№ 122
гр. Девин, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело №
20235410100135 по описа за 2023 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :
Производството е по чл. 26, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.22 ЗПК, по чл.55
ал.1 предл.1 от ЗЗД, чл.86 ЗЗД, с цена 1123.54 лева – частичен от 1300.00
лева.
В исковата молба ищцата твърди, че на 03.02.2022г. е сключила
договор за паричен заем № 438* с „И. А. М.“ АД. Страните са се договорили
за отпуснатия заем да бъде в размер на 2500.00 лева, видът на вноската е
месечна, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. На датата на
сключване на договора, между „И. А. М." АД, ищцата и ответното дружество
са сключили договор за предоставяне на гаранция № 438*, по силата на който
„Ф. Б." ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „И. А. М." АД
задълженията на ищцата. Обезпечението се изразявало в наличие на парични
средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя.
Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищцата се е задължила
да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение, което е разсрочено
за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Също така
договорът за кредит и поръчителство са подписани от едно и също лице в
качеството му на представляващ заемодателя и гарантиращото дружество.
Счита, че са нарушени чл.19, ал.4 ЗПК, чл.22 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
1
чл.19, ал.1 ЗПК, като излага подробни съображения в обстоятелствената част
на исковата молба. Счита, че клаузата на чл.3, ал.1 от Договора за
предоставяне на поръчителство, установяваща задължение за заплащане на
възнаграждение, не поражда права и задължения за страните, като договорът
следва да се прогласи за нищожен поради накърняване на добрите нрави.
Счита, че е налице правен интерес от предявяване на настоящите
кумулативно обективно съединени искове срещу ответното дружество на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.55, ал.1 ЗЗД за
претендирани при изначална липса на основание суми по договор за
поръчителство.
Моли съда да признае за установено в отношенията между страните,
че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство № 438* е
нищожен. Моли съда да осъди, на основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД
ответникът да заплати на ищцата сума в размер на 1123.54 лева, като
частичен иск от общо 1300.00 лева, представляваща недължимо платена сума
по нищожен договор за поръчителство № 438*, сключен между страните,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда
до окончателното изплащане на вземането. Претендира за разноски.
В о. с. з. ищцата не се явява и не изпраща представител. С молба
пълномощникът му адв. Д. М., моли съда да уважи така предявените искове.
Претендира за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ на основание чл. 38 ал. 1 т.2 ЗА. В случай, че претендираното от
ответната страна адвокатско възнаграждение/юрисконсултско е над
минималното такова, определено съгласно НМАВР, прави възражение за
прекомерност. Счита, че по делото безспорно се установява сключване на
договор за паричен заем, както и договор за поръчителство с ответника,
обезпечаващ договора за заем. Твърди, че договора за предоставяне на
гаранция/поръчителство е сключен във връзка с договора за паричен заем
между „И. А. М." АД и Х.. Ответникът по договора за предоставяне на
гаранция - „Ф. Б." ЕООД, в качеството му на гарант, поел задължението да
издаде гаранция за плащане (за изпълнение на парично задължение) в полза
на „И. А. М." АД с наредител - потребителят, с цел гарантиране за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договорите за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението
2
на потребителя по договора за заем /чл. 1, ал. 1 от договора/. Посочено е в чл.
1, ал. 2 от договора, че гаранцията се издава от гаранта и влиза в сила в срок
от 3 дни от подписване на договора, в случай че потребителят не изпълни
задължението си по чл. 4, т. 1 и чл. 4, т. 2 от договора за паричен заем в
указания срок да предостави обезпечение - поръчителство от две физически
лица или банкова гаранция. За поемане на задължението по договора, в полза
на гаранта „Ф. Б." ЕООД е уговорено възнаграждение, платимо от
потребителя разсрочено, на вноски на уговорените в договорите падежни
дати /чл. 3, ал. 1/. Твърди, че „И. А. М." АД е овластено да приема плащания
и за гаранта - ответник по делото, като дори е уговорено, че в случай че
заплатената от потребителя сума е недостатъчна да покрие както вноската по
договора за заем, така и тази към гаранта, с приоритет се погасяват
задълженията към гаранта /чл. 3, ал. 3/. Твърди, че процесните договори са
потребителски - страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП
(ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди),
и небанкова финансова институция - търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа
на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника- потребител да върне предоставената
парична сума. Видно от двата договора е, че са подписани от едно и също
лице като представител на дружеството гарант и на заемодателя като излага
подробни съображения.
В о. с. з. ответникът не изпраща представител. С молба
пълномощникът му старши юрисконсулт М. К. поддържа отговора на
исковата молба. Моли съда да остави предявените искове без уважение като
неоснователни и недоказани. Моли да им бъдат присъдени направените
съдебно-деловодни разноски, съгласно приложения списък.
Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба,
становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че между ищцата Д. Р. Х. и „И. A. М.“ АД- София е
сключен Договор за паричен заем № 438*/02.02.2022г. за сумата от 2500.00
3
лева.
Не се спори, че между ищцата Д. Р. Х. и ответника „Ф. Б.“ ЕООД-
София е сключен Договор за предоставяне на поръчителство №
438*/02.02.2022г., с който е обезпечен сключеният Договор за заем.
Представен е погасителен план по Договор за паричен заем № 438*,
от който се установява, че дължимата лихва е в размер на 241.83 лева;
платената лихва е в размер на 240.23 лева; дължимата главница е в размер на
2500.00 лева, платената главница е в размер на 2500.00 лева. Остатък
дължимо лихва и главница е в размер на 1.60 лева, а платеното лихва и
главница е в размер на 2740.23 лева. Плащания главница – 2500.00 лева и
лихва – 240.23 лева.
От справка за платените суми по Договор за предоставяне на
поръчителство/гаранция № 438*/03.02.2022г. се установява, че дължимото
поръчителство е в размер на 8.63 лева, а платеното поръчителство е в размер
на 1123.54 лева. Плащания поръчителство в общ размер на 1123.54 лева.
От заключението на вещото лице по допуснатата и назначена ССчЕ,
съдът прие за установено, че по счетоводни справки направени в
счетоводството на „Ф. Б.“ ЕООД общата сума, която е платена на ответното
дружество по договора за поръчителство/гаранция е в размер на 1123.54 лв.
След като разгледало вещото лице погасителния план за погасяване на
начислените задължения, включително и възнаграждение за поръчителство на
всяко извършено плащане, констатирало следното: По Договор за паричен
заем № 438*/03.02.2022г. Погасена главница – 2500.00 лв.; Погасена лихва –
240.23 лв.; По Договор за предоставяне на гаранция № 438*/03.02.2022г.
Платеното възнаграждение в размер на 1123.54 лв. След като сумирало
всички разходи за кредитополучателя под формата на изходящи парични
потоци по кредита, които се заплащат и разделило размера на осреднената
база за целия период на кредита, констатирало, че действителния размер на
ГПР по договор за паричен заем № 438*/02.02.2022г. като включило в него и
дължимото възнаграждение за поръчителство е в размер на 283.09 %.
Вземайки предвид параметрите по договор за паричен заем с №
438*/03.02.2022г., констатирало следното: Доходността на ден е в размер на
22.86 лв.; Доходността за срока на погасяване на договора, която е следвало
да бъде заплатена от ищцата е в размер на 22.92 лв.; Реално полученото
4
възнаграждение е в размер на 1123.54 лева.
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и
компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните.
Съдът намира, че предявените искове по чл. 26, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.22 ЗПК, по чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД са основателни и
доказани, по следните съображения:
Съгласно чл.26 от ЗЗД – нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които
накърняват добрите нрави. Нищожни са и договорите, които имат
невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от
закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се
предполага до доказване на противното. Нормите за нищожност са
императивни. Нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е обща законова разпоредба,
уреждаща основание за недействителност на сделките, която намира
приложение и за търговските сделки, какъвто е процесният договор за кредит,
доколкото липсва специална разпоредба, която да изключва приложението й
по отношение на тях. Съгласно чл. 288 от ТЗ за неуредените в него
положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското
законодателство, а при непълнота и в него – търговските обичаи.
Действително в чл. 430, ал. 2 от ТЗ не е предвидено ограничение за размера на
лихвата, която заемателят плаща по договор за кредит, чрез поставяне на
изисквания за съответствието й с добрите нрави. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1
от ЗЗД обаче намира приложение и при търговските сделки (в този
смисъл Решение № 88/22.06.2010г., постановено по т.д. № 911/2009г. на
ВКС, I т.о.). Безспорно е, че между ищцата Д. Р. Х. и „И. A. М.“ АД- София е
сключен Договор за паричен заем № 438*/02.02.2022г., по силата на който
ищцата е получила заемната сума от 2500.00 лева, при който размера на
двуседмичната погасителна вноска е 210.91 лева, срок на заема в седмици –
26, брой вноски – 13, годишен процент на разходите на заема - 40.20%.
Безспорно е, че между ищцата Д. Р. Х., и ответника „Ф. Б.“ ЕООД- София е
сключен Договор за предоставяне на поръчителство № 438*/02.02.2022г., с
който е обезпечен сключеният Договор за заем, като възнаграждението,
което следва да заплати, за поръчител е в общ размер на 1132.17 лева или по
87.09 лева за всяка вноска.
5
Съгласно Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по тълкувателно
дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС автономията на волята на страните да
определят съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата на чл. 9
ЗЗД в две насоки – съдържанието му не може да противоречи на
повелителните норми на закона и добрите нрави, като това ограничение се
отнася както за гражданските, така и за търговските сделки - арг. от чл. 288
ТЗ. Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретни правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването
им съдът следи служебно. Един от тези принципи е този на справедливостта,
който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес. Критериите, дали е налице
нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, са посочени
в тълкувателното решение, а именно - такава е неустойка, която е уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за
всеки конкретен случай факти и обстоятелства, при съобразяване на
примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други,
различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка
и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера
на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о. /. В
настоящия казус, процесният Договор за предоставяне на поръчителство №
438*/02.02.2022г. не се оспорва от ищцата по автентичност. Съдът намира за
основателни наведените в исковата молба твърдения за нищожност на
договора поради противоречие със закона.
Изхождайки от предмета на договора за паричен заем - предоставяне
на кредит под формата на заем, както и страните по него - ответник
юридическо лице, което е небанкова финансова институция, предоставяща
кредита в рамките на своята търговска дейност, ищец - физическо лице,
което при сключване на договора действа извън рамките на своята
професионална компетентност, процесният заем има характер на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. При това положение,
при решаване на настоящия спор следва да намерят приложение правилата за
действителността на договора за кредит, залегнали в действащия ЗПК, в глава
6
трета, в който са уредени изискванията за форма и съдържание на договора и
във вр. с чл. 22 от цитирания ЗПК, който определя кои нарушения на формата
и съдържанието на договора водят до извод за недействителност /нищожност/
на същия. В конкретният случай сключването на договора за поръчителство е
посочен като елемент от сключване на договора паричен заем, без който
последния не може да се сключи, двата договора са свързани. В случая в чл.3
от договора страните са уговорили клауза за задължаване на заемателя да
осигури надлежно обезпечение на заемодателя, като при неизпълнение на
това задължение е предвидено възнаграждение във фиксиран размер от
1132.17 лева. Тази клауза води до скрито оскъпяване на кредита и
представлява сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Основната цел на така уговореното възнаграждение
води до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително със сумата от
1132.17 лева, над 40 процента от предоставената главница. На следващо
място, така, както е уговорено възнаграждението е предназначено да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение
за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко
върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора. Непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия.
От друга страна, съдът намира, че предвиденото за заемателя
задължение в чл. 2 от договора за представяне на обезпечение е трудно
изпълнимо. За да предостави обезпечението заемателят следва да осигури
двама поръчители – физически лица или банкова гаранция. За заемателя е
обективно невъзможно в предвидения срок – три дни от усвояване на
кредита да се снабди с изискваната информация за всекиго от поръчителите,
за да я предостави на заемодателя. Освен това част от изискуемата
информация представлява банкова тайна по смисъла на чл. 62, ал. 2 ЗКИ,
поради което заемателят следва да ангажира всеки един от поръчителите да
се снабди лично с тази информация, което допълнително препятства
7
възможността да се изпълни договореното задължение в тридневен срок от
сключването на договора. Втората алтернативно предвидена обезпечителна
мярка предвижда внасянето на сума от заемателя в полза на заемодателя като
банкова гаранция. Не може да се очаква от ищцата като заемател, че в
тридневен срок от сключването на договора ще разполага със сума, равна на
двукратния размер на сбора от заемната сума и договорената лихва за целия
период на договора, която да предостави като банкова гаранция. Като
исканото обезпечение се явява второ по ред за едни и същи вреди. Съгласно
чл. 3 от договора, още със сключването на договора, страните са уговорили,
че възнаграждението от 1132.17 лева ще се изплаща разсрочено на посочени
дати на вноски – по 87.09 лева. Съдът намира, че изначално заемодателят е
предвидил невъзможността за изпълнение на договорното задължение,
предвидено в договора, поради което в договора е уговорен начин за
изплащане на дължимо възнаграждение.
Отделно от гореизложеното, в договора за заем изрично е
предвидено задължение за предоставяне на обезпечение, като една от
предвидените възможности е с избрано от „И. А. М.“ АД дружество
поръчител, като ищцата се е възползвала от тази алтернативна възможност и е
сключила договор за предоставяне на гаранция с ответника „Ф. Б.“ ЕООД-
София. Договорите са сключени чрез едно и също лице, като представител на
двете дружества, на една и съща дата, заведени са под един номер,
предоставен е един погасителен план и е уговорено плащане само в полза на
„И. А. М.“ АД. Заемодателят и гаранта имат качеството на свързани лица,
защото при направена служебна справка в Търговския регистър се
установява, че едноличен собственик на капитала на „Ф. Б.“ ЕООД е „И. А.
М.“ АД. При тези данни, заемодателят е бил наясно с избора на ищцата за
предоставяне на обезпечение още към момента на сключване на договора за
заем. След като се касае до възнаграждение за услуга в полза на заемодателя
и поставена като изискване за предоставяне на заема- чл. 4, това
допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени
в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение по
чл.19, ал.4 от ЗПК. На практика със заплащане на сумата по договора за
поръчителство се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то
не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита,
с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
8
Договор за предоставяне на гаранция № 438*/02.02.2022г. е
нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.22 от ЗПК, поради
неспазване на чл.19 ал.4 от ЗПК и чл.143 oт ЗЗП. Според разпоредбата на чл.
19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по
който е формиран посочения процент ГПР, което води и до неяснота относно
включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин
- чл. 10, ал. 1 ЗПК. В процесния договор никъде не са посочени взетите
предвид допускания, използвани при изчисляването. В договора са посочени
абсолютни стойности на лихвения процент и ГПР, но не е посочена
методиката на формиране годишния процент на разходите, от където не е
ясно по какъв начин е формиран ГПР. Посочването само с цифрово
изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени
законовите изисквания, а следва да бъдат посочени всички разходи, които
длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР, а в
случая това не е сторено, което е нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Липсата
на разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11,
т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и
икономическите последици от сключването му, поради което договорът е
недействителен. Възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство е установено за услуга в полза на заемодателя, която е
задължително условие за отпускане на заема и съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК
следва да бъде включено в ГПР. При сключването на договора за заем, чрез
предвиждане на обезпечение под формата на поръчителство, което е свързано
с допълнителни разходи за потребителя за заплащането му, е направен опит
за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК,
ограничаваща максималния размер на ГПР, както и по-горе е посочено.
Ищцата е въведена в заблуждение относно действителния размер на сумата,
която следва да възстанови. Уговореното възнаграждение за гаранта
представлява допълнително възнаграждение за заемодателя за
предоставянето на сумата, уговорено в противоречие с принципите на
9
справедливостта в гражданските и търговските отношения и с чл.19, ал.4
ЗПК. В договора за заем изрично е предвидено задължение за предоставяне на
обезпечение, като една от предвидените възможности е с избрано от „И. А.
М.“ АД дружество поръчител. Ищеца се е възползвал от тази алтернативна
възможност и е сключил договор за предоставяне на поръчителство с
ответното дружество „Ф. Б.“ ЕООД- София.
С оглед гореизложеното следва, че иска за признаване на Договор за
предоставяне на гаранция № 438*/02.02.2022г. за недействителен, респ.
нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.22 вр. с чл.19 ал.4
от ЗПК и чл.143 от ЗЗП като сключен в противоречие с добрите нрави е
основателен и следва да се уважи.
По иска с правно основание чл. 55 ал.1 предл.1 от ЗЗД.
За да възникне претендираното спорно материално право следва в
обективната действителност да са се осъществили следните юридически
факти: 1. Процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца 2. Тя да е
постъпила в имуществения комплекс на ответника 3. Това разместване на
блага да е предприето без основание. Между страните не се спори и от
ангажираните доказателства се установи, че по Договор за предоставяне на
гаранция № 438*/02.02.2022г. сключен между страните, ищцата е извършила
плащане в размер на 1123.54 лева съгласно ССчЕ. Установи се, че плащането
е извършено въз основа на обявен за нищожен договор, по който платената от
ищцата сума е получена от ответното дружество без основание и следва да
бъде върната на ищцата, доколкото не се доказа наличие на основание да бъде
задържана. Ето защо, искът на ищцата с правно основание чл.55, ал.1, предл.
1 от ЗЗД се явява основателен и доказан за сума в размер на 1123.54 лева.
Предявен е иск по чл. 86 от ЗЗД за законна лихва върху главницата
в размер на 1123.54 лева, считано от датата на предявяване на иска -
19.04.2023г., върху присъдената сума, след тази дата до окончателното
плащане на задължението. Иска за законна лихва е акцесорен и е в
зависимост от изхода на главния иск, ищеца претендира за законна лихва.
Съгласно чл. 84 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като е бил
поканен от кредитора. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично
10
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. С оглед уважаването на иска в размер на 1123.54 лева,
ответника дължи на ищцата законна лихва върху главницата от 1123.54 лева,
считано от датата на предявяване на иска - 19.04.2023г. до окончателното
изплащане на сумата.
По разноските:
Предвид изхода на спора, следва на основание чл.78 ал.1 ГПК да се
осъди ответника да заплати на ищцата направените разноски. Процесуалния
представител на ищцата претендира за адвокатското възнаграждение в общ
размер на 960.00 лева - по 480.00 лева по отделно за двата иска.
С отговора на исковата молба ответното дружество е направило
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5
от ГПК и молят да бъде намалено към мининум. Процесуалното
представителство е безплатно на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА за оказване на
помощ на материално затруднено лице. Обемът на оказаната правна помощ
по предявените искове съответства на минималните възнаграждения,
дължими на основание чл. 9, ал. 1 във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
дължима за двата иска по отделно.
За това на основание 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК вр. чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да
се осъди да заплати на процесуалния представител на ищцата – адв. Д. М.
адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство и защита на ищцата в общ размер на 960.00 лева с ДДС, от
които по 480.00 лева с ДДС по предявените два иска, както и на ищцата
сумата от 302.00 лева, платима на ищцата, представляваща 102.00 лева -
държавна такса по предявените искове и 200.00 лева – депозит за вещо лице.
ВОДИМ ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между страните Д. Р. Х.,
с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., обл. Смолян и „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК:
11
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Д. Н. № **, ет. *,
ап. **- **, представлявано от П. Б. Д., че сключеният помежду им Договор за
предоставяне на гаранция № 438*/02.02.2022г. е недействителен /нищожен/ на
основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД във вр. с чл.22 вр. с чл.19 ал.4 от ЗПК и
чл.143 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ж.к. Л. № *, бул. Д. Н. № **, ет. *, ап. **- **,
представлявано от П. Б. Д. ДА ЗАПЛАТИ на Д. Р. Х., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Д., обл. Смолян сумата от 1123.54 лева /хиляда сто двадесет и три
лева и 54 ст./, получена без правно основание въз основа на
недействителен Договор за предоставяне на гаранция № 438*/02.02.2022г.,
ведно със законна лихва върху главницата от 1123.54 лева, считано от датата
на предявяване на иска - 19.04.2023г. до окончателното изплащане на сумата,
както и 302.00 лева /триста и два лева/ - разноски.
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ж.к. Л. № *, бул. Д. Н. № **, ет. *, ап. **- **,
представлявано от П. Б. Д. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. М. М. - Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“, вписан в регистър БУЛСТАТ под № ********** , с адрес:
гр. С. 13**, бул. Ал. С. № ***-*, ет. * ап.*.* сумата от 960.00 лева
/деветстотин и шестдесет лева/ с ДДС, представляваща възнаграждение за
оказано безплатно процесуално представителство на Д. Р. Х..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред СмОС в
двуседмичен срок, считано от съобщението.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
12