Решение по дело №58/2020 на Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

 

№

гр. Русе, 13.04.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, в публично съдебно заседание на четвърти март през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА
	ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

 

при секретаря                 ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА              и с участието на прокурора               МИРОСЛАВ МАРИНОВ           като разгледа докладваното от съдия          КУПРИНДЖИЙСКА                КАН дело № 58 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от Р.К., гражданин на Република Турция, подадена чрез пълномощника адв. М.П., против Решение № 892/05.12.2019 г. на Районен съд – Русе, постановено по АНД № 1658/2019 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 38-0000975/26.07.2019 г., издадено от Главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе (ОО „АА“ – Русе) за наложено на касатора административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. на основание чл. 93в, ал. 17, т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) за извършено нарушение по чл. 12, § 7, б. „б“, т. (ii) и изр. последно от Приложение „Контролен уред“ на AETR. Наведени са доводи за незаконосъобразност на оспореното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че въззивният съд неправилно е анализирал установените факти и тълкувал във връзка с тях относимите правни норми. От една страна твърденията са, че описаното в АУАН и НП административно нарушение не съответства на приложената санкционна норма, а от друга страна се поддържа и възражението, развито още пред районния съд за нарушение на чл. 18 от ЗАНН, като в акта и наказателното постановление са описани две нарушения, а е наложено едно общо наказание.

Иска се от съда да отмени решението на районния съд и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменено наказателното постановление.

Касационният ответникът – Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава становище за неоснователност на жалбата, поради което решението на РРС следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да постанови оспореното в настоящото производство решение, Русенският районен съд е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила и правилно е приложен материалния закон. Счел е нарушението за доказано и правилно установено и е разгледал единственото възражение на нарушителя, развито пред въззивната инстанция, относно несъответствие на оспорваното наказателно постановление с разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, като го отхвърлил с аргумент, че двата периода, описани в наказателното постановление са в рамките на последните 28 дни, при което е налице едно продължено, а не продължавано нарушение. Отделно от това районният съд изложил съображения по съществото на нарушението, разглеждайки разпоредбата на чл. 93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвтП.

Настоящата инстанция счита, че изводите на въззивния съд не кореспондират със събраните в хода на делото доказателства и установените обстоятелства, поради което постановеното решение се явява незаконосъобразно.

Административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател е ангажирана за това, че на 25.07.2019 г. в гр. Русе  при извършена проверка от контролни органи на ОО „АА“ – Русе на товарен автомобил с прикачено ремарке, оборудван с дигитален тахограф, извършващ превоз по маршрут Холандия – Румъния – Турция, управляващият го водач Р.К. е представил на проверяващите карта на водача, в която липсвали данни за периодите на време за управление, прекъсвания и почивки за периодите от 17:44 часа на 23.07.2019 г. до 02:36 часа на 24.07.2019 г. и от 00:50 часа до 10:01 часа на 25.07.2019 г. Това е и фактическата обстановка, която е приел за безспорно установена въззивният съд в решението си, отчитайки и обстоятелството, че всъщност спор по нея не е формиран между страните. Описаните обстоятелства били квалифицирани от административнонаказващия орган като нарушение на чл. 12, § 7, б. „б“, т. (ii) и изречение последно към същата буква от Приложение „Контролен уред“ на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR), според който когато водачът управлява превозно средство, оборудвано с контролен уред в съответствие с допълнение 1Б (т.е. дигитален тахограф), при всяко поискване от инспектор трябва да е в състояние да представи всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущата седмица и предходните 15 календарни дни, съгласно изискванията на тази спогодба като от датата на прилагане, определена в член 13 bis на тази спогодба, периодите от време, посочени в подточка (ii), включват текущия ден и предходните 28 календарни дни. В съответствие с направената квалификация на административното нарушение била приложена и санкционната норма на чл. 93в, ал. 17, т. 3 от ЗАвтП, според която с глоба 1500 лв. се наказва водач, който при проверка от контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни ръчни записи и разпечатки.

В оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение, въззивният съд е изложил по съществото на нарушението мотиви, които са неотносими към разглежданото наказателно постановление. В решението си районният съд е анализирал нормата на чл. 93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвтП, касаеща непредставянето на тахографски листи от проверявания водач, посочвайки, че в конкретния случай наказаното лице не е представило такива нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на въззивното производство. В случая обаче от една страна наказаното лице е управлявало товарен автомобил, оборудван с дигитален тахограф, при което няма как да му бъдат изисквани тахографски листи, а от друга страна в хода на административнонаказателното производство въобще не му е повдигано обвинение за нарушение на чл. 93в, ал. 17, т. 1 от ЗАвтП, т.е. за непредставяне на тахографски листи. В този смисъл изложените от районния съд мотиви са необосновани и налагат отмяна на въззивното съдебно решение.

Доколкото фактическата обстановка по делото е напълно изяснена, то на основание чл. 222, ал. 1 от АПК вр. чл. 63 от ЗАНН настоящата инстанция следва да реши по същество спора за законосъобразността на процесното наказателно постановление. Касационният съд намира за основателни възраженията на касационния жалбоподател относно несъответствието на описаните в АУАН и НП фактически обстоятелства и приложените правни норми. Както се посочи по-горе, разпоредбата на чл. 97в, ал. 17, т. 3 от ЗАвтП предвижда състав на административно нарушение, при който изпълнителното деяние се изразява в непредставяне (бездействие) на контролните органи на определени изискуеми документи – в случая според приложената точка от нормата – ръчни записи и разпечатки. В същото време при описание на административното нарушение от фактическа страна в АУАН и НП е посочено точно обратното деяние – „представяне“ на дигитална карта на водача. Това представяне всъщност е изпълнение на задължението по чл. 12, § 7, б. „б“, т. (i) от Приложение „Контролен уред“ на AETR, според която именно се изисква водачът да представи карта на водача, на която е притежател. Наличието или липсата на данни в тази карта, както и коректността на данните при наличие на такива, са обстоятелства, които са неотносими към фактическия състав на нарушението „непредставяне“ по чл. 93в, ал. 17 от ЗАвтП. В същото време както в АУАН, така и в НП липсва въобще констатация относно основния релевантен факта, а именно представянето, респективно непредставянето на ръчни записи и разпечатки. Представянето на карта на водача с липсващи данни е само предпоставка да се изиска от водача представяне на ръчни записи и разпечатки, когато е налице информация, че за процесните периоди водачът е работил (управлявал МПС, ползвал дневни, седмични почивки и пр.), т.е. не е бил в отпуски, болнични и т.н., за които се изисква удостоверение за други дейности. В конкретния случай обаче нито актосъставителят, нито административнонаказващият орган са констатирали непредставяне на ръчни записи и разпечатки от наказаното лице, в каквото непредставяне всъщност се изразява изпълнителното деяние от фактическия състав на административното нарушение, за което е санкциониран касатора.

Описаното несъответствие между установените в хода на административнонаказателното производство факти и приложените правни норми влече след себе си незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, която налага отмяната му.

За пълнота касационният съд намира за нужно да посочи, че възражението на касатора по отношение нарушение на разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН е неоснователно, но мотивите за това са различни от изложените от районния съд. В случая се касае за нарушаване на задължение на водача, предвидено в разпоредбата на чл. 12, § 7, б. „б“ от Приложение „Контролен уред“ от AETR, а именно – задължение при извършване на проверка от контролни органи да представи един или няколко от изброените в нормата документи, отнасящи се до последните 28 дни. При това положение неизпълнението на това задължение е еднократно в момента на проверката от контролните органи, независимо дали документите, които водачът не представя се отнасят до целия или част от 28-дневния период или до няколко части от него. Налице е едно деяние – „непредставяне“ при проверка на изискуеми документи.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд - Русе

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 892/05.12.2019 г. на Районен съд – Русе, постановено по АНД № 1658/2019 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 38-0000975/26.07.2019 г., издадено от Главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе и вместо него постановява

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000975/26.07.2019 г., издадено от Главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе, с което на Р.К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв. на основание чл. 93в, ал. 17, т. 3 от Закона за автомобилните превози за извършено нарушение по чл. 12, § 7, б. „б“, т. (ii) и изр. Последно от Приложение „Контролен уред“ на AETR

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

                                                                         

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                2.