РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Пловдив , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на пети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Таня Б. Георгиева
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20215300501382 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Керамик Вижън груп“ ЕООД / в
несъстоятелност/, чрез синдика Д. М. против Решение № 261674/14.12.2020г., пост. по
гр.д.№ 3233/2018, ПдРС, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против
„СФБ“ ЕООД /с предишно наименование „Спидфлоу България“ ЕООД/ и В. С. Е.
положителни установителни искове за признаване за установено, че „СФБ“ ЕООД и
В.С.Е. дължат солидарно на „Керамик Вижън Груп“ ЕООД сумата в размер на 7712.86
лв. – главница, представляващо незаплатено възнаграждение по договори за СМР от
29.05.2015 г., за която сума е издадена фактура № 883/22.12.2015 г., сумата в размер
на 1560.68 лв. - лихва за забава върху незаплатеното възнаграждение за периода
22.12.2015 г. – 17.12.2017 г., както и сумата в размер на 1997.08 лв. обезщетение за
претърпени загуби поради неизпълнението на договорите за СМР от 29.05.2015 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 20092/2017 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, като са присъдени и разноски.
Жалбоподателят „Керамик Вижън груп“ ЕООД / в несъстоятелност/ обжалва
решението изцяло, като поддържа, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Не
излага конкретни съображения. Моли за отмяна на решението.
1
Въззиваемите страни „СФБ“ ЕООД и В.С.Е. са подали отговор на въззивната
жалба, в който поддържат недопустимост на жалбата поради просрочие. По същество
считат същата за неоснователна, т.к. същата е бланкетна и не сочи конкретни пороци
на решението. Сочат че при липса на конкретни оплаквания и предвид липсата на
нарушение на императивна правна норма, то първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено. Претендират връщане на въззивната жалба или евентуално
потвърждаване на решението. Претендират разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ищец, останал недоволен от постановеното решение, откъм съдържание е редовна,
подадена е в срок, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск,
който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав, поради което и решението е
валидно и допустимо.
По отношение на правилността на решението , с оглед наведените оплаквания,
съдът намира следното :
Съгл. ТР № 1/09.12.2013г., т.д. № 1/2013г., ОСГТК, ВКС, т.1 и 2, при проверка
на правилността на обжалваното решение съдът следи служебно единствено за
правилното приложение на императивна материално-правна норма, дори и нейното
нарушение да не е било основание за обжалване, както и за интереса на страна по
делото ако това е разписано в нормативен акт, а също и за интереса на децата в
производствата засягащи определяне на родителските права, личните отношения или
издръжката. Във всички останали случаи, съдът проверява правилността на решението
единствено с оглед направените оплаквания от страната, като предприема при
необходимост и съответните процесуални действия.
Трайна и последователна е практиката, че служебният контрол е ограничен в
пределите на посоченото във въззивната жалба, като изключение са единствено
случаите, визирани в горепосоченото ТР / виж.Р № 42/10.06.2015г., гр. д. № 4492/2014
г., III г.о., ВКС и др./.
2
В случая е предявен иск по чл.422 от ГПК от жалбоподателя „Керамик вижън
груп“ ЕООД за признаване за установено по отношение на „Спийдфлоу България“
ЕООД и В.Е., че солидарно дължат заплащане на суми по договор за СМР от 2015г.,
както и сума, съставляваща нанесена вреда. В тези търговски отношения, не е налице
императивна норма, уреждаща отношенията помежду им, както и задължение на съда
да следи служебно за охраняване на интересите на страните. При това положение и
доколкото във въззивната жалба не са наведени никакви оплаквания за неправилност
на постановеното решение, то съдът не дължи и друга проверка.
Постановеното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Въззиваемата страна е претендирала разноски, но по делото няма данни за
извършени такива във въззивната инстанция, поради което и няма да се присъждат
такива.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261674/14.12.2020г., пост. по гр.д.№ 3233/2018,
ПдРС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3