О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, четиринадасети състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЙОВА ПРОДАНОВА
като разгледа докладваното от съдията Йова Проданова,
административно дело № 3098 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид:
Производството е по реда на чл. 60, ал.5 – ал.8 от
Административно процесуалния кодекс във вр. с чл.186 ал.1 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на ДЗЗД „КЕБУП 3“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. В., представлявано от управителя Ю.Б.М.,
чрез адв. В.Д., против Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 434-ФК от 11.11.2019 година на
Началник отдел „Оперативни дейности“ Варна в главна дирекция „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП.
В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност
на акта по съображения, че в него не са изложени мотиви, които да обосновават
наличието на предвидените в закона предпоставки за допускане на предварителното
изпълнение. Според дружеството актът противоречи на целта на закона, постановен
е в нарушение на принципа на съразмерност. Изложени са съображения, че
предварителното изпълнение би нанесло значителни и трудно поправими вреди на
дружеството, поради което претендира отмяна на разпореждането.
Ответната страна, Началникът на отдел „Оперативни
дейности“ – София в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, не е изразил становище
по жалбата.
Съдът, въз основа на представените с
преписката доказателствата и преценка на законосъобразността на обжалвания акт,
с оглед оспорването и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл.168 от АПК,
приема следното:
Жалбата срещу разпореждането за
допускане на предварително изпълнение е подадена от адресата на акта,
следователно от надлежна страна, в указания от чл. 60, ал. 4 АПК срок – 13
ноември 2019 година, поради което производството е допустимо и съдът дължи
произнасяне по същество на искането.
Представената заповед № ЗЦУ-ОПР-16
от 17.05.2018 година на Изпълнителния директор на НАП установява
компетентността на органа, издал оспорения акт.
Събраните по делото доказателства
установяват, че ДЗЗД „КЕБУП 3“, стопанисва търговски обект по смисъла на пар.1,
т.41 от ДР ЗДДС – транжорна, находящ се в гр. В, на който е извършена проверка
на 05.11.2019 година от органите по приходите от ГДФК, ЦУ на НАП и е съставен
протокол № сер. АА 0353276 от същата дата. При проверката е установено, че за
контролна покупка в 11:15 часа на 05.11.2019 година на 1,6 кг. пилешки бутчета
/ с цена за 1 кг.-3лв./, на обща стойност 4,80 лева от служителя Веселин Иванов,
платени в брой преди легитимацията на проверяващите, не е издаден фискален бон от
регистрирано и работещо в обекта фискално устройство.
При направените констатации и изводи
административният орган приема, че е нарушена разпоредбата на чл.25, ал.1 във
вр. чл.3 от Наредба №Н-18/2006 г. вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание
чл.186, ал.1 от ЗДДС налага на дружеството принудителна административна мярка
запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
При постановяване на предварителното изпълнение на принудителната
административна мярка административният орган приема, че се налага защита на
особено важен държавен интерес – за законосъобразното регистриране и отчитане
на продажбите чрез фискално устройство в проверявания търговски обект,
респективно, за правилното определяне на реализираните от търговеца доходи и
размера на публичните му задължения, при съществуването на опасност
изпълнението да бъде осуетено или сериозно затруднено и вероятност от
закъснението на изпълнението да настъпят значителни и трудно поправими вреди.
В заповедта не са изложени конкретни факти и
обстоятелства, свързани с дейността на дружеството, които да обосновават
разпореденото предварително изпълнение освен констатираната при проверката
положителна разлика между касовата и фактическа наличност на парични средства
в размер на 92.94 лв. Общо са изложени
съображения, че извършеното нарушение накърнява
особено важния държавен интерес, свързан с приходите в държавния бюджет и
нормалното функциониране на бюджетната система и води до значителни вреди за фиска като не отчита приходи и води
до отклоняване от данъчно облагане. Предварителното изпълнение на заповедта би
довело до незабавно преустановяване на установеното противозаконно поведение и
ще предотврати възможността за ново нарушение на фискалната дисциплина, няма да
позволи нарушението да се превърне в практика на конкретния субект, с което би
се постигнал и целения от закона превантивен ефект на мярката.
Със заповедта е разпоредено изпълнението
й да бъде извършено в срок до два дни от датата на връчването й, в случая - на
15.11.2019 година, преди изтичане на предвидения от закона тридневен срок за
оспорване.
Препращащата
норма на чл.188 от ЗДДС задължава административния орган при допускане на
предварително изпълнение да съобрази предвидените в Административнопроцесуалния
кодекс условия. Това означава изпълнение на
материалноправните изисквания на чл.60, ал.1 от АПК. Административният
орган следва да обоснове в акта си, че предварителното изпълнение се налага, за
да се осигурят живота или здравето на гражданите, да се защитят особено важни
държавни и обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта, или ако от закъснението на изпълнението
може да последва значително или трудно поправима вреда.
Преценявайки законосъобразността на оспореното
разпореждане с оглед събраните доказателства, съдът го намира необосновано,
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото в него
не са изложени мотиви, основани на конкретни факти и обстоятелства, които да
налагат предварително изпълнение, удовлетворявайки изискванията на чл.60, ал.1
от АПК.
Общо формулираните в заповедта мотиви, свързани със
значимостта на обществените отношения, на държавния интерес, чиято защита цели
издаването на заповедта, както и с вероятността да бъде осуетено или сериозно
затруднено изпълнението, респ., от закъснението на изпълнението да настъпят
значителни и трудно поправими вреди, не могат да бъдат възприети като
достатъчно основание за допускане на предварително изпълнение, без излагане на
конкретни факти, които да обосновават подобни изводи. Позоваването на
законовите критерии не може да служи като фактическо основание за
разпореждането. Оспореният акт не съдържа конкретни факти и съображения, с
изключение на факта на установената контролна покупка от 05.11.2019 година и
констатираната положителна разлика на парични средства между касова и
фактическа наличност, които да обосновават извода за необходимост от
предварително изпълнение на наложената мярка, т.е. не са изложени нарочни
мотиви, свързани с конкретната дейност и поведение на търговеца и които да
обосновават вероятността от настъпване на значителна или трудно поправима вреда
за фиска и късно изпълнение на ПАМ. Отсъствието на
конкретно доказано основание за предварителното изпълнение налага извод и за
несъразмерност на постановените процесуални действия от страна на
административния орган.
При съществено нарушение на закона е
постановеното от органа предварително изпълнение преди изтичане на предвидения
от закона срок за оспорване по ал.5 на чл.60 от АПК.
При изложените съображения за допуснато с оспорената заповед предварително изпълнение
на акта, без обосновано от страна на административния орган наличие на
предвидените в закона материалноправни предпоставки, съдът преценява жалбата за
основателна, което обуславя отмяна на оспореното разпореждане.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от
Административнопроцесуалния кодекс, съдът
О П Р Е Д Е
Л И
:
ОТМЕНЯ Разпореждане за предварително изпълнение на Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 434-ФК от 11.110.2019
година на Началник отдел „Оперативни дейности“ - София в главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП - запечатване на търговски обект - транжорна, находящ се
в гр. В, стопанисван от ДЗЗД „КЕБУП 3“, стопанисван
от ДЗЗД „КЕБУП 3“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. В.,
представлявано от управителя Ю.Б.М., и забрана за достъп до него за срок от 14
/четиринадесет/ дни, на основание чл.186, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност
.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд с частна жалба в 7 / седем / дневен срок от съобщението до
страните.
СЪДИЯ: