Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Стара Загора, 20.05.2021 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен
съд, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА- ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Минка
Петкова
и с участието на
прокурора: Константин Тачев
като разгледа докладваното от съдия
Манолов КАН дело № 111 по описа за 2021 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е с правно
основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Г.Ф.Г. против
Решение № 260040/20.01.2021г., постановено по АНД № 2522/2020г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено
Наказателно постановление №20-1228-002408/06.08.2020г., издадено от Началник
група към ОД на МВР – Стара Загора, Сектор Пътна Полиция, с наложени на
касатора административни наказания „глоба“ в размер на 2000лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, на основание чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП. В жалбата не са посочени касационни основания, но по
същество се развиват доводи за постановяване на решението при неправилно
приложение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и необоснованост. Сочи се, че оспореното решение е незаконосъобразно като постановено в противоречие със събраните
доказателства и установените с тях факти. Касаторът твърди, че в обжалваното наказателно
постановление не са посочени реквизитите по чл.57, ал.1, т.6, т.7, т.8 и т.9 от ЗАНН. Излага съображения, че изводът на районния съд за умишлено извършено
нарушение не кореспондира с доказателства по делото, като се сочи, че
показанията на свидетелите полицейски служители следва да бъдат внимателно
преценявани с оглед професионалната им пристрастност. По подробно изложени съображения
моли за отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.
С писмено становище по делото касаторът, чрез процесуалния си представител,
поддържа касационната жалба и изложените в нея доводи. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът по касация ОД на МВР Стара Загора, редовно и своевременно призован за съдебно
заседание, не изпраща представител по делото. В постъпило по делото писмено
възражение моли касационната жалба да бъде отхвърлена и да се потвърди
решението на РС – Стара Загора. В случай, че от ответника се претендират
разноски за процесуално представителство от оправомощен адвокат или съответно
юрисконсулт, при условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на
възнаграждението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
двете инстанции.
Представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на жалбата, като
сочи, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага
същото да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда,
като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от
жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на
същото за наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата се явява неоснователна.
Производството пред Районен съд
– Стара Загора се е развило по жалба на Г.Ф.Г. ***, против Наказателно постановление №20-1228-002408
от 06.08.2020г., издадено от Началник група към ОД на МВР Стара Загора, сектор
„Пътна полиция“ Стара Загора, с което въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия „GA“, бланков №238226/02.07.2020г., на Г. са наложени
административни наказания, както следва: „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца“ на основание чл.174, ал.3, пр.1
от ЗДвП.
От фактическа страна
административното обвинение се основава на това, че Г.Ф.Г.
на 02.07.2020г., в 02:50 часа, в гр.Стара
Загора, по бул.„***, в посока север-юг, управлява лек автомобил „Лексус“ НХ 300Х,
с рег.№***, собственост на „Сожелиз-България“ ЕООД, като отказва да бъде
тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510 ARBB-0063“ за установяване
употребата на алкохол. Издаден е талон за медицинско изследване № 0060213 и са
връчени 7 бр.холограмни стикера серия А №022194. Водачът не е дал кръв за медицинско изследване. С това деяние
е посочена за нарушена разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
С обжалваното съдебно решение Районен съд Стара Загора е
потвърдил посоченото наказателно
постановление. Посочено е, че задължение на водача на
МПС е да съдейства на контролните органи за установяване употребата на алкохол,
като негово право е да избере начина и метода за това – с техническо средство,
с доказателствен анализатор или с химическо лабораторно изследване. Прието е,
че в случая, видно от издадения му талон за изследване, санкционираното лице е
отказало да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо
средство, както и да му бъде извършена проверка с доказателствен анализатор,
именно поради което му е било дадено предписание за медицинско и химическо
лабораторно изследване, което той не е изпълнил. Изложени са съображения, че
заявените от санкционираното лице причини, поради които е отказано извършването
на проверка с техническо средство и неизпълнението на даденото предписание за
медицинско изследване – страх от заразяване, ако и да установяват подобно
психическо състояние, не изключват отговорността му за извършеното нарушение, тъй
като задължение на всеки водач на МПС е да съдейства на контролните органи за
установяване употребата на алкохол и ако субективните му нагласи не са му
позволявали да изпълнява задълженията си като такъв (водач на МПС), не е
следвало да управлява МПС. Обосновано е, че при извършената служебна
проверка за законосъобразност не са констатирани съществени нарушения на
процесуалните правила, допуснати при съставянето на АУАН и издаването на санкционния
акт, които да опорочават последния до степен на незаконосъобразност и
обуславящи отмяната му. Посочено е, че конкретното нарушение е било извършено
от наказаното лице умишлено, тъй като същият е правоспособен водач на МПС и
следователно е запознат с правата и задълженията си като такъв, включително и с
вмененото му от закона задължение да съдейства на контролните органи за
установяване употребата на алкохол, което обаче по изцяло субективни
съображения не е изпълнил – следователно е съзнавал общественоопасния характер
на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и
е искал настъпването им. В заключение е обоснована и
законосъобразност на наложените административни наказания. По тези съображения въззивният
съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно.
Решението
на Районен съд Стара Загора е правилно.
Изложените в касационната
жалба доводи, преповтарят вече заявени и обсъдени от решаващата инстанция
оплаквания. Същите са подробно анализирани в мотивите на оспореното решение и в
този аспект преценката на решаващия съд за неоснователността им, изцяло се
споделя от настоящия състав. Изводите на районният съд за доказаност на
вмененото на касатора административно нарушение и извършването му при форма на
вина – умисъл, са правилни и на
основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК не следва да бъдат повтаряни. Споделят се
и мотивите на съда за липса на допуснати в хода на административнонаказателното
производство нарушения на процесуалните правила, които да са основание за
отмяна на санкционния акт. Наказателното постановление съдържа необходимите
реквизити по чл.57, ал.1, т.6 и т.7 от ЗАНН, тъй като в същото ясно и
недвусмислено е посочена нарушената законова разпоредба – чл.174, ал.3 от ЗДвП,
както и вида и размера на наложените административни наказания – „глоба“ в
размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца“. С оглед липсата в случая на вещи, които е следвало да се отнемат в
ползва на държавата и присъдено обезщетение, в санкционният акт не са посочени
реквизитите по чл.57, ал.1, т.8 и т.9 от ЗАНН, поради което възраженията в
касационната жалба в тази насока са неоснователни. Следва да се посочи, че при
положение, че касатора има предвид измененията на тези текстове с ДВ, бр.109 от
2020г., с които е предвидено посочване в санкционния акт на „отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите
обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието“,
както и „времето, през което наказаното лице е било лишено по административен
ред или фактически от възможността да упражнява определена професия или
дейност, което се приспада от времето на изтърпяване на наказанието временно
лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност“, то
същите влизат в сила от 23.12.2021г. и не са приложими нито към момента на
издаване на процесното наказателно постановление, нито към настоящия момент.
В заключение следва да се отбележи, че
показанията на всички разпитани в хода на едно съдебно
административнонаказателно производство свидетели, включително и показанията на
полицейски служители, се дават под страх от наказателна отговорност и за
достоверността им същите следва да бъдат внимателно съпоставяни и анализирани както
помежду си, така и с останалия доказателствен материал, а не да се оценяват с
оглед професионалната пристрастност на определени свидетели. Поради това и възраженията
от касационната жалба в тази насока се явяват неоснователни, като следва да се
има предвид също, че касационната инстанция не изследва фактите от въззивното
дело, а правилното прилагане на закона към установените от въззивната инстанция
факти.
Доводът за необоснованост на обжалваното решение не следва да
се обсъжда, защото не представлява касационно основание.
При този изход на спора на ответника по
касация се дължат разноски само за
настоящата инстанция, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, Г.Г. следва да
бъде осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора
възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита, определено
съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37
от Закона за правната помощ, при съобразяване с фактическата и правна сложност
на делото в минималния размер от 80лв. В производството пред Районен съд –
Стара Загора не са претендирани, съответно присъдени разноски, а липсва
процесуална възможност за присъждане на такива от касационната инстанция. С
оглед на това претенцията за присъждане и на разноските,
направени в производството пред въззивния съд, следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от тези мотиви и на основание чл. 221,
ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №260040/20.01.2021г. по АНД № 2522/2020г. по описа на Районен съд Стара Загора.
ОСЪЖДА Г.Ф.Г.
***, ЕГН:**********, да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора
сумата от 80 /осемдесет/ лева – юрисконсултско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по касация за присъждане на разноски в производството по АНД № 2522/2020г.
по описа на Районен съд – Стара Загора.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.