РЕШЕНИЕ
№ 433
гр. Перник, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:РОМАН Т. НИКОЛОВ
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500382 по описа за 2021 година
С Решение № 56/11.02.2021г., постановено по гр.дело № 324/2019г., Трънският
районен съд е признал за установено по отношение на Р. Ж. Б., ЕГН: **********,
адрес: **********, че дължи на „Първа Инвестиционна Банка“ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ №37, сумата в
размер на 14 445.81 (четиринадесет хиляди четиристотин четиридесет и пет лева и
осемдесет и една стотинки) лева, както следва: 5000.00 (пет хиляди) лева - главница по
Договор за издаване на кредитна карта № ***, изменен и допълнен с анекс от *** и
анекс от ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2018г. до
изплащане на вземането; 9 346.81 (девет хиляди триста четиридесет и шест лева и
осемдесет и една стотинки) лева - договорна лихва, начислена за периода от
19.12.2011г. до 17.10.2018 г. включително; 39.00 (тридесет и девет) лева - годишна
такса за поддръжка; 60.00 (шестдесет) лева - разноски за връчване на покана за
предсрочна изискуемост, за които суми е издадена заповед за изпълнение №
47/15.02.2019г. по ЧГД № 31/2019г. по описа на ТРС, като е отхвърлил предявения иск
за сумата от 3 539.90 (три хиляди петстотин тридесет и девет лева и деветдесет
стотинки) лева – непогасена наказателна лихва за просрочени плащания, начислена за
периода от 06.01.2012 г. до 15.11.2018г. включително, като неоснователен и е осъдил Р.
Ж. Б., ЕГН: **********, адрес: **********, да заплати на „Първа Инвестиционна
Банка“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Драган Цанков“ №37, сумата от 785.50 (седемстотин осемдесет и пет лева и петдесет
стотинки) лева – сторени разноски по исковото и заповедното производства, съобразно
уважената част от иска.
С Решение № 68/02.04.2021г. съдът е оставил без уважение молба, депозирана
1
от процесуалния представител на ответника Р. Ж. Б., ЕГН: **********, адв. С.П., за
допълване на решение № 56/11.02.2021г., постановено по гр.дело № 324/2019г. по
описа на ТРС, като е приел, че се е произнесъл по целия предмет на спора и не са
налице основанията по чл. 250 ГПК за допълване на решението.
С Определение № 69/02.04.2021г. съдът е оставил без разглеждане молба,
депозирана от процесуалния представител на ответника Р. Ж. Б., ЕГН: **********,
адв. С.П., за тълкуване на решение № 56/11.02.2021г., постановено по гр.дело №
324/2019г. по описа на ТРС, като е приел, че не са налице предпоставките по чл. 251
ГПК за тълкуване на решението, тъй като същото не е влязло в сила.
Против решение № 56/11.02.2021г., постановено по гр.дело № 324/2019г. по описа на
ТРС, е постъпила въззивна жалба от Р. Ж. Б., ЕГН: **********, в която се поддържа,
че съдебното решение е недопустимо, алтернативно счита, че същото е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, като също така правото на ищеца за принудително събиране на
вземането му било погасено по давност, за което ответникът направил своевременно
възражение.
По отношение възражението за недопустимост на обжалваното решение е посочено, че
самото производство пред първоинстанциония съд е било недопустимо, тъй като било
образувано по нередовна искова молба, липсвала активна легитимация на ищеца и не
била доказана пасивната легитимация на ответника. Въззивникът твърди, че исковата
молба била нередовна поради противоречие между обстоятелствата, на които се
основава искът и петитума на същия, липса на посочване в исковата молба на
падежирали неплатени вноски като брой и размер и непредставяне към заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, респ. към исковата молба на приложимите общи
условия. По отношение на твърдението за липса на активна легитимация на ищеца в
производството сочи, че не е доказано, че „Първа Инвестиционна Банка“ ЕАД
притежава лиценз за издаване на електронни платежни инструменти и лиценз за право
за упражняване на банкова дейност. Доколкото се отнася до възражението за липса на
пасивна легитимация на ответника, се твърди, че същият не е титуляр на открита
банкова разплащателна сметка, по която да са предоставени средства по договор за
издаване на кредитна карта № ***, както и не са представени доказателства за
предаване на електронния платежен инструмент – кредитна карта на ответника.
На следващо място е посочено, че обжалваното решение е неправилно и необосновано,
като съдът е приел за установено, че ответникът дължи процесните суми, без по делото
да е било доказано, че е извършена реална платежна операция по отпускане и
усвояване на главницата по кредита в размер на 5000лв., като за установяването на
този факт не могат да се ползват за писмени доказателства отразеното в счетоводните
записвания на ищеца. По делото не били представени общи условия, които да се
отнасят за процесния период и съответно да са приложимите Общи условия съгласно
изискванията на чл. 417, т. 2 от ГПК, поради което обжалваното решение било
неправилно, тъй като при постановяването му не били взети предвид договорените
права и задължения на страните в приложимите към процесния договор общи условия.
Сочи се още, че съдът неправилно е кредитирал като доказателство изготвената
съдебно счетоводна експертиза, тъй като в същата изрично било посочено, че вещото
лице не е правило собствени изчисления (тъй като такива не са представени) и се е
запознало „частично с извлечението на разплащателната сметка от която е обслужван
кредита по посочения договор“. В експертизата били отразени сумите, осчетоводени от
Банката в нейната електронна система. В този си вид експертизата не била годно
доказателство, защото не се базирала на специалните знания и на извършените от
вещото лице изчисления, а представлявала единствено преразказ на едностранно
2
направените от банката изчисления, начисления и осчетоводявания, отразени в нейната
електронна система.
Според въззивника, съдът следвало да се съобрази при постановяването на решението
си с представените от него общи условия, които били приложимите към процесния
договор, като съгласно точка 13.2 от същите, следвало банката да предприеме
незабавно съдебни действия за принудително събиране на дължимите суми. В случая
банката е бездействала и не е предприела вменените й със собствените й Общи условия
задължения, като с бездействието си е причинила натрупване на огромни дължими
суми и вреди за длъжника. Спрямо банката били приложими разпоредбите на чл.83 от
Закона за задълженията и договорите, като същата не е положила необходимата грижа
на добрия стопанин и не е спазила собствените си общи условия, за да събере
дължимите суми в продължение на години. Именно нейното бездействие за периода от
момента, в който: главницата е надхвърлила сумата от 5 000,00 лв. и надвишението
съгласно Общите условия е станало незабавно изискуемо; или от момента, в който са
изтекли 150 дни от първата падежирала непогасена минимална погасителна вноска и
съгласно Общите условия целият кредит е станал незабавно изискуем; или от момента,
в който кредитната карта не е подновена като пластика и съответно договорът за
овърдрафт и съгласно Общите условия и анекса към договора, цялото дебитно салдо по
картовата сметка става незабавно изискуемо, е причинило натрупването на договорни
и наказателни лихви, надхвърлящи в пъти евентуално предоставената главница.
Спрямо банката били приложими разпоредбите на чл.95 от Закона за задълженията и
договорите, тъй като нямало никакво доказателство по делото, че съществува сметка с
IBAN и с титуляр Р. Ж. Б. с ЕГН ********** разкрита при ПИБ АД с ЕИК *********,
и следователно същата не давала необходимото съдействие, за да може длъжникът да
изпълнява задължението по договора да погасява сумите по дебитното салдо на
виртуалната карта, чрез реална банкова разплащателна сметка. Въззивникът счита, че
освен гореизложеното, е налице и погасяване по давност на претендираното от ищеца
вземане /погасяване на правото същото да бъде принудително събирано/. На последно
място посочва и, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално
нарушение, като е отказал да поправи и допълни изготвения по делото протокол от
проведеното на 01.12.2020г. открито съдебно заседание.
Поради изложеното въззивникът моли да бъде обезсилено първоинстанционното
решение и да бъде прекратено производството по делото, алтернативно моли да бъде
отменено изцяло решението и спорът да бъде решен по същество, като бъде уважено
своевременно направеното възражение за изтекла погасителна давност на правото на
ищеца вземането му да бъде принудително събирано.
Постъпила е частна жалба срещу Определение № 69/02.04.2021г., постановено по гр.д.
№ 324/2019г. по описа на ТРС от процесуалния представител на ответника Р. Ж. Б.,
ЕГН: **********, адв. С.П., с която се иска обжалваното определение да бъде
отменено и делото да бъде върнато на РС – Трън с указания да тълкува постановеното
от него решение. В жалбата се поддържа, че по образуваното гр.д.№ 324/2019г. по
описа на ТРС е допуснато предварително изпълнение, поради което били налице
основанията за тълкуване на постановеното по него решение.
Постъпила е и въззивна жалба срещу Решение № 68/02.04.2021г., постановено по гр.д.
№ 324/2019г. по описа на ТРС от процесуалния представител на ответника Р. Ж. Б.,
ЕГН: **********, адв. С.П., с която се иска обжалваното решение да бъде отменено и
делото да бъде върнато на РС – Трън с указания да се произнесе с отхвърлителен
диспозитив и мотиви към него по всички възражения и искания, посочени в отговора
на исковата молба.
В подадения отговор на въззивната жалба против решение № 56/11.02.2021г.,
3
постановено по гр.дело № 324/2019г. по описа на ТРС, въззиваемото дружество
„Първа Инвестиционна Банка“ ЕАД, ЕИК: *********, чрез процесуалния си
представител – юрк. В.В., изразява становище, че постановеното решение е правилно и
законосъобразно, постановено при спазване на съдопроизводствените правила, поради
което моли да бъде потвърдено, като бъде оставена без уважение подадената въззивна
жалба. Въззиваемият счита, че жалбоподателят не е изложил конкретни аргументи,
които да обуславят нищожността или неправилността на първоинстанционното
решение, а правото му да възразява срещу първоначалния заведен иск, отдавна било
преклудирано, като преценката дали заведената искова молба е допустима или
основателна е направена от първоинстанционния съд. Посочва, че по делото пред
Районен съд - Трън са били представени доказателства относно наличието на
облигационно правоотношение, съдържанието на облигационното отношение,
задълженията по облигационното отношение, фактът, че кредитът е обявен за
предсрочно изискуем и че въззивникът е бил уведомен за обявената предсрочна
изискуемост. Твърди, че са неоснователни възраженията на ответната страна, че
процесният Договор за издаване на кредитна карта без депозит № *** не е бил
сключван, като в нормативната уредба не се съдържала изрична разпоредба относно
задължението за предаване на банковата карта на картодържателя, а и предаването на
банкова карта нямало нищо общо с възникването на облигационното правоотношение
по даден банков продукт. Относно възражението за изтекла погасителна давност,
посочва, че по отношение на процесните вземания се прилагал общият петгодишен
давностен срок по чл.110 ЗЗД, който започвал да тече не от падежа на всяка отделна
вноска, с оглед неделимостта на плащането по договора за кредит, а от падежа на
договора за кредит. В конкретния случай поради неплащане в срок на задълженията по
Договора за кредит, Банката изпратила на Кредитополучателя покана с вх. № *** чрез
ЧСИ С.Я., peг. № *** на КЧСИ, с която поканила същия в петдневен срок от
получаване на поканата да изпълни доброволно в пълен размер просрочените си
задължения, като в противен случай Банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно
изискуем. Поканата била връчена лично на Р. Ж. Б. на 19.06.2018 г., като поради
неизпълнение на задълженията за плащане и въпреки предоставения допълнителен
срок, Банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 18.10.2018
г.
По отношение на възраженията на въззивника, свързани с липсата на приложени Общи
условия към Договора за кредит, както и че същите не са подписани от
Кредитополучателя, въззиваемият намира, че обстоятелството, че не са представени
Общи условия към кредита с дата към момента на подписване на Договора за кредит не
е от съществено значение за разрешаване на спора по същество, той като всички
приети Общи условия на Управителен съвет на Банката отменят предходните и те
губят своето валидно действие, като поради тези съображения Банката била
представила последните валидни Общи условия към този вид банков продукт, а и
съобразно действащата нормативна уредба към момента на подписване на Договора за
кредит, не било съществувало изискване същите да бъдат подписвани от
Кредитополучателя.
Възникването на правоотношение по договор за кредит с твърдяното съдържание
безспорно било доказано по делото, както и предоставянето на сумата, усвояването на
кредита от кредитополучателя и че е възникнала предсрочната изискуемост по кредита,
от представеното извлечение от счетоводните книги на банката, което отговаряло на
изискванията за форма и съдържание на документа по чл. 417, т. 2 от ГПК - било
редовен от външна страна документ, който установява подлежащото на изпълнение
вземане, индивидуализирано по основание, размер и период. Извлечението било
подписано от оправомощени длъжности лица на Банката, подпечатано с нейния печат
4
и изготвено на базата на редовните записвания от счетоводните й регистри.
С отговора на въззивната жалба е оспорено направеното твърдение за липсата на
открита разплащателна сметка на името на титуляра на сметката. Такава била открита
на името на Р. Ж. Б. и по нея били усвоени всички суми, претендирани от длъжника.
Разпоредбата на чл. 83 от ЗЗД не намирала приложение в случая, тъй като дадена
експозиция да се обяви за предсрочна изискуема било право на Кредитора, а не негово
задължение. Освен това по делото не са се представили доказателства, че кредиторът е
в забава, като не е приел предложеното от длъжникът изпълнение, тъй като такова не е
предлагано от негова страна.
Въззиваемото дружество е подало отговори, както на частната жалба срещу
Определение № 69/02.04.2021г., така и на въззивната жалба срещу Решение №
68/02.04.2021г., и двете постановени по гр.д.№ 324/2019г. по описа на ТРС, в които
отговори, по подробни съображения излага доводи за неоснователност на частната и
въззивната жалби.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК на решение №
56/11.02.2021г., постановено по гр.дело № 324/2019г. по описа на ТРС, настоящият
въззивен състав установи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо. Същото е постановено от съдия от Районен съд Трън, в рамките на
неговата компетентност, в предвидената от закона форма и при наличие на
процесуалните предпоставки за постановяването му.
Не са налице сочените във въззивната жалба основания за недопустимост на
решението, тъй като не се констатира разминаване между обстоятелствената част на
исковата молба и нейния петитум. Останалите възражения на въззивната страна,
посочени като пороци на решението, водещи до неговата недопустимост, имат
характер на възражения срещу правилността му, по които настоящият състав ще се
произнесе с решението.
Не са налице основания за обезсилването на решението, поради което следва да бъде
извършена проверка относно правилността му. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е
ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището
на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият
окръжен съд намира следното:
Районният съд е бил сезиран с искане по реда на чл. 422 от ГПК да бъде признато за
установено по отношение на Р. Ж. Б., ЕГН: **********, че дължи на „Първа
Инвестиционна Банка“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 5000 лева – главница по
Договор за издаване на кредитна карта № ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16.11.2018г. до изплащане на вземането; 9 346.81 лева -
договорна лихва, начислена за периода от 19.12.2011г. до 17.10.2018 г. включително; 3
539.90 лева – обезщетение за забава за просрочени плащания, начислено за периода от
06.01.2012 г. до 15.11.2018г. включително; 39.00 лева - годишна такса за поддръжка;
60.00 лева - разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, за които суми е
издадена заповед за изпълнение № 47/15.02.2019г. по ЧГД № 31/2019г. по описа на
ТРС, както и да бъде осъден ответникът да заплати направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между банката от една страна и Р. Ж. Б., ЕГН: **********
(„Кредитополучателя") - от друга страна, е сключен Договор за издаване на кредитна
карта № ***, с който Банката е предоставила на Кредитополучателя банков кредит -
овърдрафт в размер на 5 000 лева (пет хиляди лева). Отпуснатият кредит бил изцяло
5
усвоен от Кредитополучателя по банкова сметка IBAN:*******, открита на името на
Кредитополучателя в Банката. Изцяло усвоеният банков кредит – овърдрафт бил
усвояван многократно по посочената банкова сметка, както и бил погасяван по същата.
Кредитът бил в просрочие, считано от 19.12.2011 г. - общо 2524 дни към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист - 16.11.2018 г., включително. Поради неплащане в срок на
задълженията по Договора за кредит, на основание Раздел XIII, т. 13.1, във връзка с т.
13.1.1 от Общите условия на „Първа инвестиционна банка" АД за издаване и ползване
на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и VISA, приложими
към Договора за кредит („Общите условия"), Банката изпратила на Кредитополучателя
покана с вх. № *** чрез ЧСИ С.Я., peг. № *** на КЧСИ, с която поканила същия в
петдневен срок от получаване на поканата да изпълни доброволно в пълен размер
просрочените си задължения, като в противен случай Банката ще счита кредита за
изцяло и предсрочно изискуем. Гореописаната покана била връчена лично на Р. Ж. Б.
на 19.06.2018г. На основание Раздел XIII, чл. 13.1, във връзка с т. 13.1.1 от Общите
условия и поради неизпълнение на задълженията за плащане въпреки предоставения
допълнителен срок, Банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем,
считано от 18.10.2018 г. Съгласно т.6 от Договора за кредит за предоставения
овърдрафт Картодържателят заплащал на Банката фиксиран лихвен процент в размер
на 1,5 % на месец, който се начислявал еднократно на датата, следваща датата на
падежа, върху дебитните остатъци по картовата разплащателна сметка, формирани до
края на преходния отчетен период и непогасени до датата на падежа. При изцяло
усвоен кредитен лимит за целия срок на договора лихвеният процент, начисляван
съгласно договора, се равнявал на годишна лихва в размер на 18.00%. Съгласно т.6.1
при неплащане до падежа на минималната погасителна вноска или надвишаване на
разрешения кредитен лимит (неразрешен овърдрафт по Сметката) Банката начислявала
върху непогасената част на минималната погасителна вноска, респ. върху
надвишението на кредитния лимит, наказателна лихва в размери, съгласно
действащите Тарифа и Общи условия на Банката. Съгласно т.9 от Договора за кредит,
във връзка с чл.4, т.4.1 от Тарифа за такси и комисионни на Банката за ползване на
кредитната карта и предоставения овърдрафт съгласно договора, Картодържателят
заплащал на Банката такси и комисионни съгласно действащата Тарифа за такси и
комисионни на Банката, неразделна част от договора. Въпреки поетите с Договора за
кредит задължения, кредитополучателят не обслужвал кредита и не извършвал
плащания за погасяване на дълга при уговорените условия, което принудило ищеца да
подаде заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
на основание чл. 417 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 31/2019г. по
описа на ТРС. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително
дело № 1374/2019г. по описа на ЧСИ А.В., рег.№ *** на КЧСИ, район на действие
Окръжен съд - гр. Перник. Срещу издадената в полза на ищеца заповед за незабавно
изпълнение ответникът подал възражение, което наложило подаването срещу него на
установителен иск по чл. 422 ГПК.
Ответникът Р. Ж. Б., ЕГН: **********, чрез процесуалния му представител – адв. С.П.
- САК, в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, с който е изразил
становище за неоснователност на предявените искове. Твърденията на ищцовата
страна, че ответникът дължи сумата в размер на 17 985,71 лева, подробно описани в
исковата молба, били неоснователни и неподкрепени с доказателства. Сумата от 17
985,71 лева била изцяло недължима, поради недоказаност на усвояването и поради
погасена давност на вземането. Действително на *** бил сключен процесният договор
за издаване на кредитна карта между страните. В него се посочвало, че следва да се
издаде кредитна карта "VISA класическа" с разплащателна сметка №**********. По
6
посочената сметка се предоставял банков кредит овърдрафт в размер на 5000,00 лева,
който да бъде усвояван с използване на картата. Следователно отпуснатият кредит
можело да се усвоява само и единствено чрез кредитна карта „VISA класик". Към
документите приложени и представени в предявения установителен иск от ищеца
липсвали доказателства да е издавана кредитна карта "VISA класическа", както и в
случай на издаване същата да е предадена на ответника с необходимите за това
документи - протокол за предаване на кредитна карта. Нещо повече, в т.8 от договора
за издаване на кредитна карта било посочено, че правата и задълженията на страните
във връзка с издаване и използване на кредитната карта и предоставяне и погасяване на
овърдрафта се уреждали от „Общите условия на „Първа инвестиционна банка" АД за
издаване и използване на международни кредитни карти VISA". Така посочените общи
условия, валидни към сключване на процесния договор, обаче не били приложени към
установителния иск. Освен посочените Общи условия, липсвала и посочената в т.9 от
договора Тарифа за такси и комисионни, която следва да е неотменна част от него.
Искът на „Първа инвестиционна банка„ АД се основавал на извлечение от
счетоводните книги на банката, изготвено на 16.11.2018г. съобразно посочената дата.
В същото обаче не ставало ясно по какъв точно начин е усвояван предоставеният
банков кредит - овърдрафт, а именно дали са спазени условията за усвояване само и
единствено чрез кредитна карта - Visa класик, кой е теглил посочените суми и как
точно и от кого са били изтегляни те. По делото липсвали категорични доказателства,
че картата е била предадена на картодържателя. Само фактът, че с картата са теглени
пари в брой чрез терминални устройства или са закупувани стоки и услуги не може да
обоснове извода, че именно ответникът е теглил или използвал сумите, посочени в
извлечението от счетоводните книги на „Първа инвестиционна банка" АД. При липса
на представени първични счетоводни документи не можело да се установи по
безспорен начин, че за извършване на посочените платежни операции е дадено
нареждане именно от ответника. Ответникът изрично прави възражение за изтекла
погасителна давност. По отношение на задължението за главницата по банковия
кредит следвала да се прилага общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от
датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. Преценката за момента на
изискуемост на задължението по отпуснатия кредит – овърдрафт следвало да бъде
извършена съгласно приложените общи условия, като съгласно чл.13.2.1 от същите
„Ползваният овърдрафт става автоматично изцяло и предсрочно изискуем и Банката
предприема незабавно действия за принудително събиране на вземанията си в т.ч. и по
съдебен ред без да уведомява Титуляра и без допълнителен срок за изпълнение във
всички случаи когато: е налице забава в плащането на което и да е изискуемо
задължение на Титуляра към банката за срок по — дъльг от 150 (сто и петдесет)
календарни дни, считано от датата на която това задължение е станало изискуемо
съгласно Договора и настоящите Общи условия". Самата банка посочвала, че забавата
на плащането по кредита възникнала от 19.12.2011г., следователно съобразно
посочения член от Общите условия кредитът следвало да е станал автоматично изцяло
и предсрочно изискуем на 21.05.2012г., като считано от 21.05.2017г. по отношение на
процесното вземане била изтекла погасителната давност.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че по силата на Договор за
издаване на кредитна карта № ***, сключен между Р. Ж. Б., ЕГН: **********, и
„Първа Инвестиционна Банка“ ЕАД, ЕИК: *********, страните са се договорили
банката, в качеството ù на кредитор да предостави на кредитополучателя кредитна
карта VIZA класическа, с разплащателна сметка № **********, водена от ПИБ АД, с
Банков код № *** на името на картодържателя. В чл.2 от договора е описано, че
Банката предоставя на Картодържателя банков кредит овърдрафт по картовата
разплащателна сметка в размер на 5000 лева, който може да бъде усвояван с
7
използване на картата за извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за
теглене на пари в брой от терминално устройство АТМ /банкомат/ или ПОС. В чл. 3 от
договора страните са уговорили, че валидността на картата е 2 години до 13.05.2007г.,
който е и краен срок за погасяване на предоставеният овърдрафт, освен ако срокът на
договора не бъде продължен. Уговорено е също кредитополучателят да погасява
задължението си в сроковете и по начина, договорени с общите условия за издаване и
ползване на международни кредитни карти VIZA, Класическа. От приложеното по
делото извлечение от счетоводните книги на „Първа инвестиционна банка" АД за
задълженията на кредитополучателя към 15.11.2018 г., се установявало, че общият
размер на задължението е 17 985,71 лева, от които 5000 лева – главница, 9 346.81 лева
– договорна лихва за периода от 19.12.2011г. до 17.10.2018 г., както и 3 539,90 лева –
наказателна лихва за периода от 06.01.2012г. до 15.11.2018г., годишна такса за
поддръжка дължима на 02.08.2012г. в размер на 39 лева и 60 лева разноски за връчване
на покана за предсрочна изискуемост. С уведомление /покана *** чрез ЧСИ С.Я., peг.
№ *** на КЧСИ /, изпратено до ответника и получено от него на 19.06.2018г., банката
го уведомила, че целият кредит е станал предсрочно изискуем. От заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, назначена и изслушана по делото, съдът приел за
установено, че за периода от сключване на договора за овърдрафт на ответника е
предоставена 1бр. кредитна карта срещу подпис на *** с краен срок 13.05.2007г., който
е и краен срок за погасяване на кредита. С протокол от 30.10.2007г. в 16,15ч. е
предоставена на ответника карта „VISA“ и „MasterCard“ поради изтичане срока на
първата карта. Положен е подпис и написани саморъчно двете имена на ответника Р.Б..
На 05.06.2009г. е получена от ответника международна револвираща кредитна карта с
чип срещу подпис с валидност до месец март 2012г. По договора за издаване на
кредитна карта са представени и два анекса към него както следва: С анекс от *** се
удължава срокът на договора за овърдрафт до 13.05.2009г. С анекс от *** ответникът е
получил международна револвираща кредитна карта с чип срещу подпис. Съдът приел
за установено също, че размерът на усвоените суми по договора към 16.11.2018г. е 17
825,71 лева. Погасените суми от ответника за периода от 09.09.2005г. до 16.11.2018г. са
в размер на 7 662,08 лева. Последно внесената от картодържателя сума е в размер на
100 лева и е внесена на 16.11.2011г. От тази дата е преустановено погасяването на
кредита по процесния договор. Непогасеното задължение е както следва: главница
разрешен кредитен лимит- 5000 лева; договорна лихва от 19.12.2011г. до 17.10.2018г. –
9 346,00 лева; наказателни лихви просрочени задължения- 3 539,90 лева; годишна
такса поддържане- 39,00 лева. Или общата сума посочена от вещото лице, оставащата
неплатена, дължима от ответника по сключения договора за издаване на кредитна карта
е 17 924,90лв.
Съдът намерил, че уважаването на претенцията по чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно:
наличието на сключен договор за кредит, който е бил обявен за предсрочно изискуем
поради неизпълнение на задълженията по него от страна на кредитополучателя, и че
последният е бил уведомен за това, както и основанието и размера на всяко едно
вземане – главница, договорна лихва и обезщетение за забава. От събраните по делото
доказателства се установявало по безспорен начин наличието на валидна облигационна
връзка между ищцовата страна, в качеството ù на кредитор и ответника, в качеството
му на кредитополучател, въз основа на договора за издаване на кредитна карта.
Договорът бил обективиран в писмена форма и съдържал надлежна индивидуализация
на страните, датата, мястото на сключване и предмета на сделката, от ответната страна
не се оспорвала тяхната действителност, поради което съдът приел за доказано, че
ищцовата страна и ответника са били обвързани по силата на валидно облигационно
правоотношение. От заключението по приобщената към доказателствения материал
8
съдебно-счетоводна експертиза се установявала Изправността на ищеца досежно
задължението му за предоставяне на парични средства на кредитополучателя в размер
на 5000 лева, като кредитният лимит бил усвоен от кредитополучателя до 06.12.2005г.
Позовавайки се на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съдът е приел, че с писмо - уведомление до ответника, получено лично
от него на 19.06.2018г., преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, банката е уведомила надлежно ответника за настъпилата
предсрочна изискуемост.
За да отхвърли възражението на ответника за изтекла погасителна давност на
претендираните от ищцовата страна вземания, съдът намерил, че съгласно чл. 114, ал.
1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като
предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника
на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, като в настоящия случай той
е връчен на 19.06.2018 г., което налагало извода, че вземанията по процесния договор
не били погасени по давност, тъй като от момента на получаване на уведомлението до
предявяването на исковата молба, което действие води до прекъсване на погасителната
давност по смисъла на чл. 116, б. „б“ ЗЗД, не е изтекъл предвиденият в чл. 110 ЗЗД
давностен срок.
Съдът приел, че кредиторът има право само на законната лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата, но не и на претендираната сума от 3539,90 лева,
представляваща обезщетение за забава за просрочени плащания за периода от
06.01.2012г. до 15.11.2018г., защото не е в размер на законната лихва, а в размер на
уговорената в т.6.1 от Анекс към договора от *** по-голяма по размер наказателна
лихва за забава, което противоречи на чл.19 ал.1 и ал.2 от ЗПК, според който, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредите, обезщетението за забава
не може да надвишава законната лихва. Намерил за основателни исковете за
признаване за установено дължимостта на сумата от 5000 лева – главница, както и
договорна лихва в размер на 9 346,81 лева за периода 19.12.2011г. – 17.10.2018 г., тъй
като банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и е уведомила за това
ответника преди подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК, ответника е бил поканен да заплати посочените суми,
като наред с това от заключението на вещото лице по приетата съдебно – счетоводна
експертиза, става ясно, че оставащата неплатена сума, дължима от ответника по
сключения договор овърдрафт, определена съобразно ищцовата претенция поравно за
всеки от тях, е както следва: 5000,00 лева – главница и договорна лихва в размер на 9
346,81 лева за периода 19.12.2011г. – 17.10.2018 г. Намерил за доказани и направените
разноски в размер на 39,00 лева, представляващи годишна такса за поддръжка, както и
60 лева разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост. В този смисъл
първоинстанционният съд постановил и диспозитива на решението си.
Пернишкият окръжен съд намира, че от фактическа страна по делото се установява
следното:
Въз основа на Договор за издаване на кредитна карта № ***, сключен между „Първа
Инвестиционна Банка“ АД, ЕИК: *********, и Р. Ж. Б., ЕГН: **********, в
качеството му на картодържател, банката се задължила да издаде кредитна карта VIZA
класическа, с разплащателна сметка № **********, водена от ПИБ АД, с Банков код
№ *** на името на картодържателя и да му предостави банков кредит овърдрафт по
картовата разплащателна сметка в размер на 5000лева, който може да бъде усвояван с
използване на картата за извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за
теглене на пари в брой от терминално устройство АТМ /банкомат/ или ПОС. Съгласно
9
чл. 3 от договора срокът на валидност на картата е 2 години - до 13.05.2007г., който е и
краен срок за погасяване на предоставеният овърдрафт, освен ако срокът на договора
не бъде продължен. Картодържателят се задължил да погасява предоставения
овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в Общите условия за издаване и
ползване на международни кредитни карти VISA, Класическа. За обезпечение на
задължението на картодържателя, банката приела като обезпечение запис на заповед,
издаден от картодържателя в полза на банката за сумата от 5000лв., платим на
предявяване със срок до 3 месеца след срока на договора, с уговорка „Без протест“ и
„Без разноски“, както и залог на всички вземания на картодържателя по негови
банкови сметки, открити при банката. С чл.6 от договора страните се съгласили за
предоставения овърдрафт кредитополучателят да заплаща на банката фиксиран лихвен
процент в размер на 1,5% на месец, който се начислява еднократно на датата, следваща
датата на падежа, върху дебитните остатъци по картовата разплащателна сметка,
формирани до края на предходния отчетен период и непогасени до датата на падежа.
При изцяло усвоен кредитен лимит за целия срок на договора, лихвеният процент,
начисляван съгласно договора, се равнява на годишна лихва в размер на 18%. В чл.8 от
договора е предвидено, че всички права и задължения на страните по него във връзка с
издаване и ползване на кредитната карта и предоставяне и погасяване на овърдрафта се
уреждат от Общите условия на „Първа Инвестиционна Банка“ АД за издаване и
ползване на международни кредитни карти VISA, Класическа, които са неразделна
част от договора. Съгласно чл. 9 от договора картодържателят заплаща на банката
такси и комисиони за ползването на кредитната карта и предоставения овърдрафт
съгласно действащата Тарифа за такси и комисиони на банката, като с чл.10 от
договора е предвидено, че картодържателят декларира, че с подписването на договора
са му предоставени и е запознат с общите условия и тарифата за таксите и
комисионите и приема прилагането им при уреждане отношенията между него и
банката във връзка с договора. С Анекс от *** към Договор за издаване на кредитна
карта № ***, срокът на договора бил продължен до 13.05.2009г., а с Анекс от ***,
страните се съгласили срокът на договора да се подновява автоматично при условия и
по ред, предвидени в Общите условия на банката.
Като приложение към исковата молба са представени Общи условия на „Първа
Инвестиционна Банка“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип Mastercard и VISA, като в т.29.2. от същите са в сила от
10.01.2014г., както и Общи условия на „Първа Инвестиционна Банка“ АД за издаване
и ползване на международни кредитни карти без депозит Mastercard и VISA, в които не
е предвиден срок, от който същите влизат в сила. С молба рег.№260104/06.10.2020г.,
депозирана от ответника, по делото са представени и Общи условия на „Първа
Инвестиционна Банка“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип Mastercard и VISA, в т.28.2. от които е посочено, че влизат в сила
от 30.08.2010г.
С покана вх. №***, връчена чрез ЧСИ С.Я. с рег. №*** на КЧСИ, с район на действие
СГС, „Първа Инвестиционна Банка“ АД е уведомила Р. Ж. Б., че към 27.05.2018г.
задълженията му към банката, произтичащи от договора за овърдрафт, са в общ размер
на 17440.03 лв., от които 5000 лв. главница и 12 440.03 лв. просрочени лихви, като му е
предоставила 5 – дневен срок от получаване на поканата доброволно да погаси
посочените задължения, след изтичането на който, ако задълженията не бъдат
изпълнени, банката ще обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем и ще бъдат
предприети действия по принудително изпълнение. Поканата е получена лично от
ответника на 19.06.2018г.
По делото е изготвена и изслушана съдебно - икономическа експертиза, от приетото
заключение по която се установява, че по Договор за издаване на кредитна карта № ***
10
усвоената (теглена) сума за периода от 09.09.2005г. до 16.11.2011г. е в размер на 11
188,22лв. А внесените суми са в общ размер на 7 577,57лв., като последно внесената
сума от картодържателя е на 16.11.2011г. в размер на 100лв.
От така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предявеният установителен иск има за предмет установяване дължимостта на вземане
за главница, договорна лихва, обезщетение за забава, както и такса поддръжка и
разноски за връчване на покана по договор за издаване на кредитна карта, сключен на
***, който договор за кредит намира своята правна регламентация в Закона за защита
на потребителите и за правилата за търговия от 03.07.1999 г. /ЗЗППТ/, който
нормативен акт е релевантният и приложим закон към момента на сключване на
процесния договор / като същият е сключен на 13.05.2005 г. –стр.5 от делото, като
ЗАКОН за защита на потребителите е Обн., ДВ, бр. 99 от 9.12.2005 г.,и влиза в сила от
10.06.2006 г. тоест в последстващ момент, като същото се отнася и за ЗАКОН за
потребителския кредит, Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./. По
силата на § 1, т.1 от ДР на ЗЗППТ кредитополучателят има качеството на потребител,
тъй като е лице, което ползва услуги за свои нужди или за нуждите на свои близки, а не
за продажба, производство или упражняване на професия или занаят. Като потребител,
кредитополучателят се ползва от защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в
Глава V, чл. 35 – 37 от ЗЗППТ, за които съдът следи служебно.
Предвид повелителният характер на нормите на ЗЗППТ, уреждащи материята на
неравноправния характер на клаузи в потребителски договори, при спор относно
неизпълнение на договор за кредит - овърдрафт, следва да се има предвид, че на първо
място процесният договор е потребителски договор и следователно, ответникът има
качеството потребител, съгласно горецитираната разпоредба и респ. попада в обхвата
на цитирания закон. Следователно, съдът следва да провери първо валидността на
облигационната връзка, като видно от доказателствата по делото и от кредитираната
съдебно-счетоводна експертиза по делото, то се установява, че ответникът е получил
процесната карта, като видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза,
назначена и изслушана по делото, то за периода от сключване на договора за
овърдрафт на ответника е предоставена 1бр. кредитна карта срещу подпис на *** с
краен срок 13.05.2007г., който е и краен срок за погасяване на кредита. С протокол от
30.10.2007г. в 16,15ч. е предоставена на ответника карта „VISA“ и „MasterCard“
поради изтичане срока на първата карта. Положен е подпис и написани саморъчно
двете имена на ответника Р.Б.. На 05.06.2009г. е получена от ответника международна
револвираща кредитна карта с чип срещу подпис с валидност до месец март 2012г. По
договора за издаване на кредитна карта са представени и два анекса към него както
следва: С анекс от *** се удължава срокът на договора за овърдрафт до 13.05.2009г. С
анекс от *** ответникът е получил международна револвираща кредитна карта с чип
срещу подпис. Съдът приел за установено също, че размерът на усвоените суми по
договора към 16.11.2018г. е 17 825,71 лева. Погасените суми от ответника за периода
от 09.09.2005г. до 16.11.2018г. са в размер на 7 662,08 лева. Последно внесената от
картодържателя сума е в размер на 100 лева и е внесена на 16.11.2011г. От тази дата е
преустановено погасяването на кредита по процесния договор. Поради което и
възраженията в тази насока на процесуалния представител на ответника, съдът намира
за неоснователни.
Относно наличието на неравноправна клауза/-и в договора, следва да се посочи, че
съгласно цитирания приложим закон и в частност разпоредбата на чл.35 ЗЗППТ, то
неравноправна клауза е налице при наличие на общата предпоставка по чл.35 ЗЗППТ -
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
11
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, като същевременно съгласно чл. 37, ал.1 от
ЗЗППТ-„Неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално,
ал.2- Не са индивидуално уговорени клаузи, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия., ал.3 -Обстоятелството, че някои
условия са индивидуално уговорени, няма да изключва прилагането на този член към
останалата част от договора, ако в резултат на цялостната му оценка, се приеме, че е
договор при общи условия и ал. 4 от посочения член- Когато търговецът твърди, че
условие от договор при общи условия е индивидуално уговорено, тежестта за
доказването на това тежи върху него, като съгласно ал.5 от тази разпоредба-
Сключеният между търговец и потребител договор се прилага, ако е бил сключен и без
неравноправните клаузи.
Поставените общи критерии за преценка на евентуално неравноправния характер на
клауза в договор по чл.35 ЗЗППТ обуславя и процесуално правните аспекти, както на
служебната проверка на съда, така и на съдържанието на заявеното от потребителя
възражение - служебната проверка на съда се основава на наличието на фактически
и/или правни обстоятелства, въз основа на които може да се изведе неравноправност на
договорна клауза, поради което към възражението на потребителя не трябва да се
поставят допълнителни изисквания с оглед конкретизиране на някоя от хипотезите по
чл.35 ЗЗППТ.
Отделно от това, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗЗД,
действаща и към момента на сключване на договора /предмет на делото/, цитираният
член урежда принципа на свобода на договарянето, но той не може да оправдае
уговарянето на клаузи, противоречащи на повелителните норми на закона и добрите
нрави. Посочените норми следва да се преценяват в тяхната съвкупност и
взаимовръзка. Според настоящия съдебен състав, на основание чл. 35, ал.1, във вр. с
чл.37, ал.1 от ЗЗППТ /който се явява специален закон спрямо ЗЗД/, е налице
недействителност на постигнатите договорености и в случая- в чл. 6 от договора
относно дължимата възнаградителна лихва при фиксиран лихвен процент в размер на
1,5% на месец, начислявана еднократно върху дебитните остатъци по картовата
разплащателна сметка, формирани до края на предходния отчетен период и непогасени
до датата на падежа, както и лихвен процент на годишна лихва в размер на 18%.
Посочените клаузи, според съда, не отговарят на изискването за добросъвестност и
водят до значително неравновесие /неравноправие/ между правата и задълженията на
потребителя и кредитора, като тяхното договаряне води до накърняване и на добрите
нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД. Годишният лихвен
процент надвишава значително размера на законната лихва по просрочени задължения
в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България.
Видно от договора, сключен на ***, страните са договорили възнаградителна лихва,
възлизаща на 18%, като размерът на законната лихва за просрочени задължения към
момента, когато е сключен договорът, е бил равен на основния лихвен процент, обявен
от БНБ, плюс 10 пункта, съгласно Постановление № 72 на МС от 8 април 1994 г. за
определяне на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута (обн.,
ДВ, бр. 33 от 19 април 1994 г., изм. и доп. ДВ. бр. 74 от 1995 г., бр. 15 от 2000 г.).
Налице е явно неравенство между двете престации, като доказателствата по делото не
установяват обстоятелства, които да обосновават определянето на възнаградителната
лихва по процесния договор в такъв висок размер, довел до нееквивалентност на
насрещните престации при установената стойност на овърдрафта и недоказаността на
значителни разходи или риск, поет от банката за срока на договора, които да
оправдават договарянето на такива високи проценти (в този смисъл Решение №
12
378/18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о. и др.). Още повече, че за
обезпечение на задължението на кредитополучателя същият е издал запис на заповед в
полза на банката за сумата от 5000лв., платим на предявяване със срок до 3 месеца след
срока на договора, с уговорка „Без протест“ и „Без разноски“, както и е учредил залог
на всички вземания на картодържателя по негови банкови сметки, открити при
банката.
Съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора /като в този смисъл е и цитираната разпоредба на чл. 37 от ЗЗППТ/, когато те
са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая
са налице нищожни клаузи –именно посочените клаузи за лихви /възнаградителна и за
забава, за която съдът по-долу ще изложи допълнителни аргументи досежно и
неясният начин /, като видно от цитирания чл.37, ал.1 от ЗЗППТ /който се явява
специален закон спрямо ЗЗД/-„Неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално /като в случая не може да се приеме, че са уговорени
индивидуално, видно от съдържанието но договора от 2005 г./, ал.2- Не са
индивидуално уговорени клаузи, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия., ал.3 -Обстоятелството, че някои условия са
индивидуално уговорени, няма да изключва прилагането на този член към останалата
част от договора, ако в резултат на цялостната му оценка, се приеме, че е договор при
общи условия и ал. 4 от посочения член- Когато търговецът твърди, че условие от
договор при общи условия е индивидуално уговорено, тежестта за доказването на това
тежи върху него /в случая банката не доказва това обстоятелство/, като съгласно ал.5
от тази разпоредба- Сключеният между търговец и потребител договор се прилага, ако
е бил сключен и без неравноправните клаузи, като съдът предвид цялата събрана по
делото доказателствена съвкупност и вземайки предвид, че с два анекса договорът е
продължаван, че ответникът до 2011 г. е внасял суми по същия, следва да се приеме, че
би сключил договора и без тези клаузи. Предвид на това в случая и да бе приложима
нормата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД относно нищожността на посочените по-горе клаузи на
процесния договор, то би се стигнало до същия правен извод, за неравноправност-
нищожност на посочените клаузи.
Отделно от посочените аргументи, настоящият състав приема за основателни
възраженията на жалбоподателя, че по делото не са представени приложимите към
момента на сключване на процесния договор общи условия на банката, както и Тарифа
за такси и комисиони на банката, поради което не може да се разбере по какъв начин са
изчислени претендираните обезщетение за забава /лихва за забава/, такса поддръжка и
разноски за връчване на покана. В исковата молба е посочено, че претендираното
обезщетение за забава се дължи на основание т.6.1. от действащите общи условия и
тарифа на банката. Първите представени по делото с исковата молба Общи условия,
обаче, са влезли в сила от 10.01.2014г., а представените от ищеца по-късно в
производството Общи условия, настоящият състав също не приема за релевантни, тъй
като т.6.1. от тях се касае за неотносимо към спора обстоятелство /видно от текста на
т.6.1 от тези ОУ/. Представените от страна на ответника общи условия също не са
приложими към процесния договор, тъй като са влезли в сила от 30.08.2010г. По
делото липсва представена като доказателство и Тарифа за таксите и комисионите на
банката. Основателно е твърдението на ищеца, че към момента на подписване на
договора не е било налице изискването общите условия да бъдат подписани от
страните. Към онзи момент е бил приложим единствено чл. 298, ал.1 от Търговския
закон, съгласно който общи условия за сключваните от търговеца сделки стават
задължителни за другата страна, когато тя заяви писмено, че ги приема. С т.10 от
13
договора картодържателят се е съгласил, че е запознат и приема прилагането на
общите условия, и тарифа за таксите и комисионите, действащи към момента на
сключването на договора. От представените по делото доказателства обаче не може да
се установи кои точно общи условия са били действащите към *** общи условия и
тарифа, респ. с кои общи условия и тарифа картодържателят се е запознал и е приел да
се прилагат с отношенията му с банката. Няма данни как е определено по размер и на
какво основание ищецът счита, че му се дължат обезщетението за забава, таксата за
поддръжка и разноските за връчване на покана за предсрочна изискуемост.
Поради изложеното, настоящият състав приема за неоснователна и недоказана
претенцията на ищеца за установяване дължимостта на обезщетение за забава за
просрочени плащания, начислено за периода от 06.01.2012 г. до 15.11.2018г.
включително, в размер на 3 539.90 лева, годишна такса за поддръжка в размер на 39.00
лева и разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост в размер на 60.00
лева и на това основание. За пълнота следва да се отбележи, че макар и с Определение
№ 279/23.04.2020г., постановено по възз.ч.гр.д. № 49/2020г. по описа на ПРС да е
отменено разпореждането за незабавно изпълнение за сумата от 3 539.90 лева,
представляваща обезщетение за забава за просрочени плащания, начислено за периода
от 06.01.2012 г. до 15.11.2018г., то за ищецът е налице правен интерес от предявяването
на установителен иск по отношение на това вземане и в тази част решението на
Трънския районен съд е допустимо, като първоинстанционният съд се е произнесъл
правилно и по основателността на претенцията за обезщетение за забава за просрочени
плащания, като я е отхвърлил, като в тази част решението му следва да бъде
потвърдено, макар и по други аргументи. Следователно, от всичко изложено се налага
извод, че дължима по договора би била само непогасената част от главницата, като за
чиста главница банката претендира сумата от 5 000 лева.
С оглед на всичко дотук изложено и предвид констатираната по-горе
недействителност на част от клаузите в договора, уреждащи размера на месечния и
годишния лихвен процент, то за ответника възниква задължение за подлежаща на
връщане е само сума, равняваща се на размера на непогасената главница, без да се
дължат възнаградителна лихва или други разходи по кредита, в това число и лихва за
забава. От приетото в хода на първоинстанционното производство заключение по
съдебно- икономическата експертиза се установява, че за периода от усвояване на
първата отпусната от банката по кредита сума – 09.09.2005г. до датата на последната
възстановена от картодържателя сума, кредитополучателят е усвоил (теглил) общо 11
188,22лв. и е внесъл общо 7 577,57лв., с която сума е погасена равна на нея част от
усвоената сума, като при липсата на доказателства, установяващи други извършени
плащания от кредитополучателя след 16.11.2011г., то следва да се приеме, че същият
дължи на банката сума в размер на 3 610,65лв., представляваща незаплатена главница
по договор от *** Основателно е и искането по реда на чл. 86 ЗЗД, като
кредитополучателя дължи и законната лихва за забава върху главницата от 3 610,65лв.,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
16.11.2018г., до окончателното й изплащане.
В тази част първоинстанционното решение се явява правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. В частта, с която са уважени исковите претенции за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца годишна такса за поддръжка
в размер на 39.00 лева и разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост в
размер на 60.00 лева, решението следва да бъде отменено като неправилно поради
изложените по-горе съображения.
Следва да се посочи, че със задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 год. по тълкувателно дело № 4 по описа за 2013 г. на Общото събрание
14
на Гражданска и Търговска колегии на ВКС, е посочено, че в хипотезата на предявен
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с
уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен
брой вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си
без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването
на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
Следователно кумулативните предпоставки за възникване на предсрочната
изискуемост на процесния договор за овърдрафт са налице, като картодържателят е
преустановил плащанията по кредита на 16.11.2011г. и банката е упражнила
потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем с покана, вх. №***,
връчена чрез ЧСИ С.Я. с рег. №*** на КЧСИ, с район на действие СГС, и получена
лично от длъжника на 19.06.2018г.
Предвид изложеното, за съда възниква задължение да се произнесе и по възражението
за давност:
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че процесните вземания на банката
са погасени по давност. Няма спор по делото, че вноските по овърдрафта
представляват изпълнение на задължението на длъжника на части по смисъла на чл.66
от Закона за задълженията и договорите, а не са периодични плащания и за тях се
прилага общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. Съгласно чл. 114 ЗЗД
давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
След изтичането на предоставения от банката с поканата 5 –дневен срок за доброволно
изпълнение, кредитът е станал предсрочно изискуем, считано от 24.06.2018г. /като
банката обаче в исковата молба претендира тази изискуемост от по –късен момент -
18.10.22018 г./, от която дата е започнал да тече 5-годишният давностен срок за
погасяване на вземането. Същият е прекъснат на основание чл. 116 от ЗЗД, с подаване
от банката на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК на
16.11.2018г., като към момента на подаване на исковата молба не е изтекъл и вземането
на банката не се явява погасено по давност /при броене и от двата посочени срока/.
С оглед достигнатите различни крайни изводи и констатираната частична
основателност на въззивната жалба, настоящият въззивен състав намира, че
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в посочените части и да се
постанови друго, с което исковете за установяване дължимостта на главница по
договор от *** за сумата над 3 610,65лв. до 5000 лева, договорна лихва, начислена за
периода от 19.12.2011г. до 17.10.2018 г. в размер на 9 346.81 лева, годишна такса за
поддръжка в размер на 39.00 лева и разноски за връчване на покана за предсрочна
изискуемост в размер на 60.00 лева да бъдат отхвърлени. В останалите части
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
С настоящото решение съдът дължи произнасяне и по подадените частна жалба срещу
Определение № 69/02.04.2021г. и въззивна жалба срещу Решение № 68/02.04.2021г.,
постановени по гр.д.№ 324/2019г. по описа на ТРС.
Настоящият състав намира за неоснователна частна жалба рег.№ 260471 от
26.04.2021г. С обжалваното Определение № 69/02.04.2021г. първоинстанционният съд
правилно е приел, че не са налице предпоставките по чл. 251 ГПК за тълкуване на
постановеното от него решение, тъй като същото не е влязло в сила. Посоченото в
частната жалба възражение, че първоинстанционното решение подлежи на тълкуване с
оглед на допуснатото предварително изпълнение поради спецификата на заповедното
производство по чл. 417 ГПК, е неоснователно. Влизането в сила на решението по
смисъла на чл. 296 ГПК не е обвързано с провеждането на заповедно производство по
15
реда на чл. 417 ГПК и издаването на издаването на изпълнителен лист по него, тъй
като отношенията между страните се уреждат окончателно едва след влизането на
решението в сила след проведеното исково производство. Както правилно е посочил в
решението си ТРС, то съгласно чл.251 ГПК- Споровете по тълкуване на влязло в сила
решение се разглеждат от съда, който го е постановил. И ал.2- Тълкуване не може да
се иска, след като решението е изпълнено. Решението е обжалвано и не е влязло ви
сила, следователно и не подлежи на тълкуване, както е посочил първостепенният съд.
С тези доводи, постановеното Определение № 69/02.04.2021г. по гр.д.№ 324/2019г. по
описа на ТРС следва да бъде потвърдено.
Неоснователна е и въззивната жалба рег.№260492/05.05.2021г. срещу Решение №
68/02.04.2021г., постановено по гр.д.№ 324/2019г. по описа на ТРС, с което съдът е
приел, че се е произнесъл по целия предмет на спора и не са налице основанията по чл.
250 ГПК за допълване на решението. С обжалваното Решение № 56/11.02.2021г.,
постановено по гр.дело № 324/2019г., Трънският районен съд се е произнесъл по
предявения иск изцяло, като не е излязъл извън петитума на същото. При
постановяване на решението си, решаващият състав на съда не е длъжен да се
произнася по всички възражения и твърдения на страните, стига да се произнесе по
основателността на всяка от предявените искови претенции, което съдът е сторил. С
оглед на изложеното, Решение № 68/02.04.2021г., постановено по гр.д.№ 324/2019г. по
описа на ТРС, следва да бъде потвърдено, като жалбата срещу същото съдът намира за
неоснователна.
По разноските:
За съда възниква задължение да се произнесе по разноските, съобразно изхода на
спора. Съдът намира следното- въззивникът не е претендирал разноски през ПОС, като
такива е претендирал пред първата инстанция, но не е представил доказателства за
реалното им извършване, поради което и правилно ТРС е счел, че не следва да му се
присъждат такива.
Следователно, в настоящата инстанция разноски се следват само на въззиваемата
страна, която претендира през ПОС 450 лева – разноски за юк възнаграждение /стр.128
от делото, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК/. Пред ТРС същата е
претендирала разноски по два представени списъка по чл. 80 ГПК- 1259,71 лева /за юк
възнаграждение, държавна такса и разноски за вещо лице за два броя експертизи/.
Първата инстанция е присъдила разноски в полза на банката в размер на 785, 50 лева, в
полза на ищеца, съобразно уважената част от исковете.
С оглед изхода на въззивното производство и частичното уважаване на въззивната
жалба, на въззиваемото дружество се дължат разноски от 112,48 лева, съобразно
отхвърлената част от жалбата.
Предвид изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 56/11.02.2021г., постановено по гр.дело № 324/2019г.,
Трънският районен съд, в частта, с която съдът е признал за установено по отношение
на Р. Ж. Б., ЕГН: **********, адрес: **********, че дължи на „Първа Инвестиционна
Банка“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
16
„Драган Цанков“ №37, сумата над 3 610,65 лева - главница по Договор за издаване на
кредитна карта № ***, изменен и допълнен с анекс от *** и анекс от ***, до 5000 лева,
представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта № ***, изменен и
допълнен с анекс от *** и анекс от ***, за сумата ; 9 346.81 (девет хиляди триста
четиридесет и шест лева и осемдесет и една стотинки) лева - договорна лихва,
начислена за периода от 19.12.2011г. до 17.10.2018 г. включително; както и са сумите-
39.00 (тридесет и девет) лева - годишна такса за поддръжка; 60.00 (шестдесет) лева -
разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост, за които суми е издадена
заповед за изпълнение № 47/15.02.2019г. по ЧГД № 31/2019г. по описа на ТРС, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Първа Инвестиционна Банка“ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Драган Цанков“ №37, срещу Р.
Ж. Б., ЕГН: **********, адрес: **********, искове с правно основание чл. 422 ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата над 3
610,65лв. до 5000 лева, представляваща главница по Договор за издаване на кредитна
карта № ***, изменен и допълнен с анекс от *** и анекс от ***, сумата в размер на 9
346.81 лева договорна лихва, начислена за периода от 19.12.2011г. до 17.10.2018 г.,
сумата в размер на 39.00 лева годишна такса за поддръжка и разноски за връчване на
покана за предсрочна изискуемост в размер на 60.00 лева, като неоснователни и
недоказани.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите части.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 68/02.04.2021г., постановено по гр.д.№ 324/2019г. по
описа на ТРС, постановено по реда на чл. 250 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 69/02.04.2021г по описа на ТРС, постановено по
гр.д. №324/2019 по описа на съда, постановено по реда на чл. 251 ГПК.
ОСЪЖДА Р. Ж. Б., ЕГН: **********, адрес: **********, да заплати на „Първа
Инвестиционна Банка“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Драган Цанков“ №37, сумата от 112,48 лева- разноски, съобразно
отхвърлената част от жалбата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на
страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17