О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 2634/ 16,12,2019
г., гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански състав, в закрито заседание на
16,12,2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
разгледа докладваното от съдия Свиркова в. ч. гр. д. № 2303/2019 г. и прие
следното:
Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба от ЕТ „ТЕДИ – 93 И. В.“ ЕИК
*********; против Разпореждане за незабавно
изпълнение от 09,04,2019 г. на Заповед № 3007/09,04,2019 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК, постановена
по ч. гр. д. № 5437/2019 г. на РС Пловдив, IV бр.
състав.
От въззивния съд се иска да отмени обжалваното разпореждане като
незаконосъобразно и да обезсили издадения въз основа на същото изпълнителен
лист, поради следните съображения: 1/ представеното от банката извлечение от
счетоводни книги не съдържа подробна информация за основанията и начина на
формиране на дълга, поради което не е редовно от външна
страна и не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане; 2/ заявените с
извлечението суми не отговарят на действително дължимите; 3/ потестативното
право за обявяване на предсрочната изискуемост не е надлежно упражнено с
изрично волеизявление, което да е достигнало до длъжника преди предявяване на
заявлението.
Ответникът „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********; изразява
становище за неоснователност на жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено следното:
Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление вх. № 23075/08,04,2019
г. от „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********; за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ – извлечение
от счетоводните книги на банката-заявител
и изпълнителен лист срещу длъжник И. Т. В. с ЕГН **********;
в качеството му на ЕТ „ТЕДИ – 93 И. В.“ – гр. Пловдив, ЕИК *********; за сумата от
14553,13 лв., представляваща
главница, както и сумата
от 205,15 лв. - такси управление;
както и сумата от 225090 лв. - такси подновяване на ипотека; ведно със сумата от 14 703,69 лв. - наказателна лихва върху
просрочена главница за периода от
04.04.2013 г. до 27.01.2019 г., ведно със сумата от 2 439,19 лв. - просрочена договорна
лихва за периода от 05.04.2013 г. до 04.09.2015
г. ведно със законна лихва върху главницата, считано от 04.04.2019 г. до
окончателното изплащане.
Към заявлението са приложени: извлечение от счетоводните книги на
банката-заявител за дължими вземания, Договор за банков кредит между страните №
020Д05401/13,09,2005 г. и допълнително споразумение към него.
Заявлението е уважено и е издадена Заповед №
3007/09,04,2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по реда на чл. 417 от ГПК, а на 12,04,2019 г. е издаден и изпълнителен лист за
присъдените вземания.
Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20198240400899
на ЧСИ Павлов. В срока по чл. 4 ал. 2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника.
Частната жалба е допустима – предявена е в срок, ведно с възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 419, ал. 2 от ГПК частната жалба срещу
разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на съображения,
извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК. От това следва, че оплакванията в
частната жалба могат да са свързани и да произтичат единствено от редовността
на акта от външна страна.
Съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, след
проверка на документа от външна страна, както и на обстоятелството дали същият
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане – чл. 418, ал. 2 от ГПК. Тази
проверка касае единствено външната редовност на документа, като при нея следва
да бъде съобразен видът на документа и евентуално съществуващи нормативни
изисквания за неговото издаване. В настоящия случай представеното от заявителя
извлечение от счетоводни книги относно вземания на банката по Договор за банков
кредит между страните № 020Д05401/13,09,2005 г. и допълнително споразумение към
него представлява редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 417, т. 2
от ГПК. Същият съдържа данни относно основанието и датата на настъпване на
твърдяната от банката предсрочна изискуемост, както и относно съответните
размери и периоди на дължимост за претендираните главница, лихви и разноски, и
оплакванията на жалбоподателите за липса на такива данни са неоснователни.
В заповедното производство съдът няма право да проверява дали вземането
действително съществува. За производството по чл. 418 от ГПК, документът по чл.
417 от ГПК има обвързваща съда доказателствена сила относно удостовереното в
него изпълняемо право. Следователно неотносими са възраженията за
недостоверност на посочените в заявлението обстоятелства относно размера и
начина на формиране на дълга, тъй като същите не биха могли да се разглеждат в
настоящото производство.
Неотносими са и оплакванията за липса на предпоставките за настъпване на
предсрочна изискуемост на вземанията по процесние договор, доколкото заявителят
не основава искането си на твърдение за настъпила такава, а претендира
задълженията като изискуеми поради настъпване на уговорения между страните
падеж.
Следователно налице са основанията за постановяване на незабавно
изпълнение на заповедта, поради което
обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
О П Р
Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане за незабавно изпълнение
от 09,04,2019 г. на Заповед № 3007/09,04,2019 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК, постановена по ч.
гр. д. № 5437/2019 г. на РС Пловдив, IV бр. състав.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: