Р Е Ш Е Н И Е
№ 12.03.2020 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично заседание на девети март през две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВА НЕШЕВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №13819 по описа на
2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по
чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №13819/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С.
“ ЕАД *** срещу решение №31654 от 05.02.2019 г постановено
по гр.д.№84545/17 г на СРС , 67 състав ; в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание с правно основание чл.422
ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че Ж.И.Е. *** дължи разликата над 691,36
лева до предявения размер от 1774,13 лева незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2013 г – м.04.2016 г за ап.№128 в гр.София ж.к.********, ведно със
законната лихва от 20.07.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата
от 385,28 лева лихви за забава върху посочената главница за периода
15.09.2014 г – 11.07.2017 г ; разликата над 26,30 лева до предявения размер
от 28,34 лева главница за дялово разпределение за периода м.05.2013 г –
м.04.2016 г ; ведно със законната лихва от 20.07.2017 г до окончателното
заплащане на сумата ; и сумата от 5,92 лева лихви за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2014 г – 11.07.2017 г ; за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 28.07.2017 г по
ч.гр.д.№49232/17 г на СРС , 67 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта
за разноските.
Въззивникът излага доводи за
неправилност на решението на СРС , тъй като съгласно чл.33 ал.1 от ОУ потребителите на топлинна енергия са длъжни да
заплащат месечните си сметки в 45-дневен срок след изтичане на периода , за който се отнасят .
Сумите по общата фактура издадена на 31.07.2015 г и публикувана м.08.2014 г
стават изискуеми след нейното издаване . Процесните задължения за периода 05.2013
г – 04.2014 г не са погасени по давност както е приел СРС . Налице са
констативни протоколи за публикуване в интернет на процесните задължения .
Задълженията за дялово разпределение и лихви върху тях са претендирани своевременно
и са доказани .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Давността за процесните месечни вноски
е 3-годишна и тече от падежа им след публикуване на интернет страницата на
ищеца . Ищецът не е представил доказателства за публикуване на месечните сметки
и е приложим чл.114 ал.1 ЗЗД
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника “Т.С. “ ЕАД ***
на 21.02.2019 г и е обжалвано в срок на 07.03.2019 г .
Налице е правен интерес на въззивника
за обжалване на решението на
СРС в посочената част .
След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна
:
Във връзка с
чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност
и недопустимост на съдебното решение, като такива основания
в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност
съдът /принципно/ е ограничен до изложените
във въззивната жалба изрични доводи
, като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли частично исковете за СРС е приел следното . Безспорно ответникът е потребител на топлинна енергия за
процесния имот /наемател/ . Задълженията за топлинна енергия са доказани , но
са частично погасени по давност . Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 20.07.2017 г , а плащанията са дължими в 30 дневен
срок след изтичане на периода , за който се отнасят . Следователно задълженията
за периода до м.05.2014 г са погасени с 3-годишна давност по чл.111 б.В ЗЗД . Не
се дължат лихви за забава върху сумите за главница и за дялово разпределение ,
защото по делото не са представени доказателства за покана – за публикуване на
фактурата на интернет страницата на дружеството или за друга покана .
Решението на СРС е правилно в обжалваната част .
Срокът за заплащане на сумите за
топлинна енергия по чл.33 ал.1 ОУ /2014 г/ е 30-дневен , а не 45-дневен.
Издаването на обща фактура няма отношение и не променя падежа на периодичните
месечни вземания за топлинна енергия , а има значение за начисляването на лихви
за забава по чл.33 ал.4 във вр.чл.32 ал.2 ОУ /2014 г/.
По ОУ /2014 г/ месечните дължими суми
са изискуеми след покана – тридесет дни
след публикуване на сметките от страна на
ищеца на сайта му. Няма данни за публикуване на сметките на
ответниците на сайта на ищеца . Поради това по отношение на тях е приложим чл.114
ал.2 ЗЗД , според който ако вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня , в който задължението е възникнало. В случая е видно от
представените писмени доказателства и ССЕ , че ежемесечните съобщения към
фактура са издавани на последния ден от съответния месец . Заявлението от
20.07.2017 г и последващата исковата молба по чл.422 ГПК са прекъснали давността
за вземанията за периода 07.2014 г - м.04.2016 г.
Мотивите на СРС съдържат неточности по отношение на периода след 03.2014 г , за който са в сила
ОУ /2014 г/ . При тези ОУ липсва падеж в 30 дневен срок след изтичане на
периода , за който се отнасят /така е по ОУ-2008 г/ . Безспорно за периода до
м.05.2014 г месечните задължения са погасени по давност и решението на СРС е
правилно в тази част .
По отношение на лихвите за забава СРС правилно е приел , че по делото не са
представени доказателства за публикуване на процесните фактури в интернет
респ.не е установен точният им падеж и датата на забава по чл.86 ал.1 ЗЗД .
Липсва покана и по отношение на лихвите за забава върху главницата за дялово
разпределение . И в тази част решението на СРС е правилно .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди
в обжалваната част и в частта за разноските . С оглед изхода на делото в тежест
на въззивника са деловодни разноски на въззиваемата страна в размер на 370 лева
адвокатско възнаграждение . Адвокатското възнаграждение не се явява прекомерно
, тъй като е близко до минимума .
На основание
чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото
решение не подлежи на обжалване.
По изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№31654 от 05.02.2019 г постановено
по гр.д.№84545/17 г на СРС , 67 състав ; в частта , с която
са отхвърлени исковете на “Т.С.” ЕАД *** с правно основание с правно основание
чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД да се признае за установено , че Ж.И.Е. *** дължи разликата над 691,36
лева до предявения размер от 1774,13 лева незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2013 г – м.04.2016 г за ап.№128 в гр.София ж.к.********, ведно със
законната лихва от 20.07.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; сумата
от 385,28 лева лихви за забава върху посочената главница за периода
15.09.2014 г – 11.07.2017 г ; разликата над 26,30 лева до предявения размер
от 28,34 лева главница за дялово разпределение за периода м.05.2013 г –
м.04.2016 г ; ведно със законната лихва от 20.07.2017 г до окончателното
заплащане на сумата ; и сумата от 5,92 лева лихви за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода 15.09.2014 г – 11.07.2017 г ; за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 28.07.2017 г по
ч.гр.д.№49232/17 г на СРС , 67 състав ; както и в частта за разноските .
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД *** да заплати на Ж.И.Е. *** сумата от 370 лева разноски
пред СГС .
Решението не
подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.