Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия, 07.05.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и тринадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието
на секретаря М.А. след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело №102 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за делба във фазата на
допускането й.
Предявен е иск с правно основание чл.34
ЗС от М. Ю.М. против А.А.Г. и Д.И.М. допускане и извършване на делба на следния недвижим имот : Дворно
място, находящо се в с.*****, цялото с площ от 1950 кв.м., съставляващо имот с
идентификатор 47620.501.108 по КП на селото , при граници : улица, имоти с
№№501.109; 501.120; 501.121 и 501.107.
Ищецът излага, че с ответниците са
съсобственици на процесния имот на основание изтекла в тяхна полза придобивна
давност, като те притежавали 690 кв.м. ид.ч.
В
срока по чл.131 ГПК
ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в който
изразяват становище за неоснователност на същия по отношение на размера на
делбените квоти , посочен от ищеца. Сочат, че М. М. била допусната да ползва
имота от тях, но не е отблъснала владението им, нито е манифестирала
собственически намерения пред тях. Оспорват представения от ищцата КНА №117,
том 4, рег. 6221, дело 682/2011г.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от нот.акт №57, том II, дело №499/ 23.06.1970г. е, че А.А. Г. е признат за собственик по давностно владение на незастроено дворно място с площ от 690 кв.м. , представляващо парцел VII-128 в кв. 12 по плана на с.*****, при граници : улица, И. А. и И. Ч..
Видно от представения по делото нот.акт №117, том IV, рег. №6221, дело №682/ 09.08.2011г. на нот. №225-Илко Кънев, вписан в СВ под №88, том VIII, дело №14 91, вх.рег. 3415/10.08.2011г. е, че М.Ю.М. е призната за собственик по давностно владение на 1 260 кв.м. ид.ч. от дворно място, цялото с площ от 1950 кв.м., находящо се в с.*****, съставляващо УПИ с идентификатор 47620.501.108 по кадастралния план на селото, заедно с построените в него Жилищна сграда с площ от 100 кв.м.с изба с площ от 12 кв.м., гараж с площ от 24 кв.м., второстепенна сграда с площ от 30 кв.м. , при граници : улица, УПИ 501.109; 501.120; 501.121; 501.107.
По отношение на имота е изготвен проект за изменение на КП, в обяснителната записка, към който е дадено предложение за обособяване на имота в западната част с площ от 1260 кв.м. за образуване на имот 501.627 и източната част с площ от 690 кв.м. за образуване на имот 501.628.
От Декларация по чл.14 ЗМДТ се установява, че на 19.02.2002г. А. А. Г. е декларирал Отдел МДТ –Дългопол, че е собственик на УПИ VII—128 в кв.12 по плана на с.***** с площ от 690 кв.м.
В разписния лист към КП на с.*****, одобрен със Заповед №РД-17-12/04.08.2005г. по отношение на имот №108 с площ от 1950.55 кв.м. за собственик на 1260 кв.м. ид.ч. е вписана М.Ю.М..
Съгласно скица №239/14.11.2012г., издадена от Община Дългопол ПИ 47620.501.108 с площ т 1950 кв.м., одобрен със Заповед №РД-17-12/04.08.2005г . представлява имот 128 , за който са отредени УПИ VII-128 и VIII-128 в кв.12 по регулационния план на с.*****, одобрен със Заповед №1867/29.05.1962г.
Свидетелят Х. М. сочи, че спорният имот е с площ от около 2.000 дка. Излага, че брат му С. /съпруг на ищцата/ построил къща в този имот. Този имот бил на майка им и баща им, като последният го работил до смъртта си през 1965г. Мястото било общ парцел и се работело от брат му и М., което се знаело от цялото село. Миналата година възникнал въпроса на кого е къщата и установили, че А. притежава 690 кв.м. от мястото. Същата година през месец май А. извикал двама –трима души и опънали мрежа през средата на парцела от север на юг, като до тогава той не бил влизал в имота. В тази част от имота А. засял царевица.
Свидетелят С. А. излага, че собственик на спорното място е починалия С., с когото били колеги от 1976г. Сочи, че С. направил къща в двора на баща си през 1977г. Дворът бил около 2.00 дка. До 1976г. там връзвали магарета, после почнали да го работят. Твърди, че е ходил много пъти в имота, докато бил жив С.. Имотът бил ограден откъм улицата с мрежа и не бил виждал никой друг в него. Знае, че лятото А. сложил една линия – мрежа.
