Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
14.07.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в публичното заседание на дванадесети
юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при секретаря Светла Атанасова
и с участие на прокурор М.Славчева от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като
разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 122
по описа за 2023г.
на Административен съд -
Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е въз
основа на касационна жалба
от Началника на РУ Нови пазар
при ОД на МВР - Шумен, депозирана чрез пълномощник и процесуален представител гл. юрисконсулт И.С.,
срещу Решение № 62/04.05.2023г., постановено
по АНД № 20233620200110 по описа за 2023г. на Районен съд – Нови пазар. С обжалвания съдебен акт е отменено Наказателно
постановление № 22-0307-001156/21.01.2023г., издадено
от Началник на РУ при ОД на МВР – Шумен, РУ Нови пазар, с което на Д.Г.А. ***, за
нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл.182, ал.1, т.6 от е наложено административно наказание «глоба» в размер на 700,00 лева и «лишаване
от право да управлява МПС» за срок от 3 месеца.
В жалбата
се навеждат доводи за незаконосъобразност
на атакуваното решение, по същество
свеждащи се до издаването му в нарушение на материалния
закон. Касаторът заявява,
че като е приел за нищожен приложеният по делото Протокол от 10.09.2019г. за поставяне
на пътни знаци Д11 и Д12, съдът е излязъл извън предмета на делото по ЗАНН.
Счита, че въпросите относно материалната и процесуална законосъобразност на плановете за устройство на територията
или план за организация на движението, следва да намерят своето решение
по реда на АПК, между надлежните
страни, а не в настоящото
производство. В касационната жалба
се изразява несъгласие и с
извода на съда за процесуално
нарушение на чл.34, ал.3 от ЗАНН. Изтъква се, че събраните по делото доказателства установяват по несъмнен начин, че нарушителят не
е намерен, тъй като е бил извън границите на страната, с оглед на което са били налице
предпоставките на чл.43, ал.6 от ЗАНН за спиране на производството и това обстоятелство е достатъчно, независимо от липсата
на нарочен акт за спиране. Възобновяването на производството
отново не е направено с изричен акт, но с връчване на
АУАН, същото следвало да се
счита за възобновено. С оглед на това наказателното
постановление е издадено в рамките
на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН и не са били налице предпоставките за прекратяване на производството, както неправилно е приел районният съд. Въз основа на изложените в касационната жалба аргументи се отправя искане за отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение, с което
наказателното постановление да бъде
потвърдено. В съдебно
заседание касаторът се представлява
от гл.юрисконсулт И.С., която
заявява, че поддържа жалбата и на посочените в нея основания настоява решението да бъде отменено и да
се потвърди наказателното
постановление. В условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност на претендираните
разноски.
Ответната страна Д.Г.А. ***, действащ чрез упълномощен процесуален представител адв.В.С.от АК - Варна депозира писмено възражение
против касационната жалба, в което излага подробни
аргументи, обосноваващи правилност на обжалваното съдебно решение, въз основа на които моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на
разноски.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура изразява
становище, че жалбата е процесуално
допустима, а разгледана по същество
е неоснователна. С оглед на
това предлага решението на районния съд да бъде оставено
в сила.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка
на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена
от надлежна страна - участник във
въззивното производство, в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните
жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от
АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната
проверка до посочените в жалбата
пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото
касационно производство, съдът
намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
Предмет на касационно
оспорване е решение на районния
съд, с което е отменено Наказателно постановление № 22-0307-001156/21.01.2023г., издадено от Началник на РУ при ОД
на МВР – Шумен, РУ Нови пазар. Съдът е приел, че наказателното постановление се
явява незаконосъобразно, тъй като същото е издадено след изтичане на преследвателската давност по чл.34, ал.3 от ЗАНН. В тази
насока е констатирал, че АУАН е съставен на 16.05.2022г., а наказателното
постановление е издадено на 25.01.2023г., т.е. след изтичане на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Върху акта, приложен към делото, няма положена резолюция за спиране на
производството. В справката за нарушител също липсвало отбелязване за издаден
нарочен акт – мотивирана резолюция за спиране. Според мотивите на съдебното решение
спирането на административно наказателното производство става с изричен акт на
административно наказващия орган, както и с изричен акт компетентният орган
следва да се произнесе по възобновяването на спряно производство. Липсата на
нарочен и при това мотивиран акт за спиране на производство е пречка съдът да
прецени кога и на какво основание е било извършено такова и дали е имало
основание за неговото постановяване. Издаването на нарочен акт за спиране на
административно наказателното производство е от значение и с оглед преценка
каква част от вече започналия срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е изтекла до момента
на спиране на производството и каква част от него остава след неговото
възобновяване. Предвид липсата на постановен акт за спиране на административното
производство, както и за възобновяване на същото, съдът е счел, че не е налице
спиране на производството по реда на чл.43, ал.6 от ЗАНН, респективно
наказателното постановление е издадено след изтичане на срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, което обуславя неговата незаконосъобразност.
Като самостоятелно основание за
отмяна на процесното наказателно постановление, въззивният съд е посочил, че не е налице съставомерно деяние, тъй като пътни знаци Д11 и Д12 са незаконосъобрано поставени в участъка от път I-2 при км.
133+235, поради което те не пораждат задължения за водачите на МПС-та в този
пътен участък да се съобразяват с правилата за движение в населено място.
По мотивите,
изложени в касираното
решение, въззивният съдът е
отменил наказателно постановление и е прекратил
административно наказателното производство, образувано против Д.Г.А. с АУАН с бл.
№154478/16.05.2022г.
Шуменският административен
съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият
състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол,
като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.
За да постанови решението си, Районен съд - гр.Нови пазар
е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното
производство, което е спомогнало
делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Решението се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни
разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила.
Настоящата съдебна
инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения за незаконосъобразност на наказателното
постановление, поради издаването
му след изтичане на шестмесечния давностен срок по
чл.34, ал.3 от ЗАНН. Цитираната разпоредба
сочи, че образуваното административно наказателно производство се прекратява,
ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. В случая по делото
липсва спор досежно факта,
че от датата на съставяне
на АУАН до датата на издаване
на наказателното постановление са
изтекли повече от шест месеца. Видно от материалите е,
че АУАН е съставен на 16.05.2022г., а наказателното постановление е издадено
на 25.01.2023г. Спорът се свежда
до това налице ли е спиране на производството, извършено след съставяне на АУАН,
каквато възможност предвижда чл.43, ал.6 от ЗАНН. Касационният
състав намира за правилно решението на въззивния съд, че предвид липсата на каквито и да е доказателства за постановен акт за спиране на
административно наказателното производство, следва да се приеме, че в настоящия
случай не е била приложена разпоредбата на чл.43,
ал.6 от ЗАНН, като изцяло споделя изложените мотиви и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.
С депозираната касационна жалба не се представят нови доказателства,
а и не се твърди, че е издаден
акт за спиране на производството.
Излагат се единствено аргументи, че са били налице предпоставки, обуславящи спирането. Релевираните от касатора доводи са относими единствено
при преценка за законосъобразността
на постановен акт за спиране
на производството. В този
случай ще подлежат на установяване
обстоятелствата, свързани с
невъзможността да бъде
намерен нарушителя, дори и след щателно
издирване, в каквато насока са посочените
от касатора доказателства
за продължително отсъствие
на лицето. В настоящия
случай, при липсата на постановен
акт за спиране, същите се явяват ирелевантни за правния спор.
Категоричното несъгласие
на административно наказващия орган с мотивите на съдебния акт досежно необходимостта от постановяване на изричен акт за спиране на производството, не кореспондира с приложимите законови разпоредби. Както правилно е отбелязал районният съд, нормата на чл.43, ал.6 от ЗАНН указва, че когато нарушителят не може да бъде намерен, това се отбелязва в акта и «производството
се спира». Граматическото тълкуване на разпоредбата сочи,
че след установяване на невъзможност
лицето да бъде намерено, следва постановяване на акт, с който производството да бъде спряно. Законодателят
е употребил израза «производството
се спира», т.е. необходимо е постановяване
на нарочен акт, а не «производството
спира», в който случай спиране на срока би настъпило въз основа на констатацията за ненамиране на нарушителя.
Нарочен акт за спиране на производството следва и с оглед преценката на това каква част от вече започналия да тече срок със съставяне
на АУАН е изтекъл до момента на спиране
на производството. Времето,
през което е
административно наказателното производство е било спряно, не влияе върху срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН, затова
е от съществено значение по несъменен
начин да бъде установено началото на този срок, поставено с акта за спиране на производството и неговия край, съобразно акт за възобновяване на
производството. Срокът, който е изтекъл от възобновяване на административно
наказателното производство до издаване на НП се прибавя към срока, който е
изтекъл от издаване на АУАН до постановлението за спиране на административно
наказателното производство и ако той надвишава шест месеца, тогава следва административно наказателното
производство да бъде прекратено
на основание чл.34, ал.3 от ЗАНН. ЗАНН предписва с императивни норми задължителни правила, по които следва да
се реализира административно наказателното производство като гаранция за
неговото законосъобразно протичане, при съблюдаване процесуалните права на
засегнатите правни субекти. В случая, независимо от факта, че АУАН не е бил
връчен на нарушителя, поради ненамиране на същия, предвид
липсата на нарочен акт за спиране на административно наказателното
производство, се налага извод, че не е налице спиране на административно
наказателното производство, поради което наказателното постановление, издадено единадесет месеца след съставяне на АУАН, се явява незаконосъобразно и като е
отменил същото, районният съд е постановил съдебен акт в унисон с приложимите
законови разпоредби.
Касационният състав
не споделя останалите аргументи на въззивния съд за материална незаконосъобразност на наказателното
постановление, поради липса
на съставомерно деяние, аргументирано
с констатация за поставяне на пътен
знак Д11 и Д12 на пътен участък - път I-2, от км
132+235 до км133+420, в нарушение на закона. Всеки водач е длъжен да съобразява скоростта на движение съобразно законовите разпоредби, като съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП за населено място допустимата
скорост на движение е 50 км/ч. Понятието «населено място» за целите на Закона за движение по пътищата, е дефинирано в §65, т.49 от ДР на ЗДвП и гласи, че «населено място» е застроена със сгради територия, при която началото
и краят са обозначени със съответни пътни знаци. Съгласно
чл.113, ал.1 от Наредба №18 oт
23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътен знак Д12 «Край на
населеното място и селищното образувание» се използва
за сигнализиране на мястото, от което престават да важат правилата за движение
в населено място и селищно образувание. Пътните знаци от вида Д11 «Начало на населено място»
и Д12, освен за начало и край на населено място, сочат и за задължението
водачите на МПС да спазват принципното ограничение на скоростта, регламентирано
в чл.21, ал.1 от , без да е необходимо поставяне на друга табела, сочеща на конкретното
ограничение. От анализа на тези разпоредби следва, че
пътните знаци Д11 и Д12 се поставят в началото и края на застроена със сгради територия,
респективно - границите на населеното място по смисъла на ЗДвП са съобразно обозначаването
на населеното място с пътни
знаци за сигнализация на движението по пътищата.
По отношение на ограничението на
скоростта, сигнализирано с пътен знак за начало и край на населено място в процесния участък са приобщени безспорни доказателства по
делото. По делото се установява,
че участъкът, където е извършена контролната дейност е част от републикански
път I-2, но попада в границите на населено място, обозначено със съответните знаци «Д11» и «Д12», а именно от км.132+235 до км. 133+420,
като разделя населеното място на две части. Съдът намира за основателно възражението на
административно наказващия орган, че въпросите относно законосъобразността на поставянето
на пътните знаци са извън предмета на заявения правен спор, доколкото по аргумент от чл.6, т.1 от
участниците в движението следва да съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени
да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните
сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Водачът е могъл и е бил длъжен да
съобрази избора на скорост на управление на превозното средство с въведените
ограничения, произтичащи от навлизането в рамките на гр.Каспичан и след като не
го е сторил е осъществил фактическия състав на нарушението по чл.182, ал.1, т.6
от ЗДвП - превишаване на
разрешената максимална скорост в населено място с над
50 км/ч.
Независимо от изложеното,
доколкото наказателното
постановление е издадено след изтичане
на шестмесечния давностен
срок, считано от датата на съставяне
на АУАН, същото се явява незаконосъобразно и правилно е
отменено от въззивния съд.
В обобщение на гореизложеното съдът приема, че касационната жалба е неоснователна, а Решение № 62/04.05.2023г., постановено по АНД № 20233620200110 по описа
за 2023г. на Районен съд –
Нови пазар, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и
своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на касатора, ОД на МВР – Шумен (в чиято
структура е органът, издал НП) следва
да бъде осъдена да заплати
на Д.Г.А. с ЕГН ********** ***, разноски в размер на 450 (четиристотин
и петдесет) лева, представляващи
договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално
представителство, за което е представен Договор за правна защита и съдействие от
21.06.2023г. Възражението за прекомерност
се явява неоснователно, доколкото адвокатското възнаграждение е в минимален размер.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 62/04.05.2023г., постановено
по АНД № 20233620200110 по описа за 2023г. на Районен съд – Нови пазар.
ОСЪЖДА ОД на
МВР – Шумен да заплати на Д.Г.А. с ЕГН ********** ***, разноски в размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева, представляващи договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.Влязло в
сила на 14.07.2023 г.