МОТИВИ
по
НОХД № 419 по описа за 2020 г.
на Районен
съд - С.
Районна прокуратура - С. е внесла
обвинителен акт срещу В.И.С. с ЕГН-**********,
роден на *** ***, с постоянен адрес:***, български гражданин, със средно
образование, неженен, работещ по трудово правоотношение и осъждан по обвинение
за това, че на 29.09.2019 г. около 18:00 часа в гр. С.
по ул. „В. Т.“ № е управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“ с peгистрационен № СС0803СК, с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, а именно 1,45 на хиляда,
установено по надлежния ред (по реда на Наредба № 1 от 19 юли 2017 год. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техните аналози, загл. изм. ДВ бр. 81 от 2018 г.), с
Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или
друго упойващо вещество в кръвта № 1120/04.10.2019 г. на „Специализирана
лаборатория за изследване на алкохол” при МБАЛ „Св. Анна - Варна” АД, като
деянието е извършено след като е бил осъден с влязла в сила на 07.07.2011 г.
Присъда № 503/23.06.2011 год. на Районен съд - С. по НОХД № 455/2011 г. за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
По искане на подсъдимия и защитника му е допуснато
производството по делото да се проведе по реда на Глава 27 от НПК в хипотезата
на чл. 371, т. 2 от НПК. С оглед разпоредбата на чл. 372, ал. 1 от НПК съдът
уведоми подсъдимия за правата му по чл. 371 от НПК и информира същия, че
събраните доказателства от досъдебното производство и самопризнанията на същия
за фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт по смисъла на
чл. 371, т. 2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата без съда да
събира доказателства за тях. Подсъдимият, предвид допуснатото предварително
изслушване, посочи че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Прокурорът поддържа обвинението.
В хода по същество държавният обвинител посочва, че
доколкото е уважено искането за разглеждане на делото по реда на съкратеното
съдебно следствие, подсъдимият е признал изложените факти в ОА. Счита, че
събраните доказателства сочат, че подсъдимият виновно е извършил деянието, за
което му е повдигнато обвинение, а именно престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК. Акцентира, че не е изтекъл давностния срок за настъпване на реабилитация,
което е основния мотив да не се съгласи на приключване на производството със
споразумение и условно наказание. Посочва, че ако съдът прецени наличието на
чл. 58а, ал. 4 от НК като по-благоприятния закон и приложи чл. 55, ал. 1, т. 1
от НК, следва да наложи наказание лишаване от свобода под минимума, което
подсъдимият да изтърпи при първоначален общ режим. Преценката на прокурора е,
че съдът следва да определи и наказание на основание чл. 343г от НК за един
по-продължителен период от време – над шест месеца. Моли съдът да осъди
подсъдимия да заплати направените по делото разноски и да му наложи глоба под
минималния размер, определен в закона – около 150 – 180 лева.
Защитникът посочва, че подсъдимият
изцяло признава фактите, посочени в обвинителния акт. Счита, че са налице
основания за приложение на чл. 55 от НК, поради оказаното съдействие от
подзащитния му. Посочва, че действително са налице предходни осъждания, но от
налагането им са изтекли повече от осем години, макар и да не е настъпила
реаблитация. Счита, че съдът може да наложи наказание лишаване от свобода,
чието изтърпяване да отложи за изпитатален срок. Акцентира, че едно ефективно
наказание би било несправедливо наказание с оглед смекчаващите отговорността
обстоятелства. Моли при определянето на кумулативното наказание глоба съдът да
вземе предвид обстоятелството, че подзащитният му получава минималната работна
заплата и да определи размер, съответстващ на имущественото му състояние.
В осигуреното му право на последна
дума подсъдимият моли ако е възможно съдът да му наложи условно наказание и
гарантира, че няма да повтори отново грешката си.
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият В.И.С. с ЕГН-********** е
роден на *** ***. Той е български гражданин, българин, с постоянен адрес:***. Завършил
е средно образование. Подсъдимият не е женен. Работи като снабдител в „А. л.“
ЕООД – гр. С.. В подадената от него декларация е отразил, че получава
минималната работна заплата. Притежава МПС – лек „Фолксваген Голф“.
Подсъдимият е осъждан:
С Присъда № 503 от 23.06.2011 г. в
сила от 08.07.2011 г. по НОХД № 455/2011 г. на Районен съд – С. подсъдимият е
признат за виновен за извършено престъпление на 13.03.2011 г. и на основание
чл. 343б, ал. 1 и чл. 55 от НК му е наложено наказание пробация, включващо
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок
от шест месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
шест месеца и безвъзмезден труд с полза на обществото с продължителност от 100
часа за срок от една година. На основание чл. 343г във вр. с чл. 37, ал. 1, т.
7 от НК съдът е лишил от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като е
зачел времето, през което той е бил лишен от това право по административен ред.
Наказанието лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е изтърпяно 13.09.2011
г., а наказанието пробация – на 19.03.2012 г.
С Присъда № 392 от 24.04.2012 г. в
сила от 09.05.2012 г. по НОХД № 170/2012 г. на Районен съд – С. подсъдимият е
признат за виновен за извършено престъпление на 18 срещу 19 септември 2011 г. и на основание чл. 195, ал. 1, т.т. 3, 4 и 5
във вр. с чл. 194, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от Наказателния кодекс съдът го е
осъдил като му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година,
изтърпяването на което на основание чл. 66 от НК е отложил за срок от три
години.
На 29.09.2020 г. свидетелите Т. Т. и
Д. П., и двамата на длъжност мл. автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – С., изпълнявали зазадълженията си по контрол на автомобилния транспорт
за времето от 07:00 ч. до 19:00 ч. на територията на гр. С. и региона. Около
18:00 ч. свид Т. спрял за проверка водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с регистрационен
№ СС СС0803СК. Водачът предоставил документи за самоличност, включително
свидетелство за управление на МПС. При проверка на документите и чрез
направените справки полицейските служители установили, че водач на МПС е
подсъдимият В.И.С.. При проведения с него разговор полицейските служители
усетили мирис на алхокол, което станало повод да му бъде извършена проверка за
наличие на алкохол в издишания от него въздух с помощта на техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабричен номер ARDN0003,
дисплеят на който отчел 1,39 промила алкохол. Подсъдимият бил тестван и за
употреба на забранени от закона наркотични вещества с техническо средство „Drugtest 5000“ с фабричен № 0019, дисплеят на
който отчел наличие на бензодиазепини. За установеното му бил съставен АУАН и
талон за медицинско изследване, като изрично му било разяснено, че следва да се
яви в ЦСМП – С. и да даде кръв за провеждане на медицинско изследване.
В 19:02 ч. подсъдимият се явил в
ЦСМП, където му била взета кръвна проба, видно от издадения протокол за
медицинско изследване. Според приложения по делото и приет сред доказателствата
Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол и
друго упойващо вещество в кръвта № 1120/04.10.2019 г., издаден от МБАЛ „Св. Анна - Варна” АД
– гр. Варна, Отделение по Съдебна медицина и Специализирана лаборатория за
изследване на алкохол, кръвната проба взета от подсъдимия отговаря на
изискванията на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата
на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни
средства. При изследване на пробата за етилов алкохол по газхроматографския
метод е установена концентрация на етилов алкохол в кръвта от 1,45 промила. След вземане на кръвна
проба подсъдимият бил отведен в РУ – С., където бил задържан за срок от 24 ч.
със Заповед за задържане на лице.
От заключението на назначената
съдебната химико-токсикологична (токсикохимична)
експертиза, от извършените изследвания на предоставените проби кръв и урина от подсъдимия
С., не се е установило наличие на наркотични вещества (лист 59 – 61 от ДП).
От направената справка в
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – С. се установява, че подсъдимият С. е правоспособен
водач на МПС от категории „В“, „М“ и „АМ“ и притежава свидетелство за
управление на МПС № ********* със срок на валидност до 19.12.2022 г. Същият има
налагани наказания по административен ред за извършени от него нарушения на
ЗДП, включително и за управление на МПС след употреба на алкохол (лист
19 - 20
от ДП).
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на самопризнанията на подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2
от НПК и приетите по делото доказателства, събрани в хода на проведеното Досъдебно
производство № 1886-ЗМ-567/2019 г. по описа на РУ – С.. Описаната фактическа
обстановка в обвинителния акт се подкрепя от събраните доказателства в ДП. Съдът намира, че събраните
доказателства по безспорен и категоричен начин установяват описаната фактическа
обстановка в обвинителния акт и авторството на деянието. Не са събрани никакви
доказателства, опровергаващи така приетите по-горе факти.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
По въпросите по чл. 301, ал. 1 от НПК:
- Налице ли е деяние, извършено ли е
то от подсъдимия и каква е правната
му
квалификация, съставлява ли деянието престъпление и каква е правната му
квалификация:
Обект на престъплението по чл. 3436,
ал. 1 и ал. 2 от Наказателния кодекс са обществените отношения, свързани с
безопасността при управление на моторни превозни средства. Престъплението е
формално, то е довършено със самото осъществяване на изпълнителното деяние. За да
е състаномерно деянието по ал. 2 от НК е необходимо деецът вече да е бил
осъждан за деяние по ал. 1.
Подсъдимият С. е осъществил
изпълнителното деяние и то се е изразило в боравене от него с различни лостове
за управление на МПС, в резултат на което са приведени в движение механизмите
му. Това управление се характеризира с особеното състояние на водача. При
управлението подсъдимият е бил с концентрация на алкохол в кръвта си 1,45 на
хиляда. В конкретния случай употребата на алкохол е установена в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства. С наредбата се урежда редът, по който се установява
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства. Съгласно чл. 1, ал. 2 от наредбата употребата на алкохол се
установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез
медицински и лабораторни изследвания. Подсъдимият е дал кръвна проба, а
проведеното ѝ изследване сочи концентрация на етилов алкохол в кръвта от 1,45
промила.
Подсъдимият С. е пълнолетен
и вменяем, следователно наказателно отговорно лице.
Действително подсъдимият
е осъждан за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс с Присъда № 503 от 23.06.2011 г. в сила
от 08.07.2011 г. по НОХД № 455/2011 г. на Районен съд – С.. Според чл. 28, ал.
1 от НК предвиденото в особената част на кодекса наказание за престъпление,
извършено повторно, се налага ако деецът е извършил престъплението, след като е
бил осъден с влязла в сила присъда на друго такова престъпление. С оглед текста
на чл. 30, ал 1 от НК правилото на чл. 28 от НК не се прилага, ако са изтекли
пет години от изтърпяване на наказанието по съответната присъда. Доколкото
наказанията по НОХД № 455/2011 г. на Районен съд – С. са изтърпени на
19.03.2012 г., посоченият в чл. 30, ал. 1 от НК петгодишен срок е изтекъл. Съдът
е запознат със съдебната практика, приемаща че по ал. 2 не е налице повторност в
смисъла ѝ, посочен в чл. 28 от НК. Настоящият съдебен състав не е
съгласен с тези изводи. В случая действително е налице квалифициращ признак
повторност, което следва от привръзката с ал. 1. Всъщност няма как да бъде
употребен израза „повторно“, тъй като по ал. 2 е установена по-ниска
концентрация на алхокол при повторно управление след употреба на алкохол. В
този смисъл, а именно че е налице повторност, съдът взе предвид следните
решения на ВКС: Решение № 146 от 05.02.2020 г. по н.д. № 653 от 2019 г. на III
Н.О. на ВКС и Решение № 49 от 10.04.2019 г. по н.д. № 1230
от 2018 г. на I Н.О.
на ВКС.
От
субективна страна подсъдимият е действал виновно с форма на вината умисъл -
съзнавал е, че след като е употребил алкохол, участва в пътното движение като
водач на автомобил.
Предвид
събраните по делото доказателства и горните разсъждения, съдът приема, че
подсъдимия С. е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 1 от
Наказателния кодекс, тъй като на 29.09.2019 г. по ул. „В. Т.“ до № в гр. С. е управлявал моторно превозно
средство – лек автомобил „Фолксваген Голф“ с регистрационен № СС0803СК, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,45 на хиляда,
установено по надлежния ред – по реда на Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози с химическо
изследване на взета кръвна проба от подсъдимия видно от Протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол № 1120 от 04.10.2019 г.
По-изложените по-горе аргументи съдът
приема, че в останалата част на повдигнатото му обвинение, а именно че е
извършил деянието след като е осъден за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК с
Присъда № 503 от 23.06.2011 г. по НОХД № 455/2011 г. на Районен съд – С., той
следва да бъде оправдан. Поради това съдът оправда подсъдимия С. в частта,
която му е повдигнато обвинение по чл. 343б, ал. 2 от Наказателния кодекс, а
именно че е извършил деянието след като е осъден с влязла в сила на 07.07.2011
г. Присъда № 503 от 23.06.2011 г. по НОХД № 455/2011 г. на Районен съд – С..
ОТНОСНО НАКАЗАНИЯТА:
За извършеното от подсъдимия С. се предвиждат наказания лишаване от свобода за
срок от една до три години и глоба в размер от 200 до 1000 лева. Съдът намира,
че не са налице основания за освобождаване на дееца от наказателна отговорност
и налагане на административно наказание, тъй като съгласно чл. 78а, ал. 6 от НК
и във връзка с Тълкувателно решение № 2 от 29.11.2007 г. на ВКС по тълк. н. д.
№ 2/2007 г., институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание е неприложим за престъпленията по чл. 343б, ал. 1
от НК и когато законовите предпоставки в чл. 78а, ал. 1 - 5 от НК са налице.
Подсъдимият е осъждан. Освен това съгласно чл. 78а,
ал. 7 от НК не се прилагат алинеи 1 - 5 на същата разпоредба, ако деецът е бил
в пияно състояние. В Наказателния кодекс не е дадено легално определение на
понятието „пияно състояние”. С Постановление № 1/17.01.1983 год. по н.д. №8/82
год. на Пленума на Върховния съд се приема, че водачът на МПС е в пияно
състояние, когато в кръвта му има алкохолно съдържание не по-малко от 0,5 на
хиляда. Пленумът възприема становището, че при наличността на такава алкохолна
концентрация, макар и да не е свързана с външни белези на опиване,
психофизиологическото състояние на водача е повлияно и той не е пригоден да
управлява безопасно моторното превозно средство. Понятието „пияно състояние” е
включено в императивната разпоредба на чл. 78а, ал. 6 от НК със ЗИДНК, обн. ДВ,
бр. 75/12.09.2006 г. в сила от 13.10.2006 г. и е основание, изключващо
приложимостта на чл. 78а НК за престъпленията по чл. 3436, ал. 1 НК. В този
смисъл е Тълкувателно решение № 2 от 29.11.2007 год. по тълк.н.д. № 2/2007 г.
на ОСНК на ВКС, а именно, че при наличието на ограничението по чл. 78а, ал. 6 НК (ДВ, бр. 75/2006 год.) - „деецът е бил в пияно състояние”, институтът на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание е неприложим за престъпленията по чл. 3436, ал. 1 от НК и когато
законовите предпоставки в чл. 78а, ал. 1 - 5 НК са налице.
При определяне на наказанията, които
следва да се наложат на подсъдимия съдът се ръководи от разпоредбата на чл. 36
от НК относно целите на наказанието, съобразявайки предвиденото от закона
наказание за извършеното престъпление, както и императивната разпоредба на чл. 373,
ал. 2 от НПК, според която норма в случаите по чл. 372, ал. 4 от НПК, какъвто е
настоящия, при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието
при условията на чл. 58а от НК. Според редакцията на чл. 58а, ал. 1 от НК при
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК съдът
определя наказанието лишаване от свобода, ръководейки се от разпоредбите на
общата част, т.е. при условията на чл. 54 от НК и намалява така определеното
наказание с една трета. Според разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК в случаите,
когато едновременно са налице условията на ал. 1 и условията на чл. 55 от НК,
съдът прилага само чл. 55 от НК, ако е по-благоприятен за дееца.
Причина за извършване на деянието се
явява нежеланието на подсъдимия да се съобрази със законоустановената забрана
за управление на МПС след като е употребил алкохол, както и с подценяването от
негова страна на общественоопасните последици от това му противоправно
поведение.
Подсъдимият е осъждан. Не е настъпила
реабилитация, тъй като са налице две осъждания, следователно следва да се
приложи чл. 88а, ал. 4 от НК, т.е. следва да изтекат сроковете по чл. 82 от НК
за всички осъждания. Няма основания за определяне на общо наказание по двете
осъждания. Последното осъждане на подсъдимия е с Присъда № 392 от 24.04.2012 г.
в сила от 09.05.2012 г. по НОХД № 170/2012 г. на Районен съд – С. и съдът му е
определил наказание лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването
на което на основание чл. 66 от НК е отложил за срок от три години. Според чл.
88а, ал. 3 от НК при условно осъждане срокът по ал. 1 вр. с чл. 82, ал. 1 от НК
започва да тече от деня, в който е изтекъл изпитателния срок. В случая
изпитателния срок изтича на 10.05.2015 г. След този срок тече и срока по чл. 82,
ал. 1, т. 4 от НК, а именно пет години. Деянието по настоящото наказателно
производство обаче е извършено на 29.09.2019 г. Следователно към момента на
деянието не е настъпила реабилитация. Съдът възприе съдебното минало на
подсъдимия като отегчаващо отговорността обстоятелство. Същевременно не може да
не бъде взето предвид обстоятелството, че от последното осъждане е изминал
период от почти седем години. С оглед събраните факти съдът приема, че
подсъдимият е съдействал при осъществяането на проверката от полицейските
служители, налице е и самопризнание. Съдът възприема това му поведение като
смекчаващо отговорността обстоятелство. Подсъдимият изразява съжаление за
извършеното и обещава да не повтаря грешката си, което също следва да бъде
преценявано като смекчаващо отговорността обстоятелство.
С оглед гореизложеното съдебният
състав прецени, че следва да приложи чл. 55, ал. 1, т. 1 от Наказателния кодекс
при определяне на наказанията, доколкото са налице повече смекчаващи
отговорността обстоятелства и само едно отегчаващо. Поради това съдът прие, че
и налагане на най-лекото, предвидено в закона наказание би било несъразмерно
тежко.
С оглед изложеното съдът определи на
подсъдимия наказания за извършеното от него престъпление по 343б, ал. 1 от НК
под най-ниския предел основание чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и
чл. 55, ал. 2 от Наказателния кодекс, а именно лишаване от свобода за срок от три
месеца и глоба в размер на 150,00 (сто и петдесет) лева, платими в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – С.. Съгласно чл. 343г от НК във всички случаи на престъпление по чл. 343б от НК съдът постановява
лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. Според приложената справка за
нарушител/водач административният орган е отнел временно свидетелството за
управление на МПС, издадено на подсъдимия до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 18 месеца. Заповедта е издадена на 30.09.2019
г., т.е. към момента са изминали повече от единадесет месеца и в този смисъл
съдът прецени, че следва да съобрази това обстоятелство при определяне на
наказанието. Съдът намира, че целите на наказанието ще бъдат постигнати с
налагане на наказание на подсъдимия лишаване от право да управлява МПС за срок
от една година за извършеното от него престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК,
поради което наложи на подсъдимия наказание в този размер на основание чл. 343г
във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, считано от датата на влизане в сила на
присъдата. На основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът приспадна времето, през което
подсъдимият е бил лишен от възможността да упражнява това свое право по
административен ред, считано от 29.09.2019 г. Така определените по вид и размер
наказания съдът намира за справедливи и съответстващи на тежестта, обществената
опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящо да повлияе
поправително и превъзпитателно на подсъдимия.
- По първоначалния режим на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, определено на подсъдимия:
Предпоставки
за приложение на института на условното осъждане е лицето да не е било осъждано
преди това на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъдения, не е наложително той да изтърпи наложеното му наказание. На подсъдимия вече е определяно
наказание лишаване от свобода и към момента не е настъпила реабилитация. Поради
това е невъзможно отлагане на изтърпяването на наложеното му наказание лишаване
от свобода. Във връзка с чл. 41, ал. 6 от Наказателния кодекс съдът определи
изпълнението на наказанието да започне при първоначален общ режим на основание
чл. 57, ал. 1, т. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража, доколкото не е налице никоя от хипотезите за определяне на строг режим.
- Налице ли
са условията по чл. 68 от НК по отношение на подсъдимия С. предвид определеното
му наказание:
Не са налице основания за приложение
на чл. 68, ал. 1 от НК, тъй като изпитателния срок по НОХД № 170/2012 г. на
Районен съд – С. е изтекъл на 10.05.2015 г.
По разноските:
Предвид осъдителната присъда, съдът
на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди подсъдимия да заплати в полза на
държавата по сметка на Министерство на вътрешните работи сумата от 131,00 лв.
(сто тридесет и един лева), представляваща направени в хода на досъдебното
производство разноски във връзка с назначена химико-токсикологична експертиза.
Воден от изложеното, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Силвина Йовчева