Свидетелят И. И. сочи,че спорният имот е 1.000 дка в м-стта”Кършимар”. Казва, че се познава с А. от 40 години и че този имот е негов, като преди това не знае на кого е бил. Излага , че не е влизал в имота. Сочи, че А. работи имота от 30 години. Имотът бил ограден. За М. и С. не бил чувал, но знае, че имат къща от страни на имота. Целият двор се работел от А..
Свидетелката Е.е А.ова излага, че имотът се намира през една улица от нейната къща и е с площ от около 2.000 дка, в него има къща и стопански постройки. Сочи, че живее в селото от 1990г. В имота била виждала М. , която живеела там със сина си и дъщеря си. Навремето нейният свекър дал на М. и С. да си построят къща в имота и за да не губят време били записали имота на А.. Сочи, че имотът е цял без огради, но след като наскоро се влошили взаимоотношенията имало една тел.
Съдът като взе предвид събраните в производството доказателства, и становищата на страните намира за установено от правна страна следното:
По предявен иск
с правно основание чл.34 ЗС за делба
следва да се установи притежанието на правото на собственост в
патримониума на съделите в делбата и
основанието, на което е възникнала съсобствеността.
От събраните по
делото гласни доказателства се установява, че спорният имот първоначално е бил
владян от свекъра на ищцата и баща на
ответника. В последствие с негово знание и съгласие ищцата и нейният съпруг
установили владение върху имота, в който изградили и къща, като до момента на
завеждане на делото къщата и двора е обитаван от ищцата и нейните деца. Трима
от разпитаните свидетели излагат, че имота е на М. и никой друг не е влизал в
него. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетелят И., който
казва, че само А. работел имота и то от тридесет години. Изложеното от
него противоречи на останалите събрани
доказателства и не кореспондира с по-късно казаното от него, че М. имала къща в едната част на двора. Свидетелите изнасят данни, че след завеждане
на делото ответникът е заградил част от
имота с телена мрежа. В тази връзка недоказано се явява възражението на
ответника, че същият е допуснал ищцата в имота, тъй като били роднини и че
същата държи за него. Доказателства в тази връзка не са ангажирани по делото.
Напротив от съвкупния анализ на гласните доказателства се извежда
обстоятелството, е именно ищцата е владяла целия имот към датата на
снабдяването си с КНА през 2011г. Нещо повече видно от представената по делото
декларация по чл.14 ЗМДТ ответникът сам
е декларирал, че е собственик само на 690 кв.м. ид.ч. от спорния имот. Тази
декларация по съществото си представлява частен свидетелстващ документ , в
който ответникът е изложил неизгоден за себе си факт , предвид и на което
същият се ползва с материална
доказателствена сила по отношение на заявеното от декларатора обстоятелство, а
именно, че същият се е считал за собственик на 690 кв.м. ид.ч. от имота към датата
на декларирането 2002г., което обстоятелство не се оспорва от ищцата.
Във връзка с
направеното оспорване на вписването в разписния лист към КП за имота в частта,
в която е отразено , че ищцата е собственик на 12 60 кв.м. от имота, съдът
намира, че същото не е от съществено
значение за изхода на спора, предвид обстоятелството, че вписването в
разписните листи не създава, нито удостоверява права, а може да бъде само
индиция за притежание на такива с оглед на всички събрани доказателства по
делото.
Предвид горното
съдът намира, че между страните е налице съсобственост по отношение на дворното
място, възникнала от упражнявано давностно владение върху имота, осъществено от
всеки от тях в обема, посочен в исковата молба, а именно : 1260 кв.м. ид.ч. за ищцата
и 690 кв.м. ид.ч. за ответника. Ищцата е посочила, че ответникът се е намирал в
граждански брак към датата на позоваването си на изтеклата в негова полза
придобивна давност, което не се оспорва от същия, предвид и на което
притежаваното от него представлява СИО като придобито по време на брака му с
втората ответница. Предвид, че страните
не са уредили доброволно отношенията по между си, съдът намира, че предявеният
иск за делба е основателен и процесния
имот следва да бъде поделен между тях.
Воден от горното, съдът :
Р Е Ш И:
ДОПУСКА
съдебна делба на следния недвижим имот :
Дворно място, находящо се в с.*****, цялото с площ от 1950 кв.м., съставляващо имот с идентификатор 47620.501.108 по КП на селото , при граници : улица, имоти с №№501.109; 501.120; 501.121 и 501.107, между съделители и квоти както следва : 1 260 кв.м. ид.ч. за М.Ю.М., ЕГН : ********** и 690 кв.м. ид.ч за А.А.Г., ЕГН: ********** и Д.И.М., ЕГН: **********.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от получаването му
пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: