№ 41
гр. Пловдив , 02.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Божидар И. Кърпачев
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Божидар И. Кърпачев Административно
наказателно дело № 20215330200078 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на ДАРШОП 6 ООД против Наказателно
постановление № 526497-F547529/21.07.2020, издадено от Директор на
Дирекция "Обслужване" в ТД на НАП Пловдив, с което на ДАРШОП 6 ООД
е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 179,
ал.1 ЗДДС.
С жалбата не се оспорва извършването на нарушението, но се моли за
приложение на чл. 28 ЗАНН. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
ОТМЕНЯНЕ по следните съображения:
1
В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановка:
При извършена служебна проверка в ТД на НАП Пловдив на 15.04.2020
г. се установи, че ДАРШОП 6 ООД с БУЛСТАТ *********, регистрирано по
ЗДДС лице, не е спазило установения от Закона срок за подаване на отчетни
регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен
период 01.03.2020 г. - 31.03.2020 г. до 14.04.2020 г. включително.
Отчетни регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС са подадени на
15.04.2020 г. в ТД на НАП - Пловдив по електронен път с Вх.
№16004281913/15.04.2020г.
Съдът приема, че така установената фактическа обстановка изцяло
съответства на реализиралото се в действителността, доколкото се установява
от:
-показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание изрично
потвърди констатациите в АУАН;
-приложените по делото писмени доказателства.
При вярно установена фактическа обстановка, правилно е приложен и
материалния закон, доколкото изложените факти формално консумират
административния състав на чл. 125, ал.5, вр. чл. 125, ал.3 ЗДДС.
Неправилна е обаче преценката на наказващия орган, че
жалбоподателят следва реално да понесе административно наказание за
допуснатото нарушение.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ. 28 ЗАНН.
Това е така, доколкото съгласно ТР 1/2007 по тълкувателно дело
1/2005г. на ВАС преценката за маловажност на случая е такава по
законосъобразност, а не по целесъобразност. От изложеното следва, че
изводът, че нарушителят следва да бъде реално санкциониран, задължително
следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли
констатираната действителна обществена опасност да деянието
ангажиране на държавна репресия спрямо дееца.
Настоящия състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката
принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на
понятието маловажен случай в ЗАНН, на основание чл. 11 ЗАНН
2
субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който
маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Според съда конкретното нарушение е типично такова, което разкрива
по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения с
подобна правна квалификация, по следните аргументи:
На първо място следва да се отчете, че видно от приложеното по
преписката потвърждение за получено съобщение, нарушението е
отстранено доброволно, като това е станало едва 10 минути след
допускането му и по мнение на настоящия състав този период следва да се
счете за очевидно незначителен.
Крайният срок за подаване на отчетните регистри е бил в 24.00 часа на
14.04.2020г., а същите реално са получени от НАП на 15.04.2020г в 00:10ч.
Особено съществено в конкретния случай за преценката, че се касае за
маловажен случай е обстоятелството, че нарушението е отстранено още
преди да бъде констатирано от наказващия орган. Това е така, доколкото в
АУАН и НП изрично е отбелязано, че нарушението е открито на
15.04.2020г, като това е станало в рамките на работния ден, а към този
момент то вече е било отстранено от наказвания субект, 10 мин след
изтичане на крайния срок за това.
На следващо място следва да се отбележи, че отстраняването на
нарушението е станало по собствена инициатива на наказаното лица.
Не на последно място следва да се отбележи, че в НП изрично е
посочено, че нарушението е за първи път, което говори за занижена степен
на обществена опасност на дееца.
В конкретния случай не съществува забраната на чл. 56 НК това
обстоятелство да бъде съобразено като смекчаващо, доколкото в нормата на
чл. 179 ЗДДС не е предвиден състав за повторност на това нарушение.
Като смекчаващо обстоятелство следва да се съобрази и факта, че
нарушението е отстранено още в същия данъчен период- април 2020 г. но
и по този начин реално не е накърнена отчетността за извършената от
дружеството търговска дейност за данъчен период март 2020г.
3
Мотивиран от горното съдът намира, че действителната обществена
опасност на извършеното е толкова явно незначителна, че изобщо не
оправдава използването на административно-наказателна репресия
спрямо нарушителя.
В този изричен смисъл е и трайната практика на административен съд
Пловдив, приемаща наличие на маловажен случай, ако забавата в изпълнение
на задължението по чл. 125 ЗДДС е била няколко дни, а в случая е 10 мин.
Така изрично Решение № 137 от 18.01.2019 г. по к. адм. н. д. № 3227 /
2018 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 803 от
18.05.2017 г. по н. д. № 755 / 2017 г. на XXVI състав на Административен съд
– Пловдив, Решение № 1566 от 20.08.2020 г. по к. адм. н. д. № 1137 / 2020 г.
на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1088 от
16.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 1030 / 2018 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив.
В същия смисъл е и изричното становище на главен юрисконсулт в
отдел „обслужване“ при ТД на НАП, приложено по делото, в което е
посочено, че процесния случай следва да се квалифицира като маловажен по
смисъла на Писмо на ЦУ на НАП изх. № 20-00116/14.06.2016г.
По изложените съображения съдът намира, че в конкретния случай
приложение следва да намери чл. 28 ЗАНН, НП да се отмени, а на
нарушителя да се укаже, че това е последен компромис, който му се прави,
като при следващо нарушение ще бъде реално санкциониран.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на спора, съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН
жалбоподателят би имал право на разноски. Такива обаче, в конкретния
случай не могат да се присъдят по следните съображения:
На първо място липсва нарочно искане за присъждане на разноски по
смисъла на т.11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, съгласно която претенцията за
разноски следва да бъде изрично заявена и това може да стане най-късно в
съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред
съответната инстанция.
На следващо място липсват и доказателства разноски по делото
4
реално да са сторени за заплатено възнаграждение за адвокатска защита и
съдействие. Тук следва да бъдат съобразени и постановките на т.1 от ТР
6/2012 ОСГТК, съгласно което разноски за адвокатски хонорар могат да
бъдат присъдени, само ако е доказано реалното им заплащане преди
приключване на последното открито заседание по делото.
В този смисъл е и трайната практика на Административен съд Пловдив,
съгласно която за да бъдат присъдени разноски, те следва да бъдат
поискани и сторването им да бъде доказано най-късно до приключване
на последното открито заседание по АНД.
Сам по себе си фактът на уважаване, респ. отхвърляне на жалбата, не е
достатъчен, за да бъдат присъдени на страната направените разноски.
Присъждането им не е автоматична последица от постановяването на
благоприятно за страната решение и по дължимостта им съдът не се
произнася служебно.
Така изрично Решение № 1411 от 30.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 1164 /
2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай по делото не са представени:
-нито пълномощно в полза на адвокат;
-нито договор за правна защита и съдействие, в който да е уговорено
заплащането на адвокатско възнаграждение;
-нито доказателства адвокатски хонорар реално да е заплатен,
-нито доказателства за реално използвана адвокатска защита и
съдействие,
-нито доказателства за използвана юрисконсултска защита, доколкото
жалбата е подадена от самия управител,
поради което и разноски не следва да се присъждат
По изложените по-горе съображения във връзка с крайните срокове, в
които могат да се поискат разноски и да се представят доказателства за
реалното им сторване, пропускът да се направи това преди обявяване на
делото за решаване, не може да се санира, с по-късното предприемане на
тези действия по реда на чл. 306 НПК или чл. 248 ГПК .
Така изрично т.8 и 11 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, Определение № 743
от 22.10.2014, ч.т.д. № 2228 / 2014 год. на ВКС., Определение № 356 от
02.10.2020 г. по ч. гр. д. № 1922/2020 г. на ВКС, Определение 39 от 27.02.2020
5
по гр.д. 3666/2019 на ВКС.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 526497-F547529/21.07.2020,
издадено от Директор на Дирекция "Обслужване" в ТД на НАП Пловдив , с
което на ДАРШОП 6 ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500
лв. на основание чл. 179, ал.1 ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6