№ 329
гр. Русе, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20224500500369 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
К. И. Д. обжалва Решение от 02.02.2022г, постановено по гр.д.№ 5170/20
по описа на РРС в частта, в която предявеният от него иск за заплащане на
трудово възнаграждение за извънреден труд е отхвърлен над сумата от 7
911лв до предявеният размер от 14 949.18лв. Излага оплаквания за
неправилност на съдебното решение в тази част. Съдът възприел
заключението на вещото лице, което е непълно, вследствие на което съдът е
стигнал до неправилния извод, че ищецът е положил 944часа извънреден
труд, вместо 1202.29часа, включващи освен установените от експертизата
944часа и още 258.29часа след преобразуването на нощният труд по
отчетните периода, обективирани в молбата по. 214, ал.1 ГПК. Иска от
въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част и да постанови друго, с което
искът му за заплащане на възнаграждение за извънреден труд се уважи в
пълният му размер 14 949.18лв. Претендира съдебните разноски.
Въззиваемият ******* със седалище и адрес на управление-гр.Русе в
писмен отговор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба
и правилност на първоинстанционното решение, в частта в която предявеният
от Д. иск е отхвърлен. Претендират се разноските по делото.
******* със седалище и адрес на управление-гр.Русе обжалва Решение
от 02.02.2022г, постановено по гр.д.№ 5170/20 по описа на РРС в частта, в
която предявените искове са уважени. Считат, че съдът се е произнесъл по
непредявен иск, тъй като исковата претенция е с правно основание чл.24,ал.3
он Наредба за трудовите и непосредствено свързани с тях отношения на
1
членовете на екипажа. Ищецът не е предявявал компенсационна почивка по
чл.23д, ал.2 от Наредбата. Освен това не е установено ищецът да е полаган
извънреден труд над законоустановения максимум от 2 304часа. Съдът не е
съобразил и направеното от дружеството възражение за изтекла погасителна
давност. Иска от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното решение, в частта в което исковете са уважени и да
постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове като
неоснователни и недоказани.
К. Д. в писмен отговор счита подадената от ******* въззивна жалба за
неоснователна, а постановеното от районния съд решение в частта, в която
исковете му са уважени за правилно.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Ищецът К. И. Д. претендира заплащане от ******* на сумата от
13 299.42лв, която представлява Брутно възнаграждение в увеличен размер на
основание чл.24, ал.3 от Наредба за трудовите и непосредствено свързани с
тях отношения на членовете на екипажа, за положен извънреден труд пред
периода от 01.03.2016г до 08.05.2020г, както следва по години за 2016-
3616.83лв за 328.08часа, за 2017г- 3067.60лв за 270.31 часа, за 2018г-
3 987.23лв за 323.50часа и за 2019г- 2627.76лв за 213.20часа.
С молба по чл.214,ал.1 ГПК ищецът е поискал от съда да допусне
изменение на предявените от него искове за заплащане на извънреден труд за
периода 01.03.2016г до 08.05.2020г като същите се считат предявени в общ
размер на 14 949.18лв, както следва : за първият отчетен период 92 часа в
размер на 1018.13лв, формиран от положени часове нощен труд след
преобразуването на основание чл.16а от Наредбата; за втория отчетен период
положен извънреден труд 248 часа за сумата от 3020.18лв, както и положени
часове нощен труд, след преобразуването по чл.16а от Наредбата-още 22 часа
в размер на 221.35лв; за третия отчетен период положен извънреден труд за
304часа – сумата от 3887.40лв, както и положени часове нощен труд, след
преобразуването на основание чл.16а от Наредбата –още 71.07 часа в размер
на 888.31лв; за четвъртия отчетен период положен извънреден труд за 392
часа за сумата от 5 012.70лв, както и положени часове нощен труд, след
преобразуването още 73.22 часа в размер на 901.11лв. Ищецът е обосновал
изменението на иска си със заключение ва вещо лице от 10.60.2021г.
Съдът с определение в съдебно заседание на 20.01.2022г е допуснал това
изменение на иска и с обжалваното Решение от 02.02.2022г се е произнесъл
по така измененият иск.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е
допуснал недопустимо изменение на предявения иск в нарушение на
правилата на чл.214 ГПК. С изменението на иска ищецът изменя не само
размера на своята претенция, но и нейното основание. Изменение на петитума
единствено по размер, в хипотезата на чл. 214, ал. 1 изр. 3 ГПК, означава
ищецът като запази същото право предмет на делото, да го промени в
количествено отношение, като претендира повече или по-малко от същото
право. Когато обаче ищецът твърди нов факт, пораждащ субективно право
различно от първоначално заявеното с иска или заяви, че изоставя
твърдението си за някой правопораждащ факт, той изменя иска по основание,
а когато заяви, че претендира съдът да признае или отрече право с различно
2
съдържание, ищецът изменя иска по петитум. В настоящият случай ищецът не
само увеличава претенцията си за заплащане на възнаграждение за положен
извънреден труд, но и вече заявява факти, различни от първоначалните
относно обема на положеният от него извънреден труд,т.е часовете положен
извънреден труд, за които претендира заплащане на възнаграждение като по
отношение на някои периоди твърди, че е по-малко часове от заявените в
исковата молба, но в друга част твърди, че часовете положен от него
извънреден труд са повече от тези по исковата молба. Настоящият въззивен
състав намира, че по този начин се изменя не само размера на претенцията, но
и нейното основание. Като се е произнесъл по иск въз основа на неговото
недопустимо изменение, първоинстанционният съд е постановил и
недопустимо съдебно решение, което следва да се обезсили, а делото да се
върне на районния съд за ново разглеждане от друг състав на съда.
Освен изложеното, въззивният съд намира, че при новото разглеждане
на спора от първоинстанционния съд, следва отново да се извърши преценка
за редовност на исковата молба, тъй като от обстоятелствената част на
исковата молба не става ясно по какъв начин ищецът определя положеният от
него извънреден труд, предмет на претенцията му и как формулира часовете
извънреден труд, които са предмет на претенцията. В обстоятелствената част
на исковата молба липсва каквато и да била конкретика по отношение на тези
факти, от които да е видно как ищецът формулира посочените в петитума на
исковата молба часова извънреден труд, чието заплащане се претендира.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение от 02.02.2022г, постановено по гр.д.№
5170/2020г по описа на РРС
ВРЪЩА делото на Русенски районен съд за разглеждане на правния
спор от друг състав на съда съобразно изложеното във въззивното решение.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред
ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3