№ 607
гр. Пазарджик, 04.04.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело
№ 20255220101047 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:20 часа се явиха:
Молителката Т. В. Д., редовно призована, се явява лично.
Ответникът А. Д. Д., редовно призован, се явява лично и с адв. М.-П.,
редовно упълномощена да го представлява от днес.
МОЛИТЕЛКАТА /лично/: Да се гледа днес делото.
АДВ. М.-П.: Моля да дадете ход на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на делото
от фактическа страна.
МОЛИТЕЛКАТА /лично/: Поддържам подадената молба. Във връзка с
указанията. Те се сбиват на втория етаж. След това слизат на първия при нас и
започва да я рита. Аз минавам между тях и в опита си да ги разтърва той ме
удря с юмрук в лицето. Тя беше долу паднала на пода. Беше сложил едно яке и
ако не бях аз, щеше нея да я удуши. Посягането се изразяваше удар с ръка с
юмрук в лицето. Мисля, че ме удари в лявата страна. Ударът беше с юмрук по
бузата. На 05-ти март, носейки му анцуга, той ми го навъртя на врата и
започна да го затяга. Аз поисках да отворя вратата, той каза: „Няма да
излизаш от тук, само една клечка кибрит и всичко свършва до тук“.
Поддържам всичко, което съм описала в молбата и за двете дати – 04-ти и 05-
ти март. Искам да се разпитат като свидетели съпруга ми и дъщерята. За
миналото лято, когато побоят беше нанесен на мен, тогава викахме полиция.
Водя свидетелите. Други искания нямам.
1
АДВ. М.-П.: Оспорваме изцяло молбата, тази която е получил
ответника. Оспорваме да е оказвано физическо насилие спрямо майката. Той
не е упражнил насилие спрямо майка си. Ние твърдим, че е имало спречкване
между него и майка му, но то се изразява в размяна на реплики, на думи.
Оспорваме и за двете дати да е упражнено насилие, както по отношение на
майката, така и на сестрата. Искаме да бъде разпитан един свидетел – И. П.,
който водим днес и след разпита на свидетелите ще поискаме да бъдат дадени
обяснения от моя клиент. Искането ни е мотивирано, тъй като с получаването
на книжата не сме имали възможност да представим отговор. Тези свидетели,
които ще бъдат разпитани тук, ще изложат факти и обстоятелства, които към
този момент на нас не са ни ясни, затова искаме обясненията да бъдат дадени
след изслушването им.
Съдът докладва делото съгласно мотивирания с Определение №
806/14.03.2025 г. проекто доклад, като счита че същият следва да бъде
допълнен с уточнението, направено в днешното съдебно заседание от ищцата
по молбата, а именно, че на 04.03.2025 г. актът на домашно насилие, описан в
сезиращата съда молба, се твърди да е извършен чрез нанасяне на удар с
юмрук от страна на ответника по лицето, по бузата на молителката, както и да
бъде допълнен със становището на ответника в днешното съдебно заседание, а
именно ответникът оспорва молбата за защита от домашно насилие като
отрича да е упражнил физическо такова спрямо своята майка Т. В. Д..
МОЛИТЕЛКАТА /лично/: Нямам възражения по това, което съда е
описал в молбата.
АДВ. М.-П.: Нямам възражения по доклада и правната квалификация,
както и по уточненията.
Съдът, че изготвеният по делото проекто доклад ще следва да бъде
обявен за окончателен, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА изготвения, с Определение № 806/14.03.2025 г. проекто
доклад за окончателен доклад по делото, ведно с допълнението и уточнението
по него, направено в днешното съдебно заседание в горепосочения смисъл.
Доказателствените искания на страните за допускане до разпит на
свидетели, съдът намира за допустими и относими към предмета на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА двама свидетели при режим на довеждане на ищцата.
ДОПУСКА един свидетел при режим на довеждане на ответника.
СЪДЪТ докладва постъпилите по делото материали:
- справка с вх. № 7641/17.03.2025 г. от гражданско деловодство на РС-
Пазарджик, в която се сочи, че след извършена справка в САС и ЕИСС е
установено, че за страните Т. В. Д., с ЕГН **********, срещу А. Д. Д., с ЕГН
********** има наложени мерки по ЗЗДН по гр.д. № 1047/2025 г. по описа на
2
РС - Пазарджик, както и по гр. д. № 1046/2025 г. по описа на РС – Пазарджик,
със страни - Д. Д. Д., с ЕГН ********** срещу А. Д. Д., с ЕГН **********.
- Справка, с вх. № 7642/17.03.2025, за предоставяне на данни по реда на
Наредба № 14/18.11.2009 г. за лицето А. Д. Д.;
- Справка, с вх. № 7643/17.03.2025, за предоставяне на данни по реда на
Наредба № 14/18.11.2009 г. за лицето Т. В. Д.;
- писмо с вх. № 7869/18.03.2025 г. от РС-Пазарджик, с което е
представена справка за съдимост на лицето А. Д. Д.;
- писмо с вх. № 7870/18.03.2025 г. от РС-Пазарджик, с което е
представена справка за съдимост на лицето Т. В. Д.;
- писмо от ДПБ – Пазарджик, с вх. № 8056/20.03.2025 г., с което
уведомяват съда, че страните по делото не са били хоспитализирани в ДПБ –
Пазарджик.
МОЛИТЕЛКАТА /лично/: Да се приемат всички докладвани документи.
АДВ. М.-П.: Запознати сме с постъпилите материали. Да се приемат. Да
се приемат и представените преписи на писмени документи със сезиращата
съда искова молба.
Настоящият съдебен състав намира, че представените преписи на
писмени документи със сезиращата съда молба, както и горедокладваните
материали, са допустими и относими, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените преписи
на писмени документи с исковата молба, както и горедокладваните материали,
ведно с приложените към тях писмени документи.
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Д. А. Д. – роден на 20.09.1957 г. в гр. Септември, живущ в гр.
Септември, българин, български гражданин, женен, неосъждан, съпруг съм на
Т. и съм баща на ответника.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може да
откаже да дава свидетелски показания.
СВИД. Д.: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Д.: На 04.03.2025 г. вечерта се чува шум на втория етаж, ние с
бабата гледаме долу телевизия. Дъщерята е легнала горе в едната стая. Аз не
знаех. Викам „горе се сглобява нова спалня". Ние с бабата спим на първия,
даже и синът спи на първия, защото няма къде. Горе никой не живее. Горе се
купува нова спалня. Чува се шум. Ние сме правили ремонт, който синчагата
иска да го пали и да го троши. Жената вика „Ще ида да видя какво става
горе“. Викам „Недей“. Обаче, добре, че отиде. Чува се шум, той е побарал
3
дъщеря ми, ще видите колко е яка. Тряска й главата в стената – шамар й бил
ударил, това е пълна лъжа. По краката имаше кръв, на двете колена отдолу. И
аз имам коксартроза, той ги знае тези работи, и ме пита защо лежа. Аз не
можех да стана тогава, имах криза и си замълчах. Дъщерята бяга надолу и там
какво става аз не знам. Като влезна дъщерята, бяга в нашата стая и той след
нея. Тя се беше уплашила много, главата я болеше. Аз викам лягай при мене. С
всичкия си акъл пратих жената да спи при сина ми в другата стая, за да го
следи какво прави. В тоя момент той не я закачаше. Аз не съм видял кога я е
ударил, защото и тя не казва. Нали той е любим син и тя реве и нищо не казва.
На другия ден през нощта към 2 часа ставам да пикая, обаче се чува шум в
коридора, а той от портмантото всички дрехи пред моята врата, където ние
спим с дъщерята. Ние не сме спали цяла нощ де. Жена ми беше в коридора и
той не й дава да мръдне никъде. Хвърля се всичко от портмантото пред
вратата. Тя е стара врата. Ставам аз, отварям вратата за тоалетната, а тоя
господин отворил там, където спят с майка му, аз го видях ама се правя на щур
и нищо не прави, не закача. И на другата сутрин, дъщерята я е страх, аз я
закарах на гарата да си лови влакове за някъде, и като се върнах, жената
имаше червено около гушата, ама пак не казва. Това го научих впоследствие.
Това е на 05-ти към обяд някъде. Като се върнах от гарата видях, че й е
червено. Той е манипулатор и през нощта говореше на жената нещо като
„няма да мърдаш“. На 04-ти и 05-ти март, не само на жената и мен плаши. За
къщата общо ще кажа, че ни плаши всеки ден. Мен щял да ме спъне, да ме
трепе. Той е на моменти. Синът ми не е видял децата от 02-ри януари камо ли
да помага финансово. Пържолки, биричка може да пие – цигарки и кафе. През
юли месец миналата година съм ставал свидетел на акт на домашно насилие и
тогава викахме полиция. Неговото дете – моят внук има астма и се качихме
към Юндола, вечерта се връщаме и той седнал под асмата, тя пак не каза
нищо. Сега е заключил горе банята с тоалетната, тя и без това не работи, обаче
не можем да видим дали са спрени крановете.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Д. Д. Д. – родена на 24.10.1995 г. в гр. Пазарджик, живуща в гр.
Септември, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана,
молителката ми е майка, а ответника - брат.
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може да
откаже да дава свидетелски показания.
СВИД. Д.: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. Д.: На 04.03. вечерта бях си легнала вкъщи, на втория етаж. Брат
ми преди това ми беше звъннал през деня ме беше питал дали ще съм в
Септември. Аз му казах – да. По принцип една от стаите, функционира вкъщи
4
на първия етаж и аз да не спя в една стая с него, отидох на втория етаж. Знаех
горе долу кога ще се прибере вечерта, около 9.30-10.00 ч. Аз си легнах и към
10.00-10.30 ч. тъкмо се унасях, чух шум долу в стаята, в която той трябваше да
спи. След това се качи горе по стълбите и започна да бута някакви предмети
във вратата, която беше на стаята, в която спах. Чувам шум, все едно се
залоства вратата отвън, за да не мога да излезна. Аз отварям вратата и
предметите започват да се хвърлят по мен. Взима мои вещи през това време и
ги хвърля през прозореца. На 04-ти вечерта се случи инцидент с мен, а на
другия ден сутринта брат ми започна да души и майка ми. Това на 04-ти боят е
върху мен. Слизаме долу, той хвърля мои предмети през прозореца на горния
етаж, слизаме долу, взима ми телефона, за да не се обадя в полицията и
влизаме в коридора на първия етаж пред стаята, в която спят майка ми и баща
ми. Майка ми излиза на вратата. Той започва да си играе с телефона, все едно
ще ти го дам – няма да ти го дам. Телефонът си го сложи в джоба. Аз тръгнах
да си взимам телефона, той се дръпна назад, анцуга му се скъса и оттам
започна да ме удря с юмруци в лицето. Започна да ме удря с юмруци в лицето
като ми каза „Дай ми парите“, защото ми беше дал 1000 лв. на заем. Оттам ме
хвана за врата с бицепса и предмишница и започна да ме души, пред майка
ми. Тя започна да вика, опита се да ни разтърве, не успя. Започна да я скубе
нея. Хвана я за косата, започна да я скубе. Оттам аз паднах на земята, взе едно
яке и продължи да ме души. Бях на колене. Имах съответните белези по тялото
си. Започна да ме души. След това отидох в стаята при баща ми, защото той
започна да ме привиква да се разберем на четири очи. Беше много агресивен.
Имаше един поглед в очите му, който беше много страшен. Майка ми отиде в
другата стая при брат ми да го успокои и да стоят двамата. Тогава не звъннаха
на полицията нашите. И след това в коридора, вечерта, започна да блъска
предмети и да затрупва вратата на стаята, в която бяхме с баща ми, с якета и
каквото и да е. Имаше заплахи към нас, че ще запали къщата и ще убие баща
ми. Той ми пишеше заплахи, беше ми пратил едно бесило, че ще се самоубива.
Тези неща ги има. Полицията взеха тези неща. Това за запалването съм го
чула, то не е било само веднъж. Не си спомням точна дата. Майка ми на
другия ден ми каза, когато я е душел й е казал, че къщата е била на една
клечка кибрит, че ще запали къщата. На 04-ти това се случва вечерта. На 05-ти
аз си тръгвам и отивам при моята психоложка, защото бях много стресната,
бях в шок. За първи път ми се случва брат ми да ме пребива и имах нужда от
помощ. Тогава баща ми каза, че не е звъннал на полицията, защото го е било
страх. Отивам при психоложката. Тогава той ми беше звънял точно преди
психоложката. Чухме се с него по телефона и той ми казва „Дай ми парите“,
не ме попита как съм. Брат ми е звъннал на майка ми, тя е била в другата стая,
майка да даде анцуг на брат ми, за да тича. Майка ми е отишла в другата стая,
той е взел анцуга, увил й го е около шията и го е стягал. Държал е вратата и й
е казал, че няма къде да ходи – това е станало на 05-ти март към 11 часа.
Майка ми ми го каза това.
Брат ми взе моя телефон и на майка ми телефона, за да не звънна на
5
полицията. На 05-ти отидох при психоложката. Това за първи път ми се
случва. На 04-ти не съм видяла брат ми да удря майка ми, но съм виждала
друга ситуация, в която той я е блъскал. По отношение на майка ми тя ми е
съобщавала, че я е плюел, че я е стискал за бузите. Агресивно поведение
срещу майка ми съм виждала, но физическо – не. Да троши наоколо и да
заплашва с физическо насилие.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
И. Г. П. – роден на 27.10.1991 г. в гр. Септември, живущ в гр. Септември,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, без родство и служебни
правоотношения със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. П.: Той ми се обади преди една седмица, но не знам конкретните
дати. Каза, че са му повдигнати обвинения, на които не повярвах, защото го
познавам. Той беше притеснен, нормално е. То и аз се притесних. Каза, че го
обвиняват в насилие, което аз за толкова години не съм виждал в него. Аз съм
му приятел, съученик. Познавам го близо 20 години. През това време не е
упражнявал насилие спрямо някого, не се е държал агресивно. Той не
употребява алкохол. С А. поддържаме връзка, но той като работи в по-далечен
град – по телефона, но лятото бях в Павел баня и се виждахме, тъй като аз
работя тук и физически е по-трудно да се виждаме. Независимо, че се
виждаме два или три пъти в годината, поддържаме връзка по телефона.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
МОЛИТЕЛКАТА /лично/: Нямам искания.
АДВ. М.-П.: Желанието на моя клиент е даде обяснения.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Тези твърдения не отговарят на истината. На
04-ти се прибрах по-късно, защото бях с влака. На първия етаж очаквах да
видя сестра ми, но я нямаше. Качих се на втория етаж, защото най-вероятно е
там. Понеже й бях дал пари на заем. Щеше да започва работа при мен. Аз
всичко възможно съм направил. И преди сме работили заедно. Нямаше работа
от един месец и ме беше помолила да я поддържам през това време. Аз казах
„няма проблем“, но също ме избягваше през този един месец. Отидох да видя
какво става, просто да се видим, защото не можехме да се засечем. Започнах
да я питам, защо ме отбягва, все пак съм й дал пари, кога смята да започва
работа, чакам я, аз не мога четири човека да изхранвам, имам деца. Разменили
сме си обиди и тя изпадна в истерии и се засили към мен със заплахи, че ще
повика полиция. При което, за да няма излишни ескалации на нещата, взех
телефона и на слезнах надолу, с надеждата да се успокои и на следващия ден
да говорим, както и преди сме имали спорове. Тя явно се беше засилила
6
надолу по мен и в коридора вече ме застигна и понеже нейният телефон ми
беше в джоба ми, ме хвана за анцуга и започна да дърпа, за да го вземе. Оттам
се включи и майка ми, защото чу от първия етаж и ме хвана за другата страна.
И двете заедно ме дърпаха. Панталонът започна да се къса и аз клекнах на
земята. Опитвах се да се измъкна, при което накрая ударих един шамар на
сестра ми. Тя се разплака, отиде при баща ми и след това седнахме да
поговорим и се разбрахме те да спят в тази стая - тя с баща ми, а аз с майка ми.
Това е накратко. На следващия тя беше заминала за някъде и не съм я виждал.
На 05-ти това изобщо не се е случвало.
МОЛИТЕЛКАТА /лично/: Нямам искания. Да се приключи делото.
АДВ. М.-П.: Нямам други доказателствени искания. Моля да
приключите делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
МОЛИТЕЛКАТА /лично/: Госпожо Съдия, А. да поеме някаква
отговорност, защото това не е моят син. Да се уважи молбата за защита от
домашно насилие. Искам да няма повече агресия. Искам спокойно да живея,
без заплахи. Пет дни е на Павел баня, два дена дойде в Септември – само
заплахи, само разправии.
АДВ. М.-П.: Уважаема госпожо Председател, считам, че подадената
молба е неоснователна. От събраните гласни доказателства в днешното
съдебно заседание, аз поне, а предполагам и Вие, когато прочетете подробно
показанията на двамата свидетели Д. Д. и Д. Д., не се установи по безспорен
начин те да са били свидетели на упражнено насилие спрямо майката. Техните
показания са противоречиви. Докато бащата казва, че първо е чул шум горе,
дъщерята казва, че първо чула шум долу. Никой един от двамата не е пряк
свидетел на насилие върху майката. Много често се случва в семействата да се
случват конфликтни ситуации, в които членове на семейството си разменят
обидни думи и както те се чувстват жертва на домашно насилие, така и моят
клиент по същия начин изпитва същите чувства, защото смята, че спрямо него
с повалянето му на земята, късането на анцуга му, отправянето на обидни
думи от баща му и сестра му също са акт на домашно насилие спрямо него.
Отделно от това, има разминаване още един път в действията им, тъй като ако
той е взел телефона на сестрата, майката и бащата са били с телефонни
апарати и по всяко едно време биха могли да потърсят защита от
полицейските органи. Мотивът, че ги е било страх и били стресирани, не
кореспондират с житейския опит, който имат, защото няма по-сигурно от това
да потърсиш защита от полицията, които автоматично могат да преустановят
всеки един акт на домашно насилие. Ако твърдените актове на домашно
насилие са се случили на 04-ти и 05-ти март, те са се обърнали към полицията
доста по-късно, едва на 14-ти март, а през това време А. не е бил в Септември,
7
нито пък е могъл да ги възпрепятства или да възпрепятства обаждането им в
полицията. За мен тук се касае за семеен конфликт, който може да бъде
разрешен по съвсем друг начин, без да се стига до крайни мерки. Още повече
актовете на домашно насилие не са доказани.
СЪДЪТ обявява устните състезания за приключени.
СЪДЪТ обявява на страните, че ще се произнесе с решение на
09.04.2025 г., от която дата тече седмодневния срок за въззивно обжалване на
съдебното решение пред Окръжен съд - Пазарджик.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:07
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
8