Решение по дело №62553/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12912
Дата: 16 ноември 2022 г. (в сила от 16 ноември 2022 г.)
Съдия: Владимир Станчев Кънев
Дело: 20211110162553
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12912
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20211110162553 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен положителен установителен иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК от Етажните собственици на жилищна сграда с адрес: гр.
София, ул. „Тинтява“ № 14, представлявана от управителя Марияна Тодорова Петкова,
против МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛАРИЯ и
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ВОЕННИ КЛУБОВЕ И ВОЕННО-ПОЧИВНО ДЕЛО“ за
признаване правото на собственост на ищците върху следния недвижим имот: портиерно
помещение с площ от 21.83 кв.м., находящо се в гр. София, ул. „Тинтява“ № 14, при съседи:
север – тротоар и тревна площ, изток – вход на блока, стълбищна клетка и коридор, юг –
асансьор, запад – тротоар и трафопост, от горе – част от ап. № 7, от долу – мазета на
основание давностно владение в периода от 1974 г. до момента на депозиране на ИМ, а в
условията на евентуалност – иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване правото на собственост
върху процесния недвижим имот, доколкото същият е обща част на сградата в режим на ЕС,
на основание чл. 38 ЗС.
Ищците твърдят, че жилищната сграда на ул. „Тинтява“ № 14 в град София е на 11
етажа, с един вход и с 49 апартамента, като е построена в периода от 1971 г. до 1974 г. от
Гарнизонно-жилищна част към Министерство на Отбраната на Република България.
Заявяват, че отделните апартаменти са предоставени на обитателите за изкупуване в
началото на 80-те години, като до настоящия момент сградата била изцяло частна
собственост. В блока, на първия етаж, се намирало помещение от 21.83 кв.м. със
самостоятелен санитарен възел и с изначална функция на портиерно помещение с
идентификатор 68134.802.2137.1.48. На 22.11.2017 г. управителят на етажната собственост
на сградата на ул. „Тинтява“ № 14 получил писмо от ИА „ВОЕННИ КЛУБОВЕ И ВОЕННО-
ПОЧИВНО ДЕЛО“ с искане етажната собственост да освободи „заеманото без основание
портиерско жилище“. На 13.12.2017 г. управителят на етажната собственост на същата
сграда получил заповед от Министерство на Отбраната, в която била насрочена дата за
принудителното изземване на процесния недвижим имот. Ищците заявяват, че портиерното
помещение не е отделно жилище и молят съдът да признае за установено, че са собственици
въз основа на давностно владение на това портиерно помещение, а в условията на
евентуалност –че са собственици на процесния недвижим имот, доколкото същият е обща
част на сградата в режим на ЕС, на основание чл. 38 ЗС.
1

Ответникът ИА „ВОЕННИ КЛУБОВЕ И ВОЕННО-ПОЧИВНО ДЕЛО“ оспорва
исковата молба с отговор в срока по чл. 131 ГПК. Заявява, че процесният недвижим имот е
отделно жилище – самостоятелен обект в сградата, а не обща част на сградата, доколкото
процесният имот има индивидуално определена цена, както и съответстващите му идеални
части от общите части на блока – 0.617%. Поддържа, че като частна държавна собственост
това портиерно жилище не може да бъде придобито по давност. Моли за отхвърляне на
исковата претенция. Признава, че ищците са владели портиерното жилище в сочения от тях
период от 1974 г. до момента на депозиране на ИМ. В тази връзка релевира, че ищците го
владеят без правно основание, процесният имот е част от жилищния фонд на Министерство
на отбраната, а от 01.07.2015г. е предоставен за управление на ИА „ВОЕННИ КЛУБОВЕ И
ВОЕННО-ПОЧИВНО ДЕЛО“. Заявява, че в имота не е извършвано настаняване, поради
маломерността на имота. Релевира, че Министерството на отбраната като изпълнител и
инвеститор на обекта е целяло запазването за себе си собствеността на процесния имот и
затова този обект е ценообразуван като самостоятелен и стойността му не е включена в
общите части на другите продавани обекти.
Ответникът МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
оспорва исковата молба с отговор в срока по чл. 131 ГПК. Твърди, че от построяването на
сградата до настоящия момент портиерното жилище винаги е било държавна собственост,
като поддържа, че няма правна възможност имотът да се придобие по давност, предвид
съществуващите нормативни забрани, касаещи имоти държавна собственост. Моли за
отхвърляне на исковата претенция.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
На първо място, следва да се посочи, че въпреки че ищците са предявили като главно
основание за придобиване на процесния имот – давностно владение, а като евентуално –
производното основание за признаване на право на собственост върху процесния имот,
доколкото същият е обща част на сградата в режим на ЕС, съдът следва да разгледа като
главно производното основание за придобиване на правото на собственост, а първичното да
разгледа евентуално, доколкото вещно право може да бъде придобито само на едно
придобивно основание.
За основателност на предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване правото на
собственост върху процесния недвижим имот, доколкото същият е обща част на сградата в
режим на ЕС в тежест на ищците е да установят чрез пълно и главно доказване
законосъобразно проведено общо събрание, на което е прието надлежно решение за
завеждане на положителен установителен иск за собственост върху процесния имот против
ответниците, като е решено и да се възложи на адв. С. воденето на това дело от името на
етажните собственици пред СРС; правопораждащите правото на ищците на собственост
върху процесния имот факти, в рамките на очертаното в исковата молба придобивно
основание – че процесния имот е обща част на сградата, както и правото на собственост на
ищците върху притежаваните от тях самостоятелни обекти в сградата.
По делото не са представени доказателства, че ищците са собственици на
самостоятелни обекти в процесната сграда в режим на етажна собственост. Въпреки че при
първото разглеждане на делото, с отговора на исковата молба ответникът Министерство на
отбраната се е позовал на липсата на активна материална легитимация на ищците,
доколкото по делото не били представени доказателства, че същите са собственици на
самостоятелни обекти в сградата в режим на ЕС, като с доклада по чл. 140 ГПК съдията
изрично е указал, че в доказателствена тежест на ищците е да установят правото си на
собственост върху самостоятелни обекти в сградата в режим на ЕС, съдът намира, че такова
доказване не бе проведено от страна на ищците, доколкото представените по делото
протокол от проведено на 14.11.2017 г. общо събрание на етажните собственици с приложен
към него списък на присъствалите на общото събрание обосновава само процесуалната
2
легитимация на ищците, но не и материалната такава. В открито съдебно заседание от
03.10.2022 г. страните изрично са заявили, че нямат доказателствени искания и няма да сочат
доказателства по делото.
С оглед на гореизложеното безпредметно се явява обсъждането на другите елементи от
фактическия състав на разглежданото придобивно основание.
Предвид сбъдването на вътрешнопроцесуалното условие – отхвърляне на главния иск,
то съдът следва да разгледа предявеният евентуален за придобиване правото на собственост
върху процесния имот по силата на давностно владение.
Доколкото ищците твърдят, че са владели портиерското жилище като етажни
собственици в сградата в режим на ЕС и с оглед на гореизложеното, че не се доказа правото
на собственост на ищците върху самостоятелни обекти от сградата, то на отхвърляне
подлежи и евентуалният иск.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски имат
единствено ответниците, като в полза на ответника Министерство на отбраната следва да се
присъдят разноски в размер на 280 лв. за юрисконсултско възнаграждение и за депозит за
вещо лице по гр.д. № 2626/2018 г. на СРС, 34 с-в и 210,57 лв. за юрисконсултско
възнаграждение и държавна такса по възз.гр.д. № 13271/2019 г. на СГС, ГО, IVA възз. с-в, а
в полза на ответника ИА „ВОЕННИ КЛУБОВЕ И ВОЕННО-ПОЧИВНО ДЕЛО“ следва да се
присъдят разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение по гр.д. №
2626/2018 г. на СРС, 34 с-в и 210,57 лв. за юрисконсултско възнаграждение и държавна
такса по възз.гр.д. № 13271/2019 г. на СГС, ГО, IVA възз. с-в.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Етажните собственици на жилищна сграда с адрес: гр.
София, ул. „Тинтява“ № 14, представлявана от управителя Марияна Тодорова Петкова,
против МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛАРИЯ и
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ВОЕННИ КЛУБОВЕ И ВОЕННО-ПОЧИВНО ДЕЛО“
главен установителен иск за признаване правото на собственост на ищците върху следния
недвижим имот: портиерно помещение с площ от 21.83 кв.м., находящо се в гр. София, ул.
„Тинтява“ № 14, при съседи: север – тротоар и тревна площ, изток – вход на блока,
стълбищна клетка и коридор, юг – асансьор, запад – тротоар и трафопост, от горе – част от
ап. № 7, от долу – мазета на основание, че същият представлява обща част на сградата в
режим на ЕС, както и предявеният при условията на евентуалност установителен иск за
признаване правото на собственост върху процесния недвижим имот на основание
давностно владение в периода от 1974 г. до момента на депозиране на ИМ.
ОСЪЖДА Етажните собственици на жилищна сграда с адрес: гр. София, ул.
„Тинтява“ № 14, представлявана от управителя Марияна Тодорова Петкова, да заплатят на
МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛАРИЯ, с адрес: гр. София, ул.
„Дякон Игнатий“ № 3, сумата в размер на 490,57 лв., представляващи разноски по гр.д. №
2626/2018 г. на СРС, 34 с-в и по възз.гр.д. № 13271/2019 г. на СГС, ГО, IVA възз. с-в.
ОСЪЖДА Етажните собственици на жилищна сграда с адрес: гр. София, ул.
„Тинтява“ № 14, представлявана от управителя Марияна Тодорова Петкова, да заплатят на
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „ВОЕННИ КЛУБОВЕ И ВОЕННО-ПОЧИВНО ДЕЛО“, с
адрес: гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 7, сумата в размер на 310,57 лв.,
представляващи разноски по гр.д. № 2626/2018 г. на СРС, 34 с-в и по възз.гр.д. №
13271/2019 г. на СГС, ГО, IVA възз. с-в.
3

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски Градски съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4