Решение по дело №4635/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260203
Дата: 11 февруари 2021 г. (в сила от 20 май 2021 г.)
Съдия: Ивелина Христова Христова-Желева
Дело: 20203110204635
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                  №…………./…………2021г.

 

                                   Година 2021                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и седми състав

На втори февруари                                         Година две хиляди двадесети и първа

В публично заседание в следния състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

     Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 4635 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

      Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на „ЮЛИТРЕЙД 20191“ ЕООД с ЕИК: *********, с адрес на управление ***, представлявано от Ю.С.В. с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 531641-F560335/14.08.2020 г.. издадено от В.А.Д. - Директор Дирекция" Контрол" в ТД на НАП, с което на дружеството са наложени шест  административни наказания „имуществена санкция“ всяко в размер от по 1000 /хиляда/ лева, на основание чл. 182, ал.1  от ЗДДС за нарушение на чл124, ал.2 от ЗДДС.

      

      В жалбата се иска отмяна на процесното НП, като се сочи, че както АУАН така и НП страдат от съществени формални пороци, а именно са издадено в разрез с чл. 42. т. 3.4. и чл. 57. ал. 1. т. 4.5 от ЗАНН. Както и в АУАН, така и в НП не било посочено ясно, кой точно е извършителя на нарушението, тъй като името на ДЗЛ било сгрешено както и дата и място на извършване на нарушението. Алтернативно се моли за приложение на чл.28 от ЗАНН.

 

    В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирани по делото са писмени бележки, с които се иска отвяна на НП.

 

    Въззиваемата страна, чрез нейния процесуален представител счита жалбата за неоснователна, а НП за законосъобразно, поради което моли съда да го потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

 

     С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

     С Резолюция № П-03000320072665-0РП-001 / 28.04.2020 г. била възложена проверка на възз.дружество. Дружеството било регистрирано по ЗДДС, считано от 27.01.2020г. Проверката била извършена от инспектор М. ***.  В хода на проверката било установено, че „ЮЛИТРЕЙД 20191" ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ********* в качеството си на регистрирано по ЗДДС лице не е включило в подадената в ТД на НАП Варна справка-декларация за ДДС за м.03.2020 г., вх. № 03003604427 / 14.04.2020 г. и не е отразило в дневника за продажбите на дружеството към справката-декларация за месец март 2020 г., следните фактури:

1. Фактура № **********/23.03.2020 г„ за общо почистване съгл. договор, с данъчна основа 1608,00 лв. и ДДС 321,60 лв. издадена на "КОРАБОРЕМОНТЕН ЗАВОД ОДЕСОС" АД, ЕИК по БУЛСТАТ *********;

2. фактура № **********/23.03.2020 г., за общо почистване съгл. договор, с данъчна основа 1742,00 лв. и ДДС 348,40 лв. издадена на "КОРАБОРЕМОНТЕН ЗАВОД ОДЕСОС" АД, ЕИК по БУЛСТАТ *********;

3. Фактура № **********/23.03.2020 г., за монтаж демонтаж скеле съгл. договор, с данъчна основа 360,00 лв. и ДДС 72,00 лв. издадена на "КОРАБОРЕМОНТЕН ЗАВОД ОДЕСОС" АД, ЕИК по БУЛСТАТ *********;

4. Фактура № **********/23.03.2020 г., за монтаж демонтаж скеле съгл. договор, с данъчна основа 4410,00 лв. и ДДС 882,00 лв. издадена на "КОРАБОРЕМОНТЕН ЗАВОД ОДЕСОС" АД, ЕИК по БУЛСТАТ *********;

5. Фактура № **********/30.03.2020 г., за общо почистване съгл. договор, с данъчна основа 2010,00 лв. и ДДС 402,00 лв. издадена на "КОРАБОРЕМОНТЕН ЗАВОД ОДЕСОС" АД, ЕИК по БУЛСТАТ *********;

6.Фактура№ **********/30.03.2020 г., за монтаж демонтаж скеле съгл. договор, с данъчна основа 2700,00 ЛВ. И ДДС 540,00 ЛВ., издадена на "КОРАБОРЕМОНТЕН ЗАВОД ОДЕСОС" АД, ЕИК по БУЛСТАТ ********* издадена на "КОРАБОРЕМОНТЕН ЗАВОД ОДЕСОС" АД, ЕИК по БУЛСТАТ *********.

    Горното довело до определяне на данъка за внасяне за данъчен период за месец март 2020 г. в no-малък размер, като определеният данък в по-малък размер бил равен на посочения ДДС във всяка фактура.

    Било констатирано още, че описаните по-горе фактури били включени в дневника за продажбите на въззивното дружество за м.май 2020г. и били включени в подадената в ТД на НАП-Варна справка декларация за м.май 2020г., подадена на 11.06.2020г.. Проверката приключи с № П-03000320072665-073-001 / 28.07.2020 г..

    Въз основа на констатираното, на възз. дружество  бил съставен АУАН № F560335 от 06.08.2020 г, предявен и връчен на същата дата на представляващия възз.дружество, който го подписал без възражение. В срокът по чл.44 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения срещу АУАН.

    На 14.08.2020г. Директора на  Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП-Варна издал атакуваното пред съда НП,  от съдържанието, на което е видно, че наказващият орган изцяло е възприел описаната в акта за установяване на административно нарушение фактическа обстановка. Приемайки, че е извършено нарушение на чл.124, ал.2 от ЗДДС,  той дал идентична правна квалификация с посочената в АУАН, като наложил на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС шест административни санкции от вида на имуществената санкция. НП било връчено на 23.10.2020г., срещу разписка.

    Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, протокол за извършена проверка, копия от фактури, копие от договор, заповед и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

 

     Като непротиворечиви, конкретни  и  логични  съдът кредитира показанията на св.П.Н.- свидетел по съставяне на АУАН, депозирани в с.з..

  

     Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

   Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 29.10.2020г. /, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

    Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на  НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2020г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в ТД на НАП –гр.Варна, офис Силистра съобразно цитираната заповед и ЗДДС. В чл.193, ал.1 от ЗДДС е посочено, че установяването на нарушенията на този закон и на нормативните актове по прилагането му, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания, а съгласно ал.2 на същия текст актовете за нарушение се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В случая АУАН е съставен от орган по приходите, който съгласно чл.193, ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС е компетентен да установява нарушения по ЗДДС. НП пък е издадено от Директор на дирекция „Контрол“ на ТД на НАП,  който е оправомощен от Изпълнителния директор на НАП съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2020г., приложена по преписката. Затова и съдът намира, че АУАН и НП са  съставени от компетентен орган.

      АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел.  Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, чието ЕГН не е посочено в акта, но това нарушение не е съществено, тъй като не рефлектира пряко на правото на защита на наказания правен субект. Той е съставен в присъствието на представител на нарушителя, предявен и връчен, като срещу него нарушителят се е защитил чрез своя представител.

     Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен. 

     Съдът не приема възражението в жалбата, че не било ясно срещу кое дружество е издадено НП. Действително в първата част на НП е посочено, че се издава срещу „Ю.2.“ ЕООД с ЕИК: *********. В останалата част на НП обаче е посочено, че се касае за извършена проверка на „ЮЛИТРЕЙД 20191“ ЕООД с ЕИК: ********* и до колкото видно от съдържанието на НП Булстатът е един и същ, то за съда не възниква никакво съмнение, че НП е издадено именно срещу възз. дружество.

 

    Въпреки горното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати редица и то съществени нарушения на процесуалните правила, които неизбежно водят до незаконосъобразност и са абсолютно основание за отмяна на НП.

 

    Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа  пълно, точно и ясно описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.

   В тази връзка нито в АУАН, нито в НП е посочена дата на извършване на нарушението. Посочено е единствено, че дружеството не включило в подадената в ТД на НАП Варна справка-декларация за ДДС за м.03.2020 г., вх. № 03003604427 / 14.04.2020 г. и не е отразило в дневника за продажбите на дружеството към справката-декларация за месец март 2020 г. шест фактури, както и  че фактурите били включени в дневника за продажбите на въззивното дружество за м.май 2020г. и били включени в подадената в ТД на НАП-Варна справка декларация за м.май 2020г., подадена на 11.06.2020г.. Кога обаче според актосъставителя и АНО е извършено нарушението, което видно от съдържането на АУАН и НП е прието, че е извършено чрез бездействие. Дали е прието, че извършено на 14.04.2020г., когато е подадена справката-декларация за м. март 2020г. или на друга дата доколкото са цитирани 6 фактури, четири от които издадени на 23.03.2020г., а две – на 30.03.2020г.,  не е ясно от описанието в АУАН и НП, и може само да се гадае и предполага.

     Волята на актосъставителя и наказващия орган, изложени в АУАН и НП следва да бъде ясна, а не да се гадае или предполага, още по- малко е допустимо тя да се извлича по тълкувателен път от материалите по преписката, тъй като това нарушава правото на защита на наказания субект още с повдигане на административното обвинение с АУАН.

    Както в АУАН, така и в НП липсва посочване на мястото на извършване на нарушението. В АУАН и НП е посочено единствено, че възз.дружество не е включило в подадената ТД на НАП Варна справка -декларация  за м.03.2020г. шест фактури, като не е посочено място на нарушението, нито мястото където е следвало да се посочат/ включат в справката тези фактури. 

  Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и доказателствата, които го подкрепят и основно дата и място на извършване на нарушението освен, че са задължителни реквизити на АУАН и НП, същите индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя. Освен, че ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на точно какво нарушение  е обвинен, горните процесуални нарушения лишават и съда от възможността да прецени  в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение, правилно ли са квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма, да прецени спазени ли са останалите давностните срокове по смисъла на чл.34 от ЗАНН, а непосочването на мястото на извършване на нарушението в АУАН ограничава и възможността съдът да прецени, дали същият е издаден от компетентен орган. Горното съставлява съществено процесуално нарушение, грубо нарушаващо правото на защита на обвиненото лице, да разбере в какво точно е обвинено, и съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП.

   Тук следва да се посочи, че съдебната практика по отношение на тези задължителни реквизити, в случай като процесния е последователна, че винаги непосочването им представлява съществено процесуално нарушение от категорията на тези , които водят до безусловна отмяна на НП. В този смисъл са Решение по КАНД № 2946/ 2014 г. на АДмС-Варна,  Решение по КАНД № 370/2017 г. на АДмС-Варна, Решение по КАНД№ 1915/2017г. на АДмС-Варна и много други.

   Въззивното дружество е санкционирано за нарушение  на чл.124, ал.2 от  ЗДДС, като за това нарушение са наложени шест броя административни санкции на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС. От съдържанието и от описаното в АУАН и НП не става ясно защо АНО е приел, че са извършени шест нарушения, както и кои са техните индивидуални белези- дата, място, начин на извършване. Съгласно цитирания текст на чл.124, ал.2 от  ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Регистрираното лице е длъжно да отрази информацията от регистъра по чл. 123, ал. 5 в дневника за продажбите за данъчния период, през който тази информация или промените в нея са отразени в този регистър, включително при замяна на лицето по чл. 15а, ал. 2, т. 3 и връщане на стоките в държавата членка, от която са били изпратени или транспортирани, като съдържанието на информацията и начинът на нейното отразяване се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно приложените санкционни норми,регистрирано лице, което не издаде данъчен документ или не отрази издадения или получения данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, което води до определяне на данъка в по-малък размер, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв. От описанието в АУАН и НП не става ясно и за какво конкретно нарушение/нарушения са наложени шестте санкции – дали за това, че не включило в подадената в ТД на НАП Варна справка-декларация за ДДС за м.03.2020 г., вх. № 03003604427 / 14.04.2020 г. шестте фактури и или за това, че не е отразило в дневника за продажбите на дружеството към справката-декларация за месец март 2020 г. тези фактури, или и за двете. Ако е прието, че санкциите се налагат за първото / че не включило в подадената в ТД на НАП Варна справка-декларация за ДДС за м.03.2020 г., вх. № 03003604427 / 14.04.2020 г. шестте фактури/, то не е ясно защо се приема, че са допуснати шест нарушения. Ако е прието, че не е отразило в дневника за продажбите на дружеството тези фактури, то колко са и кога са извършени нарушенията и защо са наложени санкции за нарушение на чл.182, ал.1 от ЗДДС, като се твърди, че фактурите са включени в справката декларация за месец май 2020г.

  Административно наказание се налага на нарушителя за конкретно извършено/извършени от него нарушение/нарушения, а в случая безспорно не става ясно за какво точно се ангажира отговорността на нарушителя.

   Липсата на  пълно, точно и ясно описание на нарушението от фактическа  страна, съставляват съществено процесуални нарушения, тъй като  са ограничили правата на  нарушителя, който е бил лишен от възможността  да разбере в извършването точно на какво нарушение е обвинен, въз основа на какви доказателства  и по този начин адекватно да организира защитата си.

  По изложените съображения, съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Поради горното и съдът намира, че не следва да излага аргументи във връзка с наведените доводи в жалбата за неправилно приложение на материалния закон и относно приложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. 

 

   С оглед направеното искане от страните  за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното:

 

   Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че  когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

    В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство на въззиваемата страна –ТД на НАП-Варна. Същият е поискал и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно и се отхвърля от съда.

               

     Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                         Р  Е  Ш  И :

 

      

     ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 531641-F560335/14.08.2020 г.. издадено от В.А.Д. - Директор Дирекция" Контрол" в ТД на НАП, с което на „ЮЛИТРЕЙД 20191“ ЕООД с ЕИК: *********, с адрес на управление ***, представлявано от Ю.С.В. с ЕГН ********** са наложени шест административни наказания „имуществена санкция“ всяко в размер от по 1000 /хиляда/ лева, на основание чл. 182, ал.1  от ЗДДС за нарушение на чл124, ал.2 от ЗДДС.          

 

 

     Решението  подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: