№……./ 25.04.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: МАРИН МАРИНОВ
при участието на секретаря Христина
Атанасова,
като разгледа докладваното
от съдията
търговско дело № 1572 по
описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В.А.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, А.М.П., ЕГН **********, с адрес: *** и Б.Л.Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адв. В.Н., срещу ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано
от Д. Д., Р.Б., П.А., Й.Ц.и Е.И., с която са предявени субективино и обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226 от КЗ /отм./ за
осъждане на ответното дружество да заплати на всеки един от ищците сума в размер
на 120 000 лева /общо 360 000 лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и непосредствена
последица от смъртта на техния родственик В. П.Д. /починал на 21.03.2014 г./,
причинена вследствие на настъпило ПТП, причинено от водача на т.а. „Мерцедес“ с
рег. № *********с прикачена цистерна рег.№ *********– Ю. Г.Д., за което същият
е признат за виновен, с влязла в сила присъда от 13.11.2014 г. по НОХД № 1267 по описа на ВОС за 2014 г., в
това, че е нарушил правилата за движение - чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, чл. 63,
ал. 2, т. 2 от ППЗДвП и чл. 20, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП, и по непредпазливост е
причинил смъртта на В. П.Д. с ЕГН **********, поради което на основание чл.
343, ал. 1 б.В, вр. чл. 58а, чл. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено
наказание Лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца,
изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години, ведно със
законна лихва върху главниците, считано от 21.03.2014 г. до окончателното
изплащане на задълженията.
Сочи
се в исковата молба, че на 21.03.2014 г. около 15:30 ч. в гр. Варна Ю. Д.
управлявал т. а. „Мерцедес" с peг. № *********с прикачена цистерна с peг.
№ *********по бул. „Цар Освободител" с посока на движение център - кв.
„Възраждане". В района на бензиностанция „Еко" същият нарушил
правилата за движение по пътищата, като при наличие на двойна непрекъсната
хоризонтална маркировка, предприел маневра завой наляво с цел да навлезе в
бензиностанцията. В резултат на това той отнел предимството и не пропуснал
насрещно движещия се мотоциклет „Хонда" с peг. № ********, управляван от В.
П.Д., вследствие на което последвал удар в задната дясна част на цистерната.
Водачът на тежкотоварния автомобил - Ю. Д., не възприел случилото се и
продължил движението си към вътрешността на бензиностанцията, в резултат на
което тялото на В. Д. било притиснато и премазано от цистерната, вследствие на
което той починал на място.
След
настъпилата смърт на В. П.Д. били образувани ДП № 97/2014 г. по описа на ОДМВР
- Варна и НОХД № 1267/2014 г. по описа
на ОС - Варна. По образуваното съдебно производство била постановена влязлата в
законна сила Присъда от 13.11.2014 г., с която Ю. Г.Д. е признат за виновен за
настъпване на процесното ПТП и причиняване по непредпазливост смъртта на В. П.Д..
Твърди
се, че при огледа и аутопсията на трупа на В. Д. били установени множество
телесни увреждания: Черепно-мозъчна травма: разкъсване, кръвонасядане и
размачкване на места на меките черепни обвивки, многофрагментно счупване на
костите на мозъковия и лицев череп, липса на част от фрагментите на костите на
черепния покрив, разкъсване на твърдата мозъчна обвивка с липса на части от
нея, липса на главен и малък мозък в черепната кухина, липса на лява очна
ябълка, обширно ожулване кожата на лицето; Гръдна травма: разкъсване на дясната
сърцева камера, околосърцевата торбичка и аортата, наличие на около 500 мл
течна кръв в гръдната кухина, разкъсване, смачкване и кръвонасядане на левия,
контузия на десния бял дроб, разкъсване в хилусите на двата бели дроба,
счупване на ребрата двустранно, счупване на гръбначния стълб с прекъсване на
гръбначния мозък, многофрагментно счупване на дясната лопатка, кръвонасядане в
меките тъкани около всички места на счупване, джобове с кръв между ребрената
стена и меките тъкани двустранно странично на гръдния кош, по-изразено в ляво,
ожулвания по гърдите и гърба, кръвонасядания по гърба; Коремна травма:
разкъсване на слезката, ожулване по кожата на корема; Контузия на крайниците:
счупване на лявата лъчева кост, многофрагментно счупване капачето на дясното
коляно, вътреставно счупване на дясната голямопищялна кост, изкълчване на
костите в двете киткови стави, две разкъсно-контузни рани по дясната
подбедрица, ожулвания и кръвонасядания по крайниците. Установено било, че непосредствената причина за смъртта на В. Д.
тежкото несъвместимо с живота увреждане на мозъка - разкъсване и размачкване.
Двете
ищци В.П. и Б.Г. са баби, а А.П. е дядо на починалия, като до момента на
неговата смърт те са поддържали почти ежедневно изключително близки и топли
отношения. Внезапната загуба довела до множество страдания и огромни
затруднения в осиротялото семейство на В. Д.. Той е бил в изключително добро
здравословно състояние и напълно активен до момента на катастрофата. Ищците
излагат, че скръбта им е несравнима и неутешима и нищо не е в състояние да
намали тяхната тъга. Обосновават материалноправната си легитимация с
разширяването на кръга на легитимираните да претендират обезщетение лица с
Тълкувателно решение № 1/2016 г., постановено по т. д. № 1/2016 г., по описа на
ОСНГТК на ВКС, както и на разпоредбата на чл. 2, пap. 1, б. „а", т.
„ii" от Директива 2012/29/EU на Европейския парламент и на Съвета от
25.10.2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата
на жертвите на престъпления и за замяна на Рамковото решение (2001/220/ПВР) на
Съвета. По същество претендират осъждане на ответника да заплати на всеки един
от тях сума в размер на 120 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и
непосредствена последица от загубата на праводателя им В. Д..
С депозираната допълнителна искова молба ищците
поддържат изложеното в първоначалната такава, като оспорват релевираните в
отговора възражения на ответника.
Като се позовават на валидно сключен
договор за застраховка гражданска отговорност между виновния водач и ответното
дружество, ищците претендират ангажиране на отговорността на застрахователя.
В срока по чл.367 от ГПК ответникът „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД подава отговор, с който прави възражение за недопустимост на предявените искове
поради липса на материална легитимация на ищците, като изразява становище, че
Тълкувателно решение №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС не се ползва обратно действие.
Твърди, че с това решение, противно на другите тълкувателни актове на ВКС, не
се изяснява точния смисъл на правна норма, напротив с него се определя занапред
кои лица са легитимирани да предявяват искове за неимуществени вреди от смъртта
на техен близък. Тази дейност на съда не е чисто тълкувателна и не би следвало
на това тълкувателно решение да се придава обратно действие. Излага твърдения
още, че преди постановяване на тълкувателния акт не е имало спор кои лица могат
да претендират вреди от смъртта на близък, поради което принципа на правната
сигурност отричал възможността да му се придаде посоченото действие.
В
условията на евентуалност изразява становище за неоснователност на предявените
искове, като ги оспорва по основание и размер. Извършва възражение за
погасяване на задължението и оспорва наличието на родствена връзка между
пострадалия и ищците. Ответникът твърди, че размерът на исковата претенция е
изключително завишен, като същият се намира в пълно противоречие с принципа на
справедливост. Сочи, че родителите на пострадалия са обезщетени за настъпилото
застрахователно събитие с присъдена сума в размер на 120 000 лева.
Ответникът прави възражение за съпричиняване на процесното деяние от
пострадалия, като се позовава на приетото в
развилото се наказателното производство срещу дееца, а именно че с оглед
установената скорост на водача на мотоциклета, не по-ниска от 80-100 км/ч,
ударът е бил предотвратим при скоростта на движение и се дължи и на липсата на
реакция на мотоциклетиста, както и ако последният се е движил с разрешената за
населеното място скорост от 50 км/ч., ударът би бил предотвратим чрез аварийно
спиране, доколкото опасната зона би била 30.34м. Позовавайки се на разпоредбата
на §96 от ПЗР на ЗИДКЗ, приет с брой 101 на ДВ, ответникът твърди че лимита на
отговорността му по отношение на претенцията на лицата по чл. 493а, ал. 4 от КЗ/нов/ е ограничена до сумата от 5000 лева, с оглед придадената обратна сила
на нормата с ал. 3 същата. По отношение на претенцията за законна лихва прави
възражение за погасяване по давност на същата.
След преценка на събраните по делото доказателства,
настоящият състав приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните по делото не съществува спор, че към
датата на настъпилото ПТП /21.03.2014г./ е налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховката “Гражданска отговорност” между ответника „ЗД Евроинс“ и
собственика на т.а. „Мерцедес“ с рег. № *********с
прикачена цистерна рег.№ А 1826 ЕК.
Не се спори и относно
факта на настъпилата на 21.03.2014 г., вследствие на произшествието, смърт на В.
П.Д..
От приложеното като доказателство по делото НОХД № 1267 по описа на ВОС за 2014 г. се
установява, че за извършеното деяние Ю. Г.Д. е признат за виновен, с влязла в сила
присъда от 13.11.2014 г. в това, че е
нарушил правилата за движение – чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, чл. 63, ал. 2, т.
2 от ППЗДвП и чл. 20, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил
смъртта на В. П.Д., поради което на
основание чл. 343, ал. 1 б.В, вр. чл. 58а, чл. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК
му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години.
Съгласно разпоредбата на
чл. 300 от ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което
настоящата съдебна инстанция е обвързана относно осъществяването на изброените
факти и обстоятелства, представляващи елементи от фактическия състав на
предявения иск.
На първо място,
ответникът оспорва активната легитимация на ищците – баби и дядо на загиналия
при ПТП. С Тълкувателно
решение № 1/2016 г., постановено по т. д. № 1/2016 г., по описа на ОСНГТК на
ВКС е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на
Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да
бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Не може да бъде
споделено твърдението на ответника, че с цитираното тълкувателно решение се
създава ново правно положение занапред, тъй като съгласно чл. 50 от ЗНА тълкуването има
действие от деня, когато е влязъл в сила актът, който се тълкува. С
постановяването на акта не се създава нова правна възможност за близките на
починали вследствие на деликт да търсят обезщетение за своите болки и
страдания, тъй като това право е иманентно присъщо на всеки индивид. С
тълкувателното си решение ОСНГТК само констатира промяната в развитието на
обществените отношения, налагаща преосмисляне на дотогавашната съдебна
практика, необосновано ограничаваща правото на близките на пострадали да
получат обезщетение на своите болки и страдания от загубата на своя родственик.
Действително с Решение № 170/17.09.2018 г. по
гр.дело № 2382/2017 IV г.о. на ВКС е разрешена колизията между ППВС №
3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК,
като е прието, че по-късно постановеното тълкувателно решение има действие
занапред. Изводите в постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение, обаче, не
са приложими към настоящия случай, тъй като
се основават на съображения, свързани със задължението на правните
субекти да съобразяват поведението си с измененото тълкуване на дължимото от
тях поведение. Както беше посочено с Тълкувателно решение № 1/2016 г. не се
създават нови права или задължения за субектите на правото, не е налице промяна
в обществените отношения, с която да съобразят или не поведението, а само се
потвърждава едно тяхно изначално присъщо право. С него не се създават нови правила
за поведение, с които застрахователните дружества следва да съобразяват
дейността си. Напротив, разрширяването на кръга на лицата, легитимирани да
търсят обезщетение не дава възможност на застрахователите да се отказват от
вече сключените застраховки, да изменят техните условия, или да изискват
определено активно поведение от тях, както е при ТР № 2/26.06.2015 г., за което е прието че има действие занапред.
Нещо
повече, независимо от даденото тълкуване, правото на близките роднини на
загиналите да получат обезщетение за причинената смърт, произтича пряко от
Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за установяване на
минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на
престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета. Съгласно
чл. 2, т.1, а.) от нея жертва на престъплението е 1) физическо лице, претърпяло
вреди, включително физическо, душевно или емоционално страдание или
икономическа вреда, които са пряка последица от престъпление; и 2) членове на
семейството на лице, чиято смърт е пряка последица от престъпление и които са
претърпели вреда в резултат на смъртта на лицето. По смисъла на Директивата
„членове на семейството" са съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в
ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините
по пряка линия, братята и сестрите, и издържаните от жертвата лица (член 2,
буква а), ii). Доколкото не е налице изрично законодателно ограничаване на
гореизброените членове на семейството, които могат да търсят обезщетение,
напротив с цитираното тълкувателно решение на ОСНГТК кръгът им е допълнително
разширен, не съществува основание за налагане на стеснително тълкуване,
изключващо активната легитимация на бабите и дядовците на загиналите да получат
обезщетение за претърпените от тях болки и страдания вследствие на извършеното
престъпление.
Предвид
всичко гореизложено и с оглед представеното по делото удостоверение за
родствени връзки на починалия В. П.Д., съдът приема, че ищците са активно процесуално
и материално легитимирани да водят настоящия пряк иск срещу застрахователя.
В
мотивите на горецитираното Тълкувателно решение № 1/2016 г. е прието, че
обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата по
делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира
обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата
смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.
Според традиционните за българското общество семейни
отношения между бабите и дядовците, от една страна, и внуците, от друга, са
част от най-близкия родствен и семеен кръг, а
връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. В огромна част от българските семейства бабите и
дядовците пряко участват в отглеждането и възпитанието на детето още от
неговото раждане. В настоящия случай, от събраните по делото гласни
доказателства се установи дори една по-близка, характеризираща се с взаимна
любов и подкрепа, връзка спрямо характерната за българското общество.
От
показанията на свидетелката М.Д., ценени съгласно правилото на чл. 172 от ГПК,
се установява, че синът и́ В. е бил в много добри отношения със своите
баби и дядо, като още от раждането му те са били винаги до него. Водили са го и
са го прибирали от детска градина. Когато е бил ученик във втори клас, в период
от три години са живели в общо домакинство с първите двама ищци В. и А. П.,
които са му помагали в училище с уроците. Никога не са стигали до конфликт, а
са запазили близките си и топли взаимоотношения. В. е бил в много добри
отношения и с третата ищца Г., която е живеела в близост до семейство му.
Прекарвал е летните ваканции с нея в с. Борован, като също е бил много
привързан към нея. От показанията на свидетелката се установява още, че с
времето връзката между внука и неговите баби и дядо не е прекъснала, като той в
почивните дни задължително им е гостувал. Често ходил за риба с дядо си А., а
контакта с всеки един от ищците бил удоволствие за него. За инцидента Б. Г. научила от чичото на В. и съпругата му още
на същия ден. Тримата ищци реагирали много тежко на новината и с много сълзи.
Първо не могли да повярват, че това е истина. След това здравословното
състояние на А. много се влошило и развил диабет. Претърпял е операция
впоследствие, която не е свързана с диабета, но здравословно той рухнал.
Нервната система на М.Д. била разбита след загубата на внука и́.
Поведението ѝ се променило. Говорили си често за него, но винаги плачат
при спомена. Тъжни са и живота им се променил.
От
показанията на другата свидетелка - Н. Д., също ценени съгласно разпоредбата на
чл. 172 от ГПК, се установява, че разбрала за инцидента по телефона бащата на В.,
който е брат на съпруга и́. Живеели наблизо и отишли на
местопроизшествието. Тя и съпругът и́ съобщили новината на Г., за която
имали притеснения как ще го понесе, поради сърдечни нейно проблемии. Ищцата се
почувствала изключително зле от случилото се. Наложило се да извикат близки
съседи, които са медицински лица да я прегледат, защото вдигнала кръвно,
изпаднала в такова състояние - не може да си поеме въздух, не може да говори. Починалият
В. ѝ бил първо внуче и били много близки, като имали много силна връзка.
Тъй като живели известно време заедно с нея, били свидетели, че от малък В. е
бил при нея във всеки момент, в който е било възможно - през уикендите, а после
и като по-голям много време прекарвали заедно. Още от малък между тях имало
създадена традиция - всяко лято двамата пътували до родното място на Б.Г. и
цялото лято прекарвали с В. там. Тя се грижила за него и това продължило много
дълго. Той бил вече доста пораснал и въпреки това имал голямо желание да бъде с
баба си и тя с него. Вече и по-голям обичал много да се виждат и да си говорят.
Въпреки разликата във възрастта, двамата се разбирали много добре за нещата,
които вълнували внука. Изглеждали като приятели. Даже В. споделял на
свидетелката, че тъй като вече Г. живеела сама - близо до тях, има намерение да
отиде да живее с нея. Въпреки, че бил млад човек със своите интереси - имал
желание да съжителства с баба си и да я подкрепя. Той често посещавал и другите
си баба и дядо. Имал желание да им помага, включително с пазаруването и те
разчитали на него много. Свидетелката сочи, че семейството на ищците е голямо и задружно и винаги са заедно и се подкрепят,
но връзката между първородния внук и неговите прародители била изключително
силна.Често се виждали с бабите си и дядо си. Всеки уикенд си ходили на гости и
там виждали В. всеки път. Ходил да ги навестява много често. След инцидента,
здравословното състояние на Б. се влошило много. Тя имала сърдечни проблеми,
които се усложнили. Разболяла се от диабет с много високи нива и отслабнала много
- може би с около 15 кг. Станала като скелет - не говорела, не спяла, не се
хранила. Видимо изглеждала много зле, но и душевно била много тъжна. След това
по различни поводи, когато са били заедно - просто тя била като човек, който в момента не е там.
Душевно била срината и съсипана. И сега по всички празници бабите и дядото не
били щастливи като преди, а били по - мълчаливи, не се усмихвали. Ищците
постоянно ходили на гробищата, като В.
посещавала гроба на В. два пъти седмично, като изпитвала явно някаква
потребност да бъде там и да се грижи по-някакъв начин за него. И тримата ищци
говорели за починалия си внук постоянно.
Установените
чрез разпита на свидетелите факти и обстоятелства еднозначно и безпротиворечиво
водят извода, че между В. Д. и неговите баби и дядо е съществувала една
изключително близки връзка, основаваща се взаимна обич, разбирателство и
взаимопомощ между най-близки роднини. Въпреки съществуващата възрастова разлика
между внука и неговите прародители, те са съхранили близостта във
взаимоотношенията си още от неговото раждане до смъртта му. Използвали са всяка
възможност да прекарват времето си заедно, като загубата на близкия им
родственик е оставила празнота в живота им. Установява се, че смъртта на В. се
е отразила изключително тежко на всеки един от ищците, които първоначално не
могли да приемат случилото се, но след като го осъзнали се натъжили и затворили
в себе си. Всеки един от тримата преживял загубата емоционално и същата
променила живота им завинаги. Смъртта на В. се отразила негативно и на
здравословното състояние и на тримата ищци, които започнали редовни посещения
на лекари във връзка със заболявания, които се появили след инцидента, като А.П.
и Б.Г. заболели и от диабет. Емоционалното им състояние също се влошило, вече
не намирали поводи за радост дори и при празнични семейни събирания, станали
мълчаливи, не се усмихвали и плачели постоянно, когато се сетят за своя внук.
Всичко гореизложено сочи за настъпването на огромни по своя обем,
интензитет и продължителност болки и
страдания у неимуществената сфера на ищците, които не се предвижда да отшумят в
обозримо бъдеще. При съвкупен анализ на
събраните по делото доказателства и при съобразяване с конкретните икономически
условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетението момент, които следва да се отчитат като ориентир за
определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от
функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие /в този смисъл решение №
83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о./, съдът счита, че
сумата необходима за репариране на неимуществените вреди у патримониума на
всеки от тримата ищци възлиза на по 75 000 лева за всеки. Тъй като не е
доказано настъпването на неимуществени вреди над посочения, такива не следва да
бъдат репарирани.
По силата на § 22 от
Преходните и заключителни разпоредби на Кодекс за застраховането /в сила от
01.01.2016 г./, за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила
на КЗ /01.01.2016 г./, какъвто е и процесния случай, се прилага част четвърта
от отменения Кодекс за застраховането /отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2015 г./, освен
ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ, каквито данни по
делото няма. Ето защо, съдът намира, че при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение, са приложими единствено нормите на част четвърта
от отменения Кодекс за застраховането, които не предвиждат лимит на
обезщетенията за неимуществени вреди, под този посочен в §27 ал. 1 т. 2 от ПЗР
на КЗ (отм.)
Действително в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от
2018 г.) е определен максимален размер от 5000 лева, за обезщетяване на
разширения кръг лица, между които попадат бабите и дядовците, като е придадено
обратно действие за съдебните претенции, предявени след 21.06.2018 г., но съдът
намира, че настоящата претенция, макар и предявена на 10.10.2018 г., не попада в
тази хипотеза, тъй като материално правните норми на новия Кодекс за
застраховането, обхващат само произшествията, в резултат на които се претендира
обезщетение за неимуществени вреди, възникнали след влизането му сила, а именно
01.01.2016 г.
Дори да се приеме, че
разпоредбата на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от
2018 г.) е приложима за всички претенции, предявени след 21.06.2018 г.,
независимо от това по време на действие на кой кодекс е възникнало
застрахователнто събитие, настоящият състав намира, че тази разпоредба
противоречи на правото на ЕС, доколкото е предвидена по-малка сума от
посочените в чл.1, параграф 2 от Втора директива 84/5,
кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16
септември 2009 година относно застраховката "Гражданска отговорност",
чиито чл.9, ал.1 предвижда, следните минимални суми: в случай на телесно
увреждане — минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000
000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени
вреди—1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.
С оглед принципа на
примата на Правото на ЕС над националното право, при констатиране на това
противоречие съдът е длъжен, в рамките на своята компетентност, да приложи
Съюзното право в неговата цялост и да защити правата, които то дава на
частноправните субекти, като остави без приложение евентуалните разпоредби от
вътрешното право, които му противоречат, без оглед на това дали те предхождат
или следват съюзната правна норма, както и без да е необходимо да изиска или да
изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен
ред.
В тази връзка, според Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12
с предмет преюдициално
запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstākās
tiesas Senāts (Латвия) с акт от 16 май 2012 г., постъпил в Съда
на 1 юни 2012 г., член 3, параграф 1 от Директива
72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5, не допуска национална
правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ при използването на моторни превозни средства, да покрива
обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна
уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството,
настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална
сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора
директива 84/5. Даденото тълкуване на нормата на Правото на ЕС има задължителен
характер за всички юрисдикции при приложението и́, доколкото се
инкорпорира в нейния текст и има същата сила, с която се ползва самата
разпоредба.
Всичко
гореизложено сочи, че лимитите на застрахователните обезщетения, приети с § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ (ДВ, бр. 101 от
2018 г.) са неприложими към настоящия случай, поради което определеното
застрахователно обезщетение не следва да бъде ограничавано в съответствие с
тях. С оглед релевираното възражение от ответника, за установяване на
подлежащия на присъждане размер на застрахователното обезщетение следва да бъде
определен обемът на конкретното съпричиняване, с което пострадалият е
допринесъл за настъпването на процесното ПТП, наличието на което е обявено за
безспорно между страните. За определяне на същия по делото е проведена САТЕ, от
заключението, кредитирано като обективно и компетентно дадено, на която се
установява. че към момента на ПТП товарният автомобил се е движил със скорост
от 16 км/ч, а мотоциклета със 113 км/ч. Товарната композиция се е движила в
лявата лента по бул. „Цар Освободител“ посока КАТ, като по време на
произшествието е извършвал маневра завой наляво пресичайки двойно непрекъсната
линия разделяща двете пътни платна. В момента на удара влекача на товарния
автомобил е бил навлязъл в района на бензиностанция „Еко“ от към изхода й.
Мотоциклетът се е движил около средата между двете пътни ленти на бул. „Цар
Освободител“ посока центъра на града. Ударът е настъпил в задната част на
полуремаркето на около 1,75 метра преди предната ос на задния мост в долната
алуминиева греда около средата и́. Разстоянието на опасната зона 24,87 м.
при скорост на движение от 13,89 м./с. или 50 км./ч. е по-малко от разстоянието
на което е бил забелязан мотоциклетиста (70-80 м.) т.е. ако се е движил с
допустимата за градски условия скорост, той е имал възможност да спре
мотоциклета преди мястото на удара и да предотврати настъпването на ПТП. В
момента когато водача на товарния автомобил предприема маневра завой наляво,
мотоциклетиста се е намирал на отстояние около 70 (80) метра преди мястото на
удара. Това разстояние с приетата скорост от 31,45 м./с. или 113,2 км./ч.,
мотоциклетиста изминава за 1,75 (2,07) секунди. В заключение експертът
установява, че от техническа гледна точка произшествието е било предотвратимо
ако водача на товарния автомобил не е предприел завой наляво, а мотоциклетиста
се е движил с разрешената за градски условия скорост на движение.
Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от
наличието на доказана причинна връзка между поведението на пострадалия
(действие или бездействие), с което обективно е създал предпоставки и/ или
възможност за настъпване на вредоносния резултат. Принос по смисъла на
посочената разпоредба е налице, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането. Като допълнение следва да се изложи, че при
обективното съпричиняване по чл. 51, ал. 2
от ЗЗД намаляването на дължимото от делинквента обезщетение не е
обусловено от преценката дали е налице виновно и противоправно поведение на
пострадалото лице за настъпване на увреждането, а дали конкретното проявление
на действието или бездействието на пострадалия съставлява пряка и непосредствена
причина за настъпване на вредите, в този смисъл Решение № 57 от 01.08.2018 г.
по т. д. № 1677 / 2017 г. на ВКС, 1-во тър. отдел; Решение № 217 от 20.12.2017
г. по т. д. № 990 / 2017 г. на ВКС, 2-ро тър. отдел. В настоящия случай
безпротиворечиво се установява, че пострадалият не е съобразил скоростта си с
изискванията на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като се е движи; с такава над два пъти
по-висока от позволената. В заключението на САТЕ вещото лице е категорично, че
при придвижване с разрешена скорост ПТП е било предотвратимо, поради което
поведението на пострадалия се намира в пряка причинно-следствена връзка с
вредите, обуславящо наличието на тяхното съпричиняване, като конкретния му
принос следва да бъде определен на 1/3.
С оглед установения размер на причинените неимуществени вреди и обемът
на определеното съпричиняване, всеки от субективно съединените искове следва да
бъде уважен за сумата от 50 000 лева, като за горницата до 120 000
лева бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД лихвите се дължат от деня на
забавата. При непозволеното увреждане лихвите са компенсаторни, а не мораторни
и те се дължат като допълнение на обезщетението от деня на събитието, защото
съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане, което
поначало няма определен ден на изпълнение, длъжникът се смята в забава и без
покана. Ищецът по иск за вреди от непозволено увреждане има право да претендира
лихви от деня на увреждането, от-когато вземането му е станало изискуемо
съгласно чл. 69 от ЗЗД. Досежно размера на дължимата лихва, съдът възприема
изцяло приетото в съдебната практика, обективирана в Решение № 1048 от
18.07.2001 г. по гр. д. № 1022/2000 г., IV г. о. на ВКС, Определение №
406/15.07.2009г. по ч.т.д. № 300/2009г. на I т.о. на ВКС, Определение № 1420‘ 11.12.2013г.
по гр.дело № 4433/2013 г. на ВКС IV г.о. Определение № 516
от 11.08.2009 г. по т.д. № 197/2009 г. на ВКС, съгласно която вследствие на
компесаторния характер на лихвата върху обезщетението за непозволено увреждане,
същата не следва да се присъжда в определен размер, тъй като задължение на съда
е да посочи началния момент на тази лихва, а размерът й се изчислява в
изпълнителния процес в зависимост от момента на плащане на главното
задължение.Предвид основателното възражение за погасяване по давност на
акцесорното вземане за лихви, претенцията следва да бъде уважена за периода,
считано от 10.10.2015 г. до датата на предявяване на исковата молба –
10.10.2018 г., или за три години от завеждане на главния иск, като същата е
погасена по давност за времето преди посочената дата, поради което следва да
бъде отхвърлена.
Съобразно с уважената
част от исковете, и на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, в
полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 6 090 лева или по 2 030 лева за всеки един
от субективно предявените искове за предоставената безплатна правна помощ на
ищците.
В полза на ответника, с
оглед отхвърлената част от исковете, подлежат на присъждане съдебно-деловодни
разноски в размер на 849, 86 лева.
На основание чл. 78, ал.
6 от ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати държавна такса
върху уважената част от исковете, а именно за сумата от 6 000 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, представлявано от Д. Д., Р.Б., П.А., Й.Ц.и Е.И. да заплати на В.А.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение на основание чл. 226 от КЗ /отм./
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
получени като пряка и непосредствена последица от смъртта на техния родственик В.
П.Д. /починал на 21.03.2014 г./, причинена вследствие на настъпило ПТП,
причинено от водача на т.а. „Мерцедес“ с рег. № *********с прикачена цистерна рег.№
*********– Ю. Г.Д., за което същият е признат за виновен, с влязла в сила
присъда от 13.11.2014 г. по НОХД № 1267
по описа на ВОС за 2014 г., в това, че е нарушил правилата за движение - чл.
16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗДвП и чл. 20, ал. 2, пр. 2
от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на В. П.Д. с ЕГН **********,
поради което на основание чл. 343, ал. 1 б.В, вр. чл. 58а, чл. 4, вр. чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от
три години, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2015
г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за горницата над присъдената сума от 50 000 /петдесет хиляди/ лева до
пълния претендиран размер от 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева, както и
ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на законна лихва по чл. 86 от ЗЗД за
периода от 21.03.2014 г. до 10.10.2015 г.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, представлявано от Д. Д., Р.Б., П.А., Й.Ц.и Е.И. да заплати на А.М.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение на основание чл. 226 от КЗ /отм./
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
получени като пряка и непосредствена последица от смъртта на техния родственик В.
П.Д. /починал на 21.03.2014 г./, причинена вследствие на настъпило ПТП,
причинено от водача на т.а. „Мерцедес“ с рег. № *********с прикачена цистерна
рег.№ *********– Ю. Г.Д., за което същият е признат за виновен, с влязла в сила
присъда от 13.11.2014 г. по НОХД № 1267
по описа на ВОС за 2014 г., в това, че е нарушил правилата за движение - чл.
16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗДвП и чл. 20, ал. 2, пр. 2
от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на В. П.Д. с ЕГН **********,
поради което на основание чл. 343, ал. 1 б.В, вр. чл. 58а, чл. 4, вр. чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от
три години, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2015
г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за горницата над присъдената сума от 50 000 /петдесет хиляди/ лева до
пълния претендиран размер от 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева, както и
ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на законна лихва по чл. 86 от ЗЗД за
периода от 21.03.2014 г. до 10.10.2015 г.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, представлявано от Д. Д., Р.Б., П.А., Й.Ц.и Е.И. да заплати на Б.Л.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение на основание чл. 226 от КЗ /отм./
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
получени като пряка и непосредствена последица от смъртта на техния родственик В.
П.Д. /починал на 21.03.2014 г./, причинена вследствие на настъпило ПТП,
причинено от водача на т.а. „Мерцедес“ с рег. № *********с прикачена цистерна
рег.№ *********– Ю. Г.Д., за което същият е признат за виновен, с влязла в сила
присъда от 13.11.2014 г. по НОХД № 1267
по описа на ВОС за 2014 г., в това, че е нарушил правилата за движение - чл.
16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗДвП и чл. 20, ал. 2, пр. 2
от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на В. П.Д. с ЕГН **********,
поради което на основание чл. 343, ал. 1 б.В, вр. чл. 58а, чл. 4, вр. чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от една
година и шест месеца, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от
три години, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.10.2015
г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за горницата над присъдената сума от 50 000 /петдесет хиляди/ лева до
пълния претендиран размер от 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лева, както и
ОТХВЪРЛЯ претенцията за заплащане на законна лихва по чл. 86 от ЗЗД за
периода от 21.03.2014 г. до 10.10.2015 г.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, представлявано от Д. Д., Р.Б., П.А., Й.Ц.и Е.И. да заплати на адвокат
В.Н. – САК, с адрес *** сумата от 6 090 /шест хиляди и деветдесет/
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
УКАЗВА на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК **********,,
че сумите могат да бъдат заплатени по предоставената от ищците банкова
сметка ***: ***,
с титуляр адв. В.Н..
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор
Колумб“ № 43, представлявано от Д. Д., Р.Б., П.А., Й.Ц.и Е.И. да заплати по
сметка на ВОС сумата от 6 000 /шест хиляди/ лева, представляваща дължима
държавна такса върху уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА
В.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***, А.М.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Б.Л.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплатят на ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, представлявано от Д. Д., Р.Б., П.А., Й.Ц.и
Е.И. сумата от 849, 86 лева
/осемстотин четиридесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки/,
представляваща дължимите съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред
Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: