Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, …………...2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на четиринадесети октомври
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Добринка
Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 1652 по описа за 2019 год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по
чл.186, ал.4 от ЗДДС, вр.чл.145 от АПК.
Образувано е по жалба
на „Тифани“ДЗЗД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление – гр.Варна,
ул.“Караагач“№2, ет.6, ап.12, представлявано от управителя Н.И.К. против
заповед № 202-ФК/03.06.19г. за налагане на принудителна административна мярка,
издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД“Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка-
запечатване на търговски обект- магазин за облекло „STONES
TIFANY“,
находящ се в гр.Варна, бул.“Княз Борис І“№56 и забрана достъпа до него за срок
от 10 дни на основание чл.186 ал.1 и чл.187 ал.1 ЗДДС.
Жалбоподателят твърди,
че обжалваната заповед е незаконосъобразна, издадена е в нарушение на
материалните норми на закона и процесуалните правила. Твърди, че в оспорения
акт не са изложени конкретни мотиви относно определения от органа срок на
мярката, не е направен анализ относно съразмерността на мярката към извършеното
нарушение, като наложената мярка е в противоречие с целта на закона. Твърди, че
възприемайки извършеното нарушение по чл.7 ал.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г.
вр. чл.118 ал.2 и ал.4 т.3 ЗДДС като източник на правомощието му по чл.186,
ал.3 вр. ал.1, т.3 ЗДДС административният орган неправилно е подвел фактите от
обективната действителност, което е довело до неправилно приложение на
материалния закон. Търговецът е генерирал съответните дневни финансови отчети и
книгата за тях е водена редовно, но същите само не са изпратени в НАП, като е
видно, че дневните финансови отчети са налични, констатирано е при проверката
издаване на фискални бонове, липса на разлика в касова наличност и редовно
водене на книгите, не са налице каквито и да било други нарушения на данъчното
законодателство, поради което е необосновано прилагането на наложената ПАМ. Твърди,
че неправилно проверяващите са посочили, че фискалното устройство не е имало
изградена връзка с НАП, тъй като последната връзка с НАП е от 21.05.19г., след
което за периода от 22.05.19г. -29.05.19г. наличното ФУ в обекта не изпраща
данни, което обстоятелство е вън от знанието му и обосновава извод, че
нарушението представлява техническа неизправност на ФУ, която не е в резултат
на бездействие на адресата на акта. Твърди и че обжалваният акт не е мотивиран,
тъй като формалното изпълнение на задължението за мотивиране на акта, без
обвързване с конкретни факти и вреди, е равнозначно на липса на мотиви и
обосновава незаконосъобразност на акта. Съдържанието на процесната ПАМ и
предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна,
но такива цели не може да се приеме, че преследва оспорената заповед, при
положение, че същата се превръща в санкция и то за фактически създало се
положение, което стои извън волята и знанието на икономическия субект. Твърди,
че заповедта е издадена в противоречие с чл.22 ЗАНН, доколкото твърдяното
нарушение е довършено преди съставяне на протокола от проверката, което налага
извод, че наложената ПАМ няма да изпълни превантивната или преустановителната
си функция, нито е относима към поправянето на вредните последици от деянието
/по аргумент от неспазването на срока по чл.187 ал.4 ЗДДС/, т.е. е наложена в
противоречие с целта на закона. Моли да бъде отменена обжалваната заповед.
Ответната страна – началник
на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител ю.к.Александрова, в писмена молба, изразява
становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на
страните, административният съд приема за установено от фактическа страна
следното:
Обжалва се Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 202-ФК/03.06.19г., издадена от
началника на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, с която е наложена принудителна административна мярка- запечатване на
търговски обект- магазин за облекло „STONES TIFANY“, находящ се в
гр.Варна, бул.“Княз Борис І“№56 и забрана достъпа до него за срок от 10 дни на
основание чл.186 ал.1 и чл.187 ал.1 ЗДДС.
От протокол за
извършена проверка № 0350023/29.05.19г.
се установява, че на 29.05.19г. при извършена проверка в търговски обект-
магазин за облекло „STONES TIFANY“, находящ се в
гр.Варна, бул.“Княз Борис І“№56 е установено, че в обекта липсва актуален
договор за техническо обслужване и сервиз на ФУ, като последният сключен такъв
е с №5522/21.11.18г. и е изтекъл към 22.05.2019г./срок до 21.05.19г./. При
извършена контролна покупка в 18.10ч. на един брой блуза с цена от 29лв.,
платена в брой е издаден фискален касов бон от въведеното и работещо в обекта
ФУ, отговарящ на изискванията, изброени в чл.26 ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ. Извършена е сторно операция на направената контролна
покупка. Посочено е, че книгата за дневните финансови отчети е налична в обекта.
Констатирано е и че разчетената касова наличност от ФУ е 284лв., фактическа
наличност- 94лв., въвеждане пари в касата- 20лв., извеждане на пари от касата-
210лв., разлика- 0лв. При извършена проверка в информационните масиви на НАП на
29.05.19г. е установено, че дружеството има едно регистрирано фискално
устройство; датата на изтичане на договора за поддръжката му- 21.05.19г.
Извършена е справка за регистрираните данни от Z задачи в периода
01.01.19г.- 29.05.19г., последната дата на генериране на отчет- 20.05.19г.,
получен в НАП на 21.05.19г. Към протокола са приложени описаните в него
доказателства.
От АУАН № F 490978/06.06.19г.
се установява, че е съставен на търговеца за това, че ФУ в обекта няма изградена
дистанционна връзка с НАП за периода от 22.05.2019г. до 29.05.19г., с което е
нарушил разпоредбите на чл.7 ал.3 вр. чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на
Министъра на финансите вр. чл.118 ЗДДС. Съгласно НП № 447176-F490978/09.07.19г.
за констатираното нарушение на управителя на ДЗЗД е наложена глоба, която видно
от представеното платежно нареждане от 03.10.19г. е платена.
От заповед №202-ФК/03.06.19г.
се установява, че началникът отдел „Оперативни дейности“-Варна, ГД“ФК“ при ЦУ
на НАП е приел, че от събраните доказателства се установява извършването на
нарушение, което изпълнява състава на чл.186 ал.1 т.3 ЗДДС и на основание
чл.186 ЗДДС е наложил принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – магазин за облекло „STONES TIFANY“, находящ се в
гр.Варна, бул.“Княз Борис І“№56 и забрана достъпа до него за срок от 10 дни на
основание чл.186 ал.1 ЗДДС и чл.187 ал.1 ЗДДС.
Относно размера на
срока за запечатване на търговския обект в заповедта са посочени мотиви, че при
определяне продължителността на мярката са взети предвид вида и тежестта на
извършеното нарушение- установено е използване на ФУ, което няма изградена
дистанционна връзка с НАП за периода 22-29.05.19г., последиците от същото-
установен отчетен във ФУ оборот/805.10лв./ по дневни отчети от №436/22.06.19г.
до №442/29.05.19г., които не са изпратени в НАП по установения в наредбата ред,
местоположението на обекта-разположен на централна улица в голям областен град
със значителен клиентопоток, работно време- без почивен ден, публични
задължения- установени изискуеми публични задължения в големи размери
/8444.96лв. към 30.05.19г./, други обстоятелства- лицето няма сключен писмен
договор за техническо обслужване и ремонт с лице, получило разрешение от БИМ,
което притежава удостоверение за сервизно обслужване на съответния вид
ФУ/ИАСУТД, считано от 22.05.19г., а също така това се налага и за да се осигури
защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване
на нови нарушения. Посочено е и че следва да се отчете фактът, че с нарушението
се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, както и последваща възможност
за проследяване на реализираните обороти, като правилното отчитане на ФУ,
наличието на регистрирано и работещо ФУ, съхраняването на изискуемите по закон
документи в търговския обект издавани от или във връзка с ФУ, както и
предаването на данни по чл.118 ЗДДС са нормативно установени задължения на
субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, които следва да се
изпълняват при определени предпоставки, като извършеното деяние показва
поведение на лицето, насочено срещу установената финансова дисциплина и показва
организация в обекта, която няма за цел спазването на данъчното
законодателство. Посочил е, че с оглед целта на ПАМ ако не бъде наложена
мярката съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което за
фиска ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, които засягат пряко
интересите на държавата, поради неотразяване на реално извършените продажби
водещо до неправилно определяне на дължимите налози. При определяне на срока е
съобразен и принципа на съразмерност, като срокът е съобразен с целената
превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността на търговеца. Целта му е промяна в начина на извършване на дейността
в конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота,
спазване на отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на
изискуемите данни към НАП, а индиректният-недопускане вреда за фиска.
При така изложената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е
изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в
кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е
предвидено задължително административно обжалване. Жалбата е подадена от
легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок, поради което оспорването
пред съда е допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е основателна по следните съображения:
От събраните по делото
доказателства се установи, че с АУАН № F
490978/06.06.19г.
е установено, че е извършено от търговеца нарушение на чл.7 ал.3 вр. чл.3 ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.06г. на Министъра на финансите вр. чл.118 ЗДДС, а
именно, че ФУ в обекта няма изградена дистанционна връзка с НАП за периода от
22.05.2019г. до 29.05.19г., за което в чл.185 от ЗДДС е предвидено налагане на
наказание - глоба или имуществена санкция.
Безспорно
неизпълнението на посоченото задължение е предвидена в закона предпоставка за
налагане на принудителната административна мярка по чл. 186 от ЗДДС. В тежест
на административно – наказващият орган е да установи всички фактически
основания за необходимостта от налагане на ПАМ.
Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази
произтичаща от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с
целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка
една от хипотезите на чл.186, ал.1 от ЗДДС. Мярката запечатване на търговски
обект в случаите по чл.186, ал.1 т.3
ЗДДС има за цел да се предотврати извършването на друго противоправно
поведение от страна на нарушителя или преустанови административното нарушение.
Изводът, че съществува такава възможност следва да е мотивиран и обоснован, за
да се направи извод, че нарушителят може да извърши друго административно
нарушение. Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията
визирани в АПК. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в акта следва
да бъдат посочени фактическите и правните основания за издаването му.
Необходимостта от налагане на ПАМ следва да е обоснована от АНО съобразно
преследваната от закона цел. Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС мярката се налага с
мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице.
Съгласно чл.187 ал.1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186 ал.1 се
забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези
обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от
упълномощено от него лице, като мярката се прилага за обекта или обектите,
където са установени нарушения.
Както бе посочено, при
извършената проверка е констатирано нарушение от търговеца на разпоредбата на чл.7
ал.3 вр. чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на Министъра на финансите вр.
чл.118 ЗДДС, а именно, че ФУ в обекта няма изградена дистанционна връзка с НАП
за периода от 22.05.2019г. до 29.05.19г.
Оспореният акт –заповед за налагане на ПАМ е издадена на 03.06.19г., като в
нея изрично е посочено, че нарушението е преустановено преди издаването на заповедта
за налагането й. В случая приложената мярка не може да осъществи функциите,
предвидени в чл.22 ЗАНН, а именно - предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения и предотвратяване и отстраняване на вредните
последици от тях. В акта за налагане на мярката не са
изложени мотиви относно необходимостта от прилагането й и за предотвратяване
извършването на какви нарушения е приложена. Тези, които са свързани с
преустановяване на административното нарушение и преустановяване на вредните
последици от него в случая няма как да бъдат осъществени, предвид това, че вече
е преустановено административното нарушение. Запечатването на търговския обект
и забраната на достъпа до него в случая, като разпоредени след
преустановяването на нарушението, по своята същност имат характер на наказание,
не и на ПАМ. За административното нарушение е предвидено административно
наказание, каквото е наложено на управителя на дружеството с издаденото НП. То
се налага, съобразно чл.12 ЗАНН, с цел да се предупреди и превъзпита нарушителя
към спазване на установения правен ред и да въздейства предупредително върху останалите
граждани. Наложената с оспорената заповед ПАМ не може да изпълни законово
предвидените превантивни цели, тъй като към момента на прилагането й,
административното нарушение е преустановено. Не са налице мотиви относно необходимостта от прилагането на ПАМ и за предотвратяване извършването на
какви нарушения е приложена. При извършената проверка е установено, че
извършените продажби се издават фискални касови бонове, не е установена разлика
между разчетената касова наличност и фактическата наличност. От момента в който
не съществува вероятност
материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното
поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически обосновано, тъй
като прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на една от проявните форми
на принципа за съразмерност, установена в чл.6, ал.2 от АПК, съобразно която
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че обжалваната заповед е издадена в нарушение на
чл.59 ал.2 т.4 АПК, като органът издал акта не е обосновал необходимостта от
налагане на ПАМ, а и от събраните по делото доказателства се установи, че целта
на закона е изпълнена. Обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде
отменена.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № 202-ФК/03.06.19г. за налагане на принудителна
административна мярка, издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“
Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка- запечатване на търговски обект- магазин за облекло „STONES TIFANY“,
находящ се в гр.Варна, бул.“Княз Борис І“№56, стопанисван от „Тифани“ДЗЗД, ЕИК
********* и забрана достъпа до него за срок от 10 дни на основание чл.186 ал.1
и чл.187
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: