Р Е
Ш Е Н
И Е
№
43 06.01.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ІI - ри граждански състав, в
публично заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря
Десислава Кръстева,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 10956 по описа на ПРС, 2 – ри гр. състав за 2019 г.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 99
и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД от „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД – гр. София, срещу М.Б.К., ЕГН **********, с адрес: *** за признаване на
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: 581,06 лева представляваща главница по
договор за стоков кредит № **** от ****, сключен с „Банка ДСК” ЕАД, вземанията
по който са прехвърлени с Приложение № * от **** към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от **** г. на „Агенция за събиране на
вземания” АД, чийто правоприемник е кредиторът; договорна лихва в размер на 134,56 лева; лихва за забава в размер на 146,86
лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
03.04.2019 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
5245/2019 г. на ПРС, III гр. с-в.
Обстоятелства,
от които произтичат твърденията на дружеството - ищец:
В
исковата молба ищецът твърди, че на 07.12.2016 г. бил сключен Договор за стоков
кредит № ***** между ответника и Банка ДСК ЕАД, при спазване на разпоредите на
ЗПК, по силата на който банката се задължила да предостави на ответника сумата
от 581,06 лева за закупуване на стоки. Сумата по кредита била усвоена чрез
превод по банковата сметка на съответния търговец, с което кредитодателят
изпълнил задълженията си по договора. По договора за стоков кредит била
уговорена договорна лихва в размер на 134,56 лева, платими на 12 месечни
погасителни вноски, 11 броя от които в размер на 59,64 лева и последна
погасителна вноска в размер от 59,58 лева. Срокът на договора изтекъл с падежа
на последната погасителна вноска- 07.12.2017 г. Длъжникът не бил извършвал
плащания по договора за кредит. На ответника било начислено и обезщетение за
забава в размер на 146,86 лева, който бил съвкупност от лихвите за забава,
изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. На
08.08.2017 г. било подписано Приложение № * към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от ***** г. между „Банка ДСК” ЕАД и „Агенция за
събиране на вземания” АД, чийто правоприемник е кредиторът, с което са изкупени
дължимите вземания, ведно с всички привилегии и обезпечения, като длъжникът бил
надлежно писмено уведомен за прехвърлянето с изпратено уведомително писмо.
Агенция за събиране на вземания ЕАД се снабдило със заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу ответника за процесните суми. В законоустановения срок
постъпило възражение от длъжника, което обуславяло интерес от подаването на
настоящия иск.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК от ответника М.Б.К. не е постъпил
писмен отговор, нито е изразено становище по иска, като същата не е изпратила свой процесуален
представител на първото по делото съдебно заседание, не е ангажирала
доказателства и не е направила искане за разглеждане на делото в нейно
отсъствие.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
Като писмени доказателства по
делото са приети копие на договор за стоков кредит от ***** г., ведно с
погасителен план и общи условия към него, съгласие за застраховка и прилежащи
документи, копие на рамков договор за цесия от ******, ведно с потвърждение за
цесия и копие на извлечение от Приложение № * към договора, пълномощно за
уведомяване за цесия, копие от пълномощно за уведомяване на длъжника от името
на цедента, уведомително писмо по чл. 99 от ЗЗД и копие на известие за
доставяне.
Ответника не твърди и не ангажира
доказателства за извършено плащане.
В исковата молба
е обективирано искане от пълномощника на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение при наличие на предвидените в чл. 238 от ГПК
предпоставки.
Препис от
исковата молба е редовно връчен на ответника М.К.. Същата е редовно призована и
за първото по делото заседание, като в изпратеното й съобщение, изрично е
вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно
заседание без да е направено изрично искане делото да се гледа в нейно
отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
От друга
страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и ангажираните от ищеца, приети по делото
писмени доказателства, се налага извод, че искът е вероятно основателен.
В тази връзка
съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, поради което искът следва да бъде
уважен, без решението да се мотивира по същество.
Предвид
горното, следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното
парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за
изпълнение. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според
мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в
исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив,
които да се отрази в настоящото решение.
На основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените разноски за настоящото производство, които се
претендират и са налице доказателства, че са действително заплатени- държавна
такса за образуване на делото в размер на 125 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева, както и разноските в заповедното
производство – заплатена ДТ в размер на 25 лева и възнаграждение за юрисконсулт
в размер на 50 лева.
Поради
изложеното и на основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника М.Б.К., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД – гр. София, с ЕИК: 20360940, със седалище и адрес ан
управление в гр. София, ж.к. „Люлин“ 10, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 следните суми: 581,06 лева представляваща главница по
договор за стоков кредит № **** от ****, сключен с „Банка ДСК” ЕАД, вземанията
по който са прехвърлени с Приложение № * от **** към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от ***** г. на „Агенция за събиране на
вземания” АД, чийто правоприемник е кредиторът; договорна лихва в размер на 134,56 лева; лихва за забава в размер на 146,86
лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
03.04.2019 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
5245/2019 г. на ПРС, III гр. с-в.
ОСЪЖДА М.Б.К., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на ищеца „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД – гр. София, с ЕИК: 20360940, със седалище и адрес ан
управление в гр. София, ж.к. „Люлин“ 10, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от
общо 275 лева /двеста седемдесет и
пет лева/, представляваща направени по делото разноски, от които-
заплатена ДТ в размер на 125 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
150 лева, както и направените в заповедното производство разноски в размер на общо
75 лева /седемдесет и пет лева/, от които-заплатена
ДТ в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Решението не
подлежи на обжалване, а ответникът разполага със защита срещу него, съобразно
чл. 240 от ГПК.
Препис от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/ Диляна Славова
Вярно с оригинала!
Д. К.