Решение по дело №2775/2021 на Административен съд - Пловдив

Р E Ш Е Н И Е

 

№ 1419

 

гр. Пловдив, 25 . 07. 2023 год.

 

Административен съд – Пловдив, VI състав, в открито съдебно заседание на четвърти юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

Административен съдия: Здравка Диева

 

при секретаря Г. Г., като разгледа докладваното от съдия Диева адм. дело № 2775 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Инвикта Груп ЕООД, ЕИК по булстат *********, гр. Пловдив, бул. Победа № 31, ет.2, офис 6, представлявано от Х. Пл. И. с пълномощник адв.Б.З. обжалва Ревизионен акт /РА/ № Р-16001620006730-091-001/09.07.2021г. и Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт /РАПРА/ № П-16001621134019-003-001/28.07.2021г., издадени от В. И.И. – началник сектор, възложил ревизията и Т. И. Б. – гл. инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП – Пловдив, потвърдени с Решение № 515/27.09.2021г. на Директора на дирекция "ОДОП" при ТД на HAП – Пловдив, относно допълнително установени задължения по ЗДДС, произтичащи от : непризнат данъчен кредит /ДК/ в общ размер 57 883,95лв., ведно с лихви, възлизащи на сумата от 29 733.21 лв.; неправомерно издадени кредитни известия /КИ/ през периоди от 2019г. и 2020г., с общ размер на начисления данък 91 124.59 лв.

- В жалбата се излагат доводи за нищожност на оспорените административни актове, алтернативно - неправилност и незаконосъобразност, поради съществено нарушение на процесуалните правила и при неправилно установяване на всички факти. Оспорва се начинът на връчване на ЗВР, включително на РД и РА, тъй като жалбоподателят твърди, че неправомерно от страна на приходните органи са му изпращани документи на електронна поща, тъй като в нито един момент нито му било поискано, нито е давал съгласие документите в ревизионното производство да му бъдат връчвани по електронен път. Счита, че поради тези причини РА е нищожен. Относно алтернативното искане за отмяна на РА като незаконосъобразен, жалбоподателят твърди относно кредитните известия, че при представени разпечатки, сметки и оборотна ведомост /приключени/, ревизиращият екип не ги е взел предвид. Твърди също, че не са отразени корекции на дублирани фактури, извършени от дружеството в последващи периоди. По отношение отказания данъчен кредит, счита, че неправилно органите не са приели всички представени документи, формирали са неправилни изводи относно кадровия ресурс на дружеството, както и не е съгласен с извода, че представените с възражението срещу ревизионния доклад документи, са без достоверна дата. В тази връзка се позовава на практика на АС - Пловдив и отделни разпоредби от ГПК относно доказателствената сила на частните документи. Иска обявяване нищожността на оспорените актове, алтернативно – отмяната им като незаконосъобразни.

В ход по същество адв.З. поддържа искането за отмяна на РА като незаконосъобразен. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

- Ответникът Директор на дирекция ОДОП – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Н.Н., оспорва жалбата и счита оспорените РА и РАПРА за законосъобразни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В писмени съображения по същество се твърди, че в хода на съдебното производство не са опровергани констатациите в РА. По отношение непризнат данъчен кредит /ДК/ е посочено, че отказът е мотивиран с нормата на чл.70 ал.5 ЗДДС. Счита се за безсъмнено установена липсата на доказателства за реално осъществени облагаеми доставки по фактурите между Блокбастер Брадърс ЕООД, Еван 007 ЕООД, Аик Интернешънъл Експедишън ЕООД, Ивайла – 89 ЕООД, Севдиталия ЕООД, Вен и Ко ЕООД в качеството им на „доставчик” и Инвикта Груп ЕООД като „получател”, тъй като изискванията на чл.68 ал.1 т.1 ЗДДС не са изпълнени. Заявено е, че законът не свързва правото на ДК единствено с издаване на фактури, а поставя изискването да са налице фактическите обстоятелства, водещи до извод, че конкретните фактури документират реално осъществена доставка на стока по см. на чл.6 ал.1 ЗДДС. Посочено е, че не се спори относно качеството на ревизираното лице /РЛ/ - регистрирано по ЗДДС и притежаването от него фактури, съставени по изискванията на ЗДДС, както и че фактурите са издадени от регистрирани по ЗДДС лица, вкл. че са издадени съответни фискални бонове и плащанията са отразени редовно в счетоводството на жалбоподателя. Спорът касае реалността на процесните доставки с позоваване на т.13 и т.17 от решението по дело С-342/87 на СЕО, вкл. решение от 06.12.2012г. по дело С-285/11 на СЕС, както и на решение на СЕС по дело С-18/13, постановено при сходна с настоящия спор фактическа обстановка. Изтъкнато е, че е константна практика на СЕС по дела С-80/11 и С-142-11, С-324/ 11 и С-273/11, че не е в противоречие с правото на Съюза да се изисква от даден стопански субект да действа добросъвестно и да вземе всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяването от него стопанска операция не го довежда до участие в данъчна измама, както и че всяко манипулиране на доказателства се счита за част от данъчна измама. Счита се, че доказателства за реално осъществяване на доставки на стоки са : плащане в брой или по банков път; отразяване в дневника за продажби/покупки и в справки-декларации; осчетоводяване в съответните сч.сметки; премо-предавателни протоколи; стокови разписки; спецификации на родово определени вещи; последваща реализация и приходи от продажби; свидетелски показания и др., а доказателства, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставка са : фактът на притежание на стоките; възможността на доставчика да ги достави; фактът на деклариране и внасяне на ДДС. Доказателствата следва да са взаимно обвързани, да следват хронологията на осъществяване на сделката, за да се установи – кой и къде е предал стоките, на кой са предадени, къде и от кого е извършено товаренето, от кой са транспортирани, къде са превозени и разтоварени, от кого са предадени и приети. Поддържа се, че в случая не е доказана реалността на нито една от спорните доставки, по които получател е ревизираното лице /РЛ/. След като транспортът е за сметка на получателя – оспорващото дружество следва да притежава доказателства за осъществяването му, но липсват пътни листи и е налице дефицит на данните в представените пътни книжки, поради което транспортът на стоките като съществен елемент от търговската операция по придобиване собствеността върху предмета на доставките е останал недоказан. За последващата реализация на стоките е посочено, че може да бъде само косвено доказателство за реалност на доставките. По отношение неправомерно издадени кредитни известия : Установеното при ревизията – жалбоподателят неправомерно е сторнирал начислен ДДС чрез издадени данъчни кредитни известия /ДКИ/ към клиенти и стойности, посочени в РА, не е опровергано при съдебното оспорване. Констатацията е основана на липса на доказателства за наличие на основания в нормата на чл.115 ал.1 и ал.3 ЗДДС. От страна на РЛ в качеството му на „издател” на ДКИ, не е доказано наличието на конкретно възникнало обстоятелство, изрично посочено като възможна хипотеза в чл.115 ал.1 и ал.3 ЗДДК, като липсват и доказателства за изпълнение на законово регламентирания срок /чл.115 ал.2 ЗДДС/ за издаване а такъв данъчен документ по реда на чл.112 ал.1 т.2 ЗДДС. Поддържа се за правилно извършено увеличение на размера на начисления данък със сумата от 91 124,59лв., вследствие непризнаването на ДКИ към фактури, издадени от Инвикта Груп ЕООД през определени периоди на 2019г. и 2020г., вследствие непризнаването на ДКИ към фактури, издадени от жалбоподателя през 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок от страна с правен интерес /съобщение за решението е получено по електронен път на 27.09.2021г. – удостоверение за връчване по електронен път, л.12, т.1; жалбата е с вх.номер в съда от 11.10.2021г./. Упражненото процесуално право на оспорване е по реда на чл.156 ДОПК.

1. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/№ Р-16001620006730-020-001/06.11.2020г. /л.2632, т.9/, издадена от В. И. И., началник сектор - началник сектор при ТД на НАП Пловдив, на основание чл.112 и чл.113 ДОПК е образувано ревизионно производство по отношение жалбоподателя с обхват: задълженията за данък върху добавената стойност за периода - 01.01.2019г. – 30.09.2020г., като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено по електронен път на 16.11.2020г. /л.2634, т.9/. В ЗВР от 06.11.2020г. са определени лицата, които да извършат ревизията : Т. И. Б. – гл.инспектор по приходи /ръководител на ревизията/ и В. Г. Й., гл. инспектор по приходите. Със Заповеди за изменение на ЗВР № Р-16001620006730-020-002/16.02.2021г. /л.1581, т.6/ и № Р-1600162006730-030-001/16.03.2021г. /л.1204, т.4/, срокът на ревизията е удължен до 16.04.2021г. Изменителните ЗВР са издадена също от В.И.. Връчени са по електронен път, съответно, на 17.02.2021г. /л.1583 т.6/ и на 16.03.2021г. /л.1206, т.4/.

РД № Р-16001620006730-092-001/11.05.2021г. /л.302 и сл.; л.453 и сл., т.2 / е изготвен и подписан от Т.Б. /гл.инспектор по приходите и ръководител на ревизията/ и Вл. Й. /гл.инспектор по приходите/ с електронни подписи. Против РД е представено възражение вх. № 70-00-6663/25.06.2021г. /л.84 и сл., т.1/, ведно с доказателства.

РА № Р-16001620006730-091-001/09.07.2021г. /л.62 и сл., т.1/ е издаден от В.И., Началник сектор и възложил ревизията и Т.Б., гл.инспектор по приходите и ръководител на ревизията, на основание чл.119 ал.2 ДОПК и подписан с ел.подписи. Възражението против РД е прието за неоснователно с подробни съображения в РА.

Фактическите основания и правни изводи от доклада представляват мотиви и за издаване на РА /чл.120 ал.2 ДОПК/. Налице е конкретно препращане към РД, който съдържа подробно описание на извършените от ревизиращия екип процесуални действия. Възражението против РД е обсъдено в РА със самостоятелни доводи, при което е изпълнено задължението по см. на чл.120 ал.2 пр.2-ро ДОПК /чл.120 ал.1 т.5 ДОПК; Т.Р. № 5/2015г. по т.д.№ 4/2014г., ВАС/.

След извършена поправка на очевидна фактическа грешка, от същите органи по приходите е издаден Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт /РАПРА/ № П- 16001621134019-003-001/28.07.2021г. /л.53 и сл., т.1/, на основание чл.133 ал.3 ДОПК. РАПРА е издаден въз основа на молба от 26.07.2021г. /л.59/ на гл.инспектор по приходите Т.Б., в която е посочено, че грешката се изразява в следното : в таблица 1 на РА е отразена сума в размер на 10 426,03лв., като за ДДС м.09.2020г. възстановената сума е в размер на 12 338,67лв. С резолюция на началник сектор В.И. /л.58/ от 26.07.2021г. е определен Т.Б. на длъжност гл.инспектор по приходите да извърши проверка в срок до 30.07.2021г. В констатациите от РАПРА е посочено, че при осчетоводяване на РА е установена допусната фактическа грешка в таблица 1 от РА, като за ДДС за м.09.2020г. възстановената сума е в размер на 12 338,67лв., вместо това е отразена сума в размер на 10 426,03лв. Поправката се изразява в следното : на стр.32 от РА /л.77 гръб/, ред 21, текста „колона 11 – 0,00“ се променя – „колона 11 – 705,00“; на стр.32, ред 21, текста „колона 12 – 1207,64“ се променя „колона 12 -0,00“; на стр.32, ред 21, текста „колона 8 – 10 426,03“ се променя „колона 8 – 12338,76“. В таблица 1 от РА за м.09.2020г. е отразена сумата 12 338,67 /л.55/ - съпоставка с таблица 1 от РА на л.77 гръб. Според таблица 3 от акта за поправка на РА /л.56/ - като размер на задължението по ЗДДС за довнасяне е посочена сумата от 147 800, 90лв. и разликата от 1 207,64лв. /149 008,54лв. – 147 800, 90лв./ е в резултат на възстановен на дружеството ДДС в по-малък размер /12 338,67 лв./ , отколкото е бил деклариран от него /13 546,31лв./ съгласно справка-декларация, касаеща периода м.09.2020г.

За компетентност на органа, издал ЗВР е представена Заповед на Директора на ТД на НАП – Пловдив № РД-09-2433 от 16.12.2019г., с която са определени органи на приходите, които да издават ЗВР, като в Приложения № 1 и № 2 е посочена В.И. /т.2, л.6 и 7/.

ЗВР, РД и РА са подписани с електронни подписи, които не са оспорени от жалбоподателя.

2. В изпълнение на задължения по доказателствата относно валидност на електронните подписи на приходните органи, подписали ЗВР, РД и РА към съответните дати на издаване с електронни подписи и за удостоверяване на положен квалифициран електронен подпис с оглед изискванията на Регламент /ЕС/ № 910/2014г., ответникът представи : Оптичен носител /диск в плик с номер л.3, т.1/, съдържащ ЗВР, РД, РА, подписани с електронни подписи. Валидността им е проверима към конкретната дата на подписване на съответния документ, като попадаща в посочен период на валидност на подписите с приложен снимков материал /л.2683 и сл., т.9; л.3046 и сл., т.11/ : За В.И. се констатира, че е с валиден електронен подпис от 17.12.2019г. до 16.12.2020г. и от 15.12.2020г. до 15.12.2021г., в които периоди попадат датите на издаване на ЗВР /06.11.2020г., 16.02.2021г. и 16.03.2021г./, както и 09.07.2021г. – дата на издаване на РА, вкл. 28.07.2021г. – дата на издаване на РАПРА. За Т.Б. се констатира, че е с валиден електронен подпис от 16.09.2020г. до 16.09.2021г., в който период попадат дата на издаване на РД – 11.05.2021г. – дата на издаване на РД и 09.07.2021г. – дата на издаване на РА, вкл. 28.07.2021г. – дата на издаване на РАПРА. За Вл.Й. се констатира, че е с валиден електронен подпис от 05.10.2020г. до 05.10.2021г., в който период попада дата на издаване на РД – 11.05.2021г. Представените извлечения с данни за посочените приходни органи разкриват информация от квалифицирани сертификати съгласно Регламент 910/2014 и Приложение I към регламента /“This certificate is Qualified according to EU Regulation 910/2014 Annex I“/. Тоест, налице са издадени квалифицирани удостоверения за квалифициран електронен подпис /КУКЕП/ и същите съдържат публичен ключ, номер с десетични кодове и др., в съответствие с изискванията на чл.3 т.15, посочени в Приложение № 1 на Регламент 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година.

Съобрази се, че РА е индивидуален административен акт с декларативен характер и за да е валиден, актът следва да е издаден от компетентни органи по материя, по място и по степен. Компетентността на органите да възложат ревизионното производство и да издадат РА е определена в материалноправните разпореди на закона, независимо, че се намират в процесуален закон - ДОПК  : чл. 7 ал. 1 вр. чл. 8, чл. 119 ал. 2 относно РА и чл. 112 ал. 2 т. 1 относно ЗВР. В случая ЗВР, заповедите за изменение на ЗВР, РД и РА са създадени като електронни документи по смисъла на чл. 3 ал. 1 Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, по отношение на които, предвид фикцията в ал. 2 се приема, че е спазено изискването за писмена форма. Изпратени са на РЛ като електронни документи, подписани от посочените в тях органи по приходите с електронен подпис, ведно със съответно удостоверяване на потвърждение за получаване по см. на чл.30 ал.6 ДОПК. На основание чл. 184 ал. 1 ГПК, приложим с препратката от § 2 ДР ДОПК, тези електронни документи са представени с административната преписка като възпроизведени на хартиен носител, заверен от страната. Според чл. 4 ЗЕДЕУУ, автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление, а адресат на същото е лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма /чл.5 с.з./. Нормата на чл.13 ЗЕДЕУУ съдържа дефиниции за електронен подпис и различните му форми /електронен подпис, усъвършенстван електронен подпис и квалифициран електронен подпис/ с препратка към разпоредбите на Регламент /ЕС/ № 910/2014. Квалифицираният електронен подпис има значение на саморъчен подпис, а за да е налице такъв, е необходимо да е спазено изискването на чл. 26 от цитирания Регламент. Доказателствената сила на подписания с КЕП /квалифициран електронен подпис/ електронен документ е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. Доказателства, че лицата подписали ЗВР, РД и РА са притежавали КЕП, са представени в съдебното производство в изпълнение на указания по доказателствата - по делото са представени както на хартиен, така и на електронен носител /CD/ издадените като електронни документи ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА.

Според приетите доказателства РА е издаден от компетентни органи по см. на чл.119 ал.2 ДОПК, в предвидената форма съгласно чл.120 ал.1 ДОПК и съдържа изискуемите реквизити по чл.120 ал.2 ДОПК. Първата ЗВР е връчена редовно /вкл. изменителната/ и ЗВР, РД и РА са подписани с квалифицирани електронни подписи, валидни към съответните дати на издаване/подписване на документите и съответстващи на изискванията на Регламент 910/2014. Съобрази се, че съгласно чл.25 §1 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година, правната сила и допустимостта на електронния подпис като доказателство при съдебни производства не могат да бъдат оспорени единствено на основанието, че той е в електронна форма или че не отговоря на изискванията за квалифицирани електронни подписи. В случая се установи, че КЕП са валидни към дати на подписване на ЗВР, РД и РА. КЕП са свързани с всяко от лицата, за които са издадени – приходните органи В.И., Т.Б. и Вл.Й.. Не се открива недостатък, обосноваващ във вр. с Решение на СЕС по дело С-362/21г., извод за нищожност на РА. Съобразени са изискванията на чл.26 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 за усъвършенстваните електронни подписи във вр. с чл.3 т.12 – квалифициран електронен подпис, т.15 – квалифицирано удостоверение за електронен подпис, т.35 – електронен документ и чл.25 – правна сила на електронните подписи.

В допълнение се отбелязва и посоченото по-горе – не е налице оспорване на електронните подписи като неотговарящи на изискванията за „квалифициран електронен подпис“ по см. на чл.3 т.12 от Регламент № 910/2014. В жалбата не се съдържат доводи в насока - РА не е подписан с квалифициран електронен подпис, вкл. представените доказателства в преписката – извлечения от проверки за КЕП не са оспорени от жалбоподателя.

Назначаването на конкретните приходни органи на съответната длъжност е доказано с представяне на допълнителна информация /л.3167 и сл., т.11/ : Вл.Й. е назначен на 18.05.2009г. на длъжност ст.инспектор по приходите и видно от заповед / 29.06.2021г. му е разрешен отпуск в качеството гл.инспектор по приходите. Т.Б. е назначен на 18.05.2009г. на длъжност инспектор по приходите, като видно от заповед/25.03.2021г. му е разрешен отпуск в качеството на гл.инспектор. Според заповед от 31.05.2021г. В.И. е заемала длъжност гл.инспектор по приходите, която длъжност е следвало да се изпълнява от друг служител за определен период от време /от 07.06.21г. до 11.06.21г./. В.И. е назначена за инспектор по приходите със заповед от 18.05.2009г. На 11.12.2020г. на В.И. е разрешен отпуск в качеството на началник сектор

3. Относно твърдяната нищожност на оспорения РА :

Основанията за обявяване нищожност на административния акт са: нарушаване изискванията за компетентност, липса на форма, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет и др. според спецификата на случая.

Безпротиворечиво се приема, че липсата на компетентност води до нищожност на административния акт. РА е издаден от компетентни органи по приходите. От нарушенията на формата на административния акт до нищожност водят само пълното й неспазване и неиндивидуализирането или недостатъчното индивидуализиране на разпоредените права и/или задължения, така че да липсва разбираемо изразена воля. Изискванията за форма на административния акт са съобразени с ясно изразена воля. Противоречието на акта с материалния закон е основание за нищожността му само тогава, когато правните му последици са напълно несъвместими с правовия ред така, че по никакъв начин, включително ако би бил необжалваем, не биха могли да бъдат признати. Грешки в преценката на фактите и приложението на закона са основание не за нищожност, а за унищожаемост на акта РА и РАПРА не са нищожни и според критерия – особено  съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление.

Съобрази се, че при нередовно връчване на първата ЗВР е възприето, че РА е нищожен. При невръчена ЗВР не е завършен фактическия състав, обуславящ надлежно образуване на ревизионното производство, който порок пряко рефлектира върху действителността на обжалвания ревизионен акт /Решение № 9209/2022г. по адм.д.№ 10420/2021г. – „…съгласно трайната практика на ВАС, невръчването на ЗВР на нейния адресат води до невъзможността тя да породи предвидените в закона правни последици, тъй като по този начин не може да се определи начален и краен срок на ревизията, нито да се изменя или развива по друг начин ревизионното производство.“/. Видно от приложените в ревизионната преписка удостоверения за връчване - и трите ЗВР са връчени по електронен път на адрес: *********, който изрично е посочен от жалбоподателя чрез уведомление за упълномощаване, оттегляне на упълномощаване, промяна на електронен адрес от негово име чрез упълномощеното лице Г.А.К. от 11.03.2019г. /л.21 и сл./. В същото е посочено, че от датата на подаване на уведомлението, електронни изявление на органите на НАП във вр. с подадени документи ще се приемат на посочения електронен адрес /л.22 гръб/. Ведно с това административната преписка съдържа разпечатки на отправени по електронна поща искания за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице и депозираните от него отговори и писмени доказателства във връзка с тях, отново по електронен път. Така и в жалбата до съда е заявено, че оборотни ведомости са представяни на електронна поща на приходните органи в работен вариант – неприключени. Решение № 515/27.09.2021г. е връчено по електронен път с активиране на електронна препратка от електронен адрес ****. РА е връчен по електронен път – в удостоверение /л.60/ е отразено активиране на електронната препратка към съобщението за електронно връчване на документи, като документът е изтеглен от имейл ****. РАПРА е връчен също на имейл ****. Първата ЗВР от 06.11.2020г. е връчена по електронен път – документът е изтеглен от имейл *********. Преписката съдържа уведомление от управителя на Инвикта Груп ЕООД до ТД на НАП – Пловдив за електронен адрес за кореспонденция ****. В уведомление до НАП от 11.03.2019г. е посочено /л.22 гръб/, че от дата на подаването му, електронни изявления на приходните органи ще се приемат на електронен адрес *********. На този електронен адрес е връчена първата ЗВР. Упълномощаването на лицето Г.А.К. обхваща реализиране на законови интереси в производства пред органите на НАП, като обхватът на ползване на електронен път обхваща пълен достъп до връчване и предоставяне на документи на клиентите на НАП в рамките на контролни производства, както и подаване на документи от ЗЛ в рамките на контролни производства, както и справка за връчените/получените от НАП документи и подадените към НАП документи от ЗЛ в рамките на контролни производства. Представени са пълномощни и уведомления за предходни спрямо ревизирания периоди, в които също е посочван електронен адрес на оспорващото дружество. В реда на изложеното, при административното оспорване решаващият орган е изискал от сектор Деловодство и архив при ТД на НАП-Пловдив заверено копие от заявлението, с което жалбоподателят е декларирал пред НАП електронен адрес *********., на който е извършено връчване на първоначалната заповед за възлагане на ревизия. Изискани са и представени /л.20 и сл./ копия от заявления за декларирани и други електронни адреси, на които са връчвани документи от приходни органи в хода на ревизията. В тази вр. с основание решаващият орган е посочил, че уведомлението съдържа текст в насока – електронни изявления на органите на НАП във вр. с предоставените правомощия, упълномощеното лице ще приема на заявения електронен адрес. Следва да бъде посочено и обстоятелството на получавани документи в хода на ревизията на електронен адрес, без изрично противопоставяне, като ревизираното лице също е представяло доказателства по електронен път. При описаните данни следва, че електронният способ на кореспонденция не е оспорен в хода на ревизията и за приходните органи не е имало основание да не го ползват, вкл. предвид наличието на хронологично подавани уведомления, съдържащи електронни адреси - в случая не е имало нарушение на чл.28 ал.2 ДОПК. Предвид посочените критерии, възражението на жалбоподателя за нищожност на РА е неоснователно.

4. Според данни от ревизионната преписка и във вр. с пояснения от процесуалния представител на ответника /л.2654, 2655, т.9/ :

            Ревизията е за задължения за ДДС и обхваща периода от 01.01.2019 – 30.09.2020г. Дружеството е регистрирано по ЗДДС лице, считано от 14.08.2015г. Осъществяваната от него дейност през ревизирания период е търговия с безалкохолни и алкохолни продукти и нехранителни изделия.

4.1. Сторниране на начислен ДДС :

Според приходните органи Инвикта Груп ЕООД неправомерно е сторнирало през определени периоди на 2019 и 2020г., начислен ДДС в общ размер на 91 124,59 лв. чрез издадени от дружеството данъчни кредитни известия /ДКИ/ към клиенти и стойности, както следва: - 58 395.72 лв. по съставени през м.07.2020г. и м.08.2020г. 43 бр. ДКИ, по които получател е Блокбастер Брадърс ЕООД във връзка с издадени от ревизираното дружество през 2017, 2018 и 2019г. данъчни фактури; - 18 542.83 лв. по съставени през м.02.2020г. 15 бр. ДКИ, по които получател се явява АЯ Травел ЕООД във връзка с издадени от ревизираното дружество през 2017 и 2019г. данъчни фактури; - 9 701.04 лв. по съставени през м.03.2019г. 21 бр. ДКИ, по които получател се явява Стил-ей ЕООД във връзка с издадени от ревизираното дружество през 2016 и 2017г. данъчни фактури; - 4 485.00 лв., съставено ДКИ с № **********/01.08.2019г., по което получател се явява Ивайла 89 ЕООД във връзка с издадена от ревизираното дружество фактура № **********/01.02.2018г.

            Въз основа на събрания и анализиран доказателствен материал е достигнат извод, че ДКИ са издадени от Инвикта Груп ЕООД неправомерно, тъй като от страна на техния издател не се доказва наличието на законоустановените в нормата на чл.115 ал.1 и ал.3 ЗДДС основания за издаване на такъв данъчен документ – известие към фактура /чл.112 ал.1 т.2 от с. з./. Прието е, че ревизираното дружество неправилно, неоснователно и в противоречие на нормативен акт е извършило сторниране на косвен данък, възлизащ на сумата от 91 124.59 лв. през съответните период на 2019 и 2020г. Според приходните органи с тези си действия, ЗЛ е целяло да извърши регулиране на декларираните от него данъчни резултати по справки -декларации по ЗДДС за определени периоди. Целта е била дружеството да декларира „ДДС за възстановяване“, с който да бъдат прихващани дължимите от него данъчни задължения.

Посочено е, че в хода ревизионното производство и при административното обжалване от страна оспорващото дружество не е представено логично обяснение, подкрепено с доказателствен материал, удостоверяващ наличие на изрично посочените от законодателя правни основания за настъпили обстоятелства, наложили съставянето на кредитни известия след 1г., 2г. или 3г. от момента на издаване на съответните данъчни фактури, данъкът по които се коригира. Представен е пример - през м.07.2020г. и м.08.2020г. от страна на Инвикта Груп ЕООД се извършва сторниране на косвен данък, начислен по издадени от него фактури през 2017г.

4.2. Отказан данъчен кредит: Отказано е право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 57 883.95 лв. и лихви от 29 733,21лв. по фактури и доставчици, както следва:

А / 42 306.56 лв. по 35 бр. фактури, издадени през 2019г. от доставчика Блокбастер Брадърс ЕООД. Предмет на доставките са – камера, прожектор, аудио система, хартия, кутии, торби, етикети, подложки, каси, напитки, фолио и др.

Насрещната проверка на този доставчик е документирана с Протокол № П-04001521029232-141-001/17.03.2021г. /л.1589, т.6/ при ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен. По повод връчено ИПДПОЗЛ от 16.02.2021г., от страна на проверяваното дружество са представени копия на издадените към Инвикта Груп ЕООД фактури и писмени обяснения, в които се представя информация за организацията относно дейността на дружеството, стопанисваните от него търговски обекти и данни, че превозът на фактурираните стоки е осъществен с наето МПС, марка Мерцедес, модел Спринтер с рег. № **** и водач Х.З. /л.1593 и сл., т.6/. Посочено е в т.18, че транспортът при покупка на стоки се осъществява за сметка на фирмата ни с Мерцедес 315 ЦДИ спринтер – с № ****. Приходните органи приели, че писмените обяснения не съдържат конкретика относно реално извършено прехвърляне на собственост и транспорта на фактурираните стоки. Твърдението, че превозът е осъществен от Блокбастер Брадърс ЕООД се явява недоказано, поради липса на приложени документи, като пътни листове, товарителници, фактури за покупка на гориво, регистрационен талон на съответното МПС и др.

Същевременно в писмени обяснения на РЛ /л.1806, т.6/ е посочено, че стоките от Блокбастер Брадърс ЕООД са доставяни с транспорт на жалбоподателя. По повод изискани от Инвикта Груп ЕООД доказателства относно реалността на фактурираните доставки от Блокбастер Брадърс ЕООД, задълженото лице представило сключен на 01.01.2018г. договор за наем на МПС – марка Марцедес, модел Спринтер, с рег. № **** с наемодател АИК Интернешънъл Спедишън ЕООД /л.120/ със срок една година. Предвид това ревизиращият екип констатирал наличие на противоречива информация относно това кой е реалният превозвач на фактурираните стоки и липсата на съставени документи, удостоверяващи тяхното транспортиране. Несъответствията са подробно обосновани в РД / стр.257, 258; л.430 гръб/. Несъответствието не бе изяснено и в съдебното производство.

По данни от информационната система на НАП посоченият доставчик не разполага с материален и трудов ресурс, необходим за осъществяване на облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС .

            Предвид тези данни е прието, че издадените от Блокбастер Брадърс ЕООД фактури не документират реално извършена доставка на стока по смисъла на чл.6 ал.1 т.1 ЗДДС, поради което отразеният в тях косвен данък е неправомерно начислен по реда на чл.70 ал.5 ЗДДС. На това правно основание и поради нарушение на разпоредбите на чл.68 ал.1 т.1 и чл.69 ал.1 т.1 ЗДДС, на Инвикта Груп ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 42 306.56 лв. по фактурите, издадени от този доставчик.

Б / 1 587.64 лв. по фактура № **********/01.09.2020г, издадена от доставчика Еван 007 ЕООД.

            В хода на ревизията е установено, че от страна на Инвикта Груп ЕООД не е представен екземпляр на горепосочения първичен счетоводен документ, поради което в конкретния случай е нарушена разпоредбата на чл.71 т.1 ЗДДС и на това основание е отказан данъчният кредит в съответния размер.

            Фактурата се съдържа на л.258 от делото и е с предмет Паус – без размери, бр. 380, д.о. 7 938,20лв., ДДС 1 587,64лв. – печат „вярно с оригинала и подпис“, при налично копие. След нея е налице фактура от 21.09.2020г. за продажба от РЛ на форма Студио – ЕООД на паус, но с размери /110 см/50см, 92 гр./кв.м., 200бр. Фактура 2000…177/01.09.2020г. е представена и по делото /л.2716, т.10/.

            - За тази фактура в хода на съдебното производство не са представени доказателства за транспорт. Представеният по делото от жалбоподателя приемно -предавателен протокол /л.2717, т.10/ не е датиран, макар в него да е вписано, че е към фактура 2000…177/01.09.2020г. Освен това документът съдържа текст „описание на извършените строително монтажни работи“. Тези две обстоятелства и фактът на представянето му не в хода на ревизията, а при съдебното оспорване – без да са заявени обективни пречки, разколебават в достатъчна степен документираните данни. Съобразява се последицата от чл. 160 ал. 1 ДОПК - съдът има правната възможност при изяснени и идентични факти установени както в административното ревизионно производство, така и в съдебното при постановяване на своя акт да премине от една правна квалификация към друга, ако счита, че тази посочена в акта е неправилна.

В / 700.00 лв. по фактури № **********/02.03.2020г. и № **********/01.09.2020г., издадени от доставчика АИК Интернешънъл Спедишън ЕООД, с предмет на доставката – наем на бус с рег. № ****.

- В договора за наем от 02.01.2020г. за срок една година /л.121/ е посочено, че МПС е товарен автомобил, марка Мерцедес Спринтер и неразделна част от договора съставлява Протокол за предаване на наетото МПС, подписан от страните – чл.4, л.121. Протокол за приемо-предаване не е представен. В съдебното производство също не бе представен документ за предаване на МПС, вкл. приложените в ревизията пътни книжки и пътни листове в частта за 2020г. не са конкретизирани /данните в пътните книжки/ и обвързани с ползване на наетото МПС за дейността на наемателя през 2020г. Не бе заявено и доказателствено искане за изслушване на водач Х.И., вписан в пътни листове с данни за същия автомобил, макар за 2019г.

            Органите по приходите приели за установено, че както от страна на прекия доставчик, така и от страна на Инвикта груп ЕООД не са представени годни доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че въпросното МПС е преминало във владение на Инвикта груп ЕООД и е ползвано от него за извършване на превоз на стоки. В тази вр. са констатирани противоречиви данни за ползване на МПС едновременно от Инвикта ЕООД и от Блокбастер ЕООД, подробно отразени в РД.

            На основание чл.70 ал.5 ЗДДС във връзка с недоказана осъществена доставка на услуга по смисъла на чл.9 ал.1 ЗДДС, на ревизираното дружество е отказано правото на данъчен кредит.

- В хода на съдебното производство допълнителни доказателства за предоставяне на МПС по договорения способ в договора, не са представени. Не бе опровергано и обстоятелството на едновременно ползване на МПС от РЛ и негов доставчик, без да се поддържат конкретни периоди на ползването на МПС от всеки поотделно.

Г / 713.68 лв. по фактури, касаещи покупката на гориво, издадени от следните доставчици: 384.10 лв. по 49 бр. фактури от Сакса ООД; 282.42 лв. по 31 бр. фактури от Севи ойл ЕООД; 17.17 лв. по 1 фактура от Лайт газ ЕООД; 13.33 лв. по 2 фактури от Шел България ЕАД; 8.33 лв. по 1 фактура от ОМВ България ЕАД; 8.33 лв. по 1 фактура от Лукойл България ЕАД.

Установено е, че придобитото гориво по тези данъчни фактури е свързано с експлоатацията на притежавани от Инвикта груп ЕООД два леки автомобила – марка Рено, модел Клио с рег. № ****и марка Ауди, модел А8 с рег. № ****.

            На основание чл.70 ал.1 т.5 ЗДДС, на РЛ не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 713.68 лв. по съответните фактури, издадени през 2019 и 2020г. от посочените доставчици, тъй като посочената разпоредба ограничава правото на данъчен кредит в случаите, когато стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т.4, вкл. за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали, а в случая, Инвикта груп ЕООД е използвало горивото по коментираните фактури за експлоатация на леки автомобили, поради което, за дружеството не възниква право на приспадане на данъчен кредит поради изпълнена хипотеза на чл.70 ал.1 т.5 ЗДДС.

- В хода на съдебното производство не са представени допълнителни доказателства по отношение констатацията и не са заявени доказателствени искания за опровергаването й.

Д / 6 930.00 лв. по фактури с № **********/29.03.2019г., № **********/30.03.2019г., № *********/31.03.2019г., № **********/31.03.2019г. и № **********/17.04.2019г., издадени от Ивайла 89 ЕООД. Предмет на доставка са стоки – каси и мазилка.

            В хода на ревизията от Инвикта Груп ЕООД са представени документи относно транспортирането на фактурираните стоки, но след анализ и допълнителни проверки е прието да липсват годни доказателства, които да удостоверят реално извършен превоз на стоките по издадените от посочения доставчик 5 бр. фактури.

Установено е, че по данни от регистрационния талон на МПС, с което се твърди, че е извършен превоза – марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с рег. № **** е с товароносимост 696 кг, изчислена като разликата между допустимата максимална маса, определена от компетентни органи /3 500 кг./ и масата на превозното средство /2 804 кг./. Приходните органи направили изчисления, отразени в РД, в резултат на което установили, че количеството фактурирани стоки – стекове с напитки по всяка една от фактурите, е с тегло, надвишаващо многократно товароносимостта на МПС, поради което е невъзможно същите да бъдат транспортирани с еднократен превозен курс.

            Ведно с това е констатирано, че съставените пътни листове по повод извършените от Инвикта Груп ЕООД през м.03.2019г. покупки на посочените стоки, са с номера по-големи от номерата на пътните листове, съставени от същото дружество по повод осъществената от него продажба през м.04. и м.05.2019г. към клиент Пи енд Пи Маунтин ЕАД, гр. Банско /л.876 и сл., т.3; л.2840 и сл., т.10/.

            Прието е, че липсват доказателства, удостоверяващи реално извършено прехвърляне на собственост върху стока по смисъла на чл.6 ал.1 ЗДДС по 5 бр. фактури, както и доказателства за наличие на разплащане по тях.

            - В хода на съдебното производство не са представени допълнителни доказателства за транспорт на стоките, както и не е преодоляно несъответствието между фактурите и приемо-предавателните протоколи към тях, изразяващо се в отразени различни стоки в протоколите, несъответни на предмета на фактурите. Допълнително не бе изяснено дали касите по фактурите включват стоки по наименованието им в приемо-предавателните протоколи.

Е / 650.40 лв. по фактура № **********/18.11.2019г., издадена от доставчика Севдиталия ЕООД.

            Установено е, че посоченият счетоводен документ е отразен от ревизираното дружество в подадения дневник за покупки със завишени стойности. Издадената от доставчика фактура е с данъчна основа 4 196.00 лв. и начислен ДДС в размер на 839.20 лв., а Инвикта груп ЕООД е включило същата фактура в отчетните регистри по ЗДДС с данъчна основа 7 448.00 лв. и ДДС в размер на 1 489.60 лв. Предвид това, разликата от 650.40 лв. /1 489.60 лв. – 839.20 лв./ представлява неправомерно приспаднат данъчен кредит от страна на ревизираното дружество, който следва да бъде отказан на основание чл.71 т.1 ЗДДС.

            - В съдебното производство констатацията не е преодоляна и не са представени доказателства за други обстоятелства относно фактурата.

Ж / 4 995.67 лв. по фактури № **********/23.05.2019г., № **********/10.06.2019г. и № **********/31.10.2019г., издадени от доставчика Вен и ко ЕООД.

            Установено е, че Инвикта Груп ЕООД неправомерно е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в посочения размер, тъй като дружеството незаконосъобразно е отразило процесните три първични счетоводни документа два пъти в подадените от него отчетни регистри по ЗДДС, поради което е допуснато нарушение на чл.71 т.1 ЗДДС.

- В съдебното производство констатацията не е преодоляна и не са представени доказателства за други обстоятелства относно фактурите.

Във вр. с указания към ответника /л.2641 гръб, т.9/ изрично е заявено /л.2654 гръб/, че според таблица 3 от акта за поправка на РА /л.56/ - като размер на задължението по ЗДДС за довнасяне е посочена сумата от 147 800, 90лв. и разликата от 1 207,64лв. /149 008,54лв. – 147 800, 90лв./ е в резултат на възстановен на дружеството ДДС в по-малък размер /12 338,67 лв./ , отколкото е бил деклариран от него /13 546,31лв./ съгласно справка-декларация, касаеща периода м.09.2020г.

            5. При насрочване на делото към страните са отправени указания по доказателствената тежест и във вр. с доказателствата, л.2641, т.9 /на жалбоподателя - за опровергаване констатациите в РА за увеличен размер на начислен ДДС вследствие непризнаването на данъчни кредитни известия и отказан данъчен кредит по процесните фактури - да установи с всички допустими доказателства и доказателствени средства в процеса наличието на предпоставки за издаване на ДКИ, както и възникването и надлежното упражняване на правото на данъчен кредит по фактурите, по които такова му е отказано : че при транспорт за негова сметка - носи доказателствена тежест за транспортирането на стоките / МПС, водач, зареждане с гориво, обект на доставчик и обект на получател при обвръзка с времевия период на издаване на спорните фактури; по отношение оспорените от приходните органи реално осъществени доставки на стоки и наем /Блокбастер Брадърс ЕООД – камера, прожектор, аудио система, хартия, кутии, торби, етикети и др.; АИК Интернешънъл ЕООД – наем на бус с рег.№ ****; Ивайла 89 ЕООД – стекове с напитки, каси и мазилка/ : необходимост от представяне на допълнителна съпътстваща към спорните фактури документация – за приемо-предаване, транспорт – конкретни данни, евентуално за последваща реализация, разплащане и др. – по пряката доставка, вкл. с доказателствено искане за ССч.Е за установяване на стоков поток – документалното и фактическо движение на стоките от прекия доставчик към жалбоподателя; за установяване дали прекия доставчик е заприходил стоката /предмет на спорната фактура/ по съответните материални сметки и изписал ли я е впоследствие, като се направи обвръзка с фактурираните продажби по количества и дати, с транспортни документи, както и с документи по чл.24, ал.2 от Закона за задълженията и договорите /приемо-предавателни протоколи и др. – ако бъдат представени допълнително/, както и установяване по счетоводни данни – за евентуално влагане на стоките в пряката дейност на жалбоподателя или осъществени последващи доставки, с проверка в счетоводството на жалбоподателя и представяне на сч.данни за движение на фактурираното количество със спорните фактури - към трети лица, вкл. с проверка в счетоводството на преките доставчици, а при невъзможност – проверка на всички счетоводни данни по делото, с изискване по реда на чл.192 ГПК – сч. регистри на см. 302 – материали и см. 304 – стоки от прекия доставчик; за установяване или липса на данни за отчитане приходи от доставките по спорната фактура, като се проследи и редовността на воденото счетоводство – като експертът опише прегледаната документация, която не е приложена в преписката и по делото с цел – редовното й приобщаване към доказателствения материал; възможност за доказателствени искания по реда на чл.192 ГПК – за представяне от преките доставчици на допълнителни доказателства вр. с фактическото осъществяване на спорните доставки. за опровергаване констатациите в РА за : нарушение нормата на чл.71 т.1 ЗДДС по отношение отсъствие на първичен сч.документ по ф-ра № 200…177/01.09.2020г., изд. от Еван 007 ЕООД;  отразена със завишени стойности ф-ра № 000…248/18.11.2019г., изд. от Севдиталия ЕООД – неправомерно приспаднат ДК, отказан на основание чл.71 т.1 ЗДДС; незаконосъобразно отразяване на фактури №№ 000…39596/23.05.2019г., 000…39816/10.06.2019г., 000…41622/31.10.2019г. – два пъти в отчетните регистри по ЗДДС – нарушение на чл.71 т.1 ЗДДС./.

В съдебното производство е открита възможността за оспорване на констатациите от акта с всички допустими по ГПК, АПК, ДОПК доказателствени средства, както и представяне на доказателства, които не са представени в хода на ревизията /с или без хипотеза на чл. 161 ал. 3 ДОПК като последица/. С оглед нормата на чл.171 ал.4 АПК по препратка от §2 ДР ДОПК – „Страните са длъжни да съдействат за установяване на истината“ - жалбоподателят заяви доказателствени искания за събиране на писмени доказателства, гласни доказателства, вкл. е изслушана ССч.Е /основна и допълнителна/.

5.1. Жалбоподателят представи заверени копия на писмени доказателства по опис /л.2699 и сл., т.10/, представени и в хода на ревизията /установимо при съпоставка с данните в ревизионната преписка и потвърдено от ССч.Е/.

Ответникът представи опис на доказателството от ревизионното преписка за нуждите на допуснатата ССч.Е /диск в плик 3057 и л.3058 и сл., т.11/.

Неучастващото лице /пряк доставчик/ Ивайла 89 ЕООД представи : заверени копия на фактури и приемо-предавателни протоколи за 2019г., оборотни ведомости и счетоводни отразявания за 2019г. /л.3207 и сл., т.12/ - фактурите са с предмет „каси“, а в приемо-предавателните протоколи са отразени : ариана, безалкох.напитки, сок, кока кола, мин.вода, бира, сок 1, астика, пиринско, бургаско, каменица, студен чай, загорка. Приемо -предавателните протоколи са от дати на съответните фактури и стойностите от фактурите за данъчната основа, но несъответствието между наименование на стоките във фактурите и стоките в протоколите не е преодоляно посредством допълнителни доказателства. За ф-ра № 000…237/17.04.2019г. с предмет – мазилка не е представен приемо-предавателен протокол.

- Следва да бъде отбелязано, че същите данни са представени от пряк доставчик Ивайла 89 ЕООД при ревизията /л.933 и сл., т.4/ - за мазилката не е представен приемо-предавателен документ, нито данни за транспорт. От друга страна, оспорващото дружество представи в съдебното производство /преди смяната на първоначалния пълномощник, но приети в съдебно заседание от 08.12.2022г. – л.3374 и сл., т.12/ : фактура „оригинал“ / 000…229/31.03.2019г. за доставка на каси /л.3376, т.12/, към която и приемо-предавателен протокол за каси с „Ивала 89“ – л.3377, т.12, който се различава от приемо-предавателния протокол, представен от прекия доставчик при ревизията – л.936, т.4 и съдържащ описание на безалкох.напитки, каменица, ариана, кока кола, мин.вода, студен чай. Единствената прилика е данъчната основа, идентична с тази от ф-ра № 229/31.03.2019г. Ведно с това, прекият доставчик е представил фактура № 000…237/17.04.2019г. за доставка на мазилка /л.941, т.4/, а оспорващото лице представи в хода на делото фактура „оригинал“ № 000…237/17.04.2019г. /л.3378, т.12/ за доставка на : мастика Карнобат 0,2; мастика Карнобат 0,7; мастика Карнобат 1 л.; узо Зорбас 0,2 и др. Към тази фактура е приложен приемо-предавателен протокол  /л.3379, т.12/ с „Ивала 89“. Несъответствията не само не бяха изяснени, но жалбоподателят не заяви кои точно фактури поддържа да касаят спорните доставки.

Приет по делото е ревизионен акт от 04.11.2020г., ведно с РД, издадени на Блокбастер Брадърс ЕООД /л.3315 и сл., т.12/ по отношение ДДС за периода от 01.01.2019г. до 31.10.2019г. С РА на прекия доставчик не е признато право на приспадане на ДК по фактури, издадени му от доставчиците – Ака 5 ЕООД, Косена – Джи ЕООД, Вид 7 ЕООД, А томи ЕООД, Инвикта Груп ЕООД и др. В РД /л.3344 и сл./ са описани фактурите, издадени от Инвикта Груп ЕООД с предмет – аванс и строителни материали. Посочените доставки не са относими към предмета на спора в частта за спорните доставки от Блокбастер Брадърс ЕООД.

На молбата по чл.192 ГПК до прекия доставчик Блокбастер Брадърс ЕООД /л.3368, т.12/ не бе получен отговор от неучастващото лице / за представяне на първични счетоводни документи и приемо-предавателни протоколи и/или транспортни документи/.

Неучастващото лице И.А., обслужвала счетоводно прекия доставчик Блокбастер Брадърс ЕООД представи и по делото са приети съставени от лицето /л.3436 и сл., т.12/ : оборотна ведомост за см. 305 Стоки, 2019г. – без аналитичен признак; данни за 2019г. за доставчик Инвикта Груп ЕООД; хронологична ведомост синтетична за 2019г. на Блокбастер Брадърс ЕООД; синтетична хронологична ведомост за 2020г. на Блокбастер Брадърс ЕООД; кореспонденция за м.08.2020г., 401 доставчици /отразени КИ/, вкл. за м.07.2020г.; сметка 412 клиенти по аванси за месеците от 1 до 9 2020г. и за 2019г., ведно с документ за доставчици по аванси – Инвикта Груп ЕООД.

5.2. ССч.Е /л.3143 и сл., т.11./ : Експертът не е извършил проверка в счетоводствата на доставчиците Блокбастер Брадърс ЕООД и Ивайла 89 ЕООД, предвид липсата на съдействие от страна на жалбоподателя, като е уточнено, че допълнително не са представени приемо-предавателни протоколи и транспортни документи – товарителници и пътни листове. Не са представени допълнително доказателства за върнати стоки по издадени кредитни известия /КИ/ от клиент Ая Травел ЕООД.

За сторниран начислен ДДС по издадени данъчни кредитни известия /ДКИ/ са описани процесните : 43 бр. КИ, издадени към клиент Блокбастер Брадърс ЕООД /КИ са от м.07.2020г. по фактури, издадени през м.07.2019г., м.02.2018г., 03.2018г.; КИ от м.08.2020г. по ф-ри, изд. през м.02.2018г., м.07.2017г.; 15 бр. КИ, издадени към клиент Ая Травел ЕООД /КИ от 28.02.2020г. с предмет неосъществена сделка/, като към КИ са представени протоколи за върнати стоки и сч.статии по всяко КИ за сторниране на стоки, материали и офис оборудване, без представени от жалбоподателя и клиента документи за транспортиране на върнатите стоки на 28.02.2020г., като сторно-записите при клиента са за осчетоводени фактури от 2017г. и от 2019г.; 21 бр. КИ, издадени към клиент Стил-Ей ЕООД на 29.03.2019г. с предмет неосъществена сделка по фактури от 2016г. и 2017г. с предмет аванс, като няма представени първични документи за плащане по фактурите от 2016г. и от 2017г. и КИ; 1 КИ към клиент Ивайла 89 ЕООД от 01.08.2019г. с предмет доплащане за недвижим имот в с.Радиново по ф-ра № 0….489/01.02.2018г. със същия предмет /л.3148/.

За отказания данъчен кредит :  Блокбастер Брадърс ЕООД – описани за 35 фактури със съответен предмет на доставка /стоки – хартия, подложки картонени, напитки, стоки по опис – ектикети, етикети, торби, камера, прожектор и аудио система/; към фактурите има приложени фискални бонови за разплащане на сумите по фактурите в брой; Еван 007 ЕООД – отказан е ДК за 1 587,64лв. Във вр. с основанието за отказан ДК, възприето от приходните органи – не е представен екземпляр от фактурата, е отбелязано, че копие от фактурата с № 2000…177/01.09.2000г. се намира в преписката на л.258, т.1. Предмет на доставката е 380 бр. паус, а видно от приложената сч.справка – фактурата е осчетоводена по с-ка 3043. Данъчната основа е 7 938,20лв., ДДС – 1 587,64лв., сума за плащане – 9 525,84лв. Към фактурата е представен фискален бон от  03.02.2021г. за платена в брой сумата по фактурата. Ведно с това са представени фактури за последваща реализация на 380 бр. паус с №№ 1439/09.09.2000г. и 1501/21.09.2020г., издадени на Форма Студио ЕООД, л.259, 260; Аик Интернешънъл Спедишън ЕООД – описани са двете фактури с №№ 000…2150/02.03.2020г. и 000…2335/01.09.2020г. с предмет на доставката – наем на бус с рег.№ ****; отказан ДК в размер на общо 713,68лв. по 84 бр. фактури за покупка на гориво – описани са доставчиците, бр. издадени фактури от всеки и установеното при ревизията – горивото по фактурите е свързано с експлоатация на притежавани от жалбоподателя два леки автомобила /Рено Клио с рег.№ ****и Ауди А8 с рег.№ ****/ ; Ивайла 89 ЕООД – отказан е ДК по 5 фактури, към които са приложени приемо-предавателни протоколи, но фактурите от м.03.2019г. са с предмет – каси, а в приемо-предавателните протоколи са описани – стекове с бира, безалкохолни напитки и вода, сокове, каси бира и др. Фактура № 237/17.04.2019г. е с предмет 71 бр. мазилка, но приемо-предавателен протокол с предмет мазилка не е представен /погрешно отразено в таблицата, че има такъв, л.3150, т.11/; Севдиталия ЕООД – отказан ДК в размер на 650,40лв., тъй като ф-ра № 000..248/18.11.2019г. е отразена в дневника за покупки със завишени стойности. Фактурата е с д.о. – 4 196лв. и ДДС – 839,20лв. /л.1320, т.5/, а жалбоподателя е включил същата фактура в отчетните регистри по ЗДДС с д.о. 7 448лв. и ДДС 1 489,60лв. Разликата от 650,40лв. като неправомерно приспадната е отказана. ; Вен и Ко ЕООД – отказан ДК по 3 фактури с №№ 000…39596/23.05.2019г., 39816/10.06.2019г. и 41622/31.10.2019г., които са отразени от оспорващото дружество два пъти в подадените отчетни регистри по ЗДДС /представени таблично, л.3150/.

            Според ССч.Е в счетоводството на жалбоподателя са описани заведените задължителни регистри по ЗДДС, като съгласно организираната счетоводна отчетност материалните запаси/стоки се отчитат аналитично количествено и стойностно в по сметки от гр.30, като за отчитане стоките се използват - сметка 3041 - „Стоки“; сметка 3042 -„Стр.стоки“ и сметка 3043 - „Стоки други”. Постъпленията от извършените продажби намират отражение по сметки от група 70 - сметка 411 - „Клиенти" и сметките от група 50. Разходите за дейността са отчитани в зависимост от вида им по съответните сметки от гр. 60. Спорните ДКИ и процесните фактури са намерили текущо счетоводно отражение в счетоводството на Инвикта Груп ЕООД. Жалбоподателят е водил текущо счетоводно отчитане, по начин който позволява извършване последващ контрол и проследяване на счетоводните операции. Стоките по процесните фактури са заприходени аналитично количествено и стойностно в аналитични групи по съответните счетоводни сметки и изписани, като последващо продадени /реализирани/.

Констатирано е, че не се съдържат по делото документи и с обжалвания РА/РД не е установено Инвикта Груп ЕООД да е връщало от процесните стоки на преките на доставчици.

За разплащането по фактурите : към 35 бр. фактури от доставчик Блокбастер Брадърс ЕООД – към всяка фактура /представените от жалбоподателя в т.10/ има приложен фискален бон за разплащане на сумите в брой; към 5 бр. фактури от доставчик Ивайла 89 ЕООД – жалбоподателят е представил фискални бонове за разплащане на сумите в брой; за фактурите, издадени от Вен и Ко ЕООД – също са приложени фискални бонове за разплащане на сумите в брой.

Във връзка с издадените 43 бр. кредитни известия към Блокбастер Брадърс ЕООД /представени таблично, л.3152/, от Инвикта Груп ЕООД са представени 43 бр. разходни касови ордери /РКО/ за върнати суми по кредитни известия. РКО са в преписката /т.7 и т.8/, вкл. представени допълнително по делото от жалбоподателя. Върната сума, вписана в РКО е в по-малък размер, спрямо общата сума по ДКИ и съответства на данъчната основа и общата им сума е 291 978.55 лв. Според счетоводните записи при жалбоподателя по партидата на Клиент: /00030/ ЕООД Блокбастер Брадърс има неплатено салдо към 01.01.2020г. за общо 51 135.26 лв. /л. 2875-2877, том 10/.

В наличните по делото документи, представени от доставчиците Блокбастер  Брадърс ЕООД и Ивайла 89 ЕООД, във връзка с извършените насрещни проверки, няма представени аналитичности и наличности от процесните видове стоки по процесните фактури.

В хода на ревизията не са извършвани насрещни проверки на контрагентите - клиенти на Инвикта груп ЕООД по извършваните доставки към тях. Допълнителни документи и счетоводни регистри на клиенти на жалбоподателя също не са представени по делото, във връзка с тази задача. Съгласно счетоводните записи и първични документи на Инвикта Груп ЕООД и според наличните по делото таблици за отразяване на стокови потоци за процесните стоки по фактури от Ивайла 89 ЕООД и Блокбастер Брадърс ЕООД и за върнати стоки по КИ от клиента Ая Травел, жалбоподателят е издал фактури за последващи продажби от вида на процесните стоките към посочени контрагенти/ клиенти.

По фактурите от Блокбастер Брадърс ЕООД, както от Инвикта Гpyп ЕООД, така и при насрещната проверка от доставчика - няма представени документи за приемо- предаване на стоките /приемо-предавателни протоколи/, както и няма представени документи за тяхното транспортиране /товарителници, пътни листи/. По издадените КИ от Инвикта груп ЕООД, както и от Ая Травел ООД, при извършената насрещна проверка - няма представени документи за обратно транспортиране на стоките по издадените ДКИ към фактурите /пътни листи, товарителници/.Няма представени допълнително по тези фактури приемо-предавателни протоколи и транспортни документи /товарителници, пътни листове/ за превоз на процесните стоки.

Относно представените пътни листи от Инвикта Груп ЕООД за превоз на стоките по фактурите от Ивайла 89 ЕООД с Мерцедес Спринтер с per. номер **** и пътни листи за транспорт със същото МПС, при продажбата на стоките и при последващото им транспортиране до гр. Банско, до фирмата получател - ЕООД Пи Енд Ни – посочени са констатациите на приходните органи, за опровергаване на които не са представени доказателства : по данни от регистрационния талон на „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с per. № **** е изчислена товароносимост от 696 кг. и след изчисления на теглото на стековете по фактурите е установено, че количеството фактурирани стоки - стекове с напитки по всяка една фактура е с тегло многократно надвишаващо товароносимостта на това МПС и не могат да се превозят с еднократни курсове, съгласно данните от пътните листове. Не е представен пътен лист за превоз на 71 бр. мазилки по спорната ф-ра 237/ 17.04.2019 г. от Ивайла 89 ЕООД.

Експертът е констатирал, че представените в хода на ревизията таблици относно парични потоци по спорните фактури, са само по счетоводни данни на дружеството жалбоподател.

Таблица за стоков поток за доставчик ЕООД Блокбастер Брадърс по счетоводни данни на хартиен носител по всяка една осчетоводена процесна фактура, обвързана по вид заприходени /хартия, подложки, етикети и напитки/, с изписани стоки по продажни фактури към конкретни клиенти е налична под делото /л. 209- 211, т. 1/. Според същата, всички заприходени процесни количества - хартия, подложки, етикети и напитки, са последващо продадени от Инвикта труп ЕООД по продажни фактури в периода от м.03.2019г. до м.10.2019г. към описани клиенти. 

Констатирано е, че ф-ра № 787/ 01.09.2019 г. - 10 бр. стелажи за общо 3323.67 лв., заведени като ДМА в сметка 206 – „Инвентар", за същите е посочено, че са в магазин. Спорни ф-ри № 785 и 786 от 01.09.2019г. - 5 бр.екран; 1 бр. камера, 3 бр. прожектор и 1 бр. аудио с-ма, заведени като ДМА в сметка 206 - „Инвентар". От м.09.2019г. отдадени под наем на „СДРУЖЕНИЕ ИЗКУСТВО ДНЕС", съгласно ф-ри за наем с № 1078 и № 1079 от м.09.2019г.

Таблица за стоков поток за „върнати стоки" по процесни издадени КИ от клиент АЯ Травел ЕООД е налична по делото на хартиен носител /л. 234, 235, т. 1/. Според тази таблица „Върната стока“ от Ая Tравел ЕООД е продадена от Инвикта труп ЕООД в периода м.02.2020г. - м.08.2020г. по продажни фактури към - ООД ВА И МИ; ЕООД АЛФА ЛАЙТ 777; ЕООД ПУЛС; ЕООД АУТОЛАНД. Същата таблица, представена във формат ексел, в хода па ревизията е описана на в РД на страници 120-123 /л. 361-363, т.2/. В.Л. е посочило, че в РД с направена констатация: При преглед на описаната таблица, ревизиращият екип е установи, че „Върната стока" е продадена от Инвикта Груп ЕООД на трети лица през периода м.02.2020г. -м. 08.2020г.

Според таблица по счетоводни данни за отразяване на стоков поток по фактурите от Ивайла 89 ЕООД - за стоките заприходени в с/ка 3043 по аналитична партида АЛХОЛНИ/БЕЗАЛКОХОНИ НАПИТКИ са последващо продадени през м.04.2019г. по 9 бр. продажни фактури, а мазилка 71 бр. по процесна ф-ра № 237/ 17.04.2019г. - последващо продадена на ВА И МИ ООД с продажна ф-ра № 986/18.07.2019г.

По отношение установяване на заприходяване на стоката, предмет на процесните доставки, при прекия доставчик, експертът не може да даде отговор, поради това, че не са представени допълнителни документи за приемо-предаване на стоките и транспортни документи. Не са представени допълнително приемо-предавателни протоколи по фактурите на Блокбастер Брадърс ЕООД, не са представени и транспортни документи. Не са представени транспортни документи за превоз на върнатите стоки по издадените ДКИ по фактурите от клиент АЯ Травел ЕООД. В наличните по дело документи, представени от доставчиците Блокбастер Брадърс ЕООД и Ивайла 89 ЕООД, във връзка с извършените насрещни проверки - няма представени аналитичности и наличности от процесните видове стоки по фактурите, като проверка в счетоводството на преките доставчици не е могла да се извърши.

От процесните стоки няма изписвани на разход в дейността на жалбоподател. По счетоводни данни на жалбоподателя, за всички процесни стоки по спорните документи от доставчиците са отчетени последващи продажби по продажни фактури към контрагенти - клиенти на жалбоподателя.

Извършвайки преглед на счетоводната документация на счетоводството на дружеството, експертът е констатирал, че във воденото счетоводство на дружеството се установяват множество дублирани записи на едни същи документи. Някои от тях са свързани с процесните документи и доставчици: Вен И Ко ЕООД - фактура № 42182 заведена в м. 11.2019г. и дублирана в м.12.2019г. - включена със знак минус в м.02,2020г.; ф-ра 42165 заведена в м.11.2019г. и дублирана в м.12.2019г., включена със знак минус в м.02.2020г.; Ивайла 89 ЕООД фактура с № 229 заведена в м.03.2019г. и дублирана в м.07.2019г. е сторнирана в м.09.2019г; ф-ра № 237 заведена в м.04.2019г. и дублирана в м.07.2019г. е сторнирана в м.09.2019г.; Севдиталия ЕООД дублирани фактури през 2018г. и сторнирана покупка на стока през 2018г., сторнирано ДДС от дублирани фактури през 2018г. на стойност 16 458,00 лв. и ДДС. Стоката е сторнирана през м.04.2019г. във връзка с дублирани фактури през 2018г. Ф-ри № 184, № 182, № 185 и № 187 качени в м.04.2019г. и дублирани в м.07.2019г., са сторнирани в м. 10.2019г.; ф-ра № 200 осчетоводена в м.06 и дублирана в м.07,2019г., е сторнирана в м.10.2019г.; Блокбастер Брадърс ЕООД, осчетоводени покупки по сметки за м.03 и за м. 04.2019г. по ф-ри № 465, № 491, № 495, № 460, № 483 и № 463, дублирани в м.07 2019г. - ф-ри № 465, № 491, № 495, № 460, № 483 и № 463 и в м.09.2019г. са коригирани с знак минус ф-ри № 460 и № 483 и в м.10.2019г. са коригирани ф-ри № 465, № 491, №495 и №463; Стил-Ей ЕООД - в оборота по сметка 709 - неправилно отразени дублирани записи по няколко кредитни известия за м.03.2019г. в сметка4532 за общо 9103.54 лв. и оборот по сметка 412 - за общо 45517.70 л., коригирани в месец 03,2021г. в сметка 4532 и в сметка 412.

ССч.Е е приета без оспорване и се цени като компетентно и обективно изготвена, при съобразяване с доказателствата по делото към момента на представяне на заключението.

Допълнителна ССч.Е /л.3422 и сл., т.12/ е изготвена въз основа и на приетите по делото доказателства след изслушване на основната експертиза, вкл. РА и РД на Блокбастер Брадърс ЕООД, както и свидетелските показания на разпитаните свидетели. Посочено е, че представените от Ивайла 89 ЕООД счетоводни разпечатки и документи /т. 12, л.3210 и сл./ касаят освен месеците 03.2019г., 04.2019г. за издаване на процесните фактури, и периоди, които не са относими към ревизираните. Съобразени са и представени копия на разпечатки за Блокбастер Брадърс ЕООД от И.А., обслужвала дружеството чрез счетоводна кантора до края на 2019г. и началото на 2020г.

Представени са таблично процесните 43бр. КИ, издадени към клиент Блокбастер Брадърс ЕООД, към които са представени при ревизията съответните фактури, изд. през 2017г., 2018г. и 2018г. /л. 2336 и сл., т.8/, като за възстановените суми по КИ има РКО /л.2129 и сл., т.7, т.8/. КИ с фактурите и РКО са представени повторно от жалбоподателя и от Блокбастер Брадърс ЕООД.

Относно отказан данъчен кредит на РЛ по фактури, издадени от Блокбастер Брадърс ЕООД и от Ивайла 89 ЕООД, допълнителната ССч.Е повтаря фактическите констатации от основната експертиза, като се отбелязва, че от Блокбастер Брадърс ЕООД фактурите са и в т.10, заверени от упълномощен счетоводител и представени от жалбоподателя /писмени доказателства по опис – л.2699 и сл., т.10/. Към фактурите няма други съпътстващи документи, представени допълнително от оспорващото дружество или от прекия доставчик. От Ивайла 89 ЕООД са представени същите документи, представени при ревизията /т.12, л.3207 и сл./ - не са представени допълнителни доказателства, преодоляващи несъответствието между предмета на фактурите и описанието на стоките в приемо-предавателните протоколи към фактурите.

            В допълнителната ССч.Е е посочено, че според представените данни., в периода от 01.01.2019г. -31.12.2019г. Ивайла 89 ЕООД е имало три лица на трудов договор на длъжност продавач консултант /л.930/ и в периода 01.01.2020г.-30.06.2020г. - две лица на трудов договор. Видно от представените счетоводни извлечения от Ивайла 89 ЕООД, издадените към Инвикта Груп ЕООД 5 бр. фактури от м.03 и 04.2019г. са осчетоводени на приход по кредита са сметка 702 - „Постъпления от продажби на стоки“, дължимия ДДС е начислен по кредита сметка 4532 “ДДС продажби“. По дебита на сметка 501-„Каса“ по всички фактури са осчетоводени постъпили в брой суми. От представените от Ивайла 89 ЕООД допълнително счетоводни разпечатки и оборотни ведомости за м.03.2019г. и за м.04.2019г. /л.3220-л.3222/ се установява, че дружеството е имало налични стоки към 01.03.2019г. съответно и такива закупени и заприходени през м.03.2019г. и през 04.2019г. счетоводно заведени в сметка 3041- „Стока“ и в сметка 3043 -„Стока друга“. От представените счетоводни разпечатки се установява, че освен осчетоводените приходи за процесните фактури към Инвикта Груп ЕООД, по счетоводни данни на Ивайла 89 ЕООД има и други осчетоводени приходи за продажба на стоки по фактури и към други клиенти. Изписаните стоки са за всички осчетоводени приходи от продажби от на стоки по сметка 702. Със счетоводна статия на 31.03.2019г. /лист 3227/ от с/ка 3041- „Стока“ е изписана отчетна стойност за общо сума 184 139,55 лв. и от с/ка 3043 -„Стока друга“ е изписана отчетна стойност за обща сума 12 210,50 лв., които изписани стоки според представената оборотна ведомост за месец март 2019г. /л. 3221/ са за всички осчетоводени приходи от продажба на стоки до края на м.03.2019г. За м.04.2019г. е представена аналитична отчетност по групи стоките по сметки 3041 и 3043 /л. 3230 и 3231, т. 12/. Със счетоводна статия на 30.04.2019г. /л. 3242/ от с/ка 3041 - „Стока“ е изписана отчетна стойност на стоките за общо 110 945,13 лв. и от с/ка 3043 -„Стока друга“ е изписана отчетна стойност за 38 253.00 лв., които изписани стоки са за всички осчетоводени приходи от продажба на стоки през м.04.2019г.

За Блокбастер Брадърс ЕООД : Отразени са данни от писмени обяснения от управителя, според които дружеството има нает магазин на адрес бул. Македония 6 - валидност до 09.2019г., нает склад на адрес - Пловдив, Васил Ихчиев 17 с валидност от 04.10.2019г. Има наето МПС - Мерцедес 315 ПДИ спринтер с № ****. Стоките са предавани с датата на издаваните фактури, като по споразумение с доставчиците има случаи на разсрочено плащане с издаване на касова бележка с датата на плащане и по банков път. Транспортът при покупка на стоки е осъществяван за сметка на дружеството, с Мерцедес 315 ЦДИ Спринтер с per. номер ****, шофьор Х.З.. Издадените кредитни известия са сторнирани аванси преди 01.01.2019, поради прекратена дейност търговия на едро с пакетирани стоки и напитки, за приключване на салда по партиди. Има назначени на трудов договор - 4 човека продавач консултант. За издадените КИ /кредитни известия/ от доставчик Инвикта Груп ЕООД са представени кореспонденции за месеци 07.2020г. и 08.2020г. при следните записвания: сторнировъчни записвания /със знак -/ за ДДС по сметка 4531 „ДДС покупки“, за ДО по КИ са взети сторнировъчни записвания /със знак -/ по сметка 402 „Доставчици по аванси“ и за общата сума по КИ е сторнирана /с знак -/ сметка 401“ Доставчици“. Сторнираните аванси по всички КИ по сметка 402 „Доставчици по аванси“ са за обща сума 291 978.55 лв.

Представена е оборотна ведомост на сметка 304 - Стоки за Блокбастер Брадърс ЕООД за периода 01.01.2019 - 31.12.2019, според която заведените стоки са общо 475 363.81 лв., а изписаните стоки са общо 167 387.85 лв. и са по аналитичности, представени в табличен вид /л.3428/ - Стоки 1, алкохол 1, кашон, рекламни, стреч, стреч фолио, строителни, торбички, торбички пакет, торбички-потник, хранителни, чували/.

По фактурите от Блокбастер Брадърс ЕООД, както от Инвикта груп ЕООД, така от Блокбастер Брадърс ЕООД - след първоначалната експертиза няма представени документи за приемо-предаване на стоките /приемо-предавателни протоколи/, както и няма представени допълнително документи за тяхното транспортиране /товарителници, пътни листи/. Повторена е информацията от основното заключение на л.3155, т.11.

Относно представените допълнителни данни за заведени и изписани стоки от Ивайла 89 ЕООД и от Блокбастер Брадърс ЕООД експертът отбелязва, че от процесните стоки няма изписвани на разход в дейността на Инвикта Груп ЕООД Посочено е, че доставчиците Ивайла 89 ЕООД и Блокбастер Брадърс ЕООД прилагат двустранна форма на счетоводно записване на стопанските операции и в частта за извършените тематични проверки, касаещи процесните фактури и кредитни известия не са установени неточности.

5.3. В съдебно заседание на 19.09.2022г. са разпитани като свидетели лицата К.Д.Д. и Х.Д.З..

Свидетелят Д. в момента е управител на фирма АИК Интернешънъл Спедишън ЕООД. Фирмата се занимава с транспортна дейност и експедиция - отдаване под наем на бусове. На Блокбастър Брадърс е отдавал бус – мерцедес принтер. Първо е отдавал на Блокбастер Брадърс и впоследствие на Инвикта Груп. Свидетелят заяви, че не е съблюдавал километража докато МПС е било при тях. МПС със сигурност е използвано от въпросните дружества. Имало период от време, в който МПС е било под наем както в Блокбастер Брадърс, така и в Инвикта Груп. Ползвали го двете фирми, но управителят на двете фирми бил едно лице. Това било в период около 2018г. или 2019г., но не е сигурен. Във връзка с наема, лицето твърди, че по банков път са правени плащанията, всичко е изчистено и нямал задължения. Приемо-предавателни протоколи в началото на наемните отношения са правили, но при връщането не помни, защото малко бързо станали нещата.

- При съпоставка между свидетелските показания и спорните фактури, издадени от този доставчик - №№ 000…2150/02.03.2020г. и 000…2336/2020г. /наем бус/, се установява, че св.Д. достоверно представи данни за едновременно ползване под наем на МПС от страна на жалбоподателя и Блокбастер Брадърс ЕООД. Информация за това е подробно отразена в РД /стр. 257, 258; л.430 гръб/.

Свидетелят З. е бил управител на Блокбастер Брадърс ЕООД от края на 2017г. до м.септември 2019г. С Инвикта Груп ЕООД имали търговски взаимоотношения. На Инвикта Груп ЕООД е доставял стоки – опаковки, найлонови торбички, картонени поставки, напитки. Задължения между дружествата имало накрая - през 2019г. Инвикта ЕООД имало към Блокбастер Брадърс ЕООД. Свидетелят сочи, че той имал задължения към негови контрагенти - „Бибъл Комерс“. Твърди, че към 50 х.лв. му дължала „Инвикта“ и горе-долу подобна сума той дължал на „Бибъл Комерс“. Когато приключили свидетелят прехвърлил своите дружествени дялове на Х.И., който е управител на „Инвикта“ с уговорката между тях, той да си поеме задълженията към „Бибъл Комерс“. Св. заяви, че той нямал собствен транспорт, наемал от К., от неговата фирма, която доколкото си спомня, била „АИК“, не си спомня цялото име. Бил бял бус мерцедес, дизелов. Транспортът го извършвал лично. Съставял пътни книжки, пътни листове, всичко необходимо подписвал – пътна книжка, гориво. Като приключил с дружеството, нямал документи. Останали копия от документи трябвало да има в счетоводителката Р.А., като предоставя телефон за контакт - *****. Отбелязва още, че доставките между Блокбастер Брадърс и Инвикта се договаряли по телефон. Писмена кореспонденция между тях нямало, а плащанията, в по-голямата си част, се извършвали и по двата начина - на място и по банков път.

- Свидетелят не поясни как се е осъществявало приемо-предаване на стоките между доставчик и получател, както и кога. В тази вр. се съобрази, че не са потвърдени писмени обяснения, в които е посочено, че стоките се предавали с издаване на фактурите /л.790гръб, писмени обяснения от Блокбастър Брадърс ЕООД/. Свидетелят не заяви да са съставяни приемо-предавателни документи. Посочи, че е извършвал транспорт лично, но не отграничи период /периоди или конкретни дати, в които е ползван транспорт, нает от „К.“ /вр. със св. К.Д./, предвид фактическата констатация в РД за ползван едновременно транспорт – едно и също МПС /рег.№ ****/. За буса мерцедес спринтер бе заявено от управителя на Аик Интернешънъл Спедишън ЕООД, че е ползван едновременно от Блокбастер Брадърс ЕООД и от Инвикта ЕООД през 2019г., когато са издадени спорните фактури от доставчика Блокбастер Брадърс ЕООД. В тази вр. именно управителят на Блокбастер Брадърс ЕООД не посочи конкретни данни, които да уточнят кога и от кое дружество е ползван буса през 2019г. Освен това, в писмени обяснения на Блокбастер Брадърс ЕООД е посочено, че транспорта относно издадените фактури на жалбоподателя е бил както за сметка на фирмата, така и от доставчика. Следователно, в съдебното производство посредством свидетелски показания не бе преодоляна фактическата установеност за ползван едновременно един и същ бус по отношение доставките, по които са издадени спорните фактури през 2019г.

Свидетелят И. Д.А. /съдебно заседание от 18.01.2023г., л.3410 и сл./ заяви, че е обслужвала Блокбастер Брадърс ЕООД като счетоводна кантора – помесечно във вр. с подаване на справки-декларации по ЗДДС и ведомости на работници и осигуровки. Счетоводни документи й носели след изтичане на месеца, които тя осчетоводявала в следващ месец, но имали ревизии и тези документи били изпратени от НАП в Плевен, в архив. Обслужвала е посоченото дружество до края на 2019г. и началото на 2020г. А. е предала документите на НАП във вр. с ревизията, но има база с данни на електронен носител. Изрично бе посочено, че първични счетоводни документи няма, тъй като оригиналите били предадени на НАП.

6. По отношение сторниране на начислен ДДС :

Според събраните доказателства жалбоподателят не доказва наличие на основанията в чл.115 ал.1 и ал.3 ЗДДС за издаване на известие към фактура – чл.112 ал.1 т.2 ЗДДС. Отсъства твърдение или обяснение, основано на еднозначни доказателства, удостоверяващи обстоятелства, наложили издаване на кредитните известия след 1г., 2г. или 3 години от датите на издаване на съответните данъчни фактури, данъкът по който се коригира. В случая кредитни известия от м.07.2020г. са издадени към Блокбастер Брадърс ЕООД към фактури от м.07.2019г., а кредитни известия от 31.08.2020г. са издадени към фактури от м.02.2018г. и от м.07.2017г. В КИ е посочено „неосъществена сделка“. КИ от м.02.2020г. са издадени към Ая Травел ЕООД към фактури от 2017г. и от 2019г. също за неосъществена сделка. КИ от 29.03.2019г. са издадени към Стил-Ей ЕООД към фактури от 2016г. и от 2017г. /ПИНП, л.1223 и сл., т.5 – неосъществено плащане аванс за закупуване на стоки/. КИ от 01.08.2019г. е издадено към Ивайла 89 ЕООД към фактура от 01.02.2018г. /л.925,т.4 – поради неосъществено плащане/.

Редът и начинът на издаване на кредитни известия е регламентиран в чл.115 ал.1 ЗДДС, съгласно който, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата при изменение на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура. Известието се издава задължително не по-късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство – чл.115 ал.2 ЗДДС. Според чл.115 ал.3 ЗДДС – „При увеличение на данъчната основа се издава дебитно известие, а при намаление на данъчната основа или при разваляне на доставки - кредитно известие.“, тоест е регламентирано основанието за издаване на КИ - поради настъпване на обстоятелство, обезсилващо с обратна сила извършена доставка /разваляне на доставка/. В чл.115 ал.4 ЗДДС са посочени изискванията, на които следва да отговарят формално КИ. Освен реквизитите по чл.114 от ЗДДС известието към фактурата задължително следва да съдържа: номера и датата на фактурата към която е издадено известието, както и основанието за издаването му.

При съпоставка между приложимите норми и представените доказателства при ревизията, тъй като в съдебното производство не са представени допълнителни, се установява правилен извод на приходните органи – при конкретните факти не са налице изискванията на чл.115 ал.3 ЗДДС за издаване на КИ. Жалбоподателят не е опровергал този извод в хода на ревизията и в съдебното производство с доказване наличието на основание за намаляване на данъчната основа по издадените от него фактури към контрагентите му и момента, когато е настъпила тази промяна. В хода на административно производство с възражението против РД и при административното обжалване, както и в съдебното производство жалбоподателят не представи обяснение с доказателства за правни основания относно настъпили обстоятелства, обосновали съставянето на кредитните известия след дълъг период от време – 1, 2 и 3 години.

В обичайния си вид основанието за издаване на кредитно известие към фактура е развалянето на сделката, което изисква доказателства за първоначална договореност по отношение параметрите на сделката, кореспонденция във връзка с изпълнението й /напр. проверка на извършеното, възражение за качество и др./ и постигане на договореност за нейното разваляне. Развалянето на сделката е доброволно съглашение между страните, а такова при насрещните проверки на Блокбастер Брадърс ЕООД, АЯ Травел ЕООД, Стил-ей ЕООД и Ивайла 89 ЕООД не е установено. Не се установи и в хода на делото. В случая от страна на Инвикта Груп ЕООД в качеството му на издател на ДКИ, не е доказано наличието на конкретно възникнало обстоятелство, изрично посочено като възможна хипотеза в нормата на чл.115 ал.1 и ал.3 ЗДДС, като отсъстват и доказателства за изпълнение на законово регламентирания срок за издаване на такъв данъчен документ. ССч.Е потвърди издаването на КИ без представени от жалбоподателя и клиента документи за транспортиране на върнатите стоки на 28.02.2020г., като сторно-записите при клиента са за осчетоводени фактури от 2017г. и от 2019г. 21 бр. КИ, издадени към клиент Стил-Ей ЕООД на 29.03.2019г. с предмет неосъществена сделка по фактури от 2016г. и 2017г. с предмет аванс, като няма представени първични документи за плащане по фактурите от 2016г. и от 2017г. и КИ. Не се съдържат по делото документи и с обжалвания РА не е установено Инвикта Груп ЕООД да е връщало от процесните стоки на преките на доставчици. По издадените КИ от Инвикта груп ЕООД, както и от Ая Травел ООД, при извършената насрещна проверка - няма представени документи за обратно транспортиране на стоките по издадените ДКИ към фактурите /пътни листи, товарителници/. Няма представени допълнително по тези фактури приемо-предавателни протоколи и транспортни документи /товарителници, пътни листове/ за превоз на процесните стоки.

Не се установи да е вярно твърдението на жалбоподателя, че приходните органи не са отразили корекциите на дублирани фактури, извършени от дружеството в последващи периоди, тъй като по делото не се събраха доказателства, това да е сторено по надлежния ред, предвиден в ЗДДС. Тоест, в случая корекциите на дублираните фактури, извършени в последващи периоди, не е сторено по установения от закона ред. Най-често допусканите грешки, свързани с ДДС се отнасят до документирането – сгрешен номер на документ, данни на контрагент, предмет на доставка и т. н. За тях е предвиден общ ред за корекция – чрез анулиране на издадения документ и издаване на нов – чл.116 ЗДДС. Има и грешки, свързани с деклариране и погрешно третиране на операции, редът за които е уреден в чл.126 ал.2 ЗДДС. Под грешка в този случай се разбира – неотразени документи и погрешно отразени документи. Ако грешките са установени до изтичане на срока за деклариран, отчетните регистри се подават отново. Ако грешките са открити след този период, следва да се уведоми писмено НАП и да им се предоставят отчетните регистри, а НАП предприема действия за коригиране на сумата на задълженията за периода. С промените от 01.01.2017г., по реда на чл.126 ЗДДС се уреждат и случаите, когато данъчно задълженото лице е регистрирано и впоследствие се установи грешка в периоди, когато е било регистрирано. В практиката често вместо да се следват установените правила, се издават кредитни или дебитни известия, какъвто е настоящия случай /КИ/ и това, само по себе си, е грешка. В този случай не се уведомява НАП и се търси същият ефект. Ефектът обаче се включва в текущия период, а не в периода, за който се отнася. Дебитните и кредитните известия са регламентирани като данъчни документи, но не се използват за корекции на грешки. Използването им се ограничава единствено до два случая: - промяна на данъчната основа в увеличение или намаление, издава се съответното дебитно или кредитно известие от доставчика; разваляне на доставката – издава се кредитно известие.

В допълнение се отбелязва по отношение на кредитните известия, издадени към Блокбастер Брадърс ЕООД, АЯ Травел ЕООД, Стил-ей ЕООД и Ивайла 89 ЕООД, за които е установено, че се касае за неразплатена част по издадените към тези лица фактури, че не може да намери директно приложение разпоредбата на чл.90 §1 от Директива 2006/112/ЕО. Тази разпоредба регламентира задължение за държавите-членки да определят условията, при които се намалява основата в случаите на разваляне, отказ или пълно или частично неплащане или, когато цената е намалена след извършването на доставката. С чл.90 §2 от Директивата е предвидено право на държавите-членки да дерогират §1 в случаите на пълно или частично неплащане. Уредбата в националния закон се съдържа в чл.115 ЗДДС, който не предвижда намаляване на данъчната основа при пълно или частично неплащане, а единствено при изменение на данъчната основа или при разваляне на доставката. Възможността за дерогиране, дадена в §2 от посочения член 90 е строго ограничена до случая на пълно или частично неплащане на цената на доставката и се основава на идеята, че при определени обстоятелства и поради съществуващото в съответната държава-членка правно положение неплащането на насрещната престация трудно може да бъде проверено или да бъде само временно, т. е дерогацията е обусловена от несигурността, която е присъща при неплащане на цялата цена и възможността това положение да не е окончателно. ЗДДС не съдържа разпоредби, които да позволяват намаляване на данъчната основа по ДДС в случай на неплащане. Съобразявайки практиката на СЕС /т.24 и 25 от решение по т. 25, C-337/13/, следва да се приеме, че национална разпоредба, която при изброяване на положенията, при които се намалява данъчната основа, не посочва като такова неплащането на цената на доставката, следва да се разглежда като израз на осъществената от държавата-членка възможност за дерогиране, предоставена й съгласно чл.90 §2 от Директивата за ДДС. В случай, че има пълно или частично неплащане на покупната цена без разваляне или анулиране на договора, купувачът продължава да дължи заплащане на договорената цена, а продавачът винаги разполага с правото си на вземане, което може да защити по съдебен ред. Тази дерогация не е абсолютна, а само до момента, в който вземането стане окончателно несъбираемо или, когато лицето изтъкне и докаже, че съществува обоснована вероятност вземането да остане несъбрано /Решение по C-242/18 г., т. 62 и т. 63/. Това е моментът, до който съгласно принципа на данъчен неутралитет, е допустимо данъчнозадълженото лице да бъде лишено от правото си да намалява данъчната основа, доколкото до този момент все пак съществува вероятност да получи вземането си. Настоящият случай не е такъв, доколкото отсъстват доказателства, дори индикации за наличието на вероятна несъбираемост на вземането.

Видно от констатациите в РД, в случая издаването на ДКИ от страна на жалбоподателя е сторено именно с цел корекция на грешка, предвид и събраните по делото доказателства. Липсва и логично обяснение относно издаването на такъв голям брой дублирани фактури. Посоченото се подкрепя и от приетите без възражения от страните основна и допълнителни ССчЕ, от които се установява, че стоките по процесните фактури са заприходени аналитично количествено и стойностно в аналитични групи по съответните счетоводни сметки и изписани като последващо продадени. Експертът е установил също така, че по делото не са представени документи и с обжалвания РА не е установено Инвикта груп ЕООД да е връщала от процесните стоки на преките доставчици. Експертизата не е установила документи – приемо-предавателни протоколи и документи за обратно транспортиране на стоките по издадените ДКИ към фактурите.

Предвид това, правилно с позоваване на разпоредбата на чл.115 ал.1 и ал.3 ЗДДС е отказано да се признае корекция, направена с процесните КИ и е увеличен размера на начисления ДДС със сумата от 91 124.59 лв.

7. За отказан данъчен кредит :

Съобразно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест в процеса, според който всяка страна следва да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения /§ 2 от ДОПК във вр. с чл. 154 ал. 1 от ГПК/, и от чието осъществяване черпи изгодни за себе си правни последици, ревизираният субект, който претендира право на приспадане на данъчен кредит, следва да докаже безсъмнено наличие на основание за начисляване.

Фактическият състав за проявление правото на приспадане на ДК съдържа основен елемент – реално наличие на доставка, за пълно доказване на което е необходимо не само издаден първичен сч.документ и включването му в дневниците за покупки и продажби или сч.регистри за съответните данъчни периоди, а и безсъмнено установено извършване на доставките от конкретен доставчик /Решение № 3909/2017г., ВАС : „Притежаването на фактурата не е достатъчно условие за възникване на правото на приспадане. Като частен свидетелстващ документ фактурата е писмено доказателствено средство. От релевантните за правото на приспадане факти, обаче, тя установява единствено количеството и вида на стоката, вида на услугата и датата на възникване на данъчното събитие - чл. 114, ал. 1, т.т. 9 и 10 от ЗДДС. Затова и по хипотеза извършването на облагаемата сделка следва да се установи по друг начин, а не чрез посочването на вида на стоката или услугата в данъчния документ.”; Решение № 12562/2019г. и др./. В разпоредбите на ЗДДС относно правото на данъчен кредит няма изискване да бъде установен произхода на стоката, но липсата на това изискване не преодолява необходимостта от установяване наличието на стоката при прекия доставчик, независимо по какъв способ и откъде същият фактически разполага с нея. Доказано наличие на стоките при доставчиците обосновава възможността същите да предадат стоките - за да се осъществи фактическото разпореждане е необходимо доставчиците да разполагат със стоките и да ги предадат на получателя.

В случая при предмет на доставката от Блокбастер Брадърс ЕООД – камера, прожектор, аудио система, хартия, кутии, торби, етикети, подложки, каси, напитки, фолио и др.; Ивайла 89 ЕООД – каси и мазилка – е от значение установяване на фактическа наличност на стоката като вид и количество при прекия доставчик. При ревизията не са представени доказателства за това, а по делото според представените от Ивайла 89 ЕООД допълнително счетоводни разпечатки и оборотни ведомости за м.03.2019г. и за м.04.2019г. /л.3220-л.3222/ ССч.Е установи, че дружеството е имало налични стоки към 01.03.2019г. съответно и такива закупени и заприходени през м.03.2019г. и през 04.2019г. счетоводно заведени в сметка 3041- „Стока“ и в сметка 3043 -„Стока друга“, но без индивидуализацията им с оглед съпоставка със стоката по процесните фактури – каси и мазилка. От представените счетоводни разпечатки е констатирано, че освен осчетоводените приходи за процесните фактури към Инвикта Груп ЕООД, по счетоводни данни на Ивайла 89 ЕООД има и други осчетоводени приходи за продажба на стоки по фактури и към други клиенти, като изписаните стоки са за всички осчетоводени приходи от продажби от на стоки по сметка 702. Тоест, данните са общи и не е посочено, че стоките по процесните фактури са ясно разграничими от останалите стоки, за да може да бъде прието без съмнение обстоятелството на счетоводна наличност на стоките. За доставчика Блокбастер Брадърс ЕООД отсъства информация за наличност на стоките по счетоводни данни. Според констатациите на вещото лице по ССчЕ липсват аналитичности и наличности, налице е неплатено салдо към 01.01.2020г. по партида клиент Блокбастер Брадърс ЕООД за общо 51 135.26 лв., установено от счетоводните записи при Инвикта Груп ЕООД.

Разпоредбата на чл. 70 ал.5 от ЗДДС има предвид начисляването на данъка по пряката доставка, по която ревизираното лице е получател, а доставчик е лицето, посочено като такъв в издадената данъчна фактура. Отразяването на фактурите в дневници за продажби от страна на доставчика не е част от фактическия състав на правото на данъчен кредит на получателя /Решение № 8039 от 2016г., ВАС и др./ и притежаването на редовно издадени данъчни фактури, само по себе си не е достатъчно, за да обоснове извод за реалност на отразените в същите стопански операции. В тежест на ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че отразените в тях стопански операции са действително осъществени - чрез доказателства с несъмнена достоверност.

В случая установеното при ревизията относно действителност на доставките на стоки от Блокбастер Брадърс ЕООД и от Ивайла 89 ЕООД – не е опровергано при съдебното оспорване на РА. За доставките от Блокбастер Брадърс ЕООД няма представени приемо-предавателни протоколи. Не е доказан и фактът на осъществен транспорт, който е от значение при отсъствието на документи за приемо-предаване на стоките. Твърдението, че превозът е осъществен от Блокбастер Брадърс ЕООД не е доказано, предвид липса на документи, удостоверяващи превоз към дати или периоди на издаване на фактурите /напр. пътни листове, товарителници, фактури за покупка на гориво, регистрационен талон на съответното МПС и др. /. Както бе посочено, в писмени обяснения на РЛ е заявено, че стоките от Блокбастер Брадърс ЕООД са доставяни с транспорт на жалбоподателя. Противоречието не е преодоляно с допълнителни доказателства, представени в хода на съдебното производство. Констатацията за едновременно ползване от доставчик и получател на едно и също МПС през 2019г. – без отграничаване на конкретни периоди на ползване от доставчика и от жалбоподателя на МПС – марка Марцедес, модел Спринтер, с рег. № ****, не позволява да се направи извод в полза на едно от лицата за ползване на посоченото МПС в индивидуализиран период от време, който да бъде съпоставен с дати на издаване на спорите фактури от Блокбастер Брадърс ЕООД. В съдебното производство посредством свидетелски показания също не бе преодоляна фактическата установеност за ползван едновременно един и същ бус по отношение доставките, по които са издадени спорните фактури през 2019г. ССч.Е потвърди, че по фактурите от Блокбастер Брадърс ЕООД, както от Инвикта Гpyn ЕООД, така и при насрещната проверка от доставчика - няма представени документи за приемо- предаване на стоките /приемо-предавателни протоколи/, както и няма представени документи за тяхното транспортиране /товарителници, пътни листи/.

По отношение доставките от Ивайла 89 ЕООД е установено и не е опровергано несъответствието между количества стока и възможност на МПС да превози конкретните количества - по данни от регистрационния талон на МПС, с което се твърди, че е извършен превоза – марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с рег. № **** е с товароносимост 696 кг, изчислена като разликата между допустимата максимална маса, определена от компетентни органи /3 500 кг./ и масата на превозното средство /2 804 кг./. Количеството фактурирани стоки по всяка една от фактурите, е с тегло, надвишаващо многократно товароносимостта на МПС, поради което е невъзможно същите да бъдат транспортирани с еднократен превозен курс. Ведно с това, издадените от Ивайла 89 ЕООД фактури са с предмет „каси“, а в представените приемо-предавателните протоколи са отразени : ариана, безалкох.напитки, сок, кока кола, мин.вода, бира, сок 1, астика, пиринско, бургаско, каменица, студен чай, загорка. Приемо - предавателните протоколи са от дати на съответните фактури и стойностите от фактурите за данъчната основа, но несъответствието между наименование на стоките във фактурите и стоките в протоколите не е преодоляно посредством допълнителни доказателства. За ф-ра № 000…237/17.04.2019г. с предмет – мазилка не е представен приемо-предавателен протокол. В хода на съдебното производство не са представени допълнителни доказателства за транспорт на стоките, както и не е преодоляно несъответствието между фактурите и приемо-предавателните протоколи към тях, изразяващо се в различни стоки в протоколите, несъответни на предмета на фактурите. Допълнително не бе изяснено дали касите по фактурите включват стоки по наименованието им в приемо-предавателните протоколи. В тази вр. са и противоречията между представени от жалбоподателя и прекия доставчик фактури - оспорващото дружество представи в съдебното производство /л.3374 и сл., т.12/ : фактура „оригинал“ / 000…229/31.03.2019г. за доставка на каси /л.3376, т.12/, към която и приемо-предавателен протокол за каси с „Ивала 89“ – л.3377, т.12, който се различава от приемо-предавателния протокол, представен от прекия доставчик при ревизията – л.936, т.4 и съдържащ описание на безалкох.напитки, каменица, ариана, кока кола, мин.вода, студен чай. Единствената прилика е данъчната основа, идентична с тази от ф-ра № 229/31.03.2019г. Ведно с това, прекият доставчик е представил фактура № 000…237/17.04.2019г. за доставка на мазилка /л.941, т.4/, а оспорващото лице представи в хода на делото фактура „оригинал“ № 000…237/17.04.2019г. /л.3378, т.12/ за доставка на : мастика Карнобат 0,2; мастика Карнобат 0,7; мастика Карнобат 1 л.; узо Зорбас 0,2 и др. Към тази фактура е приложен приемо-предавателен протокол  /л.3379, т.12/ с „Ивала 89“. Несъответствията не бяха изяснени.

В допълнение се отбелязва, че относно представените допълнителни данни за заведени и изписани стоки от Ивайла 89 ЕООД и от Блокбастер Брадърс ЕООД експертът по ССч.Е установи, че от процесните стоки няма изписвани на разход в дейността на Инвикта Груп ЕООД във вр. с изискванията на отчитане на стоково-материалните запаси. Ведно с това се съобрази, че по отношение представените пътни книжки и пътни листове за 2019г. не бе изяснено кой всъщност е осъществил транспортът – доставчик или получател, предвид констатацията за едновременно ползване на едно и също МПС за периода на издаване на фактурите. Ведно с това, не бе опровергана констатацията за техническа невъзможност да бъдат превозени стоките от доставчик Ивайла 89 ЕООД, дори да бъде прието, че не са каси – както е посочено във фактурите, а напитки – както е отбелязано в приемо-предавателните протоколи. За реалното прехвърляне собствеността на стоката е необходимо всички съпътстващи фактурата документи да кореспондират едни с други, да се установи къде е съхранявана стоката, кои са лицата осъществили приемането и предаване, с какъв транспорт е извършен превоза на стоката и пр., подробно посочени по-горе, в случая налагат извод, че доказателства в тази насока липсват.

Във вр. с изложеното относно спорните доставки на стоки, се съобрази и следното : Разпоредбата на чл. 6 ал.1 ЗДДС изисква да се установи прехвърляне правото на собственост върху конкретната стока, но като се има предвид дефиницията на понятието доставка на стока в чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО, в нея се изисква само реално предаване на стоката, без да се държи сметка дали доставчикът е собственик на стоката, което означава, че предаването й може да се осъществи и от несобственик. Доказване факта на реално предаване на стоката е изцяло в тежест на РЛ – претендиращо право на приспадане на ДК. Относимите обстоятелства, които подлежат на доказване, се определят конкретно предвид характера и вида на доставките - според т. 32 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012г. по дело С – 285/11, преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право.

Съобразно чл. 24 ал. 2 ЗЗД транслативният ефект на разпоредителните сделки с предмет родово определени вещи настъпва с индивидуализирането на вещите, което се осъществява по съгласие на страните или чрез предаване. За доказване индивидуализирането на вещите не съществуват ограничения в доказателствените средства. Липсва пречка като такива да се ценят изготвени от страните по сделките писмени актове /те обвързват съда само с формалната доказателствена сила по чл. 180 от ГПК за факта на авторството на документа/ - приемо-предавателни протоколи, стокови/складови разписки, други взаимно подписани документи от предал и приел стоката с описанието й, достатъчно за индивидуализиране на вещите. Именно затова приходните органи са изискали доказателства за приемо-предаване. С фактурата /дори подписана двустранно/ не може да се постигне индивидуализиране на вещите с последиците на транслативния ефект /Решение № 3909/2017г., ВАС/, макар да удостоверява съгласието на страните.

Отсъствието на договори между жалбоподателя и преките доставчици не е възприето от приходните органи за решаваща отрицателна предпоставка при преценката за наличие на право на приспадане на ДК. Поставен е акцент на отсъствието на доказателства за транспорт и несъответствие между фактурите и приемо-предавателните протоколи към тях. Неяснотата не бе преодоляна при съдебното оспорване. Приемо – предавателните протоколи са частни документи с формална доказателствена и сила съгл. чл.180 ГПК - съставляват доказателство, че обективираното в тях изявление изхожда от лицата, подписали документа. Спор за автентичност на подписи в същите не е повдиган, но това не преодолява изискването да обективират действителни факти, тъй като представляват само доказателство, че са подписани от посочените лица, но не и доказателство за направените в тях изявления – тоест, авторството не доказва съответствие между съдържание на документа с действително осъществени факти, поради което следва да са налични други данни, безспорно установяващи фактите. В конкретния случай, такива не са налице. Съобрази се, че при прилагането на данъчните норми правоотношенията се разглеждат според действителното им съдържание, а не според формално придадения им вид от задължените лица, чрез създадените от тях документи, предвид което, не може да се приеме, че е доказано извършването на доставки на стоки по смисъла на ЗДДС – в този см. Решение № 2088/2018г. По отношение протоколите не бе изяснено описаното по-горе несъответствие с фактурите, издадени от Ивайла 89 ЕООД.

Не е налице и хипотеза, при която вещта може да бъде предадена и без действително физическо връчване, оставайки в държане на продавача и при условие, че купувачът вече е поставен фактически във владението й, което той би могъл да упражнява и чрез продавача.

В реда на изложеното се съобрази, че при всички случаи - както в ЗДДС, така и в Директивата, се изисква установяване реалното предаване на стоките, а националният съд следва да определи във всеки отделен случай в зависимост от фактите по делото, дали е налице прехвърляне на правото на разпореждане със съответната вещ като собственик /т.33-34 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12; Решение № 16415/2013г., ВАС : „В тази връзка не е достатъчно притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Това разбиране е съответно и на практиката в решението от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11 и решението по дело С-285/11.

По отношение доставката по фактури № **********/02.03.2020г. и № **********/01.09.2020г., издадени от доставчика АИК Интернешънъл Спедишън ЕООД, с предмет на доставката – наем на бус с рег. № **** : Съгласно разпоредбата на чл.9 ал.1 ЗДДС : „Доставка на услуга е всяко извършване на услуга.”. Предвид дати на спорните фактури и договор за наем от 01.01.2018г. за срок от една година /л.120/, се съобрази, че в договора за наем от 02.01.2020г. за срок една година /л.121/ е посочено, че предмет на наема е МПС - товарен автомобил, марка Мерцедес Спринтер и неразделна част от договора съставлява Протокол за предаване на наетото МПС, подписан от страните – чл.4, л.121. Протокол за приемо-предаване не е представен. В съдебното производство също не бе представен документ за предаване на МПС, вкл. приложените в ревизията пътни книжки и пътни листове в частта за 2020г. не са конкретизирани /данните в пътните книжки/ и обвързани с ползване на наетото МПС за дейността на наемателя през 2020г. Не бе заявено и доказателствено искане за изслушване на водач Х.И., вписан в пътни листове с данни за същия автомобил, макар за 2019г.

Органите по приходите приели за установено, че както от страна на прекия доставчик, така и от страна на Инвикта груп ЕООД не са представени годни доказателства, удостоверяващи обстоятелството, че въпросното МПС е преминало във владение на Инвикта груп ЕООД и е ползвано от него за извършване на превоз на стоки. В тази вр. са констатирани противоречиви данни за ползване на МПС едновременно от Инвикта ЕООД и от Блокбастер ЕООД, подробно отразени в РД. Освен това, когато се касае за доставка на услуга, следва да бъде удостоверен резултатът от извършената услуга при получателя или да бъдат представени доказателства за използване на полученото.

В хода на съдебното производство допълнителни доказателства за предоставяне на МПС по договорения способ в договора, не са представени. Отсъства информация и за ползвано МПС-то от РЛ за извършване на превоз на стоки. Изводът произтича както от липса на конкретна обвръзка с представените пътни книжки, така и с оглед изложеното по-горе по отношение липсата на доказателства за извършен превоз на стоки с доставчици Блокбастер Брадърс ЕООД и Ивайла 89 ЕООД. Свидетелят Д. също не допринесе за безсъмнено установяване на предоставяне на МПС по договора от 2020г., предвид сведения за 2018г. и 2019г. Не бе опровергано и обстоятелството на едновременно ползване на МПС от РЛ и негов доставчик, без да се поддържат конкретни периоди на ползването на МПС от всеки поотделно. От събраните по делото доказателства не може да се установи кога точно е прехвърлен във владение на Инвикта Груп ЕООД процесният автомобил, какво точно е превозвано с него, кога, от кого, по какъв начин е документиран превозът. Следователно, по доставките от АИК Интернешънъл Спедишън ЕООД не е установено извършването на услуги по смисъла на чл. 9 ал.1 ЗДДС. Данъчното събитие по тези доставки настъпва към момента на извършването на услугите - чл. 25 ал. 2 ЗДДС. Представените по делото доказателства не удостоверяват настъпването на този юридически факт, поради което законосъобразно и в съответствие с чл. 68 ал. 2 във връзка с чл. 25 ал. 2 ЗДДС данъкът не е станал изискуем и правото на приспадане на ДДС по тези фактури не е възникнало.

За спорните доставки на стоки и услуга във вр. с данните по делото се съобрази и следното : По отношение плащането между контрагентите следва да се има предвид, че плащането не е законова предпоставка за възникване и упражняване право на данъчен кредит. Разплатената фактура не е достатъчно убедително доказателство за реално осъществяване на документираната доставка на стоки и услуга при положение, че съставените частни документи не отразяват реална стопанска операция поради липса на документална обоснованост в случая – за приемо-предаване на стоките и транспортирането им. Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема доставка. В тази вр. се отбелязва, че в гражданския процес се приема, че отразяването на фактурата в счетоводството на дружеството, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване, поради което търговецът е обвързан от договора и дължи изпълнение. В административното производство обаче, решението е противоположно - наличието на фактура и счетоводното й отразяване при получателя не е достатъчно, за да обоснове реалност на доставките. Въпросът дали е извършено предаване и приемане на стоки, които да са доказано налични към момента на издаване на фактурите, е от съществено значение за спора относно реалността на доставките. В конкретния случай частично разплащане на спорните фактури не е факт, обосновал решаващ извод за отсъствие на предпоставки за признаване правото на ДК.

Последваща реализация също не е определящо обстоятелство при преценка за реалност на доставката и е само индиция за прехвърляне собствеността на стоката от ревизираното лице на трети лица, а не за придобиване на стоката именно от прекия доставчик. Тоест, с документи, свързани с последваща реализация, не може да се установява предходния факт на предаването им на жалбоподателя от посочен във фактурите доставчик. В тази насока съставът се позовава на Решение № 13602/2016г. по адм.д.№ 9228/2015г.– „….Без значение за реалността на доставката е установяването на факта на последваща реализация на процесното количество … и счетоводното отразяване на стопанските операции при доставчика и ревизираното лице.”. В тази вр. и осчетоводяване на фактурите при ревизираното лице би могло да бъде само косвено доказателство за реално наличие на стоките по същите доставки, вкл. за използването им за независимата му икономическа дейност. В хода на ревизията не са извършвани насрещни проверки на контрагентите - клиенти на Инвикта Груп ЕООД по извършваните доставки към тях, но допълнителни документи и счетоводни регистри на клиенти на жалбоподателя не са представени по делото, предвид доказателствената тежест за жалбоподателя. Съгласно счетоводните записи и първични документи на Инвикта Груп ЕООД и според наличните по делото таблици за отразяване на стокови потоци за процесните стоки по фактури от Ивайла 89 ЕООД и Блокбастер Брадърс ЕООД и за върнати стоки по КИ от клиента Ая Травел, жалбоподателят е издал фактури за последващи продажби от вида на процесните стоките към посочени контрагенти/ клиенти - но не е проследено с поставена задача дали има и други покупки за ревизирания период от вида на процесните стоки.

Осчетоводяване на процесните доставки е от значение, когато са ангажирани категорични доказателства за реалността им. Това не бе сторено от жалбоподателя, върху когото е доказателствената тежест в процеса. С арг. от чл. 6 ал. 1 т. 3 от ЗСч. - счетоводните регистри са производни доказателствени средства, отразяващи систематизирана информация за стопанските операции от първични и/или вторични счетоводни документи, но отразената в регистрите информация следва да съответства на тази за стопанската операция по първичните и/или вторичните счетоводни документи.

Липсата на преки данни за приемо-предаване на стоките между страните и за транспортирането на стоките по пряката доставка не е преодоляно като значение и от записванията в счетоводствата им : ”Фактът, че стоката е заприходена в счетоводството на получателя/ревизираното лице/ и че тя е участвала при извършването на последващи доставки при икономическата дейност на лицето не води до извод, че стоката действително е получена от издателите на фактурите, …” – Решение № 8253/2017г., ВАС.

В съдебната практика е възприето, че случаят на фактури, които не отразяват реални данъчни събития, по които ревизираното лице е получател, е практика, която не може да се осъществи без знанието на получателя по фактурите /така и в мотивите на решението на СЕС по дело С-18/13/. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013г. по дело С-643/11, съобразно което „Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка“. В главните производства на делата C-80/11 и C-142/11 реалността на доставките е била установена, съответно – според Решение от 07.12.2010г. по дело С-285/09, т.48 и т.49 – „Съставянето на фактури или декларации с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателства, се счита за част от данъчна измама, в която участва самото ДЗЛ, поради което не е необходимо доказването на субективния елемент...”.

Предвид изложеното, процесните фактури, издадени от доставчиците Блокбастер Брадърс ЕООД, Ивайла 89 ЕООД и АИК Интернешънъл Спедишън ЕООД, не обосновават несъмнен извод, че спорните доставки са осъществени именно от тези доставчици, така, както това е обективирано в съставените първични счетоводни документи.

7.1. Относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 713.68 лв. по фактури, издадени през различни данъчни период и от различни доставчици, за закупено гориво, е установено, че придобитото гориво по тези данъчни фактури е свързано с експлоатацията на притежавани от Инвикта Груп ЕООД два леки автомобила – марка Рено, модел Клио с рег. № ****и марка Ауди, модел А8 с рег. № ****. На основание чл.70 ал.1 т.5 ЗДДС законосъобразно на РЛ не е признато правото на приспадане на данъчен кредит по съответните фактури, издадени през 2019 и 2020г. от посочените доставчици, тъй като посочената разпоредба ограничава правото на данъчен кредит в случаите, когато стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т.4, вкл. за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали, а в случая Инвикта груп ЕООД е използвало горивото по коментираните фактури за експлоатация на леки автомобили, поради което, за дружеството не възниква право на приспадане на данъчен кредит поради изпълнена хипотеза на чл.70 ал.1 т.5 ЗДДС. В хода на съдебното производство не са представени допълнителни доказателства по отношение констатацията и не са заявени доказателствени искания за опровергаването й.

От представените по делото доказателства става ясно, че процесните два леки автомобила – марка „Рено“, модел Клио с рег. № ****и марка Ауди, модел „8А“ с рег. № ****, не се ползват за дейностите по чл.70 ал.2 ЗДДС. Лицето има право да му бъде приспаднат данъчен кредит за гориво, предназначено за експлоатация на лек автомобил, само, ако този лек автомобил се използва единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба; стоките или услугите са предназначени единствено за препродажба /търговски наличности/, включително след преработка; стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т.1; превозните средства по ал.1 т.4 и стоките или услугите по ал.1 т.5 се използват и за дейности, различни от посочените в т.1 - 4, в случаите, когато една или повече от изброените в т.1 - 4 дейности са основна дейност за лицето; в тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ месеца, за който е изпълнено изискването за основна дейност. През ревизирания период основната дейност на РЛ е неспециализирана търговия на едро. Процесните разходи не са свързани с дейността на дружеството, като в тази посока следва да се посочи, че понятието "икономическа дейност" е дефинирано в чл.3 ал.2 ЗДДС и се определя като всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него, т. е. има се предвид стопанската дейност на съответното предприятие. Предвид дефиницията за икономическа дейност, ограничението на правото на данъчен кредит по чл.70 ал.1 т.5 от ЗДДС ще е налице, когато стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т.4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали. В случая не бе доказано, че процесните разходи са извършвани във връзка със стопански операции, свързани с дейността на дружеството.

Доставките, за които регистрирано по ЗДДС лице има право на приспадане на данъчен кредит, са регламентирани с разпоредбите на чл.69 ал.1 от ЗДДС. Съгласно чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. В същото време в чл.70 ЗДДС са предвидени определени ограничения на правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно чл.70 ал.1 т.5 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл.69 или чл.74, когато стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозни средства. В ал.2 на чл.70 от ЗДДС е посочено, че ал.1 т.4 и 5 не се прилагат, когато стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т.4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали. Нормата на чл.70 ал.3 от ЗДДС дава право на приспадане на данъчен кредит за доставка на стоки, независимо от ограничението на чл.70 ал.1 т.2 от закона и съдържа конкретни случаи, за които това право е налице. Действието на разпоредбата на чл.70 ал.3 ЗДДС не преодолява прилагането на чл.70 ал.1 т.4 и т.5 от ЗДДС.

В случая не се твърди, а и от представените по делото доказателства не се установява превозните средства да са използвани за извършване на някоя от дейностите, посочени в чл.70 ал.2 ЗДДС, за които се използват автомобилите, за които е ползвано правото на приспадане на ДК за горива. Липсата на пътни листове, командировъчни заповеди, справки за лично ползване на МПС-тата, справки за извършените разходи за ползваните МПС, водят до извод, че всички изброени по-горе стоки и услуги, свързани с ползването на автомобилите, е ползвано за дейности, различни от икономическата дейност на дружеството. За процесните периоди жалбоподателят няма формирани приходи /извършени доставки/ от тези автомобили, свързани с основна дейност на дружеството – превоз на стоки. Има разходи за горива, които са такива по чл.70 ал.1 т.5 ЗДДС, т. е. без право на приспадане на данъчен кредит. Изключенията от това правило са регламентирани с ал.2 на чл. 70 от ЗДДС, като ограниченията по отношение правото на приспадане на данъчен кредит, посочени в ал.1 т.5 на същата разпоредба, не се прилагат, когато стоките или услугите по ал.1 т.5 се използват и за дейности, различни от посочените в т.1 - 4, в случаите, когато една или повече от изброените в т.1 - 4 дейности са основна дейност за лицето; в тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ месеца, за който е изпълнено изискването за основна дейност. По смисъла на §1 т.18а ДР ЗДДС "Основна дейност" е дейността на регистрираното лице, когато общата стойност на извършените от лицето доставки по една или повече от изброените по-горе дейности представлява повече от 50 на сто от общата стойност на всички изпълнени от лицето доставки през последните 12 месеца преди текущия месец, независимо дали са изтекли 12 месеца от регистрацията по същия закон. В случая не са събрани доказателства за изпълнение на това условие, а такова не се и твърди от жалбоподателя.

7.2. Отказан данъчен кредит на основание чл.71 т.1 ЗДДС по отношение на сумата от 650.00 лв. по фактура № 248/18.11.2019г., издадена от доставчик Севдиталия ЕООД: Установено е, че посоченият счетоводен документ е отразен от ревизираното дружество в подадения дневник за покупки със завишени стойности. Издадената от доставчика фактура е с данъчна основа 4 196.00 лв. и начислен ДДС в размер на 839.20 лв., а Инвикта Груп ЕООД е включило същата фактура в отчетните регистри по ЗДДС с данъчна основа 7 448.00 лв. и ДДС в размер на 1 489.60 лв. Предвид това, разликата от 650.40 лв. /1 489.60 лв. – 839.20 лв./ представлява неправомерно приспаднат данъчен кредит от страна на ревизираното дружество, който следва да бъде отказан на основание чл.71 т.1 ЗДДС. В съдебното производство констатацията не е преодоляна и не са представени доказателства за други обстоятелства относно фактурата.

Предвид това правилно е прието, че на основание чл.71 т.1 ЗДДС, Инвикта Груп ЕООД не притежава данъчен документ, данъчна фактура, отговарящ на изискванията на ЗДДС и ЗСч., поради което и е формиран извод, че данъчният кредит е ползван неправомерно, тъй като действителните стойности на фактурата са – ДО – 4 196.00 лв. и ДДС – 839.20 лв.

7.3. По отношения доставките на Вен и ко ЕООД : При преглед на данните в информационната база на НАП, програмен продукт ИС Контрол, за което е съставен Протокол КД-73 № Р-16001620006730-П73-002/16.04.2021г., в хода на ревизията е установено, че от Инвикта Груп ЕООД са отразени повече от един път в дневника за покупки и СД по ЗДДС без впоследствие, към датата на издаване на РД, същите да бъдат сторнирани от РЛ - 3 бр. фактури от различни периоди на 2019г., като по този начин Инвикта Груп ЕООД неправомерно е упражнило право на данъчен кредит общо в размер на 4 996.00 лв. през данъчни периоди м.05., м.06. и м.10.2019г.

Тоест, дружеството незаконосъобразно е отразило процесните три първични счетоводни документа два пъти в подадените от него отчетни регистри по ЗДДС, поради което е допуснато нарушение на чл.71 т.1 ЗДДС. В съдебното производство констатацията не е преодоляна и не са представени доказателства за други обстоятелства относно фактурите. По този начин Инвикта Груп ЕООД е увеличило неправомерно данъчния кредит за приспадане и е намалило резултата на съответния период, което представлява реализиране на данъчно предимство.

7.4. Отказан данъчен кредит в размер на 1 587.64 лв. по фактура № **********/01.09.2020г., издадена от доставчика Еван 007 ЕООД на основание чл.71 т.1 от ЗДДС : Приходните органи приели, че Инвикта Груп ЕООД не е представило екземпляр на посочения първичен счетоводен документ, поради което е нарушена разпоредбата на чл.71 т.1 ЗДДС и на това основание е отказан данъчният кредит в съответния размер. Установи се, че фактурата се съдържа на л.258 от делото и е с предмет паус – без размери, бр. 380, д.о. 7 938,20лв., ДДС 1 587,64лв. – печат „вярно с оригинала и подпис“, под форма на копие – „Вярно с оригинала”. Към фактурата е представен фискален бон от 03.02.2021г. за платена в брой сумата по фактурата. След нея е налице фактура от 21.09.2020г. за продажба от РЛ на форма Студио – ЕООД, на паус, но с размери /110 см/50см, 92 гр./кв.м., 200бр. С размери е и доставката на паус по ф-ра № 000…1493/09.09.2020г. /л.260/ - 180бр. ССч.Е е посочила, че фактурата от 21.09.2020г. е за последваща продажба, но предметът на фактурата, издадена от Еван 007 ЕООД не съдържа оразмеряване на пауса /технически характеристики/, поради което няма идентичност между стоката от процесната фактура и фактурата от 21.09.2020г. с извод за последваща реализация. Както бе посочено по-горе, представеният по делото от жалбоподателя приемно -предавателен протокол /л.2717, т.10/ не е датиран, макар в него да е вписано, че е към фактура 2000…177/01.09.2020г. и документът съдържа текст „описание на извършените строително монтажни работи“. Тези две обстоятелства и фактът на представянето му не в хода на ревизията, а при съдебното оспорване – без да са заявени обективни пречки, разколебават в достатъчна степен документираните данни.

По отношение доставчика Еван 007 ЕООД съдът приема, че не е налице предпоставка за прилагане на правото основание по см. на чл.71 т.1 ЗДДС, но следва да бъде приложена нормата на чл.70 ал.5 ЗДДС : „Не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.”. Извод за посоченото произтича приоритетно от отсъствието на данни за транспорт, както и за фактическата наличност на стоката при прекия доставчик. Документът за приемо-предаване на стоката не е достатъчно убедителен, за да породи последиците си. Доказателства от този обхват не бяха представени и в съдебното производство. Приходните органи са изискали цялостна документация от РЛ, поради което същото е имало възможност да представи доказателства за реалност на доставката на паус. Както бе посочено по-горе, притежаването на фактурата не е достатъчно условие за възникване на правото на приспадане - като частен свидетелстващ документ фактурата е писмено доказателствено средство и от релевантните за правото на приспадане факти, тя установява единствено количеството и вида на стоката, и датата на възникване на данъчното събитие. Затова и по хипотеза извършването на облагаемата сделка следва да се установи по друг начин, а не чрез посочването на вида на стоката или услугата в данъчния документ. В тази вр. се съобрази, че нормата на чл. 160 ал. 1 ДОПК задължава съда да реши отнесения до него спор при обжалване на РА по същество, тоест - съдът има задължение да разреши спора с постановяване на акт който да сложи край на производството по установяване на данъчни задължения със сила на пресъдено нещо. При това законодателно разрешение решаващия съд има правната възможност при изяснени и идентични факти установени както в административното ревизионно производство, така и в съдебното при постановяване на своя акт да премине от една правна квалификация към друга, ако счита, че тази посочена в акта е неправилна, но при всички случаи трябва да постанови акт с който да установи /изцяло или частично/ и/или да приеме липсата на данъчни задължения по отношение РЛ за посочените в ЗВР данъчни периоди и данъчни закони /в тази връзка Тълкувателно решение № 5/14.07.2004г., постановено по т.д. № 7/2004г. на ОС на ВАС/.

В допълнение следва да бъде посочено, че е неоснователно възражението на жалбоподателя затова, че РА страда от формални недостатъци, тъй като по отношение доставките от посоченото дружество, не е посочено по кои фактури и за кой период са начислени лихви в размер на 4 575.73 лв. за неправомерно упражненото право на данъчен кредит. Това е така, тъй като на стр.8 от РА /л.65-гръб, т.1/ е вписано изрично следното: „Относно останалите неправомерно отразени в дневниците за покупки през м. 02.2019г. и м.06.2019 г., подробно описани в долната таблица, фактури, издадени от доставчика „Еван 007“ ЕООД с ЕИК по булстат *********, при настоящата ревизия не се признава правото на данъчен кредит в общ размер на 31 736.60 лв., за данъчен период м.02.2019г. и 2 000.01 лв. за данъчен период м.06.2019г., съгласно чл.68 ал.1 т.1 и чл.69 ал.1 т.1 във връзка с чл.6, чл.9, чл.12 ал.1 и чл.70 ал.5, както и на основание чл.71 т.1 от закона. Предвид, че ДК по същите фактури е сторниран от „Инвикта груп“ ЕООД през м.07.2020г., чрез включване на ДКИ по фактурите издадени от ЕООД „Еван 007“, при настоящата ревизия са определени само лихви за закъснение, съгласно чл.175 от ДОПК и чл.1 от ЗЛДТДПДВ, съгласно лихвен лист, Приложение към РД. Лихвата е изчислена от датата, следваща датата на подаване на СД до датата на подаване на СД за месеца, в който е извършена корекцията.“. Под този текст следва таблица, в която е отразен месеца , в който е издадена фактурата, ДО, ДДС СД по ЗДДС, от дата, СД по ЗДДСВ №, до дата и дължима лихва.

По отношение останалите възражения в жалбата се съобрази, че в РА са изложени аргументи спрямо представените доказателства с възражението против РД. Доказателствата бяха обсъдени по-горе във вр. със спорните фактури. Установените от приходните органи несъответствия не бяха преодолени при съдебното оспорване. Отбелязва се също отсъствието на поддържана обвръзка между конкретни документи за транспорт и спорни фактури от всеки доставчик, вкл. непредставяне на допълнителни доказателства по отношение установената техническа невъзможност за превоз на стоките по доставките от Ивайла 89 ЕООД.

8. В жалбата не са изложени съображения за незаконосъобразност на РАПРА, но същият е оспорен. В хода на съдебното производство не са заявени доказателствени искания и не са представени доказателства, опровергаващи констатациите в обжалвания ревизионен акт за поправка на РА.

Както бе посочено по-горе, поправката се изразява в следното : на стр.32 от РА /л.77 гръб/, ред 21, текста „колона 11 – 0,00“ се променя – „колона 11 – 705,00“; на стр.32, ред 21, текста „колона 12 – 1207,64“ се променя „колона 12 -0,00“; на стр.32, ред 21, текста „колона 8 – 10 426,03“ се променя „колона 8 – 12338,76“. В таблица 1 от РА за м.09.2020г. е отразена сумата 12 338,67 /л.55/ - съпоставка с таблица 1 от РА на л.77 гръб. Според таблица 3 от акта за поправка на РА /л.56/ - като размер на задължението по ЗДДС за довнасяне е посочена сумата от 147 800, 90лв. и разликата от 1 207,64лв. /149 008,54лв. – 147 800, 90лв./ е в резултат на възстановен на дружеството ДДС в по-малък размер /12 338,67 лв./ , отколкото е бил деклариран от него /13 546,31лв./ съгласно справка-декларация, касаеща периода м.09.2020г.

Съгласно чл.133 ал.3 ДОПК : „Органът по приходите може по своя инициатива или по молба на заинтересованото лице да поправи очевидна фактическа грешка в ревизионния акт. В този случай се издава ревизионен акт, без да са необходими заповед за възлагане на ревизия и ревизионен доклад. Ревизионният акт за поправката се обжалва едновременно с поправения ревизионен акт или самостоятелно.“. Регламентираната възможност за едновременно или самостоятелно обжалване на двата акта не променя срокът за обжалване на всеки от тях. В противен случай би била налице изрична разпоредба в ДОПК, а при избор на субекта за едновременно оспорване, срокът за обжалване на РА би се удължил / в случая съобщаването на двата акта е отделно и в хронологична последователност от издаването им /. Тъй като не е установена тази възможност, сроковете за обжалване на всеки от актовете са самостоятелни и текат от деня, следващ деня на редовното връчване на акта. РАПРА е връчен по електронен път на 28.07.2021г. и е обжалван – жалбата е с вх.номер от 13.08.2021г. В РАПРА не е посочено в какъв срок подлежи на обжалване, при което срок за това процесуално действие не е текъл. В допълнение се отбелязва, че разпоредбата на чл.133 ал.3 ДОПК не съдържа изискване ревизионният акт, в който се констатира да е допусната ОФГ, да е влязъл или да не е влязъл в сила. Съгласно разпоредбата на чл.127 ал.2 ДОПК същият подлежи на принудително изпълнение, след изтичане срока на доброволното му изпълнение /14-дневен срок от връчването му на РЛ/, т.е. коректното установяване на размера на главниците и лихвите по РА е свързано с изпълнението му.

Съобрази се, че очевидна фактическа грешка /ОФГ/ се проявява при грешка в пресмятане, в изписване на дата, в номер, размер или дата на цитиран в акта документ, респективно – констатация. Ревизиращият екип е констатирал допусната ОФГ относно възстановената сума за м.09.2020г. Извършената поправка на РА е осъществена при наличие на фактически основания и при правилно приложено правно основание. По изложените съображения, жалбата против РА за поправка на РА е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Предвид изложените съображения жалбата в цялост се приема за неоснователна с присъждане разноски за ответника в размер на 11 799.67лв. – чл.8 ал.1 вр. чл.7 ал.2 т.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И :

 

Отхвърля жалбата на Инвикта Груп ЕООД, ЕИК по булстат *********, гр. Пловдив, бул. „Победа“ № 31, ет.2, офис 6, против Ревизионен акт № Р-16001620006730-091-001/09.07.2021г. и Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-16001621134019-003-001/28.07.2021г., потвърдени с Решение № 515/27.09.2021г. на Директора на дирекция "ОДОП" при ТД на HAП – Пловдив, относно допълнително установени задължения по ЗДДС, произтичащи от : непризнат данъчен кредит в общ размер 57 883,95лв., ведно с лихви, възлизащи на сумата от 29 733.21 лв.; неправомерно издадени кредитни известия през периоди от 2019г. и 2020г., с общ размер на начисления данък 91 124.59 лв.

            Осъжда Инвикта Груп ЕООД, ЕИК по булстат *********, да заплати на Национална агенция за приходите – София, сумата от 11 799.67 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

            Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                         Административен съдия :