Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 27.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и девети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 9657 по описа на съда за 2011 г.,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по внесено в съда мотивирано искане на Комисията за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от В.Д.Д..
Ищецът
сочи, че ответникът е наследник на Ц.С.Д., срещу която било повдигнато
обвинение за това, че избегнала плащането на данъчни задължения в особено
големи размери върху данъчните основи за данъчни 2001 г., 2002 г., 2005 г. и
2006 г., като в срок до 15-ти април на следващите данъчни години – 2002 г.,
2003 г., 2006 г. и 2007 г. не подала годишна данъчна декларация за облагаеми
доходи по чл. 10, т. 18 от ЗОДФЛ (отм.).
От
субективна страна изпълнителното деяние се изразявало в бездействие, като
лицето съзнавало обществено опасния характер на пропуска си да подаде данъчна
декларация. На 08.08.2006 г. на Ц. Д. била връчена заповед за възлагане на
ревизия с цел да определи дължимия данък върху получените доходи от лицето в
периода 01.01.2000 г. – 31.12.2005 г.
През
проверявания период (1986 г. – 2011 г.), на 03.10.2002 г. Ц. Д. придобила по договор
за покупко-продажба право на собственост върху гараж № 11, находящ се в гр.
София, жилищна сграда на ул. „**********, на партерен етаж, с площ 16.22 кв.м.,
заедно с 0.297% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху
дворното място, в което е построена сградата, представляващо УПИ с площ от
1 224 кв.м., съставляващо парцел ІV-933, 937, 936, 938 от кв. 20 по плана
на гр. София, м. „**********“ за сумата от 6 917.80 лева, равняващи се на
69.18 МРЗ.
Пазарната
оценка на имота към момента на придобиване през октомври 2002 г. била
8 040 лева, или 80.04 МРЗ, а към юни 2007 г. – 24 000 лева.
През
октомври 2005 г. Ц. Д. закупила 74.5% ид.ч. от ливада с площ 1.198 дка,
находяща се в землището на с. Бели Искър, община Самоков, обл. София, девета
категория, м. „********“, представляваща имот № 009077 по картата на землището
за 89.40 лева (0.6 МРЗ). Пазарната оценка към момента на придобиването на
идеалните части от имота била 268.2 лева (1.79 МРЗ).
През
октомври 2005 г. Ц. Д. закупила 74.5% ид.ч. от ливада с площ 1.215 дка,
находяща се в землището на с. Бели Искър, община Самоков, обл. София, девета
категория, м. „********“, представляваща имот № 009076 по картата на землището
за 89.40 лева (0.6 МРЗ). Пазарната оценка към момента на придобиването на
идеалните части от имота била 298 лева (1.99 МРЗ).
През
октомври 2005 г. Ц. Д. закупила 74.5% ид.ч. от ливада с площ 1.686 дка,
находяща се в землището на с. Бели Искър, община Самоков, обл. София, девета категория,
м. „********“, представляваща имот № 009075 по картата на землището за 126.65
лева (0.84 МРЗ). Пазарната оценка към момента на придобиването на идеалните
части от имота била 372.50 лева (2.48 МРЗ).
През
октомври 2005 г. Ц. Д. закупила 74.5% ид.ч. от ливада с площ 1.199 дка,
находяща се в землището на с. Бели Искър, община Самоков, обл. София, девета
категория, м. „********“, представляваща имот № 009079 по картата на землището
за 89.40 лева (0.6 МРЗ). Пазарната оценка към момента на придобиването на
идеалните части от имота била 267.60 лева (1.78 МРЗ).
През
1996 г. Ц. Д. придобила право на собственост чрез покупка на апартамент № 7,
находящ се в гр. София, ж.к. „********“ в жилищна сграда бл. №********, състоящ
се от две стаи, столова, дневна, кухненски бокс и сервизни помещения, със
застроена площ 79.06 кв.м., заедно с принадлежащите му избено помещение № 8 и
таванско помещение № 18, заедно с 3.037% ид.ч. от общите части на сградата и
съответното право на строеж върху държавна земя за сумата от 712 лева (129.45
МРЗ). Пазарната оценка на имота към момента на придобиването му се равнявала на
754.5 МРЗ.
През
1997 г. Ц.С.Д. дарила гореописания апартамент № 7 на сина си В.Д., като към онзи
момент пазарната оценка на имота била 120 000 лева.
