РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№. 1024/20.5.2021г.
гр. Пловдив, 20 май 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХІХ състав, в открито заседание на двадесети април две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ТАТЯНА
ПЕТРОВА
при секретаря Д. Й. и
участието на прокурора Б. М.,
като разгледа
докладваното от чл. съдията ТАТЯНА
ПЕТРОВА к.а.н.дело № 670 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбите и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава
Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1,
пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.
2.
Образувано е по
касационна жалба предявена от М.Р.Д., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника си
адвокат С.П., против Решение № 260222 от 11.02.2021 год. на Пловдивски районен
съд, Х наказателен състав, постановено по а.н.дело № 6640 по
описа на същия съд за 2020 год., потвърждаващо Електронен
фиш серия К № 3091545 на ОД на МВР гр. Пловдив, с който на жалбоподателя, на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 600
лв., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.
Поддържаните касационни основания се
субсумират в изводите, че атакуваното решение е постановено в нарушение на
закона.
Иска се обжалваното решение на
Пловдивски районен съд и издадения електронен фиш (ЕФ) да бъдат отменени.
Претендира се присъждане на разноските за двете съдебни инстанции (с молба вх. № 6790/15.04.2021
г. по описа на съда).
3. Ответникът по касационната жалба – ОД
на МВР гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, счита оспореното решение
за законосъобразно, съответно касационната жалба за неоснователна по съображения
изложени в писмено становище приложено по делото. Единственият
конкретен аргумент в тази насока е, че „винаги скоростта, която е зачетена
от АТСС е на автомобила, който попада на пресечната точка между хоризонталните
и вертикални маркери на изображението“. В случая това е именно автомобил с
рег. № ***. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение (без
последното да е конкретизирано за коя съдебна инстанция е платено)
и се иска същото да бъде намалено до размера на „минималното предвидено от
закона“. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
4.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата
е неоснователна.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ.
За фактите:
6. Пловдивският районен съд е бил
сезиран с жалба, предявена от М.Р.Д., срещу Електронен фиш серия К № 3091545 на ОД на МВР гр.
Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП,
му е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 600 лв., за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от същия закон.
На 15.10.2019 г. в 16.29 ч., в гр.
Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 1, посока бул. „Кукленско шосе“, при въведено
ограничение на скоростта 50 км/ч, е заснето с автоматизирано техническо
средство № 11743са и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в
полза на водача, движението на МПС лек автомобил БМВ 530 ХД, с рег. № ***, със
скорост от 95 км/ч при разрешена 50 км/ч. При това положение е констатирано
превишение на скоростта с 45 км/ч. Въз основа на заснемането е издаден електронен
фиш, в който като нарушител е вписано лицето М.Р.Д., на чието име е регистрирано
процесното МПС.
Административното наказание е наложено
при тази фактическа и правна обстановка. Към доказателствения материал по
делото са приобщени снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г., част от „Ръководство за
работа със СПУКС от потребителите – оператори“.
7. С обжалваното пред настоящата
инстанция решение, Районен съд – Пловдив е приел, че при издаване на електронния
фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните
доказателства безспорно се установява
извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП.
По отношение на
възражението на жалбоподателя, за наличие на съществено процесуално нарушение с
оглед липса на реквизити в протокола по чл. 10 от Наредбата, районният съд е
приел, че в процесния протокол са описани мястото на извършване на контрола,
времето, през което е бил осъществен същият и е посочен начинът на измерване,
както и обстоятелството, че АТСС е било разположено и настроено съгласно
изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, а
сочените от процесуалния представител на жалбоподателя липси на реквизити не се
отразяват на законосъобразността на извършения контрол чрез АТСС. Констатирано
е от съда, че макар в обсъждания протокол да не са посочени номера на първото
статично изображение и номера на последното статично изображение, то видно от представеното статично изображение,
същото е от дата 15.10.2019 г. и от час – 16,29 ч., т.е. датата на статичното
изображение съвпада с датата, посочена в протокола по чл. 10, а именно – 15.10.2019
г., като посоченият в снимката час попада във времевия интервал, в който е било
извършено заснемането – от 15,10 ч. до 17,45 ч.
Все в тази насока в
мотивите на обжалвания съдебен акт е прието, че непосочването в Протокола по
чл. 10 от наредбата дали АТСС е преминало техническа проверка също не се
отразява на законосъобразността на издадения ЕФ, стига същият действително да е
преминал такава проверка, какъвто е настоящия случай, доколкото по делото е
представен Протокол за премината проверка № 57-С-ИСИС/30.09.2019 г. на
използваното от органите на МВР АТСС. По отношение на реквизита брой часове на работа,
съдът е посочил, че същият дори и ненаписан в протокола е лесно установим с
оглед посочените начало и край на работа на АТСС, като в конкретния случай АТСС
е работило 2 ч. и 35 мин. Констатирано е също така от съдържанието на самия
протокол, че вписаните в протокола начало и край на контролирания участък се
попълват само при режим на измерване "Д" – в движение, какъвто не е
бил режимът на измерване в настоящия случай, тъй като АТСС е работило в режим
на измерване "С" – стационарен. Посочено е още от съда, че номер на
служебния автомобил, в който е позиционирано техническото средство, се попълва
само при мобилно АТСС в МПС, като процесното АТСС не е от такъв тип видно от
приложената по административнонаказателната преписка снимка.
По отношение на възражението,
че на приложената снимка са заснети два автомобила, на които са видими
регистрационните номера, поради което няма как по несъмнен начин да се установи
кой от двата автомобила се е движил с посочената в ЕФ скорост, съдът е приел
следното:
Видно от представеното „Ръководство
за работа със СПУКС от потребителите-оператори на техническо средство –
видеокамера модел ARH CAM S1“, същото осъществява контрола на скоростта чрез
лазерен измерител, като скоростомера може да изпълнява автоматично разпознаване
на регистрационни табели на всички ППС, преминали през лъча на лазерния
измерител, които са видими за камерата и не са повредени или силно замърсени.
При установяване на нарушение се регистрира събитие, като се създава снимка със
съответното регистрирано нарушение или преминаване. Така нарушението бива
извършено от превозното средство, намиращо се в центъра на снимката (заснемано
от лазерния измерител), което в настоящия случай се явява автомобилът с рег. № ***.
За пълнота, съдът е посочил, че към момента на установяване на процесното
нарушение другият автомобил на снимката, движещ се в същата посока като
процесния автомобил, въобще не е преминал все още през лъча на лазерния
измерител (през центъра на снимката), като към момента на заснемането тепърва
предстои преминаването му, респ. отчитането на скоростта му.
И накрая, по отношение на
възражението на жалбоподателя, че разпознатият рег. № на автомобила съгласно
получената информация от ОД на МВР, е рег. № ***(а не рег. № ***), съдът е съобразил,
че от значение е снимката, на която се виждат два автомобила с два различни
регистрационни номера – рег. № ***и рег. № ***, а производителят на АТСС е
предвидил в ръководството, че поради възможността разпознатият номер да не съответства
на действителния номер на заснетото превозно средство, се предвижда записите да
се прегледат от оператор с цел установяване на действителния регистрационен
номер на МПС, като при необходимост се коригират данните за непълно заснетите
регистрационни номера и тези с ниска степен на разпознаване, след което се
потвърждава нарушението (т. 5. 5. от Ръководството за употреба на АТСС). В
обобщение съдът е посочил, че в случая безспорно разпознаващият механизъм е
отчел третата цифра от номера на заснетия автомобил като 7, а не като 2 (поради
сходността на двете цифри), като в действителност цифрата е 2, видно от
снимката, като номерът на автомобила на нарушителя е рег. № ***.
ІV. За правото:
8. Решението е неправилно.
9.
За разрешаването на
настоящия административноправен спор е необходимо да бъдат съобразени
приложимите в случая правни норми.
Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер
на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на
електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Легална дефиниция на понятието
„Автоматизирани технически средства и системи" (АТСС) е дадено в § 6, т.
65 от ДР на ЗДвП и това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на
контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган и б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
Детайлно, условията и редът за
използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, са уредени
с НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (наричана
по-долу за краткост Наредбата).
Според чл. 10, ал. 1 и 3 от Наредбата,
за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно
приложението, като при работа с временно разположени на участък от пътя АТСС за
контрол на скоростта, каквото е използвана в конкретния случай, протоколът се
попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението
на уреда.
За осъществяване на контрол с АТСС
служителят позиционира служебен автомобил или мотоциклет или временно разполага
АТСС на участък от пътя и насочва уреда в контролираната посока, като включва
АТСС и извършва необходимите първоначални настройки за започване на
автоматизирания контрол и поставя начало на работния процес. По време на
измерване на скоростта от мобилно АТСС служителят може да осъществява
наблюдение за функционирането на уреда или да осъществява регулиране и
подпомагане на движението, както и контрол за спазване правилата за движение.
След изтичане на времето за контрол служителят изключва АТСС, като информацията
със запаметените от уреда данни се съхранява в локална компютърна конфигурация
или локален сървър за издаване на административни документи във връзка с
установените нарушения, което се отразява в протокола по чл. 10 (чл. 9, ал. 1 –
4 от Наредбата).
10.
Следва да се констатира, че макар оспореният ЕФ да съдържа
всички изискуеми от закона реквизити, това обстоятелство не е в състояние да
санира допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила при
неговото издаване.
От данните по делото не се установява
да е изпълнено императивното изискване на горецитирания чл. 10, ал. 3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., а именно да е направена снимка на
разположението на уреда, доколкото в случая не е спорно, че е използвано
временно разположено на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта. Отбелязване
в тази насока липсва в приобщения към доказателствения материал по делото
задължителен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Действително по делото е представена
снимка за временно разположено на участък от пътя АТСС за контрол на скоростта,
но тя по никакъв начин не може да се обвърже с деня на осъществявания контрол,
нито с мястото на което се твърди АТСС да е разположено.
Наличието на снимка на разположението
на уреда, която е неразделна част от протокол по чл. 10 от Наредбата, има за
цел да даде визуална представа къде и как точно е било поставено процесното автоматизирано
техническо средство (АТС), за да се прецени дали мястото и начина на
разположението му отговарят на посоченото в протокола, включително дали е било разположено
спрямо посоката на движение на заснетия автомобил.
Доколкото решението не може да почива
на предположения, а на конкретно установени факти и обстоятелства, в случая
следва да се приеме, че снимка по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. не е направена в деня на осъществявания контрол – 15.10.2019 г. Това
от своя страна възпрепятства съда да формира категоричен извод за
местоположението на процесното АТСС, както и за местоположението на заснетия
автомобил в момента на засичането на скоростта му.
11. Впрочем най-същественото в случая е,
че от представената към ЕФ снимка по никакъв начин не може да се установи
скоростта на кое точно МПС от заснетите два автомобила е отчетена с процесното
АТСС. В текстовото съдържанието на тази снимка липсва индивидуализация на автомобила,
чиято скорост е засечена с автоматизираното техническо средство.
В тази връзка, наложително е да се
констатира, че според т. 5.4. от приетото по делото "Ръководство за работа
със СПУКС от потребителите – оператори“ за техническо средство, видеокамера
модел ARH САМ S1, „Снимките съдържат информация за разпознат номер на МПС и
метаданни характеризиращи нарушението (GPS координати, точен адрес, посока на
движение "от – към", дата час на нарушението, установена скорост на
движение на МПС с техническото средство и др.). В тях се отразяват и въведените
от оператора данни в СПУКС за местонахождение (град, населено място и
административен адрес), ограниченията на скоростта въведени с пътни знаци,
пътната маркировка и др....“. На дадената като илюстрация снимка в
ръководството, информацията относно регистрационния номер на автомобила е
налична, но такава информация липсва в представената по делото снимка. В този
смисъл, трябва да се съобрази и разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, според
която, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното
превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес.
Липсата на данни относно
регистрационния номер на моторното превозно средство в случая е било
достатъчно, процесния електронен фиш да бъде отменен, като издаден в нарушение
на административнопроизводствените правила.
12. Твърдението на ответната организация, че „винаги
скоростта, която е зачетена от АТСС е на автомобила, който попада на пресечната
точка между хоризонталните и вертикални маркери на изображението“, не се
подкрепя от събраните по делото писмени доказателства, включително и от
съдържанието на приобщеното по делото "Ръководство за работа със СПУКС от
потребителите – оператори“. В представената част от последното (доколкото, каза се,
ръководството не е представено в неговата цялост), липсват указания за начина на
определяне на зоната за измерване върху доказателственото изображение (които биха могли да
дадат възможност да се формира извод, че процесният автомобил попада именно в
тази зона, при положение че на представената по делото снимка са заснети два
автомобила), липсват
също така и данни съществуват ли други зони, които се определят от маркерите на
изображението и какво е тяхното значение при определяне на нарушителя и
най-вече съществува ли зона (от изображението),
в която, за да се гарантира абсолютна сигурност при определяне на нарушителя,
се допуска наличието само на едно превозно средство и коя е тя.
13. На следващо място е необходимо да се констатира, че
системата е разпознала като по-бързо придвижващ се автомобил с рег. № РВ 7672
АВ, какъвто изобщо липсва на доказателственото изображение (управляваният от Д.
автомобил е с рег. № РВ 7622).
В тази връзка следва да бъде
съобразена т. 5.5. от ръководството, в която е предвидено, че при непълно
разпознаване на регистрационния номер на МПС автоматично се маркира конкретния
запис като недостоверен. Впоследствие тези записи се преглеждат от оператор с
цел установяване на действителния регистрационен номер на МПС, като операторът
проверява, потвърждава и/или ако е необходимо коригира данните за непълно
заснетите регистрационни номера и тези с ниска степен на разпознаване, след
което потвърждава нарушението.
По делото не се твърди и не се
установява така допусната грешка от АТСС да е отстранена от оператор (приложената на лист
8 по АНД № 6640/2020 г. на РС – Пловдив, „Обща информация“ за процесното
нарушение е за МПС с рег. № РВ 7672 АВ, т.е. няма корекция), съответно операторът да е потвърдил
нарушението.
Изложеното в настоящата точка също е
самостоятелно основание за отмяна на спорния ЕФ, тъй като между разпознатия от
АТСС регистрационен номер и доказателственото изображение е налице очевидно
разминаване. Това, според настоящия съдебен състав, подлага на основателно
съмнение достоверността на регистрираните от автоматизираната система данни,
още повече, че в случая дори липсват данни въпросният запис да е маркиран
автоматично като невалиден.
14. При това положение, въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, не може да се установи по
непротиворечив начин осъществено ли е така визираното в спорния електронен фиш
нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДвП. Това установяване в
случая се извършва само въз основа на писмени доказателства, а последните,
както вече бе констатирано по-горе, са непълни и неточни.
15. Изложеното до тук, не е съобразено от
първоинстанционния съд при постановяването на обжалваното в настоящото
производство решение, поради което въпросният съдебен акт се явява неправилен и
като такъв ще следва да бъде отменен, като наред с това се постанови и отмяна
на потвърдения с него електронен фиш.
16. Само за пълнота следва да се добави, че останалите
възражения на касационният жалбоподател за липса на реквизити в протокола по
чл. 10, ал. 3 от наредбата (подробно описани на стр. 3 от касационната жалба), не могат да послужат като
самостоятелно основание за отмяна на процесния ЕФ, за което в решението на
районния съд са изложени подробни мотиви, които се споделят напълно от
настоящия съдебен състав, а това прави излишно тяхното преповтаряне.
V. За разноските:
17. При този изход от спора, на основание
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във връзка с чл. 143, във връзка с чл. 228 от АПК, на
касатора следва да се присъдят съдебни разноски за две инстанции общо в размер
на 750.00 лв., така както са претендирани, съобразно представен списък на
разноските. Сумата представлява реално платени адвокатски възнаграждения (в минимално
предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, размер)
за един адвокат за всяка съдебна инстанция.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският
административен съд, ХІХ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260222 от 11.02.2021 год.
на Пловдивски районен съд, Х наказателен състав, постановено по АНД № 6640 по
описа на същия съд за 2020 год., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 3091545 на
ОД на МВР гр. Пловдив, с който на М.Р.Д., ЕГН **********, на основание чл. 189,
ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата, е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 600 лв., за нарушение на чл.
21, ал. 1 от същия закон.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пловдив да
заплати на М.Р.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата в размер на 750 лв., представляваща сторените в
производството съдебни разноски за адвокатски възнаграждения.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.