Решение по дело №203/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 98
Дата: 9 юли 2020 г.
Съдия: Веселин Ганчев Ганев
Дело: 20205000000203
Тип на делото: Касационно частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р        Е     Ш      Е     Н     И        Е

№ 98

гр. Пловдив, 09 юли 2020 г.

                                                                                               В     И    М    Е    Т    О    Н    А    Н    А    Р    О    Д    А

             Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на втори юли  две хиляди и двадесета година в  състав:                                                        

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ

                                                                                              ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

            

          при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и на прокурора КРАСИМИР ПАПАРИЗОВ, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев НОХД/В/ №203/2020г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:                                                                                                                                            

                                     Производство по Глава 33 НПК.

            Постъпило е искане от осъдения Б.А.И. чрез защитника му адв.Р.И. за възобновяване на НОХД № 231/2016г. по описа на Районен съд гр.П.. С решение № 57/26.05.2020 г., постановено по н.д. № 192/2020 г. по описа на ВКС на РБ, I н.о., делото е било изпратено на Апелативен съд- гр.П. за произнасяне по наведеното в искането основание на чл.422 ал.1 т.5 вр.  чл.348 ал.1 т.3 от НПК, т.е. за претендираната от осъдения явна несправедливост на определеното му наказание. В искането са изложени съображения за явна несправедливост на наложеното на осъдения  Б.А.И. наказание, което счита за прекомерно завишено, поради което се иска възобновяване на делото и намаляване на санкцията.

           Според  представителя на А.п.П. искането за възобновяване е неоснователно и следва да се остави без уважение.

            Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на компетентността по чл.425 ал.1 от НПК, приема за установено следното:

            Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, а разгледано по същество се явява неоснователно.  

            С присъда № 8/19.04.2017г., постановена по НОХД № 231/2016г. по описа на Районен съд гр.П., подсъдимият Б.А.И. е бил признат за виновен в това, че на 25.07.2016 г. в гр. П. управлявал лек автомобил „“ с рег. № „“ с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,63 на хиляда, установено по надлежния ред чрез извършена проба с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410“, поради което и на основание чл. 343б, ал.1 вр. чл.54 от НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.

            С присъдата подсъдимият Б.А.И. е бил признат за виновен и в това, че на 25.07.2016 г. в гр. П. управлявал лек автомобил „“ с рег. № „“ в едногодишния срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, поради което и на основание чл. 343в, ал.2 вр. чл.54 от НК е бил осъден на  лишаване от свобода за срок от две години.

             На основание чл. 23, ал. 1 от НК му е било определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от две години, при първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието.

             Както бе посочено, след връщане на делото от ВКС, настоящата инстанция следва да се произнесе само по второто възведено касационно основание, а именно за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Пловдивският апелативен съд не намира при индивидуализацията на наказанието да са били нарушени правилата на чл.54 от НК, а определените по вид и размер наказания лишаване от свобода и за двете извършени при условията на съвкупност престъпления, са съответни на тежестта на деянията и на преследваните с разпоредбата на чл.36 ал.1 НК цели. Данните по делото сочат, че осъденият Б.А.И. е личност със завишена степен на обществена опасност- освен, че преди процесните деяния е бил осъждан десет пъти и е изтърпявал ефективно наказание лишаване от свобода, което очевидно не го е превъзпитало и попречило да се въздържа от извършването на нови престъпления, същият е бил наказван с 29 на брой влезли в сила наказателни постановления, почти всички от които за управление на МПС без свидетелство и без правоспособност. Последното наказателно постановление е влязло в сила на 27.06.2016г., а престъплението по чл.343в ал.2 от НК е извършил на 25.07.2016г. При това положение, повече от ясно е, че както предишните осъждания, така и наказанията, наложени по административен ред за еднородни нарушения на ЗДП, не са изиграли своята възпитателна и предупредително-възпираща роля спрямо  Б.А.И. и извършването на нови престъпни прояви, при това при условията на съвкупност по смисъла на чл.23 ал.1 от НК, завишава чувствително както степента на обществена опасност на деянията по чл.343 б ал.1 НК и чл.343 в ал.2 НК, за които е бил осъден, така и тази на самия  извършител с проявената от него продължителна и упорита престъпна деятелност. Всъщност, въпреки тези налични по делото фактически обстоятелства от категорията на отегчаващите, които съобразно правилото на чл.54 ал.2 от НК обуславят налагане на по-тежко наказание, районният съд е бил дори снизходителен спрямо подсъдимия като за първото престъпление е определил наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, т.е при превес на смекчаващи обстоятелства каквито не съществуват, а за второто по чл.343в ал.2 НК в размер на две години лишаване от свобода, или при баланс на двата вида индивидуализиращи наказателната отговорност обстоятелства вместо превес на отегчаващите такива /и за двете престъпления предвиденото от закона наказание лишаване от свобода е  от една до три години/. Отделно от това, съдът не е наложил на подс.И. и кумулативното наказание глоба при положение, че е определил наказанието при условията на чл.54 от НК, а не на чл.55 от НК, за да се приложи разпоредбата на чл.55 ал.3 НК. Отделно, съдът не е увеличил по реда на чл.24 от НК наложеното по чл.23 а.1 НК  общо най-тежко наказание, въпреки че е било резонно с оглед постигане на целите по чл.36 от НК, с което допълнително осъденият И. е бил премиран. Следователно, с оглед на изложените съображения не може да се направи извод за явна несправедливост на наложеното на осъдения Б.А.И. наказание по арг.от чл.348 ал.5 НПК, което като съответно на извършените две престъпни деяния и тежестта на вината му, може адекватно да изпълни целите по чл.36 от НК и в този смисъл не следва да бъде коригирано в посока намаляване на санкцията.

           Водим от горното, ПАС

               

                                           Р       Е      Ш       И :

 

             ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  искането на осъдения Б.А.И. за възобновяване на НОХД № 231/2016г. по описа на Районен съд гр.П..

             Решението е окончателно.

        

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                 

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                     2.