През
проверявания период, на 05.07.2006 г. Ц. Д. и В.Д. продали апартамент № 11,
находящ се в гр. София, бил. „********, с площ от 70 кв.м., заедно с 65/1000
ид.ч. от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на
собственост върху дворното място за сумата от 64 000 евро, която била
преведена напълно по Б.ова сметка *** „Б.ДСК“ АД.
С
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и
давност № 18, том ІІІ, дело № 945/28.10.1993 г. Ц. Д. била призната за
собственик на недвижим имот, находящ се в с. Бутан, община Козлодуй, обл.
Враца, представляващ имот с пл. № 1270, кв. 142, с находящите се в дворното
място жилищна сграда и стопански сгради и парцел ХІІ от 1007 кв.м., ведно с
находящата се в дворното място стопанска сграда и други подобрения в това
дворно място. Оценката на имота била 139.886 лева. През 2006 г. този имот бил
продаден от Ц. Д. за сумата от 2 500 лева (15.63 МРЗ). Пазарната оценка
към датата на отчуждаването била 5 000 лева.
Според
писмо на „ДЗИ Б.“ АД от 05.07.2007 г. Ц. Д. била титуляр на стандартен депозит
в лева, със стар № 1614100941107 с наличност 5 121.23 лева.
В „Б.ДСК“
ЕАД Ц. Д. имала открита разплащателна сметка № 285152 с наличност 1 247.50
лева, разплащателна сметка № 12334435 с наличност 58 434.70 евро и срочен
депозит с наличност 21 000 лева.
Ц. Д.
притежавала 10 броя акции от емисията на „Б.Х.К.“ АД и 75 броя акции от
емисията на „И.Х.Б.“ АД.
С
договори № 1623 за периода 03.01.2002 г. – 02.01.2006 г. и № 326 за периода
03.01.2006 г. – 02.01.2007 г. Ц. Д. и В.Д. наели Б. касета № 85 в „Б.П. Б.а“ АД.
В.Д. бил наемател в периода 08.04.1999 г. – 07.04.2001 г. на Б.ова касета № 446
в „Б.П. Б.а“ АД, а на същата касета наемател била Ц. Д. за времето от 28.03.2001
г. до 26.03.2007 г.
В.Д.
наел в „Б.П. Б.а“ АД Б.ова касета № 119 за периода 30.09.2004 г. – 29.09.2006
г., като впоследствие, по устно искане на Д. договорът бил подменен, като
ползвател на сейфа било вписано лицето М.Л.С., което обаче не било посещавало
трезора на „Б.П. Б.а“ АД.
Ц. Д.
наела в „Б.П. Б.а“ АД Б.ова касета № 102 за периода 28.03.2001 г. – 26.03.2007
г., като впоследствие, по устно искане на В.Д. договорът бил подменен, като
ползвател на сейфа било вписано лицето С.Б.С., което обаче не било посещавало
трезора на „Б.П. Б.а“ АД. При извършено претърсване в хода на наказателното
производство се установило, че собственост на Ц. Д. са следните суми: в Б.ова
касета № 85 – 3 500 лева; в Б.ова касета № 446 – 1 620 щатски долара;
и 214 980 лева; от Б.ова касета № 102 – 277 800 щатски долара,
844 370 евро и 14 070 лева.
В
периода 1998 г. – 2006 г. Ц.С.Д. не била подавала данъчни декларации. От януари
1997 г. до момента на подаване на искането в СГС липсвали данни за осигурителна
информация относно Ц. Д.. По данни на НАП, ТД „Големи данъкоплатци и
осигурители“ от участието си в „Б.П.П.2“ ООД Ц. Д. не била получавала доход от
разпределен дивидент. За съпруга на Ц. Д. – Д.Н.Д. нямало подадена данъчна и
осигурителна информация.
Общо
разходите за издръжка на домакинство за проверявания период – от 14.07.1986 г.
до 31.12.2010 г. били в размер на 679.04 МРЗ. Реализираните приходи възлизали
на 618 МРЗ за страната и произтичали от продажба на имущество, за което се
предполагало, че е придобито от престъпна дейност. Извършените разходи,
включително за придобиване на недвижимо имущество, издръжка на членове на
домакинството, покупка на акции и др. възлизали на 15 570.4 МРЗ.
Отрицателната разлика от 14 952.4 МРЗ представлявала „значителна стойност“
по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД (отм.).
Според събраните
от ТД на НАП доказателства нямало данни за законни доходи на Ц.С.Д.,
позволяващи й придобиване на процесното имущество.
В
искането се твърди, че са налице предпоставките по чл. 4, ал. 1 вр. чл. 3, ал.
2, т. 1, пр. 2 от ЗОПДИППД (отм.) срещу проверяваното лице, на което било
повдигнато обвинение и образувано наказателно дело за това, че избегнало
установяване и плащане на данъчни задължения в големи и особено големи размери
за периода 2001 г. – 2002 г. и за периода 2005 г. – 2006 г. Ц. Д. осъществила
състав на престъпление по чл. 255 от НК, попадащо в приложното поле на чл. 3,
ал. 1, т. 17 от ЗОПДИППД (отм.). Наказателното производство било прекратено,
поради настъпила смърт на лицето. Приживе Д. притежавала имущество със значителна
материална стойност, за придобиване на което нямало данни за законни източници
на средства.
Моли
съдът да признае за установено по отношение на законния наследник на Ц.С.Д. – В.Д.Д.,
че е налице престъпно обстоятелство, имащо значение за гражданския спор –
престъпление по чл. 255 от НК, както и да отнеме в полза на държавата имущество
на обща стойност 2 417 436.53 лева, обхващащо апартамент № 7, находящ
се в гр. София, ж.к. „********“, бл. №********, със застроена площ 79.06 кв.м.,
заедно с принадлежащото му избено помещение № 8 и таванско помещение № 18 и с
3.037% ид.ч. от общите части на сградата и съответното право на строеж върху
държавна земя, дарен от Ц. Д. на В.Д. през 1997 г.; гараж № 11, находящ се в
гр. София, ул. „**********, партерен етаж, с площ от 16.22 кв.м., заедно с
0.297% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното
място, в което е построена сградата, представляващо УПИ с площ 1 224
кв.м., съставляващо парцел ІV-933, 937, 936, 938 от кв. 20 по плана на гр.
София, м. „Красно село-Стрелбище“, придобит от Ц. Д. на 03.10.2002 г.; 74.5%
ид.ч. от ливада с площ от 1.198 дка, находяща се в землището на с. Бели Искър,
община Самоков, обл. София, девета категория, м. „********“, представляваща
имот № 009077 по картата на землището, придобити на 17.10.2005 г.; 74.5% ид.ч.
от ливада с площ от 1.215 дка, находяща се в землището на с. Бели Искър, община
Самоков, обл. София, девета категория, м. „********“, представляваща имот №
009076 по картата на землището, придобити на 17.10.2005 г.; 74.5% ид.ч. от
ливада с площ от 1.686 дка, находяща се в землището на с. Бели Искър, община
Самоков, обл. София, девета категория, м. „********“, представляваща имот №
009075 по картата на землището, придобити на 17.10.2005 г.; 74.5% ид.ч. от
ливада с площ от 1.199 дка, находяща се в землището на с. Бели Искър, община
Самоков, обл. София, девета категория, м. „********“, представляваща имот №
009078 по картата на землището, придобити на 17.10.2005 г.; сумата от
5 121.23 лева по стандартен депозит в лева в „ДЗИ Б.“ АД, ведно със
законната лихва от август 2007 г. до датата на подаването на искането в съда;
сумата от 58 434.70 евро по разплащателна сметка в „Б.ДСК“ ЕАД, ведно със
законната лихва от август 2007 г. до датата на подаването на искането в съда;
сумата от 21 000 лева по депозитна сметка в „Б.ДСК“ ЕАД, ведно със
законната лихва от август 2007 г. до датата на подаването на искането в съда;
сумата от 1 247.50 лева по разплащателна сметка в „Б.ДСК“ ЕАД, ведно със
законната лихва от август 2007 г. до датата на подаването на искането в съда; сумата от 3 500 лева, иззета от Б.ова
касета № 85, находяща се в „Ю.Б.“ АД; сумата от 1 620 щатски долара,
иззета от Б.ова касета № 446, находяща се в „Ю.Б.“ АД; сумите, иззети от Б.ова
касета № 102 – 277 800 щатски долара, 844 370 евро и 14 070 лева; 10 броя акции от емисията
на „Б.Х.К.“ АД в размер на 10 лева и 75 броя акции от емисията на „И.Х.Б.“ АД в
размер на 75 лева.
Ответникът
е подал отговор на исковата молба, в който счита, че Комисията следва да
обоснове основателността на презумпцията, че процесното имущество е придобито
от престъпна дейност. Цялото имущество на наследодателя му Ц. Д. било придобито
в режим на СИО до смъртта на бащата на ответника – Д. Д. през 1994 г., а
придобитите след това имущества – със средства, трансформирани от продажбата на
вещи СИО и лични спестовни влогове на родителите на ответника. Заявява, че
гараж № 11 е заплатен с негови средства и включен в цената на закупеното от В.Д.
жилище през август 2002 г. на същия адрес. По това време Ц. Д. била на 78 г.,
не притежавала автомобил, поради което и гараж не й бил необходим. Оспорва
посочената от Комисията пазарна цена на четирите ливади. Покупната цена на
апартамент № 7, придобит от Д. през 1996 г. се формирала от трансформация на имущество,
придобито от законни сделки на майка му и от наличие на спестовни влогове на
родителите му, от продажба на друго имущество и др. Апартамент № 11 бил
придобит преди повече от 20 години преди проверявания период и поради това
следвало да бъде изключен от обхвата на имуществото. Относно сумите в Б.ови
касети №№ 102 и 119 не била установена собствеността върху тях. Не оспорва, че
1 620 щатски долара в Б.ова касета № 446 принадлежали на майка му, като
сочи, че парите били получени от продажбата на имот в с. Бутан.
Контролиращата
страна СГП изразява становище за основателност на исканията, с които съдът е
сезиран.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на внесеното в съда искане
за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност
по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) е необходимо да се установи кумулативното наличие
на следните предпоставки: ответникът да е придобил имущество със значителна
стойност; срещу ответника да е започнало наказателно преследване за някое от
престъпленията, посочени в чл. 3, ал. 1, т. 1-25 от ЗОПДИППД (отм.) или да са
налице изключенията по чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от ЗОПДИППД (отм.); за това имущество
да може да се направи основателно предположение за придобиването му от
престъпна дейност; да липсва законен източник на средства за придобиването му.
Не се спори и от приетия по делото обвинителен акт се установява, че на Ц.С.Д.
са били повдигнати обвинения за това, че: 1) избегнала плащането на данъчни
задължения в особено големи размери – 133 663.90 лева, определени съгласно
чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ върху данъчната основа за данъчната 2001 г., като в срок
до 15.04.2002 г., като данъчно задължено лице, съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗОДФЛ не
подала годишна данъчна декларация по чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ за доходи в размер
на 356 045 лева, представляващи облагаеми доходи по чл. 10, т. 18 от
ЗОДФЛ, получени през 2001 г. като парични постъпления по Б.ови сметки в ТБ „Б.“
АД – престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, пр. 2, т. 1 вр. чл. 2, ал. 2 от НК; 2) избегнала плащането на данъчни задължения в особено големи размери –
18 247.28 лева, определени съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ върху данъчната
основа за данъчната 2002 г., като в срок до 15.04.2003 г., като данъчно
задължено лице, съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗОДФЛ не подала годишна данъчна
декларация по чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ за доход в размер на 56 000 лева,
представляващи облагаеми доходи по чл. 10, т. 18 от ЗОДФЛ, получени през 2002
г. като парично постъпление по Б.ова сметка *** „Б.“ АД – престъпление по чл.
255, ал. 3 вр. ал. 1, пр. 2, т. 1 вр. чл. 2, ал. 2 от НК; 3) избегнала
плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 74 391.26 лева,
определени съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ върху данъчната основа за данъчната
2005 г., като в срок до 15.04.2006 г., като данъчно задължено лице, съгласно
чл. 5, ал. 1 от ЗОДФЛ не подала годишна данъчна декларация по чл. 41, ал. 1 от
ЗОДФЛ за доход в размер на 312 200 лева, представляващи облагаеми доходи по чл.
10, т. 18 от ЗОДФЛ, получени през 2005 г. като парични постъпления по Б.ови
сметки в ТБ „ДСК“ АД и в брой – престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, пр.
2, т. 1 вр. чл. 2, ал. 2 от НК; 4) избегнала установяването и плащането на
данъчни задължения в големи размери – 5 537 лева, определени съгласно чл.
35, ал. 1 от ЗОДФЛ върху данъчната основа за данъчната 2006 г., като в срок до
15.04.2007 г., като данъчно задължено лице, съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗОДФЛ не
подала годишна данъчна декларация по чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ за доход в размер
на 26 000 лева, представляващи облагаеми доходи по чл. 10, т. 18 от ЗОДФЛ,
получени през 2006 г. като парични постъпления по Б.ови сметки в ТБ „ДЗИ“ АД и
„Б.ДСК“ ЕАД – престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 от НК.
Видно от протокол от 16.03.2011 г. по НОХД № 3726/2009 г. по описа на СГС,
4 състав, въз основа на представен препис-извлечение от акт за смърт №
08088/17.01.2011 г. на СО, район „Красно село“ производството по НОХД №
3726/2009 г. е прекратено по отношение на Ц.С.Д., на основание чл. 24, ал. 1,
т. 4 от НПК.
В случая искът е предявен срещу наследника на Ц.С.Д. – В.Д.Д., като се
твърди наследодателят да е придобил имущество на значителна стойност, за което
може да се направи основателно предположение за придобиването му от престъпна
дейност и липса на законен източник на средства за придобиване на посоченото в
искането за отнемане имуществото.
ЗОПДИППД (отм.) допуска провеждане на исково производство и когато
наказателното производство е прекратено поради смърт на дееца (чл. 3, ал. 2, т.
1, пр. 2). Това обстоятелство е от значение както за пасивната процесуална
легитимация, установена в чл. 5 от закона, така и за законосъобразното
провеждане на исковото производство, инициирано по внесено в съда искане на
Комисията. Нормата на чл. 28, ал. 5 от ЗОПДИППД (отм.) задължава ищеца, в
хипотезите на чл. 3, ал. 2, каквато е настоящата, да предяви иск за
установяване на престъпно обстоятелство от значение за гражданския спор по иска
с правно основание чл. 28 от ЗОПДИППД. Предявеният в настоящото производство
иск с правно основание чл. 124, ал. 5 от ГПК е допустим и преюдициален по
отношение на искането за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност.
Не се спори, че Ц.С.Д. е починала на 17.01.2011 г. и че неин единствен
наследник по закон е низходящия й В.Д.Д..
По иска с правно основание чл. 124, ал. 5 от ГПК гражданският съд дължи да
се произнесе дали извършеното деяние е престъпление и кой е извършителят. В
този смисъл са и дадените указания в ТР № 11 от 03.01.1967 г. на ОСГК на ВС.
С решение № 333/15.07.2011 г. на основание чл. 13, ал. 1, т. 3 и чл. 28,
ал. 1 и ал. 5 от ЗОПДИППД (отм.) Комисията е взела решение за внасяне в СГС на
мотивирано искане за установяване на престъпно обстоятелство – извършено от Ц.С.Д.
престъпление по чл. 255 от НК – избягване плащането на данъчни задължения в
големи и особено големи размери за периода 2001 г. – 2002 г. и за периода 2005
г. – 2006 г. и за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност
2 417 436.53 лева, придобито от престъпна дейност срещу наследника на
Ц. Д. – В.Д.Д..
За уважаване на предявения установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 5 от ГПК вр. чл. 28, ал. 5 от ЗОПДИППД (отм.) в тежест на ищеца беше да
докаже, че Ц. Д. е придобила облагаем доход по чл. 10, т. 18 от ЗОДФЛ (отм.) за
данъчни години 2001 г., 2002 г., 2005 г. и 2006 г., подлежащ на деклариране в
годишни данъчни декларации, които данъчно задълженото лице Ц. Д. не е подала.
Престъплението по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, пр. 2, т. 1 от НК се обхваща от
нормата на чл. 3, ал. 1, т. 17 от ЗОПДИППД (отм.) и евентуалното му
установяване в настоящото гражданско производство е предпоставка за проверка
наличието на останалите елементи от фактическия състав на чл. 28 от ЗОПДИППД
(отм.).
По делото е представен и приет ревизионен доклад № 3275/22.12.2006 г.,
според който за 2001 г. се установил недостиг на парични средства в размер на
354 770 лева, въз основа на движението по Б.ови сметки на Ц. Д.. За 2002
г. е установен недостиг на парични средства в размер на 62 654.78 лева, а
за 2005 г. – 43 659.99 лева. В обхвата на ревизионния доклад не попада
данъчната 2006 г.
Съгласно чл. 117 от ДОПК ревизионният доклад се съставя от ревизиращият
орган по приходите и има съдържанието, посочено в ал. 2, част от което е предложението
за установяване на задълженията. Въз основа на него ръководителят на ревизията
и органът, който я е възложил издават ревизионен акт, в чиято разпоредителна
част се определят правата, задълженията или отговорностите и начинът и срокът
за изпълнението им (чл. 120, ал. 1, т. 6 от ДОПК). В мотивите на ТР №
5/22.06.2015 г. по тълк.д. № 4/2014 на ВАС е прието, че ревизионният доклад
няма самостоятелно значение, нито функцията на мотиви за издаване на
ревизионния акт. ВАС определя ревизионния доклад като процесуален акт по
смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК. С него не се определят права и задължения за
правните субекти, а предпоставя издаване на ревизионен акт, който подлежи на
обжалване. В случая не се установява ревизионното производство, образувано със
заповед за възлагане на ревизия № 1996/31.07.2006 г. на Ц.С.Д. да е приключило
с влязъл в сила ревизионен акт. Това означава, че компетентните административни
органи не са издали индивидуален административен акт, установяващ задължението
на Ц. Д. за подаване на годишни данъчни декларации за процесните данъчни години
поради получен облагаем доход.
В ТР № 1/07.05.2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС е прието, че извършването
на данъчна ревизия и издаването на данъчен ревизионен акт не е необходима
предпоставка за определяне на дължимото данъчно задължение – предмет на
престъпление по чл. 255 от НК. Това означава, че липсата на ревизионен акт е
без значение от гледна точка на възможността да се установи налице ли е
престъпно обстоятелство, изразяващо се в престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал.
1, пр. 2, т. 1 от НК – избягване плащане на данъчни задължения в големи и
особено големи размери, като не подала декларации съответно до 15.04.2002 г.,
15.04.2003 г., 15.04.2006 г. и 15.04.2007 г.
Съгласно чл. 10, т. 18 от ЗОДФЛ (отм.), действаща материално правна норма
за процесните периоди, подлежат на облагане доходи, които не са определени като
необлагаеми или не са освободени от облагане по закон. Не подлежат на облагане доходите
по чл. 12 от ЗОДФЛ (отм.) Реализиране на облагаем доход от Ц. Д. през 2001 г.,
2002 г., 2005 г. и 2006 г. е обстоятелство, което следва да бъде доказано от
ищеца с допустимите доказателствени средства. В тази насока следва да се има
предвид, че единствено в хипотезата на извършена ревизия при особени случаи –
чл. 122 от ДОПК, съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 от ДОПК се смята до доказване на
противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход,
когато стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на
декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или
на безвъзмездно финансиране, получени от него. Видно от съдържанието на
ревизионния доклад, ревизията е извършвана по реда на чл. 122 от ДОПК поради
наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – деклариране на
невярна информация относно наличие на открити и закрити Б.ови сметки и
движението по тях. Систематичното място на нормата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК,
съпоставена с разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК води до извода, че само фактическите
констатации в ревизионния акт се ползват с материална доказателствена сила. В
настоящото производство не се установи такъв ревизионен акт да е съставян. След
като презумпцията по чл. 123, ал. 1 от ДОПК е неприложима и следователно
законът не възлага в тежест на данъчно задълженото лице (в случая неговия
наследник) да я оборва, ищецът е този, който следва да докаже, че произходът на
дохода е сред някой от посочените в чл. 10, т. 1 – 17 от ЗОДФЛ (отм.). Едва след разрешаването на
въпроса относно произхода на средствата може да се говори за наличие на
облагаем или необлагаем доход. (В този смисъл присъда № 7/27.02.2013 г. по
ВНОХД № 1348/2012 г. по описа на САС). Сигурността относно произхода на дохода е
от решаващо значение дали Ц. Д. е избегнала плащане на данъчно задължение, като
не е подала декларация. След като Комисията не сочи в настоящото производство
какъв е произходът на подлежащия на облагане доход, а се е задоволила
единствено да се позове в обстоятелствената част на иска по чл. 124, ал. 5 от ГПК на фактическите констатации в ревизионния доклад, недопустимо
доказателствено средство би било назначаване на данъчна експертиза, която да
установи налице ли е бил облагаем доход. Без яснота относно произхода на
средствата установяване на доходи, които са подлежали на деклариране и
съответно върху тях се е дължал данък, е практически невъзможно.
На следващо място, Комисията сочи като престъпно обстоятелство избягване
плащането на данъци в големи и особено големи размери. Квалифициращият признак
по ал. 3 на чл. 255 от НК, отнасящ се до размера на данъчното задължение, е
част от обективната страна на деянието и също следва да бъде безспорно
установен. За доходи по чл. 10, т. 18 от ЗОДФЛ (отм.) данъчната основа се
определя по реда на чл. 26 от ЗОДФЛ (отм.).
От значение е и моментът на придобиване на средствата. Внасянето на суми по
Б.ови сметки през определен данъчен период не означава, че те са получени в
рамките на същия период. Ответникът, чиято не е доказателствената тежест и
поради което не са му допуснати доказателства за установяване доходите на
наследодателя и нейния съпруг е представил неоспорени от ищеца доказателства
(л. 235 – 240 от делото), че преди данъчните периоди, през които се твърди да е
реализирала доходи – през 1995 г. – 1996 г., по сметки на Ц. Д. е имало налични
парични суми, като последователно са теглени и внасяни такива. Това разколебава
„обвинението“ на Комисията, че след като има средства по Б.ови сметки на
лицето, които надвишават разликата между получени приходи и разходи за
издръжка, през данъчни 2001 г., 2002 г., 2005 г. и 2006 г. Ц. Д. е реализирала
доход, който е подлежал на облагане, което е избегнала, като не е подала
данъчни декларации. Липсва законова или човешка презумпция, че наличните
парични средства подлежат на съхраняване по Б.ови сметки. Допустимо е те да се
държат от лицето в брой или да се съхраняват по друг начин, включително чрез
даването им на заем или влагането им при трети лица, изплащане на лихви по
кредити и т.н.
За да се приеме, че са липсвали спестявания или доходи, от които тези
средства да бъдат генерирани, ищецът следваше да докаже размера на дохода на
всеки от членовете на семейството на проверяваното лице, за да се съпостави с
разхода за издръжка на домакинството. В тази насока доказателства за получавани
доходи от съпруга на Ц. Д. – Д.Н.Д., Комисията не ангажира. Не се спори обаче и
от удостоверение от „Н.К.“ АД, гр. Русе се установява, че Д.Н.Д. е получавал
доходи от трудово правоотношение (л. 593 от делото). Данни за притежаваните от Д.
Д. активи, включително за придобитите на основание наследствено правоприемство,
липсват. След смъртта му през 1994 г. негови наследници по закон са съпругата
му Ц. Д. и синът му В.Д.. Това предполага възможност средствата по Б.овите
сметки на Ц. Д. да са реализирани от продажба на наследствено имущество от
съпруга й.
Изложеното се отнася до всеки от процесните данъчни периоди. За нито един
от тях не се установи, че сумите по Б.овите сметки са паричен еквивалент на
подлежащ на облагане доход.
След като не се установиха предпоставките за уважаване на установителния
иск по чл. 124, ал. 5 от ГПК вр. чл. 28, ал. 5 от ЗОПДИППД (отм.), същият подлежи
на отхвърляне.
Неоснователен е и обусловеният от него иск по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) за
отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, предвид
липса на задължителна предпоставка за неговото уважаване.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът дължи на ответника
сторените от него разноски за производството. Ответникът не е сторил разноски,
но неговият процесуален представител адв. Д. в хода на устните състезания е
поискал да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.
2 от ЗАдв. По делото не е представен договор за правна защита и съдействие, в
който да е посочена хипотезата, при която ответникът В.Д. не е заплатил
дължимото на процесуалния си представител адвокатско възнаграждение - дали е
лице с право на издръжка, материално затруднено лице, роднина, близък или друг
юрист. Съгласно трайно установената практика на ВКС, за да се присъди
адвокатско възнаграждение на представител, оказал безплатна правна помощ,
следва да е посочено основанието, на което такава е била предоставена. В този
смисъл са решение № 97/6.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г., II т. о. на ВКС,
решение № 111/1.07.2011 г. по т. д. № 676/2010 г., II т. О. на ВКС и др. Напротив,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 06.12.2011 г., приложен към
отговора на исковата молба В.Д.Д. и адв. В.Д. са уговорили 3 000 лева
адвокатски хонорар, платим при условията на чл. 36, ал. 4 от ЗАдв. след
приключване на делото. По тези съображения на адв. Д. не следва да бъде
присъждано адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Комисия
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито
имущество, Булстат ******** срещу В.Д.Д., ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 124, ал. 5 от ГПК за установяване на престъпно обстоятелство, имащо
значение за гражданския спор – извършени от наследодателя му Ц. Д. Д., ЕГН **********,
починала на 17.01.2011 г. престъпления по чл. 255 от НК.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество, Булстат ******** срещу В.Д.Д., ЕГН ********** искове
с правно основание чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) вр. § 5, ал. 1 от ПЗР на
ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 2 417 436.53
лева, както следва:
на
основание чл. 8 вр. чл. 5 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.):
апартамент
№ 7, находящ се в гр. София, ж.к. „********“, бл. №********, със застроена площ
79.06 кв.м., заедно с принадлежащото му избено помещение № 8 и таванско
помещение № 18 и с 3.037% ид.ч. от общите части на сградата и съответното право
на строеж върху държавна земя, дарен от Ц. Д. на В.Д. през 1997 г.;
на
основание чл. 5 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.):
гараж №
11, находящ се в гр. София, ул. „**********, партерен етаж, с площ от 16.22
кв.м., заедно с 0.297% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо УПИ с площ
1 224 кв.м., съставляващо парцел ІV-933, 937, 936, 938 от кв. 20 по плана
на гр. София, м. „Красно село-Стрелбище“, придобит от Ц. Д. на 03.10.2002 г.;
74.5%
ид.ч. от ливада с площ от 1.198 дка, находяща се в землището на с. Бели Искър,
община Самоков, обл. София, девета категория, м. „********“, представляваща имот
№ 009077 по картата на землището, придобити на 17.10.2005 г.;
74.5%
ид.ч. от ливада с площ от 1.215 дка, находяща се в землището на с. Бели Искър,
община Самоков, обл. София, девета категория, м. „********“, представляваща
имот № 009076 по картата на землището, придобити на 17.10.2005 г.;
74.5%
ид.ч. от ливада с площ от 1.686 дка, находяща се в землището на с. Бели Искър,
община Самоков, обл. София, девета категория, м. „********“, представляваща
имот № 009075 по картата на землището, придобити на 17.10.2005 г.;
74.5%
ид.ч. от ливада с площ от 1.199 дка, находяща се в землището на с. Бели Искър,
община Самоков, обл. София, девета категория, м. „********“, представляваща
имот № 009078 по картата на землището, придобити на 17.10.2005 г.;
сумата от
5 121.23 лева по стандартен депозит в лева в „ДЗИ Б.“ АД, ведно със
законната лихва от август 2007 г. до датата на подаването на искането в съда;
сумата
от 58 434.70 евро по разплащателна сметка в „Б.ДСК“ ЕАД, ведно със
законната лихва от август 2007 г. до датата на подаването на искането в съда;
сумата
от 21 000 лева по депозитна сметка в „Б.ДСК“ ЕАД, ведно със законната
лихва от август 2007 г. до датата на подаването на искането в съда;
сумата
от 1 247.50 лева по разплащателна сметка в „Б.ДСК“ ЕАД, ведно със
законната лихва от август 2007 г. до датата на подаването на искането в съда;
сумата
от 3 500 лева, иззета от Б.ова касета № 85, находяща се в „Ю.Б.“ АД;
сумата
от 1 620 щатски долара, иззета от Б.ова касета № 446, находяща се в „Ю.Б.“
АД;
сумите,
иззети от Б.ова касета № 102 – 277 800 щатски долара, 844 370 евро и
14 070 лева;
10 броя
акции от емисията на „Б.Х.К.“ АД в размер на 10 лева;
75 броя
акции от емисията на „И.Х.Б.“ АД в размер на 75 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. В.Д. за
осъждане на Комисия
за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество
да му заплати адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Решението е постановено при участието на СГП като
контролираща страна.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: