РЕШЕНИЕ
№ 195
гр. гр. Д., 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на четиринадесети юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Д. Жечева
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Анна Великова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20233200500315 по описа за 2023 година
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е
въззивна жалба от „*** Д.“ АД-гр.Д. срещу решение №250/30.03.2023 г. по
гр.д.№3753/2022 г. на Д.кия районен съд,с което е признато за незаконно
извършеното със заповед №ЛС-05-1604/29.11.2022 г. на изпълнителния
директор на въззивника уволнение на П. Й. П. с ЕГН ********** от гр.Д.,***
на основание на чл.71 ал.1 от Кодекса на труда преди изтичането на срока за
изпитване,уговорен в полза на работодателя,считано от 30.11.2022 г .,и
горната заповед е отменена като незаконосъобразна,като П. Й. П. е
възстановен на длъжността “*** Д. 2”;въззивникът е осъден да заплати на П.
Й. П. сумата от 960 лв-разноски по делото и по сметка на ДРС сумата от 100
лв държавна такса.Според въззивника първоинстанционното решение е
неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон.Същото
противоречало на действителното правно положение и събраните
доказателства.Районният съд извършил процесуално нарушение,като без да
1
бил сезиран с отделен иск за прогласяване недействителността на клауза в
трудовия договор в мотивите си посочил,че клаузата за срок за изпитване
била недействителна.От друга страна такова обявяване не можело да се
извърши само в мотивите,а следвало да се осъществи с диспозитива на
решението.Не била изяснена пълно и всестранно фактическата обстановка по
делото.Съдът се задоволил с лаконични мотиви,като дал вяра единствено на
заинтересовани свидетели-бивши служители на дружеството,които водели
дела срещу последното.Неправилно такива свидетели били допуснати и
показанията им не били преценени съобразно разпоредбата на чл.172 от
ГПК.Изложени са съображения защо клаузата за изпитване не е
недействителна.Неправилно съдът бил приел,че трудовият договор за
изпитване касаел длъжност идентична с предходна заемана от ищеца
длъжност по предходен трудов договор.По естеството си двете длъжности
били различни,видно от длъжностните характеристики за тях.Цитирана е
практика на ВКС относно характеристиките на трудовия договор със срок за
изпитване и начина на прекратяването му.Според въззивника
първоинстанционният съд достигнал до неправилни изводи,като не обсъдил
всички писмени доказателства по делото и не съобразил важно
обстоятелство,посочено в отговора на исковата молба,че с решение на Съвета
на директорите на дружеството-работодател била извършена промяна в
структурата на дружеството,при което се съкращавала длъжността „***“ с
цел оптимизиране на работата,и работодателят имал възможност да прекрати
трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 предл.2 от КТ,а не
бил длъжен да сключва допълнително споразумение с ищеца за друга
длъжност.Настоява се за отмяна на решението и за отхвърляне на
исковете,както и за присъждане на разноски за двете инстанции.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият П.
Й. П. изразява становище за неоснователност на жалбата,подробно оборва
наведените от въззивника основания за незаконосъобразност на атакуваното
решение и настоява за потвърждаване на първоинстанционното
решение,респ. за присъждане на сторените от него разноски във въззивната
инстанция.
Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд
установи следното:
2
Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК във връзка с чл.315 ал.2 от ГПК /първоинстанционното решение е
обявено на 30.03.2023 г.,а жалбата е подадена на 13.04.2023 г. при изтекъл за
страната срок за въззивно обжалване на 13.04.2023 г./.Жалбата е процесуално
допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лице-
страна в производството по делото-с правен интерес от атакуване на
неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по
същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен
състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата
форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по
предявените допустими искове.По същество е правилно,като съображенията
за този извод са следните:
Гр.д.№3753/2022 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.
№22726/29.12.2022 г.,с която са предявени от П. Й. П. с ЕГН ********** от
гр.Д. срещу „***-Д.“ АД-гр.Д. обективно кумулативно съединени
искове,както следва:
1./иск на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна като
незаконосъобразна на заповед №ЛС-05-1604/29.11.2022 г. на изпълнителния
директор на ответното дружество,с която е прекратено трудовото
правоотношение с ищеца П. на основание чл.71 ал.1 от КТ,считано от
връчване на заповедта на 30.11.2022 г.;
2./иск на основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на
заеманата от него преди уволнението длъжност „***“ в район-Д. 2.
Отправено е и искане на основание чл.74 ал.4 във връзка с чл.74 ал.2 от
КТ за прогласяване недействителността на клаузата за срок за изпитване в
сключеното между страните допълнително споразумение №ВиК-1942-
1/31.10.2022 г. към трудов договор №ВиК-1942-1/09.05.2017 г. между тях
поради заобикаляне на закона.В първото по делото открито съдебно заседание
на 06.03.2023 г. пред ДРС процесуалният представител на ищеца е уточнил,че
няма предявен самостоятелен иск по чл.74 ал.4 от КТ въпреки изписването му
в петитума на исковата молба,но настоява този довод да бъде разгледан от
съда в мотивите на решението му като релевантен за произнасянето по
исковете по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ.Няма пречка съдът по довод на страна да
3
се произнесе по валидността на клаузата за изпитване само в мотивите на акта
си по същество на спора,като в този случай изводите по него ще се отразят на
изхода на спора по предявените искове по чл.344 ал.1 т.1 и 2 от КТ,но няма да
е налице произнасяне в диспозитива на решението и по този въпрос
решението няма да има сила на пресъдено нещо между страните.В правото на
ищеца е в съответствие с диспозитивното начало в исковия процес да прецени
каква форма на защита да предприеме-дали да предяви иск,за да постигне
сила на пресъдено нещо,или само да се позове на недействителността като
преюдициална на правоотношението по предявените искове.В случая,за да
може ищецът да се позове на недействителността,не е необходимо преди това
по смисъла на чл.74 ал.5 от КТ да е налице такова обявяване със съдебно
решение,връчено на страните.Съгласно решение №650/17.11.2010 г. по гр.д.
№1573/2009 г. на III г.о.,ГК на ВКС недействителността на трудов
договор/клауза от такъв може да се предяви с отделен иск /вкл. инцидентен
установителен/,но и с довод или възражение на страните за преюдициално
произнасяне по обусловен от нея трудов спор.Разпоредбите на чл.74 ал.2 и
ал.5 и чл.75 от КТ следва да се тълкуват в смисъл,че недействителността на
трудовия договор /и на отделни клаузи от него/ извън случая по чл.74 ал.2
пр.2 от КТ се предявява по съдебен ред независимо дали с иск или
възражение/довод.Смисълът на разпоредбата на чл.74 ал.5 от КТ е,че
страните не могат да се позовават извънсъдебно на недействителността на
трудовия договор/на клаузи от същия и на последиците й.Те се прилагат в
отношенията им след като съдът я е обявил /признал/ по предявен за това иск
с диспозитива на решението,което се връчва на страните,или се зачитат за
обусловеното от недействителността право,когато е предявена в спор за него
с довод или възражение на страните.В този смисъл е допустимо позоваване на
недействителност на клауза от трудов договор и чрез довод/възражение в
рамките на съдебен спор относно обусловено от недействителността
право/правоотношение.
Изложено е в исковата молба,че ищецът П. Й. П. работил първо като
„***”,а впоследствие като „***“ в ответното дружество повече от пет години
до 21.11.2022 г.През пролетта на 2022 г. отношението на работодателя към
него се променило по неизвестни причини,въпреки че ищецът изпълнявал
стриктно трудовите си задължения.От поведението на прекия му ръководител
и от други служители разбрал,че не е желан в предприятието.Първо му било
4
предложено да подаде молба за прекратяване на трудовия договор,а
впоследствие в началото на май 2022 г. работодателят му предложил
прекратяване на правоотношението на основание чл.331 от КТ срещу
заплащане на обезщетение.Ищецът отказал,вследствие на което бил
командирован от работодателя за срок от 30 дни в гр.Б..След изтичане на
командировката натискът да напусне продължил.През октомври в
дружеството започнало преназначаване на служители от *** и от *** на
групови *** или сходни по наименование длъжности,като било обяснено,че е
заради структурни промени в щата,но промяна в длъжностите няма да
има,като заплатите и трудовите задължения се запазват.Ищецът бил принуден
да подаде молба за преназначаване,тъй като масово и останалите работници
подали такива молби.Сключил допълнително споразумение за
преназначаването.Няколко дни по-късно бил извикан и му била връчена
заповед за прекратяване на трудовия договор и едва тогава ищецът разбрал
какво означава текстът „шест месеца изпитателен срок в полза на
работодателя“.Според ищеца П. клаузата за срок за изпитване в
допълнителното споразумение е недействителна поради заобикаляне на
закона,защото с нея работодателят не целял проверка на годността му като
работник,а осигуряване на възможност за прекратяване на трудовия му
договор по най-лекия за работодателя начин и без изплащане на
обезщетения.В случая бил подведен от работодателя,който злоупотребил с
правата и положението си.Ищецът счита,че на основание чл.74 ал.4 във вр.
ал.2 от КТ клаузата за изпитване в допълнителното споразумение е
недействителна поради заобикаляне на закона,а уволнението му е
незаконосъобразно поради осъществената от работодателя злоупотреба с
право в нарушение на чл.8 ал.1 от КТ.
В писмен отговор на исковата молба ответникът изразява становище за
неоснователност на исковете,като оспорва всички изложени от ищеца факти и
доводи.Счита,че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено
законосъобразно при спазване на предвидената в КТ
процедура.Допълнителното споразумение било подписано след подадено
заявление от ищеца с искане за преназначаване и със срок за изпитване 6
месеца в полза на работодателя.Предходната длъжност на ищеца и тази,на
която бил преназначен,били коренно различни,което допускало включване на
клаузата за изпитване в допълнителното споразумение и проверка на
5
годността му.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
По делото са приети като доказателства всички документи към трудовото
досие на ищеца П. П. /на листи 65-93 от делото на ДРС/.От тях се
констатира,че същият започва работа по трудово правоотношение с ответника
на длъжност „***“ в отдел „Приходи“ при Централно управление от
09.05.2017 г. /така трудов договор №ВиК-1942-1/09.05.2017 г. на лист 88 от
делото на ДРС/.Този първи трудов договор е сключен като такъв със срок за
изпитване в полза на работодателя от пет месеца,като е уговорено
трансформирането му след петте месеца в договор за определен срок до
30.10.2017 г.По силата на допълнително споразумение №ТД-30/12.07.2017 г.
/на лист 84 от делото на ДРС/ трудовият договор е трансформиран в
безсрочен.На 03.12.2019 г. П. е преназначен на длъжността „***“ в район Д.
/допълнително споразумение №ВиК-4869-1/03.12.2019 г. на лист 78 от делото
на ДРС/.На същия е отправено предложение №ВиК-1230/29.04.2022 г. /на
лист 65 от делото на ДРС/ от работодателя за прекратяване на трудовото му
правоотношение на основание чл.331 от КТ-по инициатива на работодателя
срещу заплащане на обезщетение,връчено на ищеца на 09.05.2022 г.,но
очевидно същото не е прието от П. по смисъла на чл.331 ал.1 изр.2 от
КТ.Тогава със заповед №РД-03-35/12.05.2022 г. същият е командирован от
работодателя си за периода от 13.05.2022 г. до 11.06.2022 г. вкл. в р-н Б. /лист
8 от делото на ДРС/.Със заповед №РД-03-75/26.10.2022 г. на изпълнителния
директор на ответното дружество е утвърдено ново щатно разписание на
дружеството,считано от 26.10.2022 г.,на основание решение на Съвета на
директорите на „*** Д.“ АД от 21.10.2022 г. за промяна в структурата на
дружеството.С новото щатно разписание /на листи 36-38 от делото на ДРС/
всички щатни бройки за заеманата от П. длъжност „***“ са премахнати с цел
„оптимизиране работата на дружеството“,като същевременно са разкрити
нови щатни бройки за длъжността „***“.На 31.10.2022 г. П. П. подава
заявление вх.№ВиК-3227/31.10.2022 г. за преназначаването му на
новосъздадената длъжност „***“.По силата на допълнително споразумение
№ВиК-1942-1/31.10.2022 г. /на лист 69 от делото на ДРС/,за което не е
спорно,че е подписано от П. едва на 21.11.2022 г. /в тази насока и изложеното
от ответното дружество в отговора на исковата молба/,ищецът е преназначен
6
на новата длъжност,като е включена клауза със срок за изпитване от шест
месеца в полза на работодателя.Само седем дни след подписване на
допълнителното споразумение от П. със заповед на изпълнителния директор
на дружеството-работодател №ЛС-05-1604/29.11.2022 г.,връчена на
работника на 30.11.2022 г.,трудовото правоотношение с ищеца е прекратено
на основание чл.71 ал.1 от КТ.
Горната хронология на събитията в периода от април 2022 г.
нататък,обективирана в изброените писмени документи,недвусмислено сочи
на поведение на работодателя,изразяващо се в стремеж ищецът П. П. да бъде
уволнен.Това желание прозира от всяка крачка в действията на
изпълнителния директор.Първо на 29.04.2022 г. е предприет опит за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца като заемащ длъжността
„***“ на основание чл.331 от КТ-по предложение на работодателя срещу
изплащане на обезщетение.След като става ясно,че П. няма да приеме
предложението,работодателят на 12.05.2022 г. го командирова за
максималния срок от 30 дни по чл.121 ал.1 от КТ в друго населено място
извън мястото на постоянната му работа.На 21.10.2022 г. СД на АД взема
решение за цялостно съкращаване на заеманата от ищеца длъжност „***“ и на
26.10.2022 г. е утвърдено новото щатно разписание,с което горната длъжност
е изцяло премахната,но е създадена длъжност „***“.Доводът на
работодателя,че,ако действията му са били с единствена цел да уволни П.,е
можел да прекрати трудовото правоотношение с последния още тогава на
основание чл.328 ал.1 т.2 предл.2 от КТ-поради съкращаване на щата,но не го
сторил,а му предложил преназначаване,е необоснован.За него уволнението на
ищеца на това основание е много по-трудно и с негативни за работодателя
последици.Видно от удостоверението на лист 56 от делото на ДРС,от август
2017 г. до 29.11.2022 г. П. П. е бил член на СО на КНСБ в
предприятието.Същият се е ползвал от закрилата при уволнение по чл.333
ал.4 от КТ.Според цитираната разпоредба когато това е предвидено в
колективния трудов договор,работодателят може да уволни работник или
служител поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на
работата след предварителното съгласие на съответния синдикален орган в
предприятието.Такова изискване е предвидено в отрасловия КТД,сключен на
05.11.2020 г.,за който не е спорно,че е бил действащ към процесния период,а
именно клаузата на чл.78 регламентира,че работодател може да прекрати
7
ТПО с работник/служител-член на синдикатите /страна по КТД/ при
съкращение в щата след предварително писмено съгласие на ръководството
на съответния синдикат в предприятието.Освен горното при уволнение
поради съкращаване на щата работодателят дължи на работника/служителя и
обезщетение по чл.222 ал.1 от КТ,а при неспазване на срока на
предизвестието и обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ.Очевидно уволнение на
това основание е финансово неизгодно за работодателя,а и трудно предвид
необходимостта от съгласие на СО.
След получаване на яснота,че трудно ще реализира спрямо ищеца
процедурата по уволнение на основание чл.328 ал.1 т.2 предл.2 от
КТ,работодателят предприема действия по прекратяване на трудовото
правоотношение на основание,което предвижда възможно най-облекчения за
него ред.С премахване на длъжността „***“ ищецът П. е принуден от
обстоятелствата да подаде заявление за преназначаването му на „новата“
длъжност-„***“,като с допълнителното споразумение за преназначаването му
е включена и клаузата със срок за изпитване в полза на работодателя.П.
подписва споразумението на 21.11.2022 и само няколко дни след това
работодателят веднага се възползва от правото си да прекрати трудовото
правоотношение преди изтичане на срока за изпитване.
Според константната съдебна практика не е допустимо и
законосъобразно сключване на споразумение за изменение на трудовото
правоотношение по чл.119 от КТ чрез включване на клауза със срок за
изпитване,когато работникът/служителят продължава да изпълнява
предишната си трудова функция /така решение №350/29.10.2014 г. по гр.д.
№2458/2014 г.,IV г.о.,ГК на ВКС;решение №27/25.02.2014 г. по гр.д.
№2868/2013 г.,IV г.о.,ГК на ВКС;решение №344/29.11.2011 г. по гр.д.
№1407/2010 г.,III г.о.,ГК на ВКС;решение №338/27.09.2011 г. по гр.д.
№64/2011 г.,IV г.о.,ГК на ВКС;решение №765/11.01.2011 г. по гр.д.№228/2010
г.,III г.о.,ГК на ВКС;решение №366/28.04.2010 г. по гр.д.№1023/2009 г.,IV
г.о.,ГК на ВКС/.По правило договорът със срок за изпитване се
сключва,когато работникът/служителят постъпва първоначално на работа при
съответния работодател,като по изключение може да бъде сключен и при
съществуващо трудово правоотношение,но само когато по реда на чл.119 от
КТ е съществено променена трудовата функция на работника/служителя.В
8
случая старата длъжност „***“ и новата „***“ нямат съществени отлики
откъм съдържание на трудовата функция,а и последното е резонно,доколкото
при цялостно премахване на трудовата функция „***“ от щатното разписание
на дружеството функциите от нейното съдържание логично следва да бъдат
поети от друга длъжност.При сравнение между длъжностните характеристики
за двете цитирани длъжности /на листи 33-34 и 40-42 от делото на ДРС/
съществени разлики не се откриват.И по двете основната дейност е
ръководство,организация и координация на ***,контрол върху
отстраняването на аварии,контрол върху изразходването на
материали,механизация и транспорт,контрол на работата по почистването и
поддържането на *** и пр.В характеристиката на „***“ се набляга словесно
на ръководните и организационни функции на длъжността,докато в
характеристиката на „***“ словесно повече се акцентира на практическо
участие в самата пряка физическа дейност по отстраняване на ***,санитарен
контрол,строителни работи и пр.,но макар и завоалирано в р.ІІ,т.1,2,3,11,12 от
длъжностната характеристика е посочено,че „***“,т.е. и тази нова функция
има същите ръководни и организационни функции по отношение на
останалите **** в групата.Че не е налице разлика между двете трудови
функции се удостоверява категорично и с показанията на свидетелите С. С. и
З. М.,бивши служители в дружеството.Същите споделят,че работата на П. и
на двете длъжности била еднородна-организация и ръководене при
отстраняване на аварии и други дейности.Дори и горните свидетели да не са
безпристрастни поради факта,че също са били уволнени,техните показания
съдът възприема като достоверни,тъй като съответстват на съдържанието на
представените по делото длъжностни характеристики за двете длъжности.
Тъй като в случая работодателят е бил наясно,че предварителната
закрила ще усложни съществено уволнението по чл.328 ал.1 т.2 от КТ до
степен да го направи невъзможно,е решил да предприеме уволнение по чл.71
ал.1 от КТ,което е най-безпроблемно за него,тъй като не се изисква отправяне
на предизвестие,мотивиране на уволнението,съблюдаване на закрилата по
чл.333 от КТ и заплащане на обезщетения на работника по чл.220 ал.1 и
чл.222 ал.1 от КТ.За да се осъществи уволнение на основание чл.71 ал.1 от КТ
обаче,е следвало първо да се сключи трудов договор със срок за изпитване в
полза на работодателя,което е било възможно само при преназначаване на
ищеца П. на напълно нова длъжност.Това е наложило премахването на
9
длъжността „***“,което е заставило П. да подаде заявление за преназначаване
на длъжност „***“ и сключване на допълнително споразумение за нея.
Клаузата за срок за изпитване е недействителна поради заобикаляне на
закона,когато с нея се цели не проверка на годността на работника за
изпълняваната работа,а прекратяване на договора с работника по облекчения
за работодателя ред на чл.71 ал.1 от КТ по причини,които не са свързани с
изпълняваната работа /така решение №118/04.06.2015 г. по гр.д.№6968/2014
г.,III г.о.,ГК на ВКС/.В случая съдът намира за безспорно,че клаузата за срок
за изпитване не преследва типичната й и позволена от закона цел да провери
годността на ищеца за трудовата функция „***“.На първо място предходната
и „новата“ длъжност са идентични по съдържание,поради което за втората
идентична длъжност изпитване не е било необходимо.Трудовото
правоотношение на ищеца за длъжността „***“ е прекратено от работодателя
със заповед,издадена на осмия ден след подписване на споразумението от
ищеца,респ. на деветия ден от подписването му е настъпил ефектът на
прекратяването с връчване на заповедта на 30.11.2022 г.Едва ли за тези
няколко дни работодателят може обосновано да прецени дали работникът е
годен за работата.Бързото прекратяване на договора дни след
преназначаването на новата длъжност е показателно за липсата на намерение
и необходимост за работодателя да изпитва качествата на ищеца.Очевидно
допълнителното споразумение със срок за изпитване е сключено с
единствената цел-последващо уволнение на ищеца по облекчен за
работодателя ред.Налице е заобикаляне на закона,когато забранена от закона
цел се постига с позволени средства;когато,макар от външна страна правната
форма да е спазена,целта е чрез нея да се постигне непозволен или забранен
от закона резултат.Следователно клаузата за срок за изпитване,включена в
трудовия договор между страните по делото при формално спазени
изисквания по чл.70 от КТ,е недействителна поради заобикаляне на
закона,защото с привидно законни средства се постига неправомерен
резултат-прекратяване на трудовото правоотношение по облекчен за
работодателя ред и в ущърб на работника по причини,които не са свързани с
изпълняваната работа.
Недействителността на клаузата за изпитване обосновава основателност
на иска по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна на уволнителната заповед като
незаконосъобразна.Уволнението е незаконно,защото е осъществено на
10
основание чл.71 ал.1 от КТ-от работодателя преди изтичане на срок за
изпитване,която клауза за изпитване е недействителна.При това положение
основанието за прекратяване на ТПО по чл.71 ал.1 от КТ е неприложимо и
атакуваното уволнение на това основание е незаконно.Освен това
уволнението е незаконно поради реализирането му вследствие злоупотреба от
страна на работодателя с правото на уволнение в нарушение на разпоредбата
на чл.8 ал.1 от КТ.Такава злоупотреба е налице,когато се установи,че
единственото желание на работодателя при ползване на законово допустими
средства е постигане на една-единствена цел-прекратяване на трудовия
договор с конкретен работник,която цел не би могло да се постигне по друг
начин или резултатът би се забавил,оскъпил или предполага сбъдване на
друго условие,което работодателят не желае или не може да изпълни
/решение №130/14.07.2016 г. по гр.д.№150/2016 г.,IV г.о.,ГК на
ВКС/.Настоящата хипотеза покрива понятието злоупотреба с право на
уволнение от страна на работодателя.В този смисъл искът по чл.344 ал.1 т.1
от КТ е основателен и правилно е уважен от районния съд.Основателен е и
обусловеният от него иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищеца
на заеманата от него преди уволнението длъжност.Първоинстанционното
решение,с което исковете са уважени,е правилно и следва да бъде
потвърдено,вкл. в частта,с която ответното дружество е осъдено да заплати на
ищеца на основание чл.78 ал.1 от ГПК сторените от него в
първоинстанционното производство разноски,респ. на основание чл.78 ал.6
от ГПК по сметка на ДРС дължимата държавна такса по двата уважени иска.
И двете страни са претендирали разноски,сторени от тях във въззивната
инстанция.Въззивникът и ответник по делото „В и К Д.“ АД няма право на
разноски поради уважаване на исковете срещу него.На основание чл.78 ал.1
от ГПК с оглед изхода от спора право на разноски за настоящата инстанция
има ищецът по делото и въззиваем П. П..На същия следва да се присъдят
разноски в размер на 936 лв адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС,уговорено
и изплатено в брой при подписване на договора за правна защита и
съдействие от 12.06.2023 г. на лист 29 от делото на ДОС.Възнаграждението
не е прекомерно и съвпада с размера на минималното адвокатско
възнаграждение по Наредба №1/09.07.2004 г..Според чл.7 ал.1 т.1 от Наредба
№1/09.07.2004 г. по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа
възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна
11
заплата за страната към момента на сключване на договора за правна
помощ.Към този момент минималната работна заплата е 780 лв.При
начисляване на основание §2а от ДР на Наредбата на 20% ДДС върху
възнаграждение от 780 лв минималното адвокатско възнаграждение за една
инстанция по такива дела е 936 лв,колкото е заплатил въззиваемият П..
Водим от гореизложеното,Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №250/30.03.2023 г. по гр.д.№3753/2022 г. на
Д.кия районен съд.
ОСЪЖДА „*** Д.“ АД със седалище и адрес на управление
гр.Д.,***,ЕИК *** да заплати на П. Й. П. с ЕГН ********** от гр.Д.,***
сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на
936 лв /деветстотин тридесет и шест лева/ адвокатско възнаграждение с
вкл.ДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните в едномесечен
срок от обявяването му,т.е. от датата 28.06.2023 г.,пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12