Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр. София, 07.10.2019 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на петнадесети май през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при
секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №1143/2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от С.Я.К., чрез законен представител Л.Т.Л. –
майка, с която е предявен срещу З.Л.И. АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 40000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите” за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 12.09.2016
г. Претендира законната лихва от деликта, както и направените по делото
разноски.
Ищецът
твърди, че е пострадал при произшествие, осъществило се на 12.09.2016 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер, позовава се на съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
С влязло в
сила определение от 23.03.2018 г. на РС - Разлог
по НОХД № 168/2018 г. е одобрено споразумение, с което Д. Г.Ф.е признат за
виновен в това, че на 12.09.2016 г. в гр. Разлог, на ул. „Екзарх Йосиф“, на
пешеходна пътека, тип зебра, при управление на лек автомобил „Мицубиши“ с рег.
№ *****, нарушил правилата за движение - чл.117 и чл.119, ал.1 ЗДвП - не
пропуснал и ударил пешеходеца С.Я.К., който се намирал на пешеходна пътека и
пресичал платното за движение, с което му причинил средна телесна повреда –
счупване на лъчева кост на лявата ръка. По силата на чл.300 ГПК споразумението
е задължително за гражданския съд относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Поради което за
обстоятелствата относно настъпване на увреждането по механизма, приет от
наказателния съд, авторството на деянието и причинените съставомерни последици,
настоящият състав е обвързан от споразумението.
От
съдебно-медицинската експертиза и писмените доказателства, представляващи
медицински документи, се установява, че пострадалият е получила следните
травматични увреждания: счупване на лявата
лъчева кост. Получените увреждания са причинили на ищеца трайно ограничение
на движенията на левия горен крайник. На ищеца е указана спешна медицинска
помощ, лекуван е неоперативно – чрез наместване под анестезия и гипсова
имобилизация на счупената ръка за срок от 30 дни. Изпитвал е болки за срок от
около 30 дни, като най-интензивни са били през първите 10 дни. В лечението на
счупената ръка са включени и два курса рехабилитация за период от по 10 дни. Общо
лечебният и възстановителен период е приключил за срок от 2 месеца. Към
настоящия момент счупените кости са зараснали, има пълно възстановяване след
счупването, без остатъчни увреди, няма основания да се очакват бъдещи последици
или усложнения за здравето на ищеца.
От
показанията на свидетеля Г.Л. – братовчедка на ищеца, се установява, че ищецът
– тогава дете на 10 години, е бил много изплашен след произшествието – плачел е
и е треперел, когато свидетелката го е видяла в болницата, изпитвал е болки в
ръката, не е желаел да ходи на училище, наложило се е майка му да го придружава,
ограничил е социалните си контакти – спрял е да излиза и е предпочитал да стои
вкъщи, тъй като е изпитвал страх да не бъде блъснат отново.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Решението на наказателния съд установява противоправното деяние на водача
на автомобила – нарушение на чл.117 и чл.119, ал.1 ЗДвП, както и причинната
връзка между ПТП и травмите на ищеца. Поради това следва да се приеме, че е
налице деликт, извършен от водача Д. Г.Ф.при управление на лек автомобил „Мицубиши“
с рег. № *****.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за процесния автомобил е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
собственика на автомобила и ответника, поради което съдът приема, че към
момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по силата
на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на
трети лица.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл. 52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – вида на уврежданията, а именно: счупване
на крайник – ръка, причинило неминуемо затруднения в обслужването в
продължителен период (2 месеца), липсата на оперативно лечение, интензитет и
продължителност на болката (30 дни, през първите 10 - интензивна), периода на
възстановяване (2 месеца), липсата на трайни последици за здравето на
пострадалия и как уврежданията са му се отразили с оглед неговата възраст,
начин на живот и среда. Съдът съобрази негативните изживявания на пострадалия,
който към датата на произшествието е бил на 10 години; ранната му възраст, при
която личността е в процес на развитие и психиката му не е така устойчива,
както при възрастен индивид; формиралия се в резултат на произшествието страх
от автомобили, сведения за който се съдържат в показанията на свидетелката Л..
При съобразяване на посочените критерии съдът намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 20000 лв., обусловен преимуществено от ранната
възраст и неминуемата психологическа травма, стрес и страх от автомобили.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване: На първо място съдът приема за недоказано твърдението на ответника, че при
пресичане на пътното платно ищецът е бил на лейборд (вид скейтборд). От
показанията на разпитания по делегация свидетел се установяват изключително
противоречиви сведения – от една страна свидетелят сочи, че е бил с гръб към пътя
– от другата страна на улицата – с гръб към пешеходната пътека, а в същото
време свидетелят много подробно разказва как се е движил пострадалия пешеходец
и с каква скорост – че се е движил с висока скорост, карал е подобен на
скейтборд уред, не е променил начина си на движение преди на започне пресичане
на пешеходната пътека. В същото време за самия удар свидетелят също има преки
впечатления, макар да е бил с гръб към пешеходната пътека – чул свистене на
гуми и спирачки, обърнал се и след това видял как в този момент детето излязло
на пешеходната пътека и било ударено. Такава хронология на събитията е
физически невъзможна – видно от скицата на произшествието (л.73), изготвена от
приетата в настоящия процес авто-техническа експертиза, ударът е настъпил в
началото на участъка с оставени спирачни следи – т.е. ако свидетелят, който е
бил с гръб към пешеходната пътека, се е обърнал към нея след като е чул
спирачните следи, няма как да е видял самия удар. След всичките тези
противоречия съдът приема, че не може да кредитира показанията на свидетеля в
която и да било тяхна част – поради вътрешните им противоречия от една страна и
противоречия с доказателствата по делото и общоизвестни правила от физиката, от
друга.
Предявения
иск следва да се уважи за сумата от 20000 лв. и да се отхвърли за разликата до
предявения размер.
Върху така
определеното обезщетение ответникът дължи законна лихва. Разпоредба на чл.429,
ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента
лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя,
считано от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. Видно от отговорите на доброволната
претенция на ищеца, същата е достигнала до застрахователя на 30.05.2017 г. - на
посочената дата пострадалият е предявил претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение и от този момент ответникът му дължи има изплащане
на законната лихва. С оглед изложеното, лихвата следва да се присъди от
посочената дата – 30.05.2017 г.
По
разноските:
На процесуалния представител на
ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА
в размер на 1038 лв., включващ ДДС.
На ответника следва да се присъдят
направените разноски за юрисконсултско възнаграждение и експертиза, съразмерно
с отхвърлената част от иска – за сумата от 250 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда следващата се държавна такса – в размер на 800 лв. и
разноските за експертиза – за сумата от 200 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:*****, да заплати на С.Я.К., ЕГН:**********, чрез законен
представител Л.Т.Л. – майка, ЕГН:**********, на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 20000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за произшествие, осъществено на 12.09.2016
г., заедно със законната лихва от 30.05.2017
г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 40000 лв.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:*****,
да заплати на Адвокатско дружество Й. и Е., ЕИК:*****, на основание чл.38, ал.2
ЗА, сумата от 1038 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, с
включен ДДС.
ОСЪЖДА С.Я.К., ЕГН:**********, да заплати на З.Л.И. АД, ЕИК:*****, на основание
чл.78,
ал.3, вр.
ал.8 ГПК, сумата от 250 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:*****, да заплати по сметка на
Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 800 лв., представляваща дължима
държавна такса и сумата от 200 лв., представляващи
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: