№ 1657
гр. *, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20223110116553 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „*" ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: град *, срещу Р. А. В., ЕГН **********, с
адрес: град *, ул. „*, с която са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане ответницата да
заплати на ищеца следните парични вземания, както следва: сумата от 1
260,01 лева - претендирано обезщетение за вреди за разходи за издирване и
изземване на лизинговия автомобил, сторени на 05.05.2022 г.; сумата от 1
293,13 лева - претендирано обезщетение за вреди за разходи за вноска за
застраховка „Автокаско“, сторени на 14.05.2022 г.; сумата от 468,33 лева -
претендирано обезщетение за вреди за разходи за вноска за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сторени на
14.05.2022 г.; сумата от 1 506,75 лева - претендирано обезщетение за вреди за
разходи за вноска за застраховка „Автокаско", сторени на 13.08.2022 г, ведно
със законната лихва върху сумите от датата на исковата молба /16.12.2022 г./
до окончателното плащане.
В исковата молба ищецът твърди, че на 29.10.2013 г. страните по делото
сключили Договор за финансов лизинг с клауза за прехвърляне на
собствеността № * при общи условия, по силата на който на ответницата бил
предоставен за ползване срещу задължение за плащане на месечни лизингови
вноски лек автомобил марка и модел „*“, цвят: черен металик, шаси № *, с
per. номер № *. Заявява се, че страните били договорили, че плащанията в
полза на ищеца ще се извършват съобразно погасителния план към договора
за лизинг, на 60 месечни вноски и последна вноска (опция за придобиване на
собствеността) в размер на 7 448,70 евро, като ответницата упражнила
1
посочената опция и с Анекс №1 от 31.10.2019 г. към договора за лизинг
страните се договорили за плащане на вноски, съгласно договорен
допълнителен погасителен план.
Твърди се в исковата молба, че към момента цялата дължима сума по
анекса е платена, но ответницата не предприемала действия (нито правни,
нито фактически) за формалното прехвърляне на правото на собственост
върху лизинговия автомобил (чрез договор с нотариално удостоверяване на
подписите), нито пък връщала на ищеца същия. Сочи се, че договорът бил
прекратен поради изтичане на неговия срок, като с бездействието си
ответницата причинявала вреди на ищеца, който, от една страна, имал
законово задължение (все още като собственик на лизинговия автомобил), да
сключва задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите, а от друга страна, имал задължение да изпълнява
сключените многогодишни застрахователни полици за застраховка „Каско" на
лизинговия автомобил. Във връзка с удовлетворяването на своите просрочени
вземания ищецът издал фактури на ответницата за всички просрочени
парични задължения, като след получаването на същите последната
направила плащане, с което частично било погасено задължението по
Фактура № */03.05.2022 г., по която останало задължение в размер на 1 293,13
лева. С оглед така направеното последно плащане, общото задължение на
ответницата станало 4 538,22 лева, която сума не била платена на ищеца.
Подробно се обосновава размер на претенцията по отделни пера, които
претендира на извъндоговорно основание.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно уведомен, не се
представлява. В подадено писмено становище се поддържа исковата молба и
се претендират сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните счита за установено следното от фактическа
страна:
От представения по делото Договор за финансов лизинг с опция за
прехвърляне на собствеността № * от 29.10.2013 г. /л. 7/, чиято
автентичност не е оспорена, се установява, че ищецът като лизингодател и
ответницата като лизингополучател са сключили договор за лизинг със
задължение за придобиване на собствеността върху лизинговия актив, с
който е предоставен на лизинг лек автомобил марка и модел "*", съобразно
чл. 2 от договора. Представен е и стандартен европейски формуляр.
Видно от Раздел IV на договора и Приложение № 1 към него /л. 15/,
съдържащ погасителен план, страните са договорили заплащане на
лизинговата вещ на първоначална лизингова вноска и 60 месечни лизингови
вноски, при общо договорена лизингова цена от 84 496 евро, влючваща
главница и договорна лихва, с краен падеж – 27.05.2019 г.
2
Съгласно чл. 6.4. от договора, страните договорили и заплащане от
лизингополучателя на сторените от лизингодателя разходи за застраховка
„Каско“ и „Гражданска отговорност“ за целия срок на договора.
Съгласно чл. 17 от договора, с подписване на същия
ответницата декларира, че е запозната с Общите условия към същия.
По делото е приобщен Анекс 1 към договора за финансов лизинг с
опция за прехвърляне на собствеността от 31.10.2019 г. /л. 76/, съгласно
който, с оглед изплащане на всички задължения по договора за лизинг,
ответницата е изявила желание да упражни опцията за придобиване на
собствеността по отношение на процесния лек автомобил.
Видно от Фактура № */05.05.2022 г. и Преводно нареждане от
05.05.2022 г. /л. 42 - 43/, ищецът е заплатил на „* сумата от 1 260 лева, като в
основание на фактурата е записано възстановяване на владението на „*“ по
прекратен Договор за финансов лизинг с опция за прехвърляне на
собствеността № * от 29.10.2013 г., сключен с ответницата.
По делото е представена Застрахователна полица № * /л. 38/, видно от
която ищецът като застраховащ и застрахован е сключил по отношение на
процесния лек автомобил с лизингополучател ответницата застраховка
„Каско“, клауза „Пълно каско“, със застрахователен период 14.05.2022 г. –
13.05.2023 г., при падежи на първите две вноски 14.05.2022 г. и 13.08.2022 г.,
като същите са в размер на 755,28 евро. Видно от представените от ищеца
преводни нареждания, ведно с описи /л.46 – л. 50/, съдържащи посочената
застрахователна полица, първите две вноски по същата са заплатени от
ищеца.
По делото е представена Застрахователна полица * /л. 40/, видно от
която ищецът като застраховащ и застрахован е сключил по отношение на
процесния лек автомобил с лизингополучател ответницата застраховка
„Гражданска отгвоворност“, със застрахователен период 14.05.2022 г. –
13.05.2023 г., с падеж 14.05.2022 г. и размер на застрахователната премия
468,33 лева. Видно от представеното от ищеца преводно нареждане, ведно с
опис /л.44 – л. 45/, съдържащи посочената застрахователна полица,
застрахователната премия по същата е заплатена от ищеца.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Основателността на исковите претенции е обусловена от следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: установяване от
страна на ищеца, че е собственик на процесния автомобил; наличието на
валидно възникнала облигационна връзка между страните в производството
по сключени договор за лизинг и факта на предаване на лизинговия
автомобил; дължимост на застрахователните премии по сключени
застраховки „Гражданска отговорност“ и „Каско“ с трето лице и сторени
разходи за връщане на лизинговата вещ, респективно техния размер по
отделни пера.
3
От съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал се
установява, че между страните в производството е сключен Договор за
финансов лизинг с опция за прехвърляне на собствеността № * от 29.10.2013
г., по силата на който ищецът като лизингодател е поел задължение за
придобиване на собствеността върху лизинговия актив - лек автомобил марка
и модел "*", като предостави същия за ползване на ответницата като
лизингополучател.
Признава се от ищеца обстоятелството, че след заплащане на цялото
договорено, съгласно посочения договор и Приложение № 1 към него,
лизингово възнаграждение между страните е сключен Анекс 1 с опция за
прехвърляне на собствеността от 31.10.2019 г., съгласно който ответницата е
изявила желание да упражни опцията за придобиване на собствеността по
отношение на процесния лек автомобил. Признава се от ищеца и
обстоятелството, че цялата дължима сума по допълнително сключения анекс
също е заплатена от ответницата.
От представените по делото писмени доказателства съдът намира за
установено, на следващо място, че ищецът е сторил всички претендирани в
настоящото производство разходи, а именно: сумата от 1 260 лева за
възстановяване на владението на процесния лек автомобил /видно от Фактура
№ */05.05.2022 г. и Преводно нареждане от 05.05.2022 г./, сумите от 1 293,13
лева и 1 506,75 лева – разходи за вноски за застраховка „Каско“, сторени на
14.05.2022 г. и на 13.08.2022 г. /видно от Застрахователна полица № *,
преводни нареждания и описи към тях/, както и сумата от 468,33 лева –
разходи за застраховка „Гражданска отговорност“, сторени на 14.05.2022 г.
/видно от Застрахователна полица *, преводно нареждане и опис към него/.
Ищецът претендира дължимост на процесните суми от страна на
ответницата на извъндоговорно /деликтно/ основание, като излага твърдения
за прекратяване на сключения между страните договор за лизинг поради
изтичане на неговия срок, както и за виновно поведение /бездействие/ на
ответницата да съдейства за прехвърляне на собствеността по отношение на
лизинговия автомобил, без обаче да ангажира доказателства в тази насока.
Освен това, въпреки указаната с Определение № 15133/21.12.2023 г.
доказателствена тежест, не бяха ангажирани от ищеца каквито и да било
доказателства относно собствеността по отношение на процесния лизингов
автомобил нито към момента на твърдяното прекратяване на договора за
лизинг, нито към момента на извършване на претендираните в настоящото
производство разходи.
Съгласно чл. 7.9. от Общите условия към процесния договор, при
договор за финансов лизинг с клауза за прехвърляне на собствеността правото
на собственост върху лизинговото имущество се прехвърля от лизингодателя
на лизингополучателя след пълното заплащане на дължимите по договора
суми. Чл. 7.11. от същите предвижда, че датата и мястото на прехвърляне на
собствеността се определят от лизингодателя, за което той уведомява
лизингополучателя на адреса за съобщения, посочен в договора, като при
4
неявяване на последния той е длъжен да върне имуществото на лизингодателя
до момента на прехвърляне на собствеността. Ако в срок от един месец от
изпращане на уведомлението лизингополучателят не се яви, лизингодателят
има право едностранно да развали договора за лизинг и да възстанови
владението си върху неговия предмет. Съгласно чл. 8.7. от Общите условия,
лизингополучателят се задължава да върне лизинговото имущество на
лизингодателя в срок от 24 часа от уведомлението за едностранното
разваляне на договора или искането за връщане.
Систематичното тълкуване на посочените разпоредби води до извода, че
едва при неизпълнение на посоченото задължение за връщане в указания срок
лизингодателят се счита за упълномощен да изпълни задължението на
лизингополучателя от негово име и за негова сметка. В този смисъл, за да
извършва дейности за връщане на лизинговия автомобил от името и за сметка
на ответника, както и за да бъдат дължими начислените за същото разходи, е
необходимо да се установи, че ответницата е била уведомена за възможните
дата и място за прехвърляне на собствеността по отношение на процесния лек
автомобил, като същата не е изпълнила задължението си да се яви.
В случая, липсват данни ищецът да е уведомил ответницата, съгласно
предвиденото в договора, поради което не се доказа
прекратяване/едностранно разваляне на договора за лизинг от ищеца, от една
страна. От друга страна, не бе доказано в производството ответницата да е
изпаднала в забава по отношение на задължението си за връщане на
лизинговото имущество на лизингодателя, което да е довело до дължимост от
страна на ищеца на претендираните за издирване и изземване на лизинговия
автомобил разходи.
Липсата на доказано в производството от страна на ищеца неправомерно
поведение /бездействие/ на ответницата като елемент от фактическия състав
на неправомерното увреждане изключва възможността да бъде ангажирана
деликтната отговорност на същата, както за посочените разходи за връщане
на лизинговото имущество, така и за сторените от ищеца разходи за
застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“.
По изложените съображения, предявените осъдителни искове се явяват
неоснователни и същите следва да бъдат отхвърлени в цялост.
С оглед на процесуалното поведение на ответницата в производството и
липсата на претендирани за същото разноски, такива не следва да бъда
присъждани в нейна полза.
.Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*" ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: град *, срещу Р. А. В., ЕГН **********, с адрес: град *, ул. „*,
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
45 ЗЗД за осъждане ответницата да заплати на ищеца следните парични
5
вземания, както следва: сумата от 1 260,01 (хиляда двеста и шестдесет лева
и една стотинка) лева - претендирано обезщетение за вреди за разходи за
издирване и изземване на лизинговия автомобил, сторени на 05.05.2022 г.;
сумата от 1 293,13 (хиляда двеста деветдесет и три лева и тринадесет
стотинки) лева - претендирано обезщетение за вреди за разходи за вноска за
застраховка „Автокаско“, сторени на 14.05.2022 г.; сумата от 468,33
(четиристотин шестдесет и осем лева и тридесет и три стотинки) лева -
претендирано обезщетение за вреди за разходи за вноска за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, сторени на
14.05.2022 г.; сумата от 1 506,75 (хиляда петстотин и шест лева и
седемдесет и пет стотинки) лева - претендирано обезщетение за вреди за
разходи за вноска за застраховка „Автокаско", сторени на 13.08.2022 г, ведно
със законната лихва върху сумите от датата на исковата молба /16.12.2022
г./ до окончателното плащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – * в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
6