № 44/26.03.2013 г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО
също е прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2
от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда
евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни
за института на съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице
винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди.
10
С отговора на исковата молба ответникът твърди, че ищецът е допринесл за настъпване на
вредоносния резултат, тъй като при настъпване на процесното ПТП е бил без поставен
предпазен колан.
В заключението по съдебно-медицинска експертиза е посочено, че автомобилът е бил
оборудван с триточков предпазен колан, както и че установените увреждания на ищеца,
сочат, че ищецът е бил с поставен предпазен колан към момента на настъпване на ПТП и
ако същият не е бил с поставен предпазен колан настъпилите увреждания са щели да бъдат
много по-тежки.
Следователно, възражението за съпричиняване е неоснователно, поради което и
определеното по-горе обезщетение не следва да бъде намалявано. Искът е основателен и
доказан за сумата от 10 000 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв.,
искът следва да се отхвърли.
Съдът, счита, че на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка "Гражданска
отговорност" дължи да заплати обезщетение за доказаните имуществени вреди на
увреденото лице, каквото като пострадал се явява ищецът. Съгласно разпоредбата на чл.
386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на ищеца.
Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в
същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без
прилагане на обезценяване. В този смисъл е Решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
156/2009 г., I т. о., ТК и Решение 209 от 30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о.,
ТК. След като стойността на обезщетение трябва да бъде равна на стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество, ищецът не
би могъл да получи цялата сума и същевременно да остане собственик на запазените части.
При такава хипотеза ищецът би се обогатил неоснователно, защото получава обезщетение в
размер на пазарната стойност и ще може да реализира допълнителни средства от продажбата
на запазените части или предаването на автомобила за вторични суровини. В този смисъл е
и практиката на ВКС по конкретни казуси за определяне на обезщетение при установена
тотална щета: Решение № 65 от 09.07.2013г. по гр.д. 865/2012г. и Решение № 165 от
24.10.2013г. по т.д. № 469/2012г. Към момента на настъпване на ПТП обаче, пазарната цена
на лекия автомобил „Ауди ” е 2985,80 лева, видно от изготвената по делото съдебно-
автотехническа експертиза, т.е. налице е тотална щета по смисъла на чл. 22 ал.1 от
Методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни
превозни средства, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите”, представляваща Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба за
задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за
методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни
11
превозни средства, която гласи, че : ”Обезщетение при тотална щета се заплаща, когато
размерът на застрахователното обезщетение, определен съгласно тази методика, надвиши 80
% от действителната стойност на увреденото МПС към датата на настъпване на
застрахователното събитие.” При установяване на запазени части размерът на
застрахователното обезщетение не може да се определи под 75 % от размера на
действителната стойност.
От съдебно-автотехническа експертиза се установи, че независимо, че щетата по лекия
автомобил „Ауди ” следва да се квалифицира като тотална, съществуват запазени части или
размера на тоталната щета е 75 % от справедливата пазарна стойност на автомобила, като
тоталната щета се равнява на 2239,35 лв.
С оглед на изложеното съдът счита, че искът предявен от ищеца за сумата от 2985,80
лв./след допуснатото от съда изменение на иска /, съставляваща обезщетение за нанесени
щети върху автомобил „Ауди ”, настъпили в резултат на ПТП на 24.12.2017 г. следва да
бъде уважен до размер от 2239,35 лв., тъй като при установяване на запазени части размерът
на застрахователното обезщетение не може да се определи под 75 % от размера на
действителната стойност.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността
на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено увреждане,
деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84,
ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.), обаче, предвиждат, че
застрахователят дължи лихва за забава от един по- късен момент. Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1
и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-
ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда
на чл. 106, ал. 3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга
е увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо се лице по
други застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да
представи за установяване на основанието и размера на претенцията му. Допълнителни
доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да се
предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от датата на
представяне на доказателствата, изискани при завеждането по изречение първо. Чл. 496, ал.
1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три
месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил
застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия
представител за уреждане на претенции.
В случая, не се спори по делото, че претенцията на ищеца е била заведена при ответника на
16.11.2021 г. Ответникът е поискал от ищеца да бъдат приложени допълнителни
12
доказателства с писмо от 20.11.2021 г., като такива доказателства няма данни по делото
ищецът да е представил на застрахователя. Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3 КЗ. 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. В
случая мораторна лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди не се
дължи, тъй като увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. С оглед на изложеното искът за присъждане на
мораторна лихва следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан въ пълния му
предявен размер от 859,95 лв. и да се присъди единствено законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба-30.08.2021 г. до окончателното й плащане.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед изхода на производството, а именно частичното
уважаване на исковите претенции на ищеца ответникът следва да им заплати сумата от
615,92 лв., съставляваща сторени по делото разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищецът следва да заплати на ответника сумата от 895,58 лв., съставляваща сторени по
делото разноски съобразно с отхвърлената част на исковете. Съдът счита, че направеното
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ищеца е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото. На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на
489,57 лв. по сметката на РС-Сливен съобразно уважената част на исковете. Така мотивиран,
Сливенски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 493а, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, да
заплати на АНГ. Т. ИГН., ЕГН: ********** от с. **** сумата от 10 000 лева – главница,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, съставляващи болки и страдания от ПТП, реализирано на 24.17.2017 г., от водача
**** на застрахованото при ответника МПС-„Рено Лагуна“, като вследствие на инцидента
ищеца, бил получил следните травматични увреждания-контузия на лявата ръка, областта
на долния край на предмишницата й и гривнената става с данни за луксация на ставата и
счупване в долния край на лъчевата кост, както и контузии и повърхностни охлузвания на
кожата в областта на корема, долните крайници и дясната ръка, ведно със законната лихва,
считано от 30.08.2021 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 493а, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, за разликата над 10 000 лева
до пълния предявен размер от 20 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, като
13
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 493а, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, да
заплати на АНГ. Т. ИГН., ЕГН: ********** от с. **** сумата от 2239,35 лева – главница,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца имуществени
вреди, съставляващи стойността на нанесената щета в размер на 75 % от справедливата
пазарна стойност на автомобила „Ауди“ с рег. № **** собственост на ищеца причинени от
ПТП, реализирано на 24.17.2017 г., от водача **** на застрахованото при ответника
МПС-„Рено Лагуна“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.08.2021 г.
до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди за разликата над сумата от 2239,35 лева до
пълния предявен размер от 2985,80 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията за лихва за забава по двата иска предявени от ищеца с правно
основание чл. 497 КЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД, за периода от 24.12.2017 г. до 30.08.2021 г. в общ
размер на сумата от 859,95 лв., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87,, да заплати на АНГ. Т. ИГН., ЕГН: ********** от с. ****
сумата от 615,92 лв., съставляваща сторени по делото разноски съобразно с уважената част
на исковете.
ОСЪЖДА АНГ. Т. ИГН., ЕГН: ********** от с. ****, да заплати на „ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87,
сумата от 895,58 лева – разноски по делото съобразно с отхвърлената част на исковете.
ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87,, да заплати сумата от 489,57 лв., съставляваща държавна
такса съобразно уважената част на исковете по сметката на РС-Сливен.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
14