Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Гр. София, 14.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,
IV “Д” въззивен състав, в
публичното заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 9996 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение №
86175 от 05.04.2019
г. по гр. д.
№ 21873/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 26 състав по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу С.Х.Б., ЕГН **********
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД съдът е признал за установено в отношенията между
страните, че С.Х.Б. дължи на „Т.С."
ЕАД сумите както следва: сумата от 1 965,12 лв., представляваща продажна цена
за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г. в имот
с абонатен № 277170, находящ се в гр. София, ж.к. „********, ап. 63, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.11.2016 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 134,27 лв., представляваща обезщетение за забава в
погасяване на главния дълг за периода 15.09.2015 г. - 05.10.2016 г., като е
отхвърлил останалата част от исковете до размера от 1 997,22 лева за главницата
и 136,12 лева за лихвата, като неоснователни.
Със същото решение
С.Х.Б. е осъдена да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от 670,15 лева - разноски по
исковото производство по компенсация с разноските на ответната страна, както и
сумата от 66,58 лв. - разноски в заповедното производство по гр. д. 62066/2016
г., СРС, 26 състав.
Недоволна
от така постановеното решение, в частта, с която са уважени установителните искове
с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 149 от ЗЕ, и
исковете по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД е останала ответницата С.Х.Б.,
която го обжалва при твърденията, че решението е неправилно, недопустимо и
невалидно по подробно изложени в жалбата съображения. По-конкретно твърди, че
липсват убедителни писмени доказателства за дължимост на присъдените от
първоинстанционния съд суми. Според ответницата не е налице сключен писмени
договор между страните, поради което липсва облигационно правоотношение. Топлоенергията
не е определена по количество и качество, нарушени са нормите на ЗЗП. Искането
към въззивната инстанция е да отмени обжалваното решение, като противоречащо на
цитираните в жалбата регламенти, разпоредби на Конституцията на Р. България, на
общностното право на Европейския съюз, да прогласи нищожност на Заповедта по
чл. 410 ГПК и отхвърли изцяло иска като недоказан по основание и размер.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД чрез
процесуалният си представител юрк.М.Ш.депозира молба от 15.06.2020 г., в която моли съда да даде ход на делото в тяхно
отсъствие, излагат се съображения по същество на спора. Претендира разноски за
юрк.възнаграждение, прави възражение за прекомерност на разноските на
въззивника.
Третото лице помагач на ищеца „Н.и.“ ООД
не взема становище по въззивната жалба и не представя доказателства.
Решението
в отхвърлителната част като необжалвано от ищеца е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176
от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по
гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на
ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
Предявеният пред първоинстанционният съд иск е установителен,
при правна квалификация чл. 415, вр. чл. 422 ГПК, за дължимост на суми
начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна
енергия на процесния адрес.
Производството се развива след
постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.”
ЕАД.
Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за
ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се
явява процесуално допустимо.
Решаващият въззивен състав приема, че в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната
сума, заявена в ИМ по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК по предявените
установителни искове.
Въззивната инстанция намира, че в правилно приложение
на материалния закон, чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката
първостепенният съд приема за установено договорното отношение между главите
страни, досежно процесния топлоснабден обект, намиращ се в сграда етажна
собственост и от това, че в исковия период ищецът подава в нея топлоенергия за
битови нужди. От представения по делото нотариален акт № 102 от 23.12.2011 г. се
установява, че ответницата е придобила чрез покупко-продажба процесния
топлоснабден имот при равни дялове заедно с лицето Д.В.Б.поради което същата е била
потребител на доставяната до имота топлинна енергия по смисъла на §1, т.42 от
ЗЕ (отм. 2012 г.), който предвижда, че потребител на топлинна
енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия. Действително с изменението на посочената
дефиниция на §
1, т. 42 (отм.) ЗЕ през 2006 г. е изменена първоначалната
дефиниция от приемането на закона, която гласи, че потребителят на топлинна
енергия за битови нужди е физическо лице, което е собственик или титуляр на
вещното право на ползване за топлоснабдения имот. Замяната на изискването
лицето да е титуляр на вещно право на ползване с по-широкото понятие ползвател,
не променя смисъла, който следва да се влага в понятието ползвател, т.е. само
лице, което е титуляр на вещно право на ползване, именно поради липсата на
промяна в дефиницията, дадена в чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Тази разпоредба е променена едва през 2012 г. и то само с оглед
промяната на използвания в закона термин от потребител на клиент. При все
това и досега под клиент на топлопреносното предприятие по отношение на имотите
в сграда в режим на етажна собственост се разбира собственикът на имота или
лицето, притежаващо вещно право на ползване.
Следователно от приемането на ЗЕЕЕ (отм.) през 1999 г. и досега със ЗЕ под потребители на топлинна енергия за битови нужди се
разбират само собствениците и лицата с вещно право на ползване (ползватели в този
смисъл) на топлоснабдените имоти в сградите в режим на етажна собственост.
Договорът за възлагане на услугата
топлинно счетоводство сключен между етажната собственост от една страна и
помагача на ищеца от друга има действие и по отношение на ответницата Б..
Валидната представителна власт на лицето, което го е подписало за всички етажни
собственици, е последица от решението на Общото събрание на ЕС за избор на
търговец, който да извършва дяловото разпределение – дружеството помагач. Доколкото
решението на общото събрание на етажната собственост не е оспорено и не е
отменено от съда по реда на чл. 13 ПУРНЕС /отм./, следва да се приеме, че то е
валидно взето и съответно сключеният въз основа на него договор с фирмата за
дялово разпределение е валидно сключен.
На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката,
в сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията
по повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и
потребителят на същата се уреждат от публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Предвид
липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ
съдът намира, че приетите от „Т.С.“ ЕАД и одобрени от Комисията общи условия за
процесния период, публикувани най-малко в един местен и един централен
всекидневник са обвързващи между ищеца и ответника. Следователно решението е
обосновано в частта, с която СРС приема за доказано основанието (източниците на
вземанията, предмет на установителните искове).
Решението е обосновано и правилно в
частта, в която районният съд приема за доказан размера на задължението
за цена на топлинна енергия по отношение на ответницата С.Б. за сума в размер
на 1 965,12 лв. за периода от м.05.2014
г. до м.04.2016 г.
Претендираните вземания не са установени
единствено от счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените
едностранно съставени частни документи. Изводът на СРС е направен при съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства, включително чрез
заключението на СТЕ и ССчЕ, които съдът
кредитира като обективни и компетентни, от които се установява, че сумите за
топлинна енергия за имота на ответника са начислени в съответствие с
действащата към съответния период нормативна уредба. Количеството доставена
топлоенергия е отчитано по показанията на общия топломер в абонатната станция,
след приспадане на технологичните разходи, които са за сметка на
дружеството-доставчик.
Съгласно заключението на СТЕ се установява, че дяловото разпределение през
процесния период е извършвано от фирма „Н.и.” ООД на база реален отчет на
разпределителите по т.6.4 от Приложението към Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. При отчета на дяловите единици са
съставени протоколи за главен отчет с подпис на абоната /лице подсигурило
достъп/. Показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в
подробните изравнителни сметки. Топлата вода е начислявана по реален отчет по
т.5.2. от Приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
Показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните
изравнителни сметки.
Топлината отдадена от сградната инсталация е изчислявана по формула - т.6.1.1. от Приложението към Наредба № 16-334 на база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода. ТЕ от сградната инсталация е разпределяна на база пълен отопляем обем на имота – 222 м3. / включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата, предвидени за отопление по проект./.
За процесния период остойностяването на
потребената топлинна енергия се е извършвало от Топлофикация -София АД на база
прогнозни стойности по чл. 71 от Наредба № 16-334 с годишно изравняване по
реален отчет на монтираните в имота уреди от ФДР. Отчитането на постъпилата
топлинна енергия в абонатната станция става по топломер. Отчетената енергия,
след приспадане на технологичните разходи, се разпределя между потребителите в
съответствие с нормативната уредба - Закон за енергетиката чл. 139-148, Наредба
за топлоснабдяването - чл. 67-70 и приложение към чл. 58.
Количеството топлинна енергия за горещо
водоснабдяване се разпределя между потребителите въз основа на изразходваните
от тях количества гореща вода отчетени по водомер и по т.5.2. от Приложението
към чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. Количеството топлинна
енергия за отопление се получава като разлика между общото количество топлинна
енергия /след приспадане на технологичните разходи/ и количеството топлинна
енергия за горещо водоснабдяване. Количеството топлинна енергия отдадена от
сградната инсталация се определя от фирмата за дялово разпределение по
формула-т.6.1.1. от Приложението към Наредба №16-334 на база отоплителна
мощност на инсталацията и денградусите за периода. Количеството топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на
пълния отопляем обем на имотите по проект.
Количеството топлинна енергия за
отопление на отделните имоти се разпределя между потребителите според
показанията на техните уреди. Общият топломер в АС се отчита по електронен път
в началото на всеки месец, като с помощта на т.н. „терминал” се снема
показанието на топломера в 0,00 часа на първо число на месеца. От отчетеното
количество ТЕ се приспадат технологичните разходи.
Количествата топлинна енергия за
технологични разходи на абонатната станция са отчислявани за сметка на „Т.-С.” –
АД. Топломера се състои от разходомерна част, електронен блок и датчици.
Метрологичната проверка се прави на всеки две години, като се демонтира уреда и
се проверява в метрологична лаборатория лицензирана от ДАМТН. Поставят се холограмни
лепенки на електронния блок и на двата датчика /единия включен към подаващата
гореща вода от ТЕЦ, а другия включен към връщащата вода към ТЕЦ/ удостоверяващи
до кога важи метрологичната проверка. През процесния период топломера за долен
кръг е преминал през необходимите метрологични проверки, всички със заключение:
съответства.
Вещото лице е определило точната дължима
сума за аб.№ 277170 – 3 930,24 лв. от които ответницата дължи ½, а
именно – 1 965,12 лв.
Основателността на иска за мораторна
лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно Общите условия на ищцовото дружество,
след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за
отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Общия размер на лихвите за периода на забавата от 15.09.2015
г. до 05.10.2016 г. вещото лице по ССчЕ е определило на сумата 268,53 лева, от
които ответницата дължи ½, а именно сумата от 134,27 лв. до който размер предявеният иск правилно е били уважен
от първостепенния съд, а за горницата до пълният му предявен размер от 136,12
лева искът за обезщетение за забава върху главницата за ТЕ е бил отхвърлен като
неоснователен.
Установява се от
заключението на ССчЕ, че ответницата не е платила претендираните от ищеца суми
за исковия период.
Настоящият съдебен състав
намира за неоснователни доводите на ответницата, че не е установено точното
количество доставена топлинна енергия, респ. не били установени качествени
изисквания, поради което сделката нямала предмет. На първо място и в ОУ от 2008
г. е въведено като задължение за продавача да осигурява в абонатната станция
температурен режим и количество на топлоносителя, съответстващо на договорената
мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната инсталация за отопление и
на топлата вода за битови нужди. Температурният режим е посочен като общ за
цялата топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници. Въведено е и
задължение за продавача с избрания от него температурен режим и количество
топлоносител, постъпващо в абонатната станция, да осигурява температура на
подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от подгревателя
към сградната инсталация и поддържане на предвидените по проект температури в
отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса при изчислителни
режими - чл. 5 от ОУ. Съгласно чл. 17 от ОУ от 2008 г. продавачът е длъжен да
поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и
температурния график на топлопреносната мрежа. Температурният график отчита
промяната на температурата на топлоносителя при промяна на температурата на
околния въздух с цел достигане на предвидената температура вътре в отопляемите
помещения, когато вътрешната отоплителна инсталация работи според
предписанията. Температурният график осигурява баланса между производство,
пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество на топлоснабдяването.
В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като продавач на топлинна
енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно температурния график
на топлопреносната мрежа. А според чл. 132, ал. 1 от ЗЕ операторът на
топлопреносната мрежа (който е част от топлопреносното предприятие) е длъжен да
осигурява режима на работа на топлопреносната мрежа в съответствие с
изискванията на наредбата по чл. 125, ал. 3 - Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването. А според последната операторът на топлопреносната мрежа
осигурява режима на работа на топлоснабдителната система, като определя
температурата и налягането на топлоносителя в съответствие с изчислителния
хидравличен режим и приетия температурен график за постигане на минимални
разходи при производството и преноса на топлинната енергия до съоръженията на
потребителите и следи за спазването им. Именно това определя качествените
параметри на доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за
конкретната температура на водата на битово горещо водоснабдяване - 55 градуса
на изхода от подгревателя към сградната инсталация, докато за отопление на
помещенията задължението на топлоснабдителното предприятие - продавач на
топлинна енергия е да осигури такива качествени показатели на подавания
топлоносител, които съобразени с конкретните атмосферни условия да осигурят
достигане на предвидените проектни температури в отопляемите помещения, при
съответно нормална работа и на вътрешната отоплителна система като част от
сградната инсталация. Тези параметри са определени точно и ясно, респ. посочен
е механизъм за определянето им в зависимост от предварително разчетени
критерии.
От друга страна, задължение
за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество
топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост. Оттук
отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители
се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна
инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация,
според чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за
разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите
на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии (§1, т. 3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост. А щом е така, то следва да се приеме, че етажните
собственици са длъжни да поддържат тези инсталации в подходящо за експлоатация
състояние. Монтираните отоплителните тела са собственост на собствениците на
имотите, които се топлоснабдяват.
На следващо място, по
отношение на количеството и качеството на доставената топлоенергия потребителят
разполага с възможност за рекламация при условията на Общите условия, която
рекламация е обвързана от определени срокове, каквато не се твърди и не се
доказва да е била направена, поради което и съдът приема, че е налице приемане
на услугата от страна на потребителя, съответно същата е била с необходимото
качество. Следва да се отбележи, че съгласно Решение № 507/22.01.2013 г. по гр.
дело № 1557/2011 г. на ВКС, IV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК и
представляващо задължителна практика за съдилищата, в тежест на ответника по
иска е да докаже твърденията, че извършеното вътрешно разпределение на
разходите за отопление и топла вода на дружеството - топлинен счетоводител е
неточно.
Неоснователни са и възраженията
на ответницата за неравноправност на общите условия на ищеца в нарушение
изискванията на ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. Съгласно
практиката на СЕС, когато са налице необходимите за това правни и фактически
обстоятелства, националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния
характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в
потребителските договори и по този начин да компенсира неравнопоставеността,
съществуваща между потребителя и продавача или доставчика. В чл. 3, § 1 на
Директива 93/13/ЕИО е предвидено, че в случаите, когато дадена договорна клауза
не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки
изискването за добросъвестност тя създава в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Преценявайки клаузите от представените Общи условия на договорите за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.” ЕАД, въззивният съд не установи
наличието на такива, които да са неравноправни по смисъла на ЗЗП или
Общностното право. В тях ясно и подробно са посочени правата и задълженията на
дружеството - продавач на топлинна енергия и на физическото лице - потребител
на топлинна енергия. От съдържанието на правата и задълженията на потребителите
не може да се приеме, че в нарушение на изискването за добросъвестност за тях
са въведени множество задължения за сметка на правата им, т. е. че е налице в
техен ущърб дисбаланс между правата и задълженията им. Следва да се подчертае също
така, че в случая не се касае за клаузи, върху чието съдържание потребителят не
може да влияе, с оглед предвидената в чл.150, ал.3 ЗЕ възможност в срок до 30
дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия. Жалбоподателката не са е възползвала от
тази възможност. Ето защо доводите за неравноправност на общите условия на
ищеца се явяват неоснователни.
С ТР
№ 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Неоснователно е и възражението на
ответницата и за това, че е нарушен чл. 13 от Директива 2006/32 относно
ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни
услуги /отм./, съответно сегашния чл. 9 от Директива 2012/27 относно
енергийната ефективност. Посочените норми предвиждат, че държавите-членки на ЕС
осигуряват предоставянето на потребителите на индивидуални измервателни уреди,
които точно отчитат потребената енергия, когато това е технически осъществимо,
финансово обосновано и пропорционално спрямо потенциалните икономии на енергия.
Без да е необходимо да се обсъжда доколко нормите на посочените директиви може
да имат хоризонтален директен ефект между частни субекти, достатъчно е да се
посочи, че условността на посочените норми не дава възможност поначало да им
бъде признат директен ефект, тъй като те не са в достатъчна степен ясни и
безусловни и оставят възможност на държавата за преценка дали да въведе
конкретното изискване. Поради това в случая нормите на посочените директиви не
могат да намерят приложение. Отделно от това обаче следва да се има предвид, че
въведената в ЗЕ възможност за извършване на топлинна счетоводство (дялово
разпределение на потребената от една абонатна станция топлинна енергия между
отделните потребители) чрез използването на индивидуални разпределителни уреди
и водомери за топла вода отговаря на целта на директивата за постигане на
възможно по-точно определяне на индивидуално потребеното количество енергия.
В заключение, съдът приема, че
задължението на ответницата е определено според отчетното количество и
подадената топлоенергия съобразно законовите изисквания.
В упражнение на правомощията си по чл. 271
от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди решението в обжалваните му части.
С оглед изхода на делото, разноски следва да бъдат
присъдени на въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във
вр. с чл. 37 ЗПП в размер на 100 лв.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 86175 от
05.04.2019
г. по гр. дело
№ 21873/2017 г. по описа на СРС, І ГО, 26 състав в обжалваните части, вкл.частта
за разноските.
ОСЪЖДА
С.Х.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: ********, с адрес: *** сумата от 100 лв.,
представляваща сторените в производството разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Н.И.“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.