Р Е Ш
Е Н И Е
№ 148
гр.Шумен, 06.08.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на девети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:М.Маринов
Членове:1.Р.Хаджииванова
2.мл.с.С.Стефанова
при секретаря Т.Кавърджикова,
като разгледа докладваното от съдия Р.Хаджииванова в.гр.дело №111
по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №7 от 29.01.2020г. по гр.дело №143/2019г. ВПРС, на основание чл. 127, ал. 2 от СК е постановил детето
Ш.А.И.да живее при майка си М.Х.Н., като
е предоставил упражняването на родителските права на последната. Определил е режим на лични
контакти на Ш с бащата А.Й.Й..), роден на *** г.,
гражданин на Френска република, както
следва: всяка четвърта седмица от месеца – от 10,00 часа до 18,00 часа в събота
и от 10,00 часа до 18,00 часа в неделя (без преспиване), като първите пет срещи
бъдат проведени в присъствието на социален работник при Дирекция „Социално
подпомагане” – Велики Преслав, както и един месец през лятото, когато майката
не е в платен годишен отпуск, и бащата е осъден да заплаща месечна издръжка за
детето, чрез неговата майка и законен представител М.Х.Н. в размер на 250лв.,
считано от 28.05.2019 г., до настъпването на законни предпоставки за изменение
или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко
забавено месечно изплащане, на основание чл. 146, ал. 1 от СК. На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК е постановил
предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
Недоволен от така постановеното решение останал ищецът А.Й.. Сочи, че същото се явявало неправилно и необосновано, тъй като мотивите и диспозитива му не съответствали на действително установените факти и обстоятелства по спора. Съдът не приел изводите по заключението на психологическата експертиза и поясненията на вещото лице в съдебно заседание, не съобразил моралния облик на двамата родители. Не се спорило между страните, че финансовите и материални условия, а и семейна среда при бащата в РФранция са много по-добри. Сочи, че след постановяване на решението, майката категорично отказвала чрез нейния телефон детето да разговаря с баща си, вече два месеца. Това поведени на майката ясно показвало отношението към бащата и незачитането както на съдебния акт, така и на правата му на родител. Моли, решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което родителските права по отношение на детето Ш бъде предоставено на него, като бъде определен режим на лични контакти на детето с майката: всяка четвърта седмица от месеца от 10ч. до 18.ч. в събота и от 10ч. до 18ч. в неделя/без преспиване/, както и един месец през лятото, коагто майката не е в платен годишен отпуск, съответно майката бъде осъдена да заплаща издръжка за детето в размер на 250лв. месечно.
Дирекция”Социално подпомагане”-гр.Велики Преслав не изпраща представител в съдебно заседание.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и възражението, и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства пред двете инстанции, приема за установено следното:
Не е спорно между страните, че съжителствали на семейни начала в РФранция, както и че от съвместното им съжителство на 22.05.2020г. в Кралство Нидерландия се родило детето А.Й.Й.-уостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № 0003/25.03.2011г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Велики Преслав. Не е спорно и че през август 2018г. се разделили окончателно, като ответницата с детето дошла да живее в РБългария, а ищецът останал в РФранция.
Съгласно удостоверение за посещаване на училище, издадено на 07.03.2019г. от Общинско училище за основно образование-гр. Пон Д’Ен, Франция, детето Ш Й. посещавало училището от 2013 г. до 06.07.2018 година, а съгласно удостоверения изх.№№114/16.05.2019 г. и 19/12.11.2019 г., Ш, през учебната 2018/2019 г. е записана като редовна ученичка във втори клас, а през учебната 2019/2020 г. в трети клас на СУ „Черноризец Храбър“- гр. Велики Преслав.
Съгласно представената идентификация на заявителите, стр. 1 в ипотечната служба на Бурж ен прес, Френска република на 05.07.2010 г. се установява, че ищецът и съпругата му А.Й.са собственици на недвижим имот – жилищна сграда, намираща се гр. Пон Д’Ен 01160, ул. „...” № 21, местност „Усиа”.
С нотариален акт .../2019 г. на нотариус с рег. № 592, Й. придобил правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Велики Преслав, кв. Кирково-дворно място и селскостопанска сграда.
В представения пред първоинстанционния съд социален доклад, изготвен от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. Велики Преслав е отразено, че ищецът и ответницата съжителствали съвместно до м.август 2018 година. Оттогава детето се отглеждало от своята майка в жилището на нейните родители в гр. Велики Преслав, кв. Кирково, подпомагана от нейната майка и сестра й (бабата и лелята на детето). Освен тях, къщата била обитавана и от сина на ответницата – пълнолетния М.Р.. Къщата била обзаведена с необходимите аз едно домакинство мебели и ел.уреди, била чиста и подредена. За момичето бил осигурен кът за учене и занимания. Детето посещавало редовно учебни занятия, като се справяло много добре с учебния материал и имало създадена приятелска среда. Детето било обградено с много обич и внимание то майката и близките по майчина линия и било силно привързано към майка си. Същото изразило желание да продължи да живее при майка си и нейните роднини. В обясненията си, дадени по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК пред първоинстанционния съд, ищецът заявява, че жилището, обитавано от страните в Република Франция е негова собственост, като е платено с негови средства. Сочи, че има три други деца от брак, който е прекратен, като същите са пълнолетни. Й. плащал месечна издръжка на бившата си съпруга в размер на 380 евро.
Ответницата излага, че по време на пребиваването им в Република Франция обитавали къща, собственост на ищеца, в която детето разполагало със самостоятелна стая. Ш посещавала учебно заведение в Република Франция, а понастоящем е ученичка в СУ „Черноризец Храбър“ гр. Велики Преслав. Ответницата междувременно пребивавала четири месеца през 2018 г. в Кралство Нидерландия, за да се грижи за болния си брат, който впоследствие починал. Н. сочи, че тя е единствената, която се разпорежда с получаваните от ищеца парични суми по банков път.
Съгласно показанията на свид.М.Ч.и А.М.Й.. живеел в РФранция и бил строителен предприемач. При пребиваването си в Република България, последният извършвал дарения в полза на джамията в кв. Кирково. Бил купил недвижим имот в същото населено място, с намерение да построи къща за детето си. Свидетелите сочат, че според тях срещите на бащата с детето били ограничавани, но възприятията им за това не са непосредствени, а и не кадват точно ограничава контактите. Същевременно свидетелстват, че Й. прекарвал времето с дъщеря си, когато е в България.
Свидетелите С.Н.(сестра на ответницата) и М.Р. (син на ответницата) излагат, че страните се разделили през лятото на 2018 г., когато ответницата заедно с детето Ш се завърнала в страната. Свидетелят Расим описва, че за известно пребивавал със страните по делото в Република Франция, като полагал труд за ищеца. Последният се отнасял зле с майка му, като не й позволявал да излиза навън сама и да се прибира в родината си. Към момента на разпита Н. и Ш обитавали къщата, собственост на майката на н., като за детето била осигурена самостоятелна стая. То посещавало редовно учебни занятия, като при постъпването си в учебното заведение не владеело добре български език, но вече напреднало и се справяло с учението си. Ответницата отсъствала от страната само за няколко месеца, тъй като брат й се разболял и се наложило тя да полага грижи за него в Кралство Нидерландия. През това време детето, останало в България, било обгрижвано от своята леля. Понастоящем, Н. имала връзка с друг мъж от гр. Велики Преслав, от когото имала дете. Детето Ш имало приятелска среда и в гр. Велики Преслав, и в кв. Кирково.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-психологична експертиза, интелектът, вниманието и паметта на Ш.И.са в норма, като същата била със силен уравновесен тип нервна система. Справяла се добре и спокойно както с училищните си задачи и отношения, така и в семейната си среда. Нямало данни за базисно повишени нива на стрес, напрежение и тревожност с изключение на обсъжданата тема за конфликтите между родителите. Детето вярвало, че баща му може да му навреди. Вещото лице сочи, че се наблюдавало категорично и абнормно свързване на детето с майката, респ. отчуждаване и дистанциране – физическо и емоционално от другия родител – бащата. Негавистичното отношение към Й. не възниквало като естествен процес у Ш, породен от собствени обективни възприятия на неприемливото му поведение, а било следствие от системни, целенасочени и периодично повтарящи се действия, оценки, мнения, внушения, сугестиране и индуциране от страна на обгрижващите, които целят да провокират страх, непоносимост, нетърпимост и в крайна сметка дистанцираност и нежелание за контакт у детето, до настъпване на пълно отчуждение, за което детето си е въобразило, че е по негово собствено решение. Освен опорочаването на спомените на детето, на същото били внушени спомени на страх и ужас, което значително би затруднило общуването между баща и дъщеря. Детето не показвало потребност от контакти, общуване и поддържане на близки отношения с бащата. По линия на майката, Ш преживявала нея и нейното семейство като „спасители“ и се чувствала безусловно свързана с тях. Склонна била да приеме всякакви промени и нови обстоятелства пред алтернативата да отиде при баща си, за когото декларира, че го мрази и изпитва страх. По линия на бащата познавала единствено брат си Еркан, но не изпитвала привързаност към него. При спокойни отношения между родителите, промяната на местоживеенето би коствала значително по-малко усилия в процеса на приспособяването. При констатираните личностови нагласи у детето, подобно преместване ще провокира значителни съпротиви и интензивни емоции от дистимния регистър (мъка, тъга) и от дисфоричния регистър (раздразнение, гняв), адаптацията ще се затрудни значително и процесът ще отнеме около 3-5 месеца при липса на други отежняващи обстоятелства.
Изслушано в съдебно заседание по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето, детето Ш заявява, че желае да живее с майка си в гр. Велики Преслав. Сочи, че не желае да живее в Република Франция, тъй като няма приятели. Споделя, че когато е заедно с баща си й става мъчно за майка й , а след като се раздели с баща си, й става мъчно за него. Първо заявява, че мрази баща си, но след това заявява, че го обича.
Съгласно отразеното в изготвения пред настоящата инстанция от ДСП-Велики Преслав социален доклад изх.№ПР/Д-Н-ВП/25-.001/24.06.2020г., повече от година М.Н. живеела с дъщеря си Ш в гр.Велики Преслав, ул.“...“№12, като съжителствала с Р.И.Д., от което съжителство имали родено дете - С.Р.И. р. на 19.11.2019г.. Къщата, в която живеели била собственост на Д. и представлявала двуетажна тухлена жилищна сграда., с малък двор и пристройка. Първият етаж се ползвал от бащата на Д., а Н., съжителят й Д. и двете деца Ш и С. живеели на втория етаж. В цялата къща бил направен основен ремонт, поставени били нови мебели и уреди. Хигиенно-битовите условия били много добри. На втория етаж имало три стаи и коридор, като двете стаи били обединени в голям хол и кухня.
Н. и Ш имали регистриран личен лекар и били в добро здравословно състояние. Ш била с нормално психическо и физическо развитие, отговарящо на възрастта й, с редовен имунизационен календар. Ползвала очила от 2-3 годишна възраст, като споделила, че били поставени още докато живяла в РФранция. При едно от гостуванията на бащата в България, последният завел детето на офталмолог, след което Ш била с нови очила.
Основните грижи по отглеждането на и възпитанието на детето били поети от майка й. Разширеният родителски кръг на последната оказвал сигурна и полезна подкрепа на майката и детето. Момиченцето обичало да гостува на роднините си в кв.Кирково и било привързано към тях. В основните грижи за детето се включвал и съжителят на майката. Ш разказвала, че се чувствала добре в неговото жилище. Споделила, че същият е много добър човек и че не се карали с майка й. Имала собствена стая с легло, гардероб, бебешко легло, където спи братчето й С.. Детето Ш било отглеждано в безопасна среда, благоприятна за нормалното му физическо и психическо развитие. Детето споделило, че не познава роднините си по бащина линия, същите не били търсили контакт и не се интересували от развитието и потребностите му. През учебната 2019/2020г. Ш е ученичка в ІІІ клас на СУ“Черноризец Храбър“-гр.велики Преслав. За двете години след преместването си от чужбина, много добре владеела български език, умеела да се изразява, бързо запомняла поднесената информация, умеела да чете, пише и смята правилно. Имала изградени умения за труд, за самоподготовка. Завършила учебната година с отличен успех, като в този смисъл е и представеното по делото удостоверение за завършен трети клас и грамота за отличен успех през учебната 2019/2020г..
По даннни на класния ръководител се справяла отлично, като майка й винаги се интересувала от постиженията и поведението й и присъствала редовно на родителски срещи.
Ш била обградена с много обич от и внимание от страна на майка й и близките по майчина линия. Била силно привързана към майка си. Споделила, че обича и двамата си родители. След предходното съдебно заседание в РС-ВПреслав, баща й се върнал в РФранция и често контактували с видеовръзка по Уатсап. Казал й, че иска да я вземе при себе си във Франиця, но тя му отговорила, че в България се чувства по-добре. Споделила е, че баща й поискал да я запознае с новата си съжителка, но му отказала.
Н. към момента отглеждала новороденото си дете и била подпомагана от ДСП-Велики Преслав, като получавала помощи общо в размер на 190лв.. Съжителят й работел в строителството и имал възможност да осигури добър доход на семейството. Морална и материална подкрепа и двамата получавали от своите роднини.
При всяко идване на бащата в България, същият носел подаръци за дъщеря си-дрехи, обувки, златни обеци и др.. Вземал сутрин дъщеря си и я водел на различни места на разходки. Изпратил 100евро за рождения й ден, с които последната успяла да отпразнува рождения си ден. В този смисъл е представеното извлечение за банков трансфер от 17.05.2020г., за преведена сума от 100евро от ищеца на ответницата с отразено основание-рожден ден на детето.
В доклада е посочено, че майката е наясно с отговорностите и задълженията си като родител. Същата изцяло реализирала целите на доброто родителстване, тъй като грижите полагани от нея по отношение на отглеждането и възпитанието на детето били адекватни на потребностите му и гарантирали нормалното му развитие. Майката осигурявала напълно всички физиологични потребности на детето от дом, рационално хранене, подходящо облекло, топлина, добра лична хигиена. Детето имало изградена приятелска среда от деца в квартала и училище.
В хода на въззивното производство е представен социален доклад и от френските социални служби /Окръжен център за солидарност на Америйо-ан-Бюже, Окръжен съвет-Ен/. Съгласно отразеното в него, Й. бил собственик на къща в гр.Пон д,Ен, в която живеел и в която се намирал служебния му кабинет. Къщата била разделена на две части – място, в което живее и място, посветено на неговата професионална дейност. В частта, в която живеел, приземният етаж се състоял от салон, отворен към оборудвана кухня с перално помещение, първият етаж - баня, спалня и детска стая на Ш, която била много добре декорирана и подредена. Шкафовете били пълни с дрехи игри. Мецанинът, който покривал целият етаж също бил пълен с играчки и дрехи. Цялата къща била чиста, подредена и в нея било инвестирано много. Пред къщата имала малка тераса с изглед към двор, който бил общ за много съседи. Сочи се също, че Й. живеел сам. Имал две по-големи деца от първия си брак. Родителите му били починали. Й. бил създал зидарска фирма през 2002г, като показал на социалните служби всички документи, установяващи бюджета му. Фирмата му работела добре и той си превеждал средна месечна заплата от 2200евро.. Тези доходи надвишавали минималните социални доходи, предвидени от френското законодателство, тъй като сумата предвидена за лице с едно дете съгласно Солидарния трудов доход е 847евро. Й. бил собственик и на два апартамента, които отдавал под наем, но имал ипотечен кредит за покупката им и наемите, които получавал-800евро, покривали сумата по кредита, която щял да изплати след 5 години.
В заключение е посочено, че условията и материалните възможности, както и социалната среда на Й. изглеждали напълно подходящи за отглеждане на дете. Същият щял да съгласува професионалната си дейност с ролята на баща-щял да оставя Ш на училище сутрин, а часовете след училище му позволявали да я вземе след края на работния ден. Пред социалните работници заявил, че не желае да прекъсва връзката между детето и майка му.
Видно от представения договор „Ккнижка бъдеще“
от 14.11.2015г., ищецът е сключил договор за застраховка на детето Ш, като към
01.01.2020г. по същия е набрана сумата 4518евро.
Съгласно показанията на свид.А.О./съжителка
на ищеца/ същата живяла при Й. в РФранция три месеца
и половина-от 14.02. до 02.06.2020г.. В къщата на последния имало много добри условия за отглеждане на
дете. По време на престоя й Й. много пъти звънял на Ш, но тя или му казвала, че
е в банята или изпращала сърчица. Не му
се обадила за Байряма , а чак на другия ден.
Свид.С.Н./сестра
на ответницата/ заявява, че М.Н. никога не била препятствала контактите на
детето с бащата. Никога не била забранявала да се виждат или да му звъни по
телефона. Детето имало телефон и постоянно разговаряло с баща си.
Родителите бяха изслушани и пред
настоящата инстанция, като всеки от тях заявява категоричното си желание да се
грижи за отглеждането и възпитанието на детето и то да живее при него.
При така установената фактическа
обстановка и след съвкупна преценка на доказателствения
материал, съдът достигна до извода, че детето А.Й.Й.
следва да живее при своята майка, която да упражнява родителските права по
отношение на него.
Установи се, че всеки от
родителите желае детето да живее при
него и той да полага грижи по отглеждането и възпитанието му. Установи се също, че след окончателната
раздяла на страните през август 2018г., ответницата се е прибрала в РБългария с детето и до настоящия момент същото живее при
нея.
Съгласно изготвените в хода на
производството социални доклади, и двете места-това при майката в гр.Велики
Преслав и това при бащата-в гр.- Пон д,Ен, РФранция, са с
подходящи хигиенно-битовите условия за отглеждане на дете. Майката в момента е
в отпуск за отглеждане на дете до двегодишна възраст, и има помощта на трети лица – съжителя си, майка
си и сестра си при отглеждането на Ш. Бащата работи и заявява бъдещо намерение
за наемане на жена, която да му помага в отглеждането на детето. Ето защо по
този критерий съдът дава предимство на майката.
Към момента Ш е на 10 години, като посещава училище в
гр.Велики Преслав. От събраните по
делото доказателства /социален доклад от ДСП-В.Преслав, свидетелските показания на свид.А.Ч.,
А.М., С.Н. /, както и от казаното от самата Шевса, се
установи, че обича и е привързана и към двамата си родителите, но предпочита да
живее при майка си в РБългария, където е малкото й
братче, приятелите от училището и квартала, роднините по майчина линия, към които е силно
привързана. Не се твърди, а и не се установява, някои от роднините по бащина
линия да са правили опити за контакти с нея.
Не се доказа ответницата да е възпрепятствала
контактите на детето с бащата. Напротив, установи се че детето има личен
телефон и често контактува с баща си, когато последният си е във Франция.
Самият ищец заявява и чести видеоконтакти с детето по
Уатсап или Вайбър. Когато
последният е в България се вижда постоянна с дъщеря си. Действително свид.А.О., твърди, че когато ищецът звънял на детето в
периода на престоя й в РФранция, то често му казвало,
че е в банята или му изпращало сърчица,
но няма данни това да е станало под давлението на майката, а не поради
ангажимент на самото дете.
Събрания по делото доказателствен
материал не налага и извод за различие във възпитателските качества на
двамата родители, даващ предимство на бащата. Напротив, бащата е този, който
намира за нормално, въпреки че вече има съпруга в РФранция/с
последната се е развел чак през 2017г./, да дойде да си търси в РБългария жена с цел съжителство още през 2007г. и да живее
със същата на семейни начала до 2018г.. Същият, видно от представените по
делото два броя удостоверения за раждане и отразеното в социалния доклад пред първоинстанционния съд едва през 2016г. е припознал детето Ш/т.е.
шест години след раждането му/.
Установява се, че майката винаги
се е грижила за детето и е задоволявала
потребностите му. Установи се и че за две години Ш е научила много добре български
език и е завършила с отличие обучението
си в ІІІ клас. Както бе посочено по-горе, майката винаги се интересувала от
развитието му и посещавала редовно родителските срещи. Същото е с изградени умения за учебен труд и
самоподготовка. В смисъл, че майката разполага с необходимия родителски
капацитет за отглеждането на детето е и становището на социалните работници,
изготвили представения по делото социален доклад.
Действително бащата има по-добри материални
възможности от майката за отглеждане на детето, но този критерий не е
определящ.
Родителските качества не се
преценяват въз основа на това колко глезиш и задоволяваш материално едно дете,
а доколко можеш да му предадеш необходимия житейски опит и осигуриш
нормално социално развитие.
Изслушана в съдебно заседание, майката отговаря адекватно и аргументирано
на зададените й въпроси. Няма данни, а и доказателства същата да страда от
заболяване, ограничаващо възможността й да полага адекватни грижи за детето.
Действително пред вещото лице по назначената СПЕ в хода на първоинстанционното
производство същата е заявила, че не помни какъв е бил ръста на дъщеря й при
раждането, съответно, че не знае какво точно е завършила във Франция, но това не е учудващо, при положение, че раждането е
било през 2010г./ а и ръстът не е от съществено значение, освен ако е извън
норма/, съответно, че М.Н. не владее френски език, а френската образователна
система се различава от българската. Не без значение е и фактът, че българският
не е майчин език на Н.. Освен това, съгласно представеното медицинско направление,
същата на 19.11.2019г. е претърпяла тежко раждане – състоянието й не е
позволявало изписването й от болница към 28.11.2019г., което сочи, че данните
са дадени непосредствено след излизането й от лечебното заведение/интервюто на Й. е проведено на 05.12.2019г./.Самата тя е
заявила пред вещото лице, че вследствие на интервенцията е забравила някои
неща.
За всички други обстоятелства свързани
с раждането и отглеждането на детето, както
пред вещото лице по СПЕ и първоинстанционния, така и пред
настоящия съд, същата е дала изчерпателна информация/такива данни вещото лице
по СТЕ не е изисквало от бащата/. Факт
е, че същата се е грижила за Ш години наред - от раждането й до настоящия
момент, т.е. когато същата е била на много по-ниска възраст. Изключително тя се
е грижила за детето и по време на престоя им в РФранция-около
осем години/свид.В.Р./, и оплаквания във връзка с
родителските й качества и грижите полагани за детето тогава от страна на
жалбоподателя не е имало.
Действително, съгласно заключението на изготвената пред първоинстанционния съд СПЕ, се е наблюдавало категорично и абнормно свързване на детето с майката, респ. отчуждаване и
дистанциране – физическо и емоционално от другия родител – бащата, като е
посочено, че негавистичното отношение към Й. не било възникнало
като естествен процес у Ш, породен от собствени обективни възприятия на
неприемливото му поведение, а е следствие от системни, целенасочени и
периодично повтарящи се действия, оценки, мнения, внушения, сугестиране
и индуциране от страна на обгрижващите, които целят
да провокират страх, непоносимост, нетърпимост и в крайна сметка дистанцираност и нежелание за контакт у детето, до
настъпване на пълно отчуждение, за което детето си е въобразило, че е по негово
собствено решение, както и че детето не показва потребност от контакти,
общуване и поддържане на близки отношения с бащата.
На първо място, липсват надлежни
доказателства това дистанциране на
детето да е в резултат на внушения от страна на самата майка. На второ място,
дори да е имало такова поведение/към датата на изготвяне на заключението /, то
е претърпяло корекция, тъй като към момента се установи/социален доклад, свид.С.Н., обясненията на страните/, че детето обича и е привързано и към двамата си
родители, редовно контактува с баща си по телефон или чрез видеовръзка
когато последния е във Франция, а ако е в България – бива вземано от баща си.
Следва да се отбележи, че детето още при изслушването си в пред пъроинстанционния съд е заявило, че обича и двамата си
родители. Липсват каквито и да е данни към момента за отчуждение на детето към
баща му. Самият ищец заявява в съдебно заседание, че сега отношенията с дъщеря
му са много добри.
Така съобразявайки целият
комплекс от обстоятелства, съдът намира, че упражняването на родителските права
по отношение на детето Ш следва да се предостави на майката. Детето е от женски
пол в предпуберитетна възраст и има нужда от майчина
обич и подкрепа. Тя е и родителят, който преимуществено се е грижил за него. Майката
прилага нужните мерки за възпитанието на
детето/предвид възрастта, в която се намира/ и
е пригодна да формира в него трудови навици и такива, свързани с
учебната дейност. Детето се чувства добре в дома на майката. Привързано е към
нейните близки и малкото си братче. Има много приятели в училище и квартала.
Категорично е и желанието на детето да остане да живее в България при
своята майка.
По делото следва да бъде
определен режим на лични контакти на
бащата с детето, който следва да бъде съобразен с обстоятелството, че Ш е
ученичка, както и че бащата живее в друга държава, а именно: всяка първа и трета седмица от месеца от 15ч.
в петък, до 18,00ч., в неделя, с преспиване, един месец през лятото, когато майката
не е в платен отпуск, първата половина от Коледната и Пролетната ваканция през
четна година, съответно втората половина от Коледната и Пролетната ваканция
през нечетна година. За да определи такъв режим на лични контакти, съдът
съобрази и обстоятелството, че към момента отношенията между детето и бащата са
нормални и няма нужда от присъствието на социален работник при осъществяване на
режима. Този по-разширен режим на лични контакти ще способства и за укрепване
на връзката между детето и бащата.
Досежно определения размер на издръжката: Съобразявайки
нуждите на детето, обусловени от възрастта му
и материалните възможности на родителите, съдът намира, че по делото
следва да бъде определена месечна издръжка в размер на 350лв., от които бащата
да заплаща такава в размер на по 250лв..
Така присъдената издръжка се дължи , считано от датата на завеждане на
насрещната искова молба.
Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено само
в частта, касателно определния
режим на лични контакти на бащата с детето, като бъде определен такъв, в
сочения по-горе смисъл.
В
останалата обжалвана част – касателно упражняването
на родителските права и местоживеенето на детето, съответно следващата се
месечна издръжка, решението се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред настоящата
инстанция, в тежест на жалбоподателя следва да се възложат направените от въззиваемата разноски в размер на 300лв..
Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА решение №7 от 29.01.2020г. по гр.дело №143/2019г. на ВПРС в частта, с която е определен режим на лични контакти на Ш с бащата А.Й.Й..), роден на *** г., гражданин на Френска република, съдебен адрес:***, чрез адв.Д.Б. при ШАК, както следва: всяка четвърта седмица от месеца – от 10,00 часа до 18,00 часа в събота и от 10,00 часа до 18,00 часа в неделя (без преспиване), като първите пет срещи бъдат проведени в присъствието на социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” – Велики Преслав, както и един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като вместо това в тази част постановява:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на детето Ш.А.И.с бащата А.Й.Й..), роден на *** г., гражданин на Френска република, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 15ч. в петък, до 18,00ч., в неделя, с преспиване, един месец през лятото, когато майката не е в платен отпуск, първата половина от Коледната и Пролетната ваканция през четна година, съответно втората половина от Коледната и Пролетната ваканция през нечетна година.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата, обжалвана част.
ОСЪЖДА А.Й.Й..), да заплати на М.Х.Н. с ЕГН********** ***, чрез адв.Т.Д. при ШАК. деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 300лв..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария
в едномесечен срок връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.