Решение по дело №19/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на образувано по жалба на М. И. Г., гр.Левски , [улица], чрез адв Р.Р. от АК Плевен, съдебен адрес: гр.Левски, [улица]срещу ревизионен акт № Р-04001523000970-091-001/06.10.2023 година на гл. инспектор по приходите при ТД на НАП В.Търново.

В жалбата се посочва, че неправилно са определени допълнителни задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 4 225.00 лв. и лихви върху него в размер на 1966.21лв. Посочва, че липсва обективна преценка и анализ на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, което е нарушение на императивното изискване на чл.37, ал.1 от ДОПК, които обстоятелства са довели до издаването на един немотивиран акт в нарушение изискването на чл.120 , ал. 1, т. 5 от ДОПК, допуснати са процесуални нарушения на чл. 3, ал. 1 от ДОПК, съгласно който органите по приходите са длъжни да установят безпристрастно всички факти и обстоятелствата, които са от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица. като издадените административните актове по този кодекс се основават на действителните факти от значение за случая, принципите за служебното начало и добросъвестност.

Намира, че неправилно е приложен чл. 122 от ДОПК и неправилно е определена данъчната основа за облагане с данъци по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК във връзка с чл. 122, ал. 1 , т. 1 и т 2, т.к. тъй като не са налице предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи. Въз основа на издадения ревизионнен акт. компетентния орган е обложил с годишен данък по чл.48 от ЗДДФЛ „установеното" превишението на разходите спрямо приходите или „установеното" несъответствие между имуществено и финансово състояние за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2018г., като счита, че при извършената съпоставка на направените разходи с декларираните и получени доходи приходната администрация е извършила неправилен анализ, в резултат на което се стига до незаконосъобразно прилагане на чл.122, ал.1 от ДОПК и неправилно изчисляване на дължимия данък.

Посочва, че органите по приходите установяват, че жалбоподателката е местно физическо лице съгласно разпоредбите на чл.4,ал.1 ,т.1 и т.4 от ЗДДФЛ , т.к. има постоянен адрес в България и център на жизнени интереси също в България, което условие е относително гъвкав критерий и трябва да се преценява във всеки конкретен случай , но същевременно безспорно установяват, че изцяло през 2018 година получава обезщетение/доходи в Република Италия, както и за периода от 2009г. до 2021 г., включително, работи и получава доходи в Република Италия, от което следва, че няма как Г., да получава приходи/доходи от друга държава, да пребивава в Република Италия повече от 183 дни от годината, същевременно да не пребивава на територията на страната - България и в същото време се оказва, че е задължено лице за заплащане на данък по реда на ЗДДФЛ в България, т.к. през 2018г. е придобила движимо имущество и това е обстоятелство за установяване на превишение на разходите спрямо приходите или установяване на несъответствие между имуществено и финансово състояние и автоматично облагане и начисляване на данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2018г.

Счита, че неправилно през 2018 година е прието от органите, че лицето има център на жизнени интереси в България и то само въз основа на покупката на МПС, тъй като в голям период от време получава доходи от Италия и за облагането е важно място на получаване на дохода, а не къде се изразходва.

Намира, че пазарната цена на придобитото МПС, приета за целите на облагане в резултат на направена-служебна оценка към 20.09.2018г, е неправилно формирана, оценката не е обективна и е налице завишена пазарна оценка, която не е съобразена е действителното състояние на автомобила, закупен от автокъща „ПлюсАУТО" ООД съгласно Договор за покупко-продажба и фактура № 1-100/20.09.2018 г. , като реално платената сума е 13 000 лева и органите по приходи не са извършили обективна проверка относно закупуването на този автомобил и са направили само констатацията на основание изпратено Искане за представяне на документи, което не е връчено и не са представени доказателства" - Приложение 12 към РД и не са положени усилия за извършване на проверка в насока установяване на действително извършеното плащане.

Посочва, че за процесното МПС има застраховка „Каско МПС“ и застрахователната стойност е 28000 лева , а не 100 000 лева и е наложен запор върху МПС за обезпечаване на публични вземания /Приложение 25 към РД/ спрямо лек автомобил ***, рег.№ [рег. номер] със застрахователна оценка 28 000 лв. и е налице противоречие относно действителна цена на процесното МПС, тъй като ако застрахователна стойност е 28 000 лв., приета за обезпечение, защо е считено, че същото има пазарна оценка и би струвало 79 950 лв..

Моли за отмяна на РА и присъждане на разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.

По делото е представено становище по жалбата на л. 3 от класьор 1 по делото от ответника, в което се посочва, че жалбата е неоснователна и се изразяват доводи относно допустимост и относимост на исканите доказателства от жалбоподателката.

В съдебно заседание жалбоподателката - М. И. Г., гр.Левски , [улица], не се явява, представлява се от адв. Р.Р., която поддържа жалбата и намира РА за неправилен и незаконосъобразен, моли за отмяната му и присъждане на разноски за адв. възнаграждение.

Ответникът – Директор на дирекция „ОДОП“ В.Търново при ЦУ на НАП – редовно призован, не се явява, представлява се от ст. юрисконсулт Х., който намира жалбата за неоснователна, тъй като не са ангажирани нови доказателства и жалбата до съда е идентична с тази до адм. орган. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждание в размер на 919,12 лева.

Административен съд - Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р- 04001523000970-020-001/23.02.2023 г.. л. 38 по делото, на началник на сектор „Ревизии“, връчена на ревизираното лице на 24.03.2023 г. по реда на чл. 29, ал. 8 от ДОПК (чрез работодател), изменена със заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР)№ Р-04001523000970-020-002/19.06.2023 г. , връчена на 06.07.2023 година е разпоредено извършване на ревизия за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДФЛ за периода от 01.01.2018 г. – 31.12.2018 г. на М. Г..

На л. 43 по делото е представена заповед № 1270/15.11.2021 г на директора на ТД на НАП В. Търново относно определяне на органи по проиходи, които могат да издават заповеди за възлагане на ревизии ипод т. 7 е посочен началник на сектор „Ревизии“

В хода на ревизията са изискани документи и писмени обяснения от ревизираното лице и нейни близки .

Изготвен е ревизионен доклад № Р-04001523000970-092-001/29.08.2023 г.. и е установено, че М. И. Г. има постоянен и настоящ адрес на територията на Република България, като за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. адресите на ЗЛ са по чл. 8 от ДОПК в гр. Троян, [улица], 21, ет. 10, ап. 37 и гр. Троян, [улица].

Г. е със семейно положение омъжена - съпругът на ЗЛ е лицето Е. Д. Г. и през периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г. Г. е пребивавал и е работел по трудов договор на територията на Република България.

Жалбоподателката притежава недвижим имот - земя и сграда на адрес гр. Левски, [улица], № 97, като в писмени обяснения с вх. № 10184/24.07.2023 г. е представила информация, , че „в България съм пребивавала в собствения си имот в гр. Левски [улица].” и „Сметките са плащани от децата ми Понякога съм помагала."

Лицето притежава три моторни превозни средства и на искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ № Р-04001523000970-040- 001/17.03.2023 г. по точка 24 - Посочете извършените от Вас разходи за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. за почивки, развлечение, за плащания на данъци , осигурителни вноски и други с писмени обяснения от 13.04.2023 г.Г. посочва, че всички разходи са поети от работодателя, ток, вода, газ, спане и е живяла в дома на работодателите, като получава заплата в брой.

Органите по приходите посочват, че доходите на лицето са от Италия, но се използват в България. Приемат след извършен извършен анализ, че Г. към 01.08.2018 г. има налични парични средства в размер на 7000 евро - спестявания, също така през 2018 година има получени доходи от Италия в размер на 6 921,20 евро, като на 20.09.2018 г. сключва договор за покупко-продажба на моторно превозно средство и с фактура № **********/20.09.2018 г. е закупен автомобил ***с per. № [рег. номер] от Автокъща „Авто плюс“ ЕООД в гр. Пловдив за сумата от 13 000 лв. в брой, като посочва Г., че парите са от работата в Италия.

Прието е от ревизиращите органи, че моторното превозно средство е луксозен лек автомобил от висок ценови клас [Марка] *** и застрахователната стойност на автомобила е 100 000,00 лв., като застрахователната стойност е равна на действителната стойност на МПС (съгласно представени данни от ЗАД АРМЕЕЦ с вх. № 9826/13.07.2023 г.), а пазарната цена на МПС е в размер на 79 950,00 лв. (съгласно Оценителски доклад за определяне на пазарна оценка към 20.09.2018 г.). Предвид събраната информация за доходите на лицето през ревизирания период и събраните от лицето спестявания органите по приходи установяват, че всички парични средства на лицето са използвани за закупуване на лек автомобил *** *** с peг. № [рег. номер].

Прието е, че за ревизирания период от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. М. И. Г. е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България и по чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ центърът на жизнени интереси е в страната - лицето има съпруг, живеещ и работещ на територията на страната, харчи доходите и спестяванията си на територията на страната.

Прието е , че Г. е местно лице по смисъла на чл. 4, ал, 1, т. 1 от ЗДДФЛ и на основание чл. 6 и чл. 8 от ЗДДФЛ е данъчно задължено за облагаемия си доход, получен през 2018 г. от източници в България и от чужбина и тъй като са установени са обстоятелствата посочени в чл. 122, ал. 1, т. 2 -налице са данни за укрити приходи или доходи" и т.7 от ДОПК -декларираните и/или получените приходи, доходи,източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.

Извършен е анализ на приходите на лицето от дейност като семеен сътрудник в Италия и Г. посочва в обяснения от 13.04.2023 г., съгласно които към 01.01.2018 г. е притежавала 7000 евро, които са нейни спестявания от многогодишния й престой в Италия, като са представени документи за извършваната дейност от 08.03.2009 г. до 31.12.2018 г. като семеен сътрудник.

Извършен е анализ и на разходите на Г. в ревизирания период, като същата е посочила, че при пребиваване на адрес в България, сметките са заплащани от децата й, на които също е направена проверка, като е закупила с оглед представен Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 20.09.2018 г. лек автомобил ***за сумата от 13 000 лева.

Прието е, че закупеното МПС е луксозен лек автомобил от висок ценови клас, като е сключена застраховка „Каско на МПС" на лек автомобил *** с per. № [рег. номер] от ЗАД Армеец с оглед комбинирана застрахователна полица № 0306X0420133, от която е видно, че застрахователната сума на МПС е 100 000,00 лв. към датата на сключване на застраховката - 28.09.2018 г. С вх. № 9826/13.07.2023 г. са представени писмени обяснения застрахователя, в които се посочва, че застрахователната стойност е равна на действителната стойност на МПС и датата на направен първоначален оглед на МПС е 28.09.2018 г.

С цел установяване на пазарната стойност на МПС от органите по приходите е възложена експертиза на инж. И. Н. И. - сертифициран „експерт-оценител".

Съгласно Оценителски доклад за определяне на пазарна оценка към 20.09.2018 г. - дата на покупка на лек автомобил [Марка] *** с ДК № [рег. номер] - изчислената пазарна цена на МПС е в размер на 79 950,00 лв.

Видно от сключената застраховка на МПС - застрахователната му стойност е 100 000,00 лв., равна на действителната стойност на МПС, а съгласно оценителския доклад от експерт-оценител пазарната цена на МПС е 79 950,00 лв.

С вх. № 10184/24.07.2023 г. са представени писмени обяснения от М. И. Г., в които посочва, че всички разходи за придобиването на МПС-то са платени за сметка на купувача.

Органите по приходите приемат за целите на ревизията и в полза на ЗЛ, че пазарната цена на МПС е в размер на 79 950,00 лв. (съгласно Оценителски доклад за определяне на пазарна оценка към 20.09.2018 г.), която цена е по-ниска от застрахователната стойност (същата според застрахователя е равна на действителната стойност) на същото МПС, като разходите са за сметка на М. И. Г. .

Установено е, че лицето е пътувало извън територията на страната през ГКПП „Аерогара София" с пътнически самолет, с полети: № [рег. номер] от 07.01.2018 г.; полет № W64362 от 01.08.2018 г. и полет № W64329 от 26.09.2018 г., като е прието, с оглед обяснения на Г. , че разходите за билети са 75 евро или 146, 69 лева.

Извършена е съпоставка между получени доходи и имущество и разходи за ревизирания период и е прието, че наличните парични средства в брой са 13 690, 81 лева, получени от трети лице 1955183 лева, получени от съпруг 9944,47 лева, получени обезщетение за безработица 13 536, 69 лева, като разходи са приети –за придобиване на МПС 79 950 лева, за заплатени данъци, осигурителни вноски и други – 30 ,02 лева, фактури, издадени към задълженото лице – 21,60 лева, разходи за застраховки – 229, 70 лева, разходи за пътувания – 146,69 лева или приход в размер на 24 436,99 лева, разходи в размер на 80 378,01 лева или превишаване в размер на 42 250,21 лева.

Прието е, че е налице хипотезата на чл. 122, ал.1 , т. 7 от ДОПК , съгласно която декларирани/получени доходи не съответстват на имуществени и финансово състояние и съгласно разпоредбата на чл. 123, ал, 1 от ДОПК в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него и направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства, т.е. въведена е презумпция за наличие на източник на доход, когато е установено и съществено превишаване на направените разходи над получените приходи.

Именно поради приетото от органа превишаване на разходи с оглед получени приходи за 2018 г. общата годишна данъчна основа определена по реда на чл. 122, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 8, т. 14, във връзка счл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК е в размер на 42 250,21 лв. и дължим данък ев размер на 4 225,00 лв, като на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК по реда на чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ върху определения данък в размер на 4 225,00 лв. са начислени лихви от 02,05.2019 г. до 29.08.2023 г„ в размер на 1 907,71 лв.

Ревизонният доклад е връчен на 20.09.2023 г. по пощата лично на жалбоподателката, като в срок не е направено възражение по реда на чл. 117. ал. 5 от ДОПК.

На 06.07.2023 г. е връчено лично на жалбоподателката Уведомление № Р-041523000970-113-001 /15.06.2023 г.. относно установените обстоятелства по чл. 122. ал. 1. т. 2 и т. 7 от ДОПК и че основата за облагане с данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. ще бъде определена по реда на чл. 122. ал. 2 от ДОПК.

Издаден е РА № Р-04001523000970-091-001/06.10.2023 г. на основание чл.119. ат.2 от ДОПК въз основа на ревизионен доклад № Р-04001523000970-092-001/29.08.2023 г. ,с който при прилагане на особения режим на облагане по чл. 122 - 124 от ДОПК са определени задължения за внасяне общо в размер на 6191.21 лв., в т.ч. данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 4225.00 лв. и лихви върху него в общ размер на 1966,21 лв..

Срещу ревизионния акт е подадена жалба на 24.10.2023 година, в която лицето счита, че липсва обективна преценка и анализ на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, обжалва определената данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като според нея органите по приходите необосновано са приели, че са налице данни за укрити приходи/доходи. Посочва, че неправилно е определен размера на началното салдо и размера на разходите при съпоставката, като твърди, че приетата при съпоставката пазарна цена при покупката на автомобил не е обективна и е завишена. Счита, че не е местно лице по смисъла на чл. 4. ал. 1, т. 1 и 4 от ЗДДФЛ тъй като макар да е българска гражданка с постоянен адрес в Република България, центърът на жизнените й интереси се намира извън страната и твърди, че през 2018 г. е получавала обезщетение /доходи в Република Италия и е пребивавала там повече от 183 дни от 2018г..

Постановено е решение по жалба срещу ревизионен акт № 109/19.12.2023 година, в което се обсъдени предприети процесуални действия от органите по приходи, събраните доказателства, писмени обяснения на лицето и е прието, че няма допуснати нарушения и правилно е установено, че стойността на имуществото на лицето явно и съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи и източници на формиране на собствен капитал през ревизираната 2018 г. (123. ал. 1. т. 1 от ДОПК) и че не доказан произходът на част от изразходваните парични средства –при съпоставка е установено превишение на разходите спрямо доходите на лицето за 2018 г. в размер на 42250,21 лв.

Посочва се, че при съпоставката като налични парични средства в брой на 01.01.2018 г. са приети декларираните от М. Г. 7000 евро (левова равностойност 13690,81) от спестявания от многогодишния й престой и работа в Италия. В съпоставката са включени като получени доходи за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. и обезщетения за безработица от Италия в размер на 6 921.20 евро или 13536.69 лв., както и получени суми от трети лица в размер на 1955.83 лв. (декларирани от лицето предоставени суми в размер 1000 евро от майка й) . На практика органите по приходите са приели всички посочени от жалбоподателката доходи, като по компенсация са приели като източник на парични средства (като получени) от съпруга й Е. Г. в размер на 8944,47 лв. (предвид декларираното от него съгласие в хода на извършената му ревизия, приключила с влязъл в сила PA № Р- 04000423000969-091 -001 /06.10.2023 г.)

В разходната част на съпоставката са включени: стойността на закупения лек автомобил *** ***, представляваща пазарната цена - 79950,00 лв., определена от вещото лице по възложената експертиза, разходи за платени данъци, осигурителни вноски, такси, публични задължения в размер на 30,02 лв., разходи за застраховки 229,70 лв. и разходи по издадена от нотариус М. Г. фактура към жалбоподателката - 21,60 лв. и тъй като други облагаеми доходи не са установени, с РА е формирана обща годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в посочения размер на несъответствието, на която съответства данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 4225,00 лв. и лихви в размер на 1966.21 лв..

Прието е за неоснователно възражение на Г., че не е местно лица, тъй като с оглед притежавана собственост, поддържани родствени връзки, факт, че съпругът й живее в България, то тя е отговаря на критериите, даващи основание да бъде определена като местно физическо лице на България: 1.има постоянен адрес в България - гр. Троян [улица]до 03.06.2021 г. 2. центърът на жизнени интереси на лицето се намира в България.

Неоснователно според органите по приходите е й възражението за неправилно определяне на стойността на закупен лек автомобил *** **** в размер на 79950 лв., тъй като са представени договор за покупко- продажба на моторно превозно средство от 20.09.2018 г., сключен между „Плюсауто“ ЕООД като продавач и М. Г. като купувач на *** ****: фактура № **********/20.09.2018 г. с издател „Плюсауто“ ЕООД и предмет „*** модел С 350 .“ на стойност 13 000 лв..

Приема се, че не са налице доказателства за плащане на сума по банков път, като при извършили насрещна проверка на „Плюсауто“ ЕООД, не са предоставени документи или обяснения във връзка с продажбата на процесното МПС, след справка в информационните системи на НАП се установява, че дружеството не е включило в дневниците си за покупки и продажби фактури за придобиване на *** ***, съответно за продажба на същия автомобил и цената, посочена в договора, не е приета за достоверна от органите по приходите и предвид посочената в застрахователна полица № 0606X0420133 от 28.09.2018г. застрахователна стойност на въпросния автомобил - 100 000.00 лв., която е равна на действителната стойност на МПС според разясненията, дадени в писмото на „ЗАД Армеец“ АД, заведено с вх. №9826/13.07.2023 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Габрово. Посочва се , че именно поради това е изготвена оценителна експертиза и вещото лице е посочило действителна пазарна стойност в размер на 79 950 лева, която е приета от ревизиращия орган и с оглед тези обстоятелства ораните по приходите приемат, че към момента на придобиването пазарната цена на автомобила е по- висока от посочената в договора и във фактурата. С горепосоченото е решение е потвърден обжалвания ревизионен акт.

По делото е представена административната преписка – искания за представяне на документи, писмени обяснения на ревизирано лице, роднини, застрахователни дружества.

По искане на жалбоподателката съдът изиска от трето , неучастващо в спора лице – „Плюсауто“ ЕООД, гр.Пловдив доказателства за извършена продажба , но адрес на управление и седалище на дружеството не е налице офис, нито представляващ.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, срещу ревизионен акт, обжалван и потвърден от решаващия орган, след изчерпване на фазата на административния контрол, в преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия.

Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № 1270 от 15.11.2021 г. на Директор на ТД на НАП В Търново - стр. 43 по делото на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП и чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК, са определени органите, които могат да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл. 112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, поради което ЗВР и ЗИЗВР са издадени от компетентни органи.

ЗВР, РД и РА са подписани с валиден квалифициран електронен подпис (КЕП) от лицата, посочени като техни издатели, видно от приобщените по делото справки за валидизацията.

С оглед разпоредбата на чл. 25, § 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 правната сила на квалифицирания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис. Следователно оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК, във вр. с чл. 3, ал. 2 от ЗЕДЕУУ форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният РД е неразделна част от него.

Съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, определен за това с акт на Директора на компетентната териториална дирекция - чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и от ръководителя на ревизията, определен със ЗВР- чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК, което е станало и в настоящия случай.

Ревизионното производство, приключило с издаването на обжалвания РА, е проведено по особения ред на чл. 122 – 124а от ДОПК, даващ възможност определеният в съответния материален закон размер на данъка, да се приложи към установена от органите по приходите по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа.

Съдът намира, че правилно е прието от органа, че спрямо Г. е приложим ЗДДФЛ.

Съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Понятието "местно лице" е дефинирано в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДЦФЛ, според която местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, което има постоянен адрес в България (т. 1), или което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (т. 2), или лицето, чийто център на жизнени интереси се намира в България (т. 4). Предвидените в закона условия се прилагат алтернативно, т. е. наличието дори само на едно от тях, е достатъчно лицето да се счита за местно (в този смисъл е и Решение № 7119 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7514/2019 г., VIII о.). В настоящата хипотеза, Г. оспорва именно качеството на задължено лице, тъй като не пребивана на територията на РБългария, но съдът намира че същата има качество на местно лице, тъй като има постоянен адрес на територията на страната в гр. Троян, което не е спорно по делото и център на жизнени интереси в РБ, където има собственост, живее съпругът й, поради което доходите й с източник в България и извън нея попадат в обхвата на дискреция на българските данъчни органи.

Спрямо нея не е приложимо изключението по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, съгласно който не е местно физическо лице, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. Спорно по делото е именно, дали центърът на жизнените интереси на ревизираното лице се намира в България.

В чл. 4, ал. 4 ЗДДФЛ е предвидено, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си. В настоящата хипотеза, въз основа на писмените доказателства, част от административната преписка, се установява че в рамките на процесната 2018 година лицето пребивава в РБ , има собственост – притежава недвижим имот - земя и сграда на адрес гр. Левски, [улица], №97, като с оглед писмени обяснения с вх. № 10184/24.07.2023 г. Г. посочва, че в България пребивава в собствения си имот в гр. Левски [улица].” и сметките са плащани от децата й, на които помага, притежава три леки автомобила и съпругът й живее в България т.е. налага се извод, че Република България е мястото, център както на личните, така и на икономическите интереси на жалбоподателката, независимо, че работи в Италия, и през 2018 година същата получава парично обезщетение за безработица от Италия.

Съдът намира, че правилно РА е издаден по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК в резултат на ревизия при особени случаи, съгласно които при наличие на данни за укрити доходи и в случаите, когато получените приходи, доходи, на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период, е приложим именно този ред.

В производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Презумпцията за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основание за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Указания за разпределението на доказателствената тежест в посочения смисъл е дадена на страните в настоящото производство с разпореждането по насрочване на делото.

Съдът намира, че е спазена горепосочената процедура, като на жалбоподателката е връчено Уведомление, че ревизията ще бъде проведена по особения ред и основанието е чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, както й е дадена възможност да представи доказателства и то нееднократно, но същата не е представила такива.

Съдът намира, че правилно е приложен материалният закон. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчната основа се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани изчерпателно в т. 1-16 от ал. 1 на чл. 122 от ДОПК, като органът по приходите следва да анализира и разгледа всички критерии, визирани в нормата на ал. 2 и съответно да приложи онези от тях, които биха му позволили да определи основата за облагане по възможно най - достоверния и обективен начин по отношение на конкретния ревизиран субект.

При изготвяне на съпоставката на между приходи и разходи на Г.и получени от доходи за 2018 г., от страна на органите по приходите е извършен подробен анализ на имущественото състояние на лицето, са съобразени са всички данни относно конкретно установените разходи, както и достоверни източници относно разполагаеми парични средства. Констатираното несъответствие по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК на получени приходи, доходи с имущественото състояние на жалбоподателката за 2018 г. и наличие на укрити доходи именно поради закупуване на вещи, чиято стойност не е реална, то безспорно се установява от приобщените писмени доказателства, поради което основанието за облагане по аналог е доказано.

В случая правилно е прието, че закупен лек автомобил на 20.09.2018 г. за сумата от 13 000 лева не представлява реалната стойност на същия , като е взето предвид, че същият е застрахован като застрахователна стойност е определена на 100 000 лева и именно поради установяване на пазарната му стойност е възложена оценка от органите по приходи и вещо лице определя пазарна стойност в размер на 79 950 лева, като е прието, че именно това е стойността му. С оглед посочени от лицето приходи за 2018 година и покупка на горепосочен автомобил, за който е прието от органи по приходи, че пазарната му стойност е 79 950 лева , а не 13 000 лева, то е налице несъответствие между получени приходи и имуществено състояние на Г. и доказва, че същата разполага със средства, които не се обявени от нея.

Неоснователни са доводи на жалбоподателката,че стойността на автомобила е неправилно определена, като не представя доказателства, а по делото са налични доказателства относно определена застрахователна стойност на автомобила и данни от застрахователя, че това е реалната му застрахователна стойност, а и има изготвена оценителна експертиза, при който именно при съобразяване на характеристиките на МПС се прави оценка и съдът намира, че с оглед събрани доказателства, то правилно е прието, че реалната пазарна стойност е 79 950 лева и именно същата следва да бъде включена като приход при определяне на данъчна основа по ЗДДФЛ.

Установеното от органите по приходите по отношение на извършените от Г. разходи, надвишаващи посочени приходи, представлява очевидно, явно и съществено за профила на това задължено лице превишение на имуществото й над получените доходи -парични средства в размер на 13 690,81 лева към 01.01.2018 г., приходи от съпруг на Г. – 8944, 47 лева, 19955, 83 лева - получени суми от трети лица, получени обезщетения за безработица спестявания от в размер на 6 921,20 евро или 13 536, 969 лева или приходи в размер на 24 436,99 лева и спестявания в размер на 13 690,81 лева и разходи в размер на 80 378,01 лева, в които се включва разход за покупка на лек автомобил, то е налице превишение на разходи над приходи с 42 250,21 лева в годишен аспект, поради което правилно е приложен чл. 122 от ДОПК.

Основание за съобразяване на доходите на съпруга при определяне на данъчните задължения на Г. съдът намира в разпоредбите на чл. 13, чл. 17, чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от Семейния кодекс. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства се съобразяват при определяне на данъчната основание по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В идентичен смисъл са Решение № 4038 от 13.04.2023 г. по адм. д. № 7055/2022 г., І отд. на ВАС, Решение № 2943 от 21.03.2023 г. по адм. д. № 4878/2022 г., VІІІ отд. на ВАС, Решение № 5539 от 29.05.2023 г. по адм. д. № 9200/2022 г., І отд. на ВАС.

Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в тежест на жалбоподателя е да опровергае, при условията на пълно доказване, констатациите в акта. В настоящата хипотеза, от страна на Г. не са ангажирани никакви доказателства. Изпратено е писмо до продавач на автомобила с искане за представяне на доказателства относно извършено плащане по фактура№ 10000000100/20.09.2018 година, което не е връчено, тъй като дружеството „Аутоплюс“ гр.Пловдив, седалище и адрес на управление –гр.Пловдив, район Централен, [улица]няма офис , какъвто не е установен и в ревизионното производство.

Неоснователни са доводи на жалбоподателката, че при налагане на обезпечение върху процесия автомобил оценката, приета от орган по приходите, е в размер на 28 000 лева, която сума е под установеното от оценителен доклад – 79 950 лева . В случая е налице издаване на постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки от 11.04.2023 година, а оценителен доклад е изготвен през юни 2023 година и именно поради характера на обезпечителните мерки, то сумата, върху която е наложен е различна от приетата от органите по проходите след изготвяне на експертния доклад и не е налице противоречие относно приетото от органа по приходите относно размер на пазарна стойност на закупен лек автомобил *** ****.

Съдът намира, че действията на органите по приходите са извършени в съответствие с процесуалните правила на ДОПК и при спазване на основните принципи на обективност и служебно начало, залегнали в чл. 3 и чл. 5 от същия кодекс. В рамките на своята компетентност, същите са извършили необходимото за всестранното и пълно изясняване на фактическата обстановка, като са съобразили действията си с основните начала на данъчния процес и са събрали по предвидения процесуален ред доказателствените средства послужили да определят данъчната основа.

Задълженото лице обаче разполага с процесуална възможност, в хода на производството по обжалване на ревизионния акт, да опровергае истинността на установените фактически констатации, но това не е сторено.

Предвид горното правилно органите по приходите са преценили, че са налице обстоятелства по смисъла на чл.122, ал.1, т. 2 и т.7 от ДОПК, като при липса на надлежно оборване на констатациите и на представени допустими и относими доказателства, правилно е определена данъчна основа за облагане и жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и с оглед своевременно направеното искане от ответника за присъждане на разноски, съдът следва да му присъди поисканите такива по реда на чл.8, ал.1, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл.161 от ДОПК съобразно размера на определените с РА задължения. Съдът следва да осъди М. И. Г., гр.Левски , [улица], да заплати на ТД на НАП В.Търново разноски по делото в размер на 919, 12 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Плевен, шести състав,

 

 

РЕШИ:

 

Отхвърля жалба на М. И. Г., гр.Левски , [улица], чрез адв Р.Р. от АК Плевен, съдебен адрес: гр.Левски, [улица]срещу ревизионен акт № Р-04001523000970-091-001/06.10.2023 година на гл. инспектор по приходите при ТД на НАП В.Търново, с който за периода от 0.01.2018 г. – 31.12.2018 г. са определени задължения върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 4225,02 лева и лихва върху него в размер на 1966,21 лева.

Осъжда М. И. Г., гр.Левски , [улица], да заплати на ТД на НАП В.Търново разноски по делото в размер на 919, 12 